№ 257
гр. К., 10.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., ПЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шести декември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:НЕЙКО Г. НЕЙКОВ
при участието на секретаря ДЕТЕЛИНА ИВ. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от НЕЙКО Г. НЕЙКОВ Гражданско дело №
20215510102944 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба от Т. Н. Т., ЕГН **********, с
адрес: с. В., общ. М., ул. „***************“ ***, против: СТ. В. К., ЕГН
**********, с адрес: с. В., общ. М., ул. „-*****“ № 2, с правно основание: чл.
127, ал. 2 от СК.
Ищецът твърди, че през лятото на 2018 г. с ответницата заживели на
съпружески начала. Първоначално се установили в жилището на нейните
родители в с. В. на адреса, посочен за нея по-горе.
Сочи, че по време на съвместното им съжителство през 2019 г. ответницата
забременяла, поради което се преместили да живеят в жилището на
родителите на ищеца в гр. К. ж.к. „******“, ***, в което съжителствали
съвместно с тях.
На 20.03.2020 г. се родила дъщеря им Н. Т. Т., като след изписването на
ответницата от болничното заведение се установили да живеят в друго
жилище на родителите на ищеца в гр. К., ул. „****“ ***, в което заживели
самостоятелно.
Твърди, че след раждането на детето отношенията между тях протичали
нормално като и двамата съвместно полагали грижи, свързани с отглеждането
на дъщеря им.
На 15.06.2020 г. вуйчото на ищеца, Ж.А., неочаквано починал. Приживе
същият бил регистриран и се занимавал повече от 13-ет години с
животновъдство.
След кончината му с ответницата решили да продължат дейността му като
двамата поемат стопанството и бизнеса му. Ответницата била дипломиран
„ветеринарен лекар“, а ищецът следвал агрономство. През месец юли 2020 г.
заедно с детето се преместили да живеят в къщата на бабата на ищеца, П.А., в
с. В.. В същото населено място живеели родителите на ищеца, които заедно с
баба му щели да помагат в грижите по отглеждането на дъщеря им. След
преместването им там, добрите взаимоотношения продължили като заедно се
1
грижели за детето, като в грижите по отглеждането и сериозна подкрепа
получавали от бабата на ищеца, с която живеели съвместно в едно
домакинство.
Твърди, че добрите взаимоотношения с ответницата продължили до
28.08.2021 г., когато неочаквано ответницата заявила, че не желае повече да
съжителстват заедно и смятала да се разделят, като тя с дъщеря им желаела
да се премести в дома на родителите й в същото село. Била категорична в
решението си. Останала в дома им до 02.09.2021 г. Сутринта на същия ден в
отсъствието на ищеца, тя взела дъщеря им и се изнесла от жилището и
отишла в дома на родителите си. Научавайки това, същия ден провел разговор
с нея, в хода на който тя заявила, че решението и да се разделят било
окончателно и не подлежало на обсъждане.
Сочи, че от въпросния ден на раздялата им, до настоящия момент
ответницата категорично отказвала на ищеца да има личен контакт с детето,
въпреки, че с нея живеели в едно населено място.
В момента връзката с детето била единствено по усмотрение на ответницата в
случаите, когато тя решала да даде информация за нея по мобилния телефон и
евентуално да изпрати актуални снимки. На въпроса защо осуетявала и
възпрепятствала свиждането с дъщеря им, тя нееднократно заявявала, че този
въпрос щял да го реши съда.
Моли съда да постановите решение, с което да определи режим на лични
контакти с малолетната му дъщеря - Н. Т. Т., ЕГН **********, както следва:
до навършване на две годишна възраст на дъщеря им тя да бъде при ищеца
всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 9.30 часа в събота до 17.30
часа в неделя без преспиване.
След навършване на две годишна възраст на детето Н. Т. Т., ЕГН **********,
тя да бъде при ищеца всяка първа и трета седмица от месеца, считано от
петък в 18.00 ч. с преспиване между дните петък, събота и неделя до 17.30
часа в неделя, както и за двадесет дни през лятото, когато това не съвпада с
платения годишен отпуск на майката.
След навършване на седем години на детето Н. Т. Т., ЕГН ********** режима
на лични контакти между бащата и нея се запазва всяка първа и трета
седмица от месеца, считано от петък в 18.00 ч. с преспиване между дните
петък, събота и неделя от месеца до 17.30 часа в неделя, като по време на
зимната и пролетната ваканция режимът на лични контакти между бащата и
детето да се осъществява по следния
начин: през първата половина от зимната и пролетната ваканция детето да
бъде при бащата, а през втората половина от тези ваканции при майката, като
по време на лятната ваканция детето да бъде при бащата за един месец през
лятото, когато това не съвпада с платения годишен отпуск на майката.
По време на рождените и именните дни на детето то да бъде при бащата
сутринта от 10.00 ч. до 14.30 ч. след обяд на съответния ден.
Бащата да има право да взема детето при себе си на всяка четна година по
време на Коледните празници от 18.00 ч. на 24-ти декември до 18.00 ч. на 26-
ти декември, а на всяка нечетна година по време на Новогодишните празници
от 18.00 ч. на 31-ви декември до 18.00 ч. на 2-ри януари следващата година,
както и в трите дни на Великденските празници на всяка нечетна година.
Бащата е съгласен да заплаща на дъщеря си Н. Т. Т., ежемесечна издръжка в
размер на 165 лв., считано от депозиране на настоящата молба в КРС.
Претендира разноски в производството.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответницата
2
СТ. В. К..
Заявява, че подадената срещу нея искова молба била допустима, но
неоснователна.
Твърдението на ищеца, че заживели на съпружески начала през лятото на
2018 г. в дома на родителите на ответницата не било вярно, тъй като през това
време се срещали когато могат, тъй като и двамата все още били студенти или
поддържали връзки чрез социалните мрежи.
Сочи, че по време връзката им, в края на юли 2019 г. разбрала, че била
бременна. До началото на ноември месец същата година ответницата живеела
в апартамента на майка си, без присъствието на Т., тъй като той твърдял, че
има сключен трудов договор с баба му като негов работодател и не можел да
напусне работното си място. Чак след завръщането си през началото на
ноември 2019 г. заживели на съпружески начела в жилището на родителите
му в гр. К. ж.к. „******“ ***, в което съжителствали заедно с тях.
Сочи, че на 20.03.2020 г. се родила дъщеря им Н. Т. Т.. След изписването от
АГ при УМБАЛ „Проф. д-р Стоян Киркович“ се установили да живеят в
друго жилище на родителите му в гр. К., ул. „****“ ***, в което не живели
напълно самостоятелно, защото родителите му имали ключ и влизали когато
си поискат.
Твърди, че след раждането на детето отношенията между тях не протичали
нормално, поради многобройни скандали, предизвикани от майка му и най-
вече Т..
Сочи, че през периода на бременността, докато не разбрала за другото
жилище, настоявала да си купят общ апартамент или да се преместят на
квартира, като Т. категорично отказвал и казвал, че под наем нямало да
живее, след като родителите му имали жилище. Но това, не му пречело да
предявява претенции и да настоява да заживеят в апартамента на майката на
ответницата, като казвал, че тя била вече пенсионер и нямало нужда да стои в
К..
Сочи, че още след изписването от болницата скандалите започнали, като
първите два били предизвикани от майка му и баща му. Скандалите били в
два поредни дни като протекли с множество обиди и крясъци от негова
страна.
На Великден 2020 г., с ищеца поканили родителите си, да отпразнуват
предстоящия празник заедно. Не знаела обаче, че те тримата – Т., майка му и
баща му имали скрит умисъл за предстоящото събиране. А това било, че
направили много голям скандал на майката и бащата на ответницата, поради
факта, че родителите й, били накърнили тях с обиди. Същата вечер след като
си тръгнали родителите им, скандалът межди тях продължил с много викове
и обиди от негова страна, като той бил под въздействието на голямо
количество алкохол и продължил да пие. По време на скандала той се
заключил ревящ в банята с кухненския нож и заплашил, че щял да се
самоубие. След като излязъл от банята добавил, че искал да убие майката на
ответницата и да й извади „гръцмула“!
Твърди, че на 26.05.2020 г. последвал пореден скандал от страна на ищеца,
като отново същият бил под въздействието на голямо количество алкохол,
отново се заключил в банята с кухненския нож и заплашил, че не издържал и
щял да се самоубива.
На 27.05.2020 г. се прибрали на общото им село за предстоящото лято. От
този ден до 11.07.2020 г. живели в къщата на родителите на ответницата, а
след това се установили да живеят в къщата на баба му, като ищецът заявил,
3
че не искал да живее повече в къщата на родителите на ответницата, защото
не понасял майка й, а тя се връщала на село за постоянно.
Сочи, че на 15.06.2020 г. вуйчото на ответника, Ж.А. починал. Приживе
същият бил регистриран животновъд.
След кончината му Т. заявил, че ще продължат да гледат двамата животните,
които оставил след себе си. Заявил още, че било добре да ги оставят, за да
имали собствен бизнес, защото тя била дипломиран ветеринарен лекар.
Твърди, че месеци по-късно в случаен разговор баба му, се издала, че
истинската причината за оставянето на животните била, че щели да имат
глоба на стойност 20 хил. лв. ако ги продадат, тъй като вуйчо му участвал по
програма за животновъдство.
През периода на съжителството им в къщата на баба му, скандалите макар и
рядко продължавали, като когато ги имало отново Т. бил под въздействието
на алкохол.
Сочи, че през август 2020 г. Т. заминал за 3 седмици в К. да пише дипломната
си работа, като оставил ответницата и дъщеря им сами. През този период
ответницата сама се грижила за нея.
Твърди, че в началото на септември 2020 г. майката на ищеца се върнала в К.
и ответницата на свой ред поела цялото домакинство, като същевременно се
грижела и за животните им и не спирала да се грижи за дъщеря им. През
периода, когато имали работа с животните, включително и преработката на
всичкото мляко, родителите на ответницата много им помагали с
отглеждането на дъщеря им, като баба му Пенка също помагала, когато се
чувствала добре физически.
През този период до 17.08.2021 г. имали разногласия, които били поносими и
ответницата се опитвала да запази общото им съжителство.
Твърди, че на 15.08.2021 г. тя, Т. и Н., заедно с нейна приятелка седнали на
заведение, като към 20.00 ч. подканяла Т. да си тръгват, защото детето си
чакало вечерния тоалет. Той отново под въздействието на алкохол, заплашил,
че щял да я направи „за смях“ пред цялото заведение ако още веднъж му каже
да си тръгват.
На 17.08.2021 г. в следобедните часове на деня Т. отново бил под
въздействието на алкохол, но този път в много по-големи количества от
обикновено и скандалът бил ужасен. Тогава я захапал като оставил рани на
устата. Отново хванал кухненския нож като заплашвал, че ще се самоубива.
Твърди, че в резултат от това и подтикната от всички скандали решила да го
напусне и да се върне в къщата на родителите си. На 02.09.2021 г. си събрала
багажа и си тръгнала без присъствието на Т. в къщата им, защото я било
страх от неговата реакция, тъй като бил много избухлив, нападателен,
неконтролируем, яростен и силно агресивен.
Смята, че била грижовна майка, която се грижела добре за детето им, като
съвместно с това, се грижела за всички домашни задължения на едно
домакинство, докато живеела в къщата на бившия й приятел, а също и за
животните им. За периода, в който живеела при тях, въпреки всички опити не
успяла да се впише и да я приемат в тяхното семейство, като многократно
било намеквано, че нейното мнение не било важно.
Сочи, че няколко дни преди да си тръгне, Т. заявил, че иска да заведат
дъщеря им на детски невролог тъй като според него не било нормално да не
прохожда и можело да е болна.
На 7.09.2021 г. се ответницата се съгласила да заведат Н. на детския невролог.
Т. открил лекарката и не подлежало на промяна на отидат при друг
4
специалист. Лекарката на прегледа заявила, че Н. не се развивала двигателно
правилно и трябвало да премине курс по физиотерапия. Като отишли при
лекарката, която приемала за физиотерапия, тя отхвърлила твърдението на
предходната лекарка и заявила, че детето било здраво. Въпреки това Т.
настоял да я запишат на физиотерапията и да премине целият
рехабилитационен курс. Сочи, че с помощта на баща си завела Н. на друг
детски невролог в С., която също констатирала, че детето било напълно
здраво физически.
Твърди, че на 20.09.2021 г. тръгнала с баща си за К. за да купи памперси и
бебешка храна на Н., като по пътя срещнали Т. и родителите му и ги засичали
през целия път от изхода на В. до надлеза след Дъбово. На надлеза спрели зад
тях и Т. и родителите му нападнали ответницата с нов скандал и обиди. На
тръгване Т. стоял пред колата, ръкомахал и не се отмествал, като
жестикулирайки подканвал бащата на ответницата да го блъсне с колата.
Заявява, че е съгласна дъщеря им Н. Т. Т., ЕГН **********, до навършване на
2-годишна възраст да бъде при баща си всяка първа и трета събота и неделя
от месеца от 10,00 часа в събота до 17,00 часа в неделя без преспиване.
След навършване на 2-годишна възраст дъщеря им Н. Т. Т. да бъде при баща
си всяка първа и трета събота и неделя от месеца с преспиване, считано от
събота сутринта 10,00 часа до неделя 17.00 часа вечерта, както и 14 дни през
лятото.
Предвид малката възраст на детето, счита за неразумно да се коментира и
обсъжда какъв да бъде режима на лични контакти след навършване на 7
години на детето.
По време на рождените и именни дни на дъщеря им тя да бъде при баща си
сутринта от 10.00 часа до 14,30 часа след обяд на съответния ден.
На Коледните и Новогодишни празници, както и Великденски празници да
бъде при баща си без преспиване, като на всяка четна година ще бъде при
майката.
Съгласна е да се изплаща на дъщеря им Н. Т. Т. ежемесечна издръжка в
размер на 200 лв.
Заявява, че не е съгласна с удостоверението за доходи, представено от Т. Н.
Т., поради факта, че няма подпис и печат от главен счетоводител, а само
подпис и печат на ЗП П.Б., която се явявала негова баба. Ищецът получавал и
други доходи в качеството си на ЗП Т.Т., а не прилагал удостоверение за това.
Претендира разноски в производството.
В открито съдебно заседание, ищецът се явява лично и поддържа исковата
молба чрез процесуалния си представител. Ответницата, редовно призована,
не се явява, представлява се от упълномощен процесуален представител.
Заинтересована страна - АСП, Дирекция „Социално подпомагане“, гр. К. –
редовно призовани, не изпращат представител в откритото съдебно заседание.
Изготвят социален доклад, приложен към делото.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът намира за
установено следното:
Детето Н. Т. Т., ЕГН ********** е родено на 20.03.2020 г. в гр. С.З., от майка
СТ. В. К., ЕГН ********** и баща Т. Н. Т., ЕГН **********, видно от
удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане № **** от
23.03.2020 г., съставен в гр. С.З.. Родителите на детето не са сключили
граждански брак.
Ответницата СТ. В. К. е представила Удостоверение № *******/03.12.2021 г.,
изданено от НОИ ТП С.З., от което е видно, че същата получава помощ за
5
отглеждане на дете по чл. 53 КСО, като за периода от 01.11.2020 г. до
31.10.2021 г. е получила средномесечна сума в размер на 506,00 лева
Ищецът е представил Удостоверение изх. № 2/02.12.2021 г., издадено от ЗП
Т. Н. Т.; Удостоверение изх. № 10/02.12.2021 г. от ЗП П.Б. А., от които е
видно, че средномесечният му брутен доход за периода от декември, 2020 г.
до ноември, 2021 г. е в размер на 827,00 лева
По делото е изготвен социален доклад от Дирекция “Социално подпомагане”,
гр. К.. От същия е видно, че на база на извършеното проучване социалните
работници констатирали, че детето Н.Т., на 1г.8м. се отглеждало от майка си
СТ. В. К. в дома на баба си и дядо си по майчина линия в село В.. Всички
потребности на детето се задоволявали от семейството на майката, която
разполага с необходимите жилищно-битови условия и финансови средства за
полагане на добра грижа за детето. Тя разполагала с нужните качества и
родителски капацитет за отглеждане на детето Н.. Бащата Т.Т., желаел да
бъде определен режим за контакти с детето и да заплаща месечна издръжка за
задоволяване на потребностите му. Г-н Т. също разполагал с нужните
жилищни условия и финансови средства за задоволяване потребностите на
детето, през периодите през които то би му гостувало. Разполага с нужните
качества и родителски капацитет.
По делото се събраха гласни доказателства.
Свидетелят Н. Т. И., баща на ищеца, желае да свидетелства, сочи, че синът му
и снаха му живеели заедно в тяхното жилище в ж.к. „******“ 31, ап. 123, до
края на бременността на С.. След раждането на Н., се преместили в друго
негово жилище да живеят отделно. Впоследствие на жена му брат й починал,
той имал бизнес – гледал животни. Страните поели неговия бизнес и се
преместили да живеят в село В., заедно с майката на неговата съпруга.
Разделили се на 02.09.2021, когато С. си взела детето и се установила при
нейните родители в същото село В., не му позволявала да осъществява
контакти с детето от порядъка на 3 месеца.
Млякото, което добивали от фермата, било продавано. Преди да се роди
детето им Н., синът му и снаха му имали социален живот, ходили на
кафенета, на гости. Кръщене и рождени дни празнуали. Твърди, че синът му
категорично не консумирал алкохол. Той искал да се вижда с детето, но г-
жа К. не му давала тази възможност.
Свидетелят Й.Ю. И., без родство със страните, сочи, че познавал страните. Т.
познавал отдавна, работил при баба му от 24 години. С. я познавал, от едно
село били - село В.. Те живеели много добре, имали дете. Той помагал за
фермата, имали животни, овце. Сочи, че в момента били разделени, детето
било при майката. Живеели при баща си и майка си в село В.. Разбрал, че С.
не давала детето на Т., ходел до тях да види детето, но тя казала, че няма да
го даде на Т..
Във фермата на Т. се отглеждали животни, овце, като бройка били около 100.
Добивали мляко, С. се занимавала с това, продавала мляко и правила сирене.
Ходил у тях, живеели добре, нямало кавги. Твърди, че Т. категорично не
консумирал алкохол, не го е виждал. Сочи, че и родителите на Т. му помагали
и за животните и за детето. Те си идвали през ден – два, но и двамата
работели.
Свидетел Т.Б.С., без родство със страните, сочи, че познавала Т. и С.. С.
познавала от 2009 г., от училище. Т. познавала от нея, имали едно дете на
една година и осем месеца. С. започнала работа във ветеринарта аптека.
Сочи, че в началото преди да се роди детото, много добре се разбирали,
6
искали семейство, всичко било нормално. На погачата на детото, на 40 дни,
били поканени в тяхното жилище в К. с родителите и на двамата. Тогава
забелязала, че имало напрежение у страните, обстановката била обтегната. С.
й споделяла след това, че били възниквали неразбирателства. Споделяла, че
Т. се влияел от неговите родители, взимал тяхното мнение. С. се грижила за
животните, имали ферма, била ветеринарен лекар, правила кашкавал,
сирене, работела там. От както заживели във В., ходели при нея на
работното й място, казвали й, че са на изследвания, на вакисна на детето. Те
ходили на лекар постоянно, послединя път в били в С. затова, за да са
сигурни, че детето е здраво и нямало заболявания. Твърди, че ищецът
консумирал алкохол. Последния път, преди кръщенето – към края на лятото,
били на заведение - тя, Т., С. и детето. Седнали, поръчали си за пиене,
възникнало спречкване. Тя искала да си тръгнат по-рано, за да се подготвят
за кръщенето. Т. имал по-грубо отношение към нея. Не искал толкова рано да
си тръгва. Споделяла й, че проблемите им възниквали, след като гостите си
тръгнели.
Твръди, че и двамата родители са отговорни. С. се притеснявала, че
постоянно имало едно мнение, че детето винаги имало проблеми. Това мнение
било създавано, не от лекари и специалисти.
Свидетел Н.Д. И.а, майка на ответницата, желае да свидетелства, сочи, че от
ноември, 2019 страните били заедно, а се разделили на 02.09. Дъщеря й си
дошла с детето, била разстроена. Казала, че нещата ескалирали след
кръщенето на детето през август. Имало непрекъснато скандали. Споделила,
че всяка вечер била тормозена след като се качат в стаята си да лягат.
Дъщеря й и ищецът гледали животни, около 90 броя. С. била и личен лекар на
стопанството, гледала и детето. Всичко тя правела – сирене, кашкавал,
извара, крема сирене. Викала и нея на помощ. На Т. бабата също помагала.
Твърди, че детето не можело да проходи. С. била упреквана публично, дори
съседите чули, за това, че детето не можело да ходи. Н. заявил, че С. не може
да се грижи за детето. Според нея - Т. употребява алкохол, когато били на
гости у тях, тя като майка, като си тръгнели, се обаждала да разбере дали са се
се прибрали, С. казвала: „Ние сме по улиците, че трябва Тошко да се
пооправи, за да не го види в това състояние баба му“.
Водили детето при специалисти, Т. настоявал да отиде на лекар в С.З., при
невроложка, която била точно определена. Ходили при професор Б. в С.,
която констатирала, че детето е абсолютно здраво и се чудила защо са
отишли. Основно майката се грижила за детото. То било добре.
От така приетите за установени факти и обстоятелства съдът прави следните
правни изводи:
Разпоредбата на чл. 127 ал. 1 от СК предвижда, че когато родителите не
живеят заедно, те могат да постигнат съгласие относно местоживеенето на
детето, упражняването на родителските права, личните отношения с него и
издръжката му. Те могат да поискат от районния съд по настоящия адрес на
детето да утвърди споразумението им. Споразумението има сила на
изпълнително основание по чл. 404, т. 1 от Гражданския процесуален кодекс.
Алинея две на същият член гласи, че ако родителите не постигнат
споразумение по ал. 1, спорът се решава от районния съд по настоящия адрес
на детето, който се произнася относно местоживеенето на детето,
упражняването на родителските права, личните отношения с детето и
издръжката му съгласно чл. 59, 142, 143 и 144.
7
Законът не съдържа обстоятелствата, които са от значение за определяне на
мерките по упражняване на родителските права. Определянето на мерките по
отношение на родителските права, следва да става съобразно обстоятелствата
на конкретния случай. Това означава, че са от значение не отделни
обстоятелства, а съвкупността от обстоятелствата на разглеждания случай.
Тези обстоятелства са от най-разнообразно естество. По-съществени от тях
са: възпитателски качества на родителите; моралният облик на родителя;
грижи и отношение на родителите към децата; желанието на родителите;
привързаност на децата към родителите; полът и възрастта на децата;
помощта на трети лица; социално обкръжение; жилищно-битови и други
материални условия на живот, както изисква ППВС № 1/1974г..
Съдът следи служебно за интересите на ненавършилите пълнолетие деца,
поради което той е длъжен служебно да събере относимите доказателства за
правнорелевантните факти, като осъществява тази си функция в защита на
публичния интерес.
По делото се установи, че малолетното дете Н. е на една година и осем
месеца.
От събраните по делото доказателства по безспорен и категоричен начин се
установи, че родителите на детето не живеят заедно от 02.09.2021 г. По данни
от социалния доклад и събраните гласни доказателаства, от този момент
детето заедно със своята майка живеят в село В., общ. М., ул. „-*****“ № 2,
жилище, собственост на бабата и дядото на малолетната Н. по майчина
линия.
По данни на социалния доклад основни грижи за детето Н. от раждането му
са полагали двамата родители. След като напуска жилището на съжителя си,
г-жа К. се установила да живее в дома на родителите си и продължавала сама
да полага грижи за детето с тяхна подкрепа. След раздялата бащата често
пожелавал да види детето си, по негови данни майката желаела срещите с
детето Н. да се осъществяват в дома на нейните родителите поради ниската
му възраст, което се потвърдило и от майката. До настоящия момент между
бащата и детето не били осъществявани срещи, освен в случаите, когато
случайно двамата родители са се засичали в селото.
По делото не се установява невъзможност или негодност на майката да
полага нужните грижи и внимание за детето си, поради което съдът приема,
че същата разполага с необходимите качества да обгрижва дете на тази
възраст.
В процесния случай не бяха констатирани някакви тежки провинения на
майката, които да са отречени от морала и обществото, не се събраха
доказателства, че същата има аморално поведение или упражнени прояви на
малтретиране. Не се констатираха и провинения от страна на бащата,
напротив такива не съществуват и не се доказаха.
При тези данни, според настоящия съдебен състав, майката е доказала
възможността си да отглежда детето си по подходящ начин и при добри
условия.
По тези съображения, съдът счита, че следва да предостави на майката
упражняването на родителските права спрямо детето Н. и определи
местоживеенето му при нея.
Законът овластява родителите да се грижат за децата си, да ги отглеждат,
възпитават и представляват. Всеки родител има правото и задължението да
вижда детето си, да контактува с него, да го възпитава, да му отделя нужното
внимание и да засвидетелства своите чувства към него. Тези контакти се
8
отразяват благоприятно на психическото развитие на детето и оказват
влияние върху оформянето на характера и възприятията му към
обкръжаващия свят. От друга страна, правата и задълженията на родителите
принадлежат и на двамата родители, като всеки от тях е носител на тези права
и задължения в пълния им обем. Детето чувства естествена потребност да
общува с всеки от тях, да търси подкрепата им, както и да изгради своя модел
на поведение. Родителят не би могъл да осъществява това си право само ако
интересите на детето налагат това.
Тъй като режимът на контакти между бащата и детето се налага от нуждата
да не се прекъсва емоционалната връзка между тях, на бащата следва да бъде
дадена възможност да поддържа режим на лични отношения. Контактите с
него са необходими за нормалното психическо и физическо развитие на
детето. Ето защо съдът счита, че режим на контакти с него следва да бъде
осъществяван по начина, както е поискан в исковата молба, а именно: до
навършване на две годишна възраст на дъщеря им тя да бъде при ищеца всяка
първа и трета събота и неделя от месеца от 9.30 часа в събота до 17.30 часа
същия, ден, както и в неделя от 09,30 часа до 17,30 часа на същия ден, без
преспиване.
След навършване на две годишна възраст на детето Н. Т. Т., ЕГН **********,
тя да бъде при ищеца всяка първа и трета седмица от месеца, считано от
петък в 18.00 ч. с преспиване между дните петък, събота и неделя до 17.30
часа в неделя, както и за двадесет дни през лятото, когато това не съвпада с
платения годишен отпуск на майката.
След навършване на седем години на детето Н. Т. Т., ЕГН **********
режимът на лични контакти между бащата и нея се запазва всяка първа и
трета седмица от месеца, считано от петък в 18.00 ч. с преспиване между
дните петък, събота и неделя от месеца до 17.30 часа в неделя, като по време
на зимната и пролетната ваканция режимът на лични контакти между бащата
и детето да се осъществява по следния начин: през първата половина от
зимната и пролетната ваканция детето да бъде при бащата, а през втората
половина от тези ваканции при майката, като по време на лятната ваканция
детето да бъде при бащата за един месец през лятото, когато това не съвпада с
платения годишен отпуск на майката.
По време на рождените и именните дни на детето то да бъде при бащата
сутринта от 10.00 ч. до 14.30 ч. след обяд на съответния ден.
Бащата да има право да взема детето при себе си на всяка четна година по
време на Коледните празници от 18.00 ч. на 24-ти декември до 18.00 ч. на 26-
ти декември, на всяка нечетна година по време на Новогодишните празници
от 18.00 ч. на 31-ви декември до 18.00 ч. на 2-ри януари следващата година,
както и в трите дни на Великденските празници на всяка нечетна година.
ОТНОСНО ИЗДРЪЖКАТА:
Съгласно чл. 143, ал. 2 СК „родителите дължат издръжка на своите
ненавършили пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали
могат да се издържат от имуществото си“, като размерът на дължимата
издръжка се определя „според нуждите на лицето, което има право на
издръжка, и възможностите на лицето, което я дължи“ съгласно чл. 142, ал. 1
СК. Настоящото производство е образувано след 01.10.2009г., т.е. след
влизане в сила на новия Семеен кодекс. Съгласно разпоредбата на чл. 142,
ал.2 от същия, минималната издръжка на едно дете е равна на ¼ от размера на
минималната работна заплата. С Постановление № 331 от 26.11.2020 г. на
Министерски съвет, считано от 01.01.2021 г. е определен нов размер на
9
минималната месечна работна заплата за страната, която е увеличена на
650,00 лв., от което следва, че гарантираният от СК минимален размер на
издръжката не може да е под 162,50 лева. Право на издръжка имат лицата,
които са неработоспособни и не могат да се издържат от имуществото си (чл.
139 СК).
По делото не се спори и се установи от представените удостоверения за
раждане, че ищецът е баща на детето Н. Т. Т..
С оглед възрастта си, детето е дефинитивно неработоспособно, като няма
данни да разполага със собствено имущество /което не се и твърди/, поради
което и има право на издръжка от родителите си, които са лица от втори ред
на задължените да дават такава (чл. 140, ал. 1, т. 2 СК) поради липса на лица
от първи ред.
Нуждите на Н. се установяват от самия факт на биологичното им
съществуване и не е необходимо да се обосновава специално.
По делото не се установи детето да има нужда от средства за разходи,
различни от обичайните за дете на неговата възраст (за храна, дрехи, учебни
пособия, помагала и др.).
Бащата е в трудоспособна възраст и няма данни да страда от заболяване,
което да пречи на работоспособността й и може да издържа детето си. Няма
данни по делото да дължи издръжка и на други лица .
Съдът, след като взе предвид, че ищецът е в най-близка степен на родство с
детето, както и възрастта му, нуждата от храна, облекло и други потребности
настоящият съдебен състав намира, че следва да присъди издръжка в размер
на 185,00 лева месечно, която ще се дължи от датата на предявяване на
исковата молба – 01.10.2021 г. до настъпване на основания за нейното
изменение или прекратяване, като същата да бъде заплащана до 5-то число
на текущия месец, за който е дължима, ведно със законната лихва върху всяка
просрочена вноска.
По разноските:
С исковата молба ищецът е направил искане за присъждане на разноски в
производството. Процесуалният представител на ответника не е направил
такова искане.
Предвид изхода на спора и на основание чл. 78 ал. 1 ГПК ответницата следва
да бъде осъдена да заплати на ищеца направените по делото разноски в общ
размер на 480,00 лв., представляващи заплатена държавна такса за завеждане
на делото в размер на 80,00 лв. и разноски за възнаграждение за един адвокат
в размер на 400,00 лв.
Ищецът ще следва да заплати по сметка на Районен съд- К. сумата от 266,40
лв. окончателна държавна такса върху размера на така присъдената
издръжка.
Съгласно чл. 242, ал. 1 ГПК, съдът постановява предварително изпълнение на
решението, когато присъжда издръжка, поради което съдът е задължен да
допусне служебно предварително изпълнение, дори и без искане на страните.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОСТАНОВЯВА детето Н. Т. Т., ЕГН ********** да живее при майка си
СТ. В. К., ЕГН ********** на адрес: с. В., общ. М., обл. С.З., ул. „-*****“ №
10
2.
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права, спрямо детето Н. Т.
Т., ЕГН ********** на майката СТ. В. К., ЕГН **********, като дава
възможност на бащата Т. Н. Т., ЕГН ********** да осъществява режим на
лични контакти с детето си, както следва:
- до навършване на две годишна възраст на дъщеря им тя да бъде при ищеца
всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 9.30 часа в събота до 17.30
часа същия, ден, както и в неделя от 09,30 часа до 17,30 часа на същия ден,
без преспиване.
- След навършване на две годишна възраст на детето Н. Т. Т., ЕГН
**********, тя да бъде при ищеца всяка първа и трета седмица от месеца,
считано от петък в 18.00 ч. с преспиване между дните петък, събота и неделя
до 17.30 часа в неделя, както и за двадесет дни през лятото, когато това не
съвпада с платения годишен отпуск на майката.
- След навършване на седем години на детето Н. Т. Т., ЕГН **********
режимът на лични контакти между бащата и нея се запазва всяка първа и
трета седмица от месеца, считано от петък в 18.00 ч. с преспиване между
дните петък, събота и неделя от месеца до 17.30 часа в неделя, като по време
на зимната и пролетната ваканция режимът на лични контакти между бащата
и детето да се осъществява по следния начин: през първата половина от
зимната и пролетната ваканция детето да бъде при бащата, а през втората
половина от тези ваканции при майката, като по време на лятната ваканция
детето да бъде при бащата за един месец през лятото, когато това не съвпада с
платения годишен отпуск на майката.
- По време на рождените и именните дни на детето то да бъде при бащата
сутринта от 10.00 ч. до 14.30 ч. след обяд на съответния ден.
- Бащата да има право да взема детето при себе си на всяка четна година по
време на Коледните празници от 18.00 ч. на 24-ти декември до 18.00 ч. на 26-
ти декември, на всяка нечетна година по време на Новогодишните празници
от 18.00 ч. на 31-ви декември до 18.00 ч. на 2-ри януари следващата година,
както и в трите дни на Великденските празници на всяка нечетна година.
ОСЪЖДА Т. Н. Т., ЕГН ********** от с. В., общ. М., обл. С.З., ул.
„***************“ *** да заплаща на детето Н. Т. Т., ЕГН **********, чрез
СТ. В. К., ЕГН ********** като майка и законен представител месечна
издръжка в размер на 185,00 лв. /сто осемдесет и пет лева и нула ст./, считано
от 01.10.2021 г. и до настъпване на законни основания за нейното изменение
или прекратяване, до 5-то число на текущия месец, за който е дължима, ведно
със законната лихва върху всяка просрочена вноска.
ДОПУСКА на основание чл. 242, ал. 1, хип. I ГПК предварително изпълнение
на решението, в частта му относно присъдената издръжка.
ОСЪЖДА Т. Н. Т., ЕГН ********** от с. В., общ. М., обл. С.З., ул.
„***************“ *** да заплати в полза на бюджета на Съдебната власт
по сметка на Районен Съд- К. окончателна държавна такса в размер на 266,40
лв. /двеста шестздесе ти шест лева и четиридесет стотинки/.
ОСЪЖДА СТ. В. К., ЕГН ********** от с. В., общ. М., обл. С.З., ул. „-*****“
№ 2 да заплати на Т. Н. Т., ЕГН ********** сумата от 480,00 лв.
/четиристотин лева и нула стотинки/, представляващи направените по делото
съдебни и деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
11
страните пред Окръжен съд- С.З..
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
12