О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ …….
град Велико
Търново, 14.02.2020 година
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
Великотърновският районен съд, в закрито
заседание на четиринадесети февруари през две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Явор Данаилов
при секретаря ………. и в присъствието на прокурора ……….
разгледа докладваното от съдията Данаилов гр.
дело № 3859 по описа 2019 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Съгласно чл. 113
ГПК /изм. ДВ бр. 65/07.08.2018г., в сила от същата дата/, исковете на и
срещу потребители се предявяват пред съда, в чийто район се намира настоящият
адрес на потребителя, а при липса на такъв - по постоянния.
Нормата на
чл. 119, ал. 3 ГПК /изм. ДВ бр. 65/07.08.2018г., в сила от същата дата/,
регламентира, че възражение за неподсъдност на делото по чл. 108, ал.
2, чл. 113
и чл. 115, ал.
2 може да се прави от ответника най-късно в срока за отговор на
исковата молба и да се повдига служебно от съда до приключване на първото по
делото заседание.
Имайки предвид характера на настоящия спор -
ангажиране договорната отговорност на ответника в качеството му на страна по договор
за кредит, настоящият състав преценява, че в случая ответникът има качеството
на потребител. Легалното определение на понятието „потребител“ се съдържа в пар. 13, т.1 ДР на ЗЗП и съгласно него такъв е всяко
физическо лице, което придобива стока или ползва услуги, които не са
предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и всяко
физическо лице, което като страна по договор по този закон действа извън
рамките на своята търговска или професионална дейност. Съобразно § 13, т.12 от ДР към ЗЗП (нова -
ДВ, бр. 61 от
Видно от изготвената от съда служебно справка в НБД
„Население“, адресът на ответника - настоящ е в гр.Варна. Нормата на чл.113 ГПК, преди изменението регламентираше изборна местна подсъдност - общата по чл.
105 ГПК или по постоянен или настоящ адрес на ищеца, като този избор
принадлежеше на ищеца - потребител. Принципно за местната подсъдност, извън
хипотезите на искове за вещни права върху недвижим имот, съдът не беше длъжен
да следи служебно. С последното изменение на чл. 119, ал. 3 ГПК приложното поле
на хипотезите, в които съдът следи служебно за местната подсъдността е
разширено и в него са включени и т.нар. „потребителски искове” по чл. 113 ГПК.
С посочената норма изборът на ищеца на местно компетентен съд по чл. 105 ГПК е дерогиран.
Ето защо, съдът намира, че доколкото настоящият адрес на
ответника към датата на подаване на исковата молба е в гр.Варна, то местно
компетентен да разгледа спора е РС - Варна, тъй като вече е била в сила
разпоредбата на чл. 119, ал.3 ГПК в редакцията й след изм. ДВ бр.
65/07.08.2018г., в сила от 07.08.2018г.
С оглед на изложеното производството по делото следва
да бъде прекратено и изпратено на местно компетентния да го разгледа съд, в
случая РС- Варна, в съдебния район, на който е настоящият адрес на ищеца.
Водим от
горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПРЕКРАТЯВА
производството по Гр. Дело № 3859/2019
г. по описа на ВТРС и ИЗПРАЩА делото
по подсъдност на РС гр. Варна.
ДА
СЕ ВРЪЧИ препис от определението на ищецът.
Определението
подлежи на
обжалване с частна жалба пред ВТОС в
едноседмичен срок от връчване на определението.
Районен
съдия: