Мотиви към Решение №31 от 11.02.2020 г. по АНД №31/2020 г. на Районен съд Луковит
Съдебното
производство е образувано по повод на постановление на Районна прокуратура
Луковит, с което се предлага обвиняемият Т.Д.Г. *** да бъде признат за виновен
в извършване на престъпление по чл. 343в, ал. 2 НК, като на основание чл. 78а НК да бъде освободен от наказателна отговорност и да му се наложи
административно наказание глоба.
В
съдебно заседание Районна прокуратура Луковит се представлява от прокурор В.Д.,
която поддържа предложението и счита, че събраните в хода на досъдебното
производство доказателства го подкрепят изцяло, като пледира за налагане на
минималния размер на глобата по чл. 78а НК.
Обвиняемият
Т.Г. се явява лично и с упълномощения си защитник адв. С.Х.. Отрича да е бил
запален мотора на автомобила и да го е управлявал. Когато пристигнали
полицаите, той точно приключил с бутането на автомобила, който искал да
премести.
Защитникът
адв. Х. поддържа тезата, че обвиняемият не е управлявал автомобила. Позовава се
на показанията на служителите на жандармерията, които само видели, че
автомобилът е със запален двигател, но не и че се движи, и затова счита, че
твърдението обвиняемият да е управлява автомобила е само предположение. Ако не
бъде възприета тази теза, пледира за налагане на глоба в минимален размер.
В
последната си дума Т.Г. заявява, че се признава за виновен по повдигнатото
обвинение.
Съдът,
след като обсъди и прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото
доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
Обвиняемият Т. Д.Г. е роден на *** г. в гр. С., живее в с. Р.,
ул. „С.“№** с основно образование, безработен, не притежава СУМПС, не е осъждан
и не е освобождаван от наказателна отговорност.
Обвиняемият
е санкциониран два пъти за нарушение на чл. 150 ЗДвП за това, че управлява МПС
без да е правоспособен на 03.06.2018 г. и на 26.04.2019 г. За последното е
наказан с НП №19-0297-000166/10.05.2019 г. на началника на РУ Луковит, влязло в
сила на 30.05.2019 г.
На 16.01.2020 г. в с. Румянцево обвиняемият
управлявал лек автомобил марка „Опел“, модел „Кадет“, без регистрационни табели,
собственост на Ц. Б.. Преминал покрай здравната служба на селото, където
срещнал братовчед си св. В. Г. и го поканил да се качи в автомобила, след което
двамата продължили в посока към дома на обвиняемия.
Точно преди да пристигнат,
когато вече се движели по ул. „Страцин“, били забелязани от автопатрул,
участващ в специализирана полицейска акция – св. В.П.и св. А.А., полицаи при
звено „Жандармерия“ - Плевен. Св. В.П.
спрял автомобила и извършил проверка, в хода която водачът обв. Т. представил
само лична карта.
На място бил извикан
полицейския екип от РУ Луковит – св. Д.Д.и Л.К..
След справка в оперативната
дежурна част било установено, че Т. Т. не притежава СУМПС, както и че управлява
МПС в 1-годишния срок от наказването му за същото, заради което бил отведен в
сградата на РУ Луковит, където св. Д. Д. съставил срещу него Акт за
установяване на административно нарушение с бл.№983867 за нарушение на чл. 150
от Закона за движение по пътищата, а полицай Л.К. съставил АУАН с бл.№983773 за
нарушение на чл. 140, ал. 1 ЗДвП, тъй като автомобилът бил със служебно
прекратена регистрация поради липса на задължителна застраховка, считано от
03.04.2017 г.
Описаната от съда фактическа обстановка
се установява от събраните в хода на досъдебното производство доказателства,
които съдът оцени по правилата на чл. 378, ал. 2 НПК – показанията на св. В.П.,
А. А., Д.Д., В. Г., писмените доказателства – актове, НП, справки от АИС-КАТ,
справка за съдимост, автобиография и др.
Съдът не кредитира версията
на обвиняемия, че само е бутал автомобила, тъй като същата противоречи на
категоричните и незаинтересовани показания на полицейските служители, които
пряко са възприели движението на автомобила. В подкрепа на това са и
първоначалните показания на непълнолетния свидетел В..Г. – братовчед на
обвиняемия, който е разпитан в присъствието на родителя си и подробно е описал обстоятелствата,
при които се е качил в автомобила и обвиняемият го е управлявал. Променените
показания на непълнолетния свидетел, дадени повторно след настояване на
защитата, съдът оцени като недостоверни и повлияни от желанието да се услужи в
посока, изгодна за роднината му. В подкрепа на това е и обстоятелството, че
обвиняемият е подписал съставените срещу него актове вписвайки собственоръчно,
че няма възражения, а това означава, че не възразява и срещу факта, че е
управлявал автомобила.
ПРАВНИ
ИЗВОДИ:
Престъплението по чл. 343в,
ал. 2 НК изисква от обективна страна деецът да управлява МПС без да притежава
съответно свидетелство за управление в 1 годишния срок от наказването му по
административен ред за същото.
От събраните по делото
доказателства се установи, че е налице изпълнителното деяние – обвиняемият е
управлявал МПС на 16.01.2020 г. без да притежава свидетелство за управление на
МПС – той е неправоспособен и никога не е притежавал свидетелство. С
наказателното постановление, издадено от началника на РУ Луковит, влязло в
законна сила на 30.05.2019 г. е бил наказан по административен ред за същото –
управление на МПС като неправоспособен водач.
Настоящото деяние е извършено
7 месеца след предходно наказване по административен ред, с което от обективна
страна е осъществен състава на престъплението по чл. 343в, ал. 2 НК.
От субективна страна съдът
прие, че деянието е извършено виновно, при форма на вината пряк умисъл – обвиняемият
е съзнавал, че не притежава СУМПС и че никога не е придобивал право да управлява
МПС, знаел е, че е наказван за това преди по-малко от 1 година – в случая преди
7 месеца (лично е получил наказателното постановление на 22.05.2019 г.), и
въпреки това, е поел управлението на процесния автомобил.
По изложените съображения
съдът призна обвиняемия за виновен в извършване на престъплението по чл. 343в,
ал. 2 НК и го освободи от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание „глоба” в размер на 1000 лева.
При определяне на размера на
административното наказание “глоба” в минималния размер по закон, съдът взе младата
възраст на обвиняемия – 19 години, социалното му положение и изразеното в
последната му дума признание на вината за извършеното.
По изложението мотиви съдът
постанови решението си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:……………………………