№ 17882
гр. София, 04.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ
при участието на секретаря Й.КА Г. ЦИКОВА
като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело №
20241110132124 по описа за 2024 година
Постъпила е искова молба от „ЮЛ“ ЕООД, ЕИК **********, управлявано от Г. Г.,
със седалище и адрес: АДРЕС,съдебен адрес: АДРЕС чрез адв. Д. Х. П., срещу „ЮЛ“ АД,
ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: АДРЕС, с която се иска да бъде
прието за установено, че ответника дължи на ищеца сумата 3 150,12 лева (три хиляди сто и
петдесет лева и 12 стотинки), представляваща главница за неплатен остатък от обезщетение
за имуществени вреди по Застрахователна полица № ****** за застрахователно събитие-
ПТП настъпило на 15.11.2023 г., при което е увреден лек автомобил „БМВ 525 DX DRIVE”, с
регистрационен номер ДКН, ведно със законна лихва за период от 26.03.2024 г. до
изплащане на вземането, сумата 125,58 лева (сто двадесет и пет лева и 58 стотинки),
представляваща мораторна лихва за период от 13.12.2023 г. до 26.03.2024 г., за които суми е
издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 03.04.2024 г. по ч.гр.д. №17533/2024 г. на
СРС, 46 състав.
Твърди се, че на 15.11.2023 г. в гр. София, на бул. „ЦШ“ между КМ, родена на
**.**.**** г., управляваща автомобил „БМВ Е46 КОМПАКТ“ с регистрационен номер ДКН
и Д. П., роден на **.**.**** г., управляващ автомобил “БМВ 525 DX DRIVE”, с
регистрационен номер ДКН, собственост на СП, ЕГН **********, се е осъществило пътно-
транспортно произшествие. Посочен е следния механизъм: Движещият се автомобил,
управляван от Д. П. намалява скоростта, съобразявайки се с пътната обстановка, а
движещият се след него автомобил, управляван от КМ, не успява да спази необходимата
дистанция и се удря в автомобила пред нея. Щетите по автомобила на виновния водач се
изразяват в счупен преден капак, предна броня, ляв и десен бъбрек, а щетите на невинния
водач са счупена задна броня и врата на багажника. След настъпилото произшествие,
водачите на автомобилите попълват двустранен констативен протокол с дата 15.11.2023 г.
Протоколът е подписан от двете страни, описани са неизчерпателно на пръв поглед щетите
по процесиите автомобили като водачът КМ се е признала за виновна за настъпилото ПТП.
Поддържа се, че е налице валидно застрахователно правоотношение, породено от
договор за застраховка „КАСКО“ на МПС между „ЮЛ“ АД, ЕИК ********** и САП, ЕГН
********** със застрахователна полица № ******, което обуславя и задължението на
Застрахователното дружество ответник да обезщети собственика на повредения автомобил,
1
а именно СП.
Във връзка със сключената застраховка, собственикът на повредения автомобил подава
уведомление до застрахователната компания, в резултат на което е изготвен Опис -
заключение на щета с № ********* от 28.11.2023 г. като са посочени следните претенции:
облицовка зад. броня; дол. с. обл. з. броня; заден капак: защит. рез. акт. въглен; облицовка
зад. броня. На ответното дружество е представена и Проформа Фактура, в която са описани
увредените елементи, материалите, които са необходими за поправката, както и стойността
на услугите, като всичко възлиза на обща стойност от 5769,83 лв. (пет хиляди седемстотин
шестдесет и девет лева и осемдесет и три стотинки).
Застрахователната компания е заплатила обезщетение в размер на 2619,71 лв. (две
хиляди шестстотин и деветнадесет лева и седемдесет и една стотинки), което обаче не
съответства на действителната стойност на вредите, а именно 5769,83 лв. (пет хиляди
седемстотин шестдесет и девет лева и осемдесет и три стотинки).
С оглед на причинените имуществени вреди на лицето СП, настъпили вследствие на
горепосоченото събитие, ответното дружество дължи обезщетение в пълния му размер,
ведно със законна лихва до окончателно изплащане на сумата от 3150,12 лв., представляваща
разлика между действителната стойност на ремонт в общ размер на 5769,83 лв. и платеното
от застрахователя обезщетение на стойност от 2619,71 лв.
Поддържа се, че ответникът дължи и мораторна лихва от датата на изпадането си в
забава 13.12.2023 г. - а именно датата, следваща датата на отказа за изплащане на
обезщетението в пълния му размер върху претендираната главница от 3150,12 лв. до
26.03.2024 г. (датата на подаване на Заявлението за издаване на заповед за изпълнение), а
именно 125.58 лева.
С Договор за цесия от 17.01.2024 г. СП, ЕГН ********** прехвърля на „ЮЛ“ ЕООД,
ЕИК **********, всички свои парични вземания от „ЮЛ“ АД, ЕИК **********,
представляващи обезщетение за имуществени вреди, ведно със законна лихва, считано от
15.11.2023 г., настъпили по лек автомобил „БМВ 525 DX DRIVE”, с регистрационен номер
ДКН и рама ***********. Ответникът е уведомен за извършената цесия с уведомително
писмо от 17.01.2024 г. получено от ответното дружество на 22.01.2024 г.
Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор, с който исковете се оспорват.
Не се оспорва, че във връзка с констатирани увреждания по лек автомобил марка
„БМВ“ модел „525Д X Драйв“, с рег.№ ДКН при ответника по претенция на САП -
собственик по талон на автомобила, е образувана застрахователна преписка - щета №
*********, като е определено застрахователно обезщетение по в размер на 2619.71 лв.,
изплатено на същата по банков път на 12.12.2023 г. Поддържа се, че това е действителният
размер на вредите. Сочи се, че стойността на определеното застрахователно обезщетение е
калкулирано в съответствие с установените увреждания по детайлите, описани в
изготвените опис-заключения, във връзка с извършените огледи на процесното МПС, като
стойностите за труд, боя, консумативи и камера са определени съответно на средната
пазарна стойност за възстановяване на повредите по МПС, към момента на тяхното
възникване. Твърди се, че проформа фактурата, не предоставлява фактура издадена от
сервиз по повод на извършване на ремонт на МПС и този размер не обвързва застрахователя
по застраховка „Каско“, тъй като стойността за ремонтно-възстановителните дейности
следва да се формира на пазарен принцип.
Правната квалификация на предявения иск е чл.79, ал.1 от ЗЗД вр. с чл.405, ал.1 от КЗ
във вр. чл. 99 ЗЗД.
2
Не се спори между страните и е отделено за безспорно и ненуждаещо се от доказване:
- наличието на застрахователен договор по застраховка „КАСКО“ на МПС между
„Застрахователна компания „ЮЛ“ АД, ЕИК ********** и САП, ЕГН ********** по
застрахователна полица № ****** за застраховано МПС „БМВ“ модел „525Д X Драйв“, с
рег.№ ДКН, в периода на застрахователно покритие на който договор е настъпил
застрахователен риск, образуване е щета № *********, като е определено застрахователно
обезщетение по в размер на 2619.71 лв.,
- изплащането на САП на застрахователно обезщетение по банков път на 12.12.2023 г.
-че с Договор за цесия от 17.01.2024 г. СП, ЕГН ********** прехвърля на „ЮЛ“ ЕООД,
ЕИК **********, всички свои парични вземания от „ЮЛ“ АД, ЕИК **********,
представляващи обезщетение за имуществени вреди, ведно със законна лихва, считано от
15.11.2023 г., настъпили по лек автомобил „БМВ 525 DX DRIVE”, с регистрационен номер
ДКН и рама ***********.
Видно от приложената по делото застрахователна полица от 31.08.2023 г. по
Застраховка Каско на МПС №******, обект на застраховката е лек автомобил с марка BMW,
модел 525 XDRIVE, рама №*************, година на производство 2013 г. Определена е
застрахователната сума от 24 000 лева, застрахователна премия от 1208.09 лева и срок на
застрахователното покритие от 00:00 ч. на 31.08.2023 г. до 24:00 ч. на 30.08.2024 г. С Анекс
№1 от същата дата е поосечен регистрационен номер на застрахования автомобил – ДКН.
Представен по делото е двустранен констативен протокол за ПТП от 15.11.2023 г., в
който е посочено, че на същата дата около 8.40 ч. е настъпило ПТП на бул. „ЦШ“ срещу
„бензиностанция Шел“ между лек автомобил БМВ Е46 с рег. №ДКН с водач и собственик
КМ и лек автомобил БМВ 525 с рег. №ДКН с водач Д. П и собственик СП Отбелязано е, че
лек автомобил БМВ 525 с рег. №ДКН е бил в спряло състояние, а лек автомобил БМВ Е46 с
рег. №ДКН е нанесъл удар в задната част на друго превозно средство при движение в една и
съща посока и в същата лента. Записани са щети по лек автомобил БМВ 525 с рег. №ДКН-
врата багажник и задна броня и щети по лек автомобил БМВ Е46 с рег. №ДКН- преден
капак, предна броня, решетки- лява и дясна.
Приложен е опис-заключение по щета №********* за лек автомобил БМВ с рег. №ДКН
за подмяна и боядисване на облицовка задна броня, подмяна на долна облицовка на задна
броня, подмяна и боядисване на заден капак и подмяна на защита резервоар акт. въглен и
облицовка на задна броня.
Приложена е проформа фактура за сумата от 5769.83 лева.
По делото е назначена, изслушана и приета автотехническа експертиза, вещото лице
по която е взел предвид материалите по делото и е констатирало, че на 15.11.2023 г., около
08.40 часа, в гр. София, лек автомобил „БМВ Е46“ с рег.№ ДКН, се движи по бул. „ЦШ“,
където срещу бензиностанция „Шел“, водачът реализира ПТП с намиращия се пред него и
намаляващ скоростта си лек автомобил „ВМВ 525 Д X Драйв“, с рег. № ДКН. От така
представения механизъм на ПТП, сравнението на щетите в описа на застрахователя и
отразените в Двустранния констативен протокол за ПТП видими увреждания, се налага
извода, че щетите по лек автомобил „БМВ 525 Д X Драйв“, с рег. № ДКН, се намират в
причинно - следствена връзка с настъпилото на 15.11.2023 г. произшествие в гр. София.
Вещото лице е взело предвид, че От ЗК „ЮЛ“ АД е извършен оглед и съставен опис на
увредените детайли, в описа са отразени видът и степените на щетите, съгласувани от
собственика на застрахования автомобил, възприемат се вида и степените на описаните
вреди от застрахователя в горецитираната щета за процесното МПС, както и, че към датата
на застрахователното събитие - 15.11.2023 г., процесният автомобил е бил в експлоатация 10
години, 5 месеца и 19 дни от датата на първоначална регистрация - 27.05.2013 г. и най-
вероятно превозното средство не е било в гаранция. Вещото лице е стигнало до извод, че
3
стойността необходима за възстановяване на лек автомобил „БМВ 525 Д X Драйв“, с рег. №
ДКН, изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП е 4673.71 лева. Стойността
необходима за възстановяване на лек автомобил „БМВ 525 Д X Драйв“, с рег. № ДКН,
изчислена на база средни пазарни цени, със средни пазарни стойности на алтернативни
части, към далата на ПТП е 3678.80 лева.
С оглед събраните по делото доказателства,съдът намира предявеният иск за
основателен и доказан частично по размер, поради което същият следва да бъде съразмерно
уважен.
Обемът на застрахователна отговорност при имущественото застраховане, към което
принадлежи и застраховката „Каско на МПС“, се определя от закона - чл. 343, ал. 1 от КЗ - и
от съдържанието на конкретния застрахователен договор, а при наличие на предпоставките
по чл. 348, ал. 1 от КЗ - и от общите условия на застрахователя за съответния вид
застраховка.
Налице е валиден застрахователен договор и настъпило по време на срока на договора
застрахователно събитие, представляващо покрит застрахователен риск. Застрахователното
събитие е пътно-транспортно произшествие и такова е налице.
Отказът за заплащане на застрахователно обезщетение винаги е свързан с наличие на
обстоятелства, които са от естество да въздействат върху размера на риска, настъпването на
застрахователното събитие или върху обхвата и размера на вредите или са относими към
доказването им. В случая изобщо не са посочени такива обстоятелства които да обуславят
наличието на изключен застрахователен риск или наличие на умишлено поведение на
представител на застраховани субект за увреждане на застрахованото имущество, което
единствено би могло да изключи отговорността на застрахователя по Каско, съответно не е
проведено доказване в тази насока.
В константната практика на ВКС / напр. решение № 37 от 23.04.2009 г. по т. д. №№
667/2008 г. на ВКС, ТК, І т.о., решение № 22 от 26.02.2015 г. по т. д. № 463/2014 г. на ВКС,
ТК, ІІ т.о., решение № 209 от 30.01.2012 г. по т. д. № 1069/2010 г. на ВКС, ТК, II т. о.,
решение № 235 от 27.12.2013 г. по т. д. № 1586/2013 г. на ВКС, ТК, II т.о.,решение № 141 от
08.10.2015 г. по т. д. № 2140/2014 г. на ВКС, ТК, I т.о./ се приема, че застрахователното
обезщетение при вреди на имущество е в размер на действително претърпените и доказани
по размер вреди до уговорената в застрахователната полица застрахователна сума.
Застрахователното обезщетение трябва да бъде равно на размера на вредата към деня
на настъпване на събитието, но не повече от действителната стойност на увреденото
имущество./Определение № 670 от 26.10.2009 г. по т.д. № 561/ 2009 г. на Върховен
касационен съд, ТК.
При определяне размера на дължимото обезщетение следва да се отчита уговорката
между застрахования и застрахователя - чл.400 ал.1, ал. и ал.3 от КЗ . При положение, че
друго не е уговорено се приема, че застрахователната сума е определена съгласно
действителната стойност и следователно дължимото застрахователно обезщетение следва да
се определи в рамките на договорената максимална застрахователна сума, съобразно
стойностния еквивалент на претърпяната вреда, който не може да надхвърля действителната
стойност на увреденото имущество,определена като пазарната му стойност към датата на
увреждането, като не следва да се прилага коефициент за овехтяване, тъй като последният е
инкорпориран в самата застрахователна стойност и действителната стойност на увреденото
имущество, като за такава се смята стойността, срещу която вместо него може да се купи
друго със същото качество/ ал.2/, т.е по пазарната му стойност./ тези, за привеждане на
увреденото МПС в изправно техническо състояние, тоест, годно за движение. Макар и
частите, които са повредени, в действителност да не са били нови към датата на настъпване
на ПТП, няма как да се вмени в задължение на застрахованото лице да намери части, със
същата степен на използване и то ще е принудено да закупи нови и техният размер е
4
неговата действителна вреда. Ето защо следва да се приеме стойността на необходимите
части и труд по средни пазарни цени, а не стойността със замяната с алтернативни части В
тази насока ВКС се е произнесъл и в Решение № 115 от 9.07.2009 г. на ВКС по т. д. №
627/2008 г., II т. о., ТК и Решение № 209 от 30.01.2012 г. на ВКС по т. д. № 1069/2010 г., II т.
о., ТК, решение № 6 от 2.02.2011 г. на ВКС по т. д. № 293/2010 г., I т. о. , решение № 79 от
2.07.2009 г. на ВКС по т. д. № 156/2009 г., I т. о на ВКС.
Ето защо съдът приема за действителна стойност на вредите посочената от вещото
лице сума на база средни пазарни цени към датата на ПТП: 4673.71 лева.
Не е спорно, че преди процеса на увреденото лице е заплатена сумата от 2619.71 лева,
респективно остава дължима остатък от 2054 лева.
Доколкото обаче ищецът претендира по-голяма сума, искът за разликата над 2054 лева
до пълния претендиран размер от 3 150,12 лева следва да бъде отхвърлен.
Съгласно чл. 409 от КЗ Застрахователят дължи законната лихва за забава върху
дължимото застрахователно обезщетение след изтичане срока по чл. 405 освен в случаите на
чл. 380, ал. 3. Ето защо основателен се явява и акцесорния иск за лихва върху
застрахователното обезщетение/2054 лева/ за периода от 13.12.2023 г. до 26.03.2024 г. в
размер на 81.89 лева, който размер е изчислен от съда по реда на чл. 162 ГПК чрез
използване на данъчен калкулатор на НАП- https://portal.nra.bg/embed/interest-
calculator/main.html.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, на ищеца се следват 580.65 лева деловодни разноски
за настоящото производство от пълно претендиран размер 890.51 лева в т.ч. – 65,51 лева-
държавна такса и 200 лева- депозит за вещо лице, адв. хонорар 625 лева/ редуциран от 2000
лева. Размерът от 2000 лева е прекомерен и не съответства на правната и фактическа
сложност на делото и е уговорен в противоречие с принципите на разумност,
пропорционалност и справедливост, прогласени в решения по дело C-57/2015, C 427/16, C
428/16 и C 438/2022 г. на Съдът на ЕС/
Ответникът също има право на разноски на основание чл. 78, ал. 3 ГПК за депозит за
вещо лице – 200 лева и юрисконсултско възнаграждение, определено от съда в размер на 200
лева по реда на чл.78, ал.8 от ГПК, вр. с чл.37, ал.1 от ЗПрП вр. с чл.25, ал.1 от Наредбата за
заплащане на правната помощ/.
Съгласно мотивите към т. 11г от ТР №4/2013 на ОСГТК на ВКС съдът, който
разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе
за делимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно
изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в
заповедното производство. Видно от приложените към заповедното производство
доказателства следва да се присъдят съразмерно разноски - 450.24 лева от пълен размер от
690.51 лева.
Водим от горното и на основание чл.235 и чл.236 от ГПК, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „ЮЛ“ АД, ЕИК **********, със
седалище и адрес на управление: АДРЕС, че дължи на „ЮЛ“ ЕООД, ЕИК **********,
управлявано от Г. Г., със седалище и адрес: АДРЕС, по предявените искове с правно
основание чл.79, ал.1 от ЗЗД вр. с чл.405, ал.1 от КЗ във вр. чл. 99 ЗЗД, сумата 2054 лева (
две хиляди петдесет и четири лева), представляваща главница за неплатен остатък от
обезщетение за имуществени вреди по Застрахователна полица № ****** за застрахователно
събитие- ПТП настъпило на 15.11.2023 г., при което е увреден лек автомобил „БМВ 525 DX
DRIVE”, с регистрационен номер ДКН, ведно със законна лихва за период от 26.03.2024 г.
5
до изплащане на вземането, сумата 81.89 лева (осемдесет и един лева и осемдесет и девет
стотинки представляваща мораторна лихва за период от 13.12.2023 г. до 26.03.2024 г., за
които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 03.04.2024 г. по ч.гр.д.
№17533/2024 г. на СРС, 46 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за главницата над уважения размер
от 2054 лева до пълния предявен размер от 3150.12 лева, иска за мораторна лихва над
уважения размер от 81.89 лева до пълния предявен размер от 125.58 лева, както и
претенцията за лихва за забава за период от 26.03.2024 г. до изплащане на вземането върху
неоснователния размер на главницата.
ОСЪЖДА „ЮЛ“ АД, ЕИК **********, да заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на
„ЮЛ“ ЕООД, ЕИК **********, съдебно-деловодни разноски в размер на 580.65 лева за
настоящото производство и съдебно-деловодни разноски в размер на 450.24 лева за ч.гр.д.
№17533/2024 г. на СРС, 46 състав.
ОСЪЖДА „ЮЛ“ ЕООД, ЕИК **********, да заплати на основание чл. 78, ал. 3 ГПК
на „ЮЛ“ АД, ЕИК **********, съдебно-деловодни разноски в размер на 139.19 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
получаване на съобщение за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6