Решение по дело №5535/2014 на Софийски градски съд

Р E Ш Е Н И Е

град София, 24.07.2015 г.

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,

Гражданско отделение, I^-ви въззивен брачен състав,

в открито съдебно заседание на двадесет и седми април

две хиляди и петнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯНА АНГЕЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: ГАЛЯ МИТОВА

ВАЛЕНТИНА АНГЕЛОВА

при секретаря Р.Г., като разгледа докладваното от съдия ГАЛЯ МИТОВА въззивно гр. дело № 5535 по описа за 2014 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е въззивно – по реда на чл. чл. 258 – 273 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

С Решение № III – 81 - 145 от 11.07.2013 г., постановено по гр. дело № 18323 по описа за 2011 г., Софийският районен съд, III Гражданско отделение, 81^-ви състав е отхвърлил предявеният от Е.И.Д., ЕГН **********, и А.Д.К., ЕГН ********** (конституираните като страна в процеса законни наследници на починалата в хода на производството ищца Я.М. К.) срещу Д.Г. Д. К., ЕГН **********, иск с правно основание чл. 52, ал. 2 СК, за установяване основателността на предявения от Я.М. К., ЕГН **********, иск за развод въз основа на посоченото от нея виновно поведение на преживелият съпруг Д.Г. Д. К., като неоснователен. Осъдил е Е.И.Д., ЕГН **********, и А.Д.К., ЕГН **********, да заплати на Д.Г. Д. К., ЕГН **********, направените по делото разноски в размер на 500.00 (петстотин) лева.

 Първоинстанционното Решение е обжалвано, с въззивна жалба, вх. № 5505 от 01.08.2013 г. (датата на пощенското клеймо), от ищците Е.И.Д. и А.Д.К. (въззивници в настоящото производство), чрез пълномощника им адвокат Л.К.. Изложили са доводи, че Решението било неправилно, необосновано и постановено при съществено нарушение на материалния закон. Сочили са, че по делото била доказана вината на ответника за дълбокото и непоправимо разстройство на брака. В тази връзка били свидетелските показания на св. Т.. Първоинстанционният съд въобще не обсъдил представените по делото и приети като доказателство писмени бележки, които ищцата Я. К. е водила и които били намерени от децата й след смъртта й. Макар й неподписани, чрез приетото и неоспорено заключение на съдебно-почерковата експертиза, по делото се доказало по безспорен начин, че същите били писани от Я. К.. От тях ставало ясно, че съпругата била подложена на огромен психически, а също и физически тормоз от страна на ответника и живяла в постоянен страх за живота си и за този на близките си - сестра й и дъщеря й - бил е агресивен спрямо нея, което кореспондирало с показанията на св. Т., прибирал ключовете на съпругата и дъщеря си и ги е държал заключени в къщи, не е разрешавал на съпругата си да поддържа контакт с дъщеря си от първия брак и семейството й, включително й да посещава дъщеря си, като след всяко посещение правил скандали, както и, че притежавал незаконно пистолет, с който, след употреба на алкохол заплашвал съпругата си и детето си с убийство. Въззивниците са сочили, че първоинстанционният съд не обсъдил и представените от ответника и приети като доказателства по делото банкови извлечения, които потвърждавала твърдяното в исковата молба, че ответникът не е имал доходи през последните 2-3 години. Ответникът притежавал твърдяните в отговора на исковата молба 60 000 евро, за които твърдял, че съпругата му изтеглила от банковите му сметки. Липсвали каквито й да е доказателства относно твърденията му, че работил в Уганда и, че изпращал средства на съпругата си. Относно оспорването на исковата молба от ответника и твърдението му за вина на съпругата му за дълбокото и непоправимо разстройство на брака, която имала негативно и незаинтересовано отношение към него, тези твърдения се опровергавали от показанията на св. Т., който заявил, че ищцата била грижовна съпруга, отдадена на семейството и съобразяваща се с всичките прищевки на ответника. За дъщерите на съпругата Я. К. - Е.Д. и А.К. било несъмнено, че непрестанният психически и физически тормоз, който ответникът оказвал върху майка им, на който те са били преки свидетели, била причина за психическия срив, който накарал съпругата да отнеме живота си. Единствената причина да продължат производството по делото е, че желаят справедливост в памет на своята майка. Въззивниците поддържат въззивната жалба и в хода на въззивното производство, лично, и чрез пълномощника им адвокат К.. Претендира присъждане на направените разноски по делото.

Ответникът Д.Г. Д. К. (въззиваема страна в настоящото производство), с назначен особен представител за въззивната инстанция адвокат Т.М., не е подал отговор на въззивната жалба. Особеният представител е оспорил въззивната жалба в съдебно заседание във въззивната инстанция. Моли въззивния съд да остави в сила първоинстанционното Решение, като обективно и задълбочено, съобразено с доказателствата в тяхната цялост. Моли да се присъдят направените разходи по делото.

Въззивната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от страни в първоинстанционното производство, имащи правен интерес от обжалването, и е срещу подлежащ на въззивно обжалване акт, който е валиден и допустим.

Софийски градски съд, с оглед обхвата на въззивно обжалване, след като обсъди доводите на страните по реда на въззивното производство и прецени приетите относими доказателства по делото, и по свое убеждение, прие за установено следното:

Първоинстанционният Софийски районен съд е бил сезиран първоначално с иск от Я.М. К., с правно основание чл. 49, ал. 1 СК, във връзка с ал. 3, който в хода на производството е бил трансформиран в установителен иск за установяване вината за разстройството на брака на преживелия съпруг (ответника Д.Г. Д. К.) с правно основание чл. 52 СК.

Ищцата Я. К. е твърдяла в исковата молба, че с ответника Д.К. били сключили граждански брак на 13.11.1992 г. От брака са имали родено едно дете - А., родена на *** г. Според твърденията на ищцата през последните години между нея и съпруга й се появили сериозни различия относно разбиранията им за съвместен живот, относно възпитанието на детето А., относно отношението към дъщеря й от първия брак Е. и нейното семейство. Ищцата е сочила, че ответникът не й позволявал дъщеря й от първия брак и нейното семейство да идват в дома им, ограничавал контактите между двете сестри, не са излизали заедно и не са ходели по почивки. Сочи, че ответникът не работил, не полагал грижи за семейството, а се е интересувал само от себе си. Това държание на съпруга й довело до охладняване на отношенията им. От средата на м. юли 2011 г. ответникът напуснал семейното жилище и от тогава не поддържали съпружески отношения. Счита, че бракът им бил изпразнен от съдържание, поради което е молила съда да прекрати брака по вина на ответника.

Ответникът Д.Г. Д. К. е оспорил изложените твърдения в исковата молба, като е сочил други факти и обстоятелства през време на брака, както и че не е напуснал семейното жилище, а е бил изгонен след завръщането му от Уганда, където е работел в периода 28.02.2011 г. - 17.08.2011 г. Навел е, че съпругата му задържала неговите лични вещи, както и сума в размер на 60 000.00 евро, представляваща лични средства. Според ответника негативното поведение на ищцата и незаинтересоваността относно него довели до дълбокото и непоправимо разстройство на брака. Молел е съда да прекрати брака помежду им, като дълбоко и непоправимо разстроен по изключителна вина на ищцата.

В хода на производството, на 10.05.2012 г. ищцата Я. К. е починала и делото е продължило по реда на чл. 327, ал. 3 ГПК, доколкото е било изявено желание от страна на двамата наследници по закон на починалия ищец да продължат съдопроизводствените действия, като производство по обикновен установителен иск, с правно основание чл. 52 СК - за установяване на дълбокото и непоправимо разстройство на брака приживе на ищцата и, че вината за настъпването на това разстройство има само преживелият съпруг.

В първата инстанция е установена следната фактическа обстановка:

Я.М. К. и Д.Г. Д. К. са сключили граждански брак в град София на 13.11.1992 г., видно от удостоверение за сключен граждански брак от 13.11.1992 г., издадено въз основа на акт за граждански брак № 3162 на Столична община, Район ”Красно село”. При сключване на гражданския брак жената е приела да носи фамилното име на съпруга си - К.. От брака между страните е родено детето А.Д.К., ЕГН ********** - към датата на завеждане на исковата молба за развод навършила пълнолетие. От първият си брак Я. К. има родено едно дете - Е.И.Д., ЕГН **********. И двете дъщери са били конституирани като страни по делото.

В първата инстанция са събрани гласни доказателства, чрез разпит на св. П.З. Т., сочен от ищците. Свидетелят е заявил, че познавал семейството от 1995 г., като от 1996 г. до 2010 г. работил за семейството като шофьор. Според св. Т. семейството водело затворен живот. Д.К. почти не е излизал от тях, като не ходел дори до магазина, а само при нужда от лекарска и зъболекарска помощ. Заявил е, че Я. изпълнявала функциите на домакиня, тя плащала на св. Т., но св. Т. не знаел кой е осигурявал средствата за живот на семейството. Заявил е, че Д.К. изисквал от съпругата си винаги на обяд в 12 часа да е в къщи и ако не била в дома започвал да звъни. През 2010 г. св. Т. бил освободен от работа, поради липсата на средства от страна на семейството. Св. Т. е заявил, че не знаел подробности за причините за раздялата на Я. К. и Д.К.. От Я. е бил осведомен, че ответникът се сърдел, когато децата на голямата й дъщеря ходели в жилището им. От Я. знаел също, че Д.К. щял да заминава за Англия и нямало да се връща в България, нямали пари повече тука и той щял в Англия да си търси пенсията. Св. Т. е заявил, че Я. му споделяла, че понякога ответникът бил агресивен, а детето му казвало, че не искало да вижда баща си. Съдът като цяло кредитира дадените показания, в частите, с които са установени обстоятелства от лични впечатления на св. Т.. В останалите им части, с които е заявил споделеното му от Я. К., показанията на св. Т. нямат характера на доказателство. Преповтарянето на твърдения на страната не ги доказват, а самите тези твърдения се нуждаят от доказване.

В първата инстанция ищците са представили неподписан писмен текст, за който ръкопис, чрез допуснатата графическа (съдебно-почеркова) експертиза е доказано, че тези ръкописно изписани бележки са изпълнени от Я.М. К.. Въззивният съд не следва да основава Решението си на тези ръкописно изписани неподписани бележки на починалата съпруга Я. К. по две съображения. От една страна, те имат характер само на изявление, а не и на писмено доказателство. От друга страна, по съществото им те биха представлявали допълнителни основания за развод, които основания обаче следва да са изчерпани в исковата молба и не са могли на по-късен етап от делото да бъдат навеждани. Още по-малко в случая конституираните наследници на този починал съпруг са могли да навеждат такива допълнителни основания за дълбоко и непоправимо разстройство на брака и вината на преживелия съпруг, а именно, че съпругата била подложена на огромен психически, а също и физически тормоз от страна на ответника, живяла в постоянен страх за живота си и за този на близките си - сестра й и дъщеря й, ответникът бил агресивен спрямо нея, прибирал е ключовете на съпругата и дъщеря си и ги е държал заключени в къщи, притежавал незаконно пистолет, с който, след употреба на алкохол, е заплашвал съпругата си и детето си с убийство. Такива основания за развод и относно вината не са твърдяни от Я. К. в исковата молба и не могат впоследствие да бъдат навеждани от наследниците на починалия съпруг в производството по иска за установяване на вината на преживелия съпруг за дълбокото и непоправимо разстройство на брака.

Въззивният съд не намира относимост към предмета на доказване и на представените от ответника банкови извлечения. Те доказват единствено движението по тези банкови сметки за годините 2004 г., 2006 г. и 2008 г., като за следващите периоди липсват такива извлечения. Дори и да не е доказано твърдението му, че работил в Уганда и изпращал оттам средства на съпругата си, това обстоятелство само по себе си не съставлява твърдяната негова вина в исковата молба, че той не работел, не получавал пенсия, не се интересувал и не правел опити да осигури някакви доходи за семейството си.

В двете съдебни инстанции не са ангажирани други допустими и относими доказателства.

Съобразно тази фактическа установеност и приложимия закон, по свое убеждение, въззивният съд достигна до следните правни изводи:

При постановяване на Решението си първоинстанционният съд е обосновал неоснователност на трансформирания иск по чл. 52 СК за установяване факта на вината за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака на преживелия съпруг – ответника. По делото не е доказано по безспорен и категоричен начин твърдението, посочено в исковата молба, за настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брака по вина на ответника - Д.Г. Д. К.. Липсват доказателства, които да обосноват извод, че ответникът с поведението си е допринесъл за разстройството на брачната връзка. В брачния процес вината не се предполага, а подлежи на установяване от съответния съпруг, който твърди, че другият е виновен за дълбокото и непоправимо разстройство на брака. В процесния случай е следвало установяването на вината на преживелия съпруг да бъде извършено от конституираните наследници, които са продължили производството. Те не са доказали по делото конкретните брачни провинения на ответника, посочени от Я. К. в исковата молба. По делото не е било установено ответникът да не е осигурявал средства за домакинството, да не е зачитал достойнството на съпругата си, да я е напуснал, живеейки свой собствен живот, с което да е допринесъл за дълбокото и непоправимо разстройство на брака. Първоинстанционният съд се е позовал и на съдебната практика, че не е достатъчно съпрузите да не живеят заедно определено време, а е необходимо да бъде установена липсата на каквито и да е контакти, отчуждаване и заживяване на свой собствен живот, в който другият съпруг не присъства по никакъв начин, каквито обстоятелства не са доказани по делото. Не е доказано, че с поведението си ответникът не е изпълнявал съпружеските си задължения, визирани в СК, които да дават основание на съда да обоснове извод, че ответникът е имал виновно поведение и то да налага ангажиране на отговорността му за разстройството на брачната връзка. Първоинстанционният съд е приел, че не е установена основателността на предявения иск въз основа на посоченото от ищеца в исковата молба за развод поведение на преживелия съпруг. Предвид което е направил извод, че неоснователната искова претенция следва да бъде отхвърлена.

Въззивният съд споделя мотивите на първоинстанционния съд и препраща към тях, на основание чл. 272 ГПК.

Въззивният съд намира неоснователни оплакванията във въззивната жалба.

Както беше обосновано при съвкупната преценка на доказателствата по делото, въззивният съд намира, че искът, с правно основание чл. 52, ал. 2 СК, не следва да бъде уважен, тъй като не е налице доказано настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брака по вина на преживелия съпруг за това състояние на брачната връзка. В тази връзка правилно първоинстанционният съд е обсъдил показанията на св. Т., като изводът е, че не се доказа твърдяната окончателна фактическа раздяла на съпрузите от средата на м. юли 2011 г., станала поради поведението на ответника – същият да е напуснал семейното жилище и оттогава страните да не са поддържали никакви съпружески отношения. Не се доказаха сочените в исковата молба брачни провинения на ответника и неговото противобрачно поведение да е довело до такова състояние на брачната връзка, че да се обоснове нейното дълбоко и непоправимо разстройство. Липсват доказателства, че всеки от съпрузите е започнал да води свой живот, без да се интересува и грижи за другия, че това разстройство в брачната връзка не е могло да се преодолее и е било непоправимо. При преценка на това състояние на брачната връзка съдът съобрази задължителната практика с оглед ППВС № 10/1971 г.

По отношение на брачната вина, като субективно отношение на съпруга към брачните му провинения и техния резултат - дълбокото и непоправимо разстройство на брака, в случая при производство по чл. 52, ал. 2 СК, предмет на установяване е поведението на преживелия съпруг и на изтъкнатите от починалия съпруг брачни провинения, което да е довело до дълбокото и непоправимо разстройство на брака. В случая при съвкупната преценка на доказателствата, съдът приема, че не е доказано твърдяното в исковата молба противобрачно поведение на преживелия съпруг. Сочената във въззивната жалба агресия на ответника към съпругата му, осъществяван психически и физически тормоз върху нея и отправени заплахи не са били наведени от Я. К. в исковата молба, като основания за настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брака, респ. за вината на ответника, и поради това не са могли да бъдат сочени от наследниците в производството по установителния иск, респ. не могат да бъдат предмет на преценка и съдът да основава Решението си на тях. В тази връзка въззивният съд изложи мотиви при обсъждане на така нар.”бележки”, представени по делото. Предвид чл. 52, ал. 3 СК съдът следва да отхвърли иска, ако преживелият съпруг не е виновен за разстройството на брака, както е в настоящия случай.

По тези аргументи въззивната жалба е неоснователна. Първоинстанционното Решение следва да бъде потвърдено, като обосновано, постановено в съответствие със закона, и правилно.

По разноските.

Претенцията на въззивниците за разноски е неоснователна с оглед изхода на делото в настоящата инстанция и следва да бъде отхвърлена. Заявената претенция от особения представител на въззиваемия за присъждане на направените разходи по делото също е неоснователна. В тази връзка следва да се отбележи, че на особения представител е определено възнаграждение в размер на 600.00 лева за осъществяване на процесуалното представителство във въззивната инстанция, която сума е внесена от въззивниците и е представен вносния документ по делото. Въззивният съд е разпоредил да бъде изплатено възнаграждението и да бъде издаден разходен касов ордер за тази сума на адвокат Т.З.М.. Въззиваемият не е доказал сторени разноски във въззивната инстанция.  

Мотивиран от изложеното, Софийски градски съд, Гражданско отделение, I^-ви  въззивен брачен състав, на основание чл. 271, ал. 1, изр. 1, предл. 1 ГПК

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № III – 81 - 145 от 11.07.2013 г., постановено по гр. дело № 18323 по описа за 2011 г. на Софийски районен съд, III Гражданско отделение, 81^-ви състав.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ претенцията на Е.И.Д., ЕГН **********, и А.Д.К., ЕГН **********, за присъждане на разноски във въззивната инстанция, като неоснователна.

Незаверен препис от настоящото Решение да бъде връчен на страните (чл. 7, ал. 2 ГПК).

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано, с касационна жалба пред Върховния касационен съд, в едномесечен срок от връчването му.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                            ЧЛЕНОВЕ: 1.                              2.