Р Е
Ш Е Н
И Е №448
22.11.2019г. град Пазарджик
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска
колегия, втори въззивен граждански състав, на тридесет и първи октомври две хиляди и деветнадесета година в закрито заседание, в следния състав:
Председател:
Красимир Ненчев
Членове: Борислав Илиев
Ели Каменова
при участието
на секретаря …….. като разгледа
докладваното от съдията Илиев въззивно гр.д.№739 по описа за 2019г. и за да се
произнесе, взе в предвид следното:
Производството
е по реда на чл.437 ал.1-ал.4 във връзка с чл.435 ал.2 т.7 и следващите от Гражданския процесуален
кодекс.
Обжалвани
са изцяло разпореждане за разноски от
04.07.2019г. по на Частен съдебен изпълнител /ЧСИ/ Г. *** действие Окръжен съд
гр.Пазарджик по изп.д.№20198820400152 по описа на същия ЧСИ .
С
посоченото разпореждане ЧСИ Г. Тарльовски е оставил без уважение
възражението срещу разноските възложени
върху Д.Г.В.,Р.Ж. и И.Ц.. В
жалбата си с вх.№09418 от 18.07.2019г. подадена от адв.И.Ц. ,като пълномощник
на Д.Г.В.,Р.Ж. и И.Ц. се твърди, че разпореждането
е незаконосъобразно.Счита,че ЧСИ се е позовал на разпоредбата на чл.79 от ГПК
за да възложи на доверителя му разноските,направени от взискателя ,но в същност
тази разпоредба не елиминира общия принцип за възлагане на разноските в
гражданския процес ,уреден в чл.78 от ГПК т.е по аналогия в изп.производство
следва да намери приложение разпоредбата на чл.78,ал.2 от ГПК в какъвто смисъл
е решение №523 от 19.07.2012г. по гр.д.№ 1496/10г. на ВКС.Твърди,че в
становището си след получаване на покана за доброволно изпълнение по настоящото
дело са обяснили ,че доверителите му не са причинили завеждане на
изпълнителното дело,като са описали подробно развитието на отношенията между
страните , а т.нар. „взискател“ е извършил злоупотреба с право в нарушение
на изискванията за добросъвестност при
упражняването на процесуални права.Поради това незаконосъобразно ЧСИ е възложил
в тежест на доверителите му разноските,безпричинно направени от другата
страна.Моли да се отменят действията на ЧСИ Таральвски обективирани в
разпореждане от 04.07.2019г. относно възлагането в тяхна тежест на разноските
на взискателя-такси и адв.хонорар.Прави доказателствени искания.
От
взискателите по изпълнението С. Д.Г. ,Н. К.Г. и Р. К.Г. ***, е постъпило
писмено възражение по чл.436 ал.3 от ГПК с вх.№12736 от 13.09.2019г. чрез
пълномощника си адв. Г.Д. ***, в което се поддържа, че подадената жалба е
неоснователна.Развиват се подробни съображения в тази насока. Формулират искане
да се отхвърли жалбата ,като неоснователна и се потвърди обжалваното
разпореждане.
В
мотивите си към обжалваните изпълнителни действия (№3997/16.09.2019г.) ЧСИ Г. ***
действие Окръжен съд гр.Пазарджик
поддържа, че жалбата е допустима,но неоснователна , по съображения изложени в
мотивите. Счита, че е неоснователен довода в жалбата разноските да се
разпределят между страните на същия принцип по който се разпределят в исковото
производство, доколкото след като исковият съд се е произнесъл по начина на
реално ползване, едната страна пречи на другата да ползва своята си част при
което ощетената страна търси начин да защити своето признато от съда право.
Като поиска от ЧСИ принудително да задължи другата страна да спазва това което
е решил съда, както и че изпълнителното производство се образува само в случай,
че решението на съда за начина на реално
ползване не се изпълнява; че за изпълнението страната прави разноски, които
следва да бъдат поети и възложени в тежест на страната, която ги е предизвикала.Моли
подадената жалба срещу възлагане на
разноските по изпълнението в тежест на жалбоподателите да бъде оставена без
уважение.
Пазарджишкият
окръжен съд за да се произнесе взе в предвид следното:
І.
Подадената жалба е процесуално допустима тъй като е подадена от надлежна страна в изпълнителния процес, в законния
едноседмичен срок по чл.436 ал.1 от ГПК, и е насочена против подлежащ на
обжалване акт на съдебния изпълнител касаещи произнасянето му по разноските по
изпълнението.Жалбата не е преждевременно подадена, а следва по време
постановения съответен акт от ЧСИ.
Жалбата
е изцяло неоснователна.
За
да откаже да уважи искането на длъжника за редуциране размера на адвокатското
възнаграждение, ЧСИ Тарльовски е приел в мотивите си към разпореждането, че – и двете страни
твърдят,че другата страна е причина за неизпълнение на решение от
27.11.2018г. по гр.д.№3596/2010г. по описа на РС –Пазарджик , което означава че
те не са в състояние да изпълнят доброволно решението. Освен това е приел,-че в
поканата за доброволно изпълнение до длъжниците е посочено,че в случай че
изпълнят доброволно задълженията си за поделяне на имота с допустима от закона
преграда/ограда ,съгласно описаното в
изп.лист ,като за горното бъде изготвен протокол ,който да бъде представен по
делото преди насрочената дата и въвод не бъде извършен, не се дължи сумата
240лв. по т.22 от ТТРЗЧСИ или ако е платена ще бъде възстановенал –взискателите
са направили такси и разноски по изпълнителното дело в р-р на 839,50лв. като
съгласно чл.79 от ГПК са за сметка на длъжниците. –пропорционалната такса по
т.26 от ТТРЗЧСИ за събиране на разноските е в р-р на 48лв. ,които съгласно
ТТРЗЧСИ е за сметка на длъжниците.
Като
краен резултат Разпореждането на ЧСИ Тарльовски е правилно.
Изпълнителното
производство представлява самостоятелен и детайлно регламентиран в Гражданския
процесуален кодекс процес, свързан с принудителното изпълнение на постановени
осъдителни съдебни решения, съдебните решения с които се въвежда във владение
съответното лице на посочен движим или недвижим имот, респективно се предават
на правоимащия движими вещи,включително и извършване на въвод във владение по
отношение на части от имоти с влезли в сила решения по чл.32 ал.2 от ЗС и
други. За всяко едно изпълняемо право което е свързано с необходимостта същото
да се реализира по пътя на принудителното изпълнение независимо дали е
установително, конститутивно или осъдително, следва да бъде издаден съответния
изпълнителен лист. Със същата сила горното важи и за съдебните решения по чл.32
ал.2 от ЗС които макар да представляват акт на съдебна администрация всъщност
разрешават със сила на присъдено нещо начина по който ще се ползва една
съсобствена вещ от отделните съсобственици. В същност разпределението на
ползването на съсобствената вещ е несъмнено скрепено с извършването на въвод във владение
доколкото единствено чрез него страната може да реализира по принудителен начин
признатите й от съда права на ползване по отношение на определен имот. В този
смисъл , отчитайки характера и естеството на съдебното решение постановено в
производството по чл.32 ал.2 от ЗС се налага извода, че при въвод във владение за разпределяне на
правото на ползване на съсобствен имот е
скрепено с изпълнителна сила за което е
издаден изпълнителен лист.В случая, е налице издаден изпълнителен лист
който сочи как е разпределен начина на реално ползване върху процесния имот и
кой собственик кои от тях има право да ползва.Фактът, че разпореждането за
издаване на изпълнителен лист не е обжалвано от длъжниците по изпълнението и не
е отменено означава, че е налице издаден съответния изпълнителен титул въз
основа на който може да се пристъпи към принудително изпълнение. Освен това,
фактът, че изпълнителният лист е издаден по искане на взискателите и то повече
от 45дни след като съдебното решение е влязло в законна сила е косвена индиция,
че за процесния период от време до издаването му длъжниците реално не са изпълнили доброволно
постановеното и влязло в законна сила съдебно решение тоест, явно се налага
съдебното решение да бъде изпълнено по принудителен за длъжниците начин. В този
смисъл налице е напълно редовен изпълнителен процес, образуван за принудително
извършване на въвод във владение в полза на взискателите С. Д.Г. ,Н. К.Г. и Р.
К.Г. ***.
Изпълнителният
процес се различенава коренно по характер и естество от исковия процес. В
исковия процес разноските се присъждат по точно определена методика съгласно
чл.78 и следващите от ГПК. В изпълнителния процес важат други правила-чл.79,
чл.73а и следващите от ГПК. Методологията и методиката по които същите се
изчисляват е съвършено друга и няма нищо общо с разноските в исковия процес.
Изпълнителният процес е една правна възможност да се инициира, но това не
винаги е задължително и необходимо, а зависи основно от процесуалното поведение
на длъжника. В момента, в който изпълнението започне, се прилагат съответните
правила регламентиращи този процес-чл.426 и следващите от ГПК, като по
отношение на разноските се прилагат както се посочи правилата на чл.79 от ГПК.
Докато исковият процес е задължителен и с него се преследва установяване и
защита на съответното право и неговата принадлежност на ищеца със сила на
присъдено нещо, като основа в последствие това право да бъде реализирано
евентуално по принудителен ред. В този смисъл в изпълнителният процес
независимо, че се реализира съдебно решение, постановено по реда на чл.32 ал.2
от ЗС, на общо основание се следват и се присъждат разноски по изпълнението, като
принципът е, че по начало длъжникът по изпълнението отговаря за всички разноски
направени от взискателя по изпълнението. Предвидени са само три изключения, в
които длъжникът не е отговорен за разноските, а именно- при прекратяване на
изпълнението по чл.433 от ГПК поради направено плащане след началото на
изпълнението; при изоставяне на изпълнителните действия от взискателя или
същите бъдат отменени от съда и за разноски на взискателя при неприложени
изпълнителни способи. В изпълнителният
процес няма въведен принцип според който разноските по изпълнението да останат
на страните така както са ги сторили, респективно да се разпределят според
обема на правата им, предмет на принудителна защита и изпълнение. Принципно отговорен за разноските е само
длъжника по изпълнението с посочените в
чл.79 от ГПК изключения.
На следващо място, фактът че поведението на длъжниците е било такова, че е
принудило взискателите да поискат да бъдат въведени от ЧСИ във владение на съсобствения имот, което
им се предоставя по определения от съда
начин на реално ползване, е наложило намесата на ЧСИ ,който реално да извърши
насрочения въвод във владение.
В случая обаче с покана за доброволно изпълнение длъжниците са поканени да изпълнят доброволно задълженията си за поделяне
на имота съгласно изпълнителния лист с допустима от закона преграда и
освобождаване на техни вещи в частта от имота определена за ползване от
насрещната страна ,като за горното е следвало да бъде изготвен протокол между
страните,който да бъде представен по делото преди насрочената дата за
разпределяне на реалното ползване. Горното
предполага двете страни да са постигнали съгласие за начина на реално ползване
,да са изготвили и подписали протокол ,който ще бъде представен по изп.дело преди
насрочената дата за въвод ,което очевидно от данните по делото не е направено.
По тези съображения доводите,
изложени в жалбата на длъжниците за
недължимост на разноските на взискателите /такси и адв.хонорар/ са
неоснователни.Разпореждането е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.
Съобразявайки
характера на настоящото производство неоснователно се явява искането за
допускане до разпит на свидетели за установяване на споразумението между
страните за доброволно прилагане на решението.
Водим
от горното и на основание чл.437
ал.1-ал.4 от ГПК във връзка с чл.435 ал.2 т.7 от ГПК, Пазарджишкият окръжен съд
Р Е
Ш И
ПОТВЪРЖДАВА
Разпореждане №2879 от 04.07.2019г. на Частен съдебен изпълнител /ЧСИ/ Г. ***
действие Окръжен съд гр.Пазарджик постановено по изп.д.№ 20198820400152 по
описа на същия ЧСИ, с което е
оставена без уважение възражението срещу разноските възложени върху Д.Г.В.,Р.Ж.
и И.Ц..
Решението
не подлежи на касационно обжалване.
Председател: Членове:1.
2.