Р Е Ш Е Н И Е №
31.01.2020г.гр. Велинград,
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД ВЕЛИНГРАД, в публично заседание
на девети декември две хиляди и
деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАНКА ПЕНЧЕВА
при секретар Павлина Матушева,
като разгледа докладваното от съдия
Пенчева а.н. дело № 463/2019 г. по описа на Районен съд Велинград, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
по реда на чл. 59 и сл.
от ЗАНН .
Образувано е по жалба на М.И.А. против Наказателно
постановление № 173 от 15.07.2019г. на Директора на РДГ-Пазарджик, с което на
основание чл. 257, ал.1, чл. 275, ал.1, т.2 ЗГ му е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 300, 00 лв. за нарушение на чл. 108, ал.3 от ЗГ, във вр. с чл. 61, във вр. с чл. 47, ал.1, т.2 от Наредба № 8/05.08.2011 г. за сечите в горите.
В жалбата се излагат твърдения за материална
и процесуална незаконосъобразност на НП, чиято отмяна се иска. В условията на
евентуалност се сочи, че нарушението представлява маловажен случай.
В съдебно заседание жалбоподателят, чрез адв. А. АК Пазарджик, поддържа жалбата и излага съображения за
нейната основателност. Релевира се доводи за
несъстоятелност на обвинителната теза, поради липса на установени безспорни
доказателства за наличие на осъществен състав на административно нарушение през
посочения в постановлението период от време. Счита, че при издаването на АУАН и накадателното постановление са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на правото на защита
на жалбоподателя, което налага отмяна на атакуваното наказателно постановление.
Претендира разноски.
Въззиваемата страна, в писмено становище, оспорва жалбата, излага
съображения за нейната неоснователност и иска потвърждаване на наказателното
постановление като правилно и законосъобразно.
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН-Наказателно постановление № 173 от 15.07.2019г. е връчено на жалбоподателя
на 29.10.2019г., а жалбата е подадена на 05.11.2019г. от надлежно легитимирана
страна, поради което е процесуално допустима.
Съдът като прецени събраните по
делото гласни и писмени доказателства, прие за установено следното:
Жалбоподателят е санкциониран за
това, че в качеството си на лице, упражняващо лесовъдска практика - лицензиран
лесовъд на „Налекс груп“
ООД, вписано в публичния регистър в Изпълнителната агенция по горите по чл. 235 от ЗГ
и притежаващо удостоверение за регистрация № 2828/27.04.2012 г., на което е
издадено Позволително за сеч № 0471379/02.01.2019 г. за извършване на сеч в
отдел 364, подотдел "р", землище Света Петка, общ. Велинград, не е
осъществил контрол по спазване изискванията на чл. 47, ал. 1, т. 2 от Наредба № 8 от 5.08.2011
г. за сечите в горите, като при извършване на извоза
на добита дървесина са наранени 17 бр. оставащи на корен немаркирани дървета от вида
бял бор.
На 06.06.2019
година свидетелите М.С.М., на длъжност „горски стражар“ и И.Н.М.-„старши
лесничей“, извършили проверка на място в землището на с. Света Петка, горска
територия отдел 364, подотдел "Р", в района на ТП ДГС „Алабак“,
където жалбоподателят М.А., в качеството си на лицензиран лесовъд и
представител на фирма "Налекс груп" ООД, съобразно издаденото му позволително за сеч
с № 0471379/02.01.2019г. е трябвало да
осъществява контролни правомощия, при извършването на сечта. В хода на
проверката контролните органи установили, че около съществуващите извозни пътища, кората на намиращите се в близост дървета е
забелена в основата на дънерите. Според показанията на свидетелите в съдебно
заседание, забелването е незначително,
не е предизвикало падане или изсъхване на дърветата, нито според тях, е в
състояние да предизвика такова. Според
служителите не може със сигурност да се установи периода, в който е станало
нараняването на дърветата, предвид че следите от нараняването са се заличили с
ликото на смолата, която е изтекла. Констатациите от извършената проверка
длъжностните лица на РДГ- Пазарджик обективирали в
констативен протокол от 06.06.2019г.. Няма данни съставения
констативен протокол да е предявен на жалбоподателя за запознаване със
съдържанието му.
На
14.06.2019г., свидетелят М.С.М. е съставил
на М.А. АУАН серия ЮЦДП № 001155, с
който приел, че в качеството си на лицензиран лесовъд,
упражняващ лесовъдска практика, не е изпълнил предоставените му контролни
правомощия по Наредба № 8/05.08.2011 година за сечите
в горите, във връзка с издаденото му позволително за сеч № 0471379/02.01.2019 г.,
като за периода от 26.01.2019г. до
25.05.2019г. не е упражнил контролните
си правомощия по чл. 47, ал.1, т.2 от Наредбата-да пази от повреди немаркираните
дървета, подраста и младиняк, като при извоз на добитата в
землището на с.Света Петка, в района на ТП ДГС „Алабак“ отдел 364-Р, е
допуснал да се наранят 17 бр. оставащи на корен немаркирани дървета от вида
„бял бор“. Във връзка с констатираното административно нарушение жалбоподателят е привлечен към административнонаказателна отговорност за извършено нарушение по чл. 108,
ал.3 ЗГ, във вр. чл. 61 ЗГ и чл. 47, ал.1, т. 2, пр.
1-во от Наредба № 8 от 05.08.2011г. Актът е съставен по реда на чл. 40, ал. 2 ЗАНН, след като на М.А. е изпратена покана да се яви на 14.06.2019г. в 9,00 часа в ТП ДГС „Алабак“, получена от
него на 13.06.2019г. и на посочената дата и час същият не е явил за съставянето
му.
Актът е предявен за подпис и е връчен на
жалбоподателя на 28.06.2019г.. Същият е подписан и получен от него. Макар че в
акт е отбелязано, че жалбоподателят отказва да подпише и получи препис от акта,
удостоверено с подписа на свидетеля И.Н.М., видно е, че върху същия е положен
подпис от М.А. в графите „подпис на нарушител“ и „получих препис от акта“,
поради което съдът счита, че спазени императивните правила на чл. 40 и чл. 43 ЗАНН.
Въз основа на съставения АУАН, на
15.07.2019г. е издадено и обжалваното наказателно постановление, с което за
извършено адм. нарушение по чл. 257, ал.1, от ЗГ, е наложена адм. наказание
"глоба" в размер на 300, 00 лв.
При така установената фактическа
обстановка съдът намира, че актът за установяване на административното
нарушение и издаденото въз основа на него наказателно постановление са
съставени от компетентни органи, съгл чл. 274, ал.1,
т. 2 ЗГ и чл. 275, ал.1, т. 2 ЗГ и Заповед № РД 49-199/16.09.2011г. на
Министъра на земеделието и храните /видно от представените по делото трудови
договори и длъжностна характеристика- л.15, л. 27 и Заповед №
231/11.04.2019г.-л.31 по а.н.д. № 463/2019г./
В рамките на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, с което да е
накърнено правото на защита на жалбоподателя. Спазени са императивните изисквания на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН,
доколкото в акта и в наказателното постановление са посочени еднозначно дата и
място на извършване на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, нарушените законови разпоредби и е
индивидуализиран нарушителя. Неоснователни са възраженията на защитата на
жалбоподателя за неточното посочване на датата на нарушението, предвид
обозначаването й като период от 26.01.2019г. до 25.05.2019г. Разпоредбата на
чл. 108, ал. 3 от ЗГ предвижда задължение за лицето, на което е издадено
позволително за сеч да упражнява контрол по извършване на добива на дървесина
до освидетелстване на сечището. Нарушаването на това задължение предполага
бездействие на задължения субект при осъществяване на контролните правомощия, в
конкретния случай, за опазване от повреди на немаркираните дървета, подраста
и младиняка, т.е едно трайно и продължаващо във
времето поведение и посочването на датата на нарушението като период от време е
закономерния начин на обозначаване на датата на извършването му. В случая, за
дата на извършване на нарушението следва да се приеме не датата на повреждането
на немаркираните дървета, а периода на провеждане на сеч на територията, за
която е издадено позволителното и през което време е следвало жалбоподателя да
не допуска повреждане на немаркираните дървета. Дали в посочения период е
провеждана такава сеч и дали именно по време на повреждането й се наранени
посочените в АУАН и в обжалваното наказателно постановление 17 бр. дървета е въпрос
по същество на спора и е свързан с материалната законосъобразност на издадения
акт.
Неоснователно е възражението, че в
наказателното постановление не са посочени обстоятелства, при които е извършена
нарушението и доказателствата, което го потвърждават. В него са посочени всички
съставомерни факти и обстоятелства, индивидуализиращи
нарушението до степен, позволяваща на жалбоподателя да разбере в какво се счита
обвинен и да организира защитата си. Посочено е в какво се изразява
изпълнителното деяние-неизпълнение на контролните правомощия от страна на
жалбоподателя в качеството му на лицензиран лесовъд при упражняване на
лесовъдска практика и във връзка с издаденото му позволително за сеч. Непосочването на доказателствата, които
установяват нарушението и по-конкретно съставения при проверката констативен
протокол не представлява съществено процесуално нарушение, доколкото в производството
пред съда тези доказателства се приложени по делото и са на разположение на
жалбоподателя ,за да се запознае с тях и да ги оспори.
Неоснователно е възражението за неточното и
нееднозначно посочване в АУАН и в наказателното постановление на мястото на
нарушението. Посочването му в акта като отдел 364-Р, вместо отдел 364, подотдел
Р не променя фактическата обстановка и не ограничава правото на защита на жалбоподателя.
Касае се до допуснатото несъответствие следва да се счита преодоляно по реда на
чл. 53, ал. 2 ЗАНН.
Съгласно разпоредбата на чл. 257, ал.1, т.1 от ЗГ, подлежи на
санкциониране по адм. ред с наказание
"глоба" , ако не е предвидено по-тежко наказание, длъжностно лице или
лице, упражняващо лесовъдска практика, което не изпълни или изпълни
несвоевременно задължения или контролни правомощия, възложени му по Закона за горите,
подзаконовите актове по прилагането му, както и решения и предписания, основани
на тях. Касае за бланкетна
правна норма, която в случая препраща
към относими за разглежданото нарушение разпоредби - чл. 61 и
чл. 47, ал.1, т.2 от Наредба № 8/ 05.08.2011 година за сечите в горите.
Съгласно разпоредбата на чл. 61 от Наредбата, до освидетелстване на сечището
лицето, на което е издадено позволителното за сеч, носи отговорност и
осъществява контрол по спазване изискванията на чл. 47 и 48, както и за
изпълнение на технологичния план за добив на дървесина. Не е спорно, че жалбоподателят е притежавал позволително
за сеч № 0471379/02.01.2019г., издадено в качеството му на лицензиран лесовъд,
упражняващ лесовъдска практика.Съобразно делегираните му правомощия,
произтичащи от позволителното за сеч и с оглед разпоредбата на чл. 61 от
цитираната наредба, на него се е разрешавало да извърши сеч на дървета, маркирани
с контролна горска марка в землището на с. Света Петка, горска територия отдел 364,
подотдел "Р" за времето от 05.01.2019г. до 30.06.2019г.. При извършване на сечта той е
следвало да осъществява контролни правомощия по спазване изискванията на чл. 47
и 48, както и за изпълнение на технологичния план за добив на дървесина.
Не се установи от събраните по делото
доказателства обаче по безспорен начин, че жалбоподателят не е изпълнил вменените
му от Закона за горите контролни правомощия. Според показанията на
свидетелите от вида на нараняванията не може да се установи със сигурност кога
се причинени и дали това е станало по време на действие на
позволителното за сеч, когато на жалбоподателят
са вменени контролни правомощия. Не се установи дали нараняването е в следствие
на осъществено извличане на отсечени в подотдела дървета с помощта на
използваната техника в сечището през периода на действие на разрешителното.
Обстоятелството, че жалбоподателят притежава позволително за сеч за периода на
проверката, при която е констатирано нараняване на немаркирани дървета в
подотдела, не обосновава закономерен
извод, че титулярът на издаденото позволително не е
изпълнил контролните си правомощия. За да се ангажира неговата административнонаказателна отговорност, в тежест на
органът, издал наказателното постановление е по безспорен начин установи, че през
периода на действие на разрешителното е извършено извозване на отсечени дървета и че в резултата на именно това
извозване е причинено нараняване на оставащите на корен немаркирани дървета.
Тези обстоятелства в конкретния случай
не бяха установени. Показанията на свидетелите М. и М. са еднопосочни и непротиворечиви
относно обстоятелството, че при извършената проверка следите от нараняване на
дърветата са заличени и проверяващите са
били затруднени да разберат кога е станало самото нараняване. Ето защо съдът счита, че обжалваното наказателно постановление е
съставено при неизяснена фактическа обстановка, при неустановени обективни
обстоятелства от неговия състав. По изложените съображения, съдът счита, че
неправилно и необосновано наказващият орган е достигнал до правен извод, че в
случая жалбоподателят не е спазил изискването, посочено в чл. 47, ал.1, т.2 от Наредба № 8/05.08.2011 година за сечите в горите.
С
оглед на гореизложеното Наказателно постановление № 173 от 15.07.2019г. на
Директора на РДГ-Пазарджик се явява
незаконосъобразно и следва да се отмени.
Предвид изхода на спора и на осн. чл. 63, ал. 3 ЗАНН /ред. ДВ бр. 94 от 29.11.2019г./ на
М.И.А. се дължат и следва да се заплатят разноски в производството по делото.
Претендира се заплащане на разноски за процесуално представителство в размер на
250,00 лв.
Съдът счита претенцията за основателна и доказана. По делото е представен Договор за
правна защита и съдействие по а.н.дело № 463/2019г. пред Районен съд Велинград,
в който е уговорено заплащане на адвокатско възнаграждение в размер на 250,00
лв. в полза на адв. А., като е удостоверено, че
същото е запратено в брой. Надлежен ответник по претенцията е Регионална дирекция
по горите гр. Пазарджик,издател на обжалвания акт, който съобразно чл. 2, ал.1
от Правилника за устройството и дейността на регионалните дирекции по горите е
юридическо лице на бюджетна издръжка и е легитимирана да отговаря за сторените
в производството разноски. С оглед на гореизложеното, РДГ Пазарджик следва да
заплати на М.И.А. разноски в размер на
250,00 лв. /двеста и петдесет лв./ за осъществено процесуално представителство
в производството по а.н.дело № 463/2019г. пред Районен съд Велинград.
Мотивиран от горното, настоящият състав на
Районен съд Велинград
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
Наказателно постановление № 173 от 15.07.2019г. на Директора на РДГ-Пазарджик, с което на М.И.А., ЕГН: **********, основание чл. 257, ал.1, чл. 275, ал.1, т.2 ЗГ е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 300, 00 лв. за нарушение на чл. 108, ал.3 от ЗГ, във вр. с чл. 61, във вр. с чл. 47, ал.1, т.2 от Наредба № 8/05.08.2011 г. за сечите в горите.
ОСЪЖДА,
на осн. 63, ал.3 ЗАНН
Регионална дирекция по горите-Пазарджик да заплати на М.И.А., ЕГН: **********,
разноски в размер на 250, 00 лв. /двеста и петдесет лв./.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен
срок от получаване на съобщенията от страните пред Административен съд Пазарджик.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ИванкаПенчева