№ 34475
гр. София, 27.08.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и седми август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:СИЛВИЯ П. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ П. НИКОЛОВА Гражданско дело №
20241110119931 по описа за 2024 година
Предявен е и иск за признаване на установено, че ищцата М. Х. П. не дължи сумата 6
312.72лв. С молба от 26.08.2024г. ищцата уточнява, че в в тази сума влиза главница в
размер на 2843.20лв., заедно със лихви в размер на 1566.29 лв. за периода 20.06.2024г до
26.06.2025г., разноски за гр.дело 81.86лв., за изпълнително дело 25.лв. разноски по
изпълнително дело в размер на 1149 лв. и разноски по ЗЧСИ в размер на 880лв., претендира
да са недължими поради изтичане на абсолютна пет годишна погасителна давност .
По отношение на искането за признаване на установено, че ищцата М. Х. П. не
дължи сумата за изпълнително дело 25.лв. разноски по изпълнително дело в размер на 1149
лв. и разноски по ЗЧСИ в размер на 880лв., поради изтичане на абсолютна пет годишна
погасителна давност, събирани по реда на тарифа на ЧСИ по Изпълнителни дела, начислени
като дължими от ищеца по образувано изпълнително производство е недопустим.
Съгласно разпоредбата на чл. 439 ГПК, длъжникът може да оспори чрез иск
изпълнението, въз основа на факти настъпили след приключването на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание. Касае се за процесуален
способ, предвиден в изключение на забраната за преразглеждане на разрешени със сила на
пресъдено нещо правни спорове, поради което допустимостта на производството се обуславя
от наличието на специални процесуални предпоставки – оспорване на вземане по
изпълнителен титул и позоваване на новонастъпили правопогасяващи факти.
Защитата по чл. 439 ГПК се разпростира единствено спрямо изпълняемото право,
материализирано в изпълнителното основание и инкорпорирано в издадения въз основа на
него изпълнителен лист, но не и спрямо отговорността на длъжника за разноските в
изпълнителното производство. Отговорността за разноски е законна последица от успешно
упражнени процесуални права на насрещната страна в съответния исков или изпълнителен
процес, която възниква в зависимост от изхода на производството и не може да бъде
упражнена в друго производство, различно от това, в което са направени. В изпълнителното
1
производство по отговорността за разноски се произнася съдебният изпълнител с
постановление, подлежащо на обжалване пред окръжния съд по мястото на изпълнението
по реда на чл. 435, ал. 2 ГПК. Защитата на длъжника срещу разноските в изпълнението се
реализира по реда на чл. 435, ал. 2 и сл. от ГПК чрез жалба срещу акта на съдебния
изпълнител, а не по исков ред. Предвид наличието на специален ред за реализиране на
отговорността за разноски в изпълнителното производство, респ. за ревизиране на
определението на съдебния изпълнител за тяхната дължимост, съдът намира, че този въпрос
не може да бъде пререшаван в друго, самостоятелно исково производство. Евентуалният
пропуск на длъжника да упражни правата си по чл.435, ал.2 от ГПК има за последица
стабилизиране на акта на съдебния изпълнител и не подлежи на саниране чрез оспорване на
вземането за разноски по исков ред. Освен това, в случай, че са платени същите, ищецът
разполага и с процесуaлна възможност да заведе иск по чл. 45 ЗЗД срещу ЧСИ или иска по
чл. 55, ал. 1 ЗЗД срещу взискателя, който се е обогатил неоснователно, като не е понесъл
тежестта за разноските, дължими по едно прекратено на основание чл. 433 ГПК
изпълнително дело. По отношение на иска, с който се иска от съда да постанови решение, по
силата на което да признае за установено, че ищцата не дължи, разноски по ид. за такса по
тарифа за ЧСИ производството, поради това, че главният дълг, за принудителното
събиране на който е образувано въпросното изпълнително производство, е погасен по
давност, следва да е прекрати като недопустимо. Липсата на абсолютна процесуална
предпоставка за надлежното упражняване на правото на иск, обуславя извод за
недопустимост на производството, което подлежи на прекратяване на основание чл.130 от
ГПК.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА на основание чл.130 от ГПК производството по гр.дело №
20241110119931 по описа за 2024 година по описа на СРС, в частта в която се иска от съда да
постанови решение, по силата на което да признае за установено, че ищецът не дължи,
разноски по ид. № 468/2020г. на ЧСИ *** в размер на 25.лв. разноски по изпълнително
дело, разноски по изпълнително дело в размер на 1149 лв. и разноски по ЗЧСИ в размер на
880лв., като недопустимо.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО, с което се прекратява частично производството, подлежи
на обжалване от ищцата в едноседмичен срок от получаване на препис с частна жалба
пред СГС.
Препис за ищцата.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2