Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Каварна, 28.01.2021
г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Каварненският районен съд в публично заседание на осми декември през
две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕМИЛИЯ ПАНЧЕВА
при секретаря Кичка Димитрова, като разгледа докладваното от съдията
Гр.Д № 456 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 26, ал. 2, пр. 5 ЗЗД и чл. 17, ал. 1 ЗЗД; чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗС; чл. 124, ал. 1 ГПК.
Ищцата К.В.Ж. твърди, че е собственик на
земеделска земя в размер на 108002 кв.м., представляваща поземлен имот с
идентификатор ***, трета категория, находяща се в землището на гр. Каварна.
Собствеността върху имота се твърди да е придобита по следния начин: по силата
на покупко-продажба, обективирана в нот.акт № ***, дело № ***г. на КРС майка й С.
М. М. на 07.11.1996 г. й е прехвърлила ½ ид.ч. от нива с площ от 107.999
дка., трета категория, находяща се в землището на гр. Каварна, урегулирана в
парцел Х.по плана за земеразделяне; по силата на дарение извършено с нот. акт №
***г. на КРС, леля й Р.М. П. на същата дата 07.11.1996 г. й е дарила другата
½ ид.ч. от нива с площ от 107.999
дка., трета категория, находяща се в землището на гр. Каварна, урегулирана в
парцел Х.по плана за земеразделяне.
С влязло в сила на 25.05.1999 г. решение
постановено по гр.д. № 6/1998 г. по описа на КРС, бракът между ищцата и
ответникът Д.Д.Х. е прекратен.
На 22.03.2019 г. по силата на дарение,
извършено с нот.акт № ***, дело № ***на НК, вписан във вх. рег. № 547 от
22.03.2019 г., с акт № ***, дело № ***г. на СВ гр. Каварна, ответникът Д.Д.Х. е
дарил на ответника Д.Х.Б., чрез пълномощник недвижим имот 499 кв.м.,
представляващи идеална част от ПИ – нива с площ от 107999 кв.м. по документ за
собственост, а по скица – 108002 кв.м., земеделска земя, трета категория с
идентификатор ***по КК на гр. Каварна.
На същата дата чрез покупко-продажба,
обективирана в нотариален акт № ***, дело № ***г. на нотариус № 091 на НК,
вписан във вх. рег. № ***г., акт ***, дело № ***г. на СВ гр. Каварна,
ответникът Д.Д.Х. е продал на ответника Д.Х.Б., чрез пълномощник недвижим имот
– 26500 кв.м. представляващи идеална част от ПИ нива цялата с площ 107999 кв.м.
по документ за собственост, а по скица – 108002 кв.м., земеделска земя, трета
категория с идентификатор ***по КК на гр. Каварна.
Ищцата твърди, че извършените сделки
дарение и покупко-продажба не са могли да разменят собствеността между страните
по тях, т.к прехвърлителят Д.Х. не е притежавал собствеността върху имота и не
е можел да се разпорежда с него. Твърди, че описаната нива е изцяло нейна
собственост, т.к. договора за покупко-продажба от майка й на нея, не е такъв, а
прикрива истинската сделка, която е дарение. Излага, че през 1998 г. майка й е
завела в РС Каварна дело образувано под № 231, срещу нея и ответника Х. за
установяване, че действителната прехвърлителна сделка не е покупко-продажба, а
дарение. Делото е било спряно по взаимно съгласие на страните, а в последствие
прекратено, поради невъзобновяването му в законоустановения срок. Твърди, че за
установяване на действителната сделка между страните същите са оформили
„обратно писмо”, в което са обективирали реалната си воля, че се касае за
дарение. Твърди, че майка й е държала този имот да остане за нея, но за да
нямат другите й бъдещи наследници претенции, са извършили прехвърлянето на
собствеността върху имот, чрез покупко-продажба. Тъй като действителната воля
на майка й е била да я надари, и с оглед спазената форма за прехвърляне на
имота – нотариална, ищцата желае във външния мир тази симулация да бъде
прогласена.
Наред с изложеното ищцата твърди, че за
периода от прехвърляне на имота и най-вече след прекратяване на брака й с
ответника Х. през 1999 г., изключително и само тя е владяла земеделската земя,
изцяло. Работила я лично, очертавала я през годините, декларирала я през
годините по реда на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ, като вкл. на 25.04.2019 г. е подала декларация
по законовия ред. Както в записванията в данъчна служба при Община Каварна,
така и в СГКК ответникът Х. не фигурирал като собственик. Твърди, че в нито
един момент ответникът Х. не се е противопоставял на ищцовото владение, не е
претендирал добиви от вещта, т.к. не е считал че притежава земя. Твърди, че
само тя е владяла и владее и понастоящем земята, прехвърлена й от нейната
майка, необезпокоявана от никого, явно, несмущавано, непрекъснато. Твърди, че с
действията си е обективирала във външния мир намерението си да придобие имота
по давност, което е сторила изпълвайки фактическия състав на чл. 79, ал. 1 от
ЗС.
Счита, че с оглед изложените твърдения
имотът е изцяло нейна собственост, поради което ответникът Х., не е могъл да
прехвърли на ответника Б. процесния имот, поради което същият не е станал
собственик на част от имота по силата на двете сделки.
С изложените мотиви моли да бъде
постановено решение, с което да се признае за установено по отношение на първия
ответник нищожността на извършената покупко-продажба на недвижим имот
представляващ ½ ид.ч. от ПИ – нива, цялата с площ от 107999 кв.м. по
документ за собственост, а по скица – 108002 кв.м., земеделска земя, трета
категория с идент. ***по КК на гр. Каварна, обективирана в нот.акт № ***, дело
№ *** г. на РС Каварна, като привидна сделка, както и валидността на
извършеното между същите страни дарствена сделка.
В условията на евентуалност моли да бъде
призната за изключителен собственик на нива, представляваща ½ ид.ч.
от ПИ – нива, цялата с площ от 107999
кв.м. по документ за собственост, а по скица – 108002 кв.м., земеделска земя,
трета категория с идент. ***по КК на гр. Каварна, придобит чрез давностно
владение.
Моли да бъде признато за установено по отношение
на ответника Д.Х.Б., че същият не е собственик на недвижим имот представляващ
26999 кв.м. ид.ч. от ПИ – нива, цялата с площ от 107999 кв.м. по документ за
собственост, а по скица – 108002 кв.м., земеделска земя, трета категория с идент.
***по КК на гр. Каварна, придобити от него по силата на нотариален акт № ***,
дело № ***на НК, вписан във вх. Рег. № 547 от 22.03.2019 г., с акт № ***, дело
№ ***г. на СВ гр. Каварна и нотариален акт № ***, дело № ***г. на нотариус №
091 на НК, вписан във вх. рег. № ***г., акт ***, дело № ***г. на СВ гр.
Каварна.
В съдебно заседание и представената писмена защита
процесуалните представители на ищцата пледират за уважаване на предявените
искове, като основателни и доказани. Считат, че от събраните в хода на процеса
писмени и гласни доказателства е установено, по безспорен начин обстоятелството,
че сделката обективирана в НА № ***г. е симулативна, прикриваща договор за
дарение между страните. Доказан е и предявения в условията на евентуалност иск
за придобиване на имота по давност, с оглед събраните многобройни писмени и
безпротиворечиви гласни доказателства. Развити са подробни доводи в писмената
защита, досежно доказаността и основателността на предявените искове
Ответникът Д.Д.Х., чрез процесуалния си
представител адв. П.А. оспорва
исковете, като неоснователни и недоказани. Относно
иска за установяване привидност на сделката за покупко-продажба на недвижим
имот извършена на 07.11.1996 г. ответникът твърди, че по делото няма
доказателства, които да индикират, че договорът за покупко-продажба сключен
между ищцата и нейната майка е привиден и прикрива договор за дарение. Оспорва
приложеното към исковата молба „обратно писмо”, като твърди, че то не е такова
по своята правна същност, т.к. не изхожда от двете страни по сделката и не
обективира в себе си изрично волеизявление и на двете страни по привидния
договор. Твърди се, че т.к. обратното писмо е съставено едностранно от ищцата,
на практика няма никаква доказателствена стойност, и представлява само писмено
твърдение на страна по спора, в което тя твърди изгодни за себе си факти.
Оспорва се достоверността на датата на „обратното писмо”, с твърдението, че не
е съставено на посочената в него дата, а непосредствено преди образуване на
настоящото дело, за целите на процеса. Оспорват се твърденията на ищцата, че
майка й е разполагала с процесното обратно писмо, т.к. по образуваното по нейно
искане гр.д. № 231/98 г. на КРС, същото не е приложено и не са изложени
твърдения за неговото съществуване.
Относно претенцията за придобиване
идеалната част на ответника Д.Х., в резултат на изтекла придобивна давност в
полза на ищцата, ответникът поддържа, че същата е изцяло неоснователна и
недоказана. Твърди се, че за периода от 07.11.1996 г. до 25.05.1999 г. в полза
на ищцата не е текла придобивна давност, поради наличието на брачна връзка
между страните. След 25.05.1999 г. придобивна давност в полза на ищцата също не
е текла, защото тя никога не е имала качеството на владелец по отношение на
идеалната част от имота, принадлежаща на ответника Х.. Ищцата винаги е била
обикновен държател на идеалната част от имота собственост на Д. Х., а в полза
на държателя давност не тече. Твърди се, че отдаването на имота под аренда или
наем, обработването му и получаването на гражданските и/или естествените
плодове от него не прави съсобственика владелец, т.к. посочените действия са
такива по обикновено управление на вещта, които всеки съсобственик може да
извършва с целия имот. Ищцата никога не е манифестирала пред ответника Х.
завладяване на неговата идеална част от имота, нито намерение да я свои. Твърди
се, че след прекратяване на брака между страните е постигната устна договорка
процесният имот да се ползва от ищцата, за да може тя да реализира приходи,
нужни за издръжката й. Постигната е и уговорка процесния имот да се ползва от
ответника Х., когато той има нужда и пожелае това. Тази уговорка е изпълнявана
през годините, като Д.Х. е ползвал процесния имот многократно, засявайки го с
различни растителни култури. Твърди се че ответникът Х. е манифестирал изрично,
че е собственик на процесния имот, подавайки молба до РС Каварна за отмяна на
допусната обезпечителна мярка, възбрана, постановеното определение по която
въпреки свеждането му до знанието на ищцата не е оспорено от същата.
С оглед твърдяната неоснователността на
претенциите на ищцата касателно правото на собственост на Д.Х. върху процесната
част от имота ответникът счита, че със сделката от 22.03.2019 г. се е
разпоредил валидно с притежаваната от него идеална част от имота в полза на
ответника Б. и той е станал собственик на тази идеална част от имота, поради
което искът предявен срещу Д.Б. също се явява неоснователен.
Ответникът Д.Х.Б., чрез процесуалния си
представител адв. Я.Я. оспорва
исковете, като недопустими и неоснователни. Твърди
се, че бездействието на ищцата в продължение на двадесет години през, които е
знаела за вещно-прехвърлителното действие на сделката за покупко-продажба, е
преклудирало възможността и тя да води настоящия процес, като правата и са
погасени по давност.
Оспорват се изложените от ищцата факти
касаещи привидността на договора за покупко-продажба. Оспорва се представеният
документ именуван „обратно писмо”, с мотива, че по своята правна същност той
представлява единствено писмено изявление на ищцата
Твърденията на ищцата, че е налице
нищожност на вещно-прехвърлителните договори, от които тя черпи правата си,
водели до липса на възможност тя да се легитимира като добросъвестен владелец.
Наред с това се твърди, че действията по отдаване под наем на имота и неговото
деклариране по реда на ЗСПЗЗ, са такива на обикновено разпореждане със
съсобствената вещ. Оспорва се възможността ищцата да е придобила имота по
давност, с твърдението, че тя е владяла само своята идеална част, а е държала
другата част от имота без намерение да го свои.
По отношение на предявения отрицателен
установителен иск, ответникът твърди, че имотът макар и в идеална съсобственост
е придобит от него чрез валидно сключени сделки. Имотите е закупил от
собственик, който разполагал с титул за собственост и по надлежния ред е
удостоверил правата си пред нотариуса. Ответникът се явявал трето добросъвестно
лице по смисъла на закона, т.к. не е знаел и не е имало откъде да узнае, че
ищцата има претенции спрямо имота. Счита, че след като към момента на прехвърлителната
сделка ищцата не е защитила по никакъв начин правата си, които твърди, че са
нарушени, то след валидно прехвърляне на правото на собственост, тя губи
възможността си да направи това в настоящия процес. С изложените мотиви се моли
за оставяне без уважение на всички предявени искове като недоказани по
основание.
В съдебно заседание, чрез
процесуалните си представители и в депозираните по делото писмени защити ответниците
настояват исковете да бъдат отхвърлени, като неоснователни и недоказани. Считат,
че ищцата не е съумяла в условията на главно и пълно доказване да установи,
както твърденията си за наличие на симулация на атакувания договор, така и
твърденията за изтекла в нейна полза придобивна давност. Изложени са подробни
писмени бележки, досежно неоснователността и недоказаността на исковите
претенции.
Съдът, след съвкупната преценка на събраните по делото
доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:
Не е спорно между страните, а
и от приложените по делото доказателства се установява, че ищцата К.Ж. и
ответникът Д.Х. са сключили граждански брак на 29.07.1978 г., който брак е
прекратен с влязло в сила на 25.05.1999 г. решение №17/30.11.1998 г. по гр.д. №
6/1998 г. по описа на РС Каварна.
Установява се от представения
нотариален акт № ***г. на РС Каварна, че на 07.11.1996 г. Р.М. П. е дарила на
племенницата си К.В. Х.собствания си недвижим имот представляващ ½ ид.ч.
от нива, цялата с площ от 107999 кв.м., трета категория, находяща се в
землището на гр. Каварна, урегулирана в парцел № Х.по плана за земеразделяне.
Данъчната оценка на имота съгл. у-ние № 94-00-778/05.11.1996 г. е 167 669
лева.
На същата дата - 07.11.1996
г., с нотариален акт № ***дело № *** г. на РС Каварна, С. М. М. е продала на
дъщеря си К.В. Х.собствания си недвижим имот представляващ ½ ид.ч. от
нива, цялата с площ от 107999 кв.м., трета категория, находяща се в землището
на гр. Каварна, урегулирана в парцел № Х.по плана за земеразделяне /не е
посочена продажната цена/. В акта е вписано, че К. Х.е заявила, че е съгласна и
купува имота описан в пункт първи от договора за сумата от 167 669 лева
/данъчната оценка на имота/.
По делото е прието като
доказателство „обратно писмо” с дата 07.11.1996 г. изготвено от К.В. Х., в
което същата е заявила, че сключеният между нея и майка й С. М. М. договор за
покупко-продажба по акт № ***дело № *** г. не е такъв, а прикрива действително
сключения между тях договор за дарение на собствения й недвижим имот, находящ
се в землището на гр. Каварна и състоящ се от ½ ид.ч. от нива с площ от
107,999 дка., урегулирана в парцел № ***по плана за земеразделяне, като по
сделката пари не е броила. Вписано е още, че писмото е съставено съгласно
разпоредбата на чл. 17 ЗЗД.
Установява се от приетия като
доказателство по делото препис от искова молба вписана в СВ Каварна с акт № 9,
том I,
дв.вх.рег. 2754/05.11.1998 г., че С. М. М. е предявила против К.В. Х.и Д.Д.Х.
иск с правно основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД, като е образувано гр. д. № 231/1998
г. по описа на КРС. В исковата молба е изложила, че извършените на 06.04.1995
г. и 07.11.1996 г. сделки, с които е продала на дъщеря си К. Х.собствените си
недвижими имоти, всъщност не са покупко-продажби, а дарения, като сделките са
симулативни. Поради симулативността, привидността на договорите е поискала
същите да бъдат прогласени за нищожни.
С определение от 23.01.2003 г.
е прекратено на осн. чл. 184, ал. 1 от ГПК производството по гр.д. № 231/1998
г. на КРС, поради невъзобновяването му в законоустановения шестмесечен срок от
спирането му на 09.02.1999 г. - по взаимно съгласие на страните.
С определение от 31.12.2018 г.
постановено по ч.гр.д. № 195/1998 г. на КРС, влязло в сила на 14.02.2019 г. е
отменено допуснатото с определение от 24.09.1998 г. обезпечение на бъдещ иск в
полза на Д.Д.Х., чрез налагане на възбрана на два имота собственост на К.В. Х..
От изисканите преписи от
нотариални дела № ***на Нотариус ***, се установява, че на 22.03.2019 г. с
нотариален акт № ***г. Д.Д.Х. е дарил на Д.Х.Б., недвижим имот придобит в СИО
съгл. нот.акт № ***г., а именно 499 кв.м., представляващи ид.ч от ПИ – Нива с
площ от 26999 кв.м., цялата с площ 107999 кв.м., с идент. ***по КК на гр.
Каварна, който имот надарения е приел с благодарност. На същата дата –
22.03.2019 г. с нотариален акт № 109, том I, рег. № 405/19 г. Д.Д.Х. е
продал на Д.Х.Б., недвижим имот придобит в СИО съгл. нот.акт № ***г., а именно
26500 кв.м., представляващи ид.ч от ПИ – Нива с площ от 26999 кв.м., цялата с
площ 107999 кв.м., с идент. ***по КК на гр. Каварна, за цена в размер на
59398,00 лв., която сума продавачът е заявил, че е получил напълно по банков
път от пълномощника на купувача в деня на подписване на нотариалния акт.
Заплащането на продажбената цената се установява и от представеното платежно
нареждане за кредитен превод от 22.03.2019 г.
По делото са представени многобройни писмени
доказателства: договори за отдаване под наем на земеделска земя за периода 1997
– 2000 г.; заявления за подпомагане на ФЛ – за периода 2009 г. – 2020 г; лабораторни
и кантарни бележки, и анализни свидетелства – за периода 2001 – 2019 г.; уведомителни
писма за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и
мерките за директни плащания за периода 2010 – 2014 г.; декларации по чл. 69,
ал. 1 от ППЗСПЗЗ, във вр. с чл. 37б, ал. 1 от ЗСПЗЗ за периода 2013 – 2020 г.; таблици
за използвани парцели за периода 2009 - 2020 г., от които се установява, че
през периода 2001 г. – 2020 г. К.Ж. е
обработвала процесния имот, получавала е плодовете от същия, разпореждала се е
с тях, декларирала, очертавала, заявявала за подпомагане и т.н. процесния имот
по реда на ЗСПЗЗ и свързаните с него подзаконови нормативни актове.
По делото са събрани гласни
доказателства, чрез разпит на трима свидетели водени от ищцата: Д. М. Д., Д. С.
Д. и П.. И.Н.. и двама водени от ответниците: Н.. Г. Г.и И. М. Г..
От показанията на свидетеля Д.Д.,
се установява, че познава ищцата К. от 1989 г., когато е започнала работа в
Пътното, а майка й С. познава от по-рано, т.к. са били колежки с неговата
майка. С ищцата е в дългогодишни приятелски отношения, като в момента живеят
заедно. Познава и ответника Д.Х., с когото по време на бракоразводния процес
със съпругата му са имали конфликт, във връзка с подадена от него жалба в
полицията. През последните 20 години го е виждал не повече от 5-6 пъти. Свидетелят
заяви, че е помагал много пъти на майката на ищцата, като е извършвал ремонт на
ел. уреди и др. в дома им. При тези и други срещи когато са разговаряли, С.
винаги му е споделяла, че е дарила земята си на К.. От леля С. знае също, че по
съвет на адвокат са оформили документите по прехвърлянето на имота, като
продажба, за да нямат в бъдеще претенции към земята наследниците на починалия й
син Р.. Свидетелят заяви още, че знае и има непосредствени впечатления от
лошите отношения между С. и С. - съпругата на сина й Р., която нееднократно е
вдигала скандали и дори я е била, които проблеми са били причината
прехвърлянето на бъде оформено като продажба. Свидетелят многократно заяви и
декларира личните си впечатления относно действителната воля на
прехвърлителката С., че е дарила земята си на К., заради това, че се е грижела
за нея и ще се грижи и занапред. Свидетелят заяви още, че процесната земя през
последните двадесет години се декларира, обработва, влагат се средства и се
получават добивите единствено от К.. Не му е известно Д. да е заявявал
намерение и искане той да обработва земята. Преценявайки показанията на
свидетеля Д., с оглед разпоредбата на чл. 172 ГПК и вземайки предвид личните си
впечатления от начина на депозирането им съдът намира, че същите са обективни,
последователни, непротиворечиви и
съответстващи на събраните в процеса писмени и гласни доказателства, поради
което ги кредитира.
Свидетелите Д. С. Д. и П.. И.Н..,
също заявиха, че познават ищцата и ответника Д.Х.. И двамата заявиха, че от около
2000 години извършват земеделски дейности със собствена техника, срещу
заплащане в имота стопанисван от К., с площ от 108 дка., като св. Н.. извършвал
обработка и сеитба на площите, а св. Д. извършвал жътва на посевите. Свидетелят
Н.. заяви, че единствено К. му е възлагала извършване на дейности в имота, тя е
определяла какво да се сее и тя му е заплащала за извършеното. Свидетелят Д.
заяви, че след като пожънел засетите площи, предавал продукцията в складовете
на Агросилоз, бившето Девко, от името на К.. Ответникът Х. никога не им е
възлагал да извършват някакви дейности в имота, не им е заплащал за извършвани
услуги, даже не са го виждали в имота. Не знаят да е работил имота в някакъв
период от време или да е заявявал претенции за личното му стопанисване. И
двамата заявиха, че им е известно, че тези земи са наследствени и са от майка й
на К.. Съдът кредитира изцяло показанията на двамата свидетели, като ги намира
за непротиворечиви, обективни, взаимно допълващи се и кореспондиращи със
събраните в процеса писмени доказателства.
От показанията на свидетеля Н..
Г. Г.се установи, че познава ищцата Ж. и ответника Х. от средата на 1980 г. Знае,
че след като са се развели са имали обща земя в Каварна, на която М. е работел
една година пипер. Ответникът му казал, че имат с К. обща земя, придобита от
нейните роднини, като една част са купили друга са дарени. Свидетелят разказа,
че е присъствал на разговор състоял се около 2000 г., когато след развода двамата
бивши съпрузи са се събрали отново да живеят заедно, при който К., е заявила на
М., че вече тя ще се занимава със земите, тя ще си ги гледа и М. е казал „Добре
К.”. Разказа и за случай от преди 5-6-7 години, когато е чул разговор между двамата,
при който К. е казала на М., че вече тя ще работи нивите, ще ги очертае и го
попитала дали има нещо против, на което М. отговорил „Няма проблеми, ако има
нещо ще се обадя, работи си”. Свидетелят не е чувал и не знае между двамата да
е имало спорове за тази земя.
От показанията на св. И. М. Г.
се установява, че около 2012-2013 г. с ответника Х. и свидетелят Г.са били
заедно на кафе, когато при М. е дошла жена, която той не познавал, но за която
в последствие разбрал, че е бившата му съпруга. След като приключил разговора и
се върнал при тях М. започнал да му обяснява „това е жена ми, че ще чертае
земите, да си ги гледа тя земите, аз изгледах децата.....”. Свидетелят знае, че
М. гледа земи, но различни от процесните, на които той е извършвал услуги с
комбайн.
При така установеното от фактическа страна съдът
намира от правна страна следното:
По иска с правна
квалификация чл. чл. 26, ал. 2, пр. 5 ЗЗД и чл. 17, ал. 1 ЗЗД:
Предявеният иск е допустим. На нищожността като порок
на договора може да се позове всяко лице с правен интерес, като
предяви безсрочно установителен иск
за обявяване на неговата нищожност
Съгласно разпоредбата на чл. 26, ал. 2 ЗЗД, нищожни са
и договорите, които имат невъзможен предмет, договорите, при които липсва
съгласие, предписана от закона форма, основание, както и привидните договори.
Основанието се предполага до доказване на противното. Привиден /симулативен/ е договор,
от който страните, които са го сключили, не желаят да бъдат обвързани.
Привидните сделки са такива сделки, при които е налице волеизявление за
сключването й, но едновременно с това е налице и съгласие между страните по
същата, че не се желае тя да породи правни последици. При тях е налице
съзнателно несъответствие между желаното и изразеното като според утвърденото в
практиката на ВКС разбиране привидната сделка е винаги нищожна независимо дали
нищожността е абсолютна или относителна. Сключването на привидните сделки е
свързано обикновено с желание за създаване на една погрешна представа у трети
лица досежно придобитите от страните права и задължения. Затова се приема, че
такава сделка е нищожна, т.е. тя не поражда никакво действие между страните и
по отношение на трети лица.
В случая, от събраните по
делото доказателства – „обратно писмо”, „искова молба” и свидетелски показания съдът
приема за установено, че отразените в нот.акт № ***г. волеизявления на
страните, сключили договора за покупко-продажба са само формални и не
съответстват на действителната им воля, страните по него не са желали
настъпването на правните последици от тези изявления, а са целели само да
създадат привидност на отношенията си по отношение на трети лица, а
действителните отношения между тях са различни от тези следващи от формалните
изявления. Волеизявленията на страните по сделката, които не съответстват на
тяхната действителна воля са свързани с посочването в нотариалният акт, че
имота се прехвърля чрез покупко-продажба за определена сума, за която дори в акта
липсва отбелязване тя да е платена и по какъв начин е станало това. В действителност
неплащането на продажната цена не води до нищожност на сделката, тъй като
законът не съдържа презумпцията, че когато не е заплатена цената по договора за
покупко – продажба, той е симулативен. Неплащането на цената по договора,
обаче, според редица решения на ВКС е една индиция, че страните по сделката не
са имали обща воля за възникване на задължение за плащане.
За да
бъде успешно провеждането на иск за прогласяване нищожност на договор за покупко-продажба
като привиден, както и за установяване действителността на прикритото с него
действително съглашение между страните, в случая като такова по договор за
дарение, доказателствената тежест лежи върху ищцата, която следва
да докаже, че действителната воля на
страните, сключили договора за покупко-продажба на имота не е
такава, каквато е отразена в него, както и че между съконтрахентите е
постигнато съгласие за прехвърляне на собствеността чрез дарение, а във връзка
с твърденията за наличие на прикрито съглашение, в нейна тежест
е и да установи неговото съдържание и действителност.
В
настоящото производство е представен документ, озаглавен „обратно писмо”, който
изхожда от една от страните по сделката – купувачът К.В. Х., в което са
изложени твърдения, за симулативност на сделката, като е посочена и
действително извършената сделка. Представен е й препис от искова молба
депозирана пред РС Каварна на 05.11.1998 г., въз основа на която е образувано
гражданско производство, в която искова молба другата страна по сделката –
продавача С. М. М., също е изложила обстоятелства, че сделката обективирана в
нот.акт № ***г. е привидна /симулативка/, като прикрива действително
извършената – дарение.
Според правната доктрина и съдебната практика,
обратното писмо /пълен обратен документ/ е разпоредителен документ, съставен
нарочно за разкриване на симулацията, който съдържа писмени изявления на
страните по сделката относно действителните им отношения чрез отразяване
съдържанието на прикритата сделка. За разлика от него, непълният обратен
документ /начало
на писмено доказателство/ е случаен документ, който сам по себе си не разкрива
симулативния характер на явната сделка, но съдържа изявления на страната
относно факти и обстоятелства, които правят наличието на симулация вероятно.
Тези същностни различия в съдържанието на двата документа обуславят и
различното им доказателствено значение - докато обратното писмо доказва
директно симулативността на атакуваната сделка, без да са необходими други
доказателства, наличието на непълен обратен документ по делото е само
предпоставка за преодоляване на установената в чл. 164, ал. 1, т. 6 ГПК
недопустимост на свидетелските показания. Според изричната разпоредба на чл.
165, ал. 2
ГПК, когато страната се домогва да докаже, че изразеното в документа съгласие е
привидно, свидетелски показания са допустими, ако в делото има писмени
доказателства, изходящи от другата страна или удостоверяващи нейни изявления
пред държавен орган, които правят вероятно твърдението за симулация. Под
другата страна по смисъла на чл. 165, ал.2 ГПК се има предвид лицето, което
лично или чрез представител е участвало в сделката.
Настоящият
съдебен състав приема, че приложените по
делото документи - „обратно писмо” и „искова молба”,
представляват документи, изходящи от страните по сделката и
правещи
вероятно основателен доводът за наличие на привидност, т.е. документи, които не
разкриват
сами
по себе си симулацията, тъй като не са съставени едновременно от двете страни по
сделката. Въпросните документи, доколкото носят
подписи
на страните по твърдяната за прикрита сделка, представлява „начало на писмено
доказателство” по смисъла на чл. 165, ал. 2 ГПК и обосновават
допустимостта на свидетелските показания, като доказателствено средство за
доказването на действителните правоотношения между страните. Документите не
доказват
пряко симулацията, а вероятното й съществуване и наличието им
е основание да бъдат допуснати свидетелски показания, чрез които симулацията може
да бъде доказана.
Доказване със свидетели трябва да
е пълно, иначе претендираната симулативност не се счита доказана. В настоящия
случай по отношение на симулативността на горепосочената сделка по
покупко-продажба на недвижимия имот са събрани гласни доказателствени средства,
чрез разпит на един свидетел на ищцата Д. М. Д.. От показанията на
свидетеля се установява действителната волята на продавача по
процесната сделка - С. М. майката на ищцата, а именно желанието й да дари имота на своята дъщеря
К., като благодарност за грижите които е полагала и полага за нея. Разкри се и
причината за извършването на сделката като покупко-продажба, а именно избягване
оспорването на евентуално дарение от наследниците на сина й, с които майката е
била във влошени отношения. Разкри се също, че решението за извършването на
сделката по този начин е било взето след като прехвърлителката се е посъветвала
с адвокат, който й предложил този вариант като по-сигурен срещу бъдещи
претенции на наследниците. При
съвкупна преценка на свидетелските показания събрани по делото и писмените доказателства, съдът намира, че
се опровергава изложеното в нотариалния акт, че процесният имот
е прехвърлен чрез покупко - продажба, като безспорно се установява, че не са
давани пари за придобиване на имота, нито от вписаната като
купувач К.В.,
нито от съпруга й по това време и настоящ ответник – Д.Х..
Съгласно чл. 225 ЗЗД, с договора за дарение,
дарителят отстъпва веднага и безвъзмездно нещо на дарения, който го приема.
Като безвъзмездна сделка, дарението се характеризира с намерението на дарителя
да осъществи акт на щедрост спрямо надареното лице и да изяви воля в този
смисъл. При договора за дарение основанието е свързано и с неговия мотив /т. е.
с разнообразните съображения на едно лице да достигне до решението да надари/,
който мотив според чл. 226, ал. 3 ЗЗД не следва да е противен на закона или да
противоречи на добрите нрави. В разглеждания случай се установи, че именно това
е било намерението на прехвърлителката на недвижимия имот - да подарят на дъщеря си К.В.
недвижим имот. Макар и косвено като доказателство по делото в подкрепа на намерението да
се надари ищцата е и обстоятелството, че на същата дата, лелята на ищцата е
прехвърлила собствената си идеална част на Красимир чрез дарение, а не чрез
покупко-продажба. Ако целта е била не К., а семейството да придобие имота, то
логично би било да закупи и останалата част от него.
Прехвърлянето
е осъществено безвъзмездно, като сделката е оформена като покупко - продажба.
Нотариалният акт не се ползва с материална доказателствена сила относно
предаването на отразената в него сума, а ищцата К.Ж. отрича
да е договаряла и плащала същата. В тази връзка следва да
се посочи, че нотариалните удостоверявания са изчерпателно изброени в чл. 569 ГПК. Заплащането на цената по нотариалната сделка не е сред фактите, чието
осъществяване нотариусът може да удостоверява, като такъв факт например е
явяването или неявяването на лица за извършване на определени действия пред
него. Този факт не се съдържа и в чл. 580 ГПК, като съдържание на нотариалния
акт, т.е. дори и в акта да е посочено, че сумата е заплатена пред нотариуса, на
основание чл. 188 ГПК, в тази му част документът е частен, а не официален
свидетелстващ.
При съвкупната преценка на
обсъдените по-горе свидетелски показания и писмените доказателства по делото,
включително от обратното писмо и изложеното в исковата молба от 05.11.1998 г.,
съдът прави категоричен извод, че страните по процесния договор за продажба са
го сключили като привиден - относително симулативен, прикриващ действителен
договор за дарение, сключен в законоустановената нотариална форма.
Ето защо
следва да се приеме, че привидността на договора за продажба от 07.11.1996 г.
е установена - страните не са желаели да се породят правните последици на
привидната сделка - покупко-продажба на недвижимия имот, а тези на прикритата -
дарение. Налице са условията за валидност на дисимулираната сделка - договора за
дарение, спазена е нотариалната форма по чл. 18 ЗЗД, и е налице съгласие за
безвъзмездно прехвърляне на собствеността. Съглашението не противоречи на
закона и не го заобикаля, поради което и следва да бъде зачетено, съобразно чл.
17, ал.1 ЗЗД. Предвид изложеното, и доколкото са предявени искови претенции за
привидност по чл. 26, ал.2, пр.5 ЗЗД и искова претенция за разкриване на симулацията
по чл. 17, ал.1 ЗЗД, то договорът за покупко - продажба следва да се обяви за
нищожен, а договорът за дарение - за действителен.
С оглед уважаване на иска с
правно основание чл. 26, ал. 2, пр. 5 ЗЗД и
чл. 17, ал. 1 ЗЗД, предявеният в условията на евентуалност иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК,
вр. с чл. 79, ал. 1 ЗС срещу Д.Д.Х. не следва да бъде разглеждан.
По иска, с правно
основание чл. 124, ал. 1 ГПК, предявен срещу Д.Х.Б.:
Иска е предявен от страна,
която има правен интерес от предявяването му, срещу правно легитимиран ответник,
поради което и съда го намира за процесуално допустим. Разгледан по същество
същият се явява неоснователен по следните съображения:
По начало с отпадане на правата на праводателя по
дадена сделка отпадат и правата на приобритателя. В редица случаи обаче, с
оглед на съображения за правна сигурност законът при определени предпоставки
запазва правата на последващ приобретател, макар и правата на неговия
праводател да са отречени с обратна сила. Така правата, които трети лица са
придобили добросъвестно от приобретателя по едно привидно съглашение, се запазват
– чл. 17, ал. 2 ЗЗД, освен ако се отнася до права върху недвижими имоти, придобити след
вписването на иска за установяване на привидността. Принципът, залегнал в
разпоредбата на чл. 17, ал. 2 от ЗЗД, както и в други текстове, където
вписването е предвидено като оповестително-защитно средство, охранява третите
лица, придобили добросъвестно права от договор със страна по симулативната
сделка, ако тези права са придобити преди вписване на исковата молба за
разкриване симулативност на сделката.
В процесния случай видно е от
приложените по делото нотариални актове № 108 и № 109, че прехвърлителните
сделки обективирани в тях са извършени на 22.03.2019 г. и са вписани в СВ
Каварна на същата дата.
От приложения по делото препис
от искова молба вх. № 2973/16.08.2019 г., с която е предявен иска с правно
основание чл. 124 ГПК, срещу ответника Д.Б. се установява, че същата е вписана
в СВ Каварна на 16.08.2019 г., т.е четири месеца след извършване на
прехвърлителните сделки между ответниците, по силата на които ответникът Б. е придобил
добросъвестно права върху процесния имот.
Нормата на чл. 17 ЗЗД е материално-правна с императивен характер и
се прилага от съда независимо от това дали страна конкретно и изрично се е
позовала на тази разпоредба. При това положение, на основание приложение на
материалния закон - чл. 17, ал. 2 от ЗЗД, предявения отрицателен установителен
иск срещу ответника Д.Б., по чл. 124 от ГПК се явява неоснователен и като такъв
следва да бъде отхвърлен изцяло.
По разноските :
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1
от ГПК в тежест на ответника Д.Д.Х. следва да се възложат
направените от ищеца разноски в
размер на 1255,00 лв., съгласно представения списък по чл. 80 ГПК,
представляващи внесена държавна такса и адвокатско възнаграждение за
предявените срещу него искове. В тежест на ищеца
съгл. чл. 78, ал. 3 от ГПК, следва да се възложат направените от ответника Д.Х.Б. разноски съобразно
отхвърлената част от иска, в размер на 600,00 лева – представляващи адвокатско
възнаграждение за един адвокат, определено от съда по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, съобразно действителната правна и фактическа сложност на предявения срещу
него иск.
Мотивиран от горното, Каварненският районен съд
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА за нищожен на осн. чл. 26, ал. 2 от ЗЗД
сключения между С. М. М. и К.В. Х./сега Ж./ с нот. акт № ***г. на Каварненски районен
съд, договор за продажба на недвижим имот – ½
ид.ч. от нива с площ от 107,999 дка., трета категория, находяща се в
землището на гр. Каварна, урегулирана в парцел № ***по плана за земеразделяне
при граници и съседи: нива ***, полски път, нива на ***, нива на ***, нива на ***/съгласно
индивидуализацията в нотариалния акт/, а съгласно КК
на гр. Каварна представляваща ½ ид.ч. от ПИ с идент. ***, целият с площ
от 108002 кв.м., земеделска земя, трета категория, срещу цена от 167 667
лева, като привиден, прикриващ действителен и приложим между страните на осн.
чл. 17, ал. 1 от ЗЗД договор за дарение на недвижими имот.
ОТХВЪРЛЯ предявения от К.В.Ж.,
с ЕГН **********, с адрес ***, против Д.Х.Б., ЕГН **********, с адрес ***, иск за признаване за
установено, че Д.Х.Б. не е собственик недвижим имот представляващ 26999
кв.м. ид.ч. от ПИ – нива, цялата с площ от 107999 кв.м. по документ за
собственост, а по скица – 108002 кв.м., земеделска земя, трета категория с
идент. ***по КК на гр. Каварна, придобити от него по силата на нотариален акт №
***, дело № ***на НК, вписан във вх. Рег. № 547 от 22.03.2019 г., с акт № ***,
дело № ***г. на СВ гр. Каварна и нотариален акт № ***, дело № ***г. на нотариус
№ 091 на НК, вписан във вх. рег. № ***г., акт ***, дело № ***г. на СВ гр.
Каварна.
ОСЪЖДА Д.Д.Х., с ЕГН **********,
с адрес ***, да заплати на К.В.Ж., с ЕГН **********, с адрес ***, сумата в
размер на 1255,00 лв. (хиляда двеста петдесет и пет лева), представляваща
сторените по делото разноски.
ОСЪЖДА К.В.Ж., с ЕГН **********,
с адрес ***, да заплати на Д.Х.Б., ЕГН **********, с адрес ***, сумата в размер на 600,00 лв.
(шестстотин лева), представляваща сторените по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Добрички окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: …………….........