Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Цветелина Цонева | |
Производството е по чл. Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК . С решение № ...от ....2009г., постановено по гр.д. № .../2009г., Г. районен съд е отхвърлил предявения от Ю. Д. К. от гр. Г.О. срещу К. И. С. от гр.Г. О. иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК - за признаване за установено по отношение на ответницата, че Ю. Д. К. е собственик на ½ ид.част от недвижим имот, находящ се в гр.Г. О., ул.”С.” № 4, В.В, представляващ апартамент №1, на първи жилищен етаж от жилищна сграда с пл. №...., построена на основание отстъпено право на строеж върху общинска земя, представляваща УПИ I- ЖС в кв.809 по ПУП на гр. Г. О. , състоящ се от спалня, дневна , кухненски бокс-трапезария, баня-тоалетна, със застроена площ 76.60 кв.м. с принадлежащата му изба №1 от 7.70 кв.м. със съответстващите 1.77% ид.части от общите части на сградата и правото на строеж върху държавна/общинска земя. Жалбоподателят Ю. Д. К. обжалва първоинстанционното решение изцяло. Във въззивната си жалба е изложила основания за неправилност и необоснованост на първоинстанционното решение. Становището което се заема е, че тя е собственик на ½ ид. част от недвижимия имот на основание 5 годишна придобивна давност. Твърди се още, че доколкото К. С. е била непълнолетна при сключването на договора за покупко-продажба с нот. акт 159, т.IV, н. дело .../97г, не могат да се породят правни последици от договора по отношение на същата. Моли да бъде отменено решението на районния съд и вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде уважен предявеният иск. Претендира и направените разноски за две инстанции. Ответникът по въззивната жалба, въззиваемата –К. И. С. оспорва подадената жалба. Моли да бъде оставено в сила решението на първоинстанционния съд. Претендира и направените по делото разноски. При разглеждането на делото настоящият съдебен състав взе предвид следното: В исковата молба, депозирана пред районния съд, ищцата твърди, че с нот. акт .., т..., н. дело .../97г за покупко-продажба на недвижим имот, общата наследодателка на страните С. И. М. продава на дъщеря си Ю. Д. М., която купува за сметка на дъшеря си Т. и сестра си ответницата К. С.- недвижим имот, находящ се в гр. Г. О. , ул.”С.” № 4, В.В, представляващ апартамент №1, на първи жилищен етаж от жилищна сграда с пл. №..., построена на основание отстъпено право на строеж върху общинска земя, представляваща УПИ I- ЖС в кв....по ПУП на гр.Г. О., състоящ се от спалня, дневна, кухненски бокс-трапезария, баня-тоалетна, със застроена площ 76.60 кв.м с принадлежащата му изба №1 от 7.70 кв.м. със съответстващите 1.77% ид.части от общите части на сградата и правото на строеж върху държавна/общинска земя, срещу задължението за издръжка и гледане до навършването на пълнолетие на ответницата. Ищцата се е грижила за С. И. М. до нейната смърт. Плащаща е консумативи за ток и вода, плащала е данъци, правила е ремонт. През 2009г ответницата е потърсила правата си по отношение на недвижимия имот. Поради това дъщерята на ищцата прехвърля своя дял на майка си чрез дарение. Твърди се, че ищцата е собственик на останалата ½ идеална част от процесния имот на основание 5 годишната придобивна давност, доколкото са налице предпоставките на чл. 79 и чл. 80 ЗЗД. Моли съда да признае за установено по отношение на ответницата, че тя е собственик на ½ ид.част от недвижим имот, находящ се в гр. Г., ул.” С.” № 4, В.В, представляващ апартамент №1, на първи жилищен етаж от жилищна сграда с пл. № ..., построена на основание отстъпено право на строеж върху общинска земя, представляваща УПИ I- ЖС в кв..по ПУП на гр. Г. О., състоящ се от спалня, дневна, кухненски бокс-трапезария, баня-тоалетна, със застроена площ 76.60 кв.м с принадлежащата му изба №1 от 7.70 кв.м. със съответстващите 1.77% ид.части от общите части на сградата и правото на строеж върху държавна/общинска земя Ответницата пред районният съд оспорва предявения иск. Моли за отхвърлянето му, доколкото не са налице основаният на 79, ал.2 ЗС. Великотърновски окръжен съд след преценка на данните по делото във връзка с доводите на страните приема за установено следното от фактическа страна: Ищцата е предявила положителен установителен иск, с който да се приеме по отношение на ответницата, че тя е собственик на ½ ид.част от недвижим имот, находящ се в гр. Г. О. , ул.” С.” № 4, В.В, представляващ апартамент №1, на първи жилищен етаж от жилищна сграда с пл. №..., построена на основание отстъпено право на строеж върху общинска земя , представляваща УПИ I- ЖС в кв.809 по ПУП на гр. Г. О., състоящ се от спалня, дневна, кухненски бокс-трапезария, баня-тоалетна, със застроена площ 76.60 кв.м. с принадлежащата му изба №1 от 7.70 кв.м. със съответстващите 1.77% ид.части от общите части на сградата и правото на строеж върху държавна/общинска земя Няма спор между страните, че е сключен договор за покупко- продажба на недвижим имот с нот. акт .., т....н.дело .../97г. Не се и спори, че страните претендират права с оглед на тази сделка. При така установените факти въззивният съд стигна до следните правни изводи: Предявен е установителен иск за собственост към настоящия момент, с правно основание чл..124, ал.1 ГПК с който фактически се иска да бъде признато за установено по отношение на ответницата, въззиваема, че ищцата, въззивник е собственик на основание давностно владение на процесния имот, а именно: че тя е собственик на ½ ид.част от недвижим имот, находящ се в гр. Г. О. , ул.” С.” № 4, В.В, представляващ апартамент №1, на първи жилищен етаж от жилищна сграда с пл. №..., построена на основание отстъпено право на строеж върху общинска земя , представляваща УПИ I- ЖС в кв.809 по ПУП на гр. Г. О. , състоящ се от спалня, дневна , кухненски бокс-трапезария, баня-тоалетна, със застроена площ 76.60 кв.м . с принадлежащата му изба №1 от 7.70 кв.м. със съответстващите 1.77% ид.части от общите части на сградата и правото на строеж върху държавна/общинска земя По допустимостта на иска: Предявеният положителен установителен иск е допустим. Правният интерес е породен от възникналия спор за собствеността върху процесния имот, който ищцата твърди, че владее и не се намира във фактическата власт на ответницата. По основателността на иска: На първо място относно наведените доводи от жалбоподателката, че при сключване на договора за покупко-продажба на недвижим имот с нот. акт .., т...., н. дело .../97, ответницата К. е била непълнолетна, то същите се явяват неоснователни. Следва да се има предвид, че ЗЗД не съдържа специфични изисквания за качествата на страните. Необходимо е съгласие, което трябва да се постигне между обещателя и уговарящия., а третото ползващо се лице /бенефициент/ изобщо не е страна по договора. Ответницата по този договор е била бенефициент, тоест ползващото се лице, предвид което становището на жалбоподателката, че непълнолетието на К. води до нищожност на сключения договор, е изцяло неоснователно. Предвид това сключения договор за покупко-продажба на недвижим имот с нот. акт .., т..., н. дело .../97, е породил своето действие между страните. По отношение на иска с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК ищцата е следвало да проведе пълно, главно доказване на юридическите факти, от които извежда твърдяното право на собственост върху процесната вещ в нейно лице. Въззивният съд, счита предявеният иск в настоящата хипотеза за неоснователен поради следните съображения: Правото на собственост по принцип е субективно вещно право, което предоставя на носителя му правомощията да владее, да ползва и да се разпорежда с вещта обект на правото. Това право е вещно и абсолютно. Негов обект е движима или недвижима вещ. За придобиването по давност е необходимо да бъде установено владение върху един имот. При преценката дали е установено владение, следва да се вземат предвид характеристиките на владението като непрекъснато, спокойно, явно, несъмнително и с намерение да се държи вещта като своя (арг.Р от 4.V.1995 г. по гр. д. № ../95 г., I г. о.; Р от 12.05.2004 г. на ВКС по гр. д. № ../2003 г., I г. о.).За да се признае на едно физическо лице правото на изключителна собственост по отношение на един - отчасти или изцяло чужд, недвижим имот, разпоредбата на чл.79 от ЗС установява, че претендиращият собствеността на целия имот следва да е упражнявал, фактическата власт по отношение на конкретната вещ (corpus), без противопоставяне и без прекъсване за време, по-дълго от 6 месеца и да е демонстрирал по отношение на собственика на вещта поведение на пълноправен собственик (animus), т.е., че упражнява собственическите правомощия единствено за себе си. Доказването на елементите от фактическия състав на чл. 79 от ЗС, за признаване право на собственост на основание изтекла придобивна давност следва да е пряко и пълно. Липсата на категоричност, за която и да е от законовите материалноправни предпоставки, изключва придобиването на собствеността. Правилен и законосъобразен е изводът на първоинстанционният съд, че доколкото при упражняване на фактическа власт върху имота след смъртта на общата наследодателката ищцата не е манифестирала спрямо другата съсобственичка явно намерение да владее имота само за себе си то тя не би могла да го придобие по давност. Съгласно разпоредбата на чл. 79 ЗС правото на собственост върху недвижим имот се придобива по давност с непрекъснато владение, което следва да бъде явно, необезпокоявано и непрекъснато, като фактическата власт върху имота се упражнява с намерението той да се свои. В чл. 69 ЗС е установена презумпция, съгласно която се предполага, че владелецът държи вещта като своя, докато не се докаже, че я държи за õругиго, но ако имотът е съсобствен ,за да придобие някой от съсобствениците по давност правото на собственост върху целия имот, следва да противопостави на останалите намерението си да владее целия имот за себе си, тъй като всеки един от съсобствениците, който упражнява фактическата власт върху съсобствения имот, владее своята придобита идеална част от имота, а по отношение на частите на останалите съсобственици упражнява фактическата власт като държател. В този случай установената в чл. 69 ЗС презумпция не намира приложение и намерението целият имот да се свои, както и противопоставянето му на останалите сънаследници следва да бъде установено по категоричен начин от лицето, което се позовава на придобивната давност, за да се приеме, че се е осъществил фактическият състав на установеното в чл. 79 ЗС придобивно основание. Ищцата е манифистирала своето намерение да свои вещта с подаването на исковата молба, но този период от време не е достатъчен за осъществяването на фактическия състав на придобивната давност. Въпреки всичко ищцата поддържа становище и ангажира доказателства за краткия давностен срок от 5 години. Съгласно чл.79, ал.2 ЗС, ако владението е добросъвестно, правото на собственост се придобива с непрекъснато владение в продължение на 5 години. Според чл.70 ЗС владелецът е добросъвестен, когато владее вещта на правно основание, годно да го направи собственик . Под правно основание се има предвид всеки акт , чрез който по нашето право може да се прехвърли право на собственост или да се учреди друго вещно право. Правни основания за добросъвестно владение могат да бъдат: сделки, съдебни решения, административни актове. Тоест освен необходимите елементи на всяко владение corpus и animus, законът въвежда и допълнителния признак –придобиване владението на правно основание. В настоящият случай жалбоподателката не е доказала правно основание, годно да я направи собственик на ½ ид. части от процесния недвижим имот. Предвид горното изводите на настоящата инстанция съвпадат като краен извод с този на районния съд, поради което постановеното от последния решение следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора ищецът, въззивник следва да понесе отговорността за направените от въззиваемата разноски по делото в размер на 120 лева – адвокатско възнаграждение. Воден от горното Великотърновският окръжен съд Р Е Ш И : ПОТВЪРЖДАВА решение № ...от 07.12.2009г., постановено по гр.д. № .../2009г., Горнооряховски районен съд. ОСЪЖДА Ю. Д. К. от гр. Г. О. да заплати на К. И. С. от гр.Г. О. направените по делото разноски в размер на 120 лева – адвокатско възнаграждение. РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Върховния касационен съд на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ : 1. 2. |