РЕШЕНИЕ
№ 1560 04.05.2018
г. Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски районен съд ХV
граждански състав
На четвърти май две хиляди
и осемнадесета година
В открито
заседание на шестнадесети април две хиляди и осемнадесета година в
следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА КАЦАРОВА
Секретар:Катя
Янева
Като разгледа докладваното от
СЪДИЯТА гражданско дело № 14985 по описа за
2017 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Обективно
съединени искове с правно основание чл. 226, ал. 2 от Кодекса на труда вр. с
чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
В исковата молба ищецът Г.П.Г., ЕГН **********,***,
твърди, че е бил служител при ответното дружество „Вега стар трейдинг“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.“Пимен
Зографски“, бл.59, ателие 1 и 2,представлявано от Е. А. Н., от 25.01.2016 г.,
като трудовото правоотношение било сключено на
основание чл. 70, ал. 1 от Кодекса на труда вр. с чл. 67, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда. Заявява,
че в периода 25.01.2016 г. – 30.06.2016 г., изпълнявал служебните си задьлжения и по никакъв повод в този период не му били издадени
или предоставени необходимите
и нормативно регламентирани документи,
които се изготвят във връзка със законовото
задължение на всеки работодател за начисление и плащане
на трудово възнаграждение. Заявява, че на 09.05.2016 г. е подал предизвестие (молба) за прекратяване на трудовото правоотношение с ответното
дружество, като е заявил, че трудовото правоотношение ще се
прекрати, считано от 10.05.2016 г. Заявява, че е бил помолен да остане на работа до намиране на заместник за позицията, която е заемал, което
той приел. Заявява, че на
01.07.2016 г. е предал на ****** поверените му, в качеството на „******", МПС, мобилен телефон и лаптоп, като той го информирал, че от този момент нататък
ищецът е освободен от
работа в посочената фирма, както и че е изпълнил задължението си за предизвестие, съгласно трудовия
договор. Заявява, че след тази дата многократно е провеждал телефонии разговори, в които е заявявал необходимостта да бъде снабден с нужната документация във връзка с прекратяване
на трудовото правоотношение, включително
и да му бъде върната надлежно оформена трудова книжка, без която не би могъл
да постъпи на работа при друг работодател.
Заявява обаче, че въпреки настояването му не му били изплатени
полагащите му се трудови възнаграждения и обезщетение за неизползван платен годишен
отпуск. Твърди, че за горепосочените
претенции било образувано гражданско дело № 13299/2016 г. по описа
на Пловдивски районен съд, XV граждански състав, като с
исковата молба, връчена на ответното дружество на
24.11.2016 г., отправил покана до дружеството,
в качеството на работодател,
да оформи трудовата книжка незабавно
и да му я върне, като я изпрати
с куриер на настоящия адрес
или като я представи по делото.
Заявява, че ответното
дружество не е предприело никакви
действия, с които да върне трудовата
книжка и с оглед това и предвид обстоятелството,
че е доказано, че трудовата книжка се намира у ответното дружество с Решение № 1679/25.05.2017 г. дружеството било осъдено
да му предаде трудовата
книжка с вписани данни,
свързани с прекратяване на трудовото
правоотношение. В хода на изпълнителното дело, образувано при ЧСИ *** ****, с рег. № *** и район на
действие Окръжен съд –
Пловдив, № *** по описа за 2017 г., ответното дружество предало на частния
съдебен изпълнител оформена трудовата книжка на
09.08.2017 г.
С оглед изложеното, от съда се иска да постанови съдебно решение, по силата на
което да осъди ответното
дружество да заплати на ищеца сумата от 4905 лв., представляващи девет брутни месечни възнаграждения за претърпени имущественн вреди в размер на по едно
месечно брутно трудово възнаграждение за всеки месец на неправомерно задържане на трудовата книжка в
периода 24.11.2016 г. до 09.08.2017 г. Претендират се и направените по делото разноски.
Липсва подаден
отговор на исковата молба в
предоставения едномесечен
срок на ответника. Такъв е подаден
след изтичане на срока, а именно на 22.11.2017 г.,
като ответникът е надлежно уведомен, че срокът за отговор на
исковата молба е изтекъл на 20.11.2017 г.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и с оглед
доводите на страните, намира за установено следното:
Не се спори между страните, а и от приложеното гражданско
дело № 13299/2016 г. по описа на Пловдивски
районен съд, XV граждански състав, се установява, че ищецът е
работил при ответника по трудово правоотношение по силата на сключен трудов
договор № *** от 25.01.2016г. на длъжността “******” от 25.01.2016г. до
01.07.2016 г., когато трудовото правоотношение било прекратено на основание
чл.326 от КТ.
Ищецът твърди, че след прекратяване на правоотношението, вкл. и от 24.11.2016 г. до 09.08.2017 г., ответникът не оформил и предал
трудовата му книжка. От разпита на св.
Г. Й. С.се
установи, че Г. започнал работа в началото на 2016 г. във фирма „Вега Стар“,
като работил там няколко месеца до началото на лятото – май, юни месец. Когато
той искал да приключи работните си отношения с тях, първо те го помолили да
остане няколко месеца, докато намерят нов човек. Продължил да работи два или
три месеца. Накрая, след като приключили взаимоотношенията, не успял да си
получи трудовата книжка, за което той завел дело. През цялото това време,
докато не му била върната трудовата книжка, той не работел поради липсата на
трудова книжка, както и не можел да се запише в Бюрото по труда, пак поради
липсата на трудова книжка, което го оставило без доходи. Свидетелят заяви, че
не знаел от дружеството да са го търсили, за да му дадат трудовата книжка.
Последно, когато приключили взаимоотношенията си с неговия ръководител, ищецът
го посетил в *******, за да издаде служебния автомобил и телефон при
приключване на отношенията, но не си получил нито заплатите, нито трудовата
книжка. Никой от дружеството не го бил търсил след това. Той си търсил
трудовата книжка, като се обаждал по телефона, тъй като централата на фирмата
била в София.
Съдът възприема свидетелските показания, тъй като същите са логични,
последователни и съответстват на писмените доказателства по делото.
От приложеното гражданско
дело № 13299/2016 г. по описа на Пловдивски
районен съд, XV граждански състав се установява, че с влязлото в сила
решение № 1679/ 25.05.2017 г., постановено по това дело, съдът осъдил работодателя
да предаде на Г.Г. трудовата книжка с вписани данни,
свързани с прекратяването на трудовото му правоотношение. От представеното
удостоверение от ЧСИ *** ****, рег. № ***, с район на действие ПОС, се
констатира, че по изп. дело № *** с предмет предаване на трудовата книжка, в
деловодството на кантората на ЧСИ на 09.08.2017 г. била депозирана трудовата
книжка на ищеца, изпратено по куриер от работодателя. При така установената
фактическа обстановка съдът намира, че се доказа, че работодателят е съхранявал
трудовата книжка на ищеца, като след прекратяване на трудовото правоотношение
не е оформил и предал своевременно на служителя трудовата му книжка, като бил
поканен за това с връчване на препис от исковата молба по гражданско
дело № 13299/2016 г. по описа на Пловдивски
районен съд, XV граждански състав, връчена на 24.11.2016 г. От постъпилото удостоверение от ТД на НАП - Пловдив се установява, че в
периода 01.07.2016г. – 09.08.2017 г. няма данни за подадени уведомления по
чл.62, ал.5 от КТ за регистрация на трудови договори на ищеца.
Ето защо работодателят дължи заплащане на
обезщетение по чл. 226, ал.3
вр.с ал.2 от КТ. Съгласно текста на чл.226, ал.3, пр.2 от КТ
обезщетението по ал. 2 е в размер на брутното му трудово възнаграждение от деня
на прекратяването на трудовото правоотношение до предаване на трудовата книжка
на работника или служителя. В настоящото производство ищецът претендира
заплащане на обезщетението за периода от 24.11.2016 г. – датата на получаване
от работодателя на исковата молба по гражданско дело № 13299/2016 г. по описа
на Пловдивски районен съд, XV граждански състав, в
която се съдържа искане за предаване на трудовата книжка на Г.,
до датата на фактическото й предаване
на ЧСИ Кралев – 09.08.2017 г.
Размерът на последното получено от ищеца
брутно трудово възнаграждение се установява от събраните по гражданско
дело № 13299/2016 г. по описа на Пловдивски
районен съд, XV граждански състав доказателства, като същият възлиза на
545лв. за м.май 2016г., представляващ пълен работен месец преди уволнението.
Следователно размерът на обезщетението възлиза на 4818,95лв., изчислено на база
на брутното трудово възнаграждение в размер на 545лв./изчислено съответно за
7дни за м.ноември 2016г., за 8 месеца – от м.декември 2016 г. до м.юли 2017 г.
вкл. и за 9 дни за м.август 2017г., на база дневно възнаграждение от
28,68421лв., на база 19 дни за м.май 2016 г. – последен пълен работен месец
преди уволнението/.
С оглед изложеното съдът намира, че
в посочения период работодателят не е предал трудовата книжка на ищеца, поради
което сме изправени пред хипотезата на незаконно задържане на трудовата книжка
от работодателя, който без правно основание не я е предавал на ищеца. Съгласно
разпоредбата на чл.226, ал.2 от КТ работодателят и виновните длъжностни лица
отговарят солидарно към работника или служителя за вредите, които той е
претърпял поради незаконно задържане на трудовата му книжка, след като
трудовото правоотношение е било прекратено, като съгласно ал.3 на същия текст
обезщетението по ал. 2 е в размер на брутното трудово възнаграждение на
работника или служителя от деня на прекратяването на трудовото правоотношение
до предаване на трудовата книжка на работника или служителя. Следователно,
искът се явява основателен за процесния период до размер на 4818,95лв., до
който размер и ще се уважи, а до пълния предявен размер – ще се отхвърли като
неоснователен.
Ищецът
претендира заплащане на адвокатско възнаграждение, като в приложения договор за
правна защита и съдействие е уговорено и посочено, че е заплатено такова в
размер на 800лв. Съразмерно на уважената част от иска, на същия ще се присъди
сумата от 785,97 лв.
Ответникът
не претендира разноски.
При този
изход на делото ответникът следва да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт държавна такса в размер на 192,76лв., както и 10лв. за издадени по искане
на ищеца 2 броя съдебни удостоверения.
Мотивиран
от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Вега стар трейдинг“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.“Пимен
Зографски“, бл.59, ателие 1 и 2,представлявано от Е. А. Н., да заплати на Г.П.Г.,
ЕГН **********,***, сумата от 4818,95лв./четири
хиляди осемстотин и осемнадесет лева и 95ст./, представляваща обезщетение в
брутен размер за незаконно задържане на
трудовата книжка от работодателя за периода 24.11.2016 г. – 09.08.2017 г., на
основание чл.226, ал.2 от Кодекса на труда, както и
сумата
от 785,97лв./седемстотин
осемдесет и пет лева и 97ст./ - разноски, като за разликата над уважения до пълния
предявен размер от 4905 лв. отхвърля иска като неоснователен.
ОСЪЖДА
„Вега стар трейдинг“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, ул.“Пимен Зографски“, бл.59,
ателие 1 и 2,представлявано от Е. А. Н., да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт, по сметка на ПРС сумата от 202,76лв./двеста и два лева и 76ст./ - държавна такса.
Решението
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – Пловдив, в двуседмичен
срок от връчване на препис от него на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п./Д.К.
Вярно с
оригинала.
КК