Р Е Ш Е Н И Е
№………………………………
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-22 състав, в публично заседание на двадесети ноември две хиляди
и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕЛИ АЛЕКСИЕВА
при секретаря Румяна Аврамова, като разгледа
докладваното от съдията т. дело N 3036
по описа за 2017 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Ищецът „Д.А.А.“ ЕООД твърди, че на
30.08.2010 г. е сключен договор за банков кредит № 519/30.08.2010 г. между
„Банка ДСК“ ЕАД, в качеството на кредитор и „А.2.“ ООД, като кредитополучател и
„И.С.-Тм“ ООД, „Н.Д.И Р.“ ООД, Р.Г.К. и А.С.А. като съдлъжници на кредитополучателя. Предмет на
финансирането са оборотни средства в размер от 300 000 лева, предоставени
под формата на револвираща кредитна линия. След сключване на този договор
страните са подписали последващи анекси, като съгласно последния анекс № 10 от
23.02.2017 г., крайният срок за изпълнение на задълженията по договора е
определен на 30.04.2017 г. С анекс № 2
от 24.01.2011 г. са привлечени като поръчители „Л.П.“ ЕООД и „Р.Л.“-
международно търговско дружество, с анекс № 3 от 04.10.2011 г. са привлечени
като поръчители дружествата „А.Д.А.“ и „А.Д.А.“ ООД, а с анекс № 5 от
24.09.2013 г. - „А.2.Р.“ ЕООД и „Джи Пойнт Плюс“ ООД. С анекс № 5 от 24.09.2013
г. страните са постигнали съгласие
съдлъжниците „И. С.-Тм“ ООД, „Н.Д.И Р.“ ООД да отпаднат. Поддържа, че „Л.П.“
ЕООД е не само поръчител по договора за
кредит, но и ипотекарен длъжник по същия. Твърди, че за обезпечаване на кредита
са учредени ипотеки върху недвижими имоти
и е сключен договор за особен залог, вписан в ЦРОЗ. Сочи, че с договор
за цесия от 22.08.2017 г. банката прехвърля на ищцовото дружество всички свои
вземания, привилегии, принадлежности и обезпечения, произтичащи от договора за
кредит № 519/30.08.2010 г. Поддържа, че ответниците-длъжници са уведомени
надлежно от цедента за прехвърлянето на вземанията. За да запази всички
обезпечения по договора за кредит, дружеството ищец е осъществило всички
необходими последващи вписвания на договора за цесия, в това число в имотния
регистър към АВ, както и в ЦРОЗ. Сочи, че поради неизпълнение на задължението на
кредитополучателя за заплащане на дължимите суми по процесния договор за банков
кредит, банката е обявила предсрочната изискуемост на кредита и анекси към него
с покана за доброволно изпълнение от 04.05.2017 г., надлежно връчена на
ответниците. Твърди, че ответниците са повторно уведомени за обявената изискуемост на задълженията, но
въпреки това изпълнение не е последвало. Във връзка със заявените от
ответниците в отговора на исковата молба
доводи, допълва, че задължението на ответниците произтича от договора за
кредит. След сключване на договора за цесия правото на претендиране на
дължимите по договора за банков кредит вземания е преминало към ищцовото
дружество. Счита, че не е налице пречка дружеството ищец да претендира законна лихва за забава по чл. 86 ЗЗД.
Посочва, че ответниците са надлежно уведомени за извършената цесия с факта на
връчване на препис от исковата молба. Пояснява, че вписването на цесията в
Имотния регистър не е от значение за валидността на самия договор за цесия. Предвид
изложеното иска от съда ответниците да
бъдат осъдени да му заплатят сумата от 270 848.10 лева, представляваща
непогасени вземания, произтичащи от договор за кредит № 519/30.08.2010 г.,
прехвърлени му с договор за продажба на вземане от 22.08.2017 г., рег. №18017
на нотариус Ц.Г., рег. № 594 на НК, от
която сума 252 000 лева главница, 6
012.48 лева договорна лихва, дължима за периода от 25.04.2017 г. до
30.10.2017 г. и 12 835.62 лева законна лихва за забава върху главницата от
252 000 лева, начислена за периода от 01.05.2017 г. до 30.10.2017 г.
Претендира и законната лихва за забава върху главницата от датата на исковата
молба до окончателното погасяване и направените в производството разноски. В
молба от 11.12.2017 г. ищецът посочва своя банкова сметка, ***. 127, ал. 4 от
ГПК.
Ответниците А.С.А., „А.2.“ ООД и „Л.п.“
ЕООД оспорват размера на претендираните задължения във всичките им компоненти.
Твърдят че са правени плащания по договора за кредит, с които плащания банката
е погасявала суми, които не се дължат
или в поредност различна от посочената в договора. Посочват, че ответниците са
длъжниците по общо 7 договора за кредит, сключени с „Банка ДСК“ ЕАД, като по
всички договори са постъпвали плащания, с които банката е извършвала
погасявания на суми по свое усмотрение. Оспорват представеното от ищеца
удостоверение, издадено от банката. Оспорват претенцията за законна лихва с
доводи за наличието на договорна уговорка, която изключва приложението й.
Оспорват да е извършено изрично уведомяване на длъжниците за извършената цесия.
Оспорват договора за цесия да е вписан в Имотния регистър към Агенция по
вписванията. Ответникът „Л.п.“ ЕООД прави възражение за изтекъл срок по чл.
147, ал. 1 от ЗЗД. Ответникът А. пояснява, че ответниците считат, че кредитът
не е предрочно изискуем, от една страна поради незначителната част на
неплатените вноски по банковия кредит, а от друга страна поради липсата на
редовно съобщаване на изявлението за обявяване на предсрочната изискуемост. Молят
исковете да бъдат отхвърлени. Претендират направените в производството
разноски. Ответникът А.А. прави възражение за прекомерност на претендираните от
ищеца разноски за адвокатско възнаграждение.
По делото като трето лице-помагач на
страната на ищеца е конституирана „Банка ДСК” ЕАД, ЕИК********. „Банка ДСК” ЕАД изразява доводи за
основателност на предявените искове и иска от съда същите да бъдат
уважени.
По делото са конституирани
трети лица-помагачи на страната на ответника, а именно: Р.Г.К., ЕГН **********, „А.Д.А.“
ООД, ЕИК *******, „А.д.а.“ ООД, ЕИК********, А.2.р.“ ООД, ЕИК********и „Д.П.П.“
ООД, ЕИК********. Тези трети лица не вземат становище
по основателността на предявените искове и събраните по делото доказателства.
Предвид
откритото в хода на делото производство по несъстоятелност на ответника „Л.п.”
ЕООД и обстоятелството, че вземанията-предмет на настоящето дело са включени в
изготвения от синдика списък на приети вземания, одобрен с определение на Съда
по несъстоятелността по реда на чл. 692 от ТЗ, като с това определение
подаденото от длъжника възражение срещу този списък е оставено без уважение, с
определение от 05.11.2019 г. като страна по делото, на основание чл. 637, ал. 3
от ТЗ е конституиран синдикът на дружеството. Синдикът на дружеството не е взел становище по
съществото на делото, а е поискал прекратяване на производството по отношение
на длъжника, на основание чл. 637, ал. 2 от ТЗ, което искане е оставено без
уважение, доколкото в определението от 05.11.2019 г. са изложени подробни
мотиви защо производството не може да се прекрати на посоченото от синдика
основание.
След
приключване на съдебното дирене и устните състезания, в Търговския регистър на
18.12.2019 г. е обявено решение № 2780/13.12.2019 г. на Софийски апелативен съд,
ТО, 3 състав, по т.д. № 1386/2019 г., с което е отменено решението на Окръжен
съд-Видин, с което е открито производството по несъстоятелност на „Л.п.” ЕООД,
като молбата по чл. 625 от ТЗ на кредитора, поискал откриването на това
производство е отхвърлена. Предвид липсата на доказателства решението на САС да
е влязло в сила, съответно да се ползва с
установеното с чл. 641 от ТЗ
действие, на този етап на производството не следва да се предприемат действия
по заличаване на конституирания като страна в производството синдик на „Л.п.”
ЕООД.
Съдът, след като
взе предвид доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства,
съобразно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК,
приема следното:
Представен е договор за кредит
№ 519/30.08.2010 г.,подписан от ответника „А.2.“ ООД, в качеството на
кредитополучател и от ответника А.С.А. и „И. С.-Тм“ ООД, „Н.Д.И Р.“ ООД, Р.Г.К.,
в качеството на съдлъжници на кредитополучателя. Съгласно договора, „Банка ДСК”
ЕАД предоставя на кредитополучателя кредит за оборотни средства в размер на 300 000
лева за рефинансиране на кредит за оборотни средства в „У.Б.” АД с договорен
размер до 350 000 лева; рефинансиране на револвиращ кредит в „У.Б.” АД с договорен размер 100 000
лева и 50 000 лева за допълване на оборотните средства на дружеството при
покупка на суровини и материали на производството. Кредитът е
предоставен като револвираща кредитна линия, със срок на ползване 12 месеца от
датата на сключване на договора, с краен срок за погасяване - 29.08.2011 г.,
като страните договарят и условия, при които срокът може да бъде продължен с
анекси, като общият срок не може да бъде по-дълъг от 10 години. Страните
постигат съгласие за предоставения кредит кредитополучателят да заплаща на
кредитора годишна лихва в размер на 8.285 процентни пункта, формирана от едномесечен СОФИБОР плюс
договорна надбавка в размер на 6 процентни пункта. Към датата на сключване на
договора едномесечният СОФИБОР е 2.285 процента. Промяната на СОФИБОР е
задължителна за страните до окончателното издължаване на кредита. В случай на
отпадане на едномесечния СОФИБОР като лихвообразуващ фактор е уговорено, че
страните ще договорят друга съпоставима и пазарно определена лихва. Посочено е,
че олихвяването се извършва ежемесечно на 25 число. При неплащане на част от
кредита /вноски по главницата и/или лихвите/ в уговорените срокове, кредиторът
прилага санкциите по т. 21 от договора. Предвидено е при погашения по кредита
да се погасява първо начислената към датата на плащането лихва и дължими такси,
а остатъкът се отнася за погасяване на главницата – т. 14.2 от договора. Съдлъжниците поемат задължение да отговарят с цялото
си имущество солидарно с кредотополучателя за неизпълнението на неговите
задължения по договора за кредит - т. 28
от договора. В раздел V от договора са предвидени обезпеченията по кредита,
между които и първа по ред договорна ипотека на недвижим имот, собственост на
кредитополучателя.
Представени
са и 10 анекса, сключени за изменение на клаузи от договора за кредит от
30.08.2010 г., касаещи срока за погасяване на кредитната линия, размера на
дължимите плащания по договора и предоставените по договора обезпечения. С
анекс № 5/24.09.2013 г. кредиторът дава съгласие „И. С.-Тм“ ООД и „Н.Д.И Р.“ ООД да отпаднат като съдлъжници по договора. С
анекс № 10/23.02.2017 г. договореният размер на кредита се намалява от
300 000 лева на 258 000 лева, като крайният срок за погасяване на
всички дължими суми по договора се продължава до 30.04.2017 г.
Представени
са договори за поръчителство и сключените към тях анекси, с които поръчителите
„Л.П.“ ЕООД, „Р.Л.“, „А.Д.А.“ ООД и „А.Д.А.“
ООД поемат задължение към „Банка ДСК” ЕАД да отговарят солидарно с
кредитополучателя и съдлъжниците му за изпълнение на задълженията им по договора за кредит № 519/30.08.2010 г.,
при условията и сроковете, договорени в договора за кредит и подписаните 10
анекса към него.
За обезпечаване на задълженията по Договора за кредит е
учредена договорна ипотека върху описания в нотариален акт № 137/31.08.2010 г.,
том ІІІ, рег. № 09234, дело № 484/2010 г.
недвижим имоти, собственост на кредитополучателя „А.2.“ ООД. В нотариалния акт е посочено, че ипотеката ще обезпечава вземанията на
кредитора по договор за кредит № 519/30.08.2010 г.
За обезпечаване на задълженията по Договора за кредит е
учредена и договорна ипотека върху описани в нотариален акт № 51/17.03.2015 г.,
том І, рег. № 2287, дело № 42/2015 г. недвижими имоти, собственост на поръчителя и
ипотекарен длъжник „Л.П.“ ЕООД. В т. 1 от нотариалния акт е уговорено, че ипотеката ще обезпечава вземанията на
кредитора по договор за кредит № 519/30.08.2010 г. и подписаните към него
анекси.
С договор за
продажба на вземане от 22.08.2017 г., „Банка ДСК“ ЕАД прехвърля на „Д.А.А.“
ЕООД всички свои вземания, привилегии, принадлежности и обезпечения, в това
число всички свои права по изрично посочените в него договори, включително
правото за обявяване на предсрочна изискуемост на всяко едно от вземанията,
предмет на цесията спрямо длъжници, между които са и ответниците по делото. В
раздел І, т. „Б“ от договора, като негов предмет е посочено и вземане на
цедента срещу длъжниците по договор за кредит № 519/30.08.2010 г., ведно с
всички последващи анекси и споразумения към него, което вземане към 21.08.2017
г. възлиза на 261391.01 лева, в това число за главница, лихви, такси, комисионни и други разноски по
договора. Посочено е че вземането е обезпечено с гореописаните нотариални
актове №№ 137 и 51 за
учредяване на договорна ипотека и договор за особен залог. Този договор е вписан в
Служба по вписванията – гр. София, с вх.
рег. № 58377/05.09.2017 г., акт № 77, т. ХХVІІ.
Във връзка със сключения договор за прехвърляне на
вземания, е подадено и заявление за вписване на промени в ЦРОЗ относно учредения
като обезпечение по договора за кредит № 519/30.08.2010 г. особен залог върху
вземания по банкови сметки от 24.11.2015 г. Такова изменение е вписано с
разпореждане № 2017090502050, видно от издаденото от ЦРОЗ потвърждение за
вписване.
Представено е писмено потвърждение за прехвърляне на
вземанията, на основание чл. 99, ал. 3 от ЗЗД и Договор за продажба на вземане
от 22.08.2017 г., подписано от изпълнителните директори на „Банка ДСК“ ЕАД.
На ответниците по делото са изпратени нотариални покани,
с които цедентът Банка ДСК“ ЕАД уведомява длъжниците за прехвърлянето на
вземанията с договора от 22.08.2017 г. на цесионера „Д.А.А.” ЕООД, включително
и вземанията по договора за кредит № 519/30.08.2010 г. на обща стойност от
261393.01 лева, в това число дължима главница от 252 000 лева и договорна
и санкционираща лихва в общ размер на 9393.01 лева, дължима за периода от
25.04.2017 г. до 21.08.2017 г. включително. Тези нотариални покани, имащи
характер на уведомление по смисъла на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД са получени от „А.2.“
ООД, „Л.П.“ ЕООД и А.С.А. на 04.10.2017 г., тъй като видно от нотариалното
удостоверяване и представените разписки за връчване поканите са връчени на
посочената дата лично на А.С.А., в лично качество и като законен представител
на „А.2.“ ООД и „Л.П.“ ЕООД.
На 20.10.2017 г. на ответниците и длъжници по договор за
кредит № 519/30.08.2010 г. са връчени нотариални покани, с които ищецът „Д.А.А.“
ЕООД, в качеството си на цесионер, ги кани да му заплатят задълженията по
договора за кредит, който е с настъпил падеж.
Ищецът представя изпратено до него от името на
ответниците уведомление, с вписана в уведомлението дата 23.10.2017 г., с което
длъжниците ответници изразяват желание да заплатят задълженията си по
посочените в нотариалните покани, връчени им на 20.10.2017 г. задължения,
включително и по процесния договор за кредит, поради което са започнали
процедура за получаване на кредит, с който да погасят задълженията. Направено е
искане за получаване на информация относно актуалния размер на задълженията. По
делото липсват данни кога това уведомление е получено от ищеца, но предвид
обстоятелството, че ищецът сам представя това доказателство, то Съдът приема,
че уведомлението е достигнало до своя адресат.
Изложеното се установява от приетите по делото писмени
доказателства. Ищецът е изпълнил възложеното му от съда задължение по реда на
чл. 183 от ГПК /официално заверените преписи на документите са представени с
молба от 30.11.2018 г./, поради което направеното от процесуалния представител
на ответника А. в о.с.з. на 20.11.2019 г. искане да бъдат изключени от
събраните по делото доказателства представените разписки за връчване на
нотариалните покани, съдържащи уведомлението по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, се явява
неоснователно /върху преписите от тези разписки е поставен печат на нотариуса,
поради което същите имат характер на официално заверен препис/.
Ищецът е
представил и покана за доброволно
изпълнение с изх. № на „Банка ДСК”ЕАД от 04.05.2017 г., с която длъжиците по
договора за кредит № 519/30.08.2017 г. са уведомени за настъпване на крайния
падеж по договора за кредит. Доколкото няма доказателства тази покана да е
достигнала до своите адресати, Съдът не я обсъжда. Представена е и покана,
която касае договор, който не е предмет на настоящето производство, поради
което това писмено доказателство се явява неотносимо и също не подлежи на
обсъждане.
От заключението на съдебно-счетоводната
експертиза, което като неоспорено от страните Съдът кредитира като компетентно и
безпристрастно дадено, се установява, че
след извършена проверка в счетоводството
на „Банка ДСК” ЕАД вещото лице констатира, че неплатената и изискуема главница
по договора за кредит № 519/30.08.2010 г. и анексите към него е в размер на
252 000 лева, формирана като разлика между усвоената по договора главница
от 303403.41 лева и платената главница от 51403.41лева. Вещото лице посочва на
кои дати е имало усвояване на суми по главницата и в какъв размер, както и на
кои дати и в какъв размер са отчитани
плащания за погасяване на главницата. Неплатената и изискуема договорна лихва
по договора за кредит и анексите към него за периода от 25.04.2017 г. до
30.10.2017 г. е в размер на 6310.44 лева, в това число 3954.01 лева за периода
от 25.04.2017 г. до 21.08.2017 г. и 2356.43 лева за периода от 22.08.2017 г. до
30.10.2017 г. вкл. Законната лихва за периода от 01.05.2017 г. до 30.10.2017 г.
върху главницата от 252 000 лева е в размер на 12810 лева. Вещото лице
констатира, че платените суми по договора са събирани
служебно от банката от разплащателната сметка на кредитополучателя, открита в
банката, съгласно т. 11 от договора и на датите, съгласно т. 3.1, 4 и 9.3 от
договора или на първия следващ работен ден, ако падежът е в неприсъствен ден.
Вещото лице представя в табличен вид кога и какви плащания по пера са правени за
погасяване на задълженията по договора, като от анализ на тези таблици може да
се приеме, че първо са погасявани задълженията за такси и лихви, а след това за главница.
Съдът намира, че от така събраните
доказателства се установява наличието на валидно възникнало правоотношение по договор за
банков кредит, съгласно което цедентът
„Банка ДСК” ЕАД се задължава да предостави кредит, като е постигнато съгласие
кредитополучателят да усвои и върне кредита
до 30.04.2017 г. /съгласно уговорения в анекс № № 10/23.02.2017 г. срок/.
Ответникът А.А. е поел солидарна отговорност с ответника кредитополучател „А.2.“
ООД за задълженията по договора за кредит, като тези ответници за подписали,
както първоначалния договор за кредит, така и всички 10 анекса, сключени към
него. Ищецът
ангажира доказателства за наличието на валидно правоотношение с ответника „Л.п.” ЕООД по договор
за поръчителство, в изискуемата по чл. 138, ал. 1 от ЗЗД писмена форма за
действителност. С този договор ответникът „Л.п.”
ЕООД се е задължил да отговаря спрямо кредитора цедент
за изпълнението на поетите от кредитополучателя по процесния договор за кредит
задължения, което е основание за възникване на солидарна отговорност между
кредитополучателя и ответника „Л.п.” ЕООД
за задълженията към банката – арг. от чл. 141,
ал. 1 от ЗЗД. Ответникът „Л.п.” ЕООД е
подписал и анексите към договора за поръчителство, съответно се установява наличието на
дадено съгласие на поръчителя да отговаря за задълженията на кредитополучателя,
при условията и сроковете, уговорени в подписаните между банката и
кредитополучателя анекси. В този смисъл
следва да се приеме, че ответникът поръчител е поел задължение да отговаря
солидарно с главния длъжник спрямо банката до уговорения в анекс № 10 срок, а
именно 30.04.2017 г. Съгласно
постановеното по реда на чл. 290 от ГПК решение № 225 от 03.08.2016 г. на ВКС,
І ТО, по т. д. № 3696/2014 г., промяната на срока на договора, по споразумение
между кредитора и длъжника, освобождава поръчителя от отговорност изобщо,
когато задължението е с еднократно изпълнение, респ. с единствен падеж и същият
с новото споразумение е договорен като по-късен от първоначалния. При договор с
продължавано изпълнение, поръчителят се освобождава от отговорност единствено
за задълженията с падеж, следващ първоначално уговорения краен срок за
изпълнение, не и за тези, чийто падеж попада в рамките на първоначално
определения такъв. В случая ищецът обосновава дължимостта на главницата с
настъпването на уговорения от страните
падеж, в рамките на който срок поръчителят е поел задължение спрямо
банката да отговаря солидарно с кредитополучателя. Уговореният от банката и
кредитополучателя нов краен срок с анекс № 10 е противопоставим на поръчителя,
доколкото с анекс към договора за поръчителство, подписан от „Л.п.” ЕООД, последният е изразил
изрично съгласие да отговаря за задълженията на кредитополучателя, съгласно
измененията, договорени с анекс към договора за кредит № 10 – арг. от чл. 147,
ал. 2 от ЗЗД. Това предоговаряне на срока, рефлектиращо в „продължаване“ на
първоначалния обвързва поръчителя, тъй
като същият е дал изричното си съгласие да поръчителства и в новия срок,
наличието на каквото съгласие се установява от факта на подписване на анекса. В
този смисъл възражението на ответника „Л.п.” ЕООД за недопустимост на иска
срещу него поради неспазен срок по чл. 147, ал. 1 от ЗЗД се явява
неоснователно. От предвиденият в анекс № 10 към договора за кредит срок - 30.04.2017 г. до
датата на подаване на исковата молба – 30.10.2017 г. /видно от пощенското
клеймо/ не е изтекъл установения в чл. 147, ал. 1 от ЗЗД 6-месечен срок за
ангажиране отговорността на поръчителя, поради което направеното от ответника
възражение в този смисъл е неоснователно.
Задълженията на ответниците към банката
по процесния договор за кредит, които са предмет на настоящето производство са
били изискуеми поради настъпил краен падеж и не е било необходимо обявяването
на вземанията, дължими по договора за кредит, за предсрочно изискуеми. Ето защо
е без значение в случая дали са налице предпоставките, предвидени в договора за
кредит за обявяване на предсрочна изискуемост, както и дали ответниците за били
надлежно уведомени за обявяването на такава предсрочна изискуемост. Затова
необосновани се явяват направените от процесуалния представител на ответника А.
в о.с.з. на 20.11.2019 г. възражения, касаещи настъпването на предрочна
изискуемост на задълженията по процесния договор за кредит, тъй като вземанията
по кредита са станали изискуеми с настъпване на уговорения от страните падеж –
краен срок на плащане, който падеж е преди датата на договора за прехвърляне на
вземания.
От заключението на
изслушаната по делото съдебно-счетоводна експертиза се установява факта за
усвояване на сумата по кредита от кредитополучателя, съответно се доказва
дължимостта на главницата в претендирания размер от 252 000 лева.
Ответниците, чиято е доказателствената тежест по чл. 154 от ГПК, не ангажират
доказателства процесните вземания по договора за кредит да са платени в уговорения
с договора за кредит срок, към датата на договора за прехвърляне на вземания
или към датата на исковата молба. Не се установи основателността на направените
от ответниците възражения, че банката не е отчела направени от тях плащания за
погасяване на задължението за главницата или че е отчела направени погасителни
вноски в нарушение на разпоредбата на чл. 76 от ЗЗД. Следва да бъде отбелязано,
че по делото не се установи ответниците или някой от останалите солидарно
отговорни за изпълнение на задълженията по договора за кредит лица да са
нареждали някакви плащания по договора за кредит или да са внасяли погасителни
вноски на каса. Всички отчетени от банката погасителни плащания са събирани служебно от банката от разплащателната сметка на
кредитополучателя, съгласно постигнатото с договора за кредит съгласие. Редът
на погасяване на дължимите суми по договора за кредит е в договорената с т.
14.2 от договора поредност /първо начислената към датата на плащането
лихва и дължими такси, а остатъкът се отнася за погасяване на главницата/.
Съгласно разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 3/2017 г. на ОСГТК на
ВКС при отговора на въпроса по т. 1, условията и поредността за погасяване на
задълженията по чл. 76, ал. 1 и по чл. 76, ал. 2 от ЗЗД се прилагат, ако липсва уговорка между
страните, която да определя други условия и ред за прихващане на изпълнението. В
случая такава уговорка представлява постигнатото с т. 14.2 от договора за
кредит съгласие, поради което възражението на ответниците за нарушение на правилата
на чл. 76 от ЗЗД се явява неоснователно. Не се доказа и твърдението на
ответниците, че плащания за погасяване на задължения по процесния кредит са
отчитани от банката като плащания на длъжниците за погасяване на техни
задължения по други, сключени с банката договори за кредит. Правилата
за разпределение на доказателствената тежест задължават съда да приеме, че
фактите, за които не е проведено главно пълно доказване от страната, носеща
тежестта на доказване, не са осъществени. Така
Съдът е длъжен да приеме, че претендираната сума за главница е дължима и
не е платена на банката от длъжниците по договора.
От заключението на
вещото лице се установи и начислена от банката договорна лихва по договора за
кредит за периода от 25.04.2017 г. до 30.10.2017 г. в размер на 6310.44 лева, в
това число 3954.01 лева за периода от 25.04.2017 г. до 21.08.2017 г. и 2356.43
лева за периода от 22.08.2017 г. до 30.10.2017 г. вкл. Предвид възнаградителния
характер на тази лихва, съгласно чл.
430, ал. 2 от ТЗ, настоящият съдебен състав намира, че такава се дължи
единствено за периода на действие на договора или до 30.04.2017 г. Този извод е
обусловен от обстоятелството, че договорната лихва представлява цена за
ползването на предоставените парични средства и след настъпване на крайния
падеж за погасяване на кредита, кредитополучателят не дължи такава лихва, тъй
като след тази дата за него се поражда задължение да
върне получената сума в цялост или остатъка от същата. При неизпълнение на
кредитополучателя да върне дължимия остатък от получената като кредит сума на
падежа, същият изпада в забава и дължи мораторна лихва за периода на забавата,
но не и възнаградителна такава. Ето защо
в случая се дължи възнаградителна лихва единствено за периода от 25.04.2017 г.
до 30.04.2017 г., чийто размер Съдът определя по реда на чл. 162 от ГПК в
размер на 167.54 лева. Предвид изпадането в забава на кредитополучателя да
върне предоставения кредит на падежа, същият дължи мораторна лихва за периода
от 01.05.2017 г. до 30.10.2017 г. върху главницата от 252 000 лева в
установения от вещото лице размер от 12810 лева.
Ответниците не
доказаха плащане на така дължимите суми за вънаградителна лихва и мораторна
лихва.
Безспорно по
делото се установи, че „Банка ДСК“ ЕАД е
прехвърлила дължимите й по договора за кредит № 519/30.08.2010 г. вземания
срещу ответниците, заедно с всички привилегии, принадлежности и обезпечения на ищеца „Д.А.А.“ ЕООД. С договора за цесия се
осъществява промяна в облигационната връзка, чрез промяна на активната страна в
нея, т.е. едно вземане се отстъпва от досегашния му носител на едно трето,
чуждо на тази връзка лице. С теорията и практиката този договор се
определя като каузален, неформален и
консенсуален. Негов предмет е прехвърлянето на вземане, което следва да
съществува, към момента на сключване на договора и да е прехвърлимо /каквито по
принцип са имуществените права/. Със сключване на договора, т.е. с постигане на
съгласие, вземането преминава от цедента /неговия носител към същия момент/
върху цесионера /приобретателя на вземането/. Към този момент цедентът престава
да бъде кредитор във вътрешните му отношения с цесионера, тъй като съобразно
предмета на договора, цесионера с постигане на съгласието прИ.бива вземането в
състоянието, в което то се е намирало към същия момент, заедно с акцесорните му
права - арг. от чл. 99, ал. 2 от ЗЗД. Предвид гореизложените мотиви с какви
вземания е разполагала банката цедент срещу ответниците по процесния договор за
кредит, следва да се приеме, че с договора за прехвърляне на вземане от
22.08.2017 г. на ищеца са прехвърлени вземания за главница по договора за
кредит в размер на 252 000 лева; за възнаградителна лихва за периода от
25.04.2017 г. до 30.04.2017 г. в размер на 167.54 лева и за мораторна лихва
върху главницата за периода от 01.05.2017 г. до окончателното плащане, чийто размер за
периода до датата на исковата молба е 12810 лева. За извършеното
прехвърляне длъжниците ответници са били надлежно уведомени от цедента „Банка ДСК“ ЕАД по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД с нотариални покани,
връчени редовно на 04.10.2017 г.
Предвид изложеното
съдът намира, че предявеният иск за заплащане на главница от 252 000 лева
е изцяло основателен и доказан по размер, искът за заплащане на възнаградителна
лихва е основателен за сумата от 167.54 лева и за периода от 25.04.2017 г. до
30.04.2017 г., като следва за бъде отхвърлен за разликата до пълния предявен
размер от 6012.48 лева и за периода от 01.05.2017 г. до 30.10.202017 г., а
искът за заплащане на моратона лихва върху главницата е основателен за сумата
от 12810 лева за периода от 01.05.2017 г. до 30.10.2017 г. вкл., като следва да
бъде отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 12835.62 лева.
При този изход на производството
ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят направените от ищеца разноски,
на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, съразмерно на уважената част на
исковете. По делото ищецът е направил
разноски за заплащане на държавна такса, депозит за вещо лице и адвокатско
възнаграждение, но доколкото с представения списък по чл. 80 от ГПК ищецът
претендира единствено разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер
на 19500 лева и предвид принципа на диспозитивното начало съдът следва да
приеме като дължими на ищеца единствено поисканите от него разноски за
адвокатско възнаграждение. Ответникът А. прави искане по чл. 78, ал. 5 от ГПК
за намаляване на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение поради прекомерност. Съгласно
разпоредбата на чл. 78, ал. 5 от ГПК, ако заплатеното от страната
възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и
фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да
присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от
минимално определения размер съобразно чл. 36 от закона за адвокатурата. В
случая съдът намира, че заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение от 19500 лева за исковото производство не е в
съответствие с размера, установен в чл. 7, ал. 2, т. 5 вр. §2а от ДР на Наредбата
за минималните размери на адвокатските възнаграждения /6946.96 лева + 1389.39
лева= 8336,35 лева/ и се явява прекомерно с оглед характера и сложността на
делото. Предвид изложеното, съдът намира, че възражението на ответника А. за
прекомерност е основателно и дължимите
на ищеца разноски за адвокатско възнаграждение
следва да се определят на 8800 лева. Така определеният размер е съобразен с нормата на чл. 7, ал. 2, т. 5 вр.
§2а от ДР на Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения
/заплатеното адвокатско възнаграждение е с включен ДДС/. При определянето на
този размер съдът взе предвид
действителната правна и фактическа сложност на делото, броя на
проведените съдебни заседания и извършените от процесуалния представител на ищеца
в настоящето производство процесуални действия.
При така определения размер на адвокатското възнаграждение, дължимите на
ищеца разноски, съразмерно на уважената част на исковете, възлизат на 8609.26 лева.
Ответниците имат
право на направените разноски, съразмерно на отхвърлената част на исковете, на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК. По делото има доказателства единствено за
направени от ответника А.А. разноски в размер на 300 лева – депозит за
съдебно-счетоводната експретиза /във вносната бележка като задължено лице е
посочен А.А./, поради което на А. се следват разноски в размер на 6.50 лева,
съразмерно на отхвърлената част на исковете.
Мотивиран от горното, Съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „А.2.“ ООД, ЕИК
*******, със седалище и адрес на управление:***,
А.С.А., ЕГН **********,***, ж. к. „*******”,
бл. *******и „Л.п.” ЕООД, ЕИК*******, със седалище и
адрес на управление:***, гръб да заплатят солидарно на „Д.А.А.” ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление:***, на основание на основание чл. 99 от ЗЗД вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 430, ал. 1 от ТЗ вр. чл. 138 от ЗЗД, сумата от 252 00 лева /двеста
петдесет и две хиляди лева/, представляваща прИ.бито от ищеца с договор за
продажба на вземане от 22.08.2017 г. срещу ответниците вземане за главница по договор за кредит № 519/30.08.2010 г., ведно със законната лихва от 31.10.2017 г. до
окончателното плащане.
ОСЪЖДА „А.2.“ ООД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление:***, А.С.А., ЕГН **********,***, ж. к. „*******”, бл. *******и „Л.п.” ЕООД, ЕИК*******,
със седалище и адрес на управление:***, гръб
да заплатят солидарно на „Д.А.А.” ЕООД, ЕИК
*******, със седалище и адрес на управление:***, на основание на основание чл.
99 от ЗЗД вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 430, ал. 2 от ТЗ вр. чл. 138 от ЗЗД,
сумата от 167.54 лева /сто шестдесет и седем лева и 54 ст./, представляваща прИ.бито
от ищеца с договор за продажба на вземане от 22.08.2017 г. срещу ответниците
вземане за възнаградителна лихва по договор за кредит № 519/30.08.2010 г. за
периода от 25.04.2017 г. до 30.04.2017 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния предявен размер от 6012.48 лева и за периода от 01.05.2017 г. до
30.10.202017 г., като неоснователен.
ОСЪЖДА „А.2.“ ООД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление:***, А.С.А., ЕГН **********,***, ж. к. „*******”, бл. *******и „Л.п.” ЕООД, ЕИК*******,
със седалище и адрес на управление:***, гръб
да заплатят солидарно на „Д.А.А.” ЕООД, ЕИК
*******, със седалище и адрес на управление:***, на основание на основание чл.
99 от ЗЗД вр. чл. 86, ал. 1 вр. чл. 138
от ЗЗД, сумата от 12810 лева /дванадесет
хиляди осемстотин и десет лева/, представляваща прИ.бито от ищеца с договор за
продажба на вземане от 22.08.2017 г. срещу ответниците вземане за законна лихва
върху дължимата по договор за кредит №
519/30.08.2010 г. главница от 252 000 лева за периода от 01.05.2017 г. до
30.10.2017 г. вкл., като ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата до пълния предявен размер от 12835.62 лева, като недоказан.
ОСЪЖДА „А.2.“ ООД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление:***, А.С.А., ЕГН **********,***, ж. к. „*******”, бл. *******и „Л.п.” ЕООД, ЕИК*******,
със седалище и адрес на управление:***, гръб
да заплатят на „Д.А.А.” ЕООД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление:***, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК,
разноски по производството в размер на 8609.26 лева /осем хиляди шестстотин и
девет лева и 26 ст./.
ОСЪЖДА „Д.А.А.” ЕООД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление:*** да заплати на А.С.А.,
ЕГН **********,***, ж. к. „*******”, бл. 350, вх. Б, ет. 8, ап. 49, на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, разноски по производството в размер на 6.50
лева /шест лева и 50 ст./.
Решението
е постановено при участието на „Банка ДСК”
ЕАД, ЕИК********, в качеството на трето лице-помагач на страната на ищеца и Р.Г.К.,
ЕГН **********, „А.Д.А.“ ООД, ЕИК *******, „А.д.а.“ ООД, ЕИК********, А.2.р.“
ООД, ЕИК********и „Д.П.П.“ ООД, ЕИК********1, в
качеството им на трети лица-помагачи
на
страната на ответника.
Решението подлежи на
обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните.
СЪДИЯ: