№ 1276
гр. София, 17.01.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седемнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МОНИКА ПЛ. ДОБРИНОВА
като разгледа докладваното от МОНИКА ПЛ. ДОБРИНОВА Гражданско
дело № 20211110165693 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба на М. ИЛ. Д.,
уточнена с молба от 02.12.2021 г., с която е предявен иск за признаване за установено спрямо
ответниците Агенцията по вписванията, ЧСИ В. Л. и Н.Л.К., че вписването на
постановление за възлагане на недвижим имот от 22.05.2018 г. по изпълнително дело №
..............., по описа на ЧСИ В. Л., в Служба по вписванията– гр. София, с вх.рег.№ 89668/
20.06.2018 г., акт № 77, том XL, имотна партида № 87544 на 20.06.2018 г., представлява
вписано несъществуващо обстоятелство към момента на вписването, тъй като
постановлението за възлагане към 20.06.2018 г. не е било влязло в сила. В исковата молба се
твърди, че с определение по гр.д. № 52368/ 2018 г., по описа на Софийски районен съд, 125
състав, съдът е одобрил постигната между страните съдебна спогодба, с която е прието
спрямо А.К.М. и В.И.М., че М. ИЛ. Д. е собственик въз основа на изтекла в негова полза на
11.07.2015 г. придобивна давност на имот, представляващ дворно място с площ 820 кв.м.,
находящо се в с. Лозен, с кадастрален идентификатор ............ С постановление за възлагане
на недвижим имот от 22.05.2018 г. по изпълнително дело № ..............., по описа на ЧСИ В.
Л., ½ ид.ч. от имота била възложена на ответника Н.Л.К.. Изпълнителното дело било
заведено срещу В.И.М. за принудително събиране на парично вземане на Н.Л.К. срещу него.
Постановлението за възлагане било обжалвано от В.И.М.. Въз основа на жалбата било
образувано ч.гр.д. № 9872/ 2018 г., по описа на Софийски градски съд, IV A въззивен състав,
по което било постановнео решение от 26.07.2018 г., с което същата била отхвърлена. С
оглед на това ищецът посочва, че постановлението за възлагане е влязло в сила на
26.07.2018 г. Въпреки това същото било вписвано преди тази дата, тоест преди да е влязло в
сила. Последното от своя страна мотивира М. ИЛ. Д. да твърди, че е вписано
несъществуващо обстоятелство към момента на вписването на постановлението за
възлагане. С молбата от 02.12.2021 г. същият е посочил, че правният му интерес от
предявяване на процесния установителен иск произтича от обстоятелството, че вписването
на постановлението за възлагане има уведомителен характер за трети лица от кой момент
собствеността се променя. Изложил е, че в случая иска да бъде установена редовността на
вписването на постановлението на името на Н.Л.К., като по този начин бъде установен
моментът, от който последният се легитимира като собственик на имота по отношение на
трети лица и дали момента на вписване предхожда вписването на съдебния акт, с който той
е признат за собственик на имота. М. ИЛ. Д. уточнява, че интересът му от предявения иск е
породен от желанието да установи, че се легитимира като собственик с вписване на исковата
молба и окончателния съдебен акт по гр.д. № 52368/ 2018 г., по описа на Софийски районен
съд, 125 състав, преди ответника Н.Л.К.. Със същата молба ищецът е заявил, че оттегля иска
срещу ЧСИ В. Л..
1
Като разгледа исковата молба и подадената по делото уточняваща молба от
02.12.2021 г., настоящият състав приема следното:
Допустимостта на установителните искове, какъвто е настоящият, се обуславя от
наличието на правен интерес у ищеца от предявяването им – чл. 124, ал. 1 ГПК. Поради
това, за да се приеме установителна искова претенция за допустима, ищецът следва да
докаже интереса си от нея. Наличието на правен интерес е абсолютна положителна
процесуална предпоставка за съществуване на правото на иск, за която съдът следи
служебно, а преценката за него се обуславя от наведените от ищеца твърдения, на които се
основа исковата претенция. В настоящия случай с оглед на изложените от ищеца
фактически обстоятелства на иска съдът намира, че липсва правен интерес от предявяването
му. Според М. ИЛ. Д. интереса му произтича от необходимостта да бъде установено, че
вписването на исковата молба и съдебната спогодба по гр.д. № 52368/ 2018 г., по описа на
Софийски районен съд, 125 състав, е извършено преди вписването на постановлението за
възлагане, въз основа на което ответникът Н.Л.К. се легитимира като собственик на
процесния имот. Вписването на постановлението за възлагане обаче има само оповестително
действие и няма отношение към момента, в който лицето, обявено за купувач в публичната
продан по чл. 492 и сл. от ГПК, придобива собствеността върху имота. Нормата на чл. 496,
ал. 2 ГПК предвижда изрично, че от деня на влизане в сила на постановлението за възлагане
купувачът придобива всички права, които длъжникът е имал върху имота, а правата, които
трети лица са придобили върху имота, не могат да бъдат противопоставени на купувача, ако
тези права не могат да се противопоставят на взискателите. Тоест вписването на
постановлението за възлагане не е част от фактическия състав на придобиване правото на
собственост. Разпоредбата на чл. 498, ал. 1 ГПК изисква вписване на постановлението след
заплащане на дължимите държавни такси, но това не е условие за възникване на
вещноправния ефект от публичната продан. Тоест в случая е без значение моментът на
вписване на постановлението за възлагане на недвижим имот от 22.05.2018 г. по
изпълнително дело № ..............., по описа на ЧСИ В. Л., като Н.Л.К. се счита собственик на
имота от влизане в сила на постановлението. Установяването на момента на вписване на
постановлението за възлагане по никакъв начин не би рефлектирало върху претендираните
от М. ИЛ. Д. права.
Следва да се посочи също, че Правилникът за вписванията не предвижда заличаване
на вписване на постановеление за възлагане, поради обстоятелството, че вписването му няма
конститутивно действие – собствеността се придобива от влизане в сила на
постановлението, а не от вписването му. Защитата срещу незаконосъобразно принудително
изпълнение е по реда на чл. 435 и сл. ГПК или по исков ред от третите лица, които имат
противопоставими права на тези на взискателя (чл. 496, ал. 2, изр. 2 ГПК). В този смисъл е
Определение № 123 от 17.07.2019 г. по ч.гр.д. № 2188/ 2019 г., по описа на ВКС, I ГО.
С оглед на изложеното настоящият състав намира, че М. ИЛ. Д. няма правен интерес
от предявения иск. Последното обуславя извод, че искът е недопустим и на основание чл.
130 ГПК исковата молба следва да бъде върната.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА подадената от М. ИЛ. Д. искова молба, по която е образувано гр.д. № 65693/
2021 г., по описа на Софийски районен съд, 51 състав.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от
връчването му пред Софийски градски съд.
Препис от определението да се изпрати на ищеца.
2
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3