Р Е
Ш Е Н
И Е №
гр. Пазарджик,01.03.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД,
гражданска колегия, в публично заседание на двадесет и
девети януари през две хиляди двадесет и
първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Христо Георгиев
при
секретаря Стоянка Миладинова, като
разгледа докладваното от районен съдия Георгиев гр.д.№1883 по описа на съда за
2020 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
В исковата си молба срещу
Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи-Пазарджик, адрес
гр.Пазарджик, пл.“Съединение“№3, ЕИК *********, представлявана от директора И.
И. Т., ищецът А.С.Т. с ЕГН-********** ***,
твърди, че ответника - ОДМВР
гр.Пазарджик, в качеството му на работодател, с нарочна заповед от 15.09.1995
г. назначава Т. на длъжност полицай в
ОДМВР гр.Пазарджик. Същия е служител на МВР от 15.09.1995г., като понастоящем
продължава да изпълнява трудовите си задължения в МВР и е на длъжност на
длъжност полицай в ОДМВР гр.Пазарджик. Същият е назначен на посочената длъжност
полицай на служебно правоотношение. Изпълнява служебните си задължения на
ненормиран работен ден.
Твърди се, че през
периода от 31.07.2017 г. до 31.07.2020 г. и до момента изпълнява служебните си
задължения на смени /дневни-от 07.00 часа до 19.00 часа и нощни- от 19.00 часа
до 07.00 часа на следващия ден/, всяка от които е с продължителност от 12 часа,
съгласно изготвените и утвърдени от Началника на РУ месечни графици при
сумирано отчитане на работното време.
Сочи се, че съгласно
определените правила за изплащане на извънреден труд /нощен труд/ от ОДМВР
гр.Пазарджик, същия се отчита за период от три месеца, като падежът на
изплащането му е края на всяко тримесечие и се изплаща, ведно с полагащото се
трудово възнаграждение, отчитайки го по отделно перо - извънреден труд. Именно
след всяко тримесечие /считано за падеж на определеното вземане/, след
отчитането на положения извънреден труд /нощен труд/, се дължи сумата
определена за положен нощен труд, каквато е и претенцията ни от която дата
следва да се начислят определените лихви. През претендирания 3 годишен период,
считано от 31.07.2017г. до 31.07.2020г., са налични 4 тримесечия годишно или
казано иначе общо 12 тримесечия, през който не е отчетен и съответно заплатен
положения нощен труд, като падежът на всяка една от дължимите суми е изискуема
от датата на изплащане на трудовото възнаграждения, след всяко тримесечие,
както и дължимите лихви считаме за изискуеми от същата дата.
Твърди се, че дължимата
сума след края на всяко тримесечие е както следва посочена подробно в табличен
вид, към която следва да се начисли и съответната посочена мораторна лихва. При
4 тримесечия в годината отчетения период и положения нощен труд за период от 3
години - 31.07.2017г. - 31.07.2020г., отчетения период и неизплатения нощен
труд е в размер на 1225 часа /хиляда двеста двадесет и пет часа/. Положения
нощен труд от 1225 часа /хиляда двеста двадесет и пет часа/, умножен по
коефициент от 1,143, за да бъде приравнен към дневния такъв, обуславя искането
за претендирана сума в размер на 1450.48 лева /хиляда четиристотин и петдесет
лева и четиридесет и осем стотинки/, към която сума следва да се добави и
мораторна лихва за забава, от края на всяко тримесечие, през което е следвало
да се заплати дължимата сума за положения нощен труд в размер на общо 185.33лв.
/сто осемдесет и пет лева и тридесет и три стотинки/, подробно посочена в
горната таблица.
Сочи, че в конкретния
случай отношенията между страните се уреждат от ЗМВР, който се явява специален
по отношение на ЗДСл по аргумент на чл.142, ал.2 от ЗМВР. Разпоредбата на
чл.187, ал.3 от ЗМВР регламентира, че работното време на държавните служители
се изчислява в работни дни – по дневно, а за работещите на 8, 12 или 24 часови
смени -сумирано за тримесечен период.
Твърди се, че е от
значение за решаване на настоящи спор е въпросът дали може да се приложи
разпоредбата на чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата, която предвижда преизчисление на положения нощен труд. В
тази връзка съгласно разпоредбата на чл. 187, ал.9 от ЗМВР, редът за
организацията и разпределяне на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането
на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на
дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители се определят с
наредба на министъра на вътрешните работи.
Сочи се, че липсата на
изрична норма представлява празнота в уредбата на реда за организацията и
разпределянето на работното време, неговото отчитане, за компенсиране на
работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и
почивките на държавните служители в МВР. При наличие на такава празнота в
специалната уредба, касаеща служителите на МВР, следва субсидирано да се
приложи разпоредбата на чл.9, ал.2 от Наредба за структурата и организацията на
работната заплата, която гласи, че при сумирано изчисляване на работното време,
нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между
нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, или коефициент
1,143.
Твърди се, че на
основание чл. 84, ал.1 от ЗЗД ответникът - ОДМВР гр.Пазарджик е изпаднал в забава
след изтичане на срока, в който е трябвало да плати съответното трудово
възнаграждение, поради което претендира акцесорна лихва.
Моли се съдът да осъди
ответника - ОДМВР гр.Пловдив, да изплати на ищеца претендираната, но
неизплатена дължима сума за положен нощен труд в размер на 1450.48 лева, към
която сума следва да се прибави и мораторната лихва за забава, изчислена към
края на всяко тримесечие поотделно, през процесния период /31.07.2017г. -
31.07.2020г./ на плащането на главницата, в размер на общо 185.33лв., ведно със
законната лихва считано от датата на подаване на исковата молба.
Претендират се разноски.
Сочат се доказателства. Правят се доказателствени искания.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил
писмен отговор от ответника, с който предявените искове се оспорват изцяло и по
основание и по размер. Изложени са
съображения за оспорването.
Сочи се, че в глава седма, раздел
първи на ЗМВР е регламентиран статутът на служителите в МВР. Ищецът е държавен служител - полицейски орган
съгласно чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. Неговите служебни правоотношения
съгласно ал. 2 на чл. 142 от ЗМВР се уреждат единствено със ЗМВР.
Сочи се, че
законодателят прави явно и недвусмислено разграничение между неговия статут и
статута на държавните служители по ал. 1, т. 2 на чл. 142 от ЗМВР, които се
урежда със Закона за държавния служител, и статута на лицата работещи по
трудово правоотношение, който се урежда при условията и по реда на Кодекса на
труда и на ЗМВР.
Сочи се, че в чл. 178,
ал. 1 от ЗМВР са изчерпателно изброени допълнителните възнаграждения, който се
изплащат на държавните служители, а именно за: прослужено време - в размер 2 на
сто върху основното месечно възнаграждение за всяка година стаж, но не повече
от 40 на сто; при определяне на размера се взема предвид целият трудов стаж,
приравнен към първа категория труд; изпълнение на специфични служебни дейности;
извънреден труд; работа при специфични условия - при условия и в размер,
определени от Министерския съвет; (изм. - ДВ, бр. 14 от 2015 г.) постигнати резултати
в служебната дейност. Съгласно разпоредбата на чл. 179. (1) от ЗМВР на
държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за научна степен,
за полагане на труд през нощта от 22,00 до 6,00 ч., за полагане на труд на
официални празници и за времето на разположение. В ал. 2 на същия член е
указано, че условията и редът за изплащане на допълнителните възнаграждения по
ал. 1 се определят с наредба на министъра на вътрешните работи, а техният
размер - с негова заповед. Действащите, към посочения от ищеца времеви период
за положен извънреден труд, са наредба № 8121з-776 от 29 юли 2016 г. за реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР и наредба № 8121з-36
от 07 януари 2020 г. за реда за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното
работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители в МВР. В чл.22, ал.1 от същите е посочено какво се включва в
отработеното време на служителите.
Сочи се, че в
разпоредбата на чл. 187, ал. 1 ЗМВР по съдържанието си е императивна. Тя определя
изрично и точно нормалната продължителност на работното време, изразено в броя
на часовете. Именно поради спецификата на работата на държавни служители -
полицейски органи, законодателят е уредил техния статут в специален закон -
ЗМВР, който е различен от статута на държавните служители по чл. 142, ал. 1, т.
2 и т. 3 от ЗМВР. За тях са неприложими нормите на общото законодателство, като
ЗДСл и КТ.
Въз основа на тези
законови разпоредби ответникът счита, че по отношение на държавни служители -
полицейски органи е неприложима НСОРЗ ( Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата) в частност чл. 9 на същата.
Не се оспорва факта, че
за процесния период ищецът е бил в служебно правоотношение с ОДМВР - Пазарджик
по чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, че е работил на смени, като е полагал нощен
труд между 22.00 ч. и 06.00 ч., който труд му е бил заплатен в размер на 0,25
лв. на час, съобразно чл. 179, ал. 2 вр. ал. 1 и заповеди №
8121з-791/28.10.2014 г. /отм./; № 8121з-1429/23.11.2017 г./отм./ на министъра
на вътрешните работи и в размер на 1,00 лева на час, съобразно чл. 179, ал. 2
вр. ал. 1 и заповед № 8121з-156/05.02.2020 г. на министъра на вътрешните
работи, които прилагам и моля да бъдат приети по делото.
Счита се, че спорът е
изцяло правен и се свежда до това следва ли положените от ищеца часове нощен
труд да се превръщат в дневни по реда на чл. 9, ал. 2 от Наредба за структурата
и организацията на работната заплата, обн. ДВ, бр.9 от 26.01.2007 г. , но
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата е неприложима към
служебното правоотношение на ищеца, излага
съображения.Сочи се съдебна практика.
Счита исковата претенция
в размер на 1450,08 лв., на основание чл.178, ал.1, т.3 вр.с чл.179, ал.1 от ЗМВР, за неоснователна и недоказана и я оспорва изцяло. Счита, че е
неоснователен и акцесорния иск за заплащане на лихва за забава върху
претендиралото възнаграждение за всяко следващо тримесечие.
Моли се съдът да
постанови решение, с което да отхвърли предявените искове като неоснователни и
недоказани.
В съдебно заседание ищецът чрез
пълномощника си поддържа предявените искове. На основание чл.214 от ГПК е допуснато изменение на исковете чрез тяхното увеличаване като главният иск се счита предявен за сумата
от 1786.13лв., а акцесорния иск се счита
предявен за сумата от 215.44лв. Подробни
съображения по съществото на спора са развити в хода на устните състезания.
В съдебно заседание ответникът, чрез
пълномощника си, поддържа писмения отговор. Подробни съображения по съществото
на спора са развити в хода на устните състезания.
Пазарджишкият районен съд след като се
запозна с изложените в исковата молба
фактически твърдения, след като съобрази становищата на страните и след анализ
на доказателствата поотделно и в съвкупност прие са установено следното от
фактическа страна:
Между страните не е налице спор, че
през исковия период от 31.07.2017г. до 31.07.2020г,
а и към настоящия момент ищецът полага труд по служебно правоотношение при
ответника като „полицай при
ОДМВР-Пазарджик, считано от 15.09.1995г,
която длъжност заема и към момента.
Не е спорен релевантния факт, че
ищецът е изпълнявал служебните си задължения
на смени дневни от 07:00 часа до 19:00
часа и нощни от 19:00 часа до 07:00 часа на следващия ден, всяка от които е с
продължителност 12 часа , съгласно изготвени и утвърдени от началника на РУ- Пазарджик месечни графици при сумарно отчитане на
работното време ,които графици се съдържат в досието на ищеца, прието като
доказателство по делото.
Във връзка с установяване на положения
труд от страна на ищеца през процесния период и заплащане в размер на по
0.25лв. са ангажирани от ответника
следните писмени доказателства/ неоспорени от ищеца/, а именно: заповед№8121з-791/28.10.2014г
на Министъра на вътрешните работи,
заповед№8121з-1429/23.11.2017г на министъра на вътрешните работи и заповед
№8121з-156/05.02.2020г.на министъра на вътрешните работи, с която заповед
размерът на допълнително възнаграждение за всеки отработен нощен час или за
част от него от 22:00 часа до 06:00 часа е 1.00лв. Представена е и справка рег.№312р-17141/04.09.2020г.от
разплащателната ведомост за извънреден и нощен труд в часове за периода
31.07.2017г.-31.07.2020г. отработени от ищеца, а именно 271 часа извънреден
труд и 1576 часа нощен труд.
По делото бе изслушана
съдебно-счетоводна експертиза, чието заключение съдът кредитира като
компетентно и обосновано изготвено и неоспорено от страните по делото.Вещото
лице е установило ,че за исковия период 31.07.2017г до 31.07.2020г положеният от ищеца нощен труд е 1634 часа.
Възнаграждението, което ищецът е получил за
положения от него нощен труд през
исковия период е общо в размер на 606.50лв. / до 31.01.2020г. вкл.всеки час
нощен труд е умножен по часова ставка от 0.25 лв. , а след тази дата часовата
ставка е в размер на 1.00лв. Положените часове нощен труд,приравнени към дневен
труд с коефициент 1.143 за посочения период са в размер на 1868 часа. Общият
размер на изчисленото възнграждение за процесният период за всички получени
часове извънреден труд, получени след приравняване с коефициент 1.143 възлиза
на 1786.13 лв. за 234 часа.Според вещото
лице общият сбор на изчислената лихва за
забава е в размер на 215.44лв.
При така установената по делото
фактическа обстановка от правна страна съдът прави следните изводи:
Предявени са обективно съединени
осъдителни искове: главен с правно основание чл.187, ал.5, т.2 във вр.с ал.3 от ЗМВР- за заплащане на неизплатено трудово възнаграждение за положен извънреден
труд и акцесорен иск с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на
обезщетение за забава:
От приетите по делото доказателства се
установява, че през исковия период ищецът Т. е полагал труд при ответника като
е заемал длъжността полицай“ при
ОДМВР-Пазарджик като е работил на 12 часови работни смени при сумарно отчитане
на работното време.
Приложимата към предмета на правния
спор правна норма е тази на чл.187, ал.1, 2 и 3 от ЗМВР, която регламентира нормалната продължителност на работното време
на държавните служители в МВР, която е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5
дневна работна седмица.Съгласно разпоредбата на ал.3 от посочената правна норма работното време на
държавните служители се изчислява в работни дни –подневно, а за работещите на
8-, 12- или 24-часови смени – сумарно за тримесечен период. При работа на смени
е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00ч като работните
часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24 часов период. С
последващо изменение е било изрично посочено, че “Нормалната продължителност на
работното време на държавните служители в МВР е 8 часа и 40 часа седмично при 5
дневна работна седмица. Нормалната продължителност на работното време през
нощта е 8 часа за всеки 24 – часов период. Нощен е трудът , който се полага
между 22,00 и 6,00ч. Съгласно ал.3
работното време на държавните служители се изчислява в работни
дни-подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени-сумирано за
тримесечен период. Определянето на 24-часова смяна е по изключение. Разпоредбата
на ал.4 е нова ДВ бр.60 от 2020г/ и гласи „При сумарно изчисляване на работното
време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент , равен на отношението
между нормалната продължителност на дневното работно време към нормалната
продължителност на работното време през нощта по ал.1.
От друга страна, съгласно разпоредбата
на чл.140 от КТ нормалната
продължителност на работното време през нощта е 7 часа през периода 22.00ч до
6.00ч. За определяне на допълнителните трудови възнаграждения в чл.9 от Наредбата
за структурата и организацията на работната заплата е прието , че при сумирано
изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и
нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за
съответното работно място.
За периода от
01.04.2015г. е действала Наредба № 8121з-407/11.08.2014г. /ДВ, бр. 69 от
19.08.2014г., в сила от 19.08.2014г.-отм. бр. 40 от 02.06.2015г., в сила от
01.04.2015г./ От 01.04.2015г. до 29.07.2016г. е действала Наредба №
8121з-592/25.05.2015г., която впоследствие е отменена от ВАС с Решение № 8585
от 11.07.2016г. по Адм.дело № 5450/ 2016г., обн.в ДВ бр.№59 от 29.07.2016г.. От
02.08.2016г.,и до настоящия момент действа Наредба №8121з-776 от 29.07.2016г.
/обн. в ДВ бр.60 от 02.08.2016г., в сила от 02.08.2016г./ Текстовете и в трите
наредби по отношение на чл.3, ал.3 гласят, че при работа на смени е възможно
полагането на труд и през ноща между 22.00 -06.00 часа, като работните часове
не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24 часов период от време.
Съобразно чл.31, ал.2 от Наредба № 8121з- 407/ 11.08.2014г. /ДВ бр.69 от
19.08.2014г., отм. ДВ бр. 40 от 02.06. 2015г., в сила от 01.04. 2015г. / при
сумирано отчитане на отработеното време, общия брой часове положен труд между
22.00 часа и 06.00 часа за отчетения период се умножава по 0,143. В следващите
две наредби № 8121з- 592/ 25.05.2015г. и № 8121з-776/ 29.07.2016г., приложими
към коментирания процесен период от м.февруари 2017г. до настоящия момент
липсва изрична регламентация за преизчисляване на нощния труд в дневен.
За периода на претенцията е действала
Наредба №8121з-776 от 29.07.2016г. за реда за организацията и разпределянето на
работното време , за неговото отчитане, за компенсираното на работата извън
редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на
вътрешните работи/ отм./ Както в нея така и в действащата към момента Наредба
№8121з-36 от 07.01.2020г. за реда за организацията и разпределянето на
работното време , за неговото отчитане, за компенсираното на работата извън
редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните
работи такъв текст няма.
От така направения анализ на
развитието на законодателството е видно, че до последното изменение на ЗМВР/ ДВ
бр.60/2020/ относимият към спора въпрос, а именно- каква е нормалната
продължителност на работното време през нощта и как следва да се извърши
отчитаното и заплащането му при сумирано отчитане на работното време, всъщност
не е бил уреден в специалния закон . С последните изменения на текста на чл.187
от ЗМВР законодателят на практика изцяло подкрепя тази теза.
Изложеното дотук обосновава извода на
съда, че към релевантния за спора момент законодателят не е определил
нормалната продължителност на работното време през нощта за категорията
служители, за които се прилага ЗМВР.
След като в специалния закон е налице
пропуск, празнота, тя следва да се запълни с прилагането на правото по
аналогия. Прилагането на нормите на Кодекса на труда, респективно подзаконов
акт към него вече е приемано от ВКС при
постановяване на ТР№8/2013г на ОСГК. Нормата на чл.188, ал.2 от КТ също дава
основание за това. За да се разреши
спорния въпрос следва да се приложи нормата на чл.140 от КТ, респективно чл.9,
ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата.
Липсата на изрична норма
не следва да се тълкува като законово въведена
забрана за преизчисляване за положените от служителите на МВР часове нощен труд
в дневен, а представлява празнота в уредбата на реда за организацията и
разпределянето на работното време, неговото отчитане, за компенсиране на
работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и
почивките на държавните служители в МВР. При наличие на такава празнота в
специалната уредба, касаеща служителите на МВР, следва субсидирано да се
приложи разпоредбата на чл.9, ал.2 от Наредба за структурата и организацията на
работната заплата, която гласи, че при сумирано изчисляване на работното време,
нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между
нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, или коефициент
1,143. В противен случай държавният служител в МВР, би бил поставен в неравностойно положение спрямо работниците
по трудови правоотношения, чиито правоотношения се регулират от КТ.
При прилагането на тези текстове и
след съобразяване заключението на вещото
лице съдът приема, че предявените искове са основателни и следва да бъдат
уважени изцяло/ с оглед направеното изменение/ като следва да се осъди
ответника да заплати на ищеца сумата от 1786.13лв., представляваща неизплатено
допълнително трудово възнаграждение за положен извънреден труд през периода
31.07.2017г до 31.07.2020г, получен в резултат от преизчисляване на положения
нощен труд съобразно въведената в НСОРЗ
методика, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба
-05.08.2020г до окончателното изплащане на сумата , ведно с обезщетение за
забава в размер на 215.44лв., дължимо за периода от първо число след изтичане
на всеки тримесечен период на сумирано изчисляване на работното време до датата на завеждане на исковата молба.
По разноските:
Предвид изхода на делото ищецът има
право на разноски. Същият е направил разноски в размер на 600лв. , заплатено
адвокатско възнаграждение. Съдът намира за неоснователно възражението за
прекомерност на адвокатското възнаграждение , тъй като спорът е сложен от
правна страна и уговореното и платено възнаграждение е напълно адекватно на
усилията, положени от упълномощения процесуален представител за подготовката и
провеждането на процесуалните действия във връзка с реализиране правата на ищеца.Ето
защо следва да се осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 600лв. разноски
по делото.
Предвид изхода на делото ответникът
следва да бъде осъден да заплати в полза
на РС-Пазарджик разноски за експертиза в
размер на 180.00 лв.
Така мотивиран Пазарджишкият районен
съд:
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА
Областна дирекция на
Министерство на вътрешните работи-Пазарджик, адрес гр.Пазарджик,
пл.“Съединение“№3, ЕИК-*********, представлявана от директора И. И. Т., да заплати на ищецът А.С.Т.
с ЕГН-********** ***, сумата от 1786.13лв.,
представляваща неизплатено допълнително трудово възнаграждение за положен
извънреден труд през периода 31.07.2017г до 31.07.2020г, получен в резултат от
преизчисляване на положения нощен труд
съобразно въведената в НСОРЗ методика, ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба -05.08.2020г до окончателното изплащане на
сумата , ведно с обезщетение за забава в размер на 215.44лв., дължимо за периода от първо число след изтичане на всеки
тримесечен период на сумирано изчисляване на работното време до датата на завеждане на исковата молба.
ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните
работи-Пазарджик, адрес гр.Пазарджик, пл.“Съединение“№3, ЕИК *********,
представлявана от директора И. И. Т., да
заплати на ищецът А.С.Т. с ЕГН-**********
***, сумата от 600лв. разноски по делото.
ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните
работи-Пазарджик, адрес гр.Пазарджик, пл.“Съединение“№3, ЕИК *********,
представлявана от директора И. И. Т. да
заплати на РС-Пазарджик сумата от 180.00лв. разноски
за експертиза.
Решението е неокончателно и подлежи на
обжалване с въззивна жалба пред Пазарджишкият окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: