Решение по дело №8256/2020 на Софийски градски съд

Номер на акта: 260240
Дата: 3 февруари 2023 г.
Съдия: Елена Николаева Андреева
Дело: 20201100108256
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 7 август 2020 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

..................../03.02.2023г., гр. София

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

Софийски градски съд, Гражданско отделение, I-27 състав, в публичното заседание, проведено на седемнадесети май през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА АНДРЕЕВА

 

при участието на секретаря Алина Тодорова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 8256 по описа на съда за 2020 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от „У.Б.“ АД, ЕИК*********, чрез пълномощник – адв. Г.П.С. ***, срещу В.С.А., с която е предявен иск с правно основание чл.422 от ГПК за приемане за установено спрямо ответника като солидарно задължено лице, че дължи на ищеца по Договор за банков револвиращ кредит № 7/414/23032017 от 23.03.2017г., сума в размер на 46 658,96лв., включваща следните суми: 43 854,13лв. главница, 2804,83лв. лихви, от които редовна лихва – 627,43лв. за периода 20.01.2018г. – 23.03.2018г., лихва за просрочена главница – 1105,41лв. за периода 20.08.2017г. – 28.06.2018г., наказателна лихва – 1071,99лв. за периода 20.08.2017г. – 28.06.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 29.06.2018г. до окончателното изплащане на сумата, за които е била издадена Заповед № 2532/02.07.2018г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК по ч.гр.д.№ 4934/2018г. по описа на Районен съд – Бургас.

В исковата молба се твърди, че между ищеца и ответника е бил сключен Договор за банков револвиращ кредит № 7/414/23032017 от 23.03.2017г., съгласно който „У.Б.“ АД, като кредитор е предоставила на „В.С.А.К.“ ООД със солидарни длъжници Д.И.Д.и В.С.А. револвиращ кредит в размер на 48 000лв. Съгласно договора за кредит те са се съгласили да погасяват редовните лихви на 20-то число от месеца, а главницата да бъде издължена съгласно погасителен план, описан в чл.7.1.1 от Договора, а именно: една вноска в размер на 10 000лв. на 20.08.2017г. и последна изравнителна вноска в размер на 38 000лв. на 23.03.2018г., при крайна дата на погасяване на дълга по договора – 23.03.2018г. Кредитополучателите са погасили част от погасителната вноска по главница с падеж 20.08.2017г. и не са погасили никаква част от погасителната вноска по главницата с падеж 23.03.2018г., както и възнаградителните лихви от м.01.2018г. до м.03.2018г.. Поради неплащане  в срок на дължими суми към датата на падежа им, са начислени лихви за просрочие, като задължението за пълно погасяване на кредита, ведно с начислените лихви към датата на крайния падеж – 23.03.2018г., не е изпълнено.

Поради непогасяване на изискуемите и ликвидни задължения по договора, банката е подала заявление за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу солидарно задължените длъжници по договора, като такива са издадени по ч.гр.д.№ 4934/2018г. на БРС – Заповед № 2532/02.07.2018г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист № 2425/03.07.2018г., а въз основа на тях банката е образувала изп.дело № 20188040400386 по описа на ЧСИ Д.Н., рег.№ 804 в КЧСИ. С определение № 5056/13.07.2020г. по ч.гр.д.№ 4934/2018г. по описа на БРС съдът е разпоредил на банката, на основание чл.415 ал.1 т.2 от ГПК, да предяви установителен иск за вземането по договора срещу физическото лице – солидарен длъжник В.С.А., както и спиране на изпълнението по изпълнителното дело. Прави се искане за уважаване на предявения иск и за присъждане на сторените по делото разноски за исковото и за заповедното производство.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба, в който се възразява срещу основателността на иска и се твърди, че същият е недоказан по размер. Оспорва се размера на начислената лихва за просрочена главница и наказателната лихва за периода 20.08.2017г. - 28.06.2018г., като се поддържа, че поради изтичане на крайния срок, договорът се прекратява и след тази дата непогасените задължения по договора стават незабавно изискуеми. Твърди се, че кредиторът е могъл незабавно да предприеме действия за събиране на вземанията си по предвидения от закона ред, а бездействието му не му дава право да санкционира длъжника с допълнителни лихви след 23.03.2018г., поради което и след посочената дата не следва да се начислява наказателна лихва, както и лихва за просрочена главница.

Съдът, като съобрази твърденията и възраженията на страните и след запознаване с доказателствата по делото, намира за установено от фактическа и правна страна, следното:

Въз основа на заявление с вх.№ 27318/29.06.2018г. от „У.Б.“ АД е издадена Заповед № 2532/02.07.2018г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК по ч.гр.дело № 4934/2018г. на Районен съд - Бургас, с която е разпоредено длъжниците „В.С.А.К.“ ООД, Д.И.Д.и В.С.А. да заплатят солидарно на „У.Б.“ АД следните суми: 43 854,13лв. - главница, дължима по Договор за банков револвиращ кредит № 7/414/23032017 от 23.03.2017г., 627,43лв.  – редовна договорна лихва за периода от 20.01.2018г. до 23.03.2018г., 1105,41лв. – лихва върху просрочената главница, дължима за периода от 20.08.2017г. до 28.06.2018г., 1071,99лв. – наказателна лихва за периода от 20.08.2017г. до 28.06.2018г., законната лихва върху главницата, считано от 29.06.2018г. до изплащане на вземането, както и деловодни разноски в размер на 2409,04лв., в т.ч. 993,18 лв. държавна такса и 1475,86лв. – адвокатски хонорар, като в заповедта е посочено, че вземането произтича от следните обстоятелства: редовен от външна страна документ по чл.417 т.2 от ГПК – извлечение от счетоводни книги на банката, изготвено въз основа на банков револвиращ кредит № 7/414/23032017 от 23.03.2017г., сключен между солидарните длъжници и „У.Б.“ АД, удостоверяващ подлежащи на изпълнение вземания.

Въз основа на издадения по заповедта за изпълнение изпълнителен лист за сумите по заповедта и по молба от ищеца по настоящото дело, е образувано изп.дело № 20188040400386 по описа на ЧСИ Д.Н., рег.№ 804 в КЧСИ. На длъжниците са изпратени покани за доброволно изпълнение/ПДИ/, ведно със съобщения по чл.418 ал.5 от ГПК, като ПДИ на ответника е връчена по реда на чл.47 ал.5 от ГПК.

С определение № 5056/13.07.2020г. по ч.гр.д.№ 4934/2018г. на БРС е спряно принудителното изпълнение на Заповед № 2532/02.07.2018г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист, издадени по по ч.гр.дело № 4934/2018г. на Районен съд – Бургас, въз основа на които е образувано посоченото по-горе изпълнително дело, а на заявителя е указано, че може, в едномесечен срок от връчване на разпореждането, да предяви иск за установяване на вземането си по заповедта срещу солидарния длъжник В.С.А..

По делото е представен Договор за банков револвиращ кредит № 7/414/23032017 от 23.03.2017г., сключен между „У.Б.“ АД, като кредитор, и „В.С.А. К.“ ООД - кредитополучател и Д.И.Д.и В.С., като солидарни длъжници. Въз основа на договора кредиторът предоставя на кредитополучателя при солидарната отговорност на солидарните длъжници банков револвиращ кредит до 48 000лв. с цел – оборотни средства с посочен краен срок на издължаване/погасяване/ на главницата. Съгласно чл.4.1.1 от договора, ГЛП, начисляван върху редовна главница/редовен дълг/ в рамките на всеки период на олихвяване от 23.03.2017г. до 23.03.2018г., представлява сбора от приложимия за съответен период на олихвяване променлив лихвен индекс и надбавка за редовен дълг към лихвения индекс в размер на 6,476%, като приложимия към датата на договора лихвен индекс е едномесечен SOFIBOR, а приложимият размер на ГЛП за редовен дълг към датата на сключване на договора е 6,5%. 

Съгласно чл.4.2 от договора, лихвения процент, начисляван върху просрочена главница за срока на просрочието се формира като сбор от приложимия към датата на просрочието размер на ГЛП за редовен дълг по чл.4.1 и надбавка за просрочие 2%.

В чл.4.3 от договора е посочено, че фиксирания лихвен процент, начисляван върху наличния кредит, при просрочие на лихва или главница и/или лихва, едновременно с лихвата за редовен дълг и лихвата за просрочен дълг е 5%.

Съгласно чл.6 от договора, крайния срок за усвояване е до 19.08.2017г. – 48 000лв. и до 22.03.2018г. – 38 000лв..

Съгласно чл.7.1 крайния срок на издължаване/погасяване/ на главницата е на 23.03.2018г.

В чл.7.1.1 е описан погасителния план за главницата: кредитополучателят ще погасява кредита на две вноски, както следва: една месечна вноска в размер на 10 000лв., дължима на 20.08.2017г. и една последна погасителна вноска в размер на 38 000лв., дължима на 23.03.2018г., като падежа на лихвите по редовен дълг – чл.7.2 от договора е 20-то число на месеца, а по чл.7.3 от договора падежът на лихвите по т.4.2 и т.4.3 са незабавно изискуеми.

От заключението на допуснатата по делото съдебно-счетоводна експертиза, неоспорено от страните и прието от съда, като обективно и компетентно дадено, се установява, че същото е изготвено въз основа на събраните по делото доказателства и следните документи: извлечение с движение по разпл.сметка в лева с IBAN *** „В.С.А. К.“ ООД, обслужваща кредита за периода от 23.03.2017г. до 30.06.2018г., движение по контракт 955LREV1708327MP с титуляр „В.С.А. К.“ ООД за периода от 23.03.2017г. до 30.06.2018г., лихвен лист за кредит 955LREV1708327MP с титуляр „В.С.А. К.“ ООД за периода от 23.03.2017г. до 30.06.2018г., детайлно извлечение за състоянието по кредит с номер 955LREV1708327MP с кредитополучател „В.С.А. К.“ ООД към 29.06.2018г.

От извършена проверка при ищеца и от приложените доказателства по делото експертът е констатирал, че „У.Б.“ АД е предоставило отпуснатия кредит на кредитополучателя с договор за банков револвиращ кредит № 7/414/23032017 от 23.03.2017г. по разплащателна сметка на кредитополучателя с IBAN *** „У.Б.“ АД.

От извършената проверка и анализ на движението по сметката на кредитополучателя е констатирало, че кредитът е усвоен на части в периода от 24.03.2017г. до 01.06.2017г., като на 01.06.2017г. с последната усвоена сума е усвоен пълния размер от 48 000лв. на отпуснатия кредит с процесния договор за кредит.

Предоставеният кредит е регистриран в информационната система на „У.Б.“ АД с номер на кредитен контракт 955LREV1708327MP.

При извършената проверка и анализ на движението по сметката на кредитополучателя е констатирано, че кредитът е усвоен на части в периода от 24.03.2017г. до 01.06.2017г., като на 01.06.2017г. с последната усвоена сума е усвоен пълния размер от 48 000лв. на отпуснатия кредит с процесния договор за кредит.

В таблица 1 към заключението са представени отделните усвоявания по кредита, по дати и размер, по данни от разплащателната сметка на кредитополучателя

От извършената проверка при ищеца и анализ на предоставените документи е констатирано, че към 29.06.2018г. при ищеца фигурират неплатени остатъци от задължения по процесния кредит, както следва:

Неплатена просрочена главница в размер на 43 854,13лв., като изчислението на неплатената главница е представено в кол.7 на таблица 2;

Неплатена възнаградителна лихва по чл.4.2 на договора за кредит – 627,43лв., отнасяща се за периода от 20.01.2018г. до 23.03.2018г., като изчислението й е представено в таблица 3 – колона 10;

Неплатена лихва върху просрочена главница по чл.4.2 на договора за кредит – 1105,41лв., отнасяща се за периода от 04.01.2018г. до 29.06.2018г., като изчислението й е представено в таблица 4 – колона 10;

Неплатена наказателна лихва върху остатъчния дълг по чл.4.3 на договора за кредит – 1071,99лв., отнасяща се за периода от 04.01.2018г. до 29.06.2018г., като изчислението й е представено в таблица 5.

Съдът, като взе предвид установеното от фактическа страна, прави следните правни изводи:

Предмет на установяване с решението по иска с правно основание чл.422 от ГПК е дължимостта на сумата, за която е издадена заповед за изпълнение, на основанието, на което е претендирана със заявлението и на което заповедта за изпълнение е издадена.

Съгласно т.4.а. от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014г. по тълк.дело № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, основания за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК са налице и за акцесорни вземания за обезщетение на вредите от неизпълнение на главното вземане, когато същите са определени по основание и определени или определяеми по размер в самия документ по чл.417 ГПК, като е допустимо със заповедта за незабавно изпълнение да се присъди законната лихва върху вземането, когато същата е поискана, тъй като присъждането й е законна последица от уважаване на заявлението.

По делото липсва спор, че с Договор за банков револвиращ кредит № 7/414/23032017 от 23.03.2017г., сключен между „У.Б.“ АД, като кредитор, „В.С.А. К.“ ООД - кредитополучател и Д.И.Д.и В.С., като солидарни длъжници, банката е предоставила на кредитополучателя при солидарната отговорност на солидарните длъжници банков револвиращ кредит до 48 000лв. с цел – оборотни средства с посочен краен срок на издължаване/погасяване/ на главницата – 23.03.2018г. /т.7.1 от договора/.

Установи се, посредством неоспореното заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, че кредитът е усвоен на части в периода от 24.03.2017г. до 01.06.2017г., като на 01.06.2017г. с последната усвоена сума е усвоен пълния размер от 48 000лв. на отпуснатия кредит с процесния договор.

Не се спори, а и от събраните доказателства се установява, че към 29.06.2018г. – датата, на която банката е подала заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение, при ищеца фигурират неплатени остатъци от задължения по процесния кредит, както следва: неплатена просрочена главница - 43 854,13лв.; неплатена възнаградителна лихва по чл.4.2 на договора за кредит – 627,43лв., отнасяща се за периода от 20.01.2018г. до 23.03.2018г.; неплатена лихва върху просрочена главница по чл.4.2 на договора за кредит – 1105,41лв., отнасяща се за периода от 04.01.2018г. до 29.06.2018г.; неплатена наказателна лихва върху остатъчния дълг по чл.4.3 на договора за кредит – 1071,99лв., отнасяща се за периода от 04.01.2018г. до 29.06.2018г.

Съгласно чл.4.1. от договора, ГЛП, начисляван върху редовна главница/редовен дълг/ в рамките на всеки период на олихвяване от 23.03.2017г. до 23.03.2018г., представлява сбора от приложимия за съответен период на олихвяване променлив лихвен индекс и надбавка за редовен дълг към лихвения индекс в размер на 6,476%, като приложимия към датата на договора лихвен индекс е едномесечен SOFIBOR, а приложимият размер на ГЛП за редовен дълг към датата на сключване на договора е 6,5%.

Съгласно чл.4.2 от договора, лихвения процент, начисляван върху просрочена главница за срока на просрочието се формира като сбор от приложимия към датата на просрочието размер на ГЛП за редовен дълг по т.4.1 и надбавка за просрочие 2%.

По делото се установи по несъмнен начин, че е налице неплатена просрочена главница в размер на 43 854,13лв., както и неплатена възнаградителна лихва по чл.4.2 на договора за кредит в размер на 627,43лв., отнасяща се за периода от 20.01.2018г. до 23.03.2018г. – в срока на действие на договора за кредит, поради което и доколкото липсват доказателства за заплащане на тези суми, същите са дължими от ответника в полза на ищеца, като главницата е дължима, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението, до окончателното й изплащане. Този извод се налага поради обстоятелството, че когато длъжникът е неизправен, както е в случая, на падежа на задължението, той би дължал връщане на заетата сума и на възнаградителната лихва, както и на обезщетение за забавата.

С изтичането на срока на договора не се погасяват уговорените задължения и не отпада правото на кредитора да иска изпълнение на задължението във вида и размера, който то би имало и при добросъвестност на длъжника.

Доколкото крайния срок на издължаване/погасяване/ на главницата, съгласно чл.7.1 от договора е на 23.03.2018г., дължима е единствено сумата от 119,98лв., представляваща неплатена лихва върху просрочена главница по чл.4.2 от договора за кредит, отнасяща се за периода от 20.08.2017г. до 23.03.2018г. – преди изтичане на срока на договора/съгласно посочените суми в таблица № 4 колона 10 към заключението на съдебно-счетоводната експертиза/, а за разликата над сумата от 119,98лв. до сумата от 1105,41лв. – за периода след изтичане на срока на действие на договора за кредит до подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, сумата се явява недължима, поради което и възраженията на ответника се явяват основателни, като в частта за сумата от 985,43лв. – лихва върху просрочена главница по чл.4.2 от договора, предявеният иск следва да се отхвърли като неоснователен.

Неоснователен се явява предявения иск и по отношение претендираната наказателна лихва по чл.4.3 от договора за кредит, съгласно който фиксираният лихвен процент, начисляван върху наличния кредит, при просрочие на лихва или главница и/или лихва, едновременно с лихвата за редовен дълг и лихвата за просрочен дълг е 5%.

По отношение на чл.4.3 в договора за наказателната лихва, приложение следва да намерят дадените разрешение за неустойките в т.3 от ТР 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, което означава, че чл.4.3 от договора е нищожна разпоредба, поради противоречието й с добрите нрави, на основание чл.26 ал.1 пр.3 от ЗЗД.

Видно от чл.4.2 от договора страните са уговорили размер на наказателна лихва, която се дължи върху просрочена главница, която е в размер на 2 % над договорната възнаградителна лихва. Уговарянето на още една наказателна лихва в размер на още 5 %, която се дължи за същото неизпълнение и независимо от наказателната лихва по чл.4.2 от договора, противоречи на добрите нрави, каквото противоречие е налице и в начина на определяне на размера, върху който се начислява тази наказателна лихва - 5 % върху редовна плюс падежирала главница, защото очевидно излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.

Предвид изложеното, съдът намира, че неплатената наказателна лихва върху остатъчния дълг по чл.4.3 на договора за кредит, установена от експерта, възлизаща на сумата от 1071,99лв. и отнасяща се за периода от 04.01.2018г. до 29.06.2018г., е недължима от ответника, поради което и в тази част искът следва да се отхвърли като неоснователен.

С оглед частичната основателност на предявения иск и като съобрази направеното искане от ищеца за присъждане на сторените разноски в заповедното и в исковото производство, намирайки възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение за исковото производство за неоснователно, доколкото същото е в минималния размер по Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /без ДДС/, но се дължи с начислен върху него ДДС, доколкото пълномощникът на ищеца е регистрирано по ЗДДС лице, съдът намира, че ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата в размер общо на 5743,02лв., от които 2302,81лв. – разноски за заповедното производство и 3440,21лв. – разноски за исковото производство, на основание чл.78 ал.1 от ГПК.

Воден от горното, съдът

 

Р   Е   Ш   И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422 ал.1 от ГПК, че В.С.А., ЕГН **********,***, дължи на „У.Б.“ АД, ЕИК*********, със седалище и адрес на управление:***, пл.“********, по Договор за банков револвиращ кредит № 7/414/23032017 от 23.03.2017г., сумата в размер на 44 601,54лв., включваща следните суми: 43 854,13лв. главница, 627,43лв. - редовна лихва за периода 20.01.2018г. – 23.03.2018г., лихва за просрочена главница – 119,98лв. за периода 20.08.2017г. – 28.03.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 29.06.2018г. до окончателното изплащане на сумата, за които е била издадена Заповед № 2532/02.07.2018г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК по ч.гр.д.№ 4934/2018г. по описа на Районен съд – Бургас, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата над 44 601,54лв. до 46 658,96лв., възлизаща на 2057,42лв., включваща следните суми: лихва за просрочена главница – над 119,98лв. до 1105,41лв., възлизаща на 985,43лв. за периода от 29.03.2018г. до 28.06.2018г. и наказателна лихва – 1071,99лв. за периода 20.08.2017г. – 28.06.2018г.

ОСЪЖДА В.С.А., ЕГН **********,***, да заплати на „У.Б.“ АД, ЕИК*********, със седалище и адрес на управление:***, пл.“********, сумата в размер общо на 5743,02лв., представляваща направени по делото разноски в заповедното и исковото производство, на основание чл.78 ал.1 от ГПК.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийския апелативен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: