Решение по дело №78/2019 на Окръжен съд - Ловеч

Номер на акта: 176
Дата: 7 август 2019 г. (в сила от 21 май 2020 г.)
Съдия: Васил Анастасов Анастасов
Дело: 20194300500078
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 8 февруари 2019 г.

Съдържание на акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

град Ловеч, ………..2019 година

 

ЛОВЕШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, граждански състав в открито съдебно заседание на единадесети юли две хиляди и деветнадесета година в състав :

 

                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА МИТЕВА 

 

                                        ЧЛЕНОВЕ : 1.  ПОЛЯ ДАНКОВА

 

                                                                   2. ВАСИЛ АНАСТАСОВ                                       

 

при секретаря В. ВАСИЛЕВА, като разгледа докладваното от съдия АНАСТАСОВ В.Гр.д. № 78 по описа за 2019 година, за да се произнесе, съобрази :

 

Производството по реда на чл.521, ал.3, във вр. с чл.436 от ГПК.

 

Подадена е жалба от „ЗИНОМ” АД, с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление : ***, представлявано от изпълнителния директор Р. И. П., чрез адв. М.М. от САК, съдебен адрес ***, срещу Постановление № 1/02.01.2019 г. по изп. дело № 20188800401300 по описа на ЧСИ Р. Д., рег. № 880, с район на действие ОС - Ловеч.

Излага, че на основание чл.521, ал.3 ГПК обжалва частично горецитираното постановление, като  моли съда да го измени, в частите, както следва :

Относно движима вещ (машина), посочена под № 3 от Изпълнителен лист от 11.05.2018 г. - автоматична преса, модел А 2-200 - да бъде изменено Постановление № 1 от 02.01.2019 г. като се допълни със стойността на липсите и повредите в подавателното устройство на пресата и неговия ремонт; да се остойности липсващата и повредена електрическа инсталация, скъсаните и срязани монтажни връзки; да се остойностят ремонтните разходи за ел. монтажните дейности по окабеляването (полагането на нови снопове проводници на мястото на отрязаните), възстановяването на ел. инсталацията на пултовете за управление на подаващото устройство и ел.инсталацията на пресата.

Относно движима вещ под № 8 (осем) в изпълнителния лист - трансформатор 250 kVA заедно с комплектно разпределително устройство - да бъде изменено Постановление № 1 от 02.01.2019 г. като се допълни с действителната паричната равностойност на липсващото КРУ, присъдено заедно с процесния трансформатор.

Моли присъждането на сторените от „ЗИНОМ” АД съдебно-деловодни разноски в настоящото производство, за които представя списък по смисъла на чл.80 от ГПК.

Срещу подадената жалба е депозиран отговор от „Ревюел” ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление : гр.******, представлявано от управителя Н.Х.Х., действащ чрез Адвокатско дружество „Грънчарова и С.”, БУЛСТАТ *****, регистрирано в СГС по ф.д. № 391/2014 г. в регистъра на адвокатските дружества под № 373, т.6, стр. 179, представлявано от адв. В.Н.С., САК с личен номер в единния регистър на адвокатите ********** с адрес за кореспонденция: град София. ПК 1303, ул. „Шар планина” № 33. ет.2, офис № 9.

Предлага на съда да остави без уважение жалбата за изменяне на Постановление № 1 от 02.01.2019 г. на ЧСИ Р. Д. по изп. дело № 1300/2018 г., както и същото да бъде отменено, като незаконосъобразно, тъй като „Ревюел” ООД не дължи равностойност на липси по процесиите машини, излага аргументи в тази връзка.

Моли да им бъдат присъдени направените разноски в настоящото производство, за които ще представят списък на разноските по чл.80 от ГПК в хода на съдебното производство.

Моли настоящия състав да има предвид, че с жалба с вх. № 882/ 17.01.2019 г. по описа на ЧСИ Р. Д. по изп. дело № 1300/2018 г. са обжалвали същото Постановление № 1 от 02.01.2019 г., което обжалва и „ЗИНОМ” АД, поради което и с оглед процесуална икономия и избягване на постановяване на противоречиви решения, моли депозираната от тях жалба срещу същото постановление и жалбата на „ЗИНОМ” АД, въз основа на която представят настоящия отговор, да бъдат разгледани заедно в едно производство, с оглед общия предмет.

Въз основа на горецитираната жалба е било образувано в.гр.д. № 109/2019 г. по описа на ОС – Ловеч, като с Определение № 162/25.02.2019 г. на основание чл.213 от ГПК съдът е присъединил в.гр.д. № 109/2019 г. за съвместно разглеждане с в.гр.д. № 78/2019 г., като е прекратил производството по в.гр.д. № 109/2019 година.

Процесуалният представител на от „Ревюел” ООД заявява, че оспорва нуждата от и правилността на провеждане на процедурата по чл.521, ал.2 от ГПК, тъй като не са налице предпоставките, като счита, че на взискателя е предадено всичко, което е описано в изпълнителния лист и е било в производствената база на „Ревюел” ООД.

Оспорва оценката и индивидуализацията на описаните като липсващи части, оспорва изготвената експертиза и счита същата за необективна и некоректно изготвена.

Оспорва процедурата по издаване на обжалваното постановление, като счита, че са нарушени основни принципи и правото на защита на „Ревюел” ООД.

Излага, че не са налице никакви липси в предаваните вещи и поради това не следва да се присъжда тяхната равностойност. Счита, че само в случай, че съдът прецени, че следва да се присъди равностойност по реда на чл.521, ал.2 от ГПК е нужно да бъде назначена и извършена повторна експертиза за определяне на справедливата равностойност на констатираните „липси”.

Твърди, че ЧСИ е издал обжалваното постановление при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, което е самостоятелно основание за отмяна на обжалваното постановление.

Изтъква, че ЧСИ не е обсъдил констатациите на вещите лица, направени от тях непосредствено след огледа на машините и записани в протокола, който е бил съставен на датата на предаване на вещите (12.12.2018 г.), а именно: че нито може да се обследва, нито може да се установи какво е било състоянието на машините към момента на закупуването им от взискателя и кога са се получили липсите. Твърди, че не е ясно дали тези липси не са били налице и още към момента на покупката на машините от „ЗИНОМ” АД или след това, излага съображения в тази връзка.

Счита, че съществено процесуално нарушение е, че не им е била  предоставена възможност да се запознаят с молбата на взискателя за назначаване на експертиза и поставените въпроси, както и с вече изготвената експертиза, като не са могли да се запознаят с метода, използван за определяне на равностойността на констатираните „липси”. Счита, че това отново, само по себе си е неправомерно ограничаване правото на защита на представляваното дружество в рамките на изпълнителното производство. Твърди, че за назначаването на подобна експертиза са разбрали едва в деня на предаването на вещите - 12.12.2018 г., когато вещите лица са дошли за оглед на машините и когато експертизата е била вече надлежно назначена, поради което са били  лишени от възможността да подготвят своите въпроси към експертизата, излага доводи в тази насока.

Изтъква, че в изпълнителния лист, въз основа на който са присъдени движимите вещи на взискателя, както и в самото решение, е посочен само видът на вещите, но не се установява тяхното състояние и съставни части (комплексност). Твърди, че в рамките на започнатото още при ЧСИ Велислав Петров изпълнително производство е установено, видно от протоколите по делото, че всички машини, изброени в изпълнителния лист, са налице, което е било установено и в деня на всяка от последващите дати за предаване. Сочи, че налице е идентичност между присъдените вещи и тези, изброени в поканата за доброволно изпълнение и съответно, посочените в обжалваното постановление, предвид което  счита, че няма основание да бъде прилагана разпоредбата на чл.521, ал.2 от ГПК.

На следващо място изтъква, че съдебният изпълнител не е връчил надлежно на „Ревюел” ООД молбата на взискателя от 19.12.2018 г., с която последният прави искане за присъждане на равностойност на движими вещи по реда на чл.521, ал.2 от ГПК. Сочи, че препис от тази молба им е връчен едва с обжалваното постановление на 10.01.2019 г., въпреки че върху молбата от 19.12.2018 г. има резолюция на съдебния изпълнител да се връчи на „Ревюел” ООД за становище. Твърди, че това ги поставя пред свършен факт - да дават становище по молба, която вече е уважена и поисканите действия са извършени и в същото време ограничава процесуалните им права, защото са били лишени от възможността да представят становището си преди произнасяне по молбата.

Сочи, че обжалваното постановление е немотивирано и необосновано, което обуславя неговата незаконност и незаконо-съобразното констатиране на „липси” от процесиите машини и определяне на тяхната равностойност. Счита, че ЧСИ е следвало да обсъди становището на страните и изготвената експертиза и въз основа на нея и всички други факти да състави своето постановление, което да бъде мотивирано, обосновано, а не да препише експертизата без да съобрази всички обстоятелства, които са били установени в рамките на изпълнителното производство.

На следващо място твърди, че обжалваното постановление е съставено без представител на „Ревюел” ООД да бъде нарочно изслушан преди изготвянето на обжалвания акт с нарочно искане за изслушване по реда на чл.521, ал.2 от ГПК. В тази връзка изтъква, че ЧСИ е взел мнението на процесуалния представител на „Ревюел” ООД в деня на предаването на машините - на 12.12.2018 г., без преди това да бъде съобщено на жалбоподателя, че ще бъде проведено изслушване по реда на чл.521, ал. 2 от ГПК, което е ново процесуално нарушение, представляващо самостоятелно основание за отмяна на обжалваното постановление. Сочи, че е недопустимо, без вземане на становището на „Ревюел” ООД да се констатират липси и да се определи равностойността им. Счита, че неспазването на уредената процедура рефлектира върху законосъобразността на съставеното постановление за определяне на равностойността, цитира съдебна практика

Твърди, че от цитирания по-горе Протокол от 12.12.2018 г., е видно, че на доверителя му е била отказана и възможността да бъдат разпитани свидетели, с цел установяване липса на основание за присъждане на каквато и да било равностойност на констатирани липси. Счита, че този отказ отново следва да се счита за ограничаване правото на защита на „Ревюел” ООД в рамките на изпълнителното производство и нарушаване на съдопроизводствените правила.

Излага, че още с отговора си на исковата молба по производството пред СГС (гр.д. 15709/2014 г., 1-17 с-в), въз основа на което е издаден изпълнителния лист, доверителят му твърди, че в сградите и имотите на „Ревюел” ООД се намират вещи, стари железа, които най-вероятно са представлявали машини, които никой не е търсил до завеждане гражданското дело през 2014 година.

Изтъква, че още тогава са помолили съда да отсъди кои вещи, находящи се в придобитите имоти в с.Гложене, община Тетевен, обл. Ловешка са собственост на „Зином” АД, както и да задължи ищеца да изнесе всички свои вещи, за които в рамките на съдебния процес се докаже, че се намират в рамките на помещенията на „Ревюел” ООД. Сочи, че това още веднъж показва факта, че „Ревюел” ООД не е отказвало да предостави на „ЗИНОМ” АД процесиите вещи и няма отношение спрямо тяхното състояние и собственост, излага доводи в тази връзка.

Твърди, че видно от изготвената в рамките на съдебното производство съдебно-счетоводна експертиза, цената на хидрокопир ТГС е в размер на 1 2840 лева към 25.02.2002 г., като в обжалваното постановление ЧСИ Р.Д. е определил, че равностойността на отделни части от хидрокопира възлизат на сумата в общ размер на 3 663 лева. Счита тази сума за прекомерна, като многократно надхвърляща действителната стойност на цялата вещ, както и като необективно, неправилно и немотивирано определена от ЧСИ Р. Д..

Намира, че извършената в рамките на изпълнителното дело експертиза е не само неправилно назначена, но и неправилно проведена. Твърди, че заключението на вещите лица е неправилно, както заради липсата на контрол при поставянето на въпросите от двете страни по делото, така и заради невъзможността да се изследват нужните сравнителни материали от същите машини.

Сочи, че при изготвяне на назначената експертиза е следвало да се установи кога и как са възникнали твърдените „липси”, т.е. какво и от кога липсва и възможно ли е да липсва изначално. Счита, че е следвало да се установи от кога не са работели машините, да бъде точно съобразен методът на оценка, да се вземе предвид годината на производство на всяка една от процесиите машини, да се направи преценка дали при наличие на всички части тези машини биха работели. Излага, че с оглед състоянието и вида на машините, датата на производството им и фактът че не са били в експлоатация десетилетия, то ако е следвало да се присъжда равностойност, е следвало да бъде приложен единствено възможният и справедлив метод, а именно : методът на ликвидната /ликвидационната стойност/, като вещите лица изчислят стойността на вещите като старо желязо /скрап/. Твърди, че също така важен момент при определянето на стойността на „липсващите части” е сравняването им с части на идентични машини, в идентично състояние - същата година на производство, същата марка, същата амортизираност и неупотребявани за същия период на време, релевира доводи в тази връзка.

Твърди, че целостта на машините не е била констатирана в нито един момент преди придобиване на имота от „Ревюел” ООД, дори и към момента на закупуването им, което е било задължение на взискателя и не е изпълнено дори и в гражданското производство, предхождащо изпълнителния процес. Счита, че по този начин се вменява, незаконосъобразно, на представляваното от него дружество да доказва нещо, което е трябвало да се докаже в гражданското дело от взискателя (тогава ищец). Твърди, че не „Ревюел” ООД трябва да докаже как и какви машини е намерило в имота си, а Зином АД е следвало да докаже собствеността си и състоянието на машините, за които претендира за свои.

Изтъква, че в изпълнителния лист, въз основа на който са присъдени движимите вещи на взискателя, както и в самото решение е посочен само видът на вещите, но не се установява тяхното състояние и съставни части (комплексност). Сочи, че в рамките на започнатото още при ЧСИ Велислав Петров изпълнително производство е установено, видно от протоколите по делото, че всички машини, изброени в изпълнителния лист, са налице. В тази връзка счита, че неправилно са констатирани липси по реда на чл.521, ал.2 от ГПК, както и неправилно е определена равностойност на такива липси в обжалваното постановление, като, в случай че се приеме че са налице липси (факт, който изрично оспорват), счита, че определената равностойност е прекомерна, като същата би довела до неоснователно обогатяване на „ЗИНОМ”  АД за сметка на „Ревюел” ООД .

На следващо място, излага, че следва да бъде взета предвид установената съдебна практика, съгласно която принудителното отнемане на движими вещи се прилага в случаите на съществуващо притезание за предаването на движими вещи и се изразява в отнемането на вещта от фактическото държане на длъжника и предаването й в държане на взискателя съгласно чл.521, ал. 1 от ГПК. Сочи, че според цитираната разпоредба, ако при осъществяване на принудителното изпълнение обаче се окаже, че вещта не се намира у длъжника или е развалена, или когато се намери само част от вещта, то правото да се иска предаването на вещта се трансформира в право да се получи нейната равностойност. Счита, че с оглед изричното изброяване на условията, при които се осъществява трансформацията, то безспорен е изводът, че право да се получи равностойността възниква само при наличието на тези условия, а именно липса на вещта, разваляне на вещта и намиране само на част от вещта. Твърди, че комплексното тълкуване на предпоставките показва, че в случаите, при които вещта е развалена или се намери само част от нея, състоянието следва да е такова, че да прави вещта негодна за предишната й употреба. Счита, че законът изрично приравнява тези случаи на липса на вещта, тъй като правото да се получи нейната равностойност се отнася до равностойността на цялата вещ, а не на отделни нейни части. Счита, че  ако е налице повреда на вещта или липсват нейни части, то повредата или липсите следва да са съществени и да я правят негодна за употреба, за да възникне правото на получаване на нейната равностойност. Твърди, че ако обаче липсите и повредата не са значителни и само намаляват стойността на вещта, чл.521, ал.2 от ГПК не се прилага, а за взискателя възниква право на обезщетение за вреди от непозволено увреждане по общия ред, посочва съдебна практика.

Писмени мотиви по обжалваните действия на основание чл.436, ал.3 от ГПК е изложил ЧСИ Р.Д., който счита, че жалбата на „ЗИНОМ”  АД макар и допустима, се явява неоснователна. Моли съда да я остави без уважение.

В срока за произнасяне е постъпила писмена защита от адв. М.М. и адв. Ра. И. и двамата от САК, съдружници в Адвокатско дружество „М.М. и Ра. И.а”, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Братя Бъкстон”, № 40, ет.1, офис 108, пълномощник на „ЗИНОМ” АД, ЕИК *********, представлявано от Р.П., изпълнителен директор, с която молят настоящата инстанция да уважи Жалба вх. № 761 от 16.01.2019 г. на „ЗИНОМ” АД срещу Постановление № 1 от 02.01.2019 г. по изп. дело № 20188800401300 по описа на ЧСИ Р.Д.; да отхвърли Жалба вх. № 822 от 17.01.2019 г. на „Ревюел” ООД срещу Постановление № 1 от 02.01.2019 г. по изп. дело № 20188800401300 по описа на ЧСИ Р.Д. и да бъдат  присъдени на „ЗИНОМ” АД  направените в настоящото производство разноски, съгласно Списък на разноските, представен в с.з. от 11.07.2019 година. Счита, че равностойността по чл.521 ГПК на липсващи и повредени части на автоматичната преса е в общ размер на 23 662 лева (=12 192 + 11 470 лева). Моли тази сума да бъде присъдена на „ЗИНОМ” АД ведно с дължимия ДДС, а именно общо сумата 28 394,40 лева.

Счита, че равностойността по чл.521 ГПК на липсващото КРУ е в размер 15 400 лева. Моли тази сума да бъде присъдена на „ЗИНОМ” АД ведно с дължимия ДДС, а именно общо сумата 18 480 лева.

В срока за произнасяне са постъпили и писмени бележки от „Ревюел” ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: град *****, представлявано от Управителя Н.Х.Х., действащ чрез Адвокатско дружество ГРЪНЧАРОВА И С., БУЛСТАТ *****, регистрирано в Софийски Градски Съд по ф.д. 391/2014 г. в регистъра на адвокатските дружества под № 373, том 6, стр.179, представлявано от адв. Н. И.Д. от САК с адрес за кореспонденция: град София, п.к. 1303, ул. „Шар планина" № 33, ет. 2, офис № 9. Моли да бъде оставена без уважение жалбата, подадена от „ЗИНОМ” АД за изменяне на Постановление № 1 от 02.01.2019 г. на ЧСИ Р.Д. по изп. дело № 1300/2018 г., както и същото да бъде отменено, като незаконосъобразно, тъй като „Ревюел” ООД не дължи равностойност на липси по процесиите машини. Моли съда да осъди „ЗИНОМ” АД да заплати направените разноски в настоящето производство, за които са представили в срок списък с разноски по чл.80 от ГПК.

Настоящата инстанция като съобрази постъпилите жалби, съответните отговори, писмени защити и събраните по делото доказателства, намира за установено следното : 

Изпълнително дело № 20188790401764 по описа на ЧСИ Велислав Петров - рег. № 879, с район на действие ОС – Ловеч е било образувано на основание Изпълнителен лист, издаден на 11.05.2018 г., по гр.д. № 4156/2017 г. по описа на АС - София по молба на „ЗИНОМ” АД, ЕИК **** със седалище и адрес на управление : гр.*****, представлявано от изпълнителния директор Р.П., със съдебен адрес *** А, срещу „Ревюел” ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление : гр.*****, представлявано от управителя Н.Х.Х. за предаване по реда на чл.521 от ГПК на следните движими вещи :

1.  Два реверсива;

2. Машина за леене под налягане, модел А711И08 (пресгурс), предназначена за леене на детайли от алуминиеви сплави - ротори, щитове, фланци, капаци и др. за производство на електродвигатели, с технически параметри : сила на затваряне 250 т., произведена в завод за леярски машини „СМ. Киров”, гр. Тираспол, Молдавска ССР, внос от Литва през 1996 г.;

3. Автоматична преса, модел А 2-220 ( тип Schuler) , произведена от ZTS - гр.Кошице, № 261147, предназначена за щанцоване на тънки ламаринени детайли за роторни и статорни пластини на електродвигатели, работеща с номинално усилие   200 т. ( 2 000 kN );

4. струг С8С, произведен в България, заводски № 2480, с инв. № 487, представляващ универсален струг за обработка па ротационни детайли;

5. струг С11А, произведен в България, с инв. № 488, представляващ универсален струг за обработка на ротационни детайли;

6. резбонарезна машина, произведена в СССР, представляваща полуавтоматична вертикална колонна машина за нарязване на метрични и цолови резби;

7. два броя хидрокопири ТГС, произведени в Полша със заводски номера 122 и 124 представляващи полуавтоматичен струг модел TGC4 за обработване на ротационни детайли (валове, оси ) с хидрокопираие;

8. трансформатор 250 kVA, произведен в България, представляващ трансформатор за трансформиране на ток с напрежение 20 kVA, заедно с комплектно разпределително устройство, находящи се в с.Гложене, обл.Ловешка, бившата производствена база на „КАПС” ООД.

На основание чл.427, ал.5 от ГПК и въз основа на подадена от взискателя „ЗИНОМ” АД Молба с вх.№ 33932/25.10.2018 г. изп.дело е изпратено за продължаване на изпълнителните действия при ЧСИ Р.Д. рег. № 880, с район на действие ОС - Ловеч, за което страните са били надлежно уведомени.

В изпълнение искането на взискателя съдебният изпълнител е насрочил дата за предаване на процесните движими вещи, а именно 12.12.2018 г., за която страните са били надлежно уведомени. Назначил е и вещи лица, които да констатират какво е състоянието на процесните машини в момента на предаването им (т.2, л.267).

Към момента на предаване на движимите вещи е било установено, че по тях има липси, които ЧСИ подробно е описал в протокола за предаване (т.2, л.283 - 286), а на вещите лица инж. С.П. и инж. В.К. е било възложено да оценят на каква стойност са липсващите от машините части.

След представяне на заключението (т.2, л.311 - 318), ЧСИ на основание чл.521, ал.2 от ГПК е изготвил постановление, с което е определил равностойност на липсващите части от подлежащите на предаване движими вещи.

Постановил е, че от полуавтоматичен струг с хидрокопир липсват следните части:

1. Електромотор с привод 10 кВт на стойност 325 лева

2. Ел. Табло на стойност 625 лева

3. Скоростна кутия на стойност 630 лева

4. Шпиндел с патронник на стойност 420 лева

5. Задно седло на стойност 294 лева

6. Хидроразпределител на стойност 680 лева

7. Придъединителна арматура на стойност 475 лева

8. Държач на ножа на стойност 84 лева

9. Държач на шаблона на стойност 70 лева

10. Филтър хидравличен на стойност 60 лева.

Определил е, че общата стойност на констатираните липси е в размер на 3 663 лева.

Постановил е, че от автоматична преса с подавателно устройство А 2 - 200 липсват следните части:

1. Блок за регулиране на стойност 332 лева

2. Зъбни колела за подавател 18 бр.на стойност 2 250 лева

3. Високочестотен преобразувател на стойност 1 690 лева

4. Тиристори за управление на стойност 240 лева

5. Токови трансформатори 2 бр.на стойност 31 лева

6. Шалтер, мощностен прекъсвач на стойност 95 лева.

Определил е, че общата стойност на констатираните липси е в размер на 4 638 лева.

Определил е, че стойността на комплексното разпределително устройство е в размер на 1500 лева.

В заключение ЧСИ е определил обща равностойност на липсващите части от подлежащите на предаване движими вещи в размер на 9 801 /девет хиляди осемстотин и един/ лева.

Процесното постановление е било надлежно връчено на страните по изпълнителното дело.

 

По жалбата на „ЗИНОМ” АД

 

Жалбата е подадена от взискателя в законоустановения срок, срещу подлежащо на обжалване изпълнително действие съгласно чл.521, ал.3 във вр. с чл.436 от ГПК, предвид което е процесуално допустима. Разгледана по същество същата се явява  основателна.

Безспорно установено по делото е, че длъжникът „Ревюел” ООД е бил осъден да предаде на взискателя „ЗИНОМ” АД точно определени фабрични машини, които са сложни и неделими вещи по естеството си, като последните са индивидуализирани в изпълнителния лист с техните фабрични наименования. В конкретния случай „Ревюел” ООД е дължал предаване на процесиите машини в тяхната фабрична комплектност.

При предаването на процесните движими вещи съдебният изпълнител е установил, че по тях има липси, които последният подробно е описал в протокола за предаване (т.2, л.283 - 286). В случая сме изправени в хипотезата на чл.521, ал.2, изр. 2-ро от ГПК, а именно, че е била намерена „само част от вещта”, тъй като са липсвали части от процесните машини. Законът задължава съда „да постъпи по един и същ начин” - да присъди равностойност, както когато вещта липсва в цялост, така и когато се намери само част от вещта.

Равностойността по чл.521 ГПК на констатираните липсващи и повредени части по процесиите машини следва да се определи по пазарни цени, по метода на пазарните аналози, а не по ликвидационна стойност, тъй като само по пазарни цени ищецът по ревандикационния иск може да купи друга равностойна вещ на мястото на липсващата или повредена дължима вещ, с което да бъде заместено липсващото принудително изпълнение.

Според преобладаващата съдебна практика - Определение № 505/ 12.10.2009 г. на ВКС, І т.о. по т.д. № 425/2009 г. и Определение № 102/08. 02.2010 г. на ВКС, ІІ т.о. по ч.т.д. № 75/2010 г., релевантният момент за определянето на равностойността е този, в който е констатирана липсата на обекта на изпълнение, тъй като тогава възниква правото на взискателя на трансформация на притежанието за предаване на вещи към осъществяване на притезание за парично вземане. Равностойността следва да се определи по средна пазарна цена към тази дата, по която взискателят  да може  да  купи  друга равностойна вещ.

По отношение на движима вещ (машина), посочена под № 3 от Изпълнителен лист от 11.05.2018 г. - автоматична преса, модел А 2-200 по делото се представиха три тройни експертни заключения : 1. Заключение в.х. № 2573/08.04.2019 г. (л.90 – 94 от делото); 2. Заключение - допълнително вх. № 3305/09.05.2019 г. (л.117 - 120) и 3. Заключение вх. № 4005/05.062019 г. (л.137 - 144). Второто е досежно нейния технически ресурс, като вещите лица дават становище, че пресата марка „Shuler”, модел А 2-200 има запазен технически ресурс и може да бъде използвана. Според първото заключение справедливата пазарна стойност на липсващите части е 6 388 лева, като експертите са сложили коефицент на овехтяване в размер на 40 – 50 % на процесните части и са оценявали същите като такива втора употреба.

Според третото заключение пазарната стойност на липсващите части е 12 192 лева, като това е стойността на частите като нови. В тази връзка в разпита си пред съда вещите лица се обосноваха, че в България няма пазар на части втора употреба за тази преса, не съществуват морги и не са виждали такива обяви. В цитираното заключение експертите застъпват становището, че стойността на ремонтните дейности необходими за възстановяване на подавателното устройство в пресата е в размер на 5 600 лева, в която е включен и необходимият труд за възстановяване на ел. инсталацията в размер на 560 лева или общата сума необходима за възстановяване на подавателното устройство включваща труд и нови елементи е в размер на 17 792 лева.

Настоящият състав кредитира именно това заключение като правилно, обосновано и компетентно изготвено, основаващо се на доказателствата по делото.

         Следователно, паричната равностойност на липсващите части в Автоматична преса, модел А 2-220 (тип Schuler), произведена от ZTS - гр.Кошице, № 261147, предназначена за щанцоване на тънки ламаринени детайли за роторни и статорни пластини на електродвигатели, работеща с номинално усилие   200 т. (2 000 kN ) следва да бъде определена в размер на 17 792 /седемнадесет хиляди седемстотин деветдесет и два/ лева, което налага обжалваното постановление да бъде отменено в тази му част, като вместо това съдът да определи равностойност на липсващите части в размер на 17 792 лева.

Относно движима вещ под № 8 (осем) в изпълнителния лист – трансформатор 250 kVA, произведен в България, представляващ трансформатор за трансформиране на ток с напрежение 20 kVA, заедно с комплектно разпределително устройство (КРУ), което изцяло липсва, вещите лица са определили две различни стойности по отношение на последното. В заключение в.х. № 2573/08.04.2019 г. (л.90 - 94) е дадено становище, че стойността на процесното КРУ, като ново е 10 600 лева, въз основа на конкретно запитване към завода производител в гр.Шумен. В заключение вх. № 4005/05.062019 г. (л.137 - 144) вещите лица са посочили средна пазарна стойност на КРУ в размер на 8 000 лева - цена за КРУ в ново състояние и справедлива пазарна стойност 4 000 лева, като са приложили коефицент 0,5 - остатъчна годност 50 %. По време на разпита си в с.з. вещите лица инж. К. и инж. К. бяха категорични, че в страната има пазар за КРУ втора употреба.

         Съобразявайки изложеното, този състав на ЛОС приема, че паричната равностойност на липсващото комплектно разпределително устройство (КРУ), към трансформатор 250 kVA, произведен в България, представляващ трансформатор за трансформиране на ток с напрежение 20 kVA, движима вещ под № 8 (осем) в изпълнителния лист следва да бъде определена в размер на 4 000 /четири хиляди/ лева, което налага обжалваното постановление да бъде отменено в тази му част, като вместо това съдът да определи равностойност на липсващите части в размер на 4 000 лева.

         Тъй като в жалбата на „ЗИНОМ” АД не са изложени доводи касаещи присъждането на ДДС върху определената от съда равностойност на процесните вещи, като такова искане е било направено едва с писмената защита, настоящият състав счита, че не следва да се произнася по това искане.

 

По жалбата на „Ревюел” ООД.

 

Жалбата е подадена от длъжника в законоустановения срок, срещу подлежащо на обжалване изпълнително действие съгласно чл.521, ал.3 във вр. с чл.436 от ГПК, предвид което е процесуално допустима. Разгледана по същество същата се явява  неоснователна.

Настоящият състав не приема възражинието на длъжника досежно липсата на предпоставки за провеждане на процедурата по чл.521, ал.2 от ГПК, като в тази връзка твърди, че на взискателя е предадено всичко, което е описано в изпълнителния лист и е било в производствената база на „Ревюел” ООД. От доказателствата по делото по един категоричен начин се установява, че „Ревюел” ООД е бил осъден да предаде на взискателя „ЗИНОМ” АД процесиите машини в тяхната фабрична комплектност, което в конкретния случай не е налице.

На следващо място в хода на ревандикационното производство длъжникът не е доказал твърденията си, че още преди предявяване на иска, машините са „стари железа”, че са недоокомплектовани, които съдът е отхвърлил, като е уважил иска. Доказателствената тежест за това е била на ответника. Повдигането на същите възражения пред нас, след влизане в сила на решението по ревандикационния иск е недопустимо - твърденията са преклудирани от силата на пресъдено нещо на решението, в което съдът е присъдил процесните вещи в тяхната фабрична комплектност, последните са индивидуализирани в изпълнителния лист с техните фабрични наименования.

По отношение възражението за необективност на изготвената по време на изпълнителното производство експертна оценка и индивидуализацията на описаните като липсващи части, по време на разглеждане на делото в открито съдебно заседание по реда на чл.521, ал.3 от ГПК съдът допусна три тройни съдебно – технически експертизи, като по-горе при обсъждане жалбата на „ЗИНОМ” АД, настоящата инстанция е изложила съображения досежно обосноваността на експертните заключения.

Съдът не приема възражението на длъжника за това, че ЧСИ е издал обжалваното постановление при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, че не им е била  предоставена възможност да се запознаят с молбата на взискателя за назначаване на експертиза и поставените въпроси, както и с вече изготвената експертиза, като не са могли да се запознаят с метода, използван за определяне на равностойността на констатираните „липси”. Видно от молба вх. № 18110/ 10.12.2018 г. (т.2, л.274) процесуалният представител на длъжника – адв. В.С. изрично заявява, че е бил уведомен /с призовка, а също така и по телефона/, че на насрочената дата за предаване на процесните вещи – 12.12.2018 г., са назначени вещи лица. По - нататък в молбата си адв. С. е заявил, че : „Назначаването на експертиза по гореописаното изп. дело е безпредметно, тъй като ефектът би бил единствено неоправдано забавяне предаването на движимите вещи, от което доверителят ми търпи ежедневни вреди, както многократно сме посочвали в депозираните до момента молби. Но също така би представлявало неоправдан разход”. От изложеното се установява, че длъжникът е бил изрично, предварително, писмено и устно запознат с обстоятелството, че по изп. дело е допусната експертиза, която ще работи при предаването на вещите – на 12.12.2018 година. Обстоятелството, че съображенията на жалбоподателя против назначаването на процесната експертиза не са били уважени от ЧСИ не означава, че последният е допуснал процесуално нарушение или че неправомерно е ограничил правото на защита на жалбоподателя.

На следващо място, видно от протокола за предаване на процесните вещи (т.2, л.283 - 286) е видно, че ЧСИ в присъствието на назначените вещи лица е осигурил процесуалните права на страните, включително и тези на длъжника, който, чрез своя пълномощник е имал възможност да постави своите въпроси към експертизата, от което следва, че е била спазена процедурата по чл.521, ал.2 от ГПК – т.е. на длъжника е била предоставена процесуалната възможност да бъде изслушан.

Настоящиата инстанция не приема възражението, че отказа на ЧСИ да уважи искането на жалбоподателя да разпита свидетели, с цел установяване липсата на основание за присъждане на каквато и да било равностойност на констатирани липси представлява ограничаване правото на защита на „Ревюел” ООД. Законът дава възможност на съдебния изпълнител да прецени дали при процедурата по чл.521, ал.2 от ГПК, при необходимост да изслуша свидетели или вещи лица, като ЧСИ се е спрял на втората възможност, като правилно е преценил, че конкретния случай изисква изслушване на лица със специални познания в областта на техниката.

Съдът не приема възражението, че ЧСИ не е връчил надлежно на „Ревюел” ООД молбата на взискателя от 19.12.2018 г., с която последният е направил искане за присъждане на равностойност на движими вещи по реда на чл.521, ал.2 от ГПК, като препис от тази молба им е бил връчен едва с обжалваното постановление на 10.01.2019 година. В конкретния случай на обжалване пред съда подлежи постановлението на съдебния изпълнител, за което длъжникът е бил надлежно уведомен, предвид което настоящият състав намира, че не са били ограничени процесуалните  права на жалбоподателя.

Този състав на ЛОС приема за неоснователно оплакването на длъжника досежно равностойността на отделни части от хидрокопира, възлизащи на сумата в общ размер на 3 663 лева, която според жалбоподателя е  прекомерна, като многократно надхвърля действителната стойност на цялата вещ. По отношение процесния хидрокопир са установени множество липсващи части и повреди, а именно :

1. Електромотор с привод 10 кВт; 2. Ел. Табло; 3. Скоростна кутия; 4. Шпиндел с патронник; 5. Задно седло; 6. Хидроразпределител; 7.Придъединителна арматура; 8.Държач на ножа 9. Държач на шаблона; 10. Филтър хидравличен.

Посочените липси и повреди са от такова ествество, че тази вещ абсолютно негодна за употреба - напълно е развалена по смисъла на чл.521 от ГПК. В обжалваното постановление ЧСИ е определил равностойност в размер на 3 663 лева.

В Заключение вх. № 2573/08.04.2019 г. (л.93-94) вещите лица са констатирали следното състояние на процесния хидрокопир:

„След физически оглед на машина № 7 Хидрокопир TGC 4 установихме, че липсват : скоростна кутия, шпиндел с патронник, задно седло, разпределител с хидравлични връзки, унищожена е ел.инсталацията, липсва ножодържача, държача на шаблона, хидравличния филтър, неработещо е ел.таблото с двигателя... липсващите части нарушават фабричната цялост на машината.”, като са определили стойност на същия в размер на  3 663 лева. Настоящият състав намира заключението в тази му част за обосновано и правилно.

Съдът счита за неоснователно становището на „Ревюел” ООД за определяне равностойността на липсващите части по метода на ликвидационната стойност. По-горе обсъждайки жалбата на „ЗИНОМ” АД, настоящият състав е изложил съображения, защо в конкретния случай счита този метод за неприложим и защо приема, че равностойността следва да се определи по пазарни цени, по метода на пазарните аналози.

По изложените съображения съдът приема, че жалбата на  „Ревюел” ООД, ЕИК ********* срещу Постановление № 1/02.01.2019 г. по изп. дело № 20188800401300 по описа на ЧСИ Р.Д.  - рег. № 880, с район на действие ОС - Ловеч се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

При този изход на спора пред настоящата съдебна инстанция, в полза на „ЗИНОМ” АД, следва да бъдат присъдени претендираните от него разноски, в размер на 1 963 /хиляда деветстотин шестдесет и три/ лева, съгласно представения ни списък по чл.80 от ГПК, които следва да се възложат в тежест на „Ревюел” ООД, ЕИК *********.

Водим от гореизложеното и на основание чл.521, ал.3 от ГПК, съдът

 

 

                                        Р Е Ш И  :

 

 

ОТМЕНЯ Постановление № 1/02.01.2019 г. по изп. дело № 20188800401300 по описа на ЧСИ Р.Д., рег. № 880, с район на действие ОС – Ловеч, В ЧАСТТА МУ в която е определена паричната равностойност на липсващите части в Автоматична преса, модел А 2-220 (тип Schuler), произведена от ZTS - гр.Кошице, № 261147, предназначена за щанцоване на тънки ламаринени детайли за роторни и статорни пластини на електродвигатели, работеща с номинално усилие 200 т. ( 2 000 kN) и паричната равностойност на липсващото комплектно разпределително устройство (КРУ), към трансформатор 250 kVA, произведен в България, представляващ трансформатор за трансформиране на ток с напрежение 20 kVA, като вместо това ПОСТАНОВЯВА :

         ОПРЕДЕЛЯ парична равностойност на движими вещи - липсващите части в Автоматична преса, модел А 2-220 (тип Schuler), произведена от ZTS - гр.Кошице, № 261147, предназначена за щанцоване на тънки ламаринени детайли за роторни и статорни пластини на електродвигатели, работеща с номинално усилие 200 т. (2 000 kN) в размер на 17 792 /седемнадесет хиляди седемстотин деветдесет и два/ лева.

         ОПРЕДЕЛЯ парична равностойност на движими вещи липсващо комплектно разпределително устройство (КРУ), към трансформатор 250 kVA, произведен в България, представляващ трансформатор за трансформиране на ток с напрежение 20 kVA, в размер на 4 000 /четири хиляди/ лева.

         ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на „Ревюел” ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление : гр.******, представлявано от Управителя Н.Х.Х., действащ чрез Адвокатско дружество „Грънчарова и С.”, БУЛСТАТ ****, регистрирано в СГС по ф.д. № 391/2014 г. в регистъра на адвокатските дружества под № 373, т.6, стр. 179, представлявано от адв. В.Н.С., САК с личен номер в единния регистър на адвокатите ********** с адрес за кореспонденция: град София. ПК 1303, ул. „Шар планина” № 33. ет.2, офис № 9 срещу Постановление № 1/02.01.2019 г. по изп. дело № 20188800401300 по описа на ЧСИ Р.Д., рег. № 880, с район на действие ОС – Ловеч, като неоснователна.

         ОСЪЖДА „Ревюел” ООД, с ЕИК *** да заплати на „ЗИНОМ” АД, с ЕИК ***сумата от 1 963 /хиляда деветстотин шестдесет и три/ лева, представляващи разноски за настоящата инстанция.

         РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в едноседмичен срок от получаване на съобщение до страните, че е изготвено пред Апелативен съд гр. Велико Търново.

 

                                                                 

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                                   

 

                                                        ЧЛЕНОВЕ :      1.            

 

         2.