№ 5977
гр. София, 22.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 2-РИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ГЕРГАНА Б. ЦОНЕВА
при участието на секретаря НАДЕЖДА В. ПОПОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА Б. ЦОНЕВА Административно
наказателно дело № 20231110206557 по описа за 2023 година
за да се произнесе с решение, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.58д - чл.63д от ЗАНН.
Образувано е по жалба от М. Т. Т., ЕГН **********, против Наказателно
постановление (НП) №42-0005823 от 27.03.2023 г., издадено от Директор на Регионална
дирекция „Автомобилна администрация“ – София (РДАА - София) към Изпълнителна
агенция ”Автомобилна администрация” (ИААА), с което на основание чл. 93, ал. 1, т. 1
Закон за автомобилните превози (ЗАвПр), на жалбоподателя е наложено административно
наказание “глоба” в размер на 2 000,00 /две хиляди/ лева за нарушение на чл.18, т.4 от
Наредба №Н-8 от 27.06.2008г. за условията и реда за извършване на превоз на пътници и
товари за собствена сметка на министъра на транспорта (Наредба №Н-8 от 27.06.2008г. на
МТ).
С жалбата се атакува издаденият санкционен акт с аргументи за некоректен прочит на
законовите текстове, както и за оценяване на фактите, довело до неправилно приложение на
материалния закон. Изтъква се наличието на противоречие между фактическата обстановка
и приложената санкционна норма. Коментира се неяснота относно изискуемата заповед,
както и относно сметката, за чиято е извършен превозът, посочени като част от признаците
от обективната страна на нарушението. Излагат се аргументи и досежно недоказаност на
твърдението, че непредставянето от водача на контролните органи на документи се дължи
на липсата на последните. Моли се за цялостната отмяна на издадения санкционен акт.
В съдебното заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Представлява
се от адв. А, който поддържа жалбата с изложените в нея аргументи. Претендира и разноски
за адвокатско възнаграждение, като представя списък с разноски и договор за правна помощ.
Въззиваемата страна – Директорът на РДАА - София, надлежно призован, не изпраща
свой процесуален представител, който да вземе отношение по фактите и приложимия закон.
Съдът, като изслуша доводите на страните, провери изцяло атакуваното наказателно
постановление, извърши преценка на събраните по делото доказателствени материали –
1
поотделно и в съвкупност, съобразно законовите разпоредби, приема за установено
следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок от процесуално легитимирано лице и
съдържа всички изискуеми реквизити, обуславящи нейната редовност, което предпоставя
пораждането на предвидения в закона суспензивен и деволутивен ефект. Разгледана по
същество, тя се явява ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
На 20.02.2023 г., около 11:24 часа, в гр.София, на Околовръстен път, на около 150
метра след пътен възел с бул.“Цариградско шосе“, с посока към с. Казичене, свид. В. Е. С.,
на длъжност „инспектор” в РДАА - София, заедно с колегата си – ДГЦ (заемащ същата
длъжност в посочената институция), осъществявали контрол по спазване разпоредбите на
ЗАвПр. Те спрели за проверка товарен автомобил марка/модел „Х”, с рег. №ХХХХ,
категория N3, собственост на „Х“ЕАД, превозващ багер „Case“. Превозното средство било
управлявано от жалбоподателя М. Т. Т, назначен на длъжност „водач на товарен автомобил“
към Х“ЕАД. Контролните органи поискали от водача да представи документи, отнасящи се
до извършвания от него превоз. Жалбоподателят показал трудовия договор, сключен с
работодателя му, но не носел у себе си и поради това не представил заповед за извършения
превоз, издадена от управителя на дружеството, за което извършвал превоза за собствена
сметка. Такъв документ бил издаден три дни по- рано - на 17.02.2023 г., под №РД08-22 от
дружество „Х“ЕАД.
При тези данни В. С. съставил на водача Акт за установяване на административно
нарушение (АУАН), бл. №00224 от 20.02.2023 г., в присъствието на свидетел по акта – ДЦ и
на жалбоподателя. В него отразил своите констатации, като очертал фактологията на
нарушението, а именно, че водачът „извършва превоз на товари за собствена сметка,
водачът не представя при поискване от контролните органи следните документи: заповед на
едноличния търговец или управляващия юридическото лице, за чиято сметка се извършва
превозът, или на упълномощеното от тях със заповед лице, в заповедта се посочват датата
или периодът за извършване на превоза, часовете на тръгване и маршрутът на движение,
както и видът на товара“. Посочил и правната квалификация на деянието - чл. 18, т.4 от
Наредба №Н-8 от 27.06.2008г. на МТ. Актът бил връчен на жалбоподателя, който го
подписал, като не вписал възражения в съответната графа. Такива не постъпили и в срока
по чл.44, ал.1 от ЗАНН.
Въз основа на съставения АУАН, на 27.03.2023 г. директорът на РДАА – София
към ИААА издал и атакуваното наказателно постановление (НП) №42-0005823, с което при
дословно възпроизвеждане на словесното описание на фактите от АУАН на жалбоподателя
Т. било наложено административно наказание „Глоба“, на основание чл. 93, ал. 1, т. 1
ЗАвтП, в размер на 2 000,00 /две хиляди/ лева за нарушение на чл. 18, т.4 от Наредба №Н-8
от 27.06.2008г. на МТ. НП било връчено на жалбоподателя на 21.04.2023 г. Жалбата срещу
него постъпила на 27.04.2023 г.
Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото
доказателствени материали: гласните доказателствени средства, съдържащи се в
показанията на свидетеля С. и от приобщените към доказателствения материал по реда на
чл.283 от НПК писмени доказателства: покана за връчване на наказателното постановление,
Заповед №РД-08-30/24.01.2020 г. на министъра на транспорта, информационните
технологии и съобщенията, заповед №7/16.01.2023 г. на изпълнителния директор на ИААА,
длъжностна характеристика за длъжността „инспектор“, подписана от актосъставителя В.
С., допълнително споразумение, трудов договор със срок за изпитване, писмен отговор от
РДАА, с вх.№157016/05.06.2023 г., с приложение – справка за нарушения на жалбоподателя,
писмен отговор от НОИ с вх.№161421/06.06.2023 г. с приложения – извлечение от регистъра
на подадените уведомления по чл.62 от КТ, справка от ИААА, с вх.№162326/08.06.2023 г., с
2
приложения, справки от СПП- ООП – ОДМВР Пловдив, с приложения – справка АИС КАТ
Регистрация, заповед №РД08-22/17.02.2023 г. на управителя на „ТСВ“ЕАД, договор за
правна помощ.
Съдебният състав кредитира показанията на свидетеля С., като ги намира за
обективни и логични, последователни, без вътрешни противоречия, доколкото същият е
участвал при извършването на проверката спрямо жалбоподателя и е съставил акта за
установяване на административно нарушение. Те отразяват непосредствените му възприятия
по установеното нарушение, респективно обстоятелствата, че към момента на проверката Т.
е превозвал товар за собствена сметка на своя работодател „ТСВ“ЕАД, за трудовото
правоотношение с който е представил договор, без изискуемата при тази дейност заповед за
извършения превоз, издадена от лицето, извършващо превоз за собствена сметка.
Изложеното кореспондира напълно с отразеното в обстоятелствената част на АУАН, а не се
оспорва и от жалбоподателя, който съсредоточава своите възражения основно върху
основанието за налагане на наказанието и некоректното подвеждане на фактите под
хипотезата на санкционна норма, предвиждаща санкция за отсъствие въобще в правния мир
на споменатите книжа. Ето защо и предвид липсата на данни за предубеденост или
заинтересованост, показанията на свидетеля следва да бъдат кредитирани безусловно,
имайки предвид, че същите разкриват унисон с останалия събран в производството
доказателствен материал.
Представената по делото от самия жалбоподател заповед, ведно с извлечението от
поддържания от НОИ регистър на уведомленията за сключените трудови договори,
изискано служебно от съда, сочат, че към датата 20.02.2023 г. между жалбоподателя и
„ТСВ“ЕАД е съществувало трудово правоотношение, а товарът – строителна машина, е бил
транспортиран именно в хипотезата на превоз за собствена сметка – обстоятелство,
констатирано и от контролните органи въз основа разговора със Т. и личните възприятия
върху превозвания товар. Последното се потвърждава и от собствеността на управлявания
от жалбоподателя към датата на проверката товарен автомобил, чиято собственост,
съобразно документите, предоставени от ОДМВР – Пловдив, е била именно на посоченото
по- горе дружество. От приложените по делото копия на заповеди на министъра на
транспорта и директора на ИААА, както и длъжностна характеристика съдът установява и
обема от правомощия, респ. компетентността на административните органи, взели участие в
отделните етапи административнонаказателното производство. В резюме съдът заключава,
че писмените доказателства, събрани по делото, позволяват правилното изясняване на
случая, като обсъждането на доказателствените материали поотделно и в тяхната
съвкупност води до еднозначни изводи относно фактите.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Административнонаказателното производство е строго формален процес, доколкото
чрез него в значителна степен се засягат правата и интересите на физическите и юридически
лица. Последното обуславя и съдебният контрол, установен с разпоредбите на ЗАНН и
предвиден за издадените от административните органи наказателни постановления, да се
съсредоточава върху тяхната законосъобразност. По аргумент от чл.84 от ЗАНН, вр. с чл.14,
ал.2 от НПК съдът е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия
материален закон, като съобразява императива относно извършването на обективно,
всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, независимо от
наведените от жалбоподателя аргументи, респ. фактическите констатации, заложени в
АУАН или наказателното постановление.
За правилното извършване на тази дейност ръководно-решаващият в съдебното
производство орган следва да осъществи контрол върху съставения АУАН, съобразявайки
неговите функции - констатираща, обвинителна и сезираща, съответно да провери
издаденото въз основа него наказателно постановление. Съдът след извършена служебна
3
проверка на съставения АУАН и на издаденото НП прие, че не са налице процесуални
нарушения относно компетентността на длъжностните лица, които са съставили, респ.
издали двата документа. Съгласно чл. 91 и чл. 92 от ЗАвПр, контролът се осъществява от
органите на ИААА. В този смисъл актосъставителят С., заемащ длъжността "инспектор"
към РДАА- София, е материално компетентен да състави процесния АУАН.
Административнонаказващият орган – Директорът на РДАА - София е компетентен да
състави обжалваното НП на основание разпоредбата на чл. 47, ал. 2 ЗАНН, вр. чл. 92, ал. 2
ЗАвтП и т. 6 от Заповед № РД-08-30/24.02.2020 г. на Министъра на транспорта,
информационните технологии и съобщенията.
Административнонаказателното производство е образувано със съставянето на
АУАН в предвидения от ЗАНН 3-месечен срок от откриване на нарушителя, респективно 1-
годишен срок от неизпълнението на правното задължение. От своя страна обжалваното
наказателното постановление е постановено в 6 – месечния срок. Ето защо са спазени
всички давностни срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34 ЗАНН, досежно
законосъобразното ангажиране на административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя от формална страна.
Съдът констатира, че са спазени императивните процесуални правила при издаването
и на двата административни акта - тяхната форма и задължителни реквизити, съгласно
разпоредбите на чл. 40, 42, 43, ал. 5, чл. 57 и чл. 58, ал. 1 ЗАНН досежно нарушението.
Налице е съвпадение между установените фактически обстоятелства и тяхното последващо
възпроизвеждане в атакуваното НП. Разкрива се безпротиворечиво единство между
установените факти и подвеждането им под съответната правна норма на материалния
закон, действала към момента на извършване на деянието. Очертан е кръгът от
доказателствено релевантни факти, позволяващи недвусмислено да се възприеме волята на
актосъставителя и на наказващия орган.
Съдът не споделя възраженията на жалбоподателя за липса на достатъчна
индивидуализация на заповедта, по отношение на която не е било спазено от водача на
товарния автомобил нормативното изискване за представянето й пред контролните органи,
както и относно лицето, от името на което е бил извършван превозът за лична сметка.
Отсъствието на ангажиране на номера и датата на документа, респ. на лицето, възложило
превоза, е логично предвид че тези данни обективно е било невъзможно да бъдат възприети
от проверяващите, след като контролираното лице не ги е представило на вниманието им, за
което именно е инициирана административнонаказателната процедура срещу него.
Лаконичното въвеждане на относимите към нарушението обстоятелства не нарушава
логическото единство на възпроизведените факти и не препятства възприемането на всеки
един от изискуемите признаци на състава от материална страна.
В духа на горните аргументи, настоящата съдебна инстанция приема, че не са
допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които да обусловят отмяната на
атакуваното наказателно постановление на формално основание.
Административнонаказателната отговорност на въззивника М. Т. е ангажирана на
основание чл. 93, ал. 1, т.1 ЗАвПр, като му е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 2000,00 (две хиляди) лева за нарушение на чл. 18, т. 4 от Наредба №Н-8 от
27.06.2008 г. за условията и реда за извършване на превоз на пътници и товари за собствена
сметка на Министъра на транспорта. В така ангажираната материалноправна норма е
ситуирано правно задължение за водача, извършващ превоз за собствена сметка, да
представя при поискване на контролните органи „заповед на едноличния търговец или
управляващия юридическото лице, за чиято сметка се извършва превозът, или на
упълномощено от тях със заповед лице; в заповедта се посочват датата или периодът за
извършване на превоза, часовете на тръгване и маршрутът на движение, както и видът на
товара“.
4
По делото е доказано по безспорен начин, че на посочените в наказателното
постановление дата и място, жалбоподателят е управлявал товарен автомобил със съответни
отличителни белези и характеристики, извършвайки превоз за собствена сметка.
Категорично е установено, че жалб. Т. е лице, наето по силата на трудово правоотношение с
дружеството, ползващо в търговската си дейност товарния автомобил. Доказателствата,
събрани по делото (свидетелски показания и документи), сочат, че въззивникът е превозвал
товар – строителна машина, предназначена за дейността на своя работодател, в частност на
„Х“ЕАД. Доколкото този превоз е извършван с оглед обслужване дейността на посоченото
дружество, за чиято сметка е бил изпълняван, то и еднозначно се обосновава проявлението
на хипотезата на „превоз за собствена сметка“. Дефиницията на понятието е въведена с
нормата на §1, т.4 от ДР на ЗАвтП. Съгласно същата се касае за „превоз на товари без
заплащане, предназначен единствено за собствена дейност или произтичащ от собствена
дейност, извършван със собствени или наети без водач пътни превозни средства,
управлявани от водачи, назначени по трудов договор с лицето, за чиято сметка се извършва
превозът, когато този превоз не е основна дейност за него и превозът е предназначен да се
доставят товари на лицето, за чиято сметка се извършва превозът, да се експедират негови
товари, товарите да се превозят в рамките на предприятието му или за негови собствени
нужди извън предприятието, а товарите принадлежат на лицето, за чиято сметка се извършва
превозът, или са били продадени, закупени, дадени под наем или наети, произведени,
добити, преработени или поправени от него, или б) превоз на пътници без заплащане с
нетърговска или нестопанска цел, предназначен единствено за собствена дейност или
произтичащ от собствена дейност, извършван със собствени или наети без водач пътни
превозни средства, управлявани от водачи, назначени по трудов договор с лицето, за чиято
сметка се извършва превозът, когато този превоз не е основна дейност за него“.
Събрани са убедителни доказателства, изводимо от показанията на свид. С., а
неоспорено и от въззивника, че при извършената на 20.02.2023 г. проверка от служителите
на РДАА – София жалбоподателят Т. не е представил заповед на управляващия
юридическото лице, за чиято сметка се извършва превозът или на упълномощено от него със
заповед лице с посочени датата или периодът за извършване на превоза, часовете на
тръгване и маршрутът на движение, както и видът на товара. Това свое задължение,
произтичащо от разпоредбата на чл.18, т.4 от Наредба №Н-8 от 27.06.2008 г. на Министъра
на транспорта, въззивникът не е изпълнил. Причините, обусловили неизпълнението в случая
се свързват единствено с поведението на водача и не стоят извън неговата воля. Видно от
приложената към материалите по делото заповед на управителя на „ТСВ“ЕАД, същата е
издадена преди началото на пътуването (три дни по- рано), като не са ангажирани
доказателства за обективни пречки, възпрепятстващи упражняването на фактическа власт
върху нея от Т..
От субективна страна нарушението е извършено непредпазливо, тъй като
жалбоподателят макар да не е съзнавал общественоопасния характер на деянието, е могъл и
е бил длъжен да предвиди нуждата от упражняване на фактичека власт върху всички
необходими документи, съпътстващи превоза на товара за собствена сметка, като е
неглижирал тези свои ангажименти.
Съдът намира за основателно обаче възражението на въззивника, че
административнонаказващият орган неправилно е приложил като съответстваща на
нарушената материалноправна норма на чл.18, т.4 от Наредба №Н-8 от 27.06.2008 г. на
Министъра на транспорта санкционната разпоредба на чл. 93, ал. 1, т.1 от ЗАвПр.
Цитираната норма предвижда отговорност за водач, който извършва обществен превоз или
превоз за собствена сметка на пътници и товари без издадено за моторното превозно
средство удостоверение за обществен превоз на пътници или товари, заверено копие на
лиценз на Общността, разрешение, документ за регистрация или други документи, които се
изискват от регламент на европейските институции, от ЗАвПр и от подзаконовите
5
нормативни актове по прилагането му. В конкретния случай установената по делото
фактология, както и очертаните в констативно – съобразителната част на АУАН и НП
обстоятелства свързват бездействието на жабоподателя не с изпълнение на специализирана
дейност при отсъствието въобще на изискуемата заповед, а с констатираното отсъствие на
същата във фактическата власт на водача по време на изпълнявания превоз за собствена
сметка. Относима към конкретиката на случая се явява нормата на чл.93, ал.2 от ЗАвПр,
съгласно която се наказва с глоба от 100,00 лева водач, който не представи в момента на
проверката издадения лиценз, заверено копие на лиценз на Общността, разрешението,
документа за регистрация или други документи, които се изискват от регламент на
европейските институции, от ЗАвПр или от подзаконовите нормативни актове по
прилагането му.
Съдът намира, че неправилното посочване на санкционната разпоредба в НП не
налага неговата отмяна, а предполага единствено изменение, изразяващо се в
преквалификация на основанието за ангажиране на административнонаказаталната
отговорност от такова по чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвПр, в такова по чл.93, ал.2 от ЗАвПр и
намаляване размера на наложената глоба от 2000,00 лева на 100,00 лева. В случая не се
пристъпва към промяна в обстоятелствата на нарушението, отнесени правилно към
накърнената материалноправна разпоредба на чл.18, т.4 от Наредба № Н-8 от 27.06.2008г. на
МТ. Изменението, съобразно нормата на чл.63, ал.7, т.1 от ЗАНН, се свързва с приложение
на закон за по-леко наказуемо административно нарушение, чийто състав се изпълва със
санкционната норма на чл.93, ал.2 от ЗАвПр. Последната предвижда по- ниско по размер
административно наказание „Глоба“ – 100,00 лева, спрямо наложеното с наказателното
постановление.
При така извършеното изменение, съгласно чл. 93, ал. 2 ЗАвПр, глобата е абсолютно
определена като размер, поради което не съществува юридическа възможност същата да
бъде намалена (арг. от чл. 27, ал. 5 ЗАНН: “Не се допуска определяне на наказание под най-
ниския предел за наказание глоба…”).
Не се разкриват предпоставките за приложението на чл. 28 ЗАНН. Относимостта на
визирания нормативен регламент се преценява въз основа на установените факти и се
предопределя от спецификите на всеки отделен случай. Отказът на наказващия орган да
приложи разпоредбата на чл. 28 ЗАНН винаги подлежи на съдебен контрол за
законосъобразност, в който смисъл е и Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007 г. по т.н.д.
№ 1/2007 г., ОСНК на ВКС, докладчик-съдия Блага Иванова, доколкото „Съдът не може да
бъде обвързан от решението на административен орган и не може да бъде възпрепятстван в
правомощията си да проучи в пълнота фактите, релевантни за спора, с който е сезиран…“, а
е длъжен да „…изследва и решава всички въпроси, както по фактите, така и по правото, от
които зависи изходът на делото“. Установените в практиката критерии за неговото
дефиниране са свързани с естеството на засегнатите обществени отношения, липсата или
незначителността на настъпилите общественоопасни последици и обстоятелствата, при
които неизпълненото правно задължение е намерило проявление в обективната
действителност – време, място, обстановка, механизъм и т.н. В тази връзка, за наличието на
съставомерност на нарушението на чл.18, т.4 от Наредба №Н-8/26.07.2008г. на МТ, вр.чл.93,
ал.2 от ЗАвПр не се изисква настъпването на допълнителни вредни последици, но макар и
формално по своята конструкция неизпълнението на посоченото правно задължение не
разкрива формална по степен обществена опасност, доколкото не се отличава от
обикновените случаи на нарушения от вида. Извършван е превоз на строителна машина в
рамките на относително дълъг маршрут, което е налагало повишено внимание от страна на
фактическият изпълнител на същия да изпълни правните предписания, така че да обезпечи
най- малкото законосъобразното извършване на контрол от страна на компетентните органи
върху неговата дейност, а така и върху основанието за нейното изпълнение. Още повече
когато самата заповед за възлагане на превоза за собствена сметка е издадена три дни преди
6
предприемането на дейността, което е предполагало достатъчно време за организация от
страна на въззивника.
Съдът констатира, че съобразно изложените фактически и правни доводи, така
протеклата фаза на административнонаказателното производство по установяване на
административно нарушение и по налагане на административно наказание не е опорочена
поради допуснати съществени процесуални нарушения, а отговорността на жалбоподателя е
ангажирана правилно, като наказателно постановление следва единствено да се измени в
частта на приложимата санкционна разпоредба и наложеното на жалбоподателя
административно наказание "глоба" следва да бъде намалено до размера, предвиден в чл. 93,
ал. 2 ЗАвПр.
Така мотивиран, на основание чл. 63, ал. 7, т. 1 ЗАНН, Софийски районен съд,
НО, 2-ри състав,
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление №42-0005823/27.03.2023 г., издадено от
Чавдар Асенов Караджов – Директор на РДАА – София, с което на М. Т. Т., ЕГН
**********, е наложена "глоба" в размер на 2000,00 /две хиляди/ лева на основание чл. 93,
ал. 1, т. 1 ЗАвПр за нарушение на чл. 18, т. 4 от Наредба № Н - 8/27.06.2008 г. за условията и
реда за извършване на превоз на пътници и товари за собствена сметка, издадена от
Министъра на транспорта, като ПРЕКВАЛИФИЦИРА основанието за налагане на
административното наказание на чл. 93, ал. 2 от ЗАвПр и НАМАЛЯВА размера на
"глобата" на 100,00 /сто/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд –
София град, на основанията предвидени в НПК, и по реда на Глава Дванадесета от
АПК, в 14 – дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7