РЕШЕНИЕ
№ 91
гр. Смолян , 01.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на първи март, през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Гергана Н. Кузманова
при участието на секретаря Веселина И. Младенова
като разгледа докладваното от Гергана Н. Кузманова Гражданско дело №
20205440100793 по описа за 2020 година
Производството е образувано по исковата молба на ** против **, в която се твърди
от ищцата, че на 25.08.2020г. е получила съобщение за образуване на Изпълнително Дело с
№ */2020г. по описа на Частен съдебен изпълнител - **, въз основа на ГД № * от 2006г.и
ГД№ * от 2007г., в следствие на които е издаден изпълнителен лист на 19.06.2009г. от
Районен Съд гр.* за сумите: 2346,41лв.-главница, ведно със законната лихва от 03.04.2006г.,
за сумата 109,17лв.-главница, ведно със законната лихва, считано от 03.04.2006г., за сумата
от 679,54лв.-главница, ведно със законната лихва, считано от 03.04.2006г., присъдени
разноски в размер на 49,00лв. Изпълнителният лист е с дата 19.06.2009г.,а заявлението от
страна на ответника- взискател по изп.дело за образуване на изпълнително дело е с изходящ
№*/12.08.2020г. По изп.дело са начислени и публични държавни вземания в размер на
618,14лв.и такси по изпълнението в размер на 186,94лв. и пропорционална такса по т.26 от
Тарифата към ЗЧСИ в размер на 8896,87лв., такси и разноски-24,00лв., проучване на
имуществено състояние-60лв., изготвяне и връчване на покана-48лв., налагане на запор-
36лв., изпълнение на парично вземане 885,69лв. и изп.разноски 156,44лв.
Твърди се от ищцата,че от датата на влизане на Решението по дело с №*г. по описа
на Районен съд гр.* в сила, до образуване на изпълнително дело са изтекли повече от 5 /пет/
години. Счита, че вземането е погасено по давност.
Поради изложеното,моли съда да постанови решение, с което да се признае за
установено по отношение на ответника,че ищеца не дължи изпълнение на суми в общ
размер на 9907,56 лв., всички представляващи вземане по Изпълнителен лист от
19.06.2009г. по гр.д.№*/2006г. на РС-* и В.гр.д.№*/2007г. на ОС-* и разноски по
изпълнението и предмет на принудително изпълнение по изпълнително дело № 363/2020г.
по описа на ЧСИ ** с рег.№*, поради погасено по давност право на принудително
изпълнение.
1
В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от
ответника *, с който оспорва иска. Твърди, че вземането по Изпълнителен лист от
19.06.2009г., издаден от РС - * поизтича от Решение №* от 06.08.2007г. по гр.д.№*/2006г. на
РС - * и Решение №* от 13.12.2007г. по гр. д.№*/2007г. по описана Окръжен съд-*. Ако
изпълнителният лист е издаден въз основа на съдебно решение, както в настоящия случай,
съгласно чл.117,ал. 2 от ЗЗС давността, с която се погасява вземането е петгодишна. В този
случай, обаче, за да се мисли дали има основание дългът да отпадне по давност, е
необходимо изпълнителното дело да е образувано най-малко преди пет години. В настоящия
случай, обаче, давността на взимането не е изтекла поради следното: След влизане в сила на
горецитираното решение до РС - * е подадена молба с вх.№*/29.09.2009г. за образуване на
изпълнително дело срещу Б.П., по която е образувано Изпълнително дело № */2009г. от
ДСИ при Районен съд - *. С Постановление от 16.12.2015г.на ДСИ в СИС при Районен съд –
* е прекратено производството по изп.дело №*/2009г. по описа на СИС при РС-*, поради
причина, че взискателят не е поискал изпълнителни действия в продължение на две години,
а последното такова е извършено на 14.11.2011 г. Съгласно установената практика на ВКС,
за изпълнителни дела заведени до приемането на ТР № */26.06.2015 г. на ВКС, ОСГТК
следва да се прилагат тълкуванията относно давността на изпълнителния лист дадени в
ППВС № */18.11.1980 г., съгласно които погасителна давност от датата на образуването на
изпълнителното дело, до датата на приемане на новото тълкувателно решение (26.05.2015
г.), погасителната давност не тече. При прилагането на старото разрешение (преди
изричната отмяна на ППВС № */18.11.1980 г. с ТР № */2013 г., ОСГТК на ВКС) давност не
следва да тече от образуване на изпълнителното дело до настъпване на някое от основанията
за прекратяването му, което в случая се явява разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, по
силата на която производството се е прекратило на 14.11.2013г., без да е необходимо
постановяването на изричен акт за това от съдебния изпълнител. Прекратяването е
настъпило, защото взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в
продължение на две години от последното, а не поради изтичане на давността. От тази дата
е започнала да тече нова петгодишна давност, която с изпълнително действие - подаването
на молба за образуване на изпълнително дело е прекъсната. Със Заявление с вх.№ * от
31.03.2016г. от ** до съдебно-изпълнителна служба при РС - * е поискано образуването на
ново изпълнително дело срещу ищцата, като на основание това заявление е образувано и
ново изпълнително дело с № * от 2016г. Ако изпълнителното дело е образувано след
приемане на Тълкувателно решение № * от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. №*/2013 г.,
ОСГТК, то датата, от която започва да тече новата погасителна давност по изпълнителният
лист е датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително
действие. С постановление за прекратяване на изпълнителното производство от 02.06.2020г.
от ДСИ при РС - * е прогласено прекратяването на изпълнителното производството по дело
№ */2016г. на основание чл.433,ал.1,т.8 от ГПК. Със Заявление с вх.№ */31.07.2020г. до ЧСИ
- ** е поскано образуване на изпълнително производство на основание чл.426 от ГПК, като е
образувано настоящото Изпълнително дело № */2020г. Поради фактът, че от всяко
прекъсване на давността почва да тече нова давност, в настоящия случай, 5-годишната
давност за вземането не е изтекла. Затова и въз основа на гореизложеното следва, че
давността за вземането не е изтекла.
В с.з. ищцата Б.П. р.пр. не се явява. Вместо нея пълномощника й адв.** поддържа
2
иска. , като уточнява ,че искът й е за вземанията по Изпълнителен лист от 19.06.2009г. по
гр.д.№*/2006г. на РС-* и В.гр.д.№*/2007г. на ОС-* ,които към 26.02.2021г. възлизат общо
на сумата 8 562,79лв., от които: 2 346,41лв.- главница, представляваща арендно плащане за
стопанската 2003-2004г., законната липва върху главницата, считано от 03.04.2006г. до
окончателното изплащане на вземанията, които възлиза на общо 3 855,59лв., 109,17лв.-
главница индексирана арендна вноска с коефициент за инфлация, законна лихва върху
главницата ,считано от 03.04.2006г. до окончателното изплащане на вземанията, която
възлиза общо на 180,83лв., 679,54 лв.-главница, представляваща мораторна неустойка,
законна лихва върху главницата,считано от 04.04.2006г. до окончателното изплащане на
вземанията,която възлиза на общо 1125,31лв., 49,00лв.-разноски в гражданското
производство и както и следните разноски по изпълнителното дело -186,94лв.-разноски по
изпълнителното производство за платени такси по ТТР към ЗЧСИ и 991,06лв.- дължими
такси и разноски в полза на ЧСИ.
Ответникът ** оспорва иска чрез проц. си представител юриск.*.
Съдът, след преценка на изложеното в исковата молба и отговора, на
становищата на страните в с.з. и като обсъди събраните по делото доказателства, прие
за установено следното от фактическа и правна страна:
Предявен е иск с правно основание чл.439 от ГПК.
С посочената правна норма законодателят е предвидил възможност длъжникът да
оспори чрез иск изпълнението, като претенцията му може да се основава само на факти,
настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание. Касае се за защита на длъжника срещу материално
незаконосъобразно принудително изпълнение, с оглед което искът се явява отрицателен
установителен.
Не се спори, а и от събраните по делото доказателства , вкл. и от изисканите копия
от изп.дела се установява,че
Предявеният отрицателен установителен иск за недължимост на сумите по изп.д.
№*/2018гпо описа на ЧСИ №** с район на действие ОС-С. е изцяло основателен и доказан.
В настоящото производство безспорно се доказва, че изпълнителния лист от
19.06.2009г. за паричните вземания на ответника срещу ищцата е издаден въз основа на
съдебно решение по гр.д.№*/2006г. на ** и В.гр.д.№*/2007г. на ОС-*. По аргумент от
разпоредбата на чл. 110 от ЗЗД същите се погасяват с петгодишен давностен срок, който
започва да тече от датата на което вземането е станало изискуемо. Съгласно чл. 116 б. „в” от
ЗЗД давността се прекъсва с предприемане на действия за принудително изпълнение, а
съгласно чл. 117 ал.1 ЗЗД от прекъсването на давността започва да тече нов давностен
срок.Съгласно чл.117 ал.2 от ЗЗД ако вземането е установено със съдебно решение, срокът
на новата давност е всякога пет години.
С т. 10 от ТР № 2/26.06.2015г. по тълк. дело № 2/2013г. ОСГТК е прието, че ППВС
№ 3/1980г. следва да се счита изгубило сила. Прието е, че в изпълнителното производство не
могат да се прилагат правилата за спиране и прекъсване на давността, приложими за
исковия процес. Съгласно даденото с посоченото тълкувателно решение разяснение, което е
задължително за съдилищата, в изпълнителния процес давността се прекъсва с всяко
насочване на взискателя към нов изпълнителен способ, както и че давността не спира,
защото кредиторът може да избере дали да действа /да иска нови изпълнителни способи/
или да не действа /да не иска нови изпълнителни способи/. В тази връзка е прието, че
3
новата погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или
предприето последното валидно изпълнително действие. В Тълкувателното решение се
сочи, че давността се прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително действие в
рамките на определен изпълнителен способ, независимо от това дали прилагането му е
поискано от взискателя и/или е предприето по инициатива на съдебния изпълнител. В тази
връзка ВКС конкретно сочи тези изпълнителни действия: насочването на изпълнението чрез
налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за
събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на
пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от
проданта или на плащания от трети задължени лица. От друга страна ВКС посочва
действията, който не могат да се квалифицират като изпълнителни и които не прекъсват
давността - образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за
доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника,
извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на
експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение,
плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.
От събраните по делото писмени доказателства се установява, че първоначално, по
искане на ответника, въз основа на издадения на 19.06.2009г. изп.лист е било образувано
изп.д.№*/2009г. по описа на ** при РС.-*, което с Постановление на ДСИ от 16.12.2015г. е
прекратено на осн.чл.433 ал.1 т.8 от ГПК-непоискване от взискателя на извършването на
изпълнителни действия в продължение на повече от 2 години. След прекратяването му, въз
основа на същия изп.лист по молба на взискателя на 31.03.2016г. е образувано изп.д.
№*/2016г. по описа на СИС при РС-* , ппо което на 25.4.2016г. до длъжника е изпратеена
ПДИ,получена на 22.04.2016г., по което са извършени справки за имущественото състояние
на длъжника.С Постановление от 02.06.2020г. на ДСИ е прогласено прекратяването на
изпълнителното производство по изп.д.№433 ал1 т.8 от ГПК- поради непоискване от
взискателя на изпълнителни действия в продължение на повече от 2 години. По молба на
взискателя от 31.07.2020г. е образувано изп.д.№*/2020г. по описа на **, по което на
12.08.2020г. с разпореждане на ЧСИ е присъединнена държавата чрез НАП като взискатер за
публичните задължения на длъжника и е наложен запор върху банковите сметки на
слъжника в ** на 12.08.2020г. е изпратено запорно съобщение до ** , ии са извършени
справки за имущественото състояние на длъжника и до длъжника е изпратено съобщение за
образувано изп.дело,в което е посочено,че към 26.08.2020г. задължението по изп.дело
възлиза общо на сумата от 9 907,56лв., подробно описани в съобщението по основание и
размер.
Така от приложениите по настоящото дело изпълнителни дела се установява,че по
изп.д.№*/2009г. и изп.д.№*/2016г. и двете по описа на СИС при РС-* не са извършвани
изп.действия, които са от категорията на тези, прекъсващи давността. Първото валидно
действие, годно да прекъсне давността е извършеното по изп.д.№*/2020г. по описа на ЧСИ
**-запор на банковите сметки на длъжника. В настоящия случай давността за вземанията на
ищеца по изпълнителния лист следва да се счита, че е започнала да тече от датата на
влизане в сила на съдебното решение-13.12.2007г. , като петгодишният давностен срок е
изтекъл на 13.12.2012г. Образуваното по молба вх.№*/31.07.2020г. ново изп.д.№*/2020г. по
описа на ЧСИ ** е образувано след като вземанията вече са били погасени по давност. Ето
4
защо съдът приема,че искът за установяване на недължимост на вземанията за главница,
лихви и разноски по горепосочения изпълнителен лист, поради погасяването им по давност
се явява основателен и доказан и следва да се уважи., като поразди основателността на
иска за недължимост на вземанията по изпълнителния лист ищецът не дължи и разноските
по изпълнението.
С оглед изхода на делото, на осн.чл.81 във вр. с чл.78 ал.1 от ГПК ответникът
следва да заплати на ищеца разноските по водене на делото в размер на 550,00 лв., от които
50,00 лв. за ДТ и 500,00 лв. за адв.възнаграждение.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на *** че Б. Т. П. с ЕГН
********** с адрес ** не дължи сумите , за които е издаден изпълнителен лист от
19.06.2009г. по гр.д.№*/2006г. на СмРС и В.гр.д.№*/2007г. на ОС-* ,които суми към
26.02.2021г. възлизат общо на сумата 8 562,79лв., от която: 2 346,41лв.- главница,
представляваща арендно плащане за стопанската 2003-2004г., законната липва върху
главницата, считано от 03.04.2006г. до окончателното изплащане на вземанията, които
възлиза на общо 3 855,59лв., 109,17лв.-главница индексирана арендна вноска с коефициент
за инфлация, законна лихва върху главницата ,считано от 03.04.2006г. до окончателното
изплащане на вземанията, която възлиза общо на 180,83лв., 679,54 лв.-главница,
представляваща мораторна неустойка, законна лихва върху главницата,считано от
04.04.2006г. до окончателното изплащане на вземанията,която възлиза на общо 1125,31лв.,
49,00лв.-разноски в гражданското производство и както и следните разноски по
изпълнителното дело -186,94лв.-разноски по изпълнителното производство за платени такси
по ТТР към ЗЧСИ и 991,06лв.- дължими такси и разноски в полза на ЧСИ. , за
събирането на които е образувано изпълнително дело № 363/2020 г. по описа на ЧСИ **,
поради погасяване на вземанията по изпълнителния лист по давност.
ОСЪЖДА *** да заплати на Б. Т. П. с ЕГН ********** с адрес ** разноски по
водене на делото в размер на 550,00 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Смолянски окръжен съд в двуседмичен
срок, считано от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Смолян: _______________________
5