РЕШЕНИЕ
№ 767
гр. Пловдив, 06.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Величка П. Белева
Членове:Светлана Ив. Изева
Радостина Анг. Стефанова
при участието на секретаря Петя Ф. Цонкова
като разгледа докладваното от Величка П. Белева Въззивно гражданско дело
№ 20225300500901 по описа за 2022 година
Производство по чл. 258 и след. от ГПК, образувано по въззивна жалба на
ответника по спора А. К. М., ЕГН - ********** срещу Решение № 262
669 от 23.12.2021 г., пост. по гр.д. № 9339/2019 г. на Районен Съд – Пловдив,
с което е признато за установено на основание чл. 422 от ГПК че въззивникът
в качеството му на поръчител по Договор за потребителски паричен кредит
№ 544 517/29.12.2010 г., сключен между кредитополучател С.М.М. и „
Уникредит Кънсюмър Файненсинг „ ЕАД - вземанията по който договор
прехвърлени от кредитора „ Уникредит Кънсюмър Файненсинг „ ЕАД на „
ЕОС Матрикс „ ЕООД на основание Договор за цесия от 22.10.2012 г., дължи
на „ ЕОС Матрикс „ ЕООД сумата 2 969, 41 лв., представляваща непогасена
остатъчна главница по договора за кредит, ведно със законната лихва,
считано от 07.01.2019 г. / датата на подаване на заявлението в съда / до
окончателното изплащане – за която сума по ч.гр.д. № 195/2019 г. на РС –
Пловдив е издадена Заповед № 151/08.01.2019 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК и съответно на този резултат въззивникът е
осъден да заплати на ищцовото дружество „ ЕОС Матрикс „ ЕООД
направените от последното деловодни разноски за заповедното и исковото
производство.
Поддържаните от жалбоподателя оплаквания са за неправилност на
решението, искането е за неговата отмяна и отхвърляне на иска. Претендира
разноски.
1
От ответника по жалбата „ ЕОС Матрикс „ ЕООД е депозиран отговор
същата да е неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение на
основание чл. 78 ал. 8 от ГПК и в размер по Наредбата по чл. 37 от ЗПП.
Съдът установи следното:
За процесното вземане в размер на 2 969,41 лв. - ведно със законната
лихва от 07.01.2019 г. / датата на заявлението по чл. 410 ГПК /, на
възведеното основание / договора за потребителски кредит от 29.12.2010 г. /
по приложеното ч.гр.д. № 195/2019 г. по описа на РС – Пловдив е издадена в
полза на кредитора – ищец „ ЕОС Матрикс „ ЕООД срещу длъжника –
ответник А.М. в качеството му на поръчител / както и срещу солидарните
длъжници К.Ц.М. – също поръчител и С.М.М. – кредитополучател/ Заповед
№ 151/08.01.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК,
като вземането е претендирано, съответно присъдено като остатъчна
главница, непогасена на датата на крайния падеж по договора – 21.12.2018 г..
Срещу Заповедта е депозирано от длъжникът М. в срок възражение по
чл. 414 от ГПК, съответно кредиторът „ ЕОС Матрикс „ ЕООД в срок е
предявил иска за установяване на вземането си. Възражението по чл. 414 от
ГПК за недължимост се основава на твърдения че задълженията по договора
са изцяло погасени по изп.д. № № 20179090400459, 20168240401658 и
20157660400814. От останалите двама солидарни длъжници С. и К.М. не са
постъпили възражения срещу заповедта, съответно срещу тях същата е влязла
в сила и е издаден изпълнителен лист от 24.4.2019 г. въз основа на
Разпореждане на заповедния съд от 19.04.2019 г..
Отговор на ИМ по чл. 131 от ГПК не е постъпил от ответника М.. След
изтичане на срока за отговор от същия са заявени възражения за
недължимост поради изтекла погасителна давност и неспазен срок по чл. 147
от ЗЗД.
Вземането е безспорно установено по основание - от представените по
делото писмени доказателства / договора за кредит, договора за цесия и
надлежното уведомяването на длъжника за цесията /, а от заключението на
ССчЕ – и по размер, като вещото лице е съобразило и извършените по
договора за кредит плащания по посочените във възражението по чл. 414 от
ГПК изпълнителни производства, образувани по издадени от съда предходни
заповеди по чл. 410 от ГПК и изпълнителни листове. С оглед така
установеното и като е извършил служебна проверка за неравноправни клаузи
по ЗПК и ЗЗП – при която не е констатирал такива досежно процесното
вземане за главница, и не е разгледал – поради преклузия, възраженията за
изтекла погасителна давност и изтекъл преклузивен срок по чл. 147 от ЗЗД,
съдът е уважил иска изцяло.
Възведените във въззивната жалба оплаквания срещу решението са за
допуснати от първоинстанционния съд съществени процесуални нарушения,
изразяващи се в нередовно връчване на ИМ и призоваване на въззивника по
2
делото, неразглеждане на молбата му за възстановяване на срока за отговор
на ИМ, неразглеждане на горепосочените възведени възражения по чл. 110 и
следв. от ЗЗД и чл. 147 ал. 1 от ЗЗД.
На въззивника е редовно връчена ИМ и е редовно призоваван по делото
– на регистрирания постоянен, той и настоящ адрес, както и на посочения във
възражението му по чл. 414 от ГПК друг негов адрес, а след посочването на
съдебен адрес – на така посочения адрес. Не са допуснати процесуални
нарушения по връчване на съдебните книжа и призоваването му,
препятствали осъществяване правото му на защита по иска.
Действително въззивникът е депозирал пред първоинстанционния съд
молба за възстановяне на срока за отговор по чл. 131 от ГПК. Същата е била
администрирана от съда, но преди нейното разглеждане молителят е заявил
отказ от нея - с молба вх. № 264 352/11.09.2020 г. / л. 93 от
първоинстанционното дело/. Поради което съдът не е допуснал това
възведено от въззивника процесуално нарушение.
По силата на чл. 133 от ГПК с изтичането на срока за отговор на ИМ по
чл. 131 от ГПК се преклудират възраженията, които не са свързани със
служебното прилагане на материалния и процесуалния закон от съда – сред
които и това за изтекла за вземането - предмет на иска, погасителна давност,
тъй като - съгласно чл. 120 от ЗЗД, същата не се прилага служебно. Така
правото на възражение за погасяване на процесното вземане по давност като
непредявено с отговора по чл. 131 от ГПК – нито преди това с възражението
по чл. 414 от ГПК, е преклудирано и правилно не е било разгледано от
първостепенния съд. Дори и да се разгледа по същество то е неоснователно.
Процесното вземане се търси като остатъчна главница, незаплатена на
крайния падеж на договора – 21.12.2018 г., която дата е началния момент, от
който започва да тече срокът на погасителната давност. Искът по чл. 422 от
ГПК се счита предявен от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 от
ГПК – в случая 07.01.2019 г., съответно към така посочената дата срокът на
погасителната давност за вземането не е изтекъл.
Срокът по чл. 147 ал. 1 от ЗЗД е преклузивен - с изтичането му не се
погасява възможността за принудително изпълнение, а самото поръчителство.
За преклузивните срокове – за разлика от давностните / чл. 120 от ЗЗД /,
съдът – още заповедния, следи служебно и изтичането му към датата на
депозиране на заявлението е абсолютно основание за неговото отхвърляне,
съответно за отхвърляне на установителния иск досежно вземането. В този
смисъл разясненията в т. 4б от ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС, ОСГТК. Ето
защо неправилно първоинстанционния съд не е разгледал възражението на
ответника М. по чл. 147 ал. 1 от ЗЗД. Но това допуснато от съда процесуално
нарушение не се отразява на правилността на решението като краен резултат.
Защото - както основателно се поддържа в отговора по чл. 263 от ГПК, в
настоящия случай 6 – месечния срок по чл. 147 ал. 1 от ГПК започва да тече
от крайния падеж на договора – датата 21.12.2018 г., заявлението по чл. 410
3
от ГПК досежно произтичащото от този договор процесно вземане е
подадено на 07.01.2019 г., същото е не само срещу поръчителите, а и срещу
длъжника – кредитополучател С. М., съответно заповедта по чл. 410 от ГПК е
и срещу последния и по отношение на него е влязла в сила като неоспорена с
възражение по чл. 414 от ГПК и въз основа на нея срещу М. е издаден
изпълнителен лист.
Предвид изложеното жалбата е неоснователна. Решението се
потвърждава като правилно.
С оглед този инстанционен резултат на въззиваемата страна се присъжда
претендираното юрисконсултско възнаграждение в размер на минимума по
Наредбата за заплащане на правната помощ / чл. 25 ал. 1 / от 100 лева – липса
на фактическа и правна сложност пред настоящата инстанция.
Настоящото въззивно решение не подлежи на касационно обжалване –
предвид цената на иска под 5 000 лв. и на основание чл. 280 ал. 3 т. 1 от ГПК.
Предвид изложеното съдът
РЕШИ:
Потвърждава Решение № 262 669 от 23.12.2021 г., пост. по гр.д. №
9339/2019 г. на Районен Съд – Пловдив.
Осъжда А. К. М., ЕГН – ********** да заплати на „ ЕОС Матрикс „
ЕООД, ЕИК ********* юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 / сто
/ лева.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4