Р
Е Ш Е Н И Е
№ ………/………..2019 г., гр. Провадия
В ИМЕТО НА НАРОДА
Провадийският
районен съд IV състав
На
десети юни две хиляди и деветнадесета година
В
открито съдебно заседание в състав:
Районен
съдия: Катя Савова
при секретар Мариана Ангелова
Като
разгледа докладваното от съдията Савова
гражданско дело № 896 по описа за 2018 г.
И за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е образувано по исковата молба подадена
от Д.С.Р. ЕГН ********** с адрес ***, в
качеството й на майка и законен представител на малолетното си дете В.А.А. ЕГН **********
против А.К.А. ЕГН ********** с адрес ***.
В исковата
молба се излага, че с ответника имат родено дете В.А.А., родена на ***г.
Страните нямат разногласия, при кого да живее детето. Твърди се, че от
раждането на детето, ответника не е заплащал никакви средства за отглеждането
му.Ищцата е в платен отпуск за отглеждане на дете и получава месечно 380 лв.,
което не е достатъчно за храна, облекло и ежедневни потребности на детето. Иска
се ответника да бъде осъден да заплаща на детето месечна издръжка в размер на
300 лева, считано от месец юли 2018 г., ведно със законната лихва върху всяка
закъсняла вноска, до настъпване на законно основание за изменението й или
прекратяването, с падеж 5-то число на месеца за който се дължи, както и да бъде
осъден ответника да заплати сума в размер на 3600 лева, представляваща сбор от
издръжка за детето за период една година преди завеждане на иска, по 300 лв.
месечно, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на
предявяване на иска до окончателното плащане на задължението.
В
законоустановения срок от ответникът е постъпил отговор, в който той не
оспорва, че е родител на детето В.А.А. и то понастоящем детето живее при майка
си. Твърди се, че от началото на 2016 г. до 25.01.2018 г. страните са живеели в
гр. Д., при семейството на ищцата. Излага се, че един месец след раждането на
детето, ищцата е посещавала различни козметични курсове, като по времето на
тези курсове ответника се е грижил за детето и му е купувал всичко необходимо.
Оспорва твърдението, че ищцата получава месечен доход в размер на 380 лв., тъй
като е студентка и е получила помощ в размер на 2880 лв., както и че работи
като маникюрист и козметик, също и в закусвалнята на своите родители, от което
също реализира доходи. Оспорва исканата месечна издръжка и издръжката за минал
период. Представя доказателства за закупуването на ежедневните консумативи на
детето, като храна, памперси, мокри кърпи, кремове и др.
В проведеното съдебно заседание ищецът се явява лично и с процесуален представител, поддържа предявения иск и моли за уважаването му.
Ответникът се
явява лична и с процесуалния представител, подържа отговора на исковата молба,
заявява че може да заплаща месечна издръжка около 150 лева месечно, като
исканата сума за издръжка в размер на 300 лева месечно е непосилна за него.
Заинтересованата страна Дирекция
„Социално подпомагане“- гр.Провадия,
представя по делото социален доклад.
От събраните по
делото доказателства се установява следното:
От Копие на удостоверение за раждане на В.А.А., изд. въз
основа на акт за раждане № 0105/23.01.2001 г., изд. от Община Варна; се установява, че: детето В.А.А. е родена на ***г. в гр.Варна от родители Д.С.Р. и А.К.А..
От социалния
доклад приобщен по делото се установява, че за детето грижи полага майка му, тя
е поела грижите по отглеждането му. От раждането бащата не е заплащал никакви
средства в отглеждането на детето.То се чувства обичано и обгрижено от страна
на своята майка и нейните родители.Същите задоволяват всички негови
потребности.Детето е в добро здравословно състояние.Не страда от сериозни
заболявания, които да изискват специален режим на отглеждане.Детето непосещава
детско или учебно заведение, поради ниската си възраст.Има изграден подходящ за
възрастта му режим на отглеждане. Жилищните условия, в които живее детето са
добри.Заедно с майка си живеят в къща, която е собственост на родителите на
майката.Жилището представлява двуетажна постройка, като на първия етаж живеят
родителите на майката, а на втория
детето В. заедно с майка си.Жилището им се състои от две спални, хол,
кухня, баня и тоалетна, с отлични хигиенно битови условия.Майката е в платен
отпуск за отглеждане на дете и получава обезщетение за майчинство в размер на
380 лева.Студентка е в ШУ“Епископ Константин Преславски“ и получава помощ за
майка-студент в размер на 70 лева.Получава финансова подкрепа от своите
родители, тъй като месечните й доходи били крайно недостатъчни за отглеждане на
малко дете.
Детето е ценено
и значимо в семействата на двамата си родители.Към настоящия момент е
гарантирана сигурна и спокойна семейна среда за детето в дома на майката.
Бащата не е
виждал дъщеря си В. от месец юни 2018г. Той живее в гр.Аксаково в жилище,
собственост на родителите му, заедно с брат си.Работи като служител на РС
Военна полиция Варна.Няма здравословни проблеми, не полага грижи за други
деца.Реализира доход от работна заплата средно в размер на 1073 лева месечно,
като видно от удостоверение № ВН-3526 от 16.08.2018г. за предходните дванадесет
месеца от дата 16.08.2018г. са му били начислени суми от трудови доходи в общ
размер на 12875.17 лева.
По делото са били представени: копие от касови
бонове за направени покупки на хранителни продукти, детски играчки и
принадлежности от страна на ищцата, от които не се установява, че са били
закупени за детето.
С оглед на установената фактическа обстановка съда
прави следните правни изводи:
Предявен е
осъдителен иск с правно основание чл.143, ал.1 от СК с искане ответникът да
бъде осъден да заплаща на малолетното си дете В.А.А. месечна издръжка
в размер на 300 лева считано от предявяване на исковата молба.
Предявен е
осъдителен иск с правно основание чл.149, ал.1 от СК с искане ответникът да
бъде осъден да заплати на малолетното си дете В.А.А. издръжка за
минал период – 1 година преди завеждане на иска в размер на 300 лева месечно.
Доказателствената тежест при исковете за издръжка ищецът следа да докаже, че
ответника е баща на детето, възможностите му да заплаща претендираната издръжка
и нуждите на детето.
От събраните по делото доказателства се установи, че
е налице предвиденото от законодателя трайно
неполагане на грижи и недаване на издръжка от страна на ответника. От събраните
по делото доказателства –се установи, че за продължителен период ответника не е
полагал никакви грижи за детето си, не е имал никакви контакти с него, не се е
интересувала от него, не му е давал издръжка. Този период се определя от
настоящият състав като траен. Ответника не доказа по никакъв начин да е имал
основателна и оправдаваща го причина за липсата на какъвто й да е интерес към
детето си, като причина изтъква обстоятелството, че майката е отказвала да дава
детето.
Относно иска по чл.143, ал 1. от СК
съдът намира следното:
Задължението за издържане на дете до
навършване на пълнолетие възниква за родителите с факта на раждането му, като
съгласно чл. 143 ал. 2 СК те дължат издръжка независимо дали са трудоспособни и
дали могат да се издържат от имуществото си. От събраните по делото доказателства
се установи, че майката е тази, която полага непосредствени грижи за детето и
то живее при нея. Конкретният размер на издръжката се определя от нуждите на
детето и възможностите на родителите, които я дължат - чл. 142, ал.1 СК. С разпоредбата на чл. 142, ал. 2 от Семеен кодекс е предвидено, че размера
на определената издръжка е недопустимо да бъде по-малък от 1/4 от минималната
работна за страната. С
Постановление № 316 от 20.12.2017г. за
определяне нов размер на минималната работна заплата за страната е
определена минималната работна заплата за страната в размер на 510 лева от
01.01.2018г.. Според това минималния размер на
издръжка от 01.01.2018г. е в размер на 127,50 лева.
За определяне размера на издръжката
меродавни са нуждите на детето, което е на 2 години обуславящи
разходи за облекло, обувки, храна. От събраните по делото доказателства не се
установи детето да има по-различни нужди от дете на същите
години. Доходите на майката и бащата са установени. Съдът намира, че предвид
потребността на детето и възможностите на родителите то има нужда от 300 лева
издръжка, която предвид гореизложеното следва да се заплаща по равно и от
двамата родители. С оглед на това бащата следва да бъде осъден да заплаща на дъщеря
си месечна издръжка в размер на 150 лева.
Относно иска
по чл.149,
ал.1 от СК.
Предвид
разпоредбата на чл. 143 ал. 2 СК и доказателствата по делото, че ответникът не е заплащал
издръжка на дъщеря си от раздялата с майка й, когато В. е била на една година,
искът за заплащане на издръжка за минало време е основателен и следва да се уважи
в размер на по 150 лева месечно или в размер на общо 1800 лева за периода от
една година преди завеждане на исковата молба – 23.07.2017г. – 23.07.2018г..
Ответника следва да заплати по сметка на ПРС дължимата
държавна такса по присъдената издръжката, в размер на общо 288 лева, определена
съобразно чл.69, ал.1, т.6 и т.7 от ГПК и чл. 1 от Тарифа за държавни такси,
които се събират от съдилищата по ГПК.
Мотивиран от горното и на основание чл. 235 от ГПК, Провадийският районен съд
ОСЪЖДА А.К.А. ЕГН **********
с адрес *** да заплаща на детето си В.А.А.
ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 150 лева, чрез нейната майка и
законен представител Д.С.Р. ЕГН ********** с адрес *** с падеж до 5-то число на
месеца, за който се дължи, считано от предявяването на иска 23.07.2018г. до
настъпването на законни причини за изменение или прекратяване на издръжката,
ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, като ОТХВЪРЛЯ предявеният иск за разликата
от 150 лева до предявеният размер от 300 лева на основание чл.143,
ал.1 от СК.
ОСЪЖДА А.К.А. ЕГН ********** с адрес *** да заплати на детето си В.А.А. ЕГН **********,
издръжка за минало време в размер на общо 1800
лева, за периода 23.07.2017г. – 23.07.2018г. чрез нейната майка и законен
представител Д.С.Р. ЕГН ********** с адрес ***, ведно със законната лихва върху
всяка просрочена вноска,
като ОТХВЪРЛЯ предявеният иск за
разликата от 1800 лева до предявеният размер от 3600 лева на основание чл.149, ал.1 от СК.
ОСЪЖДА
А.К.А. ЕГН ********** с адрес *** да заплати на Районен съд гр.Провадия държавна такса по
присъдените издръжки, в размер на 288
лева, на основание
чл.71, ал.1 от ГПК.
Решението
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: