РЕШЕНИЕ
№ 184
гр. гр. Хасково, 21.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, Х НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на девети юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Пламен Ст. Георгиев
при участието на секретаря Геновева Р. Стойчева
като разгледа докладваното от Пламен Ст. Георгиев Административно
наказателно дело № 20225640200326 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за
административните нарушения и наказания.
Образувано е по жалба от Е.С.М от град Хасково, чрез адв. А.П. от АК -
Хасково срещу Наказателно постановление № 22-1253-000199 от 07.02.2022 г.
на Началник Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Хасково, с което на
основание чл. 53 от ЗАНН, вр. чл. 174, ал. 3, предл. 2 - ро от Закона за
движението по пътищата, на жалбоподателя са наложени административни
наказания „глоба” в размер на 2000 лева и „лишаване от право да управлява
МПС“ за срок от 24 месеца за нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. В
подадената жалба се релевират оплаквания за незаконосъобразност на
атакуваното с нея наказателно постановление, поради допуснати съществени
процесуални нарушения, без да се излагат конкретно съображения. Моли
съда да постанови решение, с което да отмени атакуваното наказателно
постановление.
В съдебно заседание пред Районен съд – Хасково, жалбоподателят,
редовно призован, не се явява. Чрез упълномощения по делото процесуален
1
представител – адв. А.П. от АК – Хасково заявява, че поддържа подадената
жалба и в хода по същество развива конкретни съображения за нейната
основателност. Отправя се искане за присъждане на разноски.
Административнонаказващият орган – Началник Сектор „ПП“ при ОД
на МВР - Хасково, редовно призован, не се явява и не изпраща представител
по делото. В съпроводителното писмо заявява становище по жалбата и моли
изложените в нея оплаквания да не бъдат взети предвид и да бъде оставена
без уважение. При условията на евентуалност, възразява за прекомерност на
разноските, в случай че такива се претендират в размер на установения в
Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размер на адвокатските
възнаграждения.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на
обжалване акт, от лице, легитимирано да атакува наказателното
постановление, поради което е процесуално допустима.
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, за да се произнесе по
основателността й и след като се запозна и прецени събраните доказателства
при извършената проверка на обжалваното наказателно постановление,
намира за установено следното:
На 24.01.2022 г., свидетелите Л.И.А. и В.И.Д.., двамата на длъжност
„младши инспектор“ в РУ на МВР - Хасково били на работа, като в около
23:30 часа при обход със служебния автомобил забелязали лек автомобил
марка „*********“, модел „*****“, с рег. № *******, спрян на кръстовището
на ул. „******“ с ул. „*************“ в град Хасково и върху пешеходна
пътека. Приближили, за да проверят ситуацията, при което усетили мирис на
марихуана от купето на автомобила, след като водачът отворил вратата. При
проведен разговор, лицето – жалбоподателят Е.С.М признало, че било
употребило няколко часа по – рано марихуана. Същият изчаквал свои
приятели – свидетелите Р.Е.Ю. и Б.С.Р., които били отишли до магазина, а
през това време, превозното средство не било с работещ двигател. След
тяхното завръщане, полицейските служители запитали жалбоподателя дали е
употребявал алкохол, като отговорът бил отрицателен, а след като били
получили признание за по – ранна употреба на наркотични вещества от
жалбоподателя, намиращ се на мястото на водача на превозното средство и
управлявал същото до спирането му на посоченото място, полицейските
2
служители дали указания друго лице от пътуващите да поеме управлението,
за да премести автомобила от мястото, на което бил спрян и конкретно на
свид. Р.Е.Ю., който единствен заявил, че не бил употребявал алкохол и имал
издадено на негово име свидетелство за управление на МПС. Свидетелят
Р.Е.Р. се качил и преместил лекия автомобил, след което на тримата им били
върнати документите от страна на полицейските служители и получили
разрешение да тръгват. След това, полицейските служители с патрулния
автомобил също тръгнали, но в този момент забелязали, че на мястото на
водача на лекия автомобил марка „*********“, модел „*****“, с рег. №
******* отново се качил жалбоподателят Е.С.М и потеглил. Тогава отново
спрели с подаване на звуков и светлинен сигнал превозното средство и било
поискано от ОДЧ патрул на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР –
Хасково да окаже съдействие на органите на РУ на МВР – Хасково.
Наложило се свидетелите Л.И.А. и В.И.Д.. да отведат водача на спряното за
проверка моторно превозно средство в сградата на РУ на МВР – Хасково за
извършване на проверка. След като пристигнали в сградата на РУ на МВР-
Хасково и посочили жалбоподателя Е.С.М като водач на лек автомобил марка
„*********“, модел „*****“, с рег. № *******, свид. М. Д. Д., на длъжност
към онзи момент „мл. автоконтрольор“ в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на
МВР – Хасково го приканил да бъде тестван с техническо средство - Drager
Drug Test 5000 с номер ARMF – 0095 за употреба на наркотични вещества
и/или техни аналози. Е.С.М обаче, въпреки, че не отрекъл да има качеството
на водач на МПС, отказал, като с оглед констатациите в хода на проверката,
на същата дата, срещу жалбоподателя, в негово присъствие, бил съставен от
свид. М. Д. Д., Акт за установяване на административно нарушение, серия
GA, № 525390 за нарушение по чл. 174, ал. 3, предл. 2 от ЗДвП.
Жалбоподателят подписал съставения и предявен акт за установяване на
административно нарушение, а в съответната предвидена за това графа
вписал, че няма възражения и на същата дата получил екземпляр от него,
според отразеното в приложената разписка. В хода на проверката
междувременно, бил издаден талон за медицинско изследване № 110228
жалбоподателят да се яви в Спешно отделение при МБАЛ – Хасково, но в
съответното време, същият е отразено, че не се е явил да даде кръвна проба
за медицинско и химическо изследване.
Възражения срещу съставения АУАН не са постъпили допълнително в
3
рамките на законоустановения срок от съставянето му и връчване на
екземпляр.
При издаване на наказателното постановление,
административнонаказващият орган възприел изцяло описаната в АУАН
фактическа обстановка и на основание цитираната разпоредба наложил
процесните административни наказания съответно „глоба” в размер на 2000
лева за нарушението по чл. 174, ал. 3, предл. 2 от ЗДвП, както кумулативно
предвиденото наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от
24 месеца, като конкретизирал, че водачът отказал да даде кръвна проба и
санкцията се налага за отказа на водача да бъде тестван за употреба на
наркотични вещества или техни аналози с техническо средство, описано в
съставения АУАН.
Изложената дотук фактическа обстановка е категорично установена от
представените по делото писмени доказателства, посочени на съответното
място по – горе, както и от показанията на разпитаните в хода на делото
свидетели. Съдът кредитира показанията на свидетелите Л.И.А. и В.И.Д..
относно обстоятелствата, изложени в АУАН, свързани с извършване на
процесната проверка и с поведението на водача след спирането му. Така
също, показанията на посочените по – горе свидетели се приемат за истинни и
в частта относно качеството на жалбоподателя на „водач“ на моторното
превозно средство, спряно за проверка, като за този факт, последният
всъщност възразява, имащо отношение към последващия въпрос за
авторството на деянието, описано в съставения акт за установяване на
административно нарушение и издаденото впоследствие въз основа на него
наказателно постановление. Тези му възражения обаче, не само не се
потвърждават, но тъкмо напротив – опровергават се от ангажираните от
самия жалбоподател гласни доказателства чрез разпит в качеството на
свидетели на лицата Р.Е.Ю. и Б.С.Р.. Техните показания, макар и не особено
прецизни, са категорични, че още в начален момент – преди спиране на
автомобила по ул. „******“, за да отидат те до магазин, същият е бил
управляван от жалбоподателя Е.С.М, а след като само за кратко във връзка с
извършваната проверка от органите на РУ на МВР и дадените разпореждания
за преместване на автомобила, управлението е било поето от свид. Р.Ю., след
потегляне на патрулния автомобил управлението отново е било поето от
жалбоподателя, не останало незабелязано от органите на МВР и станало
4
основание за спирането му за повторна проверка. За тази група факти,
опосредено впечатления има и свид. М. Д. Д., комуто именно жалбоподателят
е бил посочен като водач на спряното за проверка МПС. За останалите
обстоятелства, свързани с проверката и установяване на фактите от значение
по делото, същият има преки и непосредствени впечатления. За тази група
факти, пряко касаещи въпросите за наличие на деяние, конкретно за отказа на
водача да бъде тестван с техническо средство за употреба на алкохол,
показанията на разпитаните свидетели са вътрешно безпротиворечиви и
еднопосочни с останалия събран по делото доказателствен материал, поради
което се възприемат от съда като достоверни, а отделните нюанси във
възприятията касаят не толкова противоречия, а липсата на ясен спомен у
някои от свидетелите, преодолян след съвкупен анализ на изложеното от
всички разпитани в това процесуално качество лица.
При така установените факти съдът намира от правна страна
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от Закона за движението по
пътищата, водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна
машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство
за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване
употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни
предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско
изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно
изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или
химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на
употребата на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване
от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна
машина за срок от две години и глоба 2000 лв. Следователно, деянието, за
което на жалбоподателя са наложени административни наказания е обявено
от закона за наказуемо.
При съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление
съдът не констатира процесуални нарушения от категорията на съществените,
които да налагат отмяна на санкционния акт на процесуално основание.
Съставеният акт за установяване на административно нарушение формално
отговаря на изискванията на чл. 42 от ЗАНН, не са допуснати нарушения на
5
чл. 40 от ЗАНН, във връзка със съставянето, предявяването и връчването му
лично на жалбоподателя. На същия е осигурена възможност да се запознае с
неговото съдържание, както и да направи възражения по него, от която не се е
възползвал.
На следващо място, обжалваното наказателно постановление е издадено
от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, спазена е формата и
редът за издаването му, а по съдържанието си отговаря на изискванията на чл.
57 от ЗАНН, установяваща изискуемите реквизити, като ясно е дефинирано и
за коя от проявните форми на съставомерна деятелност по чл. 174, ал. 3 от
ЗДвП е наложено административното наказание, а именно за описаната в
съставения акт за установяване на административно нарушение, с който
жалбоподателят е привлечен към административнонаказателна отговорност.
От материалноправна страна, обстоятелствата, изложени в акта и
наказателното постановление, проверени от съда с допустими по закон
доказателствени средства, се установяват по недвусмислен и категоричен
начин, не само относно факта на движение на процесното моторно превозно
средства, при спирането му повторно за проверка от органите на МВР, но и
най – вече за това, че водач на същото в този момент е бил жалбоподателят
Е.С.М, като изводите на контролните органи от състава на Сектор „Пътна
полиция“ при ОД на МВР – Хасково и на органите на РУ на МВР - Хасково
намират необходимата опора в приобщените доказателствени източници, в
това число и ангажираните от жалбоподателя, подложени на съответния
анализ за достоверност по – горе, който не е необходимо да бъде повтарян и
на това място.
След като, въз основа на анализа на доказателствените източници, бе
потвърдено качеството на жалбоподателя водач на моторно превозно
средство, се решава основният въпрос за авторството на нарушението,
описано в наказателното постановление, предмет на обжалване. Така също, че
той се явява годен субект на административно нарушение по чл. 174, ал. 3 от
ЗДвП. В тази връзка, установено е по отношение на жалбоподателя
съответното фактическо качество на водач, съобразно дадената легална
дефиниция на това понятие по т. 25 на Пар. 6 от ДР на ЗДвП, а в това
качество именно е било необходимо, след като е надлежно поканен да бъде
тестван за употреба на наркотични вещества и/или техни аналози с
6
техническо средство от оправомощен орган, той да изпълни това си
задължение, чийто адресат се явява. Отказът му се явява съставомерен
именно по предложения текст от закона, по който е квалифицирано и
реализирана отговорността за деянието, описано в НП. Оттам се потвърждава
и извода на съда за съответствието на дейността по реализиране на
административнонказателна отговорност по чл. 174, ал. 3, предл. 2 от Закона
за движенето по пътищата с доказателствата по делото и материалния закон.
Установените по делото факти, въз основа на годни доказателства и техният
детайлен анализ не оставят съмнение, че всички елементи от обективна
страна на извършеното нарушение са безпротиворечиво и категорично
установени.
От субективна страна, нарушителят е действал виновно, като не налагат
извод, различен от възприетия изложените в хода по същество съображения,
че не бил се подложил на проверка с техническо средство за употреба на
наркотични вещества, тъй като не бил водач на моторното превозно средство
и проверката била инициирана преждевременно. Навеждането на такива едва
пред съда и то в хода по същество при събрани доказателства в коренно
различна насока, обосновават извода, че са касае за изградена защитна теза,
която обаче в никакъв случай не може да бъде споделена като фактор от
естество за изключване на отговорността. Тъкмо напротив, установено е, че
жалбоподателят е имал качеството водач на МПС още преди спирането му на
на пешеходна пътека и на кръстовище, дало основание и конкретен повод за
извършването на първоначалната проверка, а след като сам признал факта на
употреба на наркотични вещества пред служителите на РУ на МВР - Хасково
няколко часа преди този момент и след дадените разпореждания, друго лице
от пътуващите в автомобила, разполагащо с правоспособност и неупотребило
алкохол или наркотични вещества да го премести, жалбоподателят при вида
на оттеглящите се полицейски служители, решил отново да поеме
управлението на МПС, сочещо и на проявната форма на умисъла, формиран у
дееца.
На следващо място, по отношение вида и размера на наложеното
наказание, по чл. 174, ал. 3, предл. 2 от ЗДвП, законодателят, не е предвидил
възможност за преценка у наказващия орган, с оглед начина на формулиране
на санкцията в цитираната норма, като същата в случая е правилно
приложена в рамките на установените факти, след като е съобразено, че
7
жалбоподателят притежава издадено на негово име валидно свидетелство за
управление на МПС, тоест същият е правоспособен водач на моторно
превозно средство и поради това, може и следва да бъде лишен от право.
Следователно, обосновано е наложено кумулативно предвиденото, наред с
глобата, административно наказание лишаване от право да управлява МПС в
предвидения от закона размер, а именно за срок от 24 месеца, като
материалният закон е спазен изцяло и в този аспект от дейността на
наказващия орган.
В обобщение, по изложените по – горе съображения, подадената жалба
се явява неоснователна, поради което атакуваното с нея наказателно
постановление, като правилно и законосъобразно е необходимо потвърдено
от съда изцяло.
По отношение на разноските, необходимо е да бъде отбелязано, че
искане за присъждане на такива по чл. 63 д от ЗАНН е отправено само от една
от страните по делото – жалбоподателя, чрез процесуалния си представител,
но с оглед изхода на спора, не е налице основание за възлагането им в тежест
на наказващия орган. Същевременно, липсва отправено искане от страната,
имаща право на разноски за присъждане на такива, а липсват и доказателства
да са били действително сторени, поради което съдът не следва да се
произнася с изричен диспозитив по този въпрос. Такъв се дължи единствено,
когато се присъждат разноски.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 22-1253-000199 от
07.02.2022 г. на Началник Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР -
Хасково.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Хасково
в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.
/п/ не се чете.
Съдия при Районен съд – Хасково: Вярно с оригинала!
Секретар: Г.С.
8