№ 121
гр. Благоевград, 30.03.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети март през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Маргарита Коцева
Членове:Илияна Стоилова
Величка Пандева
като разгледа докладваното от Маргарита Коцева Въззивно частно
наказателно дело № 20221200600190 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 345 НПК и е образувано по подадена
частна жалба от адвокат П.Н., защитник на подсъдимия В. Б. С.. С жалбата се
иска проверка на протоколно определение № 906310 от 10.03.2022 г.,
постановено по н.о.х.д. № 366/2019 г. по описа на Районен съд – Благоевград
в частта му, с която съдът е приел, че не е допуснато на досъдебното
производство отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила,
довело до ограничаване на правата на подсъдимия С., като е оставил без
уважение искането за прекратяване на съдебното производство поради това и
връщане на делото на прокурора, и с която районният съд е оставил без
уважение искането за отмяна на мярката за неотклонение, взета спрямо подс.
В.С..
В частната жалба на адвокат Н. се сочи, че обжалваното определение в
атакуваните му части е незаконосъобразно и необосновано. Изтъкват се
доводи за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
довели до ограничаване на процесуалните права на подсъдимия, като тези
нарушения са отстраними – според защитника на подс. С. обвинителният акт
не отговарял на изискванията на чл. 246 НПК, което затруднявало съществено
организиране на защитата и на възможността подсъдимият да разбере в какво
точно е обвинен. Като допуснати нарушения в жалбата се сочат липсата на
единство между обстоятелствена част и диспозитив на обвинителния акт, тъй
като на стр. 6, ред 11 и 12 от обвинителния акт се твърди, че подс. С. изразил
претенции към наследниците на Ц. за връщане на паричен заем с предмет
100 000 долара, като същите обстоятелства се твърдели и на стр. 7, но на стр.
8 тази сума вече била 100 000 лв., а не долара. Като друго нарушение се сочи,
че на стр. 10 от обвинителния акт /параграф 1/ се твърдяло, че подс. Н. А. е
казал на подс. С. П. да реализира палежите на 5 леки автомобила, като му даде
1
част от парите, които ще получи от подс. С., докато в диспозитива на
обвинителния акт се твърдяло нещо различно – че подс. С. умишлено е
склонил подс. П. да запали имущество на значителна стойност, като му е
обещал да заплати парична сума, като се твърдят различни неща за
мотивацията на П. за извършване на престъплението. Като допуснати
нарушения се сочат несъбиране на данни по досъдебното производство от
застрахователните дружества за изплатените суми, което било от значение
при изготвяне на обвинителния акт за размера на вредите, дали част от тях са
възстановени, като прокурорът бил посочил, че причинените имуществени
вреди не са възстановени. Поради съществената разлика между посоченото
поведение на подс. С. и изпълнително деяние в обстоятелствена част и
диспозитив на обвинителния акт се твърди наличие на нарушение по чл. 246,
ал. 2 НПК при изготвяне на обвинителния акт, заради което се иска
прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на РП –
Благоевград. В жалбата се сочи, че определението е незаконосъобразно и
необосновано и за отказа на съда да отмени мярката за неотклонение на подс.
С. – парична гаранция в размер на 15 000 лв., взета с определение от
02.11.2017 г., като след близо 5 години от вземането на тази мярка с оглед
процесуалното поведение на подс. С. и липсата на необходимост от
продължаване на същата, били налице основания за нейната отмяна или да
бъде заменена с „подписка“.
Иска се определението на РС – Благоевград да бъде отменено в
обжалваните му части, като с постановения съдебен акт от въззивния съд
съдебното производство по делото се прекрати и делото върне на прокурора
за отстраняване на допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, довели до ограничаване правата на подсъдимия С., като се отмени
изцяло мярката за неотклонение на този подсъдим – „гаранция“ в пари в
размер на 15 000 лв., или измени същата мярка за неотклонение в „подписка“.
Въззивният съд, след като обсъди материалите по изпратеното дело и
изложените доводи в жалбата, намира за установено следното от фактическа
и правна страна:
С обжалваното определение, постановено в разпоредително заседание
на 10.03.2022 г. по н.о.х.д. № 366/2019 г., Районен съд – Благоевград е
констатирал, че в хода на досъдебното производство не са допуснати
съществени и отстраними нарушения на процесуалните правила, които да са
довели до ограничаване правата на подсъдимите, един от които е подс. С.,
защитникът на който е подал жалба, по която е образувано настоящето дело,
като е посочил във връзка с направено искане от адв. Н. като защитник на
подсъдимия С. за прекратяване на съдебното производство по делото и за
връщане същото на прокурора за отстраняване на съществени процесуални
нарушения, довели до ограничаване правата на подсъдимия на досъдебното
производство, че няма допуснати такива. В мотивите районният съд е
посочил, че обвинителният акт отговаря на изискванията на чл. 246 НПК, тъй
като в обстоятелствената част е посочено престъплението, времето, мястото и
2
начинът на извършването, като в достатъчна степен били очертани
фактическите и правни рамки на обвинението, а по отношение на сумата,
която П. е следвало да получи, този факт не е елемент от състава на
престъплението по чл. 330, ал. 1 НК, в обстоятелствената част и в
диспозитива на обвинителния акт било посочено, че подс. С. в съучастие с А.
е склонил П.. По отношение направеното искане във връзка с мярката за
неотклонение на подс. С. в мотивите на обжалваното определение е посочено,
че не е налице основание за промяна на мярката за неотклонение „гаранция“ в
размер на 15 000 лева, тъй като престъплението, за което е обвинен, е тежко
по смисъла на закона; делото е с висока фактическа и правна сложност
предвид броя на обвинените лица, вида и обема на предстоящите съдебно-
следствени действия, свързани с разпит на свидетели, експертизи и
множество документи, като решаването му в съдебната фаза изисква
осигуряване на присъствието на подсъдимите /един от които е подс. С./, и
материалното състояние не е водещ фактор при определяне на тази мярка за
неотклонение, а се отчита след преценяване на тежестта на останалите
обстоятелства по чл. 57 НПК.
Въззивната инстанция намира изводите на районния съд, че на
досъдебното производство при изготвяне на обвинителния акт не са били
допуснати съществени процесуални нарушения, ограничило правото на
защита на подс. С., за правилни и законосъобразни, поради което е
неоснователна жалбата на защитника на подсъдимия С. – адв. Н., в
производството за отмяна на обжалваното определение в тази му част, тъй
като не е налице основание за прекратяване на съдебното производство и
връщане делото на прокурора. Съображенията на въззивния съд за това са
следните:
Предмет на произнасяне с определението на първоинстанционния съд
по чл. 248, ал. 1, т. 3 НПК са нарушения по досъдебното производство, които
са съществени и отстраними и са довели до ограничаване процесуалните
права на подсъдим в тази фаза на производството. Според въззивната
инстанция следва да се приеме за правилен и законосъобразен изводът на
районния съд, че обвинителният акт ясно очертава фактическата и правна
рамка на обвинението срещу подс. С. и срещу другите двама подсъдими,
обвинени като негови съучастници. Твърденията във въззивната частна жалба
за противоречия в обвинителния акт поради посочване на различни суми /100
000 долара, съответно лева/ на стр. 6-8 от обвинителния акт са неоснователни
– не може да се приеме наличие на противоречие, доколкото различната сума
е посочена от прокурора при твърдения за отношения с различни лица, а
какво ще се установи от доказателствата в хода на съдебното следствие за
тези изложени различни обстоятелства в обвинителния акт не е въпрос на
преценка на този етап от производството. Според въззивната инстанция не е
налице и соченото противоречие между обстоятелствена и заключителна част
на обвинителния акт – подс. С. се защитава срещу изложените обстоятелства
в обвинителния акт, а дали прокурорът е направил тяхната правилна правна
3
квалификация в заключителната част отново не следва да се обсъжда на този
етап, доколкото не се твърдят противоречия във връзка с изложените факти /в
обстоятелствена част и диспозитив на обвинителния акт/, а правилността на
конструкцията на обвинението. Във връзка с направените възражения за
несъбиране по досъдебното производство на доказателства за изплатени
застрахователни обезщетения и неотразяване на същите в обвинителния акт
при посочване размера на вредите /в приложението към обвинителния акт е
посочено, че не са възстановени/, следва да се посочи, че тези възражения от
адв. Н. като защитник на подс. С. касаят твърдени нарушения, които не могат
да се обсъждат в разпоредителното заседание с оглед изричната разпоредба
на чл. 248, ал. 4 НПК, доколкото е възможно да бъдат отстранени в хода на
съдебното следствие при събирането на доказателства – да бъдат събрани
тези доказателства от съда с оглед установяване размер на имуществени
вреди /същите с оглед повдигнатото обвинение в конкретния случай не са
съставомерен елемент/ и налице ли е тяхното възстановяване изцяло или
отчасти, но несъбирането на доказателства по досъдебното производство не
води до извод за процесуално нарушение при изготвяне на обвинителния акт
или това да е основание за връщане на делото на прокурора за отстраняване
на тези твърдени нарушения.
Във връзка с мярката за неотклонение на подс. С.: Въззивният съд
намира, че обжалваното определение следва да бъде потвърдено и в тази част.
В същото съдебно заседание, в което районният съд е отказал да уважи
искането за изменение на мярката за неотклонение на подс. С., съдът е
отменил наложената на същия подсъдим мярка за процесуална принуда –
забрана за напускане пределите на Р България, като определението за това е
влязло в сила към настоящия момент. Защитникът на подс. С. мотивира
искането за изменението или отмяната на мярката за неотклонение
„гаранция“ в пари в размер на 15 000 лв. с изтеклия период от време от
вземането на тази мярка и процесуалното поведение на подс. С.. Въззивният
съд приема за правилни констатациите на районния съд, че до този момент
подс. С. има изрядно процесуално поведение, но от друга страна са правилни
и констатациите за фактическа и правна сложност на делото и че започването
му отначало не може да доведе до извод, че е неразумен срокът на
разглеждането му поради наличие на обективна причина за ново провеждане
на съдебно следствие. Тежестта на повдигнатото обвинение срещу подс. С.,
доказателствата за личността му от справката за съдимост, обсъдени с
фактическата и правна сложност на делото, с отмяната на наложената му
забрана за напускане пределите на страната, с ритмичността при разглеждане
на делото в съдебната и досъдебната фаза, дават основание да се приеме, че
въпреки доброто процесуално поведение до този момент на подс. С.
изтеклият срок от близо 4 г. и 5 м., в които същият е с мярка за неотклонение
парична „гаранция“ в размер на 15 000 лв. не може да се приеме за неразумен
срок на разглеждане на делото и на ограниченията заради мярката за
неотклонение, и само поради това същата да бъде отменена или изменена в
4
най-леката, защото по настоящето дело опасността подс. С. да се укрие /след
отмяната на забраната по чл. 68 НПК/ може да се препятства само с тази
мярка за неотклонение. Не се сочат други причини, освен изтеклият срок от
вземането на мярката за неотклонение – гаранция в размер на 15 000 лв.,
заради които съдът да приеме промяна на обстоятелствата като основание за
изменение на същата в по-лека.
Горните съображения дават основание да се потвърди определението на
РС – Благоевград в обжалваната му част.
Водим от горното и на основание чл. 345 НПК вр. 249, ал. 3 НПК вр. чл.
248, ал. 1, т. 3 и т. 6 НПК Благоевградски окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение № 906310 от 10.03.2022 г.
по н.о.х.д. № 366/2019 г. по описа на Районен съд – Благоевград, с което е
констатирано, че няма допуснати на досъдебното производство съществени и
отстраними нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване
правата на подсъдимия В. Б. С., като е оставено без уважение искането на адв.
Н. като защитник на подсъдимия С. за прекратяване на съдебното
производство и връщане делото на прокурора за отстраняването им, както и с
което е оставено без уважение искането на подсъдимия В. Б. С. чрез неговия
защитник – адв. Н., за изменение на взетата по отношение на подсъдимия С.
мярка за неотклонение от парична „гаранция“ в размер на 15 000 лв.
/петнадесет хиляди лева/ в по-лека.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5