Р Е Ш Е Н И Е № 79
гр. София, 30.06.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски окръжен съд, търговско
отделение, ІV-ти състав, в публично съдебно заседание на четвърти юни две хиляди и двдесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИЛИЯ РУНЕВСКА
при участието на секретаря Юлиана Божилова, като
разгледа докладваното от съдията търг. д. № 240 по описа за 2019 г. на СОС, за
да се произнесе, взе предвид следното:
М.Г.А. е предявил срещу „Л.” АД обективно съединени
частични искове за плащане на следните суми: сумата от 26000 лв. /съгласно
уточняваща молба от 01.10.2019 г./, представляваща част от сумата от 120000
лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди – страдание, търпяно в
резултат на смъртта на брат му Г. Г.А., настъпила при ПТП, настъпило на
17.02.2017 г.; обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата,
считано от датата на настъпване на ПТП до окончателното плащане. Ищецът твърди
следното: На 17.02.2017 г. около 06.49 ч. Д. Д. управлявал л. а. „Ауди А3“ с
рег. № ВР5705ВР по главен път I-1 /Е79/ с посока на движение от гр. М.към гр. Б..
В района на 182-ри километър, в землището на с. Н., той нарушил правилата за
движение по пътищата, движел се с несъобразена с конкретната пътна обстановка
скорост и законовите ограничения, не контролирал непрекъснато превозното
средство, което управлявал и реализирал удар в насрещно движещия се товарен
автомобил марка „МАН ТГА“ с рег. № Е6271ВХ с прикачено полуремарке „STАS“ с
рег. № Е7647ЕА, управляван от Е.Д. Г.. Вследствие на инцидента била причинена
смъртта на пътника в л. а. „Ауди“ – Г. Г.А.. За ПТП било образувано наказателно
производство, приключило с влязла в сила присъда № 20 от 12.06.2018 г., постановена по н. о.
х. д. № 242/2018 г. по описа на Софийски окръжен съд. Към датата на ПТП относно
л. а., управляван от Д.Д., имало сключен с ответника
договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” със
застрахователна полица BG/22/116001474543 със срок на валидност от 23.05.2016
г. до 23.05.2017 г., поради което се предявяват настоящите искове, като
извънсъдебната претенция за плащане на
застрахователно обезщетение е предявена на 03.07.2019 г. /след подаване на
исковата молба/, но застрахователят не се произнесъл в срока по чл. 496 КЗ.
Исковете са с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ вр.
чл. 45 ЗЗД и чл. 497, ал. 1 КЗ вр. чл.
86, ал. 1 ЗЗД.
Ответникът оспорва исковете изцяло. Излага доводи за
тяхната недопустимост, както и за неоснователността им. Не оспорва наличието на
твърдяното застрахователно правоотношение, но излага подробни съображения за
това, че ищецът не е от кръга на лицата, имащи право на обезщетение за
претендираните вреди от ПТП. Оспорва механизма на ПТП и причинната връзка между
ПТП и настъпилата смърт на брата на ищеца, както и изключителните вина и
противопрвано поведение на сочения като виновен водач и в тази връзка навежда
възражение за съпричиняване от страна на починалия поради това, че е пътувал
без поставен обезопасителен колан и травмите, довели до летален изход, са
получени от съприкосновение на тялото с части и детайли от вътрешността на
автомобила със сила, която не е била ограничена от действието на колана,
съответно получените травми биха били по-леки при поставен колан. Навежда
възражение за прекомерност на търсеното обезщетение, прави и искане съдът при
постановявае на решението да съобрази разпоредбата на § 96 ПЗР КЗ. Излага
самостоятелни доводи за неоснователност на акцесориня иск за лихва, вкл.
възражение за изтекла погасителна давност.
С протоколно определение от 04.06.2020 г. съдът е
допуснал изменение на предявените искове чрез увеличение размера на същите, а именно
от първоначално предявения размер от 26000 лв. на главния иск на размера от
80000 лв., ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
увеличения размер на главния иск за посочения в исковата молба период.
Съдът, след преценка на доказателствата по делото и доводите
на страните, приема за установено следното от фактическа страна:
С влязла в сила на 28.06.2018
г. присъда № 20 по н. о. х. д. № 242/2018 г. по описа на СОС, която съобразно
чл. 300 ГПК и чл. 413, ал. 2 НПК обвързва настоящия граждански съд относно
извършването на деянието и неговото авторство, неговата противоправност и
наказуемост и вината на дееца е установено, че Д.В.Д. е виновен в това, че на 17.02.2017
г., около 06.49 ч., на първокласен път I-1 /е-79/ от републиканската
пътна мрежа, в района на км. 182-ри, в землището на с. Н., обл. С., при
управление на МПС – лек автомобил марка „Ауди“, модел „А3“, с рег. № ВР5705ВР, с посока на движение от гр. В.към
гр. Б., нарушил правилата за движение по пътищата, движел се с превишена скорост,
вследствие на което настъпил удар между управлявания от него лек автомобил и
насрещно движещият се товарен автомобил „МАН ТГА“ с рег. № Е6271ВХ с прикачено
полуремарке „STАS“ с рег. № Е7647ЕА, управляван от Е.Д. Г.с което по непредпазливост
причинил смъртта на едно лице – намиращия се на задна дясна седалка в л. а.
„Ауди“ Г. Г.А. и телесни повреди на друго лице - престъпление по чл. 343, ал. 4
вр. ал. 3, б. „б“ вр. ал. 1, б. „в“ вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК.
От заключенията по допуснатите
първоначална и повторна комплексна съдебно-медицинска и авто-техническа
експретизи и от обясненията на вещите лица в о. с. з. се установява следното:
На първо място се установява следният механизъм на ПТП: В зоната на ПТП пътят бил прав участък с дължина около
120 метра. В същия участък срещуположно срещу движението на управлявания от Д.
лек автомобил се движел товарен автомобил „МАН“ с прикачено към него ремарке.
Товарният автомобил след като преминал през последния завой навлязъл в правия
участък. В същото време Д. след излизане oт завой също навлязъл в посочения
прав участък от пътя, движейки се със скорост от 80 км./ч. при разрешена
скорост от 60 км./ч., обозначена с пътен знак „В26“. При навлизането си обаче Д.
започнал движение с управляваното от него МПС в срещуположната лента за
движение, т. е., в тази, в която в този момент се намирал горепосоченият
товарен автомобил. След навлизането в насрещното платно на управлявания от Д. лек
автомобил същият поднесъл странично, насочил се към тежкотоварния автомобил и
се ударил със задната си дясна част в предната лява част на товарният камион,
въпреки реакцията на водача му, който предприел екстрено спиране като веднага
задействал спирачките и завил в дясно, навлизайки в банкета и уширение,
представляващо отбивка. При посочената скорост на лекия автомобил в зоната на
ПТП ефективността на предпазния колан е висока, тъй като същият ограничава
движението на тялото на ползващия го и съответно намалява риска от удари на
същото в околни предмети, но в същото време не ограничава ударите от навлизащи
в купето детайли вследствие на деформирането им от удар, какъвто е случаят.
Установява се и следното: Ударът между товарния автомобил „МАН” и лекия
автомобил „Ауди А3” е настъпил между
задната и дясна странична част на лекия автомобил, който към момента на удара е
извършвал ротационно движение около вертикалната си ос и транслационно в посока
напред и вляво по отношение първоначалната си посока на движение и лявата челна
и лява странична част на товарния автомобил. Пострадалият Г. Г.А. е пътувал на
задна дясна седалка в лекия автомобил – мястото, в което са настъпили
най-дълбоките деформации в купето. Инерционните сили, действащи върху тялото на
пострадалия и общо върху лек автомоб|ил „Ауди” към момента на удара, са били в
посока напред и в дясно по отношение първоначалната посока на автомобила, като
в този момент лекият автомобил е бил разположен със задната си дясна и дясна
странична част към предната челна лява и лява странична част на товарния
автомобил Т. е. от техническа гледна точка тялото на пострадалия към момента на
удара е контактувало със задна дясна колонка, с части от окачването на задно
дясно колело, със задната част на тавана, задна дясна врата, средната дясна
колонка и най-вероятно с телата на останалите пътници и с част от багажника на
лекия автомобил. Автомобилът е оборудван с триточкови инерционни колани на
всички места. Триточковите колани при правилното им поставяне и техническа
изправност фиксират тялото към облегалката и седалката. Обикновено коланът при
леко подръпване разрешава разширяване с цел ползването му от по-пълни и
по-слаби пътници, но при внезапно политане на тялото, каквото се получава при
удар, коланът блокира и не разрешава тялото да се придвижи напред или пък да
изпадне от автомобила при наличие на такива условия. Установява се също, че констатираните
при А. тежки травматични увреждания са локализирани предимно в дясната част на
тялото му, като са ангажирани десни крайници, гръдната травма е по-тежка
вдясно, счупени са ребра вдясно от първо до седмо встрани на гръбначния стълб с
подлежаща контузия на белия дроб и разкъсване на аортата, експлозивното
разрушаване на черния дроб с оформянето на травматична кухина и травматичното
декапсулиране на десния бъбрек. Тези увреждания се дължат на удари, съчетани с
притискане с много голяма енергия на въздействието с или върху и между твърди
тъпи предмети, като представляват високоенергийна травма. Уврежданията се
дължат на контакт с части на автомобилното купе като арматурата на седалката, при
което са получени локализираните по задната повърхност на тялото вдясно
увреждания и от контакт с навлезли навътре деформирани части на купето от
дясната му странична част. При аутопсията са констатирани две безусловно
смъртоносни увреждания, които водят до смърт в рамките на много малък времеви
период от порядъка на минути - едното е разкъсването на аортата с последвалата
сърдечна тампонада, а другото е разрушаването на черния дроб. Всички останали
увреждания като разкъсването на слезката, контузията на белия дроб, травматичното
декапсулиране и разкъсване на десния бъбрек, както и контузията на левия бъбрек
са увреждания, които могат да доведат до смърт за по-дълъг период от време – от
минути до часове. Непосредствената причина за смъртта е травматичното
разкъсване на аортата с последвалата сърдечна тампонада. Уврежданията
представляват високоенергийна травма, получена при описания по-горе механизъм,
като подобни по тежест и морфология увреждания не могат да се получат само от
изолираното действие на обезопасителния колан, а и от контакт с деформираните
части на купето. В конкретния случай е налице страничен удар в дясната част на
лекия автомобил, при което обезопасителният колан не може да упражни
предпазното си действие. Коланът задържа тялото при движението му напред и
нагоре, а в конкретния случай е налице въздействие откъм дясна задна и дясна
странична част, както и въздействие от навлизащи в купето деформирани части.
Деформациите по лекия автомобил, описани в огледния протокол, са следните:
Следа от силен удар в задна дясна част, при което силно е деформирано купето и
рамата на автомобила. Същият е с три врати и таванът е отрязан от горната част
на колонките и се държи към купето единствено на средна дясна колонка и същият
е отместен от купето в дясната му страна. Двете врати на автомобила са в
отворено положение. Всички стъкла са счупени с изключение на стъклото на лявата
врата. Цялата задна част на автомобила е силно деформирана, като задно дясно
колело е набито в посока напред на автомобила, гумата е в спаднало състояние и
джантата й е деформирана. Останалите три гуми са в напомпано състояние. Силно деформирани и смачкани са
задна броня, заден капак - трета врата, задни калници, цялото багажно
отделение, включително и рамата на автомобила е силно деформирана. По
предницата на автомобила - от рамката на челното панорамно стъкло липсват следи
от удари и деформация. Установява се освен това, че всички констатирани
травматични увреждания при А. предвид тяхната анатомична локализация и тежест
могат да се получат при конкретния механизъм на пътнотранспортното произшествие
независимо дали пострадалият е бил с поставен или без поставен обезопасителен
колан. Възможно е при поставен
предпазен колан да бъде получено разкъсване на черния дроб и други вътрешни
органи, което да доведе самостоятелно до летален изход. Възможно е част от
получените увреждания да са получени при контакт с деформираните части на
автомобилното купе, а други например - счупените ребра вдясно, от арматурата на
седалката.
От заключението по допуснатата
съдебно-психологична експертиза и от обясненията на вещото лице в о. с. з. се
установява следното: Ищецът
непосредствено след инцидента изпаднал в шоково
състояние /остра стресова реакция/, характеризираща се с първоначално състояние
на „зашеметеност“ с известно стесняване на съзнанието, дезориентация,
невъзможност за възприемане на информация и планиране на действията. Налице е непосредствена
и ясно изразена по време връзка между влиянието на стресора и началото на
описаната симптоматика, която поради смъртта на близък човек при ищеца е
придобила хроничен ход, като симптомите са се задълбочили и обогатили. Към
настоящия момент персистират емоционалните нарушения, свързани с изживяване на
тревожност, анхедония и дистимен тон на настроението на фона на значително
снижен фрустрационен толеранс. В същото време са налице белези на социална
дисфункция и промени в жизнените стереотипи. Налице са белези на дезорганизация
на личността, изразяваща се в в мащабна девалидизация - сякаш ищецът се е
озовал в друг свят, в друга реалност. Живее в свой паралелен свят, фиксиран
свръхценностно в намирането на алтернативни механизми за справяне с болката от
загубата. Започнал да се занимава с чужди преди това религиозни вярвания и
ритуали. Наред с това се появява и обсесивно - компулсивно разстройство, както
и панически атаки. Дори и силни личности при такива въздействия се поддават на
разрушителния ефект и стигат до фрагментизация на личността - едно от най -
мощните разрушения на предполагаемите светове на личността и на поведението му
- внезапно постъпване на силно противоречаща на предполагаемия свят информация,
която не се поддава на опровергаване или илюзорно изкривяване - смърт на близък
- няма причина за обяснение и не могат да се обяснят с особености на
поведението. Преходът от равнището на успешно справяне към фрагментацията
отразява преминаването от откритост на системата за психична регулация към
затварянето й за външния свят и отхвърлянето на реалността. При ищеца е налице
усещането за душевна болка, несправяне, вина, безнадежност и безперспективност.
Психичната травма е в причинна връзка с процесното ПТП и последиците от него. Прогнозата
при смърт на близък, довела до живот в паралелен свят и разгръщане на обсесивно
- компулсивно разстройство и панически атаки, е неблагоприятна поради трудното
повлияване на симптоматиката. При редовни терапевтични сесии би могло да се
очаква подобрение след години, но понякога симптоматиката не може да бъде
овладяна и не се стига до пълно оздравяване.
От показанията на свидетелите
се установява следното: Свидетелката С., която познава ищеца и брат му от деца
/била им е учителка/, установява, че отношенията помежду им били изключително
близки, вероятно и семейството
стимулирало това, като мънички ищецът ходел винаги след батко си - винаги били
заедно, заедно играели, били неразделни. До смъртта на Г. двамата братя живеели
заедно в семейния дом, момчетата имали еднакви интереси, еднакви теми на
разговор, нигога не са имали пререкания, дори в училище правело впечатление, че
двете деца са изключително привързани едно към друго. След смъртта на брат си
ищецът бил изключително объркан, опитвал се да бъде опора на майка си и баща
си, а самият той търсел опора в свидетелката и в най-близките, които били там, идвал при свидетелката и казвал: „Госпожо,
сега какво ще правя без бате? По-добре да бях аз, а не бате!“. Впоследствие
ищецът се променил, сякаш бил надраснал връстниците си продължавал да е такъв.
Нито на абитуриентския си бал се веселил, нито после като излизал в компании.
Случвало се да мълчи много дълго време, после изведнъж почвал да нервничи
безпричинно, погледът му на моменти бил тъжен, умислен, травмата още била у
него, ходел много често на гроба на брат си. Свидетелят М., който също познава
ищеца и брат му от деца /били са съученици/, установява, че отношенията между Г.
и М. били перфектни, били типичен пример за двама истински братя, разбирали се
напълно, никога не били имали кавга помежду си, никакви проблеми не били имали,
винаги си помагали един на друг. Двамата живеели заедно и със семейството си.
След смъртта на брат си ищецът бил много разстроен, не можел да повярва какво
се е случило, до последно не искал да приеме, че това се е случило с неговия
брат. Бил много привързан към него, много го обичал, бил му пример за
подражание, бил свикнал той да е около него, приемал го като свой гръб, опора,
чувствал сигурност, когато бил около него. Много се променил след смъртта на
брат си – не бил вече усмихнато и
забавно момче, рядко вече се шегувал, не се забавлявал. Когато свидетелят
излизал с ищеца, говорели си за брат му, но ищецът се разстройвал всеки път,
когато стане въпрос за него.
Не се спори по делото относно
наличието на сключен с ответника договор
за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ относно
управляваното от Д.Д. МПС, действал към датата на ПТП.
Установява се от представеното
удостоверение за родствени връзки, че ищецът е брат на Г.Г.А..
Установява се от представената
по делото извънсъдебна претенция за плащане на застрахователно обезщетение, че
на 03.07.2019 г. ищецът е предявил застрахователната си претенция пред
застрахователя.
При така установеното от
фактическа страна съдът достигна до следните правни изводи:
По допустимостта на исковете:
Исковете са процесуално
допустими /съответно е неоснователно възражението на ответника в обратния
смисъл/. Действително към момента на подаване на исковата молба не е била
налице предпоставка за надлежното упражняване на правото на иск – заявена
извънсъдебно претенция пред застрахователя, по която той не се е произнесъл в
срок или макар да се е произнесъл увреденото лице не е съгласно с определеното
обезщетение. След предявяване на исковете обаче увреденото лице е предявило такава
претенция и това е факт, настъпил след предявяване на исковете, който е от
значение за спорното право и съдът е длъжен да го отчете съгласно чл. 235, ал.
3 ГПК /това правило се отнася и до фактите от значение за допустимостта на
иска, като се има предвид, че съдът преценява допустимостта на иска във всеки
етап от съдебното производство, вкл. към момента на постановяване на решението/.
Към момента на приключване на устните състезания по делото срокът за
произнасяне от застрахователя по предявената извънсъдебно претенция е изтекъл,
а произнасяне не е налице, поради което исковете са допустими.
По основателността на
исковете:
По главния иск за плащане на
обезщетение за неимуществени вреди:
Искът е основателен и следва
да бъде уважен по следните съображения:
За да се ангажира отговорността на застрахователя по
чл. 432, ал. 1 КЗ, е необходимо към момента на увреждането да съществува
валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка
„Гражданска отговорност”, както и да са налице всички предпоставки от
фактическия състав на чл. 45 ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия
причинител /застрахован/ спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.
В настоящия случай е безспорен фактът на наличие на
твърдяното от ищеца застрахователно правоотношение, доказаха се и всички
предпоставки от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД.
Неоснователно е възражението на ответника за
съпричиняване от страна на починалия при ПТП, тъй като от заключенията по
допуснатите първоначална и повторна комплексна съдебно-медицинска и
авто-техническа експертизи се установи по безспорен начин, че всички
констатирани травматични увреждания при А. предвид тяхната анатомична
локализация и тежест могат да се получат при конкретния механизъм на
пътнотранспортното произшествие независимо дали пострадалият е бил с поставен
или без поставен обезопасителен колан.
Съгласно приетото с т. 1 от ТР № 1/21.06.2018 г. на
ВКС по тълк. дело № 1/2016 г., ОСНГТК, материално легитимирани да получат
обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са
лицата, посочени в ППВС № 4/25.05.1961 год. и ППВС № 5/24.11.1969 г. и по изключение
всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с
починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в
конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Възможността за
обезщетяване на други лица, извън изброените в двете постановления, следва да
се допусне като изключение – само за случаите, когато житейски обстоятелства и
ситуации са станали причина между починалия и лицето да се породи особена
близост, оправдаваща получаването на обезщетение за действително претърпени
неимуществени вреди.
Съгласно приетото в ТР № 1/2018 г. особено близка
привързаност може да съществува между починалия и негови братя и сестри, баби,
дядовци и внуци. В традиционните за българското общество семейни отношения
братята и сестрите, съответно бабите, дядовците и внуците, са част от
най-близкия родствен и семеен кръг. Връзките помежду им се характеризират с
взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост. Когато поради
конкретни житейски обстоятелства привързаността е станала толкова силна, че
смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални болки и
страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за
съответната родствена връзка, справедливо е да се признае право на обезщетение за
неимуществени вреди и на преживелия родственик. В тези случаи за получаването
на обезщетение няма да е достатъчна само формалната връзка на родство, а ще е
необходимо вследствие смъртта на близкия човек преживелият родственик да е
понесъл морални болки и страдания, които в достатъчна степен обосновават
основание да се направи изключение от разрешението, залегнало в ППВС № 4/1961
г. и № 5/1969 г. Обезщетение следва да се присъди само тогава, когато от
доказателствата може да се направи несъмнен извод, че лицето, което претендира
обезщетение, е провело пълно и главно доказване за съществуването на трайна и
дълбока емоционална връзка с починалия и за настъпили в резултат на неговата
смърт сериозни /като интензитет и продължителност/ морални болки и страдания.
От събраните в хода на производството по делото гласни
доказателства по несъмнен начин бе установена съществувалата между ищеца и
починалия му брат трайна и дълбока
емоционална връзка и причинените от смъртта на Г.Г.А.
продължителни душевни болки и страдания на ищеца, налагащи извода, че той е
понесъл морално страдание, което в достатъчна степен дава основание да се
направи изключение от разрешението, залегнало в ППВС № 4/1961 г. и № 5/1969 г.
Свидетелите са единни, че ищецът е преживял изключително тежко загубата на брат
си и не може да я преодолее до днес. В такава насока е и заключението по
съдебно-психологичната експертиза.
Съгласно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД обезщетението за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, което понятие не е
абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които следва да се отчетат от съда при определяне
на размера на обезщетението – възрастта на увредения, общественото му
положение, отношенията между пострадалия и близките му, които търсят
обезщетение за неимуществени вреди /ППВС № 4/1968 г./, включително настъпилите
в страната в обществено-икономически план промени в сравнение с момента на
настъпване на вредата /решение № 1599/22.06.2005 г. по гр. д. № 876/2004 г. на
ВКС, IV г.о./ и икономическата конюнктура на даден етап от развитието на
обществото /решение № 749/05.12.2008 г. по т. д. № 387/2008г. на ВКС, II т. о.
и решение № 124/11.11.2010 г. по т. д. № 708/2009 год. на ВКС, II т.о./, стояща
в основата на нарастващите във времето нива на минимално застрахователно
покритие за случаите на причинени на трети лица от застрахования неимуществени
вреди /решение № 83/06.07.2009 г. по т. д. № 795/2008 г. на ВКС, II т.о./. При
определяне на обезщетението се съобразяват характера и тежестта на вредите,
тяхното проявление във времето и цялостното неблагоприятното отражение на
увреждащото деяние в патримониума на увредените лица.
В настоящия случай неимуществените вреди са във
формата на душевно страдание, търпяно от ищеца поради смъртта на неговия брат.
Смъртта поставя край на живота като най-ценно човешко благо, което прави
вредите от настъпването й от една страна невъзвратими, а от друга – най-големи,
поради което за това житейско събитие следва да се определи по справедливост
по-висок размер на обезщетение, отколкото за търпени неимуществени вреди от
телесни повреди. В случая характерът и тежестта на вредите бяха установени от
показанията на свидетелите и заключението на вещото лице - психолог. Ищецът е имал
изключително близки и топли отношения на грижа и обич с брат си още от дете,
запазила се при израстването им. Поради това ищецът е преживял изключително
тежко загубата на своя брат. В заключение и съобразно установеното в практиката
на съдилищата разбиране за справедлив размер на обезщетения за неимуществени
вреди, търпени по повод смърт на близък, съдът намира, че за репариране на
неблагоприятните последици от увреждащото събитие съобразно възприетия с чл. 52 ЗЗД принцип на справедливостта подходяща и достатъчна сума би била сумата от 100000
лв. /при сочен пълен размер на иска от 120000 лв./. Тази сума е съобразена с
обсъдените конкретни факти по делото, които са обективно съществуващи.
Съответно при предявен частичен иск в размер на 80000 лв. същият следва да бъде
уважен изцяло.
При определяне размера на обезщетението съдът не
следва да прилага § 96, ал. 1 ПЗР на ЗИД
на КЗ /ДВ, бр.101/2018 г., в сила от 07.12.2018 г./, съгласно който до
влизането в сила на наредбата за утвърждаване на методиката по чл. 493а, ал.
2 КЗ обезщетението за претърпените
неимуществени вреди на лицата по чл. 493а, ал. 4 КЗ, какъвто е и настоящият
случай, се определя в размер до 5000 лева. Този текст влиза в противоречие с постановено по
преюдициално запитване решение на Съда на Европейските общности, което съгласно
чл. 633 ГПК е задължително за съдилищата в Р. Б. – решение на Съда (втори
състав) от 24.10.2013 г. по дело C-277/12 (Vitalijs Drozdovs срещу Baltikums
AAS).
Съгласно чл. 9, ал. 1 от Директива 2009/103/ЕО от
16.09.2009 г. на Европейския парламент и на Съвета относно застраховката
„Гражданска отговорност“ при използването на моторни превозни средства и за
контрол върху задължението за сключване на такава застраховка: „Без да се
засягат всякакви по-високи гаранции, които държавите-членки могат да
предвиждат, всяка държава-членка изисква застраховката, посочена в член 3, да
бъде задължителна най-малко по отношение на следните минимални суми: а) в
случай на телесно увреждане – минимална
застрахователна сума 1000000 евро за пострадал или 5000000 евро за събитие,
независимо от броя на пострадалите; б) в случай на имуществени вреди – 1000000
евро за застрахователно събитие, независимо от броя на пострадалите.“
Цитираното по-горе решение на СЕС по дело C-277/12 е постановено
във връзка с тълкуването на член 3, § 1 от Директива 72/166/ЕИО на Съвета от
24.04.1972 г. относно сближаване на законодателствата на държавите-членки
относно застраховката „Гражданска отговорност“ при използването на моторни
превозни средства и за прилагане на задължението за сключване на такава
застраховка и член 1, § 1 и § 2 от Втора директива 84/5/EИО на Съвета от
30.12.1983 г. за сближаване на законодателствата на държавите-членки, свързани
със застраховките „Гражданска отговорност“ при използването на моторни превозни
средства. С решението по втория от поставените за тълкуване въпроси е
постановено, че: „Член 3, § 1 от Директива 72/166 и член 1, § 1 и § 2 от Втора
директива 84/5 трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна
уредба, съгласно която задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ при
използването на моторни превозни средства покрива обезщетението за
неимуществени вреди, дължимо съгласно националната правна уредба на
гражданската отговорност за смъртта на близки членове на семейството, настъпила
при пътнотранспортно произшествие, само до определена максимална сума, която е
по-малка от посочените в член 1, § 2 от Втора директива 84/5.“
Доколкото решението на Съда не съдържа дефиниция на
понятието „близки членове на семейството“, за да се прецени дали този кръг лица
изключва лицата по чл. 493а, ал. 4 КЗ – лица, които не са съпруг или лице, с
което починалото лице е било в съжителство на съпружески начала, дете,
включително осиновено или отглеждано дете, родител, включително осиновител или
отглеждащ, следва да се отчете следното: Посочените в ал. 4 лица /извън кръга
на лицата по ал. 3/, имащи право на обезщетение за неимуществени вреди
вследствие на смъртта на пострадалото лице, са тези, създали трайна и дълбока
емоционална връзка с починалия, причиняваща му продължителни болки и страдания,
които е справедливо да бъдат обезщетени. Именно това са лицата, неизчерпателно
посочени със същата формулировка и в т. 1 от ТР № 1/21.06.2018 г. на ВКС по
тълк. дело № 1/2016 г. Видно от мотивите към това ТР, ОС на трите колегии на
ВКС е приело, че с оглед преценката, че има основание да се изостави
възприетото от Пленума на ВС изчерпателно определяне на лицата с право на
обезщетение, следва да се съобразят и произтеклите от присъединяването на Р. Б.
към Европейския съюз задължения за синхронизиране на българското
законодателство с европейското, по-конкретно – освен сочената по-горе Директива
2009/103/ЕО, така и Директива 2012/29/ЕС на Европейския парламент и на Съвета
от 25.10.2012 г. за установяване на минимални стандарти за правата, подкрепата
и защитата на жертвите на престъпления и за замяна на Рамково решение
2001/220/ПВР на Съвета. Съгласно чл. 16 от Директива 2012/29/ЕС
държавите-членки гарантират, че в хода на наказателното производство жертвите
имат право да получат решение за обезщетение от извършителя на престъплението в
рамките на разумен срок, освен ако в националното право не се предвижда това
решение да бъде постановено в друго производство. Понятието „жертва“ е
дефинирано в чл. 2, § 1, б. „а“, според който за целите на директивата „жертва“
означава физическо лице, което е претърпяло вреди, включително физическо,
душевно или емоционално страдание или икономическа вреда, които са пряка
последица от престъпление, и членовете на семейството на лице, чиято смърт е
пряка последица от престъпление и които са претърпели вреда в резултат на
смъртта на лицето. В чл. 2, § 1, б. „б“ като „членове на семейството“ са
посочени съпругът/та, лицето, което живее с жертвата в ангажирана, постоянна и
стабилна интимна връзка в общо домакинство, роднините по пряка линия, братята и
сестрите и издържаните от жертвата лица.
Съпоставяйки горното, съдът намира, че очертаният с
горната дефиниция за „членове на семейството“ кръг лица включва както лицата,
изчерпателно изброени в чл. 493а, ал. 3 КЗ, така и тези, визирани в чл. 493а,
ал. 4 КЗ, респ. в т. 1 от ТР № 1/21.06.2018 г. на ВКС. Очевидно и лицата,
сочени в решение на СЕС по дело C-277/12 като „близки членове на семейството“ попадат
в дефиницията, дадена в чл. 2, § 1, б. „б“ на Директива 2012/29/ЕС, като спорен
е единствено въпросът дали допълнително използваното определение „близки“ може
да стесни този кръг и как.
Съдът приема, че определението „близки“ като връзка
между членовете на едно семейство не е формален белег, който ясно и категорично
да стесни кръга от лицата по чл. 2, § 1, буква „б“ – като дефинирана степен на
родство например, нито постановеното с решението по дело С-277/12 има тази цел.
Така използваното понятие „близки“ в горното решение се доближава максимално
като смисъл и контекст до формулировката в т. 1 от ТР № 1/21.06.2018 г. на ВКС
за лица, създали трайна и дълбока емоционална връзка помежду си, поради което
роднините по пряка линия от втора степен, братята и сестрите и издържаните
лица, ако установят съществуването на тази трайна и дълбока връзка, са от кръга
на лицата, за които решението на СЕС от 24.10.2013 г. по дело С-277/12 изключва
възможността с национална правна уредба да бъдат лимитирани присъжданите им
обезщетения за претърпени неимуществени вреди до размер, по-малък от сочения в
чл. 1, § 2 от Втора директива 84/5, кодифицирана с Директива 2009/103/ЕО –
минимална застрахователна сума 1000000 евро за пострадал или 5000000 евро за
събитие /чл. 9, ал. 1, посочен по-горе/.
Доколкото § 96, ал. 1 ПЗР на ЗИД на КЗ лимитира за
този кръг лица присъжданото обезщетение до размер от 5000 лева, то той е в
пряко противоречие с постановеното по преюдициално запитване цитирано решение
на Съда на Европейските общности, поради което в случая националната правна
уредба следва да остане неприложена.
По акцесорния иск за плащане на обезщетение за забава
в размер на законната лихва върху сумата на главния иск за плащане на обезщетение
за неимуществени вреди:
С оглед изводите за основателност на главния иск за
плащане на обезщетение за неимуществени вреди акцесорният иск за плащане на
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата на обезщетението
за претърпени неимуществени вреди също е основателен и следва да бъде уважен по
отношение на целия размер на главния иск. Относно периода на дължимост на
обезщетението за забава съдът намира следното: Видно от представената по делото
застрахователна претенция, същата е депозирана пред застрахователя на 03.07.2019
г., съответно срокът по чл. 496, ал. 1 КЗ е изтекъл на 03.10.2019 г. и от 04.10.2019
г. застрахователят е в забава. Съответно съдът приема, че на основание чл. 497,
ал. 1, т. 2 КЗ обезщетение за забава в размер на законната лихва се дължи от
изтичането на срока по чл. 496, ал. 1 КЗ. С оглед гореизложеното акцесорният
иск следва да бъде отхвърлен за периода от 17.02.2017 г. /датата на ПТП/ до 03.10.2019
г. /вкл./
С оглед горното съдът не следва да обсъжда
възражението на ответника за изтекла
погасителна давност по отношение на обезщетението за забава.
С оглед изхода на делото съдът намира следното по
исканията на страните за присъждане на разноски:
Ищецът е освободен от държавна такса и разноски за
производството по делото. С представения по делото списък по чл. 80 ГПК е
направено и искане за присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38
ЗАдв., при което размерът на възнаграждението се определя от съда по реда на
Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. На
основание чл. 7, ал. 2, т. 4 от наредбата размерът на възнаграждението
съобразно цената на исковете е 2930 лв., съответно същото следва да се
присъди на адв. Г.. Върху така определеното възнаграждение следва да се присъди
и ДДС /представени са доказателства по делото за регистрация по ЗДДС/, при
което общата сума, която следва да се присъди на адв. Г., е 3516 лв.
На ответника не следва да се присъждат разноски с
оглед изхода на делото.
Ответникът следва да бъде осъден на основание чл. 78,
ал. 6 ГПК да плати по сметка на съда държавна такса за производството по делото
в размер на 3200 лв., както и разноски в размер на 600 лв. /за възнаграждения
на вещи лица по допуснати съдебно-психологическа експертиза, комплексна съдебно
медицинска и авто-техническа експертиза и повторна такава/.
Воден от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА „Л.” АД с ЕИК ., със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от изпълнителните директори М. М. – Г. и П. Д., да плати на М.Г.А.
с ЕГН **********, с адрес: *** следните
суми: сумата от 80000 лв. /осемдесет хиляди
лева/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди – страдание поради
смъртта на брат му Г. Г.А., причинена при ПТП, настъпило на 17.02.2017 г.,
ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата от
04.10.2019 г. до окончателното плащане, като
ОТХВЪРЛЯ акцесорния иск за плащане на обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху сумата на главния иск за периода от 17.02.2017 г. /датата
на ПТП/ до 03.10.2019 г. /вкл./
ОСЪЖДА „Л.” АД с ЕИК ., със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от изпълнителните директори М. М.– Г. и П. Д., да плати на адв. К.С.Г.
от САК с № ********** сумата от 3516 лв. /три хиляди петстотин и шестнадесет
лева/, представляваща адвокатско възнаграждение с вкл. ДДС за оказана безплатна
адвокатска помощ на М.Г.А. по делото.
ОСЪЖДА „Л.” АД с ЕИК., със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от изпълнителните директори М. М. – Г. и П. Д., да плати по
сметка на Софийски окръжен съд сумата от 3200 лв. /три хиляди и двеста лева/,
представляваща държавна такса за производството по делото, както и сумата от 600
лв. /шестстотин лева/, представляваща деловодни разноски /за възнаграждения на
вещи лица/.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски апелативен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: