№ 313
гр. Русе, 11.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ПЪРВИ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Анета Георгиева
Членове:Мария Велкова
Николинка Чокоева
при участието на секретаря Димана Стоянова
като разгледа докладваното от Анета Георгиева Въззивно гражданско дело
№ 20214500500452 по описа за 2021 година
Производството е по чл.258 и сл ГПК.
„КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ“ЕАД със седалище град София е
обжалвало решението на Русенския районен съд,постановено по гр.д.№ 4134/2020 год.,с
което е признато за установено,че Ж. Н. К. от гр.Русе не дължи сумата общо 1956,53 лв.,от
които 454,87 лв.главница,437,66 лв.законна лихва за периода 15.ІІІ.2011г.-24.VІІІ.2020
год.,350,37 лв.неолихвяеми вземания ,125 лева разноски,150 лв.адвокатско възнаграждение
и разноски в изпълнителното производство ,дължими към 24.VІІІ.2020 год.в размер на
438,63 лв.,поради погасяването им по давност.Развива оплаквания за неправилност на
решението ,иска отмяната му и отхвърляне на иска по съображенията,подробно развити във
въззивната жалба.Претендира разноските в производството.
Ответникът по жалбата Ж. Н. К. взема становище за нейната неоснователност и иска
потвърждаване на обжалваното решение по подробно развити в писмен отговор
съображения.
Окръжният съд като взе предвид оплакванията в жалбата,доводите на страните и
обсъди събраните по делото доказателства,намира за установено следното:
Жалбата е подадена от надлежна страна в производството, постъпила е в законния
срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество,жалбата е основателна.
От фактическа страна е установено,че въз основа на заповед за изпълнение по ч.гр.д.
№ 2408/2011 год.по описа на РРС в полза на „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС“ЕАД
1
е издаден изпълнителен лист срещу Ж. Н. К. от град Русе за сумите:454,87 лева
главница,69,11 лева договорна лихва върху главницата за периода 28.ІV.до 30.Х.2006
г.,281,26 лв.лихва за забава от 30.V.2006 г.до 1.ІІІ.2011 г.,ведно със законната лихва върху
главницата от 15.ІІІ.2011 год.до окончателното й изплащане, 25 лв.разноски и 100
лв.юрисконсултско възнаграждение.По молба на кредитора от 18.ХІ.2011 год. пред ЧСИ рег.
№ 831 М.М. е образувано изпълнително дело под № 1686/2011 год.
Вземането срещу К. е прехвърлено по сключен между взискателя и КРЕДИТ
ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ АД договор за цесия от 15.V.2015 год.,който е конституиран
като взискател по делото на 27.VІІ.2015 год.
С постановление от 24.VІІІ.2020 год.ЧСИ прекратил производството на основание
чл.433,ал.1,т.8 ГПК.На същата дата взискателят поискал въз основа на изпълнителния лист
по ч.гр.д.№2408/2011 год.на РРС образуването на ново изпълнително производство срещу
същия длъжник под № 879/2020 год.
Предявеният от Ж.К. против дружеството-жалбоподател иск за недължимост на
задължението поради погасяването му по давност се основава на изложените в исковата
молба твърдения,че след наложен запор върху движимо имущество на 20.ХІІ.2011
год.взискателят не е поискал,а ЧСИ не е извършвал действия по принудително изпълнение и
така още на 20.ХІІ.2013 год.изпълнителното производство било прекратено съгласно
чл.433,ал.1,т.8 ГПК,,а към 20.ХІІ.2016 год.вземането е погасено по давност.
В обжалваното решение районният съд е приел,че до 22.ХІІ.2011 год.са извършвани
изпълнителни действия,които прекъсват погасителната давност,че перемпцията е настъпила
на 22.ХІІ.2013 год.,а от момента на конституиране на новия взискател -27.VІІ.2015 год.е
започнал да тече петгодишен давностен срок и с изтичането му към 27.VІІ.2020
год.вземането е погасено по давност.Въз основа на тези обстоятелства съдът е извел
правния извод за основателност на предявения иск и е постановил решението си в
посочения смисъл.
Решението на районния съд е валидно и допустимо,но по същество се явява
неправилно и подлежи на отмяна поради следното:
Изводът на районния съд относно последното извършено изпълнително действие е
фактически неверен и не съответства на събраните по делото ,съдържащи се в приложените
изпълнителни производства ,доказателства .А чрез тях се установява следното:
На 20.ХІІ.2011 год.ЧСИ е наложил запор върху лек автомобил Рено 12,с рег.№ Р 9231
РТ.На 1.ХІІ.2013 год.взискателят е поискал извършване на опис на движими
вещи,собственост на длъжника.На 11.ІІІ.2015 ЧСИ е наложил запор върху 4 бр.леки
автомобила/в това число и цитирания по-горе/,подробно описани в съобщението до
длъжника,които са негова собственост съгласно получените от НАОП справки.На
27.VІІ.2015 год.настоящият жалбоподател е поискал да бъде конституиран като взескател в
производството и е възложил на ЧСИ да извърши необходимите действия по хода на
принудителното изпълнение.На 11.ІХ.2015 год.ЧСИ е насрочил опис,оценка и изземване на
2
движими вещи,намиращи се в дома на длъжника.На 10.Х.2015 год.е наложен запор върху
сметка на длъжника в „Райфайзенбанк България“ЕАД.На 31.ІІІ.2017 год.взискателят е
поискал налагане на запор върху банкови сметки на длъжника,а на 25.ІV.2018 год.запор
върху притежавани от длъжника МПС.Действия по налагане на запор върху МПС са
извършени на 23.VІІІ.2018 год.На 18.ІХ.2019 год.взискателят е поискал извършване на опис
и оценка на движими вещи в дома на длъжника,който ЧСИ е насрочил за 25.ХІ.2019 год.На
24.VІІІ.2020 год.изпълнителното производство под № 1686/2011 год.е прекратено,а на
същата дата е образувано ново под № 879/2020 год.,по което от взискателя са поискани,а
ЧСИ е извършил действия по принудително изпълнение.
От подробно изложените дотук обстоятелства следва извода,че вземането на
жалбоподателя към ответника по жалбата не е погасено по давност.В хода на изпълнителния
процес са поискани от взискателя,а ЧСИ е извършил редица действия по принудително
изпълнение съобразно съответния способ на принудително изпълнение.Необоснован е
извода на районния съд,че след 22.ХІІ.2011 год.не са извършвани действия,които да
прекъснат погасителната давност и той категорично се опровергава от установените от
настоящата инстанция фактически обстоятелства по спора,подробно изложени по-
горе.Съгласно разясненията в ТР № 2/2015 год.на ОСГК на ВКС нова погасителна давност
за вземането тече от датата,на която е поискано или е предприето последното валидно
изпълнително действие.Такова действие по изп.дело № 1686/2018 год.е поисканото от
взискателя действие на принудително изпълнение –опис и оценка на движими вещи
,собственост на длъжника на 18.ІХ.2019 год.Извън предмета на настоящия спор е доколко са
били налице условията за прекратяване на производството към 24.VІІІ.2020 год.по
чл.433,ал.1,т.8 ГПК.От гледна точка на настоящия спор е съществено,че към тази
дата,респ.датата на новообразуваното изп.дело № 879/2020 год. вземането не е погасено по
давност.
По изложените съображения искът се явява неоснователен.Като е стигнал до друг
извод,районният съд е постановил неправилно решение,което подлежи на отмяна.Вместо
него съдът постановя друго за отхвърляне на иска.
При този изход на спора съдът присъжда в полза на жалбоподателя разноските в
производството пред тази инстанция-25 лева за платена държавна такса и 150 лева
юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 209 от 16.ІV.2021 година на Русенския районен
съд,постановено по гр.д.№ 4134/2020 год.по описа на РРС и ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА:
3
ОТХВЪРЛЯ предявения от Ж. Н. К. от град Русе ЕГН ********** иск да се признае
за установено по отношение на „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ“ЕАД ,че не дължи
сумата от 1956,53 лева , от които 454,87 лв.главница,437,66 лв.законна лихва за периода
15.ІІІ.2011г.-24.VІІІ.2020 год.,350,37 лв.неолихвяеми вземания ,125 лева разноски,150
лв.адвокатско възнаграждение и разноски в изпълнителното производство ,дължими към
24.VІІІ.2020 год.в размер на 438,63 лв.,поради погасяването им по давност.
ОСЪЖДА Ж. Н. К. от град Русе ЕГН ********** да заплати на КРЕДИТ ИНКАСО
ИНВЕСТМЪНТС БГ“ЕАД ЕИК ********* сумата 25 лева разноски по делото и 150 лева
юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4