№ 44743
гр. София, 04.11.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четвърти ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА СТ. ВЛАЙКОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА СТ. ВЛАЙКОВА Гражданско
дело № 20231110127722 по описа за 2023 година
Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно кумулативно съединени искове с
правно основание чл. 240, ал. 1, ал. 2 ЗЗД във вр. с чл. 9 ЗПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл.
99, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че И. Б. Т. дължи на „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД сумата от 1073.72 лева, представляваща непогасена главница по сключен
между И. Б. Т. и „Ай ти еф груп“ АД договор за потребителски кредит № 260184 от
28.11.2018г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на
заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК-
05.08.2022г., до окончателно изплащане на задължението, сумата от 171.56 лева,
представляваща възнаградителна за периода от 28.02.2019г. до 24.09.2019г., както и сумата
от 305.29 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от
01.03.2019г. до 04.08.2022г., които вземания са прехвърлени по силата на договор за цесия от
06.07.2021г. в полза на ищеца „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД и за които парични
притезания по ч. гр. дело № 42604/2022г. по описа на СРС, 54 състав, е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.
Ищецът твърди, че между И. Б. Т. и „Ай ти еф груп“ АД бил сключен договор за
потребителски кредит № 260184 от 28.11.2018г., по силата на който на ответника като
заемател бил предоставен паричен заем от 1300.00 лева, като съобразно уговорките между
страните заетата сума, както и уговореното възнаграждение за ползването й следвало да
бъдат изплатени на месечни вноски за срок от 10 месеца, като крайният срок за издължаване
на сумите по договора за кредит бил 24.09.2019г. Въпреки настъпването му непогасена
останала главница в общ размер на 1073.72 лева, възнаградителна лихва за периода от
28.02.2019г. до 24.09.2019г., както и обезщетение за забава в размер на законната лихва за
периода от 01.03.2019г. до 04.08.2022г. С договор за цесия от 06.07.2021г. заемодателят
прехвърлил вземанията си от заемателя по процесния договор за кредит, за което ответникът
бил уведомена, но въпреки това ищецът- цесионер поддържа, че длъжникът следва да се
счита уведомен за цесията и в хода на производството с получаване на препис от исковата
молба и приложеното към нея уведомление за настъпилата промяна на страната на
кредитора. Претендира разноски.
В законоустановения едномесечен срок е постъпил отговор на исковата молба по чл.
131 ГПК, с който ответникът оспорва исковете с довод, че сключеният между И. Б. Т. и „Ай
ти еф груп“ АД договор за кредит е недействителен, тъй като не било спазено изискването
на чл. 10, ал. 1 ЗПК за изготвяне на договора с еднакви шрифт и формат и на ясен и
разбираем за потребителя език; на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК- за изготвяне на разбираем
1
погасителен план, в който да е посочено с каква част от месечната вноска се погасяват
главница, лихва, такси; на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 11- за точно определяне на възнаградителната
лихва и на годишния процент на разходите; на чл. 11, ал. 1, т. 20 ЗПК- за посочване на
информация за лихвения процент на ден, както и на чл. 11, ал. 1, т. 20, 23 и 24 ЗПК, тъй като
в договора не се съдържали клаузи относно правото на потребителя да се откаже от
договора, срока, в който може да стори това, и задълженията, които следва да погаси. Излага
подробни съображения за нищожност на клаузата от процесния договор за възнаградителна
лихва, поддържайки, че размерът на същата от 41 % годишно противоречал на добрите
нрави и на установената съдебна практика по приложението им, тъй като водел до
съществено неравновесие между насрещните престации на страните и с това- до цялостна
недействителност на договора, който бил възмезден по дефиниция и който кредиторът не би
сключил при липса на уговорка за възнаградителна лихва. При тези съображения и на
основание нормите на чл. 22 и чл. 23 ЗПК счита, че договорът е недействителен, поради
което по правило се дължи връщане единствено на чистата стойност на заетата сума, но
основанието на това задължение била забраната за неоснователно обогатяване, каквото
основание за дължимост на процесната сума в случая не било наведено, а същата се
претендирала на договорно основание. В условията на евентуалност спрямо доводите за
цялостна недействителност на съглашението се поддържа нищожност поради противоречие
със закона и добрите нрави на клаузите, предвиждащи дължимост на такси за допълнителни
услуги, за предоставяне на обезпечение, респ. за начисляване на неустойка при
непредоставяне на такова. Релевира се възражение за погасяване на процесните задължения
по давност. Претендират се разноски.
По така предявените искове процесуално задължение на ищеца е при условията на
пълно и главно доказване съобразно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК да установи
осъществяването на следните материалноправни предпоставки: 1/ наличие на действителен
договор за предоставяне на паричен заем, сключен между ответника и „Ай ти еф груп“ АД,
чието съдържание включва задължение на последния да върне заетата сума при сочените от
ищеца условия и срок, вкл. задължение за заплащане на възнаградителна лихва в
претендирания размер; 2/ реално предоставяне на уговорената парична сума в полза на
заемателя; 3/ настъпване изискуемостта на вземанията по договора; 4/ прехвърляне на
формираните по силата на договора за потребителски кредит вземания на заемодателя в
полза на ищеца; 5/ съобщаване на длъжника по правоотношението за настъпилото
правоприемство, като уведомлението следва да изхожда от прехвърлителя (цедент) по
договора за цесия.
Във връзка с релевираното от името на ответника възражение за погасяване на
задълженията по давност процесуално задължение на ищеца е да установи настъпването на
обстоятелства, водещи до спиране и/или прекъсване на давността, в случай че твърди
осъществяването на такива.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е
погасил задълженията си в срок, за което не сочи доказателства, но и не навежда твърдения.
По заявените от страните искания съдът намира следното:
Представените с исковата молба документи следва да бъдат допуснати за събиране
като писмени доказателства по делото, доколкото се явяват относими към спорния предмет
на делото и необходими за изясняването му.
Съобразно оспорванията в отговора на исковата молба без уважение следва да бъде
оставено искането на ищеца за допускане извършването на съдебно- счетоводна експертиза,
доколкото същата не е необходима за установяване на спорни между страните факти с
правно значение.
Към делото следва да бъде приложено ч. гр. дело № 42604/2022г. по описа на СРС, 54
състав.
2
Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, вр. чл. 146, ал. 1 и 2 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА събирането като писмени доказателства по делото на документите,
представени с исковата молба.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за допускане извършването на
съдебно- счетоводна експертиза.
ПРИЛАГА към делото ч. гр. дело № 42604/2022г. по описа на СРС, 54 състав.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 13.12.2024г. от
10:35 часа, за когато страните да бъдат призовани.
УКАЗВА на страните, че могат да уредят спора помежду си чрез медиация. При
постигане на спогодба дължимата държавна такса за разглеждане на делото е в половин
размер.
КЪМ СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД действа програма „Спогодби“, която предлага
безплатно провеждане на медиация.
Препис от настоящото определение, в което е обективиран проектът за доклад по
делото, да се връчи на страните, а на ищеца- и препис от отговора на исковата молба.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3