Р Е Ш Е Н И Е
гр. Ихтиман, 06.10.2020 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД ИХТИМАН, III състав, в публичното заседание на осми септември две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: СВЕТОЗАР ГЕОРГИЕВ
при секретаря Цветелина Велева, като разгледа докладваното гр.д. №253/2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Образувано е по предявени от Х.Л.Н., ЕГН **********, с адрес ***, срещу Б.Й.К., с адрес ***, иск с правна квалификация чл.109 ЗС за осъждане на ответника да преустанови действията, с които създава пречки на ищеца да упражнява правото си на собственост върху УПИ III-1055, кв. 25 по плана на гр. Ихтиман, а именно: да не навлиза в имота и да премахне бетонна колона, изградена на границата между двата имота.
Ищецът твърди, че е собственик на УПИ III-1055, кв. 25 по плана на гр. Ихтиман, а ответникът е собственик на УПИ XVI- 1053, кв., 25 по плана на гр. Ихтиман. Поддържа, че ответникът многократно навлиза в имота на ищеца и е изградил бетонова колона на границата между двата имота. Твърди, че ответникът многократно е предупреждаван да преустанови тези си действия, включително и чрез органите на МВР. Претендират се разноски.
Ответникът в срока по чл.131 ГПК е депозирал отговор на исковата молба, в който твърди, че не е извършвал действия, с които да препятства упражняването на правото на собственост от страна на ищеца. Прави възражение, че предаваемите части са придобити по давност. Твърди, че той е собственик на УПИ XVI- 1053, кв., 25 по плана на гр. Ихтиман, а ищцата на УПИ III-1055, кв. 25 по плана на гр. Ихтиман. Поддържа, че колоната, чието премахване се иска, е носещата колона на сграда, която е негова собственост и е разположена на границата между двата имота. Твърди, че ищцата е вадила камъни от колоната, което е наложило укрепването ѝ.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:
От Нотариален акт №170, том I, рег. №1098, дело №143 от 24.07.2014г. по описа на нотариус С. Владимирова, се установява, че ищецът е признат за собственик на процесния УПИ III-1055, кв. 25 по плана на гр. Ихтиман с площ от 560кв.м.
От жалба от 27.11.2017г. на ищцата до началника на РУ- Ихтиман се установява, че в същата са изложени твърдения за извършени от ответника действия, изразяващи се в местене на телена ограда, изграждане на бетонова колона, навлизане в имота на ищеца и поставяне на вещи в двора на ищцата.
От констативен протокол от 11.12.2017г. на Община Ихтиман се установява, че в близост до границата на имота на ищеца и този на ответника са разположени 3 бр. бетонови кола, както и телена оградна мрежа.
Не се спори между страните, а и от Нотариален акт №47, том I, дело №90/1972г., съдебна спогодба от 07.11.1989г. по дело №18/1989г. на РС- Ихтиман, протокол от 1980г. по гр.д. №183/1980г. на РС- Ихтиман и протокол от 1959г. по гр.д. №490/1958г. на РС- Ихтиман се установява, че ответникът е собственик на УПИ XVI- 1053, кв., 25 по плана на гр. Ихтиман.
От показанията на св. Статков се установява, че ответникът е изкопал дупки за ограда в имота на ищцата, както и че е изградил бетонна колона, която едновременно навлиза в имота на ищцата и в този на ответника и е възприета от свидетеля за първи път през месец октомври 2019г.. Установява се също така, че ответникът често влизал в имота на ищцата, изкопал е дупки в нейния имот, както и че е бил оставил вещи (колци от ограда и строителни елементи) в имота на ищцата, които последната впоследствие е преместила обратно в имота на ответника, както и че ищцата е подавала жалба до общината във връзка с поведението на ответника.
От показанията на св. Генов се установява, че на ъгъла на къщата на ответника, от страната на границата с имота на ищцата, е изградена укрепителна колона през есента на 2019г., както и че на около 1м. от колоната по нареждане на ответника е изградена телена ограда.
От конструктивно становище във връзка с оценка на общото състояние на жилищната сграда на ответника се установява, че е необходимо да се укрепи ъгъла на сградата чрез изграждане на стоманобетонова колона, за да се запази целостта и експлоатационната годност на сградата, като след изпълнение на тези мерки сградата няма да представлява опасност и ще бъде пригодна за нормална експлоатация.
От заключението на приетата по делото съдебно- техническа експертиза, което съдът приема за обективно и компетентно изготвено, както и от изслушването на вещото лице в съдебно заседание се установява, че са налице неуредени регулационни сметки между страните, поради което при приложение на предишния план от 1959г. колоната пресича границата и на двата имота. Вещото лице установява, че ако се пренебрегнат неуредените регулационните сметки, то по плана от 1977г. колоната попада единствено в имота на ответника. От приложената от вещото лице схема се установява, че процесната колона е с размери 52/53 см.
При така изложената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Предявен е осъдителен иск, с правна квалификация чл.109 ЗС за осъждане на ответника да преустанови действията, с които създава пречки на ищеца да упражнява правото си на собственост върху УПИ III-1055, кв. 25 по плана на гр. Ихтиман, а именно: да не навлиза в имота и да премахне бетонна колона, изградена на границата между двата имота.
По иск с правна квалификация чл.109 ЗС в тежест на ищеца е да установи правопораждащ правото му на собственост върху описания недвижим имот фактически състав и извършване на конкретни действия от ответника, в резултат на които се препятства правото на собственост на ищеца. В тежест на ответника е да докаже възражението си за притежавано от него право на собственост върху съответната част от процесния имот.
По делото се установи, че ищцата е собственик на УПИ III-1055, кв. 25 по плана на гр. Ихтиман, а ответникът е собственик на съседния УПИ XVI- 1053, кв., 25 по плана на гр. Ихтиман.
Установи се също така извършването на конкретни действия от ответника, изразяващи се в навлизане в имота на ищцата, изкопаване на дупки, оставяне на вещи (колци от ограда и строителни елементи) в имота на ищцата, които последната е преместила обратно в имота на ответника. В тази насока са показанията на св. Статков, препис от жалба на ищцата до РУ- Ихтиман, както и констативен протокол на Община Ихтиман.
Възражението на ответника в отговора на исковата молба съответната част от имота да е придобита по давност е неоснователно, тъй като не се събраха доказателства, установяващи това оригинерно основание за придобиване правото на собственост.
Изложените съображения обуславят извод за основателност на предявения иск в частта, касаеща преустановяване на навлизането от страна на ответника в имота на ищцата, тъй като са налице всички предпоставки за уважаване на негаторния иск.
По отношение на иска в частта му, касаеща премахването на бетоновата колона съдът намира, че същият е неоснователен и този извод не се променя от различното позициониране на границата между имотите по плановете от 1959г. и 1977г.. От една страна според заключението на вещото лице по СТЕ по плана от 1977г. колоната попада единствено в имота на ответника, поради което в този случай искът се явява неоснователен поради липса на засягане на правото на собственост на ищеца. От друга страна според заключението на вещото лице по СТЕ са налице неуредени регулационни сметки между страните, поради което при приложение на предишния план от 1959г. колоната пресича границата и на двата имота, но и в този случай искът в тази му част е неоснователен по следните съображения.
В решение № 942/7.11.2008 г. по гр. д. № 3426/2007 г. на I Г. О. на ВКС, решение № 1302/18.07.2003 г. по гр. д. № 1132/2002 г. на IV Г. О. на ВКС, решение № 151 от 25.05.2011 г. по гр. д. № 634/2010 г., II г. о., ГК на ВКС е прието, че не всяко въздействие върху имот може да обоснове основателност на предявен по реда на чл. 109 от ЗС иск, а само онова въздействие, което засяга неоснователно обекта, принадлежащ на предявилото иска лице и посредством което се създават пречки за установения правен режим на ползване на имота и по този начин се накърняват правата на собственика и се създават пречки правото на собственост да бъде упражнявано в пълен обем. Действията, които нямат подобни последици, не биха могли да обосноват приложимостта на разпоредбата на чл. 109 от ЗС.
Според чл. 50 от ЗС собственикът на недвижим имот не може да извършва такива действия в своя имот, с които се създават пречки за използуването на съседния имот по-големи от обикновените..
Съгласно т. 3 от Тълкувателно решение № 4/2015 г. на ОСГК на ВКС съдът, с оглед на твърденията на ищеца и събраните по делото доказателства, следва да извърши конкретна преценка относно това дали неоснователните действия или бездействия на ответника по негаторния иск създават за ищеца пречки за упражняване на правото му на собственост и дали тези пречки са по-големи от обикновените.
В Определение № 196 от 21.12.2017 г. на ВКС по гр. д. № 2331/2017 г., I г. о. е посочено, че „Преценката за това кои въздействия са по-големи от обикновените и поради това са недопустими, е конкретна по всяко дело“, както и че „В съответствие и с цитираната съдебна практика е прието, че защитата на собствеността по този ред следва да съответства на нарушението и да се ограничава с искане за преустановяване само на онези действия или състояния, в които се състои неправомерното въздействие върху правото на собственост, без да ги надхвърля“.
От събраните по делото доказателства се установи, че размерите на процесната бетонова колона са 52/53см, като същата се намира на границата и попада и в двата имота, т.е. частично навлиза и в имота на ищцата. От друга страна площта на имота на ищцата е 560кв.м.. Навлизането на колоната в имота на ищцата освен частично е минимално и незначително, а същевременно колоната е укрепителна за сградата на ответника и премахването ѝ би поставило под риск цялата ѝ конструкция. Следователно изграждането на процесната колона не създава за ищеца пречки за упражняване на правото му на собственост по-големи от обикновените и наред с това искането за премахване на колоната не съответства на извършеното нарушение /навлизането в съседния имот е минимално, а премахването ѝ би поставило под риск цялата сграда/, поради което искът в тази част следва да бъде оставен без уважение (В горния смисъл Решение № 398 от 21.11.2019 г. на ОС - София по в. гр. д. № 448/2019 г. и Решение № 427 от 19.12.2017 г. на ОС - София по в. гр. д. № 628/2017 г.)..
За пълнота следва да се посочи, че в петитума на исковата молба не се съдържа искане за премахване на оградата, поради което с оглед принципа на диспозитивното начало в гражданския процес съдът не дължи произнасяне.
По разноските:
С оглед изхода на спора на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца съразмерно с уважената част от иска сторените разноски в размер на 25лв. за държавна такса и 200лв. заплатено адвокатско възнаграждение.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на съда депозит за вещо лице съразмерно на уважената срещу него част от иска в общ размер 100 лева. По аргумент от чл. 78, ал. 6 ГПК останалата част от депозита за вещо лице съобразно отхвърлената част от иска следва да останат за сметка на бюджета на съда.
Съдът е предоставил правна помощ на ответника под формата на процесуално представителство. В този смисъл към настоящия не е ясно какво възнаграждение ще бъде определено и изплатено от НБПП – аргумент от чл. 78, ал. 7 от ГПК, поради което и разноски, изразяващи се в адвокатско възнаграждение, не следва да се възлагат на този етап.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА по иск с правно основание чл. 109 ЗС Б.Й.К., ЕГН **********, с адрес ***, да преустанови действията, с които създава пречки на Х.Л.Н., ЕГН **********, с адрес ***, да упражнява правото си на собственост върху УПИ III-1055, кв. 25 по плана на гр. Ихтиман, а именно: да не навлиза в имота, като ОТХВЪРЛЯ иска в частта за осъждане на Б.Й.К., ЕГН **********, да премахне бетонна колона, изградена на границата между УПИ III-1055, кв. 25 по плана на гр. Ихтиман и УПИ XVI- 1053, кв., 25 по плана на гр. Ихтиман.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Б.Й.К., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на Х.Л.Н., ЕГН **********, с адрес ***, сторените разноски в производството в размер на общо 225 лв..
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК Б.Й.К., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати по сметка на РС- Ихтиман сумата от 100лв., представляваща депозит за вещо лице.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: