№ 1686
гр. Русе, 24.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Милена Г. Трифонова
при участието на секретаря Теодора Ив. Петрова
като разгледа докладваното от Милена Г. Трифонова Гражданско дело №
20254520102413 по описа за 2025 година
Предявени са обективно съединени положителни установителни искове по реда на
чл.422 във вр. с чл.415, във вр. чл.79, ал.1 и чл. 86 ЗЗД ГПК от „АПС Бета България“ ЕООД,
гр. София против А. Л. Г. от гр. Русе за признаване за установено по отношение на
ответницата, че дължи на ищеца сумата от 309,91 лева – главница по договор за паричен
заем, 10,33 лева договорна възнаградителна лихва върху главницата за период от 16.10.2019
г. до 18.02.2020 г., 110,57 лева законна лихва за забава върху главницата за период от
18.02.2020 г. до 21.01.2025 г., както и лихва за забава върху главницата от датата на подаване
на заявлението по чл.410 ГПК до окончателното изплащане, за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. №475/2025 г. на
РРС.
Претенцията на ищеца се основава на твърдения, че ответникът е сключил договор за
потребителски кредит №364230 от 16.10.2019 г. със „СИТИ КЕШ“ ООД, по силата на който
е получил в заем сумата от 900 лева, която се задължил да върне на 4 вноски по 357,00 лева
в срок до 18.02.2020 г., при уговорен фиксиран лихвен процент 40,05% и ГПР в размер на
46,93%. Длъжникът не изпълнил задълженията си по договора за кредит. „СИТИ КЕШ“
ООД прехвърлило вземанията си с договор за цесия от 13.01.2022 г. на „АПС Бета България“
ЕООД. Ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, въз
основа на която било образувано ч.гр.д. №475/2025 г. на РРС, като съдът указал на заявителя
да предяви иск за установяване на вземането си с оглед връчване на заповедта за изпълнение
при условията на чл.47, ал.5 ГПК. Предвид изложеното в настоящото производство ищецът
претендира установяване на задължението на ответницата по исков ред.
1
В срока по чл.131 ГПК ответникът не е депозирал отговор на исковата молба.
След като съобрази становищата на страните, събраните по делото
доказателства и приложимия закон, съдът прие за установено от фактическа и правна
страна следното:
Ищецът, в качеството си на кредитор, подал заявление по реда на чл.410 ГПК и се
снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение по ЧГД №475/2025 г. по описа на
РРС срещу А. Л. Г. с ЕГН ********** за сумите: 309,91 лева – главница по договор за
потребителски кредит № 364230, сключена на 16.10.2019 г., 10,33 лева договорна
възнаградителна лихва върху главницата за период от 16.10.2019 г. до 18.02.2020 г., 110,57
лева законна лихва за забава върху главницата за период от 18.02.2020 г. до 21.01.2025 г.,
както и лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл.410
ГПК до окончателното изплащане, 25 лв. заплатена държавна такса и 50 лв. юрисконсултско
възнаграждение. Заповедта за изпълнение била връчена на длъжника при условията на
чл.47, ал.5 ГПК и съдът по заповедното производство указал на заявителя (ищец в
настоящото производство) възможността да предяви иск за установяване на вземането си.
Видно от писмените доказателства по делото, на 16.10.2019 г. между ответника и
„Сити Кеш“ ООД е сключен договор № 364230 за паричен заем, по силата на който
ответникът е получил в заем сумата от 900 лев, съгласно приложени договор и разписка от
същата дата, чрез платформата за разплащане Easypay. Заемателят се задължил да върне
заетата сума на 4 месечни вноски по 357,00 лв. в срок до 17.02.2020г. Страните уговорили
фиксиран лихвен процент в размер на 40,05% и годишен процент на разходите в размер на
46,93%, като общата сума за плащане по договора възлизала на 1428,00 лева.
С Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 13.01.2022 г. „СИТИ
КЕШ“ ООД като цедент прехвърлило своите вземания към длъжника по описания договор за
потребителски кредит на цесионера „АПС Бета България“ ЕООД и с изрично пълномощно
упълномощил цесионера да уведоми длъжника за настъпилото прехвърляне на вземането.
По делото не са представени доказателства за уведомяване на длъжника за цесията преди
образуване на съдебното производство. Въпреки това, в съответствие с трайната съдебна
практика на ВКС, не са налице пречки уведомлението за цесията да достигне до длъжника
чрез връчване на препис от исковата молба и приложенията към нея, с оглед на което
настоящият състав приема цесията за надлежно съобщена на длъжника по реда на чл.99, ал.3
ЗЗД чрез упълномощения цесионер, с връчване на препис от исковата молба. По делото не са
ангажирани доказателства за погасяване на задълженията по договора от страна на
ответника.
С писмена молба, постъпила в РРС преди първото заседание по делото процесуалният
представител на ищеца е направил искане за постановяване на неприсъствено решение.
Съдът счита, че са налице предпоставките на чл.238 и сл. от ГПК:
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК ответникът не е представил писмен отговор на
исковата молба, не се е явил в първото открито съдебно заседание, не е направил искане за
2
разглеждане на делото в негово отсъствие, като с разпореждане от 28.05.2025 г. са му
указани последиците по чл.239, ал.1, т.1 от ГПК.
Налице са и предпоставките, визирани в чл.239, ал.1, т.2 ГПК. Видно от
представените по делото писмени доказателства, задълженията на ответника са възникнали
в резултат на неизпълнение на процесния договор за паричен заем. Размерът на исковите
претенции кореспондира на посочените в договора задължения за главница и договорна
лихва.
Предвид представените по делото писмени доказателства и факта, че ответникът не е
ангажирал доказателства за погасяване на процесното вземане, може да се направи извод за
вероятната основателност на предявения иск.
По изложените съображения съдът приема, че претенцията като основателна следва
да бъде уважена.
С оглед изхода на спора, на осн чл.78 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят
претендираните деловодни разноски в настоящото производство и в заповедното
производство, за чието извършване са налице доказателства по делото, както следва: 280 лв.
разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в настоящото исково
производство и 75 лв. разноски по ЧГД 475/2025 г. за държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на А. Л. Г. с ЕГН **********, с адрес
от гр. Русе, ул. „Д..., че дължи на „АПС Бета България“ ЕООД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, р-н Триадица, бул. „България“ № 81 В,
представлявано от управителите П.В. и Х. М. следните суми: 309,91 лева – главница по
договор за паричен заем № 364230, сключен на 16.10.2019 г., 10,33 лева договорна
възнаградителна лихва върху главницата за период от 16.10.2019 г. до 18.02.2020 г., 110,57
лева законна лихва за забава върху главницата за период от 18.02.2020 г. до 21.01.2025 г.,
както и лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл.410
ГПК – 28.01.2025 г. до окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по частно гражданско дело №475/2025г. по
описа на РРС.
ОСЪЖДА А. Л. Г. с ЕГН **********, с адрес от гр. Русе, ул. „Д..., да заплати на
„АПС Бета България“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, р-н Триадица, бул. „България“ № 81 В, представлявано от управителите П.В. и Х. М.
сумата от 280,00 лева – деловодни разноски по настоящото производство и 75,00 лева –
разноски по ч.гр.д. № 475/2025 г.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
3
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
4