РЕШЕНИЕ

№424

 

гр.Перник 21.12.2018 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пернишкият окръжен съд, гражданска колегия, в закрито заседание на двадесет и първи декември  през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

Председател: Милена Даскалова

Членове: Радост Бошнакова

Кристиан Петров

 

като разгледа докладваното от съдия Даскалова, гражданско дело № 651 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.

К.Т.Г. е обжалвал действията на ЧСИ Б. по изпълнително дело № 678/2018г., изразяващи се в насочване на изпълнението върху несеквестируем доход чрез наложен запор на банкова сметка в „Интернешънъл Асет Банк” АД, гр. София.

Взискателят в изпълнителното производство „Топлофикация Перник” АД, гр. Перник, не е изразил становище по жалбата.

Съдебният изпълнител е изложил мотиви по реда на 436, ал.2 от ГПК

Пернишкият окръжен съд ,като прецени доказателствата по делото и доводите в подадената жалба, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Изпълнително дело № 678/2018г. по описа на ЧСИ Б. е образувано по молба на взискателя „Топлофикация Перник” АД, гр. Перник и приложен изпълнителен лист, видно от който длъжникът К.Т.Г. е осъден да заплати суми, съставляващи стойност на ползвана топлинна енергия.

С молбата за образуване на изпълнителното производство като способ за изпълнение е посочено налагането на запор върху банковите сметки на длъжника.

Взискателят е възложил на ЧСИ на основание чл. 18 от ЗЧСИ да направи справки за наличните банкови сметки на длъжника. В тази връзка ЧСИ е получил данни от БНБ за наличие на три сметки на длъжника в две банки. На 03.03.2018г. ЧСИ е постановил налагане на запор върху банковите сметки и е изпратил запорните съобщения. Постъпил е отговор от „Интернешънъл Асет Банк” АД, в който е посочено, че е наложен запор върху сметката на длъжника.

По делото е представена регистрационна карта, видно от която длъжникът е регистриран като земеделски производител. Приложено е и подадено от него до ДФ „Земеделие” заявление за подпомагане  по схемите и мерките по директни плащания на площ за 2017 г.

От удостоверение изх. № ***, изд. от „Интернешънъл Асет Банк” АД се установява, че средствата по сметката на длъжника, към датата на запора 13.04.2018г., са постъпвали от ДФ „Земеделие”. От представения отчет по сметката, е видно, че след посочената дата, а именно на 04.05.2018г., са постъпили суми от ДФ „Земеделие”.

Съдът намира, че жалбата е допустима, тъй като е подадена от длъжник в изпълнителното производство срещу действие на ЧСИ-насочване на изпълнението върху доход, който счита за несеквестируем, от кръга на изрично посочените по чл. 435, ал.2 от ГПК.Съгласно  ТР № 2/15 г.на ОСГТК на ВКС длъжникът може да упражни чрез жалба правото си на закрила поради несеквестируемост на вземането, върху което е насочено изпълнението до изтичането на едноседмичния срок от връчването на съобщението за наложения запор върху изцяло несеквестируемо вземане. В случая по изпълнителното дело не са представени доказателства, от които да е видно кога длъжникът е уведомен от съдебния изпълнител за наложения запор, поради което и следва извод, че жалбата е депозирана в срок. Действително с жалбата е представено описаното по- горе удостоверение изх. № ***, изд. от  „Интернешънъл Асет Банк” АД, но липсват данни за момента на получаването му от длъжника, предвид на което и изводът, че жалбата е депозирана в срок , остава непроменен.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

В чл. 1 от Закона за подпомагане на земеделските производители са уредени  различни форми на финансово подпомагане: държавното подпомагане (чл. 1, т. 1); прилагане на схеми за директни плащания в съответствие с Общата селскостопанска политика на ЕС (чл. 1, т. 6); прилагането на мерките от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г., както и на мерките и подмерките от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г. (чл. 1, т. 7). Средства, с които се субсидират земеделските производители, включват такива  от държавния бюджет и  от бюджета на ЕС.

Разпоредбата на чл. 92, ал.1 и 2 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2018 г. предвижда, че е недопустимо използването за обезпечения на целево предоставяните средства от държавния бюджет на нефинансовите предприятия за субсидии, компенсации и капиталови трансфери за възложени от държавата дейности и услуги. Тези средства не могат да се използват и за принудително погасяване на публични и частни държавни вземания, както и на вземания на трети лица. Съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПЗП "земеделски производители" са физически и юридически лица, които произвеждат непреработена и/или преработена растителна и/или животинска продукция, от което и следва, че  те не представляват финансови предприятия по смисъла на ЗДБ. Т.е. цитираната норма на ЗДБРБ за 2018г. намира приложение по отношение на държавните субсидии, които се отпускат на земеделските производители  и тези средства са несеквестируеми на основание чл. 444, т. 8 ГПК.

Средствата, отпускани от фондовете на ЕС са публични финансови средства съгласно чл. 17а от ЗПЗП , като на основание  чл. 11 и чл. 11а от ЗПЗП  Държавен фонд "Земеделие" извършва дейността по управлението и контрола на плащанията на отпуснатите от еврофондовете средства и свързаното с тях национално съфинансиране. Съобразно Регламент/ЕС/№ 1360/2013 бенефициери на тези плащания-в пълния им размер, са регистрираните земеделски производители, а целта-влагането на средствата в осъществяваната от тях дейност по схемите и мерките в рамките на общата селскостопанска политика. Регламентът предвижда, че плащанията следва да се извършват навреме, за да могат да се използват от бенефициерите ефективно по предназначение, всяка мярка по общата селскостопанска политика следва да бъдат предмет на мониторинг и оценка, имената на бенефициерите на фондовете се публикуват с цел засилване на публичния контрол относно разходването на предоставените им средства, от което следва и извод, че се касае за целево финансиране. От анализа на цитираните норми се налага извод, че тези плащания съставляват публично целево финансиране с единствен овластен да ги получи в пълния им размер бенефициер земеделския производител. Предвид този специален императивно установен режим, те съставляват несеквестируеми вземания на земеделския стопанин, макар европейското и национално право да не съдържат изрична разпоредба в този смисъл. По този въпрос се е произнесъл и ВКС с решение № 143/25.10.17 г.на по гр.д.№ 4666/16 г., III г.о.

Предвид горното, съдът намира, че запорът на сметката относно постъпващите по нея плащания от ДФ”Земеделие” е незаконосъобразен и като такъв следва да се отмени. Доколкото жалбоподателят е поискал да се отмени изцяло запорът върху банковата му сметка, то съдът намира, че същата в частта й, с която се иска отмяна на запора извън средствата, получени от ДФ „Земеделие”, е неоснователна и следва да се остави без уважение, защото съгласно т. 13 от ТР № 2/2013 г. от 26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ВКС, ОСГТК, когато по сметка на длъжника, наред с постъпленията от  несеквестируеми вземания и вземания, върху които не се допуска принудително изпълнение, постъпват и плащания по други (секвестируеми) вземания, изпълнението върху наличността по  такава сметка е недопустимо само над общия размер на другите (секвестируеми) постъпления.

По изложените съображения, съдът

 

РЕШИ

 

ОТМЕНЯ запора, наложен по изп.д. № 678/2018г. на ЧСИ Б. върху разплащателната  сметка на длъжника К.Т.Г. с ЕГН ***  в "Интернешънъл Асет Банк” АД, гр. София само по отношение на сумите, постъпили от Държавен фонд "Земеделие".

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на К.Т.Г. с ЕГН ***  в частта срещу запора, наложен по изп.д. № 678/2018г. на ЧСИ Б.  върху сметката му в "Интернешънъл Асет Банк” АД за суми, различни от постъпилите от Държавен фонд "Земеделие".

Решението не подлежи на обжалване.

 

.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                       ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                                2.