№ 531
гр. гр.Несебър, 22.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, VI-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Валери Вл. Събев
при участието на секретаря Мая Р. Деянова
като разгледа докладваното от Валери Вл. Събев Гражданско дело №
20232150100840 по описа за 2023 година
Предявени са искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 422 ГПК вр.
чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
От ищеца „***********” ЕАД срещу „*********“ ЕООД са предявени искове с правно
основание чл.422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване
дължимостта на сумата от 1532,50 лв. – главница, представляваща стойността на допълнително
начислена електрическа енергия за периода 09.12.2022г. – 09.03.2023г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на
вземането, както и сумата от 17.99 лв.- обезщетение за забавено плащане на главницата за периода
от 03.05.2023 г. до 08.06.2023г. Ищецът излага, че ответникът е потребител на електрическа
енергия за обект на потребление в гр. **********, ИТН: *********, клиентски номер № *******.
Навежда, че съгласно ПИКЕЕ на 09.03.2023г. от служители на ищеца била извършена проверка на
обекта, при която се констатирало, че електромерът отчита с много голяма грешка, както и скъсана
пломба на преден капак. Сочи, че за констатациите бил изготвен констативен протокол № 707627
от 09.03.2023г. Развива съображения за приложимост на чл. 49, ал. 2 вр. чл. 50, ал. 1, б. „а“ от
ПИКЕЕ към случая. Излага, че по този ред било начислено допълнително количество електрическа
енергия от 2372 kwh - за периода 09.12.2022г. – 09.03.2023г., при отчитане на установената грешка
в измерването - с протокол за метрологична експертиза № 80 от 21.03.2023г. Сочи се, че
констативният протокол бил изпратен на клиента и получен от него. Навежда се, че за посочената
сума била издадена фактура № ********* от 20.04.2023г. С тези доводи от съда се иска
предявените искове да бъдат уважени. Претендират се разноски от исковото и заповедното
производство.
В срока по чл. 131 ГПК от ответника „*********“ ЕООД не е подаден отговор на исковата
молба. Във възражение срещу издадената заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 607/2023г. по описа
1
на Районен съд Несебър е вписан довод, че е налице производство пред КЕВР, което има за цел да
установи дали правилно е извършено действието по проверка и отчет на измервателното
устройство.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 12 ГПК намира, че
се установява следното от фактическа и правна страна:
По предявения иск по чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД:
В тежест на ищеца е да докаже наличието на облигационна връзка между него и ответника,
основанието и размера на вземането си. Т.е. в конкретния случай той трябва да установи, че
законосъобразно е коригирал сметката на абоната, начислявайки фактурираните суми при спазване
правилата на ПИКЕЕ – чл. 50, ал. 1, б. „а“, както и размера на претенцията си.
По делото не се спори, че ответникът е потребител на ел. енергия и е в договорни
отношения с „************” ЕАД, както и с „***********” ЕАД. Ответникът потребител на ел.
енергия на адрес в гр. **********, ИТН: *********, клиентски номер № ******* (видно от
заявление за смяна на клиент за обект на свободен пазар на л. 5 – л. 6 от делото). За целта между
ответника и „************“ бил сключен индивидуален договор от 01.12.2022г. – към общи
условия на ЕВН (на л. 13 – л. 19 от делото).
Не се спрои, че имотът, в който е монтирано процесното СТИ, е присъединен към
електропреносната мрежа. Не се спори наличието на посочената по-горе облигационна връзка
между страните – по силата на договора и общите условия към него. Безспорно е, че електромерът
на ответника е бил присъединен към електропреносната мрежа.
Спорен по делото е въпросът дали „***********” ЕАД е начислило правилно сумата от
общо 1532,50 лв. като корекция на сметката на ответника.
В тази връзка следва да се отбележи, че в ДВ, бр. 35 от 30.04.2019г. са публикувани
Правила за измерване на количеството електрическа енергия, издадени от председателя на
Комисията за енергийно и водно регулиране. В практиката на ВКС е прието, че с изменението в
Закона за енергетиката с ДВ бр. 54/12г. съществува законово основание крайният снабдител да
коригира сметката на клиент при доказано неточно отчитане на потребената електрическа енергия,
ако е изпълнил задължението си по чл.98а, ал.2, т.6 и по чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ за предвиждане в
общите условия на договорите на ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на
сметка и на правила за измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи
принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното
обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно
измерена електрическа енергия и за извършване на корекция на сметките за предоставената
електрическа енергия. Т.е. с приемането на цитираните Правила, обнародвани на 30.04.2019г.,
крайният снабдител се е сдобил с правомощието да коригира сметката на клиентите, но при
съблюдаването им. В този смисъл напр. Решение № 111 от 17.07.2015г., постановено по т.д. №
1650/2014г. по описа на ВКС, I т.о. Следва да се обърне внимание, че тази практика е постановена
при действието на старите правила, но е изцяло относима и към новите правила, доколкото с нея
принципно се урежда въпросът за наличието на действащи правила, независимо от датата на
обнародването им. В Решение № 115 от 20.09.2017г. по търг. дело № 1156/2016г. на II търг.
отделение е прието, че крайният снабдител на електрическа енергия не е длъжен да доказва
виновно поведение на абоната при доказано неточно отчитане на електромера на клиента и
извършено преизчисление на сметката му след влизане в сила на измененията и допълненията на
2
чл. 83, ал. 1, т. 6 от Закона за енергетиката и след влизане в сила на ПИКЕЕ, обн. ДВ, бр. 98/2013г.,
в сила от 16.11.2013г. В горния смисъл е и Решение № 50228 от 30.12.2022г. по гр.д. № 928/2021г.
по описа на IV гр.о. на ВКС, в което е прието, че за да възникне правното задължение на крайния
клиент за заплащане на продажната цена, доставчикът следва да установи действително
доставеното количество електрическа енергия за минал период, като това важи и в случаите,
когато върху средството за търговско измерване е извършено неправомерно въздействие, в
резултат на което с него е измерена цялата доставена енергия, но последната не е отчетена
правилно. Неправилното количествено отчитане на реално доставената електроенергия не поражда
имуществена отговорност за крайния клиент за виновно причинени на крайния снабдител
имуществени вреди, а парично притезание в патримониума на продавача, представляващо
продажна цена за реално доставено количество електрическа енергия.
С оглед горните постановки от съществено значение по делото е въпросът дали цитираните
правила са спазени при извършената корекция по чл. 50, ал. 1, б. „а” от ПИКЕЕ.
Във връзка с приложението на посочените правила, от служители на ищеца, е извършена
проверка на използваното от ответника СТИ фабр. № ********* (монтирано в имота, находящ се в
гр. *******, ул. „Свобода“, с ИТН *********), за което е съставен констативен протокол № 707627
от 09.03.2023г. (на л. 21 от делото). Ищецът или негов представител не били открити по време на
проверката, поради което протоколът бил подписан от свидетел – Ина Иванова. Копие от
констативния протокол било връчено на ответника на 14.03.2022г. (видно от писмо с обратна
разписка на л. 24 – л. 25 от делото). Видно от протокола (и от заключението на приетата и
неоспорена от страните съдебно-техническа експертиза, която се кредитира от съда като
обективна, компетентна и безпристрастна – на л. 74 – л. 97 от делото) при проверката било
констатирано, че електромерът е със скъсана пломба на преден капак и отчита с много голяма
грешка. При тези данни служителите на дружеството – ищец, сигнализирали на телефон 112 за
проблема и извършили демонтаж на електромера – с цел метрологична проверка. Демонтираният
електромер бил поставен в безшевна торба, пломбирана с пломба № 702824 за предаване за
експертиза към ГД „МИУ” РО.
В чл. 49 от ПИКЕЕ е закрепен редът за съставяне на констативен протокол. По арг. от чл.
49, ал. 1 от ПИКЕЕ при извършване на проверки по реда на тези правила операторът на
съответната мрежа съставя констативен протокол. Констативният протокол по ал. 1 се подписва от
представител на оператора на съответната мрежа и от ползвателя или негов представител (чл. 49,
ал. 2 от ПИКЕЕ), а при отсъствие на ползвателя или на негов представител при съставянето на
констативен протокол или при отказ от тяхна страна да го подпишат протоколът се подписва от
представител на оператора на съответната мрежа и свидетел, който не е служител на оператора. В
констативния протокол се отбелязват присъстващите на проверката, както и отказът за подписване
от страна на ползвателя или на неговия представител, ако е направен такъв (чл. 49, ал. 3 от
ПИКЕЕ). В чл. 49, ал. 4 от ПИКЕЕ е предвидено, че в случаите по ал. 3 в седемдневен срок от
датата на съставянето на констативния протокол операторът на съответната мрежа го изпраща на
ползвателя с препоръчано писмо с обратна разписка или по друг начин в съответствие с
предоставените от ползвателя данни за контакт. Съгласно чл. 49, ал. 5 от ПИКЕЕ когато при
проверката се установи несъответствие на метрологичните и/или техническите характеристики на
средството за търговско измерване с нормираните, нарушения в целостта и/или функционалността
на средството за търговско измерване, съмнения за добавяне на чужд за средството за търговско
измерване елемент, същото се демонтира и се поставя в безшевен чувал, който се затваря с пломба
3
със знака на оператора на съответната мрежа и уникален номер. Номерът на пломбата и
уникалният номер се записват в констативния протокол. Операторът на съответната мрежа
изпраща демонтираното средство за търговско измерване на компетентния орган за метрологичен
контрол в срок до 14 дни от датата на проверката. Според чл. 49, ал. 7 от ПИКЕЕ в случаите по ал.
5 операторът на съответната мрежа монтира изправни средства за търговско измерване.
От събраните по делото доказателства се установява, че всички посочени правила са
спазени. Съставен е констативен протокол от 09.03.2023г., в който изрично е отбелязано, че се
съставя в отсъствието на клиента, тъй като той не е открит. Протоколът е подписан от един
свидетел, който не е служител на ищеца при спазване на чл. 49, ал. 3 от ПИКЕЕ. С оглед
съставянето му по реда на чл. 49, ал. 3 от ПИКЕЕ констативният протокол е изпратен по
надлежния ред на ответника и връчен надлежно на 14.03.2023г. Очевидно при проверката е
констатирано нарушение на целостта на пломбата, като е установено и отчитане с голяма грешка.
При това положение е извършен демонтаж на електромера и поставянето му в безшевен чувал,
който се затваря с пломба със знака на оператора и уникален номер. Т.е. спазени са изискванията
на чл. 49, ал. 5 от ПИКЕЕ, като електромерът е демонтиран, сложена му е пломба с уникален
номер, като това е отразено и в констативния протокол. На място е монтиран нов електромер, а
демонтираният е изпратен за експертиза на БИМ. Налага се извод, че всички изисквания на чл. 49
от ПИКЕЕ относно извършване на проверката на място в обекта са спазени.
На СТИ била направена метрологична експертиза № 80 от 21.03.2023г. от БИМ, ГД
„МИУ”, РО Бургас (на л. 26 – л. 27 от делото). При експертизата се констатирало отсъствие на
механични дефекти на кутията, на клемите, на клемния блок на електромера. Налични били
необходимите обозначения на табелката му. Било установено, че върху пломбата нямало знак от
метрологична проверка, а пломбата в дясно била унищожена - скъсана. Направен е извод за
осъществен достъп до вътрешността на електромера, като бил изваден купулунг Х142 на трета
фаза, водещо до промяна на метрологичните характеристики на електромера. Крайният извод бил,
че електромерът не съответства на техническите и метрологичните изисквания. Експертизата
отчела, че в тарифа 1.8.2 е налице грешка при отчитането от 33,3 % - при максимално допустима
грешка от плюс минус – 2%. От приетата по делото съдебно-техническа експертиза се
потвърждават констатациите на експертизата на БИМ.
Впоследствие от ищеца била изготвена справка за коригиране на сметката за
електроенергия на адреса гр. ******* (на л. 28 от делото), от която е видно, че е извършена
корекция на сметката за ел. енергия на ответника за периода 09.12.2022г. – 09.03.2023г. (период от
90 дни). В резултат на това му била начислена сума за доплащане от 1532,50 лв., фактурирана с
фактура № ********** от 20.04.2023г. (на л. 38 от делото). В тази връзка до ответника било
изпратено и писмо от страна на ищеца, с което същият бил уведомен за допълнително начислената
сума (на л. 29 от делото). Писмото било получено и от ответника била подадена жалба до КЕВР
(на л. 36 – л. 37), производството по която към момента е спряно (Решение № Ж-695 от
01.08.2023г. на л. 47 – л. 49 от делото). От вещото лице по приетата експертиза е направен извод
(отговор на въпрос № 4), че са налице предпоставките, описани в чл. 50, ал. 1, б. „а” от ПИКЕЕ,
като въз основа на този текст е извършено преизчисление на количеството електрическа енергия.
Вещото лице е направило извод, че количеството електрическа енергия е остойностено правилно
по смисъла на чл. 56, ал. 3 от ПИКЕЕ. След анализ на данните вещото лице е заключило (отговор
на въпрос № 5), че електромерът е започнал да измерва с посочената грешка от 11.05.2022г.
Същият бил с година на производство 2019г., с година на следваща проверка – 2023г. и е отговарял
4
на изискванията към датата си на монтаж.
При това положение в чл. 50, ал. 1 от ПИКЕЕ е предвиден начинът на процедиране от
оператора. Съгласно цитирания текст в случаите, когато при метрологичната проверка се установи,
че средството за търговско измерване не измерва или измерва с грешка извън допустимата,
операторът на съответната електроразпределителна мрежа изчислява количеството електрическа
енергия за по-краткия период между периода от датата на констатиране на
неизмерване/неправилно/неточно измерване до последната извършена проверка и периода от три
месеца, предхождащи датата на констатиране на неизмерване/неправилно/неточно измерване,
като: а) при средство за търговско измерване, измерващо с грешка извън допустимостта,
количеството преминала електрическа енергия се изчислява, като измерените количества се
коригират с установената грешка, като се отчита класът на точност на средството за търговско
измерване. В случая при метрологичната проверка е установено, че процесният електромер с
грешка извън допустимостта – средно около 33,3 %. От изготвената по делото съдебно-техническа
експертиза се установява и датата на манипулацията – 11.05.2022г. Следователно по-краткият
период е този от три месеца, предхождащи датата на констатиране на неизмерването. Т.е.
операторът е следвало да приложи правилата на чл. 50, ал. 1, б. „а” от ПИКЕЕ, което е сторено от
него. От изготвената съдебно-техническа експертиза се установява, че изчисленията, извършени на
основание чл. 50, ал. 1, б. „а” от ПИКЕЕ, са правилни и за периода от три месеца преди датата на
констатиране на неизмерване (09.12.2022г. – 09.03.2023г.) е начислена сума в размер на 1532,50
лв., съответстваща на тези правила. Вещото лице е проверило преминалите през електромера
количества електроенергия за посочения период, коригирани с установената грешка в измерването
(в случая от оператора е приложена грешка от 33,27 %, която съответства на установеното от
експертизата) и е достигнало до извод, че тези количества правилно са остойностени в размер на
1532,50 лв. Впрочем това е и размерът на реално доставено количество електрическа енергия,
възприет и в практиката на ВКС (цитираното Решение № 50228 от 30.12.2022г. по гр.д. №
928/2021г. по описа на IV гр.о. на ВКС).
Налага се краен извод, че корекцията на сметката на ответника е направена при спазване на
всички изисквания по чл. 49 и чл. 50 от действащите ПИКЕЕ. Т.е. правопораждащият юридически
факт, от който произтича вземането на дружеството (наличието на неизмерване от средството за
търговско измерване) се е осъществил. Този факт по нормативно определен ред дава право на
дружеството да извършва корекция съобразно с чл. 50, ал. 1, б. „а” от ПИКЕЕ. Налице е
метрологична експертиза, която е установила обстоятелството, че СТИ измерва с грешка, извън
допустимата. Спазен е редът за начисляване на електрическа енергия на абоната при такива
случаи, както и периодът по чл. 50, ал. 1, б. „а” от ПИКЕЕ. Налага се извод, че претенцията на
ищеца е доказана както по своето основание (реализиране на предпоставките за извършване на
корекционна процедура), така и по своя размер (в съответствие с чл. 50, ал. 1, б. „а” от ПИКЕЕ).
Поради тази причина искът за за установява дължимостта на сумата от 1532,50 лв. следва да бъде
уважен.
По предявения иск с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
В тежест на ищеца е да докаже наличието на главен дълг и изпадането на ответника в
забава за периода 03.05.2023 г. до 08.06.2023г. По делото се доказа наличието на главен дълг за
сумата от 1532,50 лв. Посочената сума е фактурирана с фактура от 20.04.2023г. и посочена във
фактурата дата на падеж – 02.05.2023г. Следователно е настъпила изискуемостта на вземането и за
5
периода 03.05.2023г. – 08.06.2023г. се дължи лихва за забава, като претендираният размер от 17,99
лв. е в рамките на размера на дължимата лихва за този период. Следователно искът за лихва следва
да бъде уважен изцяло.
При този изход на делото на ищеца следва да се присъдят в пълнота разноските от
заповедното и исковото производство. В заповедното производство са направени разноски от
81.01 лв., от които 31,01 лв. – за платена държавна такса и 50 лв. – юрисконсултско
възнаграждение, които следва да бъдат присъдени изцяло. В исковото производство са направени
следните разноски: 80,29 лв. – платена държавна такса, 450 лв. – платен депозит за съдебно
техническа експертиза. Наред с това, съдът намира, че при определяне на юрисконсултското
възнаграждение следва да бъде съобразена нормата на чл. 78, ал. 8 от ГПК. Според този текст
размерът на присъденото възнаграждение за юрисконсулт не може да надхвърля максималния
размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Според
чл. 37, ал. 1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на
извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП.
Въз основа на този текст е приета Наредба за заплащането на правната помощ. Съгласно чл. 25, ал.
1 от цитираната Наредба за защита по дела с определен материален интерес възнаграждението е от
100 до 360 лв. Т.е. съдът следва да определи юрисконсултското възнаграждение именно в тези
рамки. С оглед липсата на фактическа и правна сложност по настоящото производство и като се
вземе предвид ниският размер на претендираната сума, съдът достигна до извод, че за
осъщественото от юрисконсулта процесуално представителство в полза на заявителя следва да се
определи възнаграждение по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК в размер на 100 лв. Т.е. общият размер на
осъществените разноски в исковото производство е 630,29 лв., които следва да бъдат присъдени
изцяло.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 422
ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че „*********“, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление в
гр. *******, ул. ******** № 3, дължи на „***********“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес
на управление в гр. *******, ул. ********** Г. ******** № 37, сумата от 1532,50 лв. – главница,
представляваща стойността на допълнително начислена електрическа енергия до обект на
потребление в гр. **********, ИТН: *********, клиентски номер № *******, за периода
09.12.2022г. – 09.03.2023г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението – 12.06.2023г., до окончателното изплащане на вземането, както и сумата
от 17.99 лв.- обезщетение за забавено плащане на главницата за периода от 03.05.2023 г. до
08.06.2023г.
ОСЪЖДА „*********“, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление в гр.
*******, ул. ******** № 3, да заплати на „***********“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление в гр. *******, ул. ********** Г. ******** № 37, на основание чл. 78, ал. 1
ГПК, сумата от 81,01 лв., представляваща направени разноски в заповедното производство, от
които 31,01 лв. – за платена държавна такса и 50 лв. – юрисконсултско възнаграждение и сумата
от 630,29 лв., представляваща направени разноски в исковото производство, от които 80,29 лв. –
6
платена държавна такса, 450 лв. – платен депозит за съдебно техническа експертиза и 100 лв. –
юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчване на препис.
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
7