№ 13473
гр. ***********, 08.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 171 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ГАБРИЕЛА Д. ЛАЗАРОВА
при участието на секретаря АНИТА Р. СТАМЕНОВА
като разгледа докладваното от ГАБРИЕЛА Д. ЛАЗАРОВА Гражданско дело
№ 20231110142330 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235 ГПК.
Образувано по искова молба от *********** срещу ***********, с която са
предявени положителни установителни искове с правно основание чл. 411, ал. 1, изр. 2
КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
В исковата молба са изложени доводи, че на 26.06.2022 г., в района на град
***********, е настъпило пътно-транспортно произшествие /ПТП/, причинено от
водача на моторно превозно средство /МПС/ с peг. № ***********, вследствие на
което са нанесени увреждания на МПС с peг. № ***********. Поддържа се, че за
настъпилото ПТП е съставен Двустранен констативен протокол за ПТП, видно от
който водача на МПС с peг. № ***********, при осъществяване на маневра за завой
наляво, излизайки от второстепенен път, отнема предимството на МПС с peг. №
***********, вследствие на което между двата автомобила настъпва ПТП с
материални вреди. Твърди се, че между *********** и собственика на увредения лек
автомобил с рег. № *********** е сключен застрахователен договор за застраховка
„Каско на МПС“ № 00500100469532/20.06.2022 г., валиден към датата на процесното
ПТП. Във връзка с настъпилото застрахователно събитие към *********** е предявена
претенция под № **********/21.07.2022 за изплащане на застрахователно
обезщетение по посочената застрахователна полица, като въз основа на изготвените
протоколи за оглед е определено и изплатено застрахователно обезщетение в размер на
3 075.95 лв. Изложени са доводи, че с изплащане на застрахователното обезщетение,
на основание чл. 411 от Кодекса за застраховането КЗ/, за *********** възниква право
да се суброгира в правата на своя застрахован срещу причинителя на вредата,
съответно срещу неговия застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите до размера на изплатеното обезщетение, както и до размера на
обичайните разноски за неговото определяне. Сочи се, че към момента на реализиране
на ПТП, гражданската отговорност на виновния водач е била застрахована по
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключена със ***********
1
Съобразно изложеното е направено искане съдът да признае за установено, че
ответника дължи на ищеца следните суми: 3 090,95 лв., представляваща изплатено
застрахователно обезщетение по щета № **********/21.07.2022 г., с включени
ликвидационни разноски, в размер на 15 лв., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното
плащане на вземането, и мораторна лихва в размер на 155,68 лв., начислена върху
претендираната главница за периода от 22.12.2022 г. – деня, следващ изтичането на 30-
дневния срок от датата на получаване на поканата за доброволно изпълнение, до
30.05.2023 г.. Претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение.
В указания законоустановен срок по реда на чл. 131 ГПК е депозиран писмен
отговор от ответника, с който оспорва предявените искове по основание и размер.
Оспорва механизма на пътно-транспортното произшествие, наличието на пряка-
причинна връзка между него и твърдените имуществени вреди. При условията на
евентуалност релевира възражение за съпричиняване. Поддръжа, че са надписани
ремонтно-възстановителни дейности, които не са били необходими. Съобразно
изложеното е направено искане предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендира
разноски и юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и взе предвид доводите и възраженията на страните,
съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
Предявени за разглеждане са обективно кумулативно съединени положителни
установителни искове с правно основание чл. 411, ал. 1, изр. 2 КЗ за плащане на сума,
претендирана от ответника, в качеството му на застраховател на лице, което се твърди
да е причинило увреждане на имуществото на застрахован при ищеца по договор за
имуществена застраховка, и иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за плащане на
обезщетение за забава на плащането на претендираната главница.
По предявения положителен установителен иск с правно основание чл. 411 КЗ:
В чл. 411 КЗ е регламентирано регресното право на застрахователя по
имуществена застраховка да получи платеното от него в полза на застрахованото при
него увредено лице обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото
определяне, от причинителя на вредата или от застрахователя, при който делинквентът
е застраховал гражданската си отговорност.
Основателността на предявената искова претенция с правно основание чл. 411,
ал. 1 КЗ се обуславя от кумулативното наличие на следните предпоставки: 1) наличие
на валиден договор за имуществено застраховане по застраховка „Каско“ между ищеца
и увреденото лице в сила към момента на настъпване на процесното застрахователно
събитие, представляващо покрит риск; 2) противоправно и виновно поведение на
лицето, с което ответникът се намира в застрахователно правоотношение, в причинна
връзка с което са настъпили вреди /деликт/; 3) изплатено от ищеца в изпълнение на
договорното му задължение застрахователно обезщетение в полза на застрахования
или на трето овластено да получи плащане лице в размер до действителните вреди; 4)
наличие на валиден договор за застраховка „Гражданска отговорност“ между
причинителя на вредата и ответното застрахователно дружество, както и извършване
на ликвидационни разходи за определяне на застрахователното обезщетение. По
аргумент от разпоредбата на чл. 154 ГПК, установяването на горепосочените факти,
при условията на пълно и главно доказване, е в доказателствена тежест на ищеца, а
при доказването им в доказателствена тежест на ответника е да установи погасяването
на претендираното обезщетение, както и оборване на презумпцията по чл. 45, ал. 2
ЗЗД относно вината на причинителя на вредата.
2
При така разпределената доказателствена тежест, съдът намира, че обсъжданата
искова претенция е частично основателна, като съображенията за това са следните:
С определение № 46230/30.12.2023 г. /л. 79 и сл. от делото/, на основание чл.
146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, съдът е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване, с
оглед заявеното от ответника становище по иска, следните обстоятелства, включени
във фактическия състав на спорното право:
1. За автомобила с peгистрационен № ***********, към датата на ПТП –
26.06.2022 г., е съществувала валидна имуществена застраховка „Каско на МПС“ при
ищеца с № 00500100469532/20.06.2022 г.;
2. За автомобила с peгистрационен № ***********, към датата на ПТП –
26.06.2022 г., е съществувала валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите при ответника;
3. Във връзка с образуваната щета № **********/21.07.2022 г. по повод
процесното ПТП ищецът е заплатил в полза на застрахованото лице сума в посочения
в исковата молба размер от 3 075,95 лв., без включени ликвидационни разноски.
С оглед отделените за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелства
между страните, спорът между тях се концентира върху въпроса какъв е механизма на
процесното пътно-транспортно произшествие и по вина на кой водач е настъпило.
Спорен е и въпроса какъв е действителният размер на причинените имуществени
вреди вследствие на процесното-пътно транспортно произшествие, включително
намират ли се платените от ищеца разходи за възстановяване на увредения автомобил
в пряка-причинно следствена връзка с инцидента.
За установяване на механизма на пътно-транспортното произшествие и на
спорните въпроси във връзка с размера на действителните разходи за възстановяване
на увредения лек автомобил по делото е прието неоспорено от страните заключение на
съдебна-автотехническа експертиза /л. 139 и сл. от делото/, което съдът кредитира
като обективно и компетентно изготвено, като са събрани и гласни доказателства чрез
разпит на свидетеля М. А., както и писмени доказателства – двустранен констативен
протокол за пътно-транспортно произшествие от 26.06.2022 г. /л. 11/ и декларация от
26.06.2022 г. от Д. Б. П. /л. 6/.
Събраните за установяване на механизма на ПТП по делото гласни доказателства
чрез разпит на свидетеля М. А., съдът кредитира като логични, вътрешно
непротиворечиви и кореспондиращи със събраните писмени доказателства по делото –
двустранния констативен протокол за процесния пътен инцидент и декларацията на
водача на увредения лек автомобил до застрахователя-ищец от 26.06.2022 г. От
показанията на свидетеля се установява, че при настъпване на инцидента е
управлявала лекия автомобил с рег. № ***********, като инцидента е настъпил, тъй
като не е преценила правилно габаритите на управляваното от нея моторно превозно
средство, вследствие на което е настъпил удар със застрахования при ищеца лек
автомобил.
Съгласно заключението на вещото лице /л. 139 и сл./, обстоятелствата и
причините, при които е настъпило произшествието, отразени в протокола за ПТП и
уведомлението за щета, са следните:
На 26.06.2022 г., около 10:15 часа, лек автомобил „Хюндай Санта Фе“, с рег. №
***********, се движи по *********** и в района на кръстовище водачът предприема
маневра за завой наляво и навлиза в лентата на насрещно движение, вследствие на
което траекторията му се пресича с тази на лек автомобил „Мерцедес С 320“, с рег. №
***********, и настъпва удар между тях. От техническа гледна точка причина за
настъпването на произшествието е поведението на водача на лек автомобил „Хюндай
3
Санта Фе“, който не е изчакал преминаването на застрахования при ищеца лек
автомобил, който съгласно свидетелските показания се е движил с предимство.
Вещото лице е посочило, че всички увреждания по последния, отразени в описа на
застрахователя, се намират в пряка и причинно-следствена връзка с механизма на
процесното събитие, като стойността, необходима за възстановяване на лек автомобил
„Мерцедес С 320“, с рег. № ***********, изчислена на база пазарни цени към датата
на ПТП, е 2 720,36 лв.
При съвкупна преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства,
включително и на заключението на неоспорената и приета по делото съдебна-
автотехническа експертиза, съдът приема за безспорно установено по делото, че
процесното пътно-транспортно произшествие е настъпило по вина на водача, чиято
гражданска отговорност към датата на инцидента е застрахована при ответника, който
е нарушил разпоредбите на чл. 5, ал. 1, т. 1 чл. 20 ЗДвП, както и че описаните увреди
в исковата молба на застрахования при ищеца лек автомобил са в пряка причинно-
следствена връзка с процесния инцидент.
В обобщение, с оглед установения механизъм на пътно-транспортното
произшествие от обсъжданата експертиза, включително като взе предвид събраните по
делото писмени доказателства, показанията на свидетеля А. и отделените за безспорни
и ненуждаещи се от доказване между страните обстоятелства, съдът намира, че
предявеният главен положителен установителен иск с правно основание чл. 411 КЗ е
основателен за сумата от 2 735,36 лв. /2 720,36 лв. + 15 лв./. Към посочената в
заключението на вещото лице сума, необходима за възстановяване на застрахования
при ищеца лек автомобил, изчислена по средни пазарни цени към датата на инцидента,
съдът прибави сумата от 15 лв., представляваща обичайни разноски за определяне на
застрахователното обезщетение.
При определяне на обема на отговорността на ответното застрахователно
дружество съдът съобрази и следните обстоятелства:
Обемът и съдържанието на суброгационното вземане на застрахователя по
имуществената застраховка спрямо прекия причинител на вредите и неговия
застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ са определени в чл. 411 КЗ,
съгласно който застрахователят по имуществена застраховка встъпва в правата на
увреденото застраховано лице до размера на платеното застрахователно обезщетение и
обичайните разходи за определянето му.
Принципът на пълната обезвреда, залегнал в чл. 499 КЗ предполага
обезщетението да поставя увредения в имущественото състояние, в което той е се е
намирал преди увреждането. Затова критерий за остойностяване на вредите е
действителната стойност на претърпените вреди към деня на настъпване на
застрахователното събитие, доколкото в договора не е предвидено друго – чл. 386,
ал. 2 КЗ. Обезщетението не може да надхвърля максимално уговорената
застрахователна сума, а претърпяната вреда е не по-голяма от действителната стойност
на увреденото имущество (при пълна повреда), определена като пазарната му стойност
към датата на увреждането, т.е. цената, за която може да се купи имущество от същия
вид и качество като застрахованото, респ. възстановителната му стойност (при
частична повреда), т.е. тази необходима за възстановяване на имуществото в същия
вид, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други
– чл. 400, ал. 1 и ал. 2 КЗ (в този смисъл и трайната съдебна практика постановена
по аналогична нормативна уредба – например решение № 37 от 23.04.2009 г. по т. д.
№ 667/2008 г. на ВКС, ТК, І т. о., решение № 79 от 02.07.2009 г. по т. д. № 156/2009 г.
на ВКС ТК, I т. о., решение № 115 от 09.07.2009 г. по т. д. № 627/2008 г. на ВКС, ТК,
II т. о., решение № 209 от 30.01.2012 г. по т. д. № 1069/2010 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о.,
4
решение № 235 от 27.12.2013 г. по т. д. № 1586/2013 г. на ВКС, ТК, II т. о, решение №
22 от 26.02.2015 г. по т. д. № 463/2014 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение №
141/08.10.2015 г. по т. д. 2140/2014 г. на ВКС, ТК, І ТО, решение № 167/11.05.2016 г. по
т. д. 1869/2014 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. и др.).
В обобщение, по изложените съображения, предявеният положителен
установителен иск с правно основание чл. 411 КЗ, следва да бъде уважен за сумата в
размер на 2 735,36 лв. /2 720,36 лв. + 15 лв./, ведно със законна лихва върху
присъдената главница, считано от датата на депозиране на заявлението по ч. 410 ГПК
до окончателното плащане на вземането, и отхвърлен до пълния предявен размер от 3
090,95 лв.
По възражението за съпричиняване:
Релевираното от ответника възражение за съпричиняване остана недоказано в
рамките на процеса. За да достигне до този извод, съдът съобрази, че от събраните по
делото гласни доказателства и от заключението съдебно-автотехническата не се
установи за настъпването на инцидента да е допринесло поведението на водача на
застрахования при ищеца лек автомобил. Съществено е и обстоятелството, че
свидетелят М. А. /разпитана по искане на ответника/ посочи с категоричност в
проведеното на 01.03.2024 г. открито съдебно заседание, че пътно-транспортното
произшествие е настъпило по нейна вина – тъй като не е съобразила габаритите на
управлявания от нея лек автомобил. Предвид изложеното, дължимото от ответника
регресно вземане не следва да бъде намалявано и предявеният иск следва да бъде
уважен до горепосочения размер.
По предявения положителен установителен иск с правно основание чл. 86, ал. 1
ЗЗД:
За основателността на иска за мораторна лихва, следва да се установи
наличието на главен дълг и изпадане на ответника в забава неговото погасяване. По
делото съдът формира извод за наличието на главен дълг. Съгласно специалната
разпоредба на чл. 412, ал. 3, т. 1 КЗ, застрахователят по застраховка „Гражданска
отговорност" на делинквента следва да определи и изплати дължимото обезщетение в
срок от 30 дни от представянето на преписката, когато съдържа всички необходими
документи, сочещи за неговата отговорност /арг. от чл. 412, ал. 2 КЗ/. По делото не се
оспорва факта, че ответника е получил регресна покана /л. 29/, ведно с преписката,
съдържаща всички необходими документи, сочещи за неговата отговорност, на
21.11.2022 г. Законоустановеният срок за доброволно плащане по чл. 412, ал. 3, т. 1
КЗ е изтекъл на 21.12.2022 г., поради което ответникът е изпаднал в забава, считано от
22.12.2022 г. Изчислен от съда, при условията на чл. 162 ГПК, чрез лихвен калкулатор,
размерът на мораторната лихва за периода от 22.12.2022 г. – 30.05.2023 г., начислена
върху дължимата главница, възлиза на 137,76 лв.
Предвид изложеното, искът с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД следва да бъде
уважен до размера на сумата от 137,76 лв., представляваща мораторна лихва
процесния период, а за разликата до пълния предявен размер следва да бъде
отхвърлен, като неоснователен.
По разноските:
При този изход на спора, на основание чл. 78 ГПК, право на разноски имат и
двете страни. С оглед размера на уважената част от исковете, ответника следва да бъде
осъден да плати на ищеца разноски в общ размер на 335,49 лв. за исковото
производство и в размер на 57,46 лв. – за заповедното. Предвид размера на
отхвърлената част от исковете, ищецът следва да бъде осъден да плати на ответника
разноски в общ размер на 40,26 лв. И двете страни претендират юрисконсултско
5
възнаграждение , което съдът определя в размер на по 100 лв. за всяка от тях по реда
на чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на
правната помощ и което е включено при изчисляване на дължите разноски.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено по предявените по реда на чл. 422 ГПК положителни
установителни искове с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че
*********** ЕИК ***********, със седалище в град *********** и адрес на
управление: ***********, дължи на ***********, със седалище в град *********** и
адрес на управление: ***********, следните суми:
- 2 735,36 лв. – главница, включваща регресно вземане за платено
застрахователно обезщетение по застраховка „Каско” по щета №
**********/21.07.2022 г., с включени ликвидационни разноски в размер на 15 лв., във
връзка с пътно-транспортно произшествие, настъпило на 26.06.2022 г., в град
***********, по вина на водача на лек автомобил с рег. № ***********, за който е
налице сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите
с ответника към датата на инцидента, при което са причинени имуществени вреди на
застрахован при ищеца лек автомобил с рег. № ***********, ведно със законна лихва
от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК – 01.06.2023 г., до
окончателното плащане на задължението, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за
горницата над уважения размер от 2 735,36 лв. до пълния предявен размер от 3 090,95
лв., като неоснователен,
- 137,76 лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
присъдената главницата в размер на 2 735,36 лв., начислено за периода 22.12.2022 г. –
30.05.2023 г., като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за горницата над уважения размер от
137,76 лв. до пълния предявен размер от 155,68 лв., като неоснователен,
за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК от 30.06.2023 г. по ч. гр. д. № 29925/2023 г. по описа на Софийски районен
съд, Гражданско отделение, 171 състав.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, *********** ЕИК ***********, със
седалище в град *********** и адрес на управление: ***********, да плати на
***********, със седалище в град *********** и адрес на управление: ***********,
сума в размер на 335,49 лв., представляваща разноски за исковото производство, и
сума в размер на 57,46 лв., представляваща разноски в заповедното производство,
съразмерно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, ***********, със седалище в град
*********** и адрес на управление: ***********, да плати на *********** ЕИК
***********, със седалище в град *********** и адрес на управление: ***********,
сума в размер на 40,20 лв., представляваща разноски по делото, съразмерно с
отхвърлената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6