РЕШЕНИЕ
№. 1912
гр. Пловдив, 21.10.2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД -
ПЛОВДИВ, ХIX състав в открито заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ БОТЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА ПЕТРОВА
ПЕТЪР КАСАБОВ
при секретаря благовеста каракашева и участието на прокурора ИВАН СПИРОВ, като
разгледа докладваното от съдията съдия ПЕТЪР КАСАБОВ к.н.а.х
дело № 1374 по описа на съда за 2021 год., за да се произнесе взе предвид следното:
І. Производството и
становищата на страните:
1.Производството е по реда
на Глава Дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 63, ал. 1, пр. второ от Закона за административните нарушения и наказания
/ЗАНН/.
2. Образувано е по
касационна жалба, предявена от А.З.А., ЕГН **********, с адрес: ***, оф.1, чрез адвокат А.Д., срещу Решение
№ 373 от 07.04.2021 г., постановено по а.н.д № 1892 по описа за 2021 г., на
Районен съд – Пловдив, XVI – ти наказателен състав, с което е потвърдено
наказателно постановление №20-1030-015078/11.01.2021г., издадено от началник група
с-р „Пътна полиция“ към Областна дирекция на министерство на вътрешните работи /ОДМВР/
- Пловдив, с което на оспорващия е наложено административно наказание
"глоба" в размер на 50 лева на основание чл.183, ал.4, т.6 от Закона
за движение по пътищата /ЗДвП/ за нарушение на чл.104А от ЗДвП.
Касаторът счита, че обжалваното решение е неправилно и
незаконосъобразно. Оспорва се изводът на районния съд, че административното
нарушение е безспорно установено. Твърди се, че районният съд не е установил
релевантната за делото фактическа обстановка, поради което е достигнал до
погрешни изводи за законосъобразност на издаденото наказателно постановление.
Поддържа се, че в хода на административното производство са допуснати
съществени процесуални нарушения. Сочи се, че даденото в АУАН и наказателното
постановление описание на нарушението съдържа противоречиви твърдения относно
мястото на извършване, изпълнителното деяние и обективната възможност на
контролните орган да възприемат отразената фактическа обстановка. Твърди се, че
липсват каквито и да е доказателства жалбоподателят да е използвал мобилен
телефон по време на управление на МПС, за да е налице осъществен състава на
административно нарушение. Сочи се и доказателствен дефицит, тъй като съдът
отказал да изследва въпроса дали е бил оборудван автомобилът с устройство за
свободни ръце към момента на установяване на нарушението. Отделно не била
безспорно установено и посоката на движение на автомобила, което поставяло под
съмнение заявените от контролните органи преки впечатления при установяване на
нарушението. Претендира се отмяна на обжалваното съдебно решение и на
потвърденото с него наказателно постановление. Алтернативно се иска връщане на
делото за ново разглеждане от друг състав на съда. Иска се присъждане на
съдебни разноски
3. Ответникът по
касационната жалба – ОДМВР - Пловдив, не взема становище по допустимостта и
основателността на жалбата.
4. Участвалият по делото прокурор,
представител на Окръжна прокуратура - гр. Пловдив, дава заключение, че
обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде
оставено в сила.
ІІ. По допустимостта на
касационната жалба:
5. Касационната жалба
е подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието
на правен интерес. При това положение същата се явява ДОПУСТИМА.
ІІІ. Фактите по делото:
6. Районният съд бил
сезиран с жалба, предявена от касатора, срещу НП №20-1030-015078/11.01.2021г., издадено от
Началник група с-р „Пътна полиция“ към ОДМВР -Пловдив. Наказателното
постановление било издадено въз основа на АУАН № GA355354 от 18.12.2020 г., съставен от И.В.П.– на длъжност младши
автоконтрольор при ОДМВР - Пловдив. Обективираните в акта констатации се
свеждат до следното: На 18.12.2020г. в 12.13 часа в гр. Пловдив на бул. „Санкт
Петербург“ до номер 27, А.З.А., като водач на лек автомобил Рено Меган с рег.
номер ***, използвала мобилен телефон по време
на управление на превозното средство, без наличие на устройство, позволяващо
използването на телефон без участие на ръцете, с което осъществила състава на
чл. 104а от ЗДвП.
Описаната в АУАН
фактическа обстановка била възприета изцяло от административнонаказващия орган,
който на осн. 183, ал. 4, т. 6 от ЗДвП наложил на нарушителя глоба в размер на петдесет
лева.
7. В хода на съдебното производство пред
районния съд е разпитан актосъставителят, който в показанията си потвърждава
изложеното в акта като пояснява, че процесният автомобилът се движел по бул.
„Христо Ботев“ при кръстовището с бул. „Санкт Петербург“ и навлязъл в ръкава,
излизащ от бул. „Санкт Петербург“. Свидетелят видял как водачът на автомобила държи
мобилен телефон в ръката си и същевременно извършва десен завой чрез маневра с
лявата ръка, за да се включи в бул.
„Санкт Петербург“. Водачът раздвоявал вниманието си между телефона и пътя.
Когато наближил патрула, който бил разположен до ръкава за навлизане в бул.
„Санкт Петербург“ в близост до автобусна спирка, на 7 - 8 метра разстояние,
погледнал към тях, вдигнал телефона и го погледнал отново.
8. При така установената фактическа обстановка районният съд приел, че
нарушението е установено безспорно като от обективна, така и от субективна
страна без да са допуснати съществени процесуални нарушения, които да налагат
отмяна на издаденото наказателно постановление. Съдът изложили мотиви относно
липсата на предпоставките нарушението да бъде квалифицирано като „маловажен
случай“. Не е намерил и основания за намаляване размера на наложеното наказание.
ІV. От правна страна:
9. По отношение на
въведените в обстоятелствената част на касационната жалба възражения, районният
съд е изложил подробни и задълбочени мотиви. Фактите по делото са обсъдени поотделно
и в тяхната съвкупност. Съобразени са в пълнота както писмените доказателства,
така и събраните гласни доказателства по делото. Фактическите констатации се
подкрепят от събраните доказателства. Въз основа на правилно установената
фактическа обстановка, районният съд е направил обоснован изводи относно
приложението както на материалния, така и на процесуалния закон. Правните изводи
формирани от първостепенния съд се споделят напълно от настоящата инстанция.
Неоснователни
са възраженията на оспорващия относно наличието на дефицит в установената по
делото фактическа обстановка. Без каквито и да е затруднения, по даденото в
АУАН описание на нарушението, може да се установи при справка с публично
достъпния картен материал на пътната мрежа на гр. Пловдив, че връзката между
бул. „Христо Ботев“ при кръстовището с бул. „Санкт Петербург“ се осъществява
чрез отклонение, което преминава паралелно на основните платана за движение на
бул. „Източен“. При описаната от контролните органи маневра - включване от бул.
„Христо Ботев“ през ръкава към бул. „Санкт Петербург“ чрез десен завой, се налага
движение на автомобила именно от посока север към юг, след което по бул. „Санкт
Петербург“ тази посока поема на изток.
По
делото са представени актуалните към дата на установяване на нарушението
докладни записки на полицейските органи, от които се установява че патрулната
дейност е била извършена на посочените дата и час именно в зоната на извършване
на нарушението. Съдът не намира основания да подлага под съмнение отразената в
АУАН фактическа обстановка, която детайлно, непротиворечиво и последователно е
потвърдена и при разпита на актосъставителя. Извършеното административно
нарушение е било установен чрез личните възприятия на контролния орган като
обстановката на място е позволявало пряка видимост към движещия се
автомобил.
Неоснователни
са и възраженията за допуснати от районния съд процесуални нарушения в хода на
съдебното дирене. Правилно районният съд не е допуснал събирането на
доказателства за принципната обезпечеността на автомобила със система за
свободни ръце, тъй като наличието й по никакъв начин не е релевантно към
фактическите действия на водача, с които е извършено нарушението. Спорът се
концентрира по това дали водачът е държал в ръцете си мобилен телефон, който е
отнемал вниманието му при извършване на маневра с управлявания от него
автомобил. Дори да се допусне, че в същото време водачът е ползвал и налично в
автомобила устройство за свободни ръце, то очевидно същото не е било ползвано с
вложения от закона смисъл, след като ръцете му не са били свободни, за да се
обезпечи безопасно управление на превозното средство.
Що
се отнася до застъпената от оспорващия трактовка на чл. 104а от ЗДвП (забраняващ
на водача да използва мобилен телефон по време на управление на превозното
средство, освен чрез устройство, позволяващо използването на телефона без
участие на ръцете му) следва да се отбележи, че дали докато е държал телефона
водачът е възприемал информация от дисплея му, дали е отказвал повикване, или е
имал намерение да отправи такова, се все субективни обстоятелства, които не
изключват обективното поведение - ползване на мобилен телефон без устройство за
свободни ръце. Законосъобразно именно за това административно нарушение е
ангажирана и отговорността на нарушителя като санкцията е наложена в
предвидения от закона вид и фиксиран размер, който не подлежи на корекция.
По делото не
се твърдят, нито са налице обстоятелства, които да обосноват приложимостта на
чл. 28 от ЗАНН. Обстоятелството, че нарушението е първо не е достатъчно, за да
се обоснове неговата маловажност, доколкото същото не разкрива белезите на
"маловажен случай", т.е на такъв с по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от съответния вид.
От изложеното до тук следва, че като е потвърдил обжалваното пред него
наказателно постановление, районният съд е постановил валиден, допустим и
правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.
V. По съдебните разноски.
10. Ответникът в
настоящото производство не е отправил претенция за присъждане на съдебни
разноски, поради което произнасяне в тази насока не се дължи.
Ето защо, Административен съд - Пловдив, ХIX състав,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 373 от 07.04.2021 г.,
постановено по а.н.д № 1892 по описа за 2021 г., на Районен съд – Пловдив, XVI
– ти наказателен състав.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ
: 1.
2.