Р Е Ш Е Н И Е
№ 265
гр. Перник, 12.07.2019 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, първи
въззивен състав, в открито съдебно заседание на тринадесети юни през две хиляди
и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МЕТОДИ ВЕЛИЧКОВ
ЧЛЕНОВЕ: 1. КРИСТИАН ПЕТРОВ
2. мл.с.
КРИСТИНА КОСТАДИНОВА
при
участието на секретаря Катя Станоева, като разгледа докладваното от мл.съдия К.
Костадинова в.гр.д. № 222 по описа
на съда за 2019 година и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и
сл. от ГПК.
С Решение
№ 75/06.07.2018 г., постановено по гр.д. № 465/2017 г. по описа на Районен съд
– гр. Радомир и Решение № 90/31.01.2019 г., постановено по същото дело в хода
на производство по чл. 247 от ГПК, първоинстанционният съд е отхвърлил
предявения от Р.Й.Д.,
с ЕГН **********, Ж.Б.Н., с ЕГН **********, Л.Б.С., с ЕГН ********** и М.Б.Х. с
ЕГН ********** против А.Е.А., с ЕГН **********, С.Й.А., с ЕГН: **********
и Община Земен, с ЕИК ********* иск с правно основание по чл. 26,
ал. 1, предл. 1-во от ЗЗД – за прогласяване нищожността на извършена
покупко-продажба на имот – частна общинска собственост между Община Земен и А.Е.А.,
оформена в договор за покупко-продажба на недвижим имот частна общинска
собственост от 17.11.2015 г., вписан в служба по вписванията гр. Радомир в
дв.вх.регистър под № 2398 и вх. рег. № 2403/19.11.2017 г., акт № 56, том 10,
дело № 1162/2015 г. по отношение на поземлен имот с № 004081, находящ се в
землището на гр. Земен, община Земен, целия с площ от 0.332 дка. при граници на
имота: ПИ № 000907 – жилищна територия на гр. Земен, ПИ № 004082 – ливада на
насл. на Н.И.М., ПИ № 004080 – ливада на насл. на Е.Г.Г., ПИ № 004079 – ливада
на К.Г.И., актуван с АЧОС 1062/25.05.2015 г.
Със същото
решение първоинстанционният съд е отхвърлил и предявения от Р.Й.Д., Ж.Б.Н., Л.Б.С.
и М.Б.Х. против А.Е.А. и С.Й.А.иск с правно основание по чл. 124, ал. 1 от ГПК
– за признаване за установено, че А.Е.А. и С.Й.А.не са собственици на
земеделска земя – нива с площ от 0,200 дка, ІV категория в местността „***“
(съобразно посоченото в решението на ПК-Земен, местност „***“) – съобразно
договор за покупко – продажба, представляващ част от поземлен имот с № 004081
по КВС на гр. Земен, при граници по същата карта: север – площ от ПИ с №
004081, юг – път, изток – имот с № 004082 – собственост на насл. на Н.И.М.,
запад – имот с № 004080 – собственост на насл. на Е.Г.Г. и ПИ с № 004079 –
собственост на К.Г.И., отразен на комбинирана скица към заключението по
депозираната в съда на 29.05.2018 г. СТЕ, приложена на л. 292 от делото по
букви А-Б-Г-Д-З-А, неразделна част от решението.
Предвид
изхода на делото първоинстанционният съд е осъдил ищците да заплатят на Община
Земен сумата от 250 лева, представляваща разноски по делото.
Срещу постановеното
решение е постъпила въззивна жалба с вх. № 4601/17.09.2018
г., подадена от Р.Й.Д., Ж.Б.Н., Л.Б.С. и М.Б.Х. чрез пълномощника им – адв. Н.Х.,
с която същото се оспорва изцяло. Навеждат се доводи, че обжалваното решение е
неправилно, поради допуснати нарушения на материалния закон, необосновано и
незаконосъобразно, постановено при допуснати съществени нарушения на
съдопроизводствените правила.
По отношение
на отхвърления иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК се твърди, че съдът не е обсъдил в
пълнота доводите на ищците, че процесният имот от 0.200 дка не представлява
земя по чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ, тъй като за него е подадено заявление за
възстановяване на собствеността и има положително решение на поземлената
комисия в тази насока. На следващо място се излагат подробни доводи, че
процесният имот е владян от жалбоподателите в периода от 1994 г. до 2004 г., а
и след това, поради което в полза на същите е изтекла придобивна давност и
Община Земен не би могла да стане негов собственик. В тази връзка се акцентира
върху обстоятелството, че няма пречка в полза на ищците да тече придобивна
давност, доколкото именно те са инициирали процедурата по възстановяване на
имота.
Оспорва се
изводът на съда, че не можело да се установи идентичност между имота, предмет
на Решение № 2959/21.01.1994 г. на ПК-гр. Земен и имота, предмет на АЧОС,
съответно на процесния договор за покупко-продажба като срещу този извод се
излагат подробни съображения. В тази връзка се акцентира върху обстоятелството,
че съгласно съдебно-техническата експертиза по делото претендираният от ищците
за възстановяване имот представлява част от имот с № 004081, който именно бил
прехвърлен от Община Земен на А.А.. Допълва се, че жалбоподателите са направили
искане за оглед на място с разпит на свидетели с оглед индивидуализацията на
претендирания от тях имот, но това искане не е било уважено от районния съд. На
следващо място се излагат подробни доводи, че Община Земен въобще не е могла да
стане собственик на имота, предмет на покупко-продажбата, доколкото АЧОС № 1062/25.05.2015
г., както и протокол № 1/14.07.2008 г. за определяне на земите по чл. 19, ал. 1
от ЗСПЗЗ, страдали от множество пороци и неясноти. Поддържа се, че районният
съд е аргументирал изводите си относно претенцията на жалбоподателите в
противоречие с правилата за разпределяне на доказателствена тежест. Акцентира
се върху обстоятелството, че не ищците, а ответниците следва да докажат
основанието, от което произтича правото им на собственост и след като от
доказателствата по делото това тяхно право не се установява, то искът следва да
бъде уважен.
По отношение
на отхвърления иск по чл. 26, ал. 1, предл. 1-во от ЗЗД се излагат подробни
доводи, че административната процедура във връзка със сключването на процесния
договор за покупко-продажба е нарушена като са извършени редица противозаконни
действия при провеждането й.
В
законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор с вх.
№ 5439/07.11.2018 г. от Община Земен, в който въззивната жалба се оспорва като
неоснователна. Излагат се подробни съображения за правилност и обоснованост на
атакуваното съдебно решение. Относно иска по чл. 26, ал. 1, предл. 1-во от ЗЗД
се посочва, че административната процедура по провеждане на търга и сключване
на процесния договор е законосъобразно осъществена, както е приел и районният
съд. В тази връзка се твърди, че съответните решения на общинския съвет са
законосъобразни, като не са налице сочените от жалбоподателите пороци. Освен
това се посочва, че дори да е имало някакви пороци, то жалбоподателите е следвало
да релевират същите в административната процедура, поради което навеждането им
в настоящото производство е недопустимо.
На следващо
място се излагат подробни доводи, че Община Земен е била легитимен собственик
на имот № 004081, поради което законосъобразно се е разпоредила със същия.
На последно
място се оспорват твърденията на жалбоподателите относно изтекла в тяхна полза
придобивна давност. Иска се първоинстанционното решение да бъде потвърдено
изцяло. Претендират се разноски.
В срока по
чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил и отговор с вх. № 5445/07.11.2018 г. от
ответниците А. и С. А., чрез пълномощника им – адв. К.Д.. В същия се излагат
доводи, сходни с тези изложени в писмения отговор, депозиран от Община Земен. В
допълнение се акцентира върху обстоятелството, че правилно районният съд е
приел, че липсва идентичност между имота по решението на Поземлената комисия в
гр. Земен и имота, закупен от А.А.. В тази връзка се твърди, че жалбоподателите
не са доказали да имат каквито и да било права върху последния. Претендират се
разноски в производството пред настоящия съд.
От Р.Й.Д., Ж.Б.Н.,
Л.Б.С. и М.Б.Х., чрез процесуалния им представител – адв. Н.Х. е депозирана и
въззивна жалба с вх. № 903/25.02.2019 г. срещу Решение № 90/31.01.2019 г. по
гр.д. № 465/2017 г. на РС – гр. Радомир, постановено в производство по поправка
на очевидна фактическа грешка в Решение № 75/06.07.2018 г. като в същата се
поддържат доводите, изложени във въззивна жалба с вх. № 4601/17.09.2018 г.
срещу основното решение.
От А. и С.А.,
чрез пълномощника им – адв. К.Д., е постъпил отговор с вх. № 1339/22.03.2019
г. на въззивната жалба. В същия се излагат
доводи, че Решение № 90/31.01.2019 г. по гр.д. № 465/2017 г. на РС – гр.
Радомир е правилно и законосъобразно, поддържат се и доводите, изложени
в отговора по въззивната жалба срещу основното решение по делото.
В съдебно
заседание пред въззивната инстанция жалбоподателите редовно призовани, не се
явяват. Вместо тях се явява адв. Х., която поддържа въззивните жалби, не прави
доказателствени искания. По същество излага доводи за неправилност на
обжалваното първоинстанционно решение като обръща внимание върху
обстоятелството, че по делото е предявен отрицателен установителен иск, при
който ответната страна следва да докаже правото си на собственост, докато
правата на ищците не подлежат на доказване. Твърди се, че Община Земен не е
станала собственик на процесния имот, доколкото не са били налице
предпоставките за актуването му като земя по чл. 19 от ЗСПЗЗ. С тези аргументи
иска обжалваното решение да бъде отменено изцяло, а заедно с него да бъде
отменено и решението за поправка на очевидна фактическа грешка, като бъде
постановен нов съдебен акт, с който предявените претенции да бъдат уважени.
Претендира разноски като представя списък по чл. 80 от ГПК. Прави възражение за
прекомерност на разноските на насрещната страна.
Въззиваемите
А. и С.А., редовно призовани, не се явяват и не изпращат представител в
съдебното заседание пред въззивния съд. От процесуалния им представител адв. К.Д.
е постъпила молба-становище, в която е направено искане за гледане на делото в
отсъствие на доверителите й. Посочено е че се оспорва въззивната жалба, като се
поддържа депозираният отговор. По същество за излагат доводи за правилност и
обоснованост на първоинстанционното решение като се твърди, че същото е
постановено при изяснена фактическа обстановка по делото. По тези съображения
се иска обжалваният съдебен акт да бъде потвърден. Претендират се разноски.
Въззиваемата
страна Община Земен, редовно призована, не се явява и не изпраща представител
за съдебното заседание пред настоящата инстанция.
Въззивната
жалба е подадена в законоустановения срок срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт от активно легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалване, поради
което същата е допустима и редовна и следва да бъде разгледана по същество. По
същество като допустима и редовна следва да бъде разгледана и въззивната жалба
срещу решението, постановено по реда на чл. 247 от ГПК.
Пернишкият
окръжен съд, като съобрази доводите на страните и събраните писмени и гласни
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235,
ал. 2 от ГПК, намира за установено следното:
Производството
пред първата инстанция е образувано по повод на искова молба до Районен съд – гр.
Радомир от 23.06.2017 г., подадена от Р.Д., Ж.Н., Л.С. и М.Х.. Със
същата са предявени иск с правно основание по чл. 26, ал. 1, предл. 1-во от ЗЗД
– за прогласяване нищожността на извършена покупко-продажба на имот – частна
общинска собственост между Община Земен и А.Е.А., оформена в договор за
покупко-продажба на недвижим имот частна общинска собственост от 17.11.2015 г.,
вписан в служба по вписванията гр. Радомир в дв.вх.регистър под № 2398 и вх.
рег. № 2403/19.11.2017 г., акт № 56, том 10, дело № 1162/2015 г. и отрицателен установителен
иск с правно основание по чл. 124, ал. 1 от ГПК – за признаване за установено,
че ответниците не са собственици на земеделска земя – нива с площ от
0,200 дка, ІV категория в местността „***“ (съобразно посоченото в решението на
ПК-Земен, местност „***“) – въз основа на договор за покупко – продажба, който
имот представляващ част от поземлен имот с № 004081 по КВС на гр. Земен, при
граници по същата карта: север – площ от ПИ с № 004081, юг – път, изток – имот
с № 004082 – собственост на наследниците на Н.И.М., запад – имот с № 004080 –
собственост на наследниците на Е.Г.Г. и ПИ с № 004079 – собственост на К.Г.И..
В
исковата молба и депозирано към нея уточнение се твърди, че ищците са наследници
на лицето Й.И.Г. (Н.) – бивш жител ***, починал на ***. На следващо място се
посочва, че с влязло в сила Решение № 2959/21.01.1994 г. на Общинска служба по
земеделие гр. Земен на наследниците на Й.И. Н. са възстановени земеделски земи,
притежавани от последния преди образуване на ТКЗС в гр. Земен, сред които и
нива от 0,200 дка — четвърта категория в землището на гр. Земен в местността „***”.
Уточнено е че същата представлява част с площ от 0,200 дка от поземлен имот с №
004081 по картата на възстановената собственост на гр. Земен, при граници по
КВС: север – площ от ПИ с № 004081, юг – път, изток – имот с № 004082,
собственост на наследниците на Н.И.М., запад – имот с № 004080, собственост на
наследниците на Е.Г.Г. и имот с № 004079 – собственост на К.Г.И.. Допълва се,
че имотът бил възстановен в съществуващи стари реални граници, поради което
след възстановяването му ищците го ползвали за зеленчукова градина, като
собствеността им върху същия не била оспорвана. В тази връзка се твърди, че от момента на влизане в сила на
решението на ОСЗ – гр. Земен т.е. от 1994 г. до 2015 г. ищците са осъществявали
непрекъснато, спокойно и необезпокоявано владение върху процесния имот, като
един от тях непрекъснато го е обработвал. По тези съображения същите считат, че
в тяхна полза е изтекла десетгодишната придобивна давност. В тази връзка
поддържат, че Община Земен не е станала собственик на процесния земеделски
имот, доколкото спрямо него не са били налице предпоставките по чл. 19 от ЗСПЗЗ,
В контекста на така наведените доводи, считат че общината не е могла да
прехвърли собствеността на имота на трето лице.
На следващо място посочват, че по
повод подадено от тях заявление в ОСЗ – гр. Земен за извършване на заснемане на
имота са разбрали, че същият попада върху част от имот № 004081 по КВС на гр.
Земен, който бил собственост на ответницата А.Е.А.. Уточняват, че от ОСЗ – гр.
Земен са ги уведомили, че последната е закупила имот № 004081, находящ се в
землището на гр. Земен, местността „***”, представляващ ливада четвърта
категория с площ от 0.332 дка, по силата на прехвърлителна сделка – договор за
покупко-продажба на недвижим имот частна общинска собственост, сключен между
Община Земен като продавач и А.А. като купувач. Допълват, че посоченият имот с
№ 004081 е бил продаден чрез търг с тайно наддаване, като договорът е бил
сключен с ответницата А. по време на брака й с лицето С.А., поради което
считат, че същият е придобит при условията на СИО .
На следващо място излагат подробни
доводи, че извършената продажба от Община Земен е нищожна, поради противоречие
със закона и неспазване на императивни изисквания при провеждане на процедурата
за разпореждане с имот общинска собственост. В тази връзка обръщат внимание, че
не е налице решение на общински съвет – гр. Земен в изискуемата от чл. 21, ал. 1
от ЗМСМА форма, тъй като не е надлежно прието след поименно гласуване на
общинските съветници, като конкретно решение за разпореждане с имущество –
недвижим имот, частна общинска собственост. Посочват също, че заповедта за
откриване на процедурата за провеждане на търга е подписана от лицето Р. А.,
което има личен материален интерес от проведената продажба и се намира в
положение на конфликт на интереси с лицето, обявено за купувач –А.А., доколкото
между двете е налице роднинска връзка по сватовство. В тази връзка се поддържа
нарушение на чл. 8 и чл. 9 от Закона за предотвратяване и установяване на
конфликт на интереси. Акцентира се върху обстоятелството, че не са били
осъществени предвидените по ЗМСМА и НПУРОИ действия по публично обявяване на
продажбата с тайно наддаване за процесния недвижим имот, нито е налице
разгласяване чрез средствата за масово осведомяване, интернет страницата на
Община Земен и други начини, предвидени в цитираната Наредба.
Независимо от така изложеното ищците
считат, че сделката е нищожна и защото не е породила вещно-прехвърлителен ефект,
доколкото общината не е била собственик на земеделската земя, която е продала,
като в тази връзка и ответниците А. не са могли да придобият собствеността
върху процесния имот.
С тези аргументи искат извършената
с договор за покупко-продажба на недвижим имот частна общинска собственост от
17.11.2015 г. сделка да бъде прогласена за нищожна, както и съдът да признае за
установено, че ответниците С. и А. А. не са станали собственици на процесния
недвижим имот от 0.200 дка въз основа на посочената сделка.
В
законоустановения срок по чл. 131 от ГПК от страна на ответника Община Земен е постъпил
писмен отговор, в който предявените искове се оспорват като недопустими поради
липса правен интерес от тяхното предявяване. Излагат се доводи и че резултатът
от проведен търг по реда на ЗОбС не подлежи на оспорване в настоящото
производство, доколкото за това е налице специален ред по АПК, от който ищците
не са се възползвали.
На следващо място предявените искове
се оспорват и като неоснователни, в която връзка се твърди, че проведената процедура
за продажба е извършена редовно и законосъобразно. Акцентира се върху
обстоятелството, че ищците не са собственици на поземления имот, предмет на
договора за покупко – продажба от 17.11.2015 г., а освен това не ставало ясно и
каква част от претендирания от тях имот попада в имота предмет на процесния договор.
Поддържа се, че Община Земен е собственик на имот № 04081 по КВС, с площ от
0,332 дка, считано от 15.07.2008 г., като същата чрез своите служители се е
грижела за стопанисването на имота. Твърди се, че процесният имот е бил
безстопанствен, не е бил заявен за възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, поради
което е предоставен в собственост на общината на основание чл. 19 от ЗСПЗЗ. В
тази връзка се оспорват твърденията, изложени в исковата молба, че имотът е
ползван от ищците за зеленчукова градина, като се излагат доводи, че през
посочения от тях период, същият е бил владян от общината, което владение не е
било оспорвано. Навеждат се подробни съображения, че липсва идентичност между имота,
описан в решението на ОСЗ – гр. Земен, и имота, предмет на договора за
продажба. С тези аргументи се прави извод за неоснователност на исковите
претенции, в която връзка се иска същите да бъдат отхвърлени.
В срока по чл. 131 от ГПК от ответниците А.А.
и С.А. също е постъпил писмен отговор на
исковата молба, в който предявените искове се оспорват като недопустими евентуално като
неоснователни. По отношение на допустимостта се твърди на първо място, че С.А.
въобще не е надлежен ответник по делото, доколкото не е носител на спорните
права. На следващо място се излагат доводи и че ищците нямат правен интерес от
предявените искове. Навеждат се съображения и че последните са неоснователни,
доколкото не били налице посочените в исковата молба закононарушения при
провеждане на процедурата по продажба на имота, който бил частна общинска
собственост. Обръща се внимание върху обстоятелството, че ищците не са взели
участие в проведения търг, въпреки че са имали тази възможност, поради което не
могат да оспорват резултатите от същия в настоящото производство. В тази връзка
се прави извод, че по силата на сключения договор за продажба ответниците са
придобили валидно собствеността върху имота като липсват основания за
оспорването на този факт от ищците. По тези съображения се иска предявените искове да бъдат
отхвърлени.
Като доказателства в първоинстанционното производство
са приети: удостоверение за наследници на Й.И.Г., Решение № 2959/21.01.1994 г.
на Поземлена комисия гр. Земен, заявление-декларация от Й. Н. до председателя
на ТКЗС, опис-декларация от Й. Н., удостоверение от емлячен регистър относно
лицето Й. Н., уведомително писмо до ОСЗ гр. Земен и извадка от КВС на гр.
Земен, протокол от 23.08.2016 г. от ОСЗ гр. Земен, договор за покупко-продажба
на недвижим имот частна общинска собственост от 17.11.2015 г., протокол № 55 от
заседание на общински съвет в гр. Земен, проведено на 28.08.2015 г., Заповед №
РД-192/24.09.2015 г., скица № К01427/28.06.2017 г., удостоверение за данъчна
оценка на имот с № 004081, находящ се в гр. Земен, удостоверение за съпруг и
родствени връзки на А.А., протоколно решение № 1/14.07.2008 г. на комисия по
чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ и приложения към него (представени частично пред
районния съд и изискани в цялост от въззивната инстанция), акт за частна
общинска собственост (АЧОС) № 1062/25.05.2015 г., покана за провеждане на
заседание на общинския съвет в гр. Земен, докладна записка от Д.С. – кмет на
община Земен, списък на съветниците при общински съвет гр. Земен, присъствали
на сесия, проведена на 28.08.2015 г., обяснителна записка до Районна
прокуратура гр. Радомир от Р.Х. – технически сътрудник на Об.С. – Земен,
протокол от 25.09.2015 г. от В.Д., Заповед № РД-225/15.10.2015 г., протокол от
15.10.2015 г., Заповед № РД-226/16.10.2015 г., протокол № 56 от заседание на
общински съвет гр. Земен, проведено на 23.09.2015 г., Заповед №
РД-187/18.09.2015 г., извлечение от в-к. „СъПерник“. По делото са изготвени и
приети съдебно техническа (основна, доработка към основна експертиза и
допълнителна експертиза) и съдебно почеркова (основна и допълнителна)
експертиза. Към СТЕ е изготвена комбинирана скица с оглед позициониране на
процесния имот. От СПЕ се установява, че подписите в представени по делото и
оспорени по чл. 193 от ГПК документи са изпълнени от лицата, обозначени за
техни автори. Разпитани са и четирима свидетели: Б.Б.Г., Й. Г.Д., Р. Й.А. и Я.А.Х..
Въз основа
на събраните доказателства и твърденията на страните първоинстанционният съд е
приел, че предявените искове са допустими, но неоснователни.
По отношение
на иска по чл. 26, ал. 1, предл. 1-во от ЗЗД решаващият състав е аргументирал
извода си за неоснователност, като е приел, че при провеждане на процедурата по
продажба на имота частна общинска собственост са спазени всички законови
изисквания в това число не е налице конфликт на интереси. Посочил е също, че независимо
от свидетелските показания по делото не може да се установи идентичност на
имота, претендиран от ищците, и имота, предмет на процесния договор. Обърнал е
внимание, че дори общината да не е била собственик на продавания имот, това не
би довело до нищожност на договора.
Относно
отрицателния установителен иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК първоинстанционният съд
е приел, че принципно наличието на започнала процедура по възстановяване на
имот по ЗСПЗЗ е пречка същият да бъде обявен за земя по чл. 19 от ЗСПЗЗ.
Доколкото обаче в настоящия случай не може да се установи идентичност на
заявения за възстановяване имот с имота, актуван като частна общинска
собственост, то решаващият състав е достигнал до извод, че липсва пречка
последният да бъде признат за земя по чл. 19 от ЗСПЗЗ, съответно продаден.
С тези
аргументи районният съд е приел, че процесният договор е валиден като
ответниците са придобили правото на собственост върху имота, предмет на същия,
поради което е отхвърлил и двата предявени иска.
Съгласно чл.
269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта – в обжалваните части, като по останалите въпроси е ограничен
от релевираните въззивни основания в жалбата.
Обжалваното
първоинстанционно решение е постановено от съдия от РС – гр. Радомир в
предвидената от закона форма и в кръга на неговата компетентност, поради което
същото е валидно. По отношение на допустимост настоящият състав на въззивния
съд намира постановения първоинстанционен акт за допустим в обжалваните части. Валидно
и допустимо е и Решение № 90/31.01.2019 г., постановено по реда на чл. 247 от ГПК, с което и извършена поправка на очевидна фактическа грешка.
По въпросите
за неправилността на обжалваните решения въззивният съд е обвързан от доводите,
посочени във въззивните жалби.
От фактическа страна между страните не се спори, а и от доказателствата по
делото се установява, че ищците са наследници на лицето Й.И.Г. (Н.), бивш жител
***, починал на ***. Не се спори също, че със заявление – декларация от 06.03.1956 г. последният е заявил
желание да стане член кооператор на земеделско стопанство в гр. Земен, като в
тази връзка е посочил, че ще внесе в него обработваемата от домакинството му
земя, находяща се в гр. Земен. Същата е подробно описана в представена по
делото опис-декларация, видно от която в стопанството е внесена ливада в
местността „***“ с площ от 0,200 дка, чийто граници не са посочени.
На следващо място между страните не
се спори, че с Решение № 2959/21.01.1994 г. на ПК в гр. Земен на наследниците
на Й.И. Н. е признато и възстановено правото на собственост в съществуващи (възстановими)
стари реални граници на имот, представляващ нива от 0,200 дка, четвърта
категория, находяща се в землището на гр. Земен в местността „***“. В
представеното решение не са посочени граници на имота, няма и приложена скица
относно същия. От приложено удостоверение от ОбНС гр. Земен от 20.09.1991 г. е
видно, че съгласно емлячния регистър лицето Й. Н. притежава градина с площ от
0.200 дка, находяща се в местността „***“, в гр. Земен, като в същото не са
посочени границите на последната.
От протоколно решение № 1 от
14.07.2008 г. се установява, че в Община Земен е била назначена комисията по
чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ, която е определила
имотите по ал. 1 от същия текст в общината по землища. В тази връзка към
посоченото решение се съдържа приложение № 1, от което е видно, че имот с №
004081 по КВС на гр. Земен, представляващ ливада с площ от 0,332 дка, е приет
за земя по чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ. В тази връзка и на основание Заповед №
РД-17/15.07.2008 г. за посочения имот е съставен Акт № 1062 за частна общинска
собственост от 25.05.2015 г. (АЧОС), съгласно който ответникът Община Земен е
собственик на поземлен имот с номер № 004081, с площ от 0,332 кв.м., с начин на трайно ползване –
ливада, четвърта категория, находящ се в землището на гр. Земен, съгласно скица
№ К01171/22.05.2015 г. издадена от ОСЗ – гр. Земен, при граници: имот № 000907
– жилищна територия на гр. Земен, имот № 004082 – ливада на наследници на Н.И.М.,
имот № 004080 – ливада на наследници на Е.Г.Г. и имот № 004079 – ливада на К.Г.И..
Така съставеният АЧОС е вписан в Служба по вписванията гр. Радомир дв.вх. №
1041, вх.рег. № 1045 от 02.06.2015 г.
На следващо място по делото се
установява, че с докладна записка от 17.08.2015 г. Д.С. като кмет на община
Земен е поискал от общинския съвет да даде съгласие за продажба на имот №
004081, находящ се в землището на гр. Земен, като и да приеме цена на имота, съгласно
изготвена пазарна оценка от лицензиран оценител. Съобразно посочената докладна
записка с протоколно решение № 515 от 28.08.2015 г. общинският съвет в гр.
Земен е приел продажна цена за имот № 004081, находящ се в землището на гр.
Земен, като е дал съгласието си същият да бъде продаден на търг с тайно
наддаване. Цитираното решение било обективирано в протокол № 55 от 28.08.2015
г. с протоколчик Р.Х.. За присъствието на общинските съветници на заседанието,
проведено на 28.08.2015 г., бил съставен списък на присъстващите, който не е
подписан от ответника С.А.. В тази връзка на първа страница от протокол №
55828.08.2015 г., било отразено, че последният отсъства от заседанието на
общинския съвет. Под отделно взетите протоколни решения в това число решение № 515 обаче било
отразено, че същият е гласувал „за“ при вземане на съответните решения. В тази връзка била предприета
проверка от РП – гр. Радомир, в хода на която лицето Р.Х., в качеството си на
технически сътрудник на ОбС – гр. Земен, депозирала писмени обяснения като посочила,
че е допуснала техническа грешка при отбелязване на поименното гласуване за
решенията взети по протокол № 55 от 28.08.2015 г., като срещу имената на
неприсъстващия на заседанието ответник С.А. е посочила „за“, вместо „отсъства
от заседанието“.
На следващо място по делото се
установява, че със Заповед № РД – 187/18.09.2015 г. на кмета на Община Земен Р.
Й.А. е била определена да изпълнява длъжността заместник кмет, която да
замества кмета за периода от 23.09.2015 до 16.10.2015 г. поради отпуск. Видно
от посочената заповед на Р. А. било
възложено да изпълнява всички правомощия и задължения на кмет на общината.
Същевременно съгласно протокол № 56/23.09.2015 г. общинският съвет в гр. Земен
е избрал Р. А. за временно изпълняващ длъжността кмет на община Земен за
времето от 17.10.2015 г. до полагане на клетва на новоизбрания кмет.
Предвид така възложените й
правомощия със Заповед № РД – 192/24.09.2015 г. Р. А. наредила провеждането на
публичен търг с тайно наддаване за продажба на обекти частна общинска
собственост, сред които и поземлен имот № 004081. Във връзка с така обявения
търг посочената заповед от 24.09.2015 г. била публикувана във в-к. „Съперник“,
бр. 183 от 28.09.2015 г. Видно от представен по делото протокол на 25.09.2015
г. копие от заповедта било поставено и на таблото в Община Земен, което
обстоятелство било удостоверено от В.Д. – старши специалист „Общинска
собственост“. Със Заповед № РД – 225/15.10.2015 г. била назначена комисия за
провеждане на така обявения търг. Същата съставила протокол за работата си,
видно от който за купувач на имот № 004081 била предложена ответницата А.А.. Въз
основа на Заповед № РД-226/16.10.2015 г., последната била определена за
спечелила търга по Заповед № РД-192.24.092015 г. за продажба на имот – частна
общинска собственост, а именно поземлен имот № 004081, находящ се в землището
на гр. Земен, актуван с АЧОС № 1062/25.05.2015 г. Посочените две заповеди – за
назначаване на комисия и за определяне на лице, спечелило търга, отново били
подписани от Р. А., която утвърдила и протокола от работата на комисията.
Предвид проведения търг с тайно
наддаване, между Община Земен и А.А. бил сключен договор за покупко – продажба
на недвижим имот частна общинска собственост от 17.11.2015 г. с предмет – правото
на собственост върху недвижим имот частна общинска собственост, с
административен адрес: гр. Земен, представляващ поземлен имот № 004081, находящ
се в землището на гр. Земен, общ. Земен, целия с площ от 0,332 кв.м., при граници на имота: ПИ № 000907
– жилищна територия на гр. Земен, ПИ № 004082 – ливада наследниците на Н.И.М.,
ПИ № 004080 – ливада наследниците на Е.Г.Г., ПИ № 004079 – ливада на К.Г.И.,
актуван с АЧОС № 1062/25.05.2015 г. От името на общината посоченият договор бил
подписан от Д.С. в качеството му на кмет.
На последно място по делото не се
спори, че ответниците А.А. и С.А. са съпрузи, че С.А. е бил общински съветник в
общинския съвет гр. Земен към момента на провеждане на търга, както и че
последният е брат на лицето Р. А..
В показанията си разпитаният по
делото свидетел Б.Г. твърди, че имот, находящ се в гр. Земен местността „***“,
с площ около двеста и няколко метра, е собственост на наследниците на Й. Н..
Уточнява, че същият граничи с негов собствен имот и циментов път към „Вародобив
и кариери“, който минавал през всички имоти. Твърди, че съвместно с ищците са
обработвали техния и неговия имот, доколкото си помагали. В тази връзка
уточнява, че в периода от 1994 г. до 2007 г. – 2008 г. ищецът Ж. А. е садил
зеленчуци в имота. Допълва, че последният е бил работен и от ищците Р.Д. и Л.С.,
но не може да каже период. Посочва, че не познава ищцата М.Б. и не я е виждал в
имота. Твърди, че сега никой не обработва същия, като
уточнява, че познава ответниците А.А. и С.А., но не ги е виждал там.
От своя страна свидетелката Й. Д. твърди, че ищецът Ж.Н. има място
около 300 кв.м., представляващо земеделска земя, което винаги е работил от 1988
г. – 1990 г. до 2010 г., като останалите ищци са му помагали. Като граници на
този имот посочва, че същият граничи с имот на наследници на Е.Г. – от запад,
от север – с ливада на Ж.Н., а от изток – с имот на брата на дядото на Ж.Н..
Допълва, че не знае други лица да са имали претенции към имота на ищеца Н..
Уточнява, че махала „***“ и местността „***“ са едно и също място.
В
показанията си свидетелят Я.Х. твърди, че Ж.Н. има имот с площ около 200 – 300
кв.м. от дядо му, непосредствено до реката, който граничи с пътя за „Кариери и
вародобив“ в гр. Земен, махала „***“.
Твърди, че този имот е работен от ищеца Н. в периода от 1994 г. до 2007
г. – 2008 г., но вече не се обработва.
По
делото е разпитана и свидетелката Р. А. (сестра на ответника С.А.), която сочи,
че спорният имот се намира в гр. Земен, местността „***“, а не в местността „***“,
по пътя за „Вародобив и кариери“. Твърди, че живее в близост до спорния имот,
като от 1999 г. същият не е обработван, но заявява и че не може да уточни
мястото. Посочва, че става дума за обрасла
ливада, която не е обработвана от началото на 90-те години. Уточнява, че познава
наследодателя на ищците – Й. Н., но не знае да е имал имот около реката.
Твърди, че не е виждала Ж.Н. в тази местност и не знае кой е имота на Б.Г..
Настоящият
състав също намира, че следва да кредитира депозираните свидетелски показания,
доколкото последните са ясни и последователни, като между тях не са налице
съществени противоречия от гл.т. на спорните по делото въпроси. Посоченият
извод се отнася и до показанията на св. Р. А., чиято евентуална
заинтересованост от изхода на делото сама по себе си не може да обоснове
недостоверност на изнесените от нея твърдения, още повече, че същата говори за
местност различна от тази, където ищците посочват да се намира твърденият от
тях имот.
На последно място при формиране на изводите си по делото въззивният съд кредитира
и изготвените и приети съдебно почеркова и съдебно техническа експертизи, доколкото и двете експертни
изследвания са задълбочени, подробни и компетентно извършени, а по делото
липсват и данни за евентуална заинтересованост на вещите лица от изхода на
производството.
В тази връзка от изготвените по
делото съдебно почеркова и допълнителна съдебно почеркова експертиза се установява, че
подписите, положени за „председател“, „секретар“, „член № 1“, „член № 2“ и
„член № 3“ в протоколно решение № 1 от 14.07.2008 г., са изпълнени от
посочените лица, като подписа положен за „утвърждавам“ в акт № 1062 за частна
общинска собственост от 25.05.2015 г. е изпълнен от Д.С.. На следващо място в
експертното заключение е посочено, че подписът за „актосъставител“ в АЧОбС №
1062/25.05.2015 г. е изпълнен от В. Н. Д., а подписът за „протоколчик“ в
протокол № 56/23.09.2015 г. е изпълнен от Р.М.Х.. От експертизата се установява
и че В. Н. Д. е изпълнила и подписа, положен за „Ст.спец. Общ.собственост“ – В.Д.“
в протокол от 25.09.2015 г. Доколкото в основната експертиза е дадено
заключение, че подписът за „председател на ОбС – Земен“ в протокол №
56/23.09.2015 г., най-вероятно не е изпълнен от Р.П.В., е назначена
допълнителна съдебно почеркова експертиза. От последната се установява, че
подписът, положен за „председател на ОбС – Земен“ в протокол № 56/23.09.2015
г., е изпълнен от Р.П.В.. Разминаването с първоначалното заключение вещото лице
обяснява с оскъдния сравнителен материал, който е имал при неговото извършване
като уточнява, че за допълнителното изследване му е бил представен още
сравнителен материал от страна на ответника Община Земен.
По
делото е приета и съдебно – техническа експертиза, която не е оспорена от
страните. При изготвяне на същата е направен оглед на място в присъствието на
ищеца Ж.Н.. Съобразно посочените от последния данни твърденият от ищците имот
попада основно в имот № 004081 по КВС на гр. Земен, както и в имоти: № 004079, 004080
и 004082. Към експертното заключение вещото лице е изготвило и комбинирана
скица, като е направена съпоставка между КВС в землището на гр. Земен,
посочения на място имот от ищците. Уточнено е че с черни линии са отразени
имотите по КВС, с червени линии заснетия и посочен на място от ищците имот,
заключен между буквите А-Б-В-Г-Д-Е-Ж-А, с площ от 0,316 дка (316 кв.м.). Застъпената
(засегната) част на заснетия и посочен на място имот на ищците и имот № 004081
е очертана между буквите А-Б-Г-Д-З-А на скицата, оцветена в жълто, с площ от
0,248 дка (248 кв.м.). Имот № 004081 вещото лице е посочило на скицата между буквите
И-К-Б-Г-Л-М-Д-З-А-И като площта му е 0,332 дка.
В
открито съдебно заседание вещото лице уточнява, че при направената проверка от
в ОСЗ гр. Земен, му било обяснено, че всички имоти, които са приети за земи по
чл. 19 от ЗСПЗЗ са записани като имоти находящи се местност „***“ независимо от
местността, в която реално се намират, доколкото това име е дадено служебно за
такива имоти. Поради това вещото лице сочи, че всичките земи по чл. 19 от ЗСПЗЗ
са записани в местност „***“. Експертът уточнява и че в приложението към
протоколно решение № 1/14.07.2008 г. е записан имот с площ 0,332 дка, а в АЧОС
същият е записан с площ от 0,332 кв.м., което най- вероятно представлява
техническа грешка.
От
изслушаната и приета по делото втора допълнителна съдебно-техническа експертиза
се установява, че доколкото в Решение № 2959 от 21.01.1994 г. на ПК-Земен няма
конкретизация на имота и графичната част към него, не може да бъде направено
сравнение между имота по т. 7, раздел ІІ от решението на ПК – гр. Земен и имот
№ 004081 по КВС на гр. Земен.
В
съдебно заседание вещото лице пояснява, че имотът заснет от геодезическата
фирма, и имотът, който му е посочен на място от ищците си съответстват, но е
категорично, че не може да бъде установена идентичност между имота по т. 7,
раздел ІІ от Решението на Поземлена комисия гр. Земен и имота предмет на
процесния договор за покупко – продажба от Община Земен, тъй като в решението е
посочена само площ на имота, без посочване на неговите граници.
Така
установената фактическа обстановка налага следните изводи от правна страна:
По иска с
правно основание по чл. 26, ал. 1, предл. 1-во от ЗЗД:
Във връзка с
посочената претенция във въззивната жалба са изложени две основни групи
възражения: първата обхваща възраженията във връзка със спазване на законовите
изискванията при провеждане на процедурата търг с тайно наддаване за продажба
на имот частна общинска собственост, а втората група – възражения за наличието
на конфликт на интереси предвид роднинската връзка между длъжностно лице в
община Земен, имащо пряко отношение към проведената процедура, а именно лицето Р.
А., и ответницата по делото А.А., доколкото след като последната е обявена за
спечелила търга, с нея е сключен и процесният договор за покупко-продажба на
имот № 004081 по КВС на гр. Земен.
Предвид така
изложените възражения следва да се отбележи, че ищците в настоящото производство
действително не са участвали в процедурата по провеждане на търга с тайно
наддаване за продажбата на посочения имот с № 004081, нито са обжалвали самото
й извършване или резултата от нея, по които факти по делото не се спори. Същата
обаче представлява сложен фактически състав, като в хода й са издадени
множество административни актове, в това число и заповедта за определяне на
купувач на имота (в случая Заповед № РД-226/16.10.2015 г. ), с който процедурата е приключила
от административна гл.т. Самото сключване на процесния договор не представлява
административен акт, а се явява последица от проведената процедура. По тези
съображения незаконосъобразността на последната действително може да обуслови
нищожност на сключената въз основа на нея сделка поради противоречие със
закона. В контекста на така изложеното въззивният съд приема, че принципно е
налице възможност за произнасяне от негова страна по законосъобразността на
съответните административно актове в хипотезата на чл. 17, ал. 2, изр.2-ро от ГПК.
В настоящия
случай обаче не е налице незаконосъобразност на проведения търг с тайно
наддаване за продажба на посочения имот с № 004081 на наведените от
жалбоподателя основания. Посоченият извод следва на първо място от нормативната
уредба, който установява реда за разпореждане с имоти, частна общинска
собственост. Същият е уреден в Закона за общинската собственост и в издадената
въз основа на него Наредба за реда за придобиване, управление и разпореждане с
общинско имущество в община Земен (Наредбата). Съгласно чл. 61 от посочената
наредба търгът се открива със заповед на кмета на общината, която следва да
съдържа определени реквизити. В настоящия случай търгът е открит със Заповед
№ РД-192.24.09.2015 г., като при прегледа й се установява, че
същата отговаря на цитираните законови разпоредби. Доколкото възраженията на
жалбоподателя се отнасят основно до спазване на изискванията за разгласяване на
процедурата следва да се отбележи, че съгласно чл. 62 от Наредбата условията на
търга подлежат на обнародване поне в един местен ежедневник най-малко 15 дни
преди крайния срок за подаване на документи, а извлечение от заповедта за
откриване на същия следва да се обяви на видно място в сградата на общинската
администрация в 3-дневен срок от издаването й. В настоящия случай крайният срок
за подаване на документи за участие в търга съгласно Заповед № РД-192/24.09.2015 г. е бил
14.10.2015 г., а видно от представено по делото извлечение от вестник
„Съперник“ обявление за процесния търг е било публикувано на 28.09.2015 г.
Освен това посочената заповед е издадена на 24.09.2015 г., а от протокол от
25.09.2015 г., съставен от ст. специалист общ. собственост В.Д., се установява,
че на 25.09.2015 г. копие от същата е залепено на табло, намиращо се на
партерния етаж в сградата на общинската администрация на гр. Земен. По тези
съображения въззивният съд счита, че провеждането на търга за продажба на имот
с № 004081 е надлежно разгласено съгласно предвидения в цитираната наредба ред.
Само за пълнота следва да се отбележи, че действително съставът на комисията за
провеждане на търга е бил определен с отделна заповед, различна от тази за
откриването му, но това обстоятелство само по себе си не може да обоснове
незаконосъобразност на процедурата, доколкото има своето основание в чл. 62,
ал. 1 от Наредбата. На последно място следва да се отбележи и че Заповед № РД-192/24.09.2015 г. (за откриване
на търга), Заповед № РД-225/15.10.2015
г. (за назначаване на комисия за разглеждане на постъпилите документи) и Заповед № РД-226/16.10.2015 г. са подписани от
секретаря на община Земен Р. А. с отбелязване на „за кмет на община Земен“. Към
датите на издаване на посочените заповеди обаче на същата е било надлежно
възложено да замества кмета на община Земен на основание Заповед № РД-187/18.09.2015 г., съгласно която
заместването е било за периода от 23.09.2015 г. до 16.10.2015 г. В тази връзка Р. А. е утвърдила и протокола
за работата на комисията по провеждане на търга. По така изложените съображения
въззивният съд приема, че търгът за продажба на имот с № 004081 от КВС е
проведен в съответствие с установените законови изисквания.
На следващо място въззивният съд
намира, че посочената процедура не може да се приеме за незаконосъобразна и
поради твърдения от жалбоподателите конфликт на интереси. В тази връзка следва
да се отбележи, че данни да наличие на такъв действително са налице, доколкото
по делото е безспорно установено, че лицето Р. А. е сестра на ответника С.А.,
съпруг на А.А., която е спечелила процесния търг. Прави впечатление и
обстоятелството, че както се посочи и по-горе, основните документи за
провеждане на последния – заповедта за откриването му, заповедта за назначаване
на комисията за провеждането му и заповедта за определяне на купувач са подписани
от Р. А., която е утвърдила и протокола за работата на комисията. Независимо от
това обаче следва да се вземе предвид правната уредба на т.нар. „конфликт на
интереси“. Към момента на провеждане на процесния търг същата се съдържа в Закона
за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси (обн.
ДВ. бр.94 от 31 Октомври 2008г. и отм. ДВ. бр.7 от 19 Януари 2018 г.), а
понастоящем – в Закона за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно
придобитото имущество (обн. ДВ. бр.7 от 19 Януари 2018 г.). Посочените два
нормативни акта по аналогичен начин уреждат въпроса с т.нар. конфликт на
интереси като предвиждат специален ред за установяването му – в чл. 23 и сл. от
ЗПУКИ (отм.) съотв. в чл. 71 и сл. от ЗПКОНПИ. От цитираната нормативна уредба
може да се направи извод, че конфликт на интереси се установява от нарочно
създаден за целта орган (комисия) в хода на изрично регламентирано
производство, в което се събират доказателства за наличието на такъв по реда на
АПК. Решенията на тази комисия от своя страна подлежат на обжалване, но пред
административните съдилища отново по АПК. В настоящия случай обаче по делото
няма данни, а не се и твърди да е било проведено производство по установяване
на конфликт на интереси на основанията и спрямо лицата, посочени от
жалбоподателите. В тази връзка и предвид така цитираната нормативна уредба
въззивната инстанция намира, че е извън правомощията на гражданския съд да се
произнася по наличието или отсъствието на конфликт на интереси в рамките на настоящото
производство. Посоченият извод се обосновава в последна сметка с общественото
значение на този въпрос, което е дало основание и същият да бъде предмет на
изрична законодателна регламентация. В тази връзка, доколкото релевираното от
жалбоподателите основание за незаконосъобразност на търга, а именно конфликт на
интереси, не може да бъде установявано в настоящото производство, то и
проведената процедура не може да се приеме за опорочена на това основание.
На
следващо място не може да се приеме, че процедурата по провеждане на търга е
опорочена и поради обстоятелството, че ответникът С.А. е общински съветник в
гр. Земен. Посоченият извод следва от обстоятелството, че същият не е участвал
в гласуването на решение № 515, обективирано в протокол № 55/28.08.2015 г. за
продажба на имот с № 004081. Действително при отбелязване на гласуването на
същото срещу името на ответника А. е отразено „за“, но видно от изискани от
протоколиста на заседанието Р.Х. обяснения от РП – гр. Радомир, посоченото отбелязване
се дължи на техническа грешка. Доколкото нейните твърдения се подкрепят от
представения по делото Списък на присъстващите общински съветници на сесия,
проведена на 28.08.2015 г., видно от който в същия отсъства подпис на ответника
С.А., то въззивният съд не намира основания, които да поставят под съмнение
достоверността на дадените обяснения.
Относно
спора за обстоятелството дали подписът под протокол № 55/28.08.2015 г. е
действително положен и то от лицето, сочено за негов автор, а именно
председателят на общинския съвет в гр. Земен Р.В., въззивният съд намира, че
същият е разрешен от изготвената допълнителна съдебно-почеркова експертиза. От
заключението по същата се установява, че подписът в посочения протокол
действително е поставен от лицето Р.В.. В тази връзка настоящият състав намира
за адекватни обясненията, дадени от вещото лице в съдебно заседание пред
районния съд, относно заключението по първоначалната СПЕ, доколкото е напълно
логично липсата на категоричен извод в него за авторството на въпросния подпис
да се дължи на недостатъчен сравнителен материал. Относно констатирания от
първостепенния съд факт, че в представения от ищците препис от протокол №
55/28.08.2015 г. няма подпис на лицето Р.В., следва да се отбележи, че това
обстоятелство може да се дължи на множество различни фактори в това число и на
технически пропуск. Така или иначе от представения списък на присъстващите
общински съветници безспорно се установява, че Р.В. е присъствал на сесията на
общинския съвет на 28.08.2015 г., за която е съставен посоченият протокол. В
тази връзка обстоятелството кога чисто технически е бил поставен подпис под
същия от негова страна не може само по себе си да обоснове извод за
незакосъобразност на взетите на посочената сесия решения от общинския съвет,
още повече след като по делото е налице копие от решението с поставен от Р.В.
подпис.
На
последно място следва да се отбележи, че обстоятелството дали ответникът Община
Земен е била собственик на недвижим имот с № 004081 по КВС на гр. Земен, не е
основание за нищожност на сключения договор за покупко-продажба от 17.11.2015
г. поради противоречие със закона. В тази връзка е налице трайно установена
съдебна практика съгласно която когато продавачът не е собственик на продавания
имот, това не води до нищожност на сключената сделка, а само въпрепятства
т.нар. вещно транслативен ефект на същата, поради което и купувачът не може да
придобие собствеността върху вещта. В тази връзка възраженията относно правото
на собственост на Община Земен върху имот с № 004081 въззивният съд ще разгледа
по същество при преценка основателността на иска по чл. 124, ал. 1 от ГПК.
По
така изложените съображения настоящият състав достигна до извода, че договор за
покупко-продажба на имот частна общинска собственост от 17.11.2015 г. не
противоречи на закона на основанията, изложени от жалбоподателите, поради което
същият следва да се приеме за валиден. В тази връзка предявеният иск по чл. 26,
ал. 1, предл. 1-во е неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен, както
правилно е приел и районният съд.
По отрицателния установителен иск с
правно основание по чл. 124, ал. 1 от ЗЗД:
По този иск във въззивната жалба
отново са налице две основни групи възражения, с които жалбоподателите
обосновават твърдението си, че Община Земен не е придобила собствеността върху
имот с № 004081, поради което и не е могла да прехвърли същата на ответниците А.
и С.А., доколкото никой не може да прехвърли права, които не притежава. Първата
група възражения се отнасят до законосъобразността на обявяването на твърдения
от жалбоподателите имот с площ от 0.200 дка за земя по чл. 19 от ЗСПЗЗ, а
втората група са свързани с твърдението, че същите са придобили посочения имот
по давност.
Относно първите възражения следва да
се отбележи на първо място, че съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ общината
стопанисва и управлява земеделската земя, останала след възстановяването на
правата на собствениците като след влизане в сила на плана за земеразделяне и
одобрената карта на съществуващи и възстановими стари реални граници земите
стават общинска собственост. В тази връзка е налице трайна съдебна практика,
която предвижда, че за земи по чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ могат да бъдат обявявани
единствено имоти, които са били включени в съответното земеделски стопанство
т.е. били са кооперирани и съответно са подлежали на възстановяване по реда на
ЗСПЗЗ. Когато даден имот не е бил коопериран, а е бил частна собственост – т.е.
запазил е своята индивидуализация, дори да се намира извън границите на
населено място, същият не подлежи на
възстановяване по ЗСПЗЗ, откъдето следва извод, че не може да бъде обявен за
земя по чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ и да бъде актуван като частна общинска
собственост – в този смисъл Решение № 202 от
24.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1193/2010 г., II г. о., ГК, Решение № 145 от 16.11.2016 г. на ВКС по гр. д. № 2412/2016 г.,
II г. о., ГК и др. В настоящия случай обаче не е налице посочената хипотеза,
доколкото между страните по делото не се спори, че твърденият от жалбоподателите имот
с площ от 0.200 дка е бил земеделска земя, включена в ТКЗС на гр. Земен,
съответно е подлежал на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ.
На следващо място въззивният съд
отбелязва, че както правилно се твърди във въззивната жалба, действително като
земи по чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ не могат да бъдат обявени и имоти, за които е
стартирала процедура по възстановяването им, но същата не е завършила.
Посоченият извод следва от обстоятелството, че за такива имоти е подадено заявление
за възстановяването им като процедурата не е приключила поради някаква причина,
което обаче не може да се тълкува във вреда на заинтересованите лица – така Решение
№ 203 от 18.10.2016 г. на ВКС по гр. д. №
1703/2016 г., I г. о., ГК, цитирано и от самите жалбоподатели. В настоящия
случай между страните не са спори, че ищците са инициирали процедура по
възстановяване по реда на ЗСПЗЗ на имотите, принадлежали на техния наследодател
Й. Н., сред които и процесната нива от 0.200 дка, но същата не е приключила. В
хода на последната е издадено Решение № 2959/21.01.1994 г. на ПК – гр. Земен (влязло
в сила на 09.11.1994 г.), с което е признато (под т. 11, раздел I) и възстановено (под т. 7, раздел II) правото на собственост на
жалбоподателите върху нива от 0.200 дка в местността „***“ на гр. Земен. В
цитираното решение е отбелязано, че имотът се възстановява в съществуващи (възстановими)
стари реални граници, но такива не са посочени. В тази връзка следва да се
отбележи, че извън местността, в която се намира имотът, неговата площ и вид (нива),
в решението на ПК липсват каквито и да било други белези в това число граници
или съседи, по които същият да бъде индивидуализиран като към решението не е
изготвена и скица. Индивидуализация на процесния имот от 0.200 дка не може да
се установи и от представените към решението документи, доколкото нито в
заявлението декларация до председателя на ТКСЗ от 06.03.1956 г., нито в описа декларация, нито в
удостоверението от 20.09.1991 г. от емлячния регистър се съдържат данни за
граници, съседи или други характеристики на имота, извън площ и местност,
където същият се намира. По тези съображения поради неиндивидуализация на
възстановения имот в съответствие с изискванията на чл. 14, ал. 1, т. 1 от
ЗСПЗЗ – чрез граници, съседи, номера, категория, не може да бъде установено и
посочено точното му положение в местността, описана в решението. В контекста на
така изложеното, следва да се отбележи, че единствено въз основа на данните за
площта на имота и местността, където се намира, е обективно невъзможно да се
установи по никакъв начин, дори и с техническа експертиза, кой имот е
възстановен съответно точното му местоположение в местността (в този смисъл
Решение № 81 от 04.07.2019 г. на ВКС по
гр. д. № 2202/2018 г., I г. о., ГК – макар и постановено по положителен
установителен иск по чл. 124 от ГПК). Именно поради това и претендираният от
жалбоподателите имот от 0.200 дка не може да бъде съпоставен с имот № 004081 по
КВС, актуван като частна общинска собственост съответно продаден на ответниците
А. В този смисъл е и заключението на вещото лице по допълнителната съдебно
техническа експертиза, което предвид и изложените съображения въззивният съд
кредитира изцяло. В тази връзка въззивният съд намира, че от доказателствата по
делото не се установява спрямо имот с № 004081 да е налице процедура за
възстановяването му, която да е пречка същият да бъде актуван като земя по чл.
19 от ЗСПЗЗ (така Определение № 168 от
2.04.2019 г. на ВКС по гр. д. № 3432/2018 г., II г. о., ГК).
С
оглед гореизложеното възраженията във въззивната жалба, че имот с № 004081 не е
следвало да бъде признаван за земя по чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ следва да се
приемат за неоснователни. Посоченият извод следва от недоказаността на
твърдението на жалбоподателите, че възстановеният им с решението на ПК имот с
площ от 0.200 дка попада върху имот с № 004081 по КВС на гр. Земен.
За
пълнота и с оглед наведеното в жалбата доказателствено искане за оглед на място
с разпит на свидетели следва да се отбележи, че извършването на такъв
независимо от резултата му, не е от естество да промени горепосочения извод. В
тази връзка следва да се отбележи, че отразеното на комбинираната скица към СТЕ
местоположение на имота от 0.200 дка, твърдян от жалбоподателите, съответно
застъпването между него и имотите по КВС, и в частност с застъпването с имот №
004081, е отбелязано единствено въз основа на твърденията на един от ищците – Ж.Н.
пред вещото лице при извършване на експертизата. Това твърдение касае спорно
обстоятелство по делото, поради което подлежи на доказване по общите правила на
гражданския процес. В конкретния случай обаче, както беше отбелязано и по-горе,
то не се подкрепя от никакви доказателства по делото. В този смисъл същото не
може да се приеме за установено въз основа на изчертаната от вещото лице скица
към СТЕ, доколкото последната е изготвена единствено въз основа на същото това
твърдение на ищцовата страна – т.е. посочване от страна на Ж. Н. на място на
границите на имота. В тази връзка дори да бъде извършен оглед на място
свидетелите биха могли единствено да посочат отново същите граници, твърдяни от
ищците. Тези техни изявления обаче не представляват доказателство, чрез което
може да се преодолее липсата на посочени граници в Решение № 2959/21.01.1994 г.
на ПК – гр. Земен като официален писмен документ. Посоченият извод следва от
обстоятелството, че свидетелите обективно не могат да установят идентичност
между имота, който считат, че е бил собственост на наследодателя Й. Н. и имота
по решението на ПК, съответно единствено въз основа на техните изявления не
може да се приеме, че е инициирана процедура по възстановяване на именно на
процесния имот. В последна сметка такъв извод следва и от цялостната логика на
ЗСПЗЗ, който в редица свои текстове предвижда доказването на такива твърдения
да се извършва с писмени доказателства (напр. чл. 11 и чл. 12 от ЗСПЗЗ). В този
смисъл въззивният съд намира, че в настоящия случай извършването на такъв оглед
би довело единствено отново до възпроизвеждане на твърденията на свидетелите
върху комбинираната скица, така както вече са възпроизведени твърденията на
жалбоподателите. Това обаче в никакъв случай не може да се приеме за доказателство,
което да установява права на последните, произтичащи от Решение № 2959/21.01.1994
г. на ПК – гр. Земен.
Само
за пълнота следва да се отбележи и че ищците твърдят да им е възстановено
правото на собственост върху нива с площ от 0.200 дка, но видно от изготвената
към СТЕ скица, ищецът Ж. Н. посочва пред вещото лице, че му е възстановен имот
с площ от 0.316 дка, от които 0.248 дка попадат в имота с № 004081 по КВС,
което разминаване само по себе си поставя под съмнение достоверността на
твърденията в исковата молба.
По
така изложените съображения въззивният съд приема, че имот с № 004081 от КВС на
гр. Земен законосъобразно е бил приет за земя по чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ
съответно е бил актуван като частна общинска собственост, доколкото липсват
доказателства същият да е заявен за възстановяване.
По
отношение на възраженията за придобиване по давност на правото на собственост
върху твърдения от ищците имот от 0.200 дка, възстановен им с Решение №
2959/21.01.1994 г. на ПК – гр. Земен, следва да се отбележи, че доколкото
местоположението на същия не може да бъде установено от съдържащите се в
решението на ПК данни, то не е налице годен обект върху който да се упражнява
давностно владение. Доколкото обаче, както правилно е посочено във въззивната
жалба, в настоящия случай е предявен отрицателен установителен иск, по който
подлежи на доказване не правото на ищците, а това на ответниците, следва да се
разгледа и възможността за придобиване от страна на ищците по давност на право
на собственост върху имот, обозначен между буквите А-Б-Г-Д-З-А на комбинираната
скица, приложение към СТЕ, находящ се в границите на имот с № 004081 по КВС. Такава
възможност през твърдения от ищците период от 1994 г. – 2015 г. обаче не е
налице. Посоченият извод следва от обстоятелството, че актовете за частна
общинска собственост, какъвто е Акт № 1062/25.05.2015 г. в настоящия случай, се
съставят на основание чл. 25 ЗСПЗЗ,
съгласно която разпоредба земеделските имоти, които не принадлежат на
държавата, гражданите или юридически лица са общинска собственост като разпоредбата на чл. 19 от
ЗСПЗЗ е частен случай на разпоредбата
на чл. 25 от ЗСПЗЗ. В тази връзка следва да се отбележи, че придобиването на
правото на собственост върху земите по чл. 25 ЗСПЗЗ
от общината
става по силата на закона. В настоящия случай ищците основават правото си на собственост върху имота на придобивна давност в посочения по-горе период. По силата
на чл. 86 от ЗС (ред. ДВ бр. 14/1988 г.) обаче до
1996 г., съществува законова забрана за придобиване по давност на държавна, респ. общинска собственост.
В тази връзка за периода от 1990 г. до
1996 г. давност в полза на ищците не е
текла. Владението, осъществено преди този момент не може да се зачете за годно
и да се черпят права от него. Едва след
01.06.1996 г. може да се придобие по давност
недвижим имот частна общинска или
държавна собственост. Определянето на
края на този давностен срок става като се
брои по години, с начало 01.06.1996 г. От
31.05.2006 г. обаче е в сила мораториумът, установен с § 1 ЗР на
ЗД на ЗС (ДВ, бр. 46/2006 г.), с който е постановено спиране на давността за определен период от време, удължаван впоследствие. При това
положение е невъзможно през твърдения период, а и понастоящем придобиването по давност на общински
имот частна собственост, независимо дали въздействията върху него могат да
бъдат квалифицирани като фактическа власт (така Определение № 168 от 2.04.2019 г. на ВКС по гр. д. № 3432/2018
г., II г. о., ГК). В тази връзка въззивният съд не намира за нужно да обсъжда
по същество свидетелските показания на разпитаните по делото свидетели. Отново
за пълнота следва да се отбележи, че този извод не би бил по-различен дори да
бе допуснат повторен разпит на същите и оглед на място.
В
контекста на така изложеното въззивният съд намира, че Община Земен
законосъобразно е придобила правото на собственост върху имот с № 004081 по КВС
на гр. Земен, доколкото са осъществени предпоставките на чл. 19 от ЗСПЗЗ. В
тази връзка за законосъобразен следва да се приеме и Акт за частна общинска
собственост № 1062/25.05.2015 г. като титул обективиращ правото на собственост
на ответната Община.
С
оглед гореизложеното предявеният отрицателен установителен иск също е
неоснователен, както правилно е приел районният съд. Посоченият извод следва от
обстоятелството, че ответниците А. черпят правата си върху целия имот с №
004081 от договора за покупко-продажба от 17.11.2015 г., а праводателят им
Община Земен от съставения на основание чл. 25 и чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ акт за
частна общинска собственост. Доколкото по делото не се установи нито процесният
договор да е нищожен, нито се опроверга правото на собственост на продавача, то
въззивният съд намира, че продажната сделка е породила своя вещно транслативен
ефект и купувачите А. и С.А. са станали собственици на имот с № 004081 по КВС
на гр. Земен по силата на същата. За пълнота следва да се отбележи, че съгласно
исковата молба се иска съдът да признае за установено, че ответниците не са
собственици на част от 0.200 дка от имот с № 004081 единствено въз основа на
посочения договор за покупко-продажба, поради което за последните не е била
налице необходимост да изчерпят всички възможни основания на правата си,
какъвто е общият принцип при отрицателния установителен иск за собственост.
На
последно място отново за пълнота следва да се обърне внимание, че цитираните от
жалбоподателите решения на ВКС са принципно неотносими към твърденията им по
настоящия спор. Посоченият извод следва от обстоятелството, че Решение № 203 от 18.10.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1703/2016 г.,
I г. о., ГК касае включване във фонда по чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ на земи, които
са заявени за възстановяване, но процедурата не е приключила; Решение № 202 от 24.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1193/2010
г., II г. о., ГК касае хипотезата на земи, които поначало не подлежат на възстановяване
по ЗСПЗЗ, поради което чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ не е приложим спрямо тях, а в Решение
№ 212 от 06.02.2017 г. на ВКС по гр. д. №
1493/2016 г., I г. о., ГК процесният имот, за който са липсвали граници в
решението на съответната комисия е бил индивидуализиран по делото чрез други
доказателства вкл. чрез СТЕ. В този
контекст посочените решения нямат отношение към спорните въпроси по делото.
По тези
съображения въззивната жалба е изцяло неоснователна, а първоинстанционното
решение като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.
По въззивна
жалба с вх. № 903/25.02.2019 г., срещу Решение № 90/ 31.01.2019 г.,
постановено в производство по поправка на очевидна фактическа грешка по чл. 247
от ГПК и депозирания срещу нея отговор:
Доколкото в
същата не са изложени конкретни възражения срещу решението, постановено по реда
на чл. 247 от ГПК, а по същество е посочено, че се поддържат доводите във
въззивната жалба срещу основното решение по делото, то въззивният съд не намира
основания за отмяна или изменение на Решение № 90/ 31.01.2019 г. Само за
пълнота следва да се обърне внимание, че в основното Решение № 75/ 06.07.2018
г. по делото са изложени достатъчно подробни мотиви, че имот с № 004081 по КВС
на гр. Земен е с площ от 0.332 дка, поради което и предвид липсата на
възражения в този смисъл въззивният съд не намира за нужно да ги преповтаря, а
на основание чл. 272 от ГПК препраща към тях. По тези съображения Решение № 90/
31.01.2019 г. като правилно и законосъобразно следва да бъде
потвърдено.
По исканията за разноски на страните:
С оглед
изхода на делото пред въззивния съд искането за разноски на жалбоподателите е
неоснователно.
Въззиваемите
А. и С.А. претендират всеки по 500 лева – разноски за адвокатско възнаграждение
пред въззивния съд. Действителното извършване на посочените разноски се доказва
от представени по делото договори за правна защита и съдействие. С оглед
направеното от процесуалния представител на жалбоподателите възражение за
прекомерност на същите и предвид материалния интерес по делото, както и
неговата фактическа и правна сложност, въззивният съд намира, че на А. и С.А.
следва да бъдат присъдени разноски за адвокат в размер на по 400 лева на всеки
от тях. Предвид възраженията на процесуалния представител на жалбоподателите,
че въззвниците са съпрузи, следва да се отбележи, че това обстоятелство не е
основание на последните да бъде отказано възстановяването на заплатения от
всеки от тях адвокатски хонорар. В тази връзка следва да се има предвид, че
макар и необходими другари и двамата са страни по делото, като дори да са
ангажирали един и същи адвокат след като са сключили два отделни договора за
правна защита и съдействие и са заплатили съответните възнаграждения, то
направените от тях разноски следва да бъдат възложени в тежест на въззивната
страна (напр. Определение № 77 от 26.03.2018 г. на ВКС по гр. д. № 3631/2017 г.,).
Въззаемата страна Община Земен не претендира
разноски пред настоящия съд, поради което и такива не й се дължат.
Водим от
горното, Пернишкият окръжен съд:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение
№ 75/06.07.2018 г., постановено по гр.д. № 465/2017 г. по описа на Районен съд
– гр. Радомир.
ПОТВЪРЖДАВА Решение
№ 90/31.01.2019 г., постановено по реда на чл. 247 от ГПК, с което е извършена
поправка на очевидна фактическа грешка в Решение № 75/06.07.2018 г., по гр.д. №
465/2017 г. по описа на Районен съд – гр. Радомир.
ОСЪЖДА на основание чл. 78,
ал. 1 от ГПК
Р.Й.Д., с ЕГН ********** ***, Ж.Б.Н., с ЕГН ********** ***, Л.Б.С., с ЕГН **********
*** и М.Б.Х. с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТЯТ по 400 лева на всеки от ответниците А.Е.А., с ЕГН **********
и С.Й.А., с ЕГН: **********
и двамата с адрес: ***, които суми представляват разноски – адвокатско възнаграждение
във въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните при условията на чл. 280 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.