№ 16207
гр. София, 28.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 140 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ИЛИНА ЛЮБ. ГАЧЕВА
при участието на секретаря СОФИЯ Г. РАЙКОВА
като разгледа докладваното от ИЛИНА ЛЮБ. ГАЧЕВА Гражданско дело №
20231110152241 по описа за 2023 година
Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.
Образувано е по искова молба „***********“ АД, чрез пълномощника
юрисконсулт Милен Жеков, срещу „***************************“ АД.
Предявени са положителни установителни искове с правно основание чл.415,
ал.1 от ГПК във вр. с чл.422 от ГПК във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с
чл.411 от КЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД за установяване дължимостта на вземанията,
за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на
чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №28654/2023г. по описа на СРС, 140 състав.
Ищецът твърди, че на 16.08.2018г. в гр. ****************** е реализирано
ПТП, при което водачът на лек автомобил марка “*********“, модел „*****“,
с рег. №*********, в близост до кръстовището с ул. “*************”, блъска
в задната част, намиращия се пред него, спрял лек автомобил марка
“*********“, модел „******“ с рег. №********. Вследствие на инцидента
били нанесени материални щети на последния. За ПТП бил съставен
двустранен констативен протокол, подписан от водачите, които се съгласили за
механизма на ПТП и видимите увреждания по автомобила. Към момента на
настъпване на ПТП лек автомобил марка “*********“, модел „******“ с рег.
№******** бил застрахован по застраховка „Каско“ при ищцовото дружество,
като ищецът заплатил за ремонта на автомобила застрахователно обезщетение
в размер на 4176,26 лева, както и сумата от 15 лв. - ликвидационни разноски,
или общо сумата от 4191,26 лв. Отговорността на водача на лек автомобил
марка *********“, модел „*****“, с рег. №********* била застрахована при
ответника по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, валидна
към датата на ПТП. Поради това ищецът отправил до ответника покана за
възстановяване на изплатеното застрахователно обезщетение, като на
1
12.03.2019г. ответникът платил част от сумата в размер на 2864,60 лева, но
останал неплатен остатък в размер на 1326,66 лева. По заявление на ищеца в
негова полза била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
реда на чл.410 от ГПК за претендираната сума и за мораторна лихва. В
законоустановения срок длъжникът възразил срещу заповедта за изпълнение,
поради което съдът указал на кредитора да предяви искове за установяване на
вземанията си. С оглед изложеното ищецът моли съда да постанови решение,
с което да се признае за установено, че ответникът му дължи претендираните
суми, както и да бъде осъден да му заплати направените по делото разноски.
Ответникът, чрез пълномощника юрисконсулт П.Н., е депозирал писмен
отговор на исковата молба по реда и в срока на чл.131, ал.1 от ГПК, с който
оспорва изцяло предявените искове, като навежда доводи за неоснователност
и моли да бъдат отхвърлени. Ответникът не оспорва наличието на валидни
застрахователни правоотношения по договори за застраховка „Каско“ и
„Гражданска отговорност“, валидни към датата на настъпване на ПТП по
отношение на двата автомобила. Оспорва наличието на причинно-следствена
връзка, като поддържа, че описаните щети не кореспондират с твърдения
механизъм на ПТП. Счита претенцията за прекомерна по размер. Излага
твърдения, че ответникът е платил на ищеца сумата в размер на 2864,60 лева
във връзка с процесното ПТП, като счита, че тази сума е достатъчна предвид
степента на увреждане на автомобила.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид доводите на страните и
прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема
за установено следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни иск с правно
основание чл.415, вр. чл.422 ГПК, вр. чл.411 КЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата от
1326,66 лв., представляваща незаплатен остатък от регресно вземане по
изплатено застрахователно обезщетение по сключена имуществена
застраховка “Каско”, ведно със законната лихва от подаване заявлението по
чл.410 ГПК до окончателното изплащане на задължението, както и сумата в
размер на 403,90 лв. - мораторна лихва за периода 26.05.2020г. -26.05.2023г.,
ведно с разноските.
Като безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните, са отделени
обстоятелствата, че към момента на настъпване на застрахователното събитие
е било налице валидно застрахователно правоотношение по сключена
застраховка “Гражданска отговорност на автомобилистите” при ответното
дружество, за лек автомобил “*********“, модел „*****“, с рег. №*********,
както и че към датата на настъпване на ПТП е било налице валидно
застрахователно правоотношение по сключена с ищеца застраховка “Каско” за
лек автомобил “*********“, модел „******“ с рег. №********. Страните не
спорят, че ищецът заплатил за ремонта на автомобила застрахователно
обезщетение в размер на 4176,26 лева, както и сумата от 15 лв. -
ликвидационни разноски, или общо сумата от 4191,26 лв., както и че на
2
12.03.2019г., дружеството - ответник заплатило на ищеца по отправената
регресна покана за възстановяване на обезщетение в размер на 2864,60 лева.
От представените и приети по делото писмени и гласни доказателства, в т.ч.
от представеното и прието по делото експертно заключение по назначената
съдебно-техническа експертиза и по допълнителната такава се установява от
фактическа и правна страна следното:
Съдът, с оглед приетите за безспорни и ненуждаещи се от доказване
обстоятелства, както и от представените доказателства по делото за
извършено частично плащане на сумата от 2864,60 лв. от ответника, по
отправената регресна покана, намира че макар същия да сочи в отговора на
исковата молба, че оспорва изцяло исковите претенции по основание и по
размер, в т.ч. причинно-следствената връзка между настъпилите вреди и ПТП,
с извършеното частично плащане, същият е признал дължимостта на
вземането в заплатения размер.
Съдът кредитира изцяло изготвеното по делото експертно заключение по
назначената САТЕ, в т.ч. досежно посоченият механизъм на настъпване на
ПТП, вината на водача на лек автомобил “*********“, модел „*****“, с рег.
№********* за настъпването му, както и това, че имуществените вреди,
настъпили по лек автомобил “*********“, модел „******“ с рег. №********,
са именно в резултат на настъпилото ПТП, в т.ч. вида и характера на щетите
по задния капак. В заключението на вещото лице, в отговорите на задачи 4-7
включително, същото подробно е изследвало габаритите на двата автомобила,
като съобразно установения механизъм на настъпване на ПТП и мястото на
физическо съприкосновение /удара/ между автомобилите, се установява по
безспорен начин, че същият детайл е бил увреден в резултат на ПТП.
Основният спорен въпрос по делото е свързан с характера и интензитета на
уврежданията по този детайл, а именно дали е следвало да бъде изцяло
подменен с нов такъв или е било възможно същия да бъде отремонтиран.
Вещото лице сочи в тази връзка, че констатираните увреждания по задния
капак на пострадалия автомобил, съставляват огъване на детайла в неговата
долна част със значителна дължина и широчина, като констатираната увреда
не съставлява т.нар. “Козметична деформация”, при отстраняването на която
се налага боядисване и изчукване на увредения детайл, а в настоящата
хипотеза, съобразно установените по вид и характер увреждания по
процесния детайл, същият е следвало да бъде изцяло подменен. В тази насока,
съдът не споделя като основателни възраженията на ответната страна, че
процесният детайл не е бил увреден в резултат на ПТП, както и че е било
възможно неговото отремонтиране, а не подмяна, поради което сумата за
подмяната му не следва да бъде включена в заплатеното застрахователно
обезщетение. Видно от приложения към описа по заведената щета, снимков
материал, неразделна част от същия, процесният детайл е бил подменен с нов
такъв, съобразно с технологичните изисквания, което кореспондира изцяло с
изводите на вещото лице и с останалите събрани по делото писмени
доказателства за извършен ремонт на увредените детайли на пострадалото в
3
резултат на ПТП, МПС - лек автомобил “*********“, модел „******“ с рег.
№********. Съобразно с констатациите на вещото лице, сумата по
извършения ремонт, изчислена по средни пазарни цени е в размер на 4516,07
лв.
В резултат на осъществения фактически и правен анализ на събраните по
делото доказателства, в т.ч. от приобщеното експертно заключение, се
установява по безспорен начин настъпването на застрахователното събитие,
по посочения от вещото лице механизъм, по вина на водача на лек автомобил
“*********“, модел „*****“, с рег. №*********, застрахован при ответното
дружество по валидно сключена застраховка “Гражданска отговорност на
автомобилистите”, като в резултат на настъпилото ПТП, на “*********“,
модел „******“ с рег. №********, застрахован при ищцовото дружество по
валидно сключена застраховка “Каско”, били причинени вреди в размер на
4516,07 лв., като ищецът заплатил осъществения ремонт на увреденото МПС в
размер на на 4176,26 лева, както и сумата от 15 лв. - ликвидационни разноски,
или общо сумата от 4191,26 лв., видно от представените с исковата молба,
писмени доказателства, а ответникът му възстановил сумата от 2864,60 лв.
С оглед на гореизложеното, настоящият съдебен състав приема, че
предявената искова претенция по иска с правно основание чл.411 КЗ, е
основателна, но с оглед на диспозитивното начало, съдът следва да я уважи
до размера посочен в исковата молба, а именно на 1326,66 лв., ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК до
окончателното изплащане на вземането.
Съобразно извода за основателност на главния иск, следва да бъде уважен в
цялост и предявеният акцесорен такъв, за мораторна лихва за посочения в
исковата молба, период.
По разноските.
Съобразно изхода от настоящия правен спор, на основание чл.78, ал.1 и ал.8
ГПК, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноските по исковото
производство, за държавна такса и депозит за вещо лице и за свидетел, както и
за юрискосултско възнаграждение, в общ размер на 593,07 лв., както и сумата
от 184,61 лв. - разноски по заповедното производство, включващи държавна
такса и юрисконсултско възнаграждение за заповедното производство.
По изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че ЗАД „********************” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. **********************,
представлявано от законните си представители, дължи на ЗАД „********”
АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр.
****************** представлявано от законните си представители, на
основание чл.411 КЗ, вр. чл.415 вр. чл.422 ГПК, сумата от 1326,66 лв.,
4
представляваща незаплатен остатък от регресно вземане по изплатено
застрахователно обезщетение по сключена имуществена застраховка
/“Каско”/, ведно със законната лихва от подаване заявлението по чл.410 ГПК
до окончателното изплащане на задължението, както и на основание чл.86,
ал.1 ЗЗД вр. чл.415 вр. чл.422 ГПК, сумата от 403,90 лв. - мораторна лихва за
периода 26.05.2020г. -26.05.2023г.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 и ал.8 от ГПК, ЗАД
„********************” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. **********************, представлявано от законните си
представители, да заплати на ЗАД „********” АД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление гр. ****************** представлявано от
законните си представители, сумата от 593,07 лв. за разноски в исковото
производство, както и сумата от 184,61 лв. - разноски по заповедното
производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5