Р Е Ш Е Н И Е

 

№ ……

 

01.03.2021 година, гр.Велинград

 

В    И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А

 

РАЙОНЕН СЪД ВЕЛИНГРАД на първи март през две  хиляди двадесет и първа  година,  в  публично  заседание в  с ъ с т а в:

 

                                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ПЕНЧЕВА

 

СЕКРЕТАР: ДОНКА ТАБАКОВА

ПРОКУРОР: АСЕН ПАЛАВЕЕВ

като разгледа  докладваното от районен съдия ИВАНКА ПЕНЧЕВА А.Н.Дело №361 по описа за 2020  година  и на основание чл.378, ал.4, т.1  от НПК, във вр. с чл.78а от НК и чл.343в, ал.3 от НК, във връзка с чл.343в, ал.1 от НК , СЪДЪТ :         

 

Р   Е   Ш   И   :

 

            П Р И З Н А В А  обвиняемия Г.А.Н.   -  роден на *** *** , български гражданин, с основно образование, безработен, женен,неосъждан, с  ЕГН **********, за НЕВИНОВЕН в това, че на 26.01.2020 г. във Велинград, на ул.“Индустриална“, е управлявал моторно превозно средство - лек автомобил „Дайхатсу Териос“ с регистрационен номер ******, в срока на изтърпяване на принудителна административна мярка за временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство - ЗППАМ № 19-1006-000335/03.06.2019г. на ОДМВР - Пазарджик, в сила от 17.06.2019 г., с която временно му е отнето СУМПС № ********* и КТ № 3169031 на осн. чл.171, т.4 от ЗДвП / изземване на СУМПС на водач на МПС, на който са му отнети всички контролни точки и не е изпълнил задължението си по чл.157,ал.4 от ЗДвП/- престъпление по чл.343в, ал.3 от НК, във връзка с ал.1 от НК-на основание чл.304, предложение последно във връзка с чл.24, ал.1, т.1 предложение второ от НК, като на основание чл. 305, ал. 6, предложение 1-во от НПК, във връзка с чл. 177, ал.1, т. 2 ЗДВП, пр. 4 във вр. чл. 157, ал. 4 ЗДВП му НАЛАГА административно наказание ГЛОБА в размер на 300,00 лева.

 

 

 

Решението подлежи на обжалване и протест пред Окръжен съд – Пазарджик в 15-дневен срок от днес.

           

РАЙОНЕН СЪДИЯ :

Мотиви към а.н.х. дело № 361/2020г. на Районен съд Велинград

 

 

Районна прокуратура Пазарджик -ТО Велинград с постановление от 05.10.2020г. е направила предложение за освобождаване на обвиняемия Г.А.Н., с ЕГН **********, от наказателна отговорност с налагане на административно наказание глоба за това, че на 26.01.2020г., на улица „Индустриална“, в гр. Велинград управлявал МПС – лек автомобил „Дайхатсу Териос“, с рег. № ******, в срока на изтърпяване на принудителна административна мярка за временно отнемане на свидетелство за управление на моторно превозно средство- ЗПАМ № 19-1006-000335/03.06.2019г. на ОДМВ Пазарджик, влязла в сила на 17.06.2019г., с която временно му е отнето СУМПС № ********* и КТ № 3169031, на осн. чл. 171, т. 4 ЗДвП /изземване на СУМП на водач на МПС, на който са му отнети всички контролни точки и не е изпълнил задължението си по чл. 157, ал. 4 ЗДвП/ – престъпление по чл.343в, ал.3, във вр. с ал.1 от НК.

 В съдебно заседание представителят на прокуратурата поддържа предложението. Счита, че в досъдебното производство и в хода на съдебното следствие са събрани безспорни доказателства за извършено от обвиняемия престъпление по чл.343в ал.3, във вр. ал.1 от НК. Настоява обвиняемия да бъде признат за виновен, но счита, че са налице предпоставките на чл. 78А НК за освобождаването му от наказателна отговорност и налагане на административно наказание глоба.  

Защитникът на подсъдимия адв. А. не оспорва фактическата обстановка, но счита че деянието не е общественоопасно, защото е извършено в състояние на крайна необходимост.

Подсъдимият не отрича, че на процесната дата е управлявал МПС и че това е станало след като е издадена ЗПАМ на основание чл. 171, т.4 ЗДвП изземване на СУМПС, за това, че са му отнети всички контролни точки. Позовава се на състояние на крайна необходимост. Твърди, че се наложило да управлява автомобила, защото съседи му се обадили, че две от кучетата, които отглеждал негов братовчед са се отвързали, а били опасни и се наложило да реагира, като нямало друг начин да се придвижи.

В  последната си дума моли да бъде оправдан, евентуално налагане на наказание в минимален размер.

Съдът като, съобрази събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

Обвиняемият Г.А.Н. е роден на ***г., български гражданин, с основно образование, женен, неосъждан. 78 А НК,  с ЕГН: **********.***, служителите РУ Велинград при ОДМВР Пазарджик-свидетелите младши автоконтрольор А.У. и полицейски инспектор А.М. изпълнявали задълженията си по контрол на правилата за движение по пътищата, като смесен автопатрул на територията на гр. Велинград. На улица „Индустриална“ спрели за проверка автомобил „Дайхатсу Териос“, с рег. № ******. Изискали документи на автомобила и на водача. Установили, че се управлява от обвиняемия Г.Н.. Водачът не представил СУМПС и контролен талон към него. След справка в ОДЧ се установило, че е неправоспособен водачът и че не притежава валидно МПС.

Установило се също, че е бил наказван по административен ред за управление на МПС като неправоспособен водач с Наказателно постановление № 18-1006-000046/09.02.2018г., връчено по реда на чл. 58, ал. 2 ЗАНН на 28.03.2019г. и влязло в сила на 05.04.2019г.  

Установило се, че по отношение на водача е прилагана ПАМ по реда на чл. 171, т. 4 ЗДвП-изземване на свидетелството за управление за това, че след като са му отнети всички контролни точки и е изгубил придобитата правоспособност, не изпълнил задължението си да върне в съответната служба на Министерството на вътрешните работи свидетелството за управление на МПС, със ЗПАМ № 19-1006-000335/03.06.2019г., връчена на водача на 03.06.2019г.

Пред служителите на РУ Велинград обвиняемият обяснил, че му се наложило спешно да отиде да нагледа някакви животни.

На водача бил съставен АУАН № 132070/26.01.2020г. за това, че повторно управлява МПС, след като е загубил правоспособност по реда на чл. 157, ал. 4 ЗДвП- нарушение на чл. 150 ЗДвП.

Образувано е бързо производство № 55/2020г. по описа на РП Пазарджик ТО Велинград и ЗМ367/2020г. по описа на РУ Велинград, за това, че на 26.01.2020г., в гр. Велинград, ул. „Индустриална“ управлява моторно превозно средство лек автомобил „Дайхатсу Териос“ с рег. № ****** в едногодишен срок от наказването му по административен ред за управление на МПС без съответното свидетелство за управление-престъпление по чл. 343в, ал. 2 НК.

Обвиняемият бил задържан със Заповед за задържане на лице № 367зз-20/26.01.2020г.

С постановление от 18.02.2020г. Г.Н. е привлечен като обвиняем за това, че на 26.01.2020г. е управлявал лек автомобил „Дайхатсу Териос“ с рег. № ******, в срока за изтърпяване на принудителна административна мярка, наложена със ЗПАМ № 19-1006-000335/03.06.2019г., в сила от 17.06.2019г., с която временно му е отнето СУМПС № ********* и КТ № 3169031, на осн. чл. 171,т.4 ЗДвП, престъпление по чл. 343в, ал. 3 ЗДвП.

От представените по делото справка за нарушител/водач-л. 27-29/ и л. 32 се установява, че на обвиняемия е издадено СУМПС № ********* на 12.09.2007г. със срок на валидност до 10.09.2017г. За нарушения на правилата за движение към 09.04.2012г. на Н. са отнети всичките 39 контролни точки. Водачът не е изпълнил задължението си по чл. 157, ал. 4 ЗДвП да върне издаденото му свидетелство за управление на МПС, поради което същото му е иззето на 03.06.2019г. при съставянето на ЗПАМ № 19-1006-000335. Не се твърди и няма данни водачът да е възстановил правоспособността си да управлява МПС.

Горната фактическа обстановка се установява от събраните и приобщени по надлежния процесуален ред писмени и гласни доказателства. Съдът кредитира свидетелските показания, както и на обясненията на обвиняемия относно фактите, че на процесната дата Г.Н. е управлявал МПС, предвид тяхната логичност и съответствие. Относими към предмета на делото са и писмените доказателствени материали, приобщени по надлежния процесуален ред. Анализът на доказателствата води до категоричност по отношение на възприетите по-горе факти.

При така установената фактическа обстановка, съдът счита, че обвиняемият не е осъществил от обективна страна състава на престъплението, в което е обвинен. 

Престъпният състав по чл.343в, ал.3 НК предвижда наказателна отговорност за водачи, които  са лишени от право да управляват моторни превозни средства за определен срок, след наложена принудителна административна мярка временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство. От обективна страна  следва кумулативно деецът да е правоспособен водач, да притежава валидно СУМПС, защото само такова може да бъде временно отнето, да му е наложена принудителна административна мярка за временно отнемане на свидетелството за управление  по чл. 171, т. 1, б. „а-ж“ ЗДвП и  в срока на действието й да предприеме управление на МПС.

Безспорно в доктрината и съдебната практика е, че когато дадено лице не е провело необходимото обучение и не е положило и издържало изпит за придобиване на правоспособност, то не притежава такава. В този случай свидетелство за управление на МПС не му се издава, защото неговата правна същност е да удостовери придобитата правоспособност за съответната категория. 

По силата на чл.157, ал. 4 от ЗДвП, приравнено на липса на правоспособност е и отнемането на всички контролни точки на водача на моторното превозно средство, създаващо сериозни съмнения в неговите знания и умения да го управлява, което налага провеждане на ново обучение на лицето и полагане на повторен проверочен изпит за тяхното доказване. В този случай  водачът загубва придобитата за съответната категория МПС правоспособност и  законът му вменява задължение  да върне свидетелството за управление в съответната служба на Министерството на вътрешните работи, тъй като правната му същност и значение  на официален  удостоверителен документ  съгласно чл.3, ал.3 от Закона за българските лични документи /ЗБЛД/ за притежаваната  правоспособността на лицата за управление на моторно превозно средство,  чрез съдържащите се в него данни, е разколебана. Ако не стори това същото се изземва от компетентните органи.

Отнемането и изземването на СУМС са две различни действия. СУМС се отнема за определен срок до отстраняване на обстоятелствата, заради които е отнето, но винаги предполага притежавана от лицето правоспособност, която свидетелството да удостоверява. Затова след изтичане на срока на ПАМ същото се връща на водача. Изземването не е обвързано с някакъв срок. Тъй като се отнема СУМПС от водач, който се счита неправоспособен, то не подлежи на връщане и в този смисъл не е временно.

  Издадената ЗПАМ № 19-1006-000335/03.06.2019г. е с правно основание чл. 171, т. 4 ЗДвП и в нея е посочено, че е иззето свидетелството за управление на МПС, издадено на името на Г.А.Н.. Принудителната административна мярка е приложена именно защото обосновано е прието, че обвиняемият е неправоспособен водач, тъй като още през 2012г. /с влизане в сила на Наказателно постановление 9961/06.03.2012г. на 17.04.2012г./ са му отнети всички контролни точки.

Видно е, че с цитираната по-горе заповед не е наложена ПАМ за временно отнемане на свидетелство за управление на МПС, а ПАМ "изземване на СУМПС". На свой ред и при съобразяване на разпоредбата на чл. 343в, ал. 3 НК,  това води до извода, че деянието, за което е внесено споразумението, е обективно несъставомерно, защото неправоспособен водач не може да изтърпява  принудителна административна мярка за временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство. 

В допълнение, към датата на прилагане на принудителната административна мярка СУМПС е с изтекъл срок на валидност още на 10.09.2017г.. ЗДвП обаче не предвижда временно отнемане на СУМПС, като принудителна административна мярка в тази хипотеза, защото временното отнемане предполага редовен документ.

 Предвид гореизложеното, съдът намира, че с деянието си обвиняемият не е извършил престъпление, а административно нарушение по чл. 177, ал. 1, т. 2, пр. 4, във вр. чл. 157, ал. 4 ЗДвП и по тези съображения,  го призна за невиновен и го оправда по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 343в, ал.3 вр. ал. 1 от НК и му наложи административно наказание глоба.

При определяне на размера на наказанието съдът прецени, че обвиняемият е извършвал многократно нарушения по ЗДвП, поради което него е налице една трайно установена нагласа към незачитане  правилата, осигуряващи безопасността на транспортната дейност, както и че е загубил правоспособността си много време преди извършване на деянието, но въпреки това продължава да управлява МПС, поради което прие, че за изпълнение на целите по чл. 12 ЗАНН, следва да му се наложи глоба в максималния размер от 300,00 лв. /триста лева/.

 

 

По тези съображения, съдът постанови решението.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

Иванка Пенчева