Решение по дело №3622/2025 на Софийски районен съд

Номер на акта: 2295
Дата: 24 юни 2025 г.
Съдия: Ваня Ангелова Горанова
Дело: 20251110203622
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 12 март 2025 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 2295
гр. София, 24.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 22 -РИ СЪСТАВ, в публично заседание
на пети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВАНЯ АНГ. ГОРАНОВА
при участието на секретаря ВЕЛИСЛАВА ЕМ. РАНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от ВАНЯ АНГ. ГОРАНОВА Административно
наказателно дело № 20251110203622 по описа за 2025 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба на М. Х. А. срещу наказателно постановление
(НП) № 24-4332-011920 от 31.05.2024 г., издадено от началник сектор в СДВР,
отдел „Пътна полиция”-СДВР, с което на жалбоподателя на основание чл. 174,
ал. 3, пр. първо от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е наложена глоба
в размер на 2 000 /две хиляди/ лева и лишаване от право да управлява МПС за
срок от 24 месеца за нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.
Жалбоподателят иска от съда да отмени наказателното постановление,
като се позовава на неправилно отразена фактическа обстановка и допуснати
нарушения на материалния закон и на процесуалните правила.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява,
представлява се от процесуален представител. Жалбата се поддържа, с искане
за отмяна на НП. Иска се от съда присъждане на разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 500.00 лв.
Въззиваемата страна, редовно призована, изпраща представител.
Същият намира издаденото наказателно постановление за правилно и
законосъобразно; претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение и
1
възразява по адвокатско такова поради прекомерност на размера.
След преценка на събрания по делото доказателствен материал
съдът прие от фактическа страна следното:
С акт за установяване на административно нарушение (АУАН) серия GA
№ 1319552 от 19.05.2024 г., съставен от Е. А. Л., на длъжност „младши
автоконтрольор” при СДВР, ОПП – СДВР, в присъствието на свидетел на
установяване на нарушението и на нарушителя, е установено, че на 19.05.2024
г. около 22.10 часа в гр.София по бул.„***“, с посока на движение от ул.„***“
към бул.“***“, на кръстовището с последния, жалбоподателят управлявал лек
автомобил „***“ с рег. № ***, собственост на ***, като при опит да бъде
изпробван за употреба на за употреба на алкохол с техническо средство
алкотест Дрегер 7510 ARРM-0385, лицето отказва това. На водача на
автомобила бил издаден медицински талон за изследване № 264611, връчен на
същия. Жалбоподателят не се явил за даване на кръвна проба за алкохол.
Във връзка с горното е съставен актът за установяване на административно
нарушение, предявен за запознаване на нарушителя, който отказал да го
подпише, потвърдено от двама свидетели.
Въз основа на така съставения АУАН на 31.05.2024 г. било издадено
обжалваното наказателно постановление, препис от което бил връчен лично на
жалбоподателя на 07.02.2025 г.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
събраните по делото доказателствени материали - показанията на свидетеля Е.
А. Л., писмени сведения, талон за медицинско изследване, справка –картон на
жалбоподателя, заповеди за компетентност, както и от останалите материали
по делото.
Съдът се довери на заявеното от св. Л., тъй като показанията му по
същество потвърждават констатациите по АУАН. Съдът цени писмените
доказателства по делото, събрани и приеобщени по предвединеия в закона
ред.
При така установеното от фактическа страна съдът направи
следните правни изводи:
В настоящото производство районният съд следва да провери законността
на обжалваното НП, т.е. дали правилно е приложен както процесуалния, така
и материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя
– арг. от чл. 314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си
правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и НП са издадени от
компетентни за това административни органи, видно от приложените
заповеди за компетентност. Нарушението е описано пълно, точно и коректно,
като не възникват съмнения относно дата, място, начин на извършване. На
следващо място съдът намира, че са спазени и преклузивните срокове по чл.
34 от ЗАНН.
Разпоредбата на чл. 5, ал.3 т.1 от ЗДвП забранява на водачите на пътни
превозни средства да управляват такива под въздействие на алкохол,
наркотици или други упойващи вещества. Съдът счита, че по делото
безспорно се установява извършено нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП,
доколкото на визираната в АУАН и НП дата жалбоподателят като водач на
МПС е отказал да бъде изпробван с техническо средство за употреба на
алкохол и не изпълнил предписание за изследване с доказателствен
2
анализатор и за медицинско изследване и вземане на биологични проби за
химико-лабораторно изследване за установяване на концентрацията на
алкохол в кръвта му по издаден медицински талон № 264611 за УМБАЛ
„Св.Анна“. С отказа си жалбоподателят е осъществил състава на нарушението
по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. За да е налице състав на нарушение по чл. 174, ал. 3
от ЗдвП е необходимо субектът на нарушението да притежава качеството
водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина и същият
да откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за
установяване употребата на алкохол или упойващи вещества или не изпълни
предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в
кръвта му. Изпълнителните деяния са отказ да бъде изпробвано лицето с
техническо средство или неизпълнение на предписанието за медицинско
изследване, като същите могат да бъдат осъществени кумулативно или
алтернативно. В конкретния случай нарушението е извършено виновно, при
форма на вината пряк умисъл, като водачът е съзнавал задължението си да
даде проба за измерване с техническо средство на съдържанието на алкохол в
издишания от него въздух, но е отказал, въпреки съзнанието, че по този начин
нарушава закона.
Визираната по-горе законова разпоредба има смесен характер, като
същата съдържа както правилото на поведение, така и санкцията, която е
предвидена от законодателя при неговото нарушаване – 2000 лева глоба и
лишаване от право да управлява МПС за срок от две години. Размерът на
глобата и срокът на лишаване от права са фиксирани и не подлежат на
промяна.
По тези съображения съдът не цени наведените доводи в жалбата,
които разгледа на плоскостта на изграждане на защитна версия на
нарушителя.
Съдът намира, че не е налице основание за приложение на нормата на
чл. 28 от ЗАНН, тъй като процесното нарушение не е маловажно по своята
същност, не разкрива по-ниска степен на засягане на обществените отношения
от този вид и е с типичната за вида си обществена опасност.
В съдебно заседание се претендират сторени разноски от жалбоподателя
за процесуално представителство. С оглед изхода на делото претенцията
следва да бъде оставена без уважение. Обратно, искането на заплащане на
юрисконсултско възнаграждение се явява основателно; такова следва да бъде
присъдено – в размер на 100 лв. - предвид брой проведени съдебни заседания
и разпитан един свидетел, както и липсата на правна и фактическа сложност
на делото.
По изложените съображения съдът счита, че обжалваното наказателно
постановление е правилно и законосъобразно, издадено в съответствие с
материалния и процесуалния закон, и като такова следва да бъде потвърдено.
3
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2 от ЗАНН СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 24-4332-011920 от
31.05.2024 г., издадено от началник сектор в СДВР, отдел „Пътна полиция”-
СДВР, с което на жалбоподателя на основание чл. 174, ал. 3, пр. първо от
Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е наложена глоба в размер на 2 000
/две хиляди/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца
за нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.
НЕ УВАЖАВА искането на жалбоподателя за заплащане на адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА жалбоподателя да заплати на СДВР сумата от 100.00 лв.,
представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - София
град в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните за
изготвянето му на основанията, предвидени в НПК по реда на глава XII от
АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4

Съдържание на мотивите

М О Т И В И

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба на *** срещу наказателно постановление (НП)
№ 24-4332-011920 от 31.05.2024 г., издадено от началник сектор в СДВР, отдел
„Пътна полиция”-СДВР, с което на жалбоподателя на основание чл. 174, ал. 3,
пр. първо от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е наложена глоба в
размер на 2 000 /две хиляди/ лева и лишаване от право да управлява МПС за
срок от 24 месеца за нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.
Жалбоподателят иска от съда да отмени наказателното постановление,
като се позовава на неправилно отразена фактическа обстановка и допуснати
нарушения на материалния закон и на процесуалните правила.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява,
представлява се от процесуален представител. Жалбата се поддържа, с искане
за отмяна на НП. Иска се от съда присъждане на разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 500.00 лв.
Въззиваемата страна, редовно призована, изпраща представител.
Същият намира издаденото наказателно постановление за правилно и
законосъобразно; претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение и
възразява по адвокатско такова поради прекомерност на размера.
След преценка на събрания по делото доказателствен материал
съдът прие от фактическа страна следното:
С акт за установяване на административно нарушение (АУАН) серия GA
№ 1319552 от 19.05.2024 г., съставен от ***, на длъжност „младши
автоконтрольор” при СДВР, ОПП – СДВР, в присъствието на свидетел на
установяване на нарушението и на нарушителя, е установено, че на 19.05.2024
г. около 22.10 часа в гр.София по бул.„***“, с посока на движение от ул.„***“
към бул.“***“, на кръстовището с последния, жалбоподателят управлявал лек
автомобил „***“ с рег. № ***, собственост на ***, като при опит да бъде
изпробван за употреба на за употреба на алкохол с техническо средство
алкотест Дрегер 7510 ARРM-0385, лицето отказва това. На водача на
автомобила бил издаден медицински талон за изследване № 264611, връчен на
същия. Жалбоподателят не се явил за даване на кръвна проба за алкохол.
Във връзка с горното е съставен актът за установяване на административно
нарушение, предявен за запознаване на нарушителя, който отказал да го
подпише, потвърдено от двама свидетели.
Въз основа на така съставения АУАН на 31.05.2024 г. било издадено
обжалваното наказателно постановление, препис от което бил връчен лично на
жалбоподателя на 07.02.2025 г.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
събраните по делото доказателствени материали - показанията на свидетеля
***, писмени сведения, талон за медицинско изследване, справка –картон на
жалбоподателя, заповеди за компетентност, както и от останалите материали
по делото.
1
Съдът се довери на заявеното от св. ***, тъй като показанията му по
същество потвърждават констатациите по АУАН. Съдът цени писмените
доказателства по делото, събрани и приеобщени по предвединеия в закона
ред.
При така установеното от фактическа страна съдът направи
следните правни изводи:
В настоящото производство районният съд следва да провери законността
на обжалваното НП, т.е. дали правилно е приложен както процесуалния, така
и материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя
– арг. от чл. 314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си
правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и НП са издадени от
компетентни за това административни органи, видно от приложените
заповеди за компетентност. Нарушението е описано пълно, точно и коректно,
като не възникват съмнения относно дата, място, начин на извършване. На
следващо място съдът намира, че са спазени и преклузивните срокове по чл.
34 от ЗАНН.
Разпоредбата на чл. 5, ал.3 т.1 от ЗДвП забранява на водачите на пътни
превозни средства да управляват такива под въздействие на алкохол,
наркотици или други упойващи вещества. Съдът счита, че по делото
безспорно се установява извършено нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП,
доколкото на визираната в АУАН и НП дата жалбоподателят като водач на
МПС е отказал да бъде изпробван с техническо средство за употреба на
алкохол и не изпълнил предписание за изследване с доказателствен
анализатор и за медицинско изследване и вземане на биологични проби за
химико-лабораторно изследване за установяване на концентрацията на
алкохол в кръвта му по издаден медицински талон № 264611 за УМБАЛ
„Св.Анна“. С отказа си жалбоподателят е осъществил състава на нарушението
по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. За да е налице състав на нарушение по чл. 174, ал. 3
от ЗдвП е необходимо субектът на нарушението да притежава качеството
водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина и същият
да откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за
установяване употребата на алкохол или упойващи вещества или не изпълни
предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в
кръвта му. Изпълнителните деяния са отказ да бъде изпробвано лицето с
техническо средство или неизпълнение на предписанието за медицинско
изследване, като същите могат да бъдат осъществени кумулативно или
алтернативно. В конкретния случай нарушението е извършено виновно, при
форма на вината пряк умисъл, като водачът е съзнавал задължението си да
даде проба за измерване с техническо средство на съдържанието на алкохол в
издишания от него въздух, но е отказал, въпреки съзнанието, че по този начин
нарушава закона.
Визираната по-горе законова разпоредба има смесен характер, като
същата съдържа както правилото на поведение, така и санкцията, която е
предвидена от законодателя при неговото нарушаване – 2000 лева глоба и
лишаване от право да управлява МПС за срок от две години. Размерът на
глобата и срокът на лишаване от права са фиксирани и не подлежат на
промяна.
По тези съображения съдът не цени наведените доводи в жалбата,
които разгледа на плоскостта на изграждане на защитна версия на
2
нарушителя.
Съдът намира, че не е налице основание за приложение на нормата на
чл. 28 от ЗАНН, тъй като процесното нарушение не е маловажно по своята
същност, не разкрива по-ниска степен на засягане на обществените отношения
от този вид и е с типичната за вида си обществена опасност.
В съдебно заседание се претендират сторени разноски от жалбоподателя
за процесуално представителство. С оглед изхода на делото претенцията
следва да бъде оставена без уважение. Обратно, искането на заплащане на
юрисконсултско възнаграждение се явява основателно; такова следва да бъде
присъдено – в размер на 100 лв. - предвид брой проведени съдебни заседания
и разпитан един свидетел, както и липсата на правна и фактическа сложност
на делото.
По изложените съображения съдът счита, че обжалваното наказателно
постановление е правилно и законосъобразно, издадено в съответствие с
материалния и процесуалния закон, и като такова следва да бъде потвърдено.
.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

3