Р А З П О Р Е Ж Д А Н Е
гр.Стара Загора, на 26.09.2019 г.
Районен съд Стара Загора,
Гражданско отделение, в проведеното на 26.09.2019 г. разпоредително заседание по гр. дело № 3656/2019
г. по описа на съда, докладвано от съдия Генчо Атанасов
Постъпила е молба от ищеца
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, гр.София, с която се иска отмяна на
разпореждането на съда от 17.07.2019 г., с което са дадени указания за представяне документ за
внесена държавна такса по сметка на Старозагорския районен съд в размер на 205
лева. В молбата се прави и искане за връщане на посочената сума като
надвнесена.
Съдът намира
искането за отмяна на разпореждането на съда от 17.07.2019 г. за неоснователно,
тъй като не е налице грешка, пропуск или промяна на обстоятелствата, при които
е постановено това разпореждане (чл. 253 ГПК). Съгласно разпоредбата но чл.4, б.“а“ ГПК държавни такси се
заплащат по всички искови молби. Действащата редакция на чл. 72 ГПК (ДВ бр. 86/2017 г.) не съдържа правило, съобразно което държавна такса не се дължи за
предявените с една искова молба евентуални искове. Ето защо в случая за
исковете по чл. 415 ГПК се дължи довнасяне на разликата от внесената в
заповедното производство държавна такса (чл.
415, ал. 4 ГПК), а за евентуалните искове – пълният размер на дължимата за тях
държавна такса по чл. 1 ТДТКССГПК. Разпоредбата на чл.72, ал.1 ГПК, на която се
позовава ищецът, е неотносима към случая, тъй като
урежда определянето на размера на държавната такса при субективно съединяване
на искове. Недължимост на такса за евентуалните
искове не следва и от правилото на чл.72, ал.2 ГПК, което урежда единствено
начина на определяне на минимално дължимата такса при обективно съединяване на
искове. Посоченото в молбата определение на ВКС от 2011 г. не може да бъде
взето предвид, тъй като е постановено при действието на предишната редакция на
чл. 72, ал. 2 ГПК (до изм. й с ДВ бр. 86/2017 г.),
според която за евентуалните искове не се дължеше държавна такса.
Предвид
гореизложеното следва да бъде отхвърлено и искането на ищеца за връщане на сумата
205 лв. като надвнесена. Сумата е дължима на основание чл.4, б.“а“ от ЗДТ, вр с. чл. 1 ТДТКССГПК като държавна такса по евентуално
съединените с установителните искове по чл.415 ГПК
осъдителни искове и не подлежи на връщане по реда на чл.4б от ЗДТ.
Поради това и на основание чл.253
и ГПК и чл.4б от ЗДТ, съдът
Р А З П О Р Е Ж Д А :
Отхвърля молбата на „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД, гр.София за отмяна на разпореждането на съда от
17.07.2019 г., с което са дадени
указания за представяне документ за внесена държавна такса по сметка на
Старозагорския районен съд в размер на 205 лева.
Отхвърля молбата на „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД, гр.София за връщане на сумата
205 лв., внесена като държавна такса по гр. дело № 3656/2019 г. по описа Старозагорския
районен съд с преводно нареждане от 29.07.2019 г.
Разпореждането, в частта му за
отказа за връщане на държавна такса, може да се обжалва с частна жалба от ищеца в
едноседмичен срок от датата на връчването му пред Старозагорския окръжен съд.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :