МОТИВИ ПО НЧХД № 89/2021г. на ДнРС
А.И.П. е повдигнала
обвинения срещу Г.Н.Л. , за престъпления
по чл.148, ал.1,т.1 във вр. с чл.146, ал.1 НК , по чл.130,ал.2 НК и 170,ал.1,т.4 НК.
В
тъжбата се твърди,че на 27.07.2020г.
в гр. Дупница е казал унизителни за честта и достойнството на А. И.П. думи „мърло“, „пикло“ и „боклук“, като
обидите са нанесени публично
Освен това, по същото време и
място е мято е причинил болки
и страдания представляваща лека телесна повреда на тъжителката.
Повдигнато е и обвинение,че по
същото време , е влязъл чуждо жилище / на тъжителката/ употребявайки за това сила и заплашване.
С тъжбата са предявени граждански искове в общ размер на 10 000лв.- 6000лв.
за причинени неимуществени вреди в
резултат на престъплението по чл.148,ал.1,т.1 НК, представляващи претърпени
срам, унижение и 3000лв. неимуществени вреди ,в резултат на престъплението по
чл.130,ал.2 НК, изразяващи се претърпени болки и страдания. Претендирани са и
разноски по делото.
Съдът е
приел за съвместно разглеждане гражданските искове като своевременно предявени
,от надлежна страня.
Подсъдимият
не давя обяснения.Защитника на същия
застъпва тезата за невиновност на подсъдимия, като сочи,че обвиненията не са
доказани .
Съдът,
като взе предвид събраните по делото показанията на разпитаните свидетели,
съдебно –психологична и съдебно-психиатрична експертизи, и писмените такива,преценени
по отделно и в съвкупност, прие за установено следното от фактическа и правна
страна:
Семействата
на тъжителката и подсъдимия са роднини по съребрена линия и живеят в обща къща,
чието ползване е разпределено между тях.Това общо съжителство , довело до
изключително влошени отношения от дълги години,като елементарни битови ситуации свързани с ползването на общите
части , ставали повод за разправии между тях.
На
27.07.2020г. свид.Борисова и Йорданов/ вуйна и братовчед на тъжителката/ били
на гости у последната,като Борисова паркирала автомобила си на улицата пред
къщата. Докато си говорели на приземния етаж/ ползван от семейството на
тъжителката/, подсъдимият пристигнал с неговия автомобил. Свид.Лумбева/ съпруга
на последния/ видяла,че той не може да спре пред къщата, поради паркираните
пред нея автомобили, което явно приела като
провокация и докато подсъдимия се качвал към жилищния им етаж, същата излязла
на двора, където бил приятеля на тъжителката и му казала,че свид.Борисова трябва да премести автомобила.
След известно време, последната излязла,
последвана от тъжителката, с идеята да удовлетвори искането на свид.Лумбева.
Явно ядосана, от забавянето, последната
предизвикала скандал с тъжителката. Подсъдимият излязъл на стълбището и също се намесил в
скандала, отправяйки обиди към тъжителката ,като я нарекъл „мърла“, “ пикла“,“боклук“
.При опита и да се прибере, същият я задържал за ръката, като продължавал да
вика и да я обижда. Свид.Йорданов чул виковете, излязъл на стълбището и
издърпал тъжителката да се приберат на етажа. Подсъдимият и свид.Лумбева ги
последвали, като продължавали да крещят,че къщата е тяхна, отправяли клетви
,както и твърдения,че тъжителката е осиновена, „майка и я донесла от
някъде“,била за лудница и т.н. Тъжителката им казала да напуснат ,двамата
продължили да викат и последната се обадила на баща си-свид.Петков, а двамата излезли
навън. Междувременно свид.Борисова преместила автомобила си и подсъдимият
излязъл да премести неговия , като през това време се прибрал свид.Петков,
обезпокоен от обаждането на тъжителката и разправата продължила между него ,свид.Лумбева
и подсъдимия.
Съдебно
психологичната експертиза установи, че тъжителката, в резултат на описаните
по-горе събития, е била в състояние на силно безпокойство, висока степен на
тревожност и преживян стрес ,като е била повлияна най-вече от твърденията на
подсъдимия и съпругата му,че е осиновена от родителите си.
Съдебно
психиатричната експертиза установява, че подсъдимият Л. не страда от душевна
болест и е могъл , како към момента на деянието, така и понастоящем, да разбира
свойството и значението на извършеното от него и да ръководи постъпките си.
Съдът прие
за установена горната фактическа обстановка, като даде вяра частично на
свидетелските показания, съобразявайки обстоятелството,че са в родствени
отношения с тъжителката/ свид.Стоянова, Йорданов, Петков и П./ или с подсъдимия
-свид.Лумбева. Свидетелите Стоянова,
Йорданов и Лумбева са преки очевидци,
като техните възприятия за събитията, са
повлияни от изключително изострените отношения между семействата на тъжителката
и подсъдимия и съответно интерпретацията на фактите е силно повлияна от тези
отношения. Имайки предвид това,съдът даде вяра на показанията на свид.Стоянова
в частта, в която установява повода за възникналия скандал, отправените обиди
към тъжителката, както и твърденията им,че била „осиновена и майка и я донесла
от някъде“, тъй като съответстват на останалите гласни доказателства. Съдът не
кредитира твърдението и,че подсъдимият е блъскал тъжителката, тъй като от една страна същата не е била очевидец на
физическото съприкосновение, а от друга интерпретира казаното и от
свид.Йорданов, чиито показания се различават , относно това обстоятелство.Съдът
даде вяра на последния, предвид,че е бил пряк очевидец ,като показанията му са
логични и последователни. Свид.Йорданов посочи,че подсъдимият е държал
тъжителката за ръката, наричайки я „боклук“, както и че след като са се
прибрали в стаята, подсъдимия и свид.Лумбева са нахлули в стаята, продължавайки
да обиждат е отправят клетви към тъжителката и семейството и. Съдът даде вяра на
показанията на свид.Лумбева в частта, в която установи изключително лошите
отношения между семействата, като и че всеки битов сблъсък води до скандали
между тях, тъй като съответстват изцяло на останалите гласни доказателства.
Съдът кредитира показанията и в частта,
в която твърди,че разправията е
започната от тъжителката, както и че не са я обиждали ,клели и т.н.,тъй
като противоречат както на останалите гласни доказателства, така и на безспорно
установените им конфликтни отношения.
Съдът
кредитира показанията на свид.Петкови/родители на тъжителката/ и Богданова,
които установиха емоционалното състояние на тъжителката след случая, нейната
тревожност и притеснение и най-вече недоверие , в резултат на твърденията на
подсъдимия и съпругата му,че не е дете на родителите си., тъй като се подкрепят
от психологичната експертиза.
С оглед на
така установеното, съдът прие,че подсъдимият Г.Л. е осъществил състава на престъплението по чл.148,ал.1,т.1 НК във вр.с чл.146, ал.1 НК ,по следните съображения.
ОЕКТИВНА
СТРАНА
Обект на
престъплението “обида” са обществени отношения, осигуряващи неприкосновеността
на доброто име на конкретен човек в обществото , и съответно обществената
оценка за личността на това лице.От
приетата от съда фактическа обстановка се установи,че подсъдимият е
осъществил изпълнителното деяние на това престъпление, наричайки тъжителката
„мърла“, „пикла“,“боклук“. Обидата е
резултатно престъпление, като подсъдимият, обиждайки тъжителката, е
постигнал престъпния резултат, а именно
засягане личното достойнство на последната Обидите
са нанесени публично ,в присъствие на свид.Стоянова и Йорданов,роднини на
тъжителката и оценката им за нейната
личност, безспорно има значение.
СУБЕКТИВНА
СТРАНА
От
субективна страна, деянието е извършено умишлено. Подсъдимият е съзнавал
общественоопасния характер на деянието и е искал настъпването на противоправните
последици, а именно да унизи тъжителката пред близките и.
С оглед
изложеното, съдът прие,че подсъдимият е осъществил състава на престъплението по
чл. 148,ал.1,т.1 Нк във вр. с чл.146,ал.1 НК ,призна го за виновен и на
осн.чл.78аНК го освободи от наказателна отговорност и му наложи административно
наказание „глоба“ в размер на 1000лв.
За да приложи
разпоредбата на чл.78а НК, съдът прие,че са налице всички предпоставки- каса е
се за
умишлено престъпление, за което
законодателят е предвидил наказание”глоба ”
от три до десет хиляди лева и обществено порицание.. Подсъдимият е неосъждан.От престъплението не са причинени
имуществени вреди, и по отношение на последния до сега не е прилаган този
институт. При определяне размера на наказанието, съдът съобрази напредналата
възраст на подсъдимия ,здравословното му
и материално състояние , и наложи
такъв в предвидения от закона
минимум,като прие,че същият е достатъчно висок ,за да постигне целите на
наказанието, визирани в чл.36 НК- да се поправи и превъзпита подсъдимия, като
му се отнеме възможността да извърши друго престъпление, както и да се
въздейства предупредително и възпитателно на останалите членове на обществото.
По
обвинението по чл.130,ал.2 НК.
Обект на престъплението по горния текст са обществени
отношения ,охраняващи телесната неприкосновеност и здравето на личността.
Събраните по делото доказателства,не установиха,че подсъдимият Л. е осъществил
състава на това престъпление. Действително, решен да уязви вербално
тъжителката, същият я е държал за ръката,
за да предотврати възможността тя да се прибере и да не слуша
обидите по неин адрес, като не се събраха доказателства,че я е блъскал.Възможно
е при това съприкосновение да и е
причинил болка, но липсва умисъла за това. Последният се обективира от
действията по осъществяване на изпълнителното деяние, а както бе посочено
по-горе действията на подсъдимия са били насочени да осигури присъствието на
тъжителката, за да възприеме пряко обидите към нея и семейството и , на да и причини физическа болка и страдание.
С оглед изложеното, съдът прие,че подсъдимият Г.Л. не е
осъществил състава на престъплението по
чл.130,ал.2 НК по отношение на тъжителката и на осн.чл.304 НПК го оправда по това обвинение.
По обвинението по чл.170,ал.1,т.1 НК.
Относно обвинението,че подсъдимият е влязъл в чуждо
жилище-това на тъжителката,употребявайки сила и заплашване ,събраните по делото
доказателства безспорно установиха,че подсъдимият Л. не е осъществил
изпълнителното деяние на това престъпление. Действително, той и съпругата му са
влезли в стаята на тъжителката, за да продължат скандала, но не се събраха
доказателства, че за това са употребили сила или заплашване,още повече,че в
самата тъжба са прави и алтернативно твърдение,че подсъдимият е останал в
жилището, след покана да го напусне, изключва противозаконното влизане в чуждо
жилище. В случая, както бе посочено по-горе, желанието на подсъдимия за продължаване на скандала,
възползвайки се от по-широката аудитория/ присъствието на свид.Стоянова и
Йрданов/, до която да стигнат твърденията му,че той е построил къщата, че
тъжителката и нейното семейство имат неоснователни претенции, и те провокират скандалите
, са довели ,както до задържането на тъжителката на стълбището, така и
влизането в стаята, без да е налице субективната страна на горното
престъпление,поради което съдът на осн.чл.304 НПК го оправда и по това
обвинение.
По гражданския иск.
Предявеният граждански иск от П.
за причинени неимуществени вреди, в резултат на престъпленията по чл.148,ал.1,т.1 НК и чл.130,ал.2 НК, е с правно
осн.чл.45 ЗЗД, визиращ задължението да се репарират виновно причинените
вреди. С оглед изложеното по-горе, установи
се,че подсъдимият Г.Л. умишлено е унизил
честта и достойнството на тъжителката причинявайки и с това вреди, които са пряка и непосредствена последица от
деянието . В случая следва да се отбележи, че с
твърдението си,че тъжителката е осиновена, подсъдимият Л. е причинил на последната емоционален
дискомфорт ,породен от недоверие към
родителите и, довело до повишена тревожност, но това твърдение, макар и морално
укоримо, не е обидно и не засяга личността на тъжителката, поради което ,макар
и да са и причинени неимуществени вреди, същите не се намират в причинна връзка
с престъплението по чл.148,ал.1,т.1 във вр. с чл.146,ал.1 НК. Предвид на това обстоятелство, съдът счете,че
иска в частта, касаещ унижение честта и достойнството на тъжителката,
посредством нанесените и обиди е основателен, тъй като са налице всички
елементи от състава на чл.45 ЗЗД, като подсъдимият виновно е причинил вреди на
тъжителя и следва да ги репарира. Относно размера на иска, съдът счете,че
сумата от 2000лв. справедливо ще обезщети
горните вреди,като в частта до 4000лв. отхвърли като неоснователно завишен.
Лихва не е претендирана и съдът
не се произнася.
Съдът отхвърли иска в частта за
сумата от 3000лв., представляващ обезщетение за причинени неимуществени вреди,
изразяващи се в претърпени болки и страдания, предвид,че не се събраха
доказателства, че подсъдимият Л. е осъществил състава на престъплението по
чл.130,ал.2 НК,причинявайки на тъжителката умишлено болки и страдания.
Съдът
осъди подсъдимият Велков да заплати 80 лв. държавна такса върху уважения размер
на гражданския иск, а на тъжителката 400лв. деловодни разноски.
По горните
съображения, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: