РЕШЕНИЕ
№ 281
гр. Пловдив, 04.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Светлана Ив. Изева
Членове: Радостина Анг.
Стефанова
Светлана Анг.
Станева
при участието на секретаря Бояна Ал. Дамбулева
като разгледа докладваното от Светлана Ив. Изева Въззивно гражданско дело
№ 20225300500055 по описа за 2022 година
Производството е образувано по въззивна жалба на М. М. П.,ЕГН-********** лично
и като майка и законен представител на малолетния П. Н. П.,ЕГН-********** и на А. Н.
П.,ЕГН-**********,действаща лично и със съгласието на майка си М. М. П.,ЕГН-
**********,против решение № 1519/03.09.21г.,поправено по реда на чл.247 от ГПК с
решение № 2359/01.12.21г.,и двете постановени по гр.д.№ 8689/21г.по описа на ПдРС,19-ти
гр.с.,в частта им,с която се отхвърля искането на М. М. П. за задължаване на Н. П. П.,ЕГН-
********** да се въздържа от извършване на всякакъв акт на физическо и/или психическо
насилие по отношение на А. Н. П.,ЕГН-********** и П. Н. П.,ЕГН-**********,както и
забрана на Н. П. П. да приближава жилището им,училищата и местата им за социални
контакти за максималния предвиден от закона срок-18 месеца.
Жалбоподателите искат изменение на решението в атакуваната му част като
незаконосъобразно и неправилно и налагане на мярката за защита по чл.5,ал.1,т.1 и т.3 от
ЗЗДН и по отношение на децата-А. и П. Н. П.и по съображения,изложени в
жалбата.Претендират разноски.
Въззиваемият Н. П. П.,ЕГН-********** не е изразил становище по жалбата.
ПдОС,след преценка на събраните по делото доказателства, допустимостта и
1
основателността на жалбата, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законния срок и е процесуално допустима.
Разгледана по същество е основателна по следните съображения:
Пред ПдРС се е развило производство по реда на чл.4 от ЗЗДН по молба на М. М.
П.,лично и като майка и законен представител на П. Н. П. и от А. Н. П. със съгласието на
майка й М. М. П.,с която е поискана защита поради извършено спрямо молителите домашно
насилие от страна на съпруга на първата молителка и баща на останалите двама молители-
Н. П. П..
В молбата са описани конкретните факти и обстоятелства,при които е извършен акт
на домашно насилие от страна на ответника на 22.05.21г.Към молбата е приложена
декларация по чл.9,ал.3 от ЗЗДН.
По делото не се спори,че ответникът е съпруг на М. М. П. и баща на А. и П. Н. П.и,а
това прави приложима разпоредбата на чл.3,т.1 и т.4 от ЗЗДН.Не се спори също,че на
процесната дата ответникът е срещнал молителката пред дома им в гр.П.,ул.“**** и
помежду им е възникнал конфликт.
Районният съд е отхвърлил искането за налагане на мерки по ЗДДН по отношение на
двете деца с лаконичния мотив,че липсват доказателства децата да са станали преки
свидетели на настъпилите събития и не можело да се направи категоричен извод,че спрямо
тях е било извършено насилие от страна на ответника.
Според нормата на чл.2,ал.1 от ЗЗДН за домашно насилие се счита „всеки акт на
физическо,сексуално,психическо,емоционално или икономическо насилие,както и опитът за
такова насилие,принудителното ограничаване на личния живот,личната свобода и личните
права“,извършени спрямо посочените в нормата лица.
В случая следва да се съпоставят описаните в молбата действия на ответника с
легалната дефиниция,за да се прецени дали същите могат да се квалифицират като „домашно
насилие“ и по отношение на П. и А. П.и.От разпита на свидетелите,очевидци на случилото
се-Е. Д. и Д. Д.,съответно брат и баща на М.П. се установява,че в закупеното наскоро
жилище на ул.“*** са се намирали молителката и двете й деца,а също двамата свидетели,за
да поставят ламинат,когато се е появил ответника на два пъти.Вторият път,видимо пиян,е
започнал да сипе заплахи и обиди и да буйства,но не вътре в жилището,а отвън,на
паркинга.И двамата свидетели са категорични,че по време на инцидента децата са останали
вътре в апартамента.Действително те не са били преки свидетели на случващото се,но
доколкото жилището се намира на първия етаж,от него А. и А. са можели да наблюдават
какво става отвън,а дори и да не са имали видимост,то несъмнено са чували размяната на
реплики и виковете на родителите си,както и заплахите на ответника,насочени не само към
майка им,но и към тях: „Ще видите какво ще стане,ще изрина апартамента с мотокари,ще ви
запаля,ще ви избия“,“Ще си намеря друга жена и ще си направя други деца,вие не ми
трябвате,вие сте боклуци“(св.Е. Д.).От показанията и на двамата свидетели е видно,че
описаният в молбата инцидент не е изолиран и става въпрос за системност в агресивното
2
поведение на ответника.Според св.Д. Д. децата били изтормозени и „откакто станало
това,не са ходили при баща си и не искат изобщо да ходят при него“.
Описаните действия на ответника не представляват физическо насилие над децата,те
не са били подложени на побои,телесни повреди,на нечовешко и унизително отношение,не
им е причинил физическа болка и страдание.Но описаните в молбата твърдения,подкрепени
от свидетелските показания могат да се квалифицират като форма на емоционално
насилие.При емоционалното насилие въздействието е върху психиката на определено
лице,като целенасочено се увреждат емоциите му,свързани с преживявания от негативния
спектър – емоционалното насилие се изразява в случая във заплашване,дори в отричане от
децата,което води до чувство на страх,на малоценност,на вина.Настоящата инстанция
счита,че с вербалните си действия ответникът е засегнал емоциите и психиката на А. и П.,не
само чрез заплахите си спрямо тях,но и със заплахите срещу майката.Това поведение е
оказало силно отрицателно въздействие върху неукрепналата психика на децата и до страх у
тях до степен да не искат да общуват с него.
Ето защо съдът намира,че и спрямо А. и П. П.и е осъществено домашно насилие под
формата на емоционално такова.Като е приел обратното,първостепенният съд е постановил
неправилно и незаконосъобразно в тази му част решение,което следва да се отмени и вместо
това следва да се задължи ответникът Н.П. да се въздържа от извършване на всякакъв акт на
физическо и/или психическо и емоционално насилие по отношение и на А. Н. П. и П.
Н.П.,както и да се наложи мярката по чл.5,ал.1,т.3 от ЗДДН за максималният предвиден срок
от 18 месеца предвид сериозността на отправените към тях обиди и заплахи.
С оглед изхода на спора на жалбоподателите следва да се присъдят и направените от
тях разноски пред въззивната инстанция,които са в размер на 200лв.за адв.възнаграждение
съобразно представените ДПЗС и списък на разноските.
Водим от горните мотиви Пловдивският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 1519/03.09.21г.,поправено по реда на чл.247 от ГПК с решение
№ 2359/01.12.21г.,и двете постановени по гр.д.№ 8689/21г.по описа на ПдРС,19-ти гр.с., в
частта им,с която се отхвърля искането на М. М. П. за задължаване на Н. П. П.,ЕГН-
********** да се въздържа от извършване на всякакъв акт на физическо и/или психическо
насилие по отношение на А. Н. П.,ЕГН-********** и П. Н. П.,ЕГН-**********,както и
забрана на Н. П. П. да приближава жилището им,училищата и местата им за социални
контакти за максималния предвиден от закона срок-18 месеца,като вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ЗАДЪЛЖАВА Н. П. П.,ЕГН-********** от гр.С. да се въздържа от извършване на
всякакъв акт на физическо и/или психическо и емоционално насилие по отношение на А. Н.
П.,ЕГН-********** и П. Н. П.,ЕГН-**********.
ЗАБРАНЯВА на Н. П. П.,ЕГН-********** от гр.С. да приближава А. Н. П.,ЕГН-
3
********** и П. Н. П., ЕГН-********** с постоянен адрес гр.П**,ул.“***,жилището
им,училищата,в които учат-СУ“***“ и ЕГ „***“,както и местата за социални контакти за
срок от 18(осемнадесет)месеца.
ОСЪЖДА Н. П. П.,ЕГН-********** от гр.С. да заплати на М. М. П.,ЕГН-**********
като майка и законен представител на П. Н. П.,ЕГН-********** и на А. Н. П.,ЕГН-
**********,действаща лично и със съгласието на майка си М. М. П.,ЕГН-********** сумата
от 200(двеста)лв.разноски за адв.възнаграждение пред въззивната инстанция.
В останалата му част решението е влязло в сила.
Да се издаде съгл.чл.17,ал.4 от ЗЗДН заповед за защита на молителите въз основа на
настоящото съдебно решение,която заедно с преписите от настоящото съдебно решение да
се връчи съгласно чл.16,ал.3 от ЗЗДН на страните и на Районните полицейски управления по
настоящия адрес на извършителя и на пострадалите лица с оглед наложените мерки по реда
на чл.5,ал.1,т.1 и 3 от ЗЗДН.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________
4