РЕШЕНИЕ
№ 45
гр. Пловдив, 21.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Христо Ив. Крачолов
Членове:Васил Ст. Гатов
Милена Б. Рангелова
при участието на секретаря Мариана Н. Апостолова
в присъствието на прокурора Марина В. Белчева
като разгледа докладваното от Васил Ст. Гатов Наказателно дело за
възобновяване № 20235000600052 по описа за 2023 година
Производството е по реда на глава ХХXIIІ НПК.
С Присъда № 31/22.06.2022г. по нохд № 10/22г., състав на Радневския
районен съд е признал подсъдимия Д. Ж. Г. за виновен в извършване на
престъпление по чл.172б, ал.1 НК и го осъдил на три месеца лишаване от
свобода и глоба в размер на 1000 лв., като на основание чл.66 ал.1 от НК
отложил изтърпяването на така наложеното наказание с изпитателен срок от
три години.
Съдът се разпоредил с веществените доказателства и с разноските.
Първоинстанционната присъда била обжалвана от подсъдимия и с
Решение № 170/07.12.2022г. по внохд № 605/22г. по описа на Старозагорския
окръжен съд била изменена, като била отменена в частта, с която на Г. е
наложено наказание три месеца лишаване от свобода и глоба в размер на
1
1000 лв. и му било определено наказание „пробация“ за срок от шест месеца.
В останалата си част присъдата била потвърдена.
Поради липсата на процесуална възможност за касационно обжалване,
присъдата е влязла в сила на датата на постановяване на въззивното решение.
Срещу влязлата в сила присъда е постъпило искане от осъдения Д. Г..
Изложените в искането доводи очертават касационните основания по чл.348,
ал.1, т.1, т.2 и т.3 НПК. Оплакванията са насочени към нарушения на
материалния закон и към оценъчната дейност на съда, който е изградил
правните си изводи без да оцени обективно, всестранно, пълно, поотделно и в
корелираща връзка събраните по делото доказателства, което е опорочило
вътрешното му убеждение и довело до съществен процесуален порок. Със
същите доводи е обоснована претенцията за оправдаване на осъдения на
основание чл.9, ал.2 НК.
В съдебното заседание представителят на Апелативна прокуратура
предлага искането да се остави без уважение. Сочи, че и двете инстанции са
съобразили всички относими за решаване на отговорността на касатора
обстоятелства и наказанието определено от въззивния съд не се явява явно
несправедливо. Претенциите за допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила според прокурора са неоснователни.
Осъденият не се явява и не ангажира становище.
Апелативният съд, след като обсъди доводите на страните и извърши
проверка за наличие на основанията за възобновяване, установи следното:
Искането за възобновяване е направено в законния шестмесечен срок от
процесуалнолегитимирана страна по отношение на съдебен акт, който не е
проверен по касационен ред, поради което е допустимо.
Оплакването на защитата, обвързано с нарушение на разпоредбата на
чл.348, ал.1, т.2 НПК е насочено към мотивната част на присъдата и
въззивното решение и към тежестхта на доказване.
В този смисъл са изложените съображения, че фактическите
обстоятелства, обосноваващи степента на обществена опасност на деянието,
първоинстанционният съд е направил при едностранчива оценка на част от
доказателствата, а друга част от предмета на доказване прехвърлил в тежест
на касатора. С тези съображения по същество се релевира оплакване за
осъждането му по обвинение, по което следва да бъде оправдан.
2
Доводите на касатора за основанието обхванато от разпоредбата на чл.
348, ал. 1, т. 2 НПК не намират опора в делото. Настоящата инстанция счита,
че няма допуснати съществени процесуални нарушения, които да доведат до
отмяна не само на атакувания съдебен акт, но и на въззивното решение, с
което същият е изменен. Производството и в двете инстанции е преминало
при стриктно спазване на процесуалните правила, като правото на защита на
касатора е било гарантирано в пълен обем. Както първата, така и въззивната
инстанция са извършили обективно, всестранно и пълно изследване на всички
обстоятелства по делото и дефект при формиране на вътрешното им
убеждение не се констатира. Всички доказателства са били подложени на
внимателна проверка. Решаващите съдилища са изложили достатъчно
убедителни мотиви защо приемат за установена фактическата обстановка от
обвинителния акт и въз основа на кои доказателствени материали.
Тук е мястото да се отбележи, че проверка на формиране на вътрешното
убеждение на съда при спазване на формалните изисквания за това, намерили
израз в разпоредбите на чл.13, чл.14 и чл.107 НПК е недопустимо, защото
касае контрол на обосноваността на съдебните актове, а тя е извън кръга на
касационните основания за възобновяване на делата.
Въпреки това и макар и да не е наложително произнасянето по
възраженията в искането, с които се отправя упрек към инстанциите за
неправилна интерпретация на доказателствата настоящият състав намира, че
изводите на решаващите инстанции да ценят показанията на свидетелите В.,
В. и С. и да приеме, че те имат значение за предмета на доказване не е
произволен. Тези показания не са интерпретирани едностранчиво и
превратно. Точно обратното, оценката им е продукт на задълбочен и
логически издържан анализ, намерил израз в мотивите на атакуваната
присъда. Те са били съпоставени със заключението по назначената
експертиза, както и с приложените по делото писмени доказателства, като не
е останала без необходимата фактическа обосновка и връзката между тях.
Поради това възражението, че съдът е допуснал дефект при формиране на
вътрешното си убеждение по релевантната за предмета на доказване
фактология е неоснователно.
Оплакването за допуснато нарушение на материалния закон по смисъла
на чл.348, ал.1, т.1 НПК е неоснователно. Нарушение при отказа на двете
3
инстанции да приемат, че степента на обществена опасност на деянието не е
малозначителна и да признаят подсъдимия за невиновен не е извършено.
Решаващите съдилища са изложили достатъчно убедителни мотиви защо
приемат за установена фактическата обстановка от обвинителния акт и въз
основа на кои доказателствени материали. По този начин направеният от тях
извод, че подсъдимият Г. е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъпление по чл. 172б ал.1 НК е законосъобразен. С
убедителни съображения, основани на закона и съдебната практика и двете
инстанции са обосновали изводите за съставомерност на деянието му по
предявената правна квалификация и липсата на доказателства, които да
доведат до приложението на чл.9, ал.2 НК. Настоящият състав споделя
напълно така изложените от решаващите инстанции съображения и не намира
за необходимо да ги преповтаря. Допълнително следва да се отбележи само,
че стойността на предмета на престъплението не винаги има решаващо
значение за степента на обществена опасност на деянието, в каквато насока са
възраженията на касатора. В случая стойността на предлаганите за продажба
стоки, макар и под две минимални работни заплати не може да обоснове явна
незначителност на обществената опасност на деянието, защото обекта на това
престъпно посегателство не е свързан само със стойността на стоките, а и с
авторитета и доброто име на дружествата, чийто търговски марки се
използват незаконно. Така като са отказали да приложат разпоредбата на чл.9,
ал.2 НК първата и въззивната инстанция не са нарушили закона.
При индивидуализиране на наказанието на подсъдимия въззивната
инстанция е отчела всички налични смекчаващи отговорността обстоятелства
и като е съобразила семейния и имотен статус на касатора е изменила
присъдата и е определила възможно минималното наказание, като я е
отменила в частта за наложеното наказание „глоба“. Така наложеното
наказание на границата на възможния минимум, предвиден в закона за този
род престъпления е достатъчно за поправянето и превъзпитанието на
подсъдимия, както и за възпирането му за в бъдеще от извършване на
противозаконни прояви.
Тези съображения налагат извода, че и касационното основание по чл.
348, ал. 1, т. 3 НПК не е налично, тъй като определеното на осъдения
наказание не е явно несправедливо.
4
Обобщено, не са налице предпоставките на чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК,
които да доведат до основание за отмяна на атакуваната присъда и въззивното
решение.
Поради това искането на осъдения Д. Г. за възобновяване на
производството по делото следва да бъде оставено без уважение.
Водим от горното и на основание чл. 425 от НПК Апелативният съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Д. Ж. Г. за
възобновяване на наказателното производство по внохд № 605/22г. на
Окръжен съд Стара Загора и нохд № 10/22г. на Районен съд Раднево.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5