№ 1947
гр. Варна, 30.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на първи
декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Диана Д. Митева
Членове:Цвета Павлова
Диана К. Стоянова
при участието на секретаря Мая М. Петрова
като разгледа докладваното от Диана Д. Митева Въззивно гражданско дело
№ 20213100502537 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството подлежи на разглеждане по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Приета е за разглеждане въззивна жалба на “ДЗИ – Общо Застраховане“ЕАД, срещу
решение №262115/30.06.2021г., постановено по гр.д. №15837/20г. по описа на ВРС, 8 с-в, с
което е бил уважен иска на ИВ. К. К. за присъждане на остатък от застрахователно
обезщетение за нанесени щети на опожарен автомобил, застраховано с полица „Каско“ в
размер на 6 282.08лв., ведно с лихвата от предявяване на иска и са разпределени разноски..
Въззивникът, чрез адв. Д. се позовава на неправилно установените факти по
възражението за надзастраховане и оспорената действителна стойност на погинало
имущество, като сочи, че съдът е нарушил правилата по събиране и оценка на
доказателствата и конкретно е обосновал акта си на изводите на експерт, изградени въз
основа на неотносим сравнителен материал, като е пренебрегнал както искането за нова
експертиза, така и игнорираните от вещото лице данните за фирмена комплектовка на
модела от производителя на марка „БМВ“, установима по номера на рамата като управление
с дясна дирекция и липса на екстри „М пакет“. Счита, че неправилно съдът е възприел
значително по високи пазарни цени от тези за съответната заводска спецификация, а това е
довело и до неправилното разрешаване на въпросите относно действителната пазарна
стойност на застрахованото имущество, както във вида му при сключване на договора, така
и при настъпване на унищожилото го събитие.
В пледоария по същество след събиране на поисканата от тази страна нова
1
експертиза, пълномощникът на въззивника поддържа бланкетно същите доводи и
претендира за отмяна на неправилното решение и отхвърляне на претенцията за горница
над изплатено от застрахователя обезщетение.
Въззиваемият застрахован собственик оспорва жалбата чрез пълномощника си адв.
А.. Посочва, че при първоначалното си заключение експертът действително не е отчел точно
техническите характеристики на модела и данните за вида на застрахованото имущество,
съхранените при застрахователя и това е наложило допълването на заключението след
съответна преценка на снимков материал, изготвен при сключването на договора и след
опожаряването на автомобила. Счита, че оспорването на изводите не е обосновано, тъй като
посочените от застрахователя данни се основават само на производствени характеристики, а
вещото лице е установило допълнителни промени – промяна на дирекция на волана и
допълнителен оптичен тунинг („М-пакет“).
По същество пълномощникът бланкетно пледира за уважаване на основателна
претенция за дължим остатък така, както е присъден от първата инстанция, като подържа
доводи за правилно установена стойност на застрахования тунингован автомобил и отчитане
на застрахователната сума като максимален размер на обезщетението и намаляването й само
с прихода от продажба на останките.
Страните претендират насрещно и за определяне на разноски по неоспорени списъци
по чл. 80 ГПК ( л.89 и 90).
По предварителните въпроси и допустимостта на производството въззивният съд
се е произнесъл с определение №3728/21.10.2021г., в което освен очертаване на предмета на
делото с доклада на твърденията на страните във въззивното производство, съдът e
подготвил произнасянето си по същество, като е допуснал неправилно отказано от първата
инстанция доказателство.
Решението на първоинстанционния съд, съдържа реквизитите по чл. 236 ГПК и е
действително, като съответства на предявен иск на застрахован собственик за присъждане
на остатък над доброволно изплатена от застрахователя сума за настъпил риск по
имуществена застраховка „Каско“ на МПС по чл. 405 ал.1 КЗ. В диспозитива е
индивидуализирана горница над доброволно определена от застрахователя стойност за
компенсирането на цялостно увреждане при застрахователно събитие на застрахован
автомобил, което изцяло съотвества на предявена първоначално частична претенция за
изплащане на действителна стойност на погинало имущество (тотална щета), увеличена в
хода на процеса до пълния остатък. Решението е допустимо.
Съдът, след преценка на изложените в жалбата оплаквания, съобразно чл.269 от
ГПК и събраните доказателства в първа и в настояща инстанция, приема за
установено по същество следното от фактическа и правна страна:
Поради липса на оплаквания в жалбата, въззивният съд счита за безспорни
установените от първата инстанция факти (съответно препраща към мотивите в тази част):
л.а «БМВ 530Д » с рег. № ** е бил застрахован с действаща имуществена застраховка с
2
клауза „Пълно каско" по полица №440119031028865 за застрахователна сума от 13000 лв,
като в срока на застрахователно покритие на 28.11.2019г автомобилът бил опожарен на
паркинг пред жилище в гр.Варна. Безспорно е признанието на причинено от това събитие
цялостно унищожаване на колата, описано от представител на застрахователя при огледа
след уведомяване от застрахования по приета щета № 44010311909436/29.11.2019г. и
изплащането на определено от застрахователя за тотална щета застрахователно обезщетение
в размер на само 6619.92лева, след като застрахованият прекратил регистрацията и продал
негодните останки на рециклиране на цена 98лв. Тази фактическа хипотеза изцяло
съответства на тотална щета, уредена в специалното правило на чл. 390 ал. 2 КЗ, когато
възстановяването е икономически неизгодно.
Още в отговора по иска е въведен спорният въпрос относно договарянето на сумата,
за която се понася риск над действителната стойност на имуществото („надзастраховане“). В
първата инстанция са събрани заключения на един експерт, използвал метода на пазарните
аналози с прилагане на коефициент за ограничаване на промяна в динамика на търсенето,
породена от изтичането на период от време от относимия към оценяването минал момент до
момента на анализа на събраните актуални аналози на оферти. Като съобразява спецификата
на оценяваното имущество (употребяван автомобил), чието търсене пряко се влияе от
експлоатационни характеристики като продължителността на използването му е най-
съществена и обуславя останалите, съдът намира именно този метод за подходящ за
определяне на цена, за която тотално увредената вещ да може да бъде заменена с друга с
подобни потребителски качества. Същата методика е ползвана и от втория експерт, назначен
от въззивния съд за контролна проверка на оспорените изводи. В първото заключение,
експертът е коментирал като основа на изследванията си пазарни аналози, които не
съответстват изцяло на индивидуалните особености на застрахованото имущество (ръчна,
вместо автоматична скоростна кутия) и това е наложило допълнителното проучване след
запознаване със снимковия материал, изготвен от застрахователя при поемането на риска и
данните за окомплектовка от производителя, разкодирани от официалния представител на
марката по производствения номер на рама. Същият предмет на изследване е бил
коментиран от другия експерт. Допълнителното заключение в първата инстанция и
повторното заключение, събрано от въззивен съд са обосновани с аналози, които по-точно
представят характеристиките на конкретната увредена вещ. Според вещото лице Вълков
средната пазарна цена на такъв автомобил към момента на договарянето на
застрахователната сума е достигала 15200лв., а към момента на погиването на автомобила
само 14550лв. При самостоятелното си изследване вторият експерт е посочил сходни
стойности, съответно около 14500лв и 14000лв, като е пояснил изрично, че при
първоначалния оглед категорично са били фиксирани със снимки от служителите на
застахователя промени в производствената комплектовка на автомобила, които повишават
търсенето му: промяната на положението на кормилната уредба от ляво в дясно и
монтирани допълнително детайли, променящи външния вид („оптичен тунинг“) до сходен
със спортни модели от типа „М“ на марката.
3
Следва да се отчете и обстоятелството, че посочените от въззивника данни за
значително по-ниски стойности на аналози се основават само на общите характеристики на
модел и промишлена окомплектовка, заложени в компютърен продукт, ползван от
експертите на застрахователя, чийто метод на оценка не може да бъде преценен без
специални знания и проверка на ползвани аналози. В тази насока въззивният съд споделя
извода на първата инстанция за възприемане на заключенията на назначените от съда вещи
лица, чиято достоверност е гарантирана с наказателна отговорност.
Макар и приблизителна и изведена от пазарни аналози на оферти, а не по цени,
действително установени по сключени сделки, съдът намира, че следва да кредитира
второто заключение, което отчита най-близки до съответните на застрахования автомобил
ценови предложения(тунинговани с вложени значителни средства за подобряване на външен
вид с допълнително монтирани детайли от друг модел) и посочва усреднена стойност, в
диапазон, който не се различава драстично и от очертания от първия експерт в
допълнителната експертиза. При съпоставката на категоричните констатации и изводи на
експертите, в съда не остава никакво съмнение, че при договарянето на застрахователната
сума страните не са посочили по-висока стойност от действителна оценка на веща.
Напротив, разликата от 1500лв е под средна пазарна цена, но тя може да се обясни с
конкретно отчетени при огледа следи от употреба. Още повече, че според общите условия
на самия застраховател, началната оценка за целите на определяне на застрахователната
сума като действителна стойност, се предлага на клиента от самия застраховател след
нарочен оглед(чл.4.2 вр.4.1.2. и 3.5 от ОУ) и при липса на убедителни доказателства за
надзастраховане, именно сумата от 13000лв, за която договарящите се страни са постигнали
съгласие съдът следва да приеме за призната от тях действителна стойност към момента на
застрахователното събитие по смисъла на дефиницията в чл.14 от общите условия(стойност
за която да се закупи друго имущество вместо застрахованата вещ).
В заключение въззивният съд достига до фактически извод идентичен с този на
първата инстанция. Оплакването на въззивника е неоснователно, тъй като и след събирането
на всички посочени от него доказателства възражението му за действителна стойност под
застрахователната сума не се доказа нито към момента на договарянето, нито към момента
на настъпване на увреждането. Затова като е възприел именно уговорената сума от 13 000лв
като размер на поетата от застрахователя отговорност първоинстанционният съд не е
допуснал и нарушение на закона.
Няма други въведени оплаквания. При служебната проверка на изводите по
определяне на размера на обезщетението, въззивният съд констатира, че приложимия закон
е издирен от съда и са отчетени специалните правила за обезщетяване при тотална загуба,
включително задължението на застрахования да бракува останалите в негова собственост
останки от увреденото имущество след като прекрати регистрация на негоден за ползване
автомобил. Това правило е приложено в отношенията между страните, видно от
представеното удостоверение за дерегистрация.
Въззивният съд споделя и изводите относно приспадане на получена от собственика
4
полезна стойност в размер на само 98лв от рециклирани останки и препраща към тази
неоспорена част от мотивите на обжалвания акт.
Остатъчната стойност на щетата, понесена от собственика на тотално уведено,
негодно за възстановяване имущество възлиза на 12902лв. като в този размер следва да бъде
покрита отговорността на застрахователя за обезщетяване на собственика на застрахованото
имущество.
По делото няма спор, че застрахованото лице е получило като част от дължимо
обезщетение сума от 6619.92лв, а за разликата от 6282.08лв застрахователят е останал
задължен. Претенцията на застрахования въззиваем е основателна за този остатък и
присъждането му с обжалваното решение следва да се потвърди. Пълното съвпадение на
изводите на двете инстанции изключва ревизия на определените разноски за първа
инстанция.
По претенциите за разноски в настоящото производство, съдът съобразява, че към
списъка си въззиваемата страна е представила доказателства за заплатен в брой хонорар за
процесуалното представителство от 780лв. В този неоспорен размер разходите следва да се
възложат на въззивника, предявил неоснователната жалба.
Мотивиран от гореизложеното и на осн. чл.271 ГПК, съставът на Варненски окръжен
съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №262115/30.06.2021г., постановено по гр.д. №15837/20г.
по описа на ВРС, 8 с-в.
ОСЪЖДА “ДЗИ – Общо Застраховане“ЕАД, ЕИК *********, гр. София, бул. Витоша
№89Б да заплати на ИВ. К. К. ,ЕГН ********** от **** сумата от 780лв(седемстотин и
осемдесет лева), представляваща направените за въззивна инстанция разноски за защита по
неоснователна жалба, на осн. чл. 78 ал.1 ГПК.
Решението не подлежи на касационно обжалване по реда на глава 22 от ГПК, по арг.
от чл. 280 ал.2 ГПК.
Да се обяви в регистъра на съдебните актове осн. чл. 273 от ГПК вр. чл. 235 ал.5
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5