Р Е Ш Е Н И Е
№887
гр.Перник, 05.10.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД –
ПЕРНИК, гражданско отделение, IV-ти състав, в
открито съдебно заседание проведено на седми септември две хиляди и
осемнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
МИХАИЛ АЛЕКСОВ
при участието на секретаря КАПКА СТАНЧЕВА, като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело № 01621
по описа на съда за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано след по иск предявен
ОТ
„Теленор България“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, ж.к. Младост 4, Бизнес Парк София, сграда 6, п.к. 1766,
представлявано от Оле Бьорн Шулстъд, чрез адв. И.В.- пълномощник
СРЕЩУ:
В.Д.З. с ЕГН ********** с постоянен и
настоящ адрес: ***
С
искане да бъде установено спрямо ответникът, че същият дължи на „Теленор
България” ЕАД, ЕИК ********* следните суми, а именно: сумата от 372,29 лв.
/триста седемдесет и два лева и 29 ст./, представляваща неизплатени парични
задължения между В.Д.З. и “Теленор България” ЕАД, ведно със законната лихва
върху главницата от 372,29 лв., считано от датата на постъпване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение – 25.10.2017 г. до окончателното изплащане
на вземането, както и да бъде осъден ответника да заплати сторените съдебни
разноски и претендираните адвокатски възнаграждения по ч.гр.д. № ****/****и по
настоящото производство.
Ищеца
твърди, че между В.Д.З. и „Теленор България“ ЕАД (с предишно наименование
„Космо България Мобайл“ ЕАД) са сключени следните договори за предоставяне на
услуги:
1. Договор за мобилни услуги № ******* от
23.03.2009г. Съгласно договора на клиента е предоставен мобилен телефонен номер
и мобилен апарат *****
2. Договор за мобилни услуги № ******* от
30.12.2010г. Съгласно договора на клиента е предоставен мобилен телефонен номер
и мобилен апарат ** ** ***.
3. Договор за мобилни услуги № ********* от
29.03.2011г. Съгласно договора на клиента е предоставен мобилен телефонен номер
0***** и мобилен апарат ***** 2330.
4. Допълнително споразумение № ********* от
17.11.2012г. по програма „Заедно“ към договор за мобилни/фиксирани услуги.
Съгласно допълнителното споразумение за мобилен номер ***** влиза в сила нов
абонаментен план.
5. Допълнително споразумение № ********* от
17.08.2013г. по програма „Заедно“ към договор за мобилни/фиксирани услуги.
Съгласно допълнителното споразумение за мобилен номер 0***** влиза в сила нов
абонаментен план и е предоставен мобилен телефонен апарат ***** 100.
6. Допълнително споразумение № ********* от
12.11.2013г. по програма „Заедно“ към договор за мобилни/фиксирани услуги.
Съгласно допълнителното споразумение за мобилен номер ***** влиза в сила нов
абонаментен план.
7. Договор за фиксирани услуги № *********
от 27.12.2013г. Съгласно договора на клиента е предоставен фиксиран телефонен
номер ***** и стационарен телефонен апарат ** ***** *****.
8. Сертификат за пакетни услуги ****** *****
+ № ********* от 27.12.2013г. Съгласно договора телефонни номера *****, 0*****
и ***** се включват в пакет, спрямо който се прилагат търговски отстъпки.
9. Договор за мобилни услуги № ********* от
07.06.2014г. Съгласно договора на клиента е предоставен мобилен телефонен номер
*****и мобилен апарат ***** *** ****.
10. Допълнително споразумение № ********* към
договор за мобилни/фиксирани услуги и Договор за лизинг от 09.12.2014г.
Съгласно допълнителното споразумение за мобилен номер ***** влиза в сила нов
абонаментен план. На основание клауза от споразумението между страните е
сключен и договор за лизинг, който предвижда клиентът да получи мобилен апарат ******
****** **** *****. Общата цена на лизинговата вещ е 45,77 лв. За ползването й
лизингополучателят се задължава да извършва ежемесечни вноски в размер на 1,99
лв. с вкл. ДДС (1,66 лв. без ДДС) за периода 09.01.2015г. - 09.11.2016г., като
е предвидено те да се фактурират чрез сметките за ползвани мобилни услуги.
11. Допълнително споразумение № ********* от
13.12.2015г. към договор за мобилни/фиксирани услуги. Съгласно допълнителното
споразумение за мобилен номер 0***** влиза в сила нов абонаментен план.
Към
периода на издаване на процесиите фактури спрямо ползваните от В.Д.З. мобилни
номера са се прилагали следните условия:
За
номер 0***** - условията, договорени в договор за мобилни услуги № ********* от
29.03.2011г. и допълнително споразумение № ********* от 13.12.2015г. към
договор за мобилни/фиксирани услуги.
За
номер ***** - условията, договорени в допълнително споразумение № ********* към
договор за мобилни/фиксирани услуги от 09.12.2014г.
За
номер ***** - условията, договорени в договор за фиксирани услуги № *********
от 27.12.201 Зг. и сертификат за пакетни услуги ****** ***** + № ********* от
27.12.2013г.
За
номер *****- условията, договорени в договор за мобилни услуги № ********* от
07.06.2014г.
За
мобилен апарат ****** ****** **** ***** - условията, договорени в договор за
лизинг от 09.12.2014г.
Ответникът
не е изпълнил свои парични задължения, начислени му в 4 броя фактури, издадени
в периода м. януари 2015г. - м. май 2015г. Във всяка от фактурите са начислени
вземания на мобилния оператор, произтичащи от различни договори, сключени между
него и клиента.
Фактура
№ **********/25.01.2016г. е издадена за отчетния период 25/12/2015- 24/01/2016
г. и включва следните задължения на клиента за посочения период: За мобилен номер
*****месечна абонаментна такса 9,16 лв., която е в краен размер на 9,16 лв. без
ДДС - 10,99 лв. с вкл. ДДС; Общата сума начислена във фактурата е 50,47 лв.,
която след приспадане на 15,26 лв. надвнесено плащане за задължение от
предходен отчетен период претендираната сума по фактурата е 35,21 лв.
Фактура
№ **********/25.02.2016г. е издадена за отчетния период 25/01/2016- 24/02/2016
г. и включва следните задължения на клиента за посочения период: За мобилен
номер *****месечна абонаментна такса 9,16 лв., която е в краен размер на 9,16
лв. без ДДС - 10,99 лв. с вкл. ДДС; Общата сума начислена във фактурата е 50,47
лв.
Фактура
№ **********/25.03.2016г. е издадена за отчетния период 25/02/2016- 24/03/2016
г. и включва следните задължения на клиента за посочения период: За мобилен
номер *****месечна абонаментна такса 9,16 лв., която е в краен размер на 9,16
лв. без ДДС - 10,99 лв. с вкл. ДДС; Общата сума начислена във фактурата е 48,67
лв.
След
предсрочното прекратяване на договорите между „Теленор България“ ЕАД и В.Д.З.
по негова вина поради изпадането му в забава, на потребителя е издадена фактура
№ **********/25.05.2016г., която включва задължение за заплащане на неустойки
за предсрочно прекратяване на услуги в общ размер на 224,01 лв. и предсрочно
изискуем остатък от лизинговите вноски за мобилно устройство ****** ****** ****
***** в общ размер на 13,93 лв.
Условията
за възникването на задълженията за неустойки и определянето на размера им са
уредени в изрични клаузи от индивидуалните договори между страните - за мобилен
номер 0***** в р. III, т. 4 от Допълнително споразумение № ********* от
13.12.2015г. към договор за мобилни/фиксирани услуги., за мобилен номер ***** в
р. III, т. 4 от Допълнително споразумение № ********* към договор за
мобилни/фиксирани услуги и Договор за лизинг от 09.12.2014г, за номер *****в т.
11 от Договор за мобилни услуги № ********* от 07.06.2014г Съгласно посочените
клаузи, които имат идентично съдържание, в случай на предсрочно прекратяване на
съответния договор по вина на потребителя, последният дължи неустойка за всеки
номер поотделно в размер на сумата от стандартните за съответния абонаментен
план месечни такси от прекратяването до края на първоначално предвидения срок
на договора. В съответствие с изложеното общият размер на задължението за
неустойка за посочените номера е 224,01 лв.
Правото
на обявяване на предсрочната изискуемост на неначислените лизингови вноски е
уредено в чл. 12 от Общите условия на договорите, като предпоставка за
упражняването му е неизпълнението на паричните задължения на лизингополучателя,
в т.ч. по свързаните договори за мобилни услуги. За мобилен апарат ******
****** **** *****, предоставен съгласно Договор за лизинг от 09.12.2014 г.,
предсрочно изискуемият остатък от лизинговите вноски е в размер на 13,93 лв.,
равняващ се на седем неначислени вноски. Общата сума, начислена във фактурата,
е 237,94 лв.
Изискуемостта
на вземанията на „Теленор България“ ЕАД по всяка от фактурите е настъпвала
петнадесет дни след издаването й. В периода след издаване на първата от
гореизброените фактури длъжникът не е извършвал плащания, като и към настоящия
момент задълженията не са погасени.
Ответникът,
в законоустановения срок от един месец от връчването му на съобщението по установените
в ГПК способи не е депозирал отговор. Във възражението срещу издадената заповед
за изпълнение сочи, че не дължи посочената сума, тъй като той няма облигационни
отношения с ищеца, касае се за продължен договор без негово съгласие.
В открито съдебно
заседание ищеца редовно
призован, представител не изпраща.
Ответникът,
в открито съдебно заседание, редовно призован се
явя лично и оспорва изцяло предявения иск.
Съдът като обсъди
събраните по делото доказателства и ги преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, намери за установено следното
Видно
от материалите по приложеното ч.гр.д ****/****по
описа на Пернишки районен съд се установява, че ищецът е подал заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против длъжника-ответник в
настоящото производство.
По
образуваното дело Пернишки районен съд, след като е преценил редовността на
подаденото заявление на осн чл. 410 от ГПК е издал заповед за изпълнение №6072/26.10.2017г.
В срока
по чл.414 ал.2 от ГПК ответникът е подал възражение с което заявил, че оспорва
вземанията.
В хода
на образуваното производството по предявения иск по чл. 422 от ГПК, ответника
оспорва, че е в договорни отношения с ищеца, тъй като не е собственик на имота
и не дължи претендираните от ищеца суми.
При така установените фактически
обстоятелства по делото, съдът приема от правна страна следното:
Предявен е иск с правно
основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 415 от ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК
за признаване на установено, спрямо ответника, че дължи на ищцовото дружество
сумата в общ размер 372,29 лв.
Така предявеният иск е за установяване на
спорното правоотношение, а не за осъждане на ответника да заплати сумите, като
предвид характера на иска в настоящото производство на първо място следва да
бъде доказано наличието на облигационна връзка между страните.
Предявеният иск има
за предмет установяване дължимостта на част от сумите, за която е
издадена заповед за изпълнение на парично
задължение, поради което е процесуално
допустим.
По основателността на предявените искове, съдът намира
следното:
В тежест на ищеца е да докаже факта на сключването на
валиден договор за доставката на мобилни услуги, съдържанието му, вкл. и
уговорките за цена и срок на издължаването й и за неустойка при предсрочното
прекратяване на договора; приложимостта на представените с исковата молба общи
условия, съответствието на клаузите на договора и общите условия с правилата на
добросъвестността, равновесието между правата и задълженията на страните, както
и че същите не са във вреда на потребителя,; потребените мобилни услуги и
стойността им, надлежно упражненото право за разваляне на договора и размера на
неустоечното плащане; наличието на валиден договор за лизинг и точното
изпълнение на задълженията му като лизингодател по него;
Ответникът следва да докаже факта на плащане, или
възраженията си, ако и доколкото същите се основават на твърдения за
положителни факти.
От справка по партидата на ищеца в Търговски регистър
се установява, че „Теленор България“ ЕАД е с предишно наименование „Космо
България Мобайл“, като промяната във фирмата е вписана на 28.10.2014г., от
където и по аргумент от чл. 7 и чл. 23, ал. 6 ЗТР и съвпадащия единен
идентификационен код на търговеца, съдът намира за неоснователно възражението
на ответника, че не е доказана активната материална легитимация.
С доклада по делото е отделено като безспорно и от
приетите като доказателства договор и допълнителни споразумения се установява,
че между страните са били налице облигационни правоотношения с предмет
доставката на мобилни услуги и договор за лизинг, със съдържанието по исковата
молба.
Видно от заключението на приетата по делото техническа
експертиза ищцовото дружество е предоставило свързаност към мрежата си на
ответника, с което изпълнило задълженията си по договор. На следващо място е
налице е и предоставен лизинг на мобилно устройство, като ответника не оспорва,
че е получил това устройство.
От приетите писмени доказателства и
съдебно-счетоводната експертиза се
установява съществуването и размера на вземането за цената на ползваните
мобилни услуги за периода от 25.12.2015г. до 25.04.2016г. за сумата от 134,35
лв., поради което и съдът намира предявеният иск по реда на чл. 415 ГПК за
същата сума за основателен.
По същите съображения съдът намира за основателен и
иска за неплатени лизингови вноски за сумата от 13,93 лв.
По иска за неустойка съдът намира следното:
Липсва нормативно ограничение и в рамките на
предоставената им договорна свобода на основание чл. 9 ЗЗД страните по договор
за услуга могат да включат клауза за едностранното му прекратяване преди
изтичане на срока по волята, на която и да е от страните или на една определена
от тях. Допустимо е също така уговарянето от страните на неустойка за вредите
от предсрочното прекратяване на срочен договор за услуга, но само в рамките на
присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, иначе клаузата
за неустойка би била нищожна, поради накърняване на добрите нрави, за което
съдът следи служебно, като преценката се извършва към момента на сключване на
договора, а не към последващ момент – т.
3 от Тълкувателно решение № 1/ 15.06.2010г. по тълк.д. № 1/ 2009г. на ОСТК на
ВКС. При тази преценка следва да се изходи преди всичко от характерните
особености на договора за услуга и вида на насрещните престации: мобилния
оператор се задължава да предостави на потребителя ползването на мобилни
услуги срещу абонаментна такса, а потребителят – да я заплати, но само
срещу предоставената му услуга. От друга страна, ако е уговорена неустойка при
предсрочно прекратяване на договор за услуга, в размер на всички неплатени по
договора абонаментни вноски до края на срока му, мобилният оператор по
прекратения договор ще получи имуществена облага от насрещната страна в размер,
какъвто би получил, ако договорът не беше прекратен, но без да се предоставя
ползването на услугата по договора. Следователно уговорената по този начин
неустойка за предсрочно прекратяване излиза извън по-горе очертаните функции на
неустойката, създава условия за неоснователно обогатяване на бившия наемодател
и нарушава принципа за справедливост.
Предвид изложеното съдът приема, че уговорката за
неустойка в полза на мобилен оператор при предсрочно прекратяване на договор за
услуга поради неплащане на сума по договора от потребителя, определена в размер
на всички абонаментните вноски за периода от прекратяване на договора до изтичане
на уговорения в него срок, е нищожна, поради противоречие с добрите нрави на
осн. чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД. В
този смисъл константната практика на ВКС: Решение №***/21.07.2016 по
дело №****/2015 на ВКС, ТК, I т.о., Решение №***/09.05.2016г. по т.д. № ****/2014г.
на ВКС , I т.о. и Решение № 219/09.05.2016г. по т.д. № 203/2015г. на ВКС , I
т.о.
Предвид изложеното съдът намира, че предявеният иск за признаване
на установено по отношение на ответника, че дължи сумата по 224,01 лв.,
претендирана като неустойка за предсрочно прекратяване на договора за мобилни
услуги, следва да се отхвърли като неоснователен.
По разноските:
В заповедното производство ищецът е представил
доказателства за платен адвокатски хонорар в размер от 360,00 лв. с ДДС, които
съдът разглежда също в настоящия процес съгласно указанията, дадени с т.12 от
Тълкувателно решение от 18.06.2014 г., постановено по тълк. дело № 4/ 2013 г.
по описа на ОСГТК на ВКС. Отделно от това, ищецът е направил разноски на
стойност 25,00 лв. за платена държавна такса в заповедното производство. Ищецът
е направил разноски и в настоящето производство както следва 360,00 лв. – за
възнаграждение за един адвокат и 25,00 лв. – държавна такса.
С оглед изхода
на спора пред исковия съд ищецът има право на разноски съразмерно на уважената
част от исковете, или ответникът следва да бъде осъден да му плати сумата от 306.68
лв. от общо направените разноски в размер на 770.00 лв..
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.
415 ал. 1 ГПК по отношение на В.Д.З. с ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес: *** съществуването на вземането на “ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ”ЕАД с ЕИК/БУЛСТАТ
********* за сумата от 148,28 лв. /сто четиридесет и осем лева и
28 ст./, от които 134,35лв за
потребени и незаплатени далекосъобщителни услуги по Фактура № **********/25.01.2016г.
за отчетния период 25/12/2015- 24/01/2016 г., Фактура № **********/25.02.2016г.
за отчетния период 25/01/2016- 24/02/2016 г. и Фактура № **********/25.03.2016г.
за отчетния период 25/02/2016- 24/03/2016 г. и 13,93 лв. изискуем остатък от
лизинговите вноски за мобилно устройство ****** ****** **** ***** по фактура № **********/25.05.2016г.,
ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от датата на постъпване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение –25.10.2017 г. до окончателното изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по ч.гр.дело № 7169/2017г. по описа на Районен
съд Перник, като ОТХВЪРЛЯ исковете за разликата до пълния претендиран размер,
като НЕОСНОВАТЕЛНИ И НЕДОКАЗАНИ.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК В.Д.З.
с ЕГН ********** с постоянен и настоящ
адрес: *** да заплати
на “ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ”ЕАД с ЕИК/БУЛСТАТ *********, сумата от 306.68 лв. /триста и шест лева и 68 ст./,
представляваща направените съдебно деловодни разноски съразмерно уважената част
на иска.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване в двуседмичен срок
от връчването му на страните пред Пернишки окръжен съд.
След
влизане на решението в сила, да се изготви заверен препис от същото за прилагане
по ч.гр.д. ****/****по описа на съда,
като същото бъде върнато и докладвано на съдията-докладчик.
Вярно с оригинала:С.Г. РАЙОНЕН СЪДИЯ: