№ .
гр. Радомир, 07.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, ІV СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:РОСЕН ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ
при участието на секретаря В.М.К.
като разгледа докладваното от РОСЕН ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ Гражданско
дело № 2021.30100377 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правна квалификация чл. 108 ЗС.
В исковата молба ищците твърдят, че са собственици при равни квоти на следния
недвижим имот: поземлен имот с планоснимачен номер . (.) от КВС на с. Л., общ. К., обл.
П., одобрен със Заповед № РД-02-.-.0 от 2011 г., находящ се в местността „П.“ в землището
на с. Л., с площ на имота по скица от 4000 кв. м. Същите се легитимирали като собственици
въз основа на нотариален акт за покупко-продажба № ., том ., рег. № ., дело № . г. на
нотариус М. Д., с район на действие - Районен съд – Радомир.
Сочат, че по силата на решение № 2 от 20.10.1992 г. за възстановяване правото на
собственост на Общинска служба по земеделие – К. било признато правото на собственост
на наследниците на Д.И. М. по отношение на множество недвижими имоти, част от които,
съгласно т. 8 от решението за възстановяване от 20.10.1992 г. била и нива от 4,000 дка,
девета категория, находяща се в землището на с. Л. в местността „П.“.
Видно било от удостоверение № . г., издадено от община К., че имот с № . в местност
„П.“, с площ от 4000 кв. м, бил идентичен с имота, описан в т. 8 на решение № 2/20.10.1992
г. на Общинска служба по земеделие - К..
С констативен нотариален акт № ., том ., рег. № ., дело № . г. на нотариус М. Д., с
район на действие - Районен съд - Радомир, Д. П. ИЛ., В. П. Т., ХР. ИВ. ИЛ. и ЕМ. Г. Н., в
качеството им на наследници на Д.И. М., били признати за собственици на следния
недвижим имот: поземлен имот с планоснимачен номер . (.) от КВС на с. Л., общ. К., обл.
П., одобрен със заповед № РД-02-.-.0 от 2011 г., находящ се в местността „П.“ в землището
на с. Л., с площ на имота по скица от 4000 кв. м и при граници (съседи) по скица: имот с
1
планоснимачен номер . (.) - собственост на С.И.Л., имот с планоснимачен номер . (.) -
собственост на БАН, имот с планоснимачен номер . (.) - собственост на С.И.Л., имот с
планоснимачен номер . (.) - собственост на С.И.Л., имот с планоснимачен номер . (.) -
собственост на Г.И.Л., имот с планоснимачен номер . (.) - собственост на И.М.Л., имот с
планоснимачен номер . (.) - полски път и имот по чл. 19 от ЗСПЗЗ - земеделска земя.
Поземленият имот представлявал нива с площ по решение за възстановяване правото на
собственост от 4,000 дка, девета категория, находяща се в местността „П.“ в землището на с.
Л..
С нотариален акт за покупко-продажба № ., том ., рег. № ., дело № . г. на нотариус М.
Д., с район на действие - Районен съд - Радомир, Д. П. ИЛ., В. П. Т., ХР. ИВ. ИЛ. и ЕМ. Г. Н.
продали процесния поземлен имот с планоснимачен номер . от КВС на с. Л., общ. К., обл.
П., одобрен със заповед № РД-02-.-.0 от 2011 г., находящ се в местността „П.“ в землището
на с. Л., с площ на имота по скица от 4000 кв. м, на ищците Р. Б. ИВ. и В. С. М..
Въпреки че ищците били собственици, считано от 28.04.2011 г., оттогава до датата на
предявяването на исковата молба, ответникът владеел процесния имот без основание за
това.
Твърдят, че при извършена проверка на място в СГКК установили, че процесният
поземлен имот с планоснимачен номер . от КВС на с. Л., общ. К., обл. П. не е нанесен в
действащия кадастрален план на с. Л. и същият представлявал част от по-голям имот с
идентификатор ., с площ от 6967 кв. м.
Предвид изложеното, молят съда да постанови решение (след допуснато изменение
на иска по реда на чл. 2., ал. 1 ГПК), с което да признае за установено по отношение на
ответника, че ищците са собственици на реална част, с площ от 3105 кв. м от поземлен имот
с идентификатор . по КККР на с. Л., общ. К., обл. П., одобрени със заповед № РД-18-
487/19.07.2019 г. на изпълнителния директор на АГКК, която реална част е заключена
между цифрите и буквата 1-В-4-5-6-7-8-9-10-11-12-1 по скица – приложение № 6 от
заключението на вещото лице Р. С. по допълнителната съдебно – техническа експертиза,
представляваща част от бивш имот с планоснимачен номер . от КВС на с. Л., одобрен със
заповед № РД-02-.-.0 от 2011 г. и да осъди ответника да предаде на ищците владението
върху така описаната реална част от недвижимия имот.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който е
изразил становище за неоснователност на иска.
Сочи, че БАН се легитимира като собственик на ПИ с идентификатор . по КККР на с.
Л., общ. К., обл. П., одобрени със заповед № РД-18-487/19.07.2019 г. на изпълнителния
директор на АГКК. С разпореждане на Министерски съвет № .2/11.04.1968 г. м. „Л.“ на с. Л.
била изселена във връзка с изграждането на яз. „Л.“. Със заповед № .-.5/07.07.1976 г.
Окръжният народен съвет в гр. П. е наредил на Общинския народен съвет в с. К. да предаде
безвъзмездно на Института за ядрени изследвания и ядрена енергетика (ИЯИЯЕ) при БАН
отчуждените за яз. „П.“ сгради, бивша собственост на изброените в заповедта лица, заедно с
прилежащите им дворни места и терена, свързващ ги с водната площ на язовира, като
2
приемането и предаването били извършени с протокол от 08.07.1976 г. и за предадените за
ползване и стопанисване имоти били съставени актове за държавна собственост от
Окръжния народен съвет в П. - №№ ., ., ., . и . от 13.01.1978 г. От предаването до настоящия
момент БАН и ИЯИЯЕ владеели имота, като същият бил ползван за почивна база на ИЯИЯЕ
или отдаван под наем на трети лица.
С влизане в сила на ЗБАН и на основание чл. 10, ал. 2 от същия БАН била собственик
на стопанисваните и предоставени от държавата терени, сгради, машини, съоръжения,
апаратура, книжен фонд, парични средства и други движими вещи. По силата на ЗБАН
държавната собственост се трансформирала като собственост на БАН и тази собственост
била различна от държавната и от собствеността на обществените организации и не
подлежала на възстановяване по реда на реституционните закони, тъй като Българската
академия на науките е юридическо лице, създадено със закон, което не се отъждествявало с
обществените организации.
Твърди, че от 19.10.1991 г., когато влязъл в сила ЗБАН, имотът, предаден на БАН по
силата на заповед № .-.5/07.07.1976 г. на ОНС – П., бил преминал от патримониума на
държавата в този на БАН, чието имущество е частна собственост и не подлежало на
реституция, по който и да е от реституционните закони.
Поради наличието на реституционни претенции върху имота и поради нежеланието
на тогавашното ръководство на ИЯИЯЕ за влизане в съдебни производства, било взето
решение Институтът да закупи една част от земята, за която възстановени собственици са
претендирали, като покупко – продажбата била обективирана в нотариален акт № ., том .,
рег. № ., дело № . на нотариус Б. К., с район на действие – РС – Радомир и тъй като съгласно
чл. 69, ал. 2 от Устава на БАН, самостоятелните звена имат право на собственост върху
вещи, които са придобили със собствени средства, с оглед извършването на покупко –
продажбата и изминалия оттогава период, ИЯИЯЕ, като отделно юридическо лице от
юридическото лице БАН, станала собственик на 3,000 декара от целия имот. Останалата
част, с площ от 4,000 декара останала собственост на БАН.
Сочи, че в ИЯИЯЕ било постъпило писмо с изх. № 368/26.03.1999 г. от В.И.М., в
качеството му на наследник на И.М.Л., с което В.М. отправял предложение за сключване на
договор за покупко – продажба на 4 бр. бунгала, разположени върху част от процесния имот,
но доколкото тази част била собственост на БАН, на същия било отказано от ПК – К.
възстановяване правото на собственост в съществуващи или възстановими стари реални
граници. Видно било и от приложената към писмото скица, че .25 кв. м от претендираните
от ищците 4000 кв. м били собственост на И.М.Л., а не на Д.И. М., чиито наследници са
праводатели на ищците. Посоченото обстоятелство кореспондирало и с отразеното в
представените като писмени доказателства към исковата молба нотариални актове за
собственост, тъй като в същите, при описанието на имота, предмет на настоящия спор,
поземленият имот, собственост на И.М.Л., който е част от предадените през 1976 г. на БАН
имоти, е описан като съседен на процесния. Последното пораждало съмнения относно
действителното местонахождение на претендирания от ищците имот.
3
Ищците, макар и страна по договор за покупко – продажба с предмет процесния
имот, не били собственици на валидно правно основание, тъй като продавачите, в
качеството им на наследници на Д.И. М., не били собственици на продавания от тях имот.
Решението, с което последните се легитимирали като собственици на имота, не могло да
породи правни последици, тъй като към момента на постановяването му, процесният имот
не е бил в патримониума на държавата, а в патримониума на друг правен субект – БАН и не
е подлежал на възстановяване по ЗСПЗЗ.
Наред с това, теренът на процесния имот бил застроен в периода от 1982 г. до 1984 г.,
като планирането и подготовката за застрояването започнали години преди това.
Строителните дейности били извършени съгласно Правилника за капиталното строителство
от 1980 г. чрез възлагане с договор за строителство на подизпълнител от 02.04.1982 г. и в
имота била изградена подземна и надземна инфраструктура. Върху него, към 1984 г. били
изградени 8 бр. бунгала, категоризирани от Управление „Почивно дело и курортно лечение“
от 09.05.1984 г. От изложеното следвало, че мероприятието, за което е предоставен имотът
на БАН, е реализирано и процесният имот не е подлежал на възстановяване. Същият бил
загубил характера си на земеделска земя и само на това основание не би могла да се проведе
реституционна процедура, като в тази връзка ответникът моли съда да упражни косвен
съдебен контрол върху производството по възстановяване на собствеността. Изцяло в
нарушение на чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ било постановено решение за възстановяване на имота,
върху който били построени сгради по предвидения ред преди обнародването на закона през
1991 г. В процедурата по възстановяване БАН не е била конституирана като заинтересована
страна, поради което спрямо нея същата нямала обвързваща сила.
Наред с това, БАН владеела необезспокоявано и без прекъсване процесния имот от
1976 г. до настоящия момент, поради което на самостоятелно основание го е придобила по
давност.
Поради изложеното в отговора на исковата молба моли съда да отхвърли предявения
иск, както и на основание чл. 537, ал. 2 ГПК да отмени констативен нотариален акт № ., том
., рег. №, дело № . г. на нотариус М. Д., с район на действие – РС – Радомир.
В съдебно заседание ищците, чрез упълномощени представители поддържат
предявения иск и молят за уважаването му.
Ответникът, редовно призован, чрез упълномощени представители, оспорва
предявения иск.
Конституираните с определение от 25.10.2021 г. трети лица – помагачи - В. П. Т., ХР.
ИВ. ИЛ. и ЕМ. Г. Н., не изразяват становище по иска.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от
фактическа страна:
По делото е представено решение № 2/20.10.1992 г. на ОСЗ – К., по силата на което е
възстановено правото на собственост на наследниците на Д.И. М. в съществуващи
4
(възстановими) стари реални граници върху нива, с площ от 4,000 дка, девета категория,
находяща се в землището на с. Л. в местност „П.“.
По силата на нотариален акт за собственост на недвижим имот (констативен) № .,
том I, рег. № ., дело № . г. на нотариус М. Д., с район на действие – района на РС - Радомир,
молителите Д. П. ИЛ., В. П. Т., ХР. ИВ. ИЛ. и ЕМ. Г. Н., в качеството им на наследници на
Д.И. М., са признати за собственици на следния недвижим имот: поземлен имот с
планоснимачен номер . (.) от КВС на с. Л., общ. К., обл. П., одобрен със заповед № РД-02-.-
.0 от 2011 г., находящ се в местността „П.“ в землището на с. Л., с площ на имота по скица
от 4000 кв. м и при граници (съседи) по скица: имот с планоснимачен номер . (.) -
собственост на С.И.Л., имот с планоснимачен номер . (.) - собственост на БАН, имот с
планоснимачен номер . (.) - собственост на С.И.Л., имот с планоснимачен номер . (.) -
собственост на С.И.Л., имот с планоснимачен номер . (.) - собственост на Г.И.Л., имот с
планоснимачен номер . (.) - собственост на И.М.Л., имот с планоснимачен номер . (.) -
полски път и имот по чл. 19 от ЗСПЗЗ - земеделска земя, като имотът е образуван от следния
имот (земеделска земя): нива с площ по решение за възстановяване правото на собственост
от 4,000 дка, девета категория, находяща се в м. „П.“ в землището на с. Л..
Видно от удостоверение № . г., издадено от община К., е, че имот с № . в местност
„П.“, с площ от 4000 кв. м, е идентичен с имота, описан в т. 8 на решение № . г. на
Общинска служба по земеделие - К..
От представения по делото нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот
№ 120, том I, рег. № .7, дело № ./2011 г. на нотариус М. Д., с район на действие – района на
РС - Радомир, се установява, че Д. П. ИЛ., В. П. Т., ХР. ИВ. ИЛ. и ЕМ. Г. Н. са продали на
ищците Р. Б. ИВ. и В. С. М. недвижимия имот, описан в нотариален акт за собственост на
недвижим имот (констативен) № . , том ., рег. № ., дело № . г. на нотариус М. Д., с район на
действие – района на РС - Радомир.
По делото е представено и удостоверение, издадено от Техническа служба при
Община К. на ..04.2011 г., от което се установява, че бивш имот с № . е записан в регистъра
на бившите имоти на наследници на Д.И. М., като съгласно приложената скица № 70/2011 г.
по чл. 13, ал. 6 ППЗСПЗЗ бившият имот по графични данни е с площ от 4000 кв. м.
По делото е представено разпореждане № .2/11.04.1968 г., с което Министерският
съвет е разпоредил във връзка със строителството на яз. „Л.“ да се изсели до 31.07.1969 г. м.
„Л.“ на с. Л..
По силата на заповед № .-.5/07.07.1976 г. на председателя на Окръжен народен съвет
– П. е наредено Общинският народен съвет, с. К. да предаде безвъзмездно на Института за
ядрени изследвания и ядрена енергетика при БАН отчуждените за яз. „П.“ сгради – бивша
собственост на лицата Б.К.М., И.М.Л., П. Н. Л., наследници на К.М.Л. А.Й. и К.Й., ведно с
принадлежащите им дворни места, включително и терена, свързващ ги с водната площ на
язовира, като с протокол от 08.07.1976 г. е удостоверено фактическото предаване и
приемане на дворните места и изградените в тях къщи.
5
За предадените за ползване и стопанисване имоти са съставени актове за държавна
собственост от Окръжния народен съвет в П. - №№ ., ., ., . и . от 13.01.1978 г.
Наред с това, видно от представените по делото писмени доказателства, теренът на
процесния имот е застроен, като строителните дейности са извършени съгласно Правилника
за капиталното строителство от 1980 г. чрез възлагане с договор за строителство на
подизпълнител от 02.04.1982 г. и в имота са изградени 8 бр. бунгала, категоризирани от
Управление „Почивно дело и курортно лечение“ от 09.05.1984 г., видно от представения по
делото протокол за категоризация на базата за почивка и курортно лечение от 09.05.1984 г.
Видно от представените по делото 10 бр. удостоверения, издадени на 09.09.2003 г. от
Община К., е, че бунгала от № 1 до № 8, складове с гараж и столова, изградени в „Творческа
и водно – спортна база“ на яз. „П.“, са построени преди м. април 1987 г. по смисъла на § 16,
ал. 1 от ЗУТ, като видно от представените по делото удостоверения, издадени от Община К.
на 20.05.2004 г. изградените в обекта бунгала, столова, складове с гаражи и
административна сграда са въведени в експлоатация.
В съдебно заседание, проведено на 29.11.2021 г., процесуалните представители на
ищците са оспорили истинността на представените актове за държавна собственост от
Окръжния народен съвет в П. - №№ ., ., ., . и . от 13.01.1978 г., удостоверения, издадени на
09.09.2003 г. от Община К., от които е видно, че бунгала от № 1 до № 8, складове с гараж и
столова, изградени в „Творческа и водно – спортна база“ на яз. „П.“ са построени преди м.
април 1987 г. по смисъла на § 16, ал. 1 от ЗУТ, както и удостоверения, издадени от Община
К. на 20.05.2004 г., от които е видно, че изградените в обекта бунгала, столова, складове с
гаражи и административна сграда са въведени в експлоатация, поради което съдът с
протоколно определение от същата дата е открил производство по чл. 193 ГПК по оспорване
истинността на така посочените писмени доказателства.
Със заповед № УЗ-00-183/21.12.1994 г. на министъра на земеделието е наредено
Институтът за ядрени изследвания и ядрена енергетика при БАН да запази правото на
ползване върху 7,000 дка земи от Държавния поземлен фонд в землището на с. Л., около яз.
„П.“, заети от „Творческа и водно-спортна база“.
Заповед № УЗ-00-183/21.12.1994 г. е отменена със заповед № РД-46-189/..05.2013 г.
на заместник-министър на земеделието и храните.
По делото е представен и нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот
№ . том III, рег. № ., дело № . г. на нотариус Б. К., с район на действие – района на РС -
Радомир, по силата на който Й.Б.К., Д.Б.Л. и Т.Б.М. са продали на Института за ядрени
изследвания и ядрена енергетика при БАН следния свой собствен недвижим имот,
представляващ дворно неурегулирано място, находящо се в с. Л., общ. К., обл. П., в м. „Л.“,
с площ от 3000 кв. м, при граници: асфалтов път, държавен имот, наследници на С.М. Л.,
черен път и дол, ведно с построените в това място двуетажна масивна жилищна сграда и
паянтова стопанска сграда.
По делото са представени и договор за наем от 13.06.1994 г., сключен между
6
Института за ядрени изследвания и ядрена енергетика при БАН (наемодател) и Национален
детски екологичен комплекс (наемател), въз основа на който наемодателят е отдал под наем
на наемателя за срок от три години, считано от подписването на договора за наем, свой
собствен недвижим имот, находящ се в с. К., м. „Л.“, край яз. „П.“ и състоящ се от осем
бунгала, кухня и столова и принадлежащи им терен и старата къща, както и договор за наем
от 04.04.1996 г., сключен между Института за ядрени изследвания и ядрена енергетика при
БАН (наемодател) и ЕТ „С.“ – К.М. (наемател), по силата на който описаният по-горе обект
е отдаден под наем за срок от три години.
Видно от представеното по делото споразумение към договор за наем, сключен на
..05.2000 г. и продължен с допълнително споразумение от ..06.2003 г., е, че страните по
договора за наем - Институт за ядрени изследвания и ядрена енергетика при БАН
(наемодател) и ЕТ „С.П.“, са се споразумели, считано от 16.12.2005 г. да се прекрати
действието на сключения между страните договор за наем от ..05.2000 г. и допълнително
споразумение от ..06.2003 г.
По делото е представен и приемо – предавателен протокол от 06.08.2012 г., по силата
на който наемателят ЕТ „Е.Д. – 7“, представляван от пълномощника си Р.Б., е предал на
представители на Института за ядрени изследвания и ядрена енергетика при БАН процесния
имот, представляващ почивна база на ИЯИЯЕ при БАН, находящ се на яз. „П.“.
По делото е представено и допълнително споразумение № 25/11.02.2013 г. към
трудов договор № 21/07.08.2012 г., от което е видно, че лицето И.Д.К. е бил назначен на
длъжност „пазач, портиер“ в почивна база на ИЯИЯЕ на яз. „П.“, като трудовото
правоотношение с последния е било прекратено със заповед № ./30.07.2019 г. на директора
на ИЯИЯЕ.
По делото от ОСЗ – К. е представена и цялата преписка с вх. № . за землището на с.
Л. на наследници на И.М.Л., със заявител В.И.М., по която са постановени решение №
2/09.12.2004 г., решение № РГ-33/19.03.2004 г., решение № 11/04.11.1994 г., решение №
12/..10.1999 г., решение № 4-О/..09.2000 г. и решение № О-6/03.10.2000 г.
По делото от ОСЗ – К. е представена и цялата преписка с вх. № 1218 за землището на
с. Л. на наследници на Д.И. М., със заявител Д. П. ИЛ..
В хода на производството са събрани и гласни доказателствени средства чрез разпит
на свидетелите В.С., А.С. и И. С..
От показанията на свидетеля В.С. се установява, че негов приятел е ползвал под наем
столовата и къщата, изградени в почивната база, като от него свидетелят знае, че имотът е
собственост на БАН. Сочи, че преди 2 - 3 години, минавайки покрай имота, е видял, че той е
бил обрасъл с дървета и тръни. Не знае след 2004 – 2005 г. някой друг да е ползвал имота
под наем.
От показанията на свидетеля А.С., който е професор в ИЯИЯЕ и работи там от 1975
г., се установява, че процесният имот, находящ се на брега на яз. „П.“, е бил предоставен
безвъзмездно на БАН за изграждането на водна база и на същото място впоследствие били
7
построени 8 бр. бунгала, столова и склад. Към 1991 г. ИЯИЯЕ е стопанисвал имота, като
свидетелят го е посещавал за последно през 1991 г. – 1992 г. Във връзка със започнала
реституционна процедура ИЯИЯЕ започнала да ползва по-малка площ, застроена с
бунгалата, столовата и тясна ивица, която стигала до водата. Според свидетеля бунгалата са
типови и са поставени върху бетонен фундамент. Баните и тоалетните са изградени от
тухли.
От показанията на свидетелката И. С., която работи в БАН от 1974 г., се установява,
че в процесната почивна база са изградени 8 бр. бунгала и столова, като почивната база е
отдавана под наем до 2012 г. Според свидетелката изградените бунгала са дървени, а баните
и тоалетните са изградени с тухли и са с поставени фаянсови плочки
Съдът прецени събраните по делото гласни доказателствени средства заедно и
поотделно, при съпоставка и във връзка с неоспорените писмени доказателства, като
показанията на свидетелите А.С. и И. С., прецени и по реда на чл. .2 ГПК, като ги кредитира
изцяло, като взаимно допълващи се, безпротиворечиви и съответстващи на останалия
събран по делото доказателствен материал.
По делото са приети и заключения по назначените съдебно – техническа и
допълнителна съдебно - техническа експертизи, от които се установява, че със заповед №
УЗ-00-183/21.12.1994 г. на министъра на земеделието е наредено ИЯИЯЕ при БАН да запази
правото на ползване върху 7,000 дка земи от Държавния поземлен фонд в землището на с.
Л., заети от „Творческа и водно – спортна база“ на Института, като в одобрената КВС на
земедеслките земи за землището на с. Л., имотът, описан в заповедта, е индивидуализиран с
номер .. Със заповед № РД-123/18.08.2003 г. на кмета на Община К. е одобрен подробен
устройствен план – план за застрояване и план за регулация по имотни граници на
неурегулиран поземлен имот . в м. „П.“, с. Л., като от неурегулиран поземлен имот с
планоснимачен номер . се обособява УПИ ., кв. 8 по плана на с. Л.. Със заповед № РД-18-
487/19.07.2019 г. на изпълнителния директор на АГКК е одобрена кадастралната карта на
неурбанизираните територии за землището на с. Л., като ПИ с идентификатор . по
одобрената КК е идентичен с имот № . по КВС.
При извършения оглед на място вещото лице е констатирало, че застрояването на
имота съответства на съдържанието на подробния устройствен план, одобрен със заповед №
РД-123/18.08.2003 г. на кмета на Община К., като границите на ПИ с идентификатор . не са
материализирани или означени по някакъв начин на място.
Според вещото лице имот № . попада изцяло в границите на терена, предоставен на
БАН със заповед № .-.5/07.07.1976 на ОНС – П., като видно от приложената към
заключението скица, имот № . попада изцяло в границите на поземлен имот с
планоснимачен номер ., идентичен с УПИ I-48, кв. 8 по плана на с. Л..
Вещото лице е посочило, че с решение № 2/20.10.1992 г. по преписка с вх. № ., на
наследници на И.М.Л. е отказано да бъде възстановено правото на собственост в
съществуващи (възстановими) стари реални граници на ливада, с площ от 1,075 дка,
находяща се в терен по § 4 на с. Л. в местността „Л. м.“, имот № ., заявен с пореден номер 10
8
от заявлението, като отказаната за възстановяване част от имот № . се припокрива изцяло с
имот № ..
На приложената към заключението комбинирана скица вещото лице е отразило
взаимното разположение на имота, собственост на ИЯИЯЕ и имот № ., като според вещото
лице част от имота на ИЯИЯЕ, заключен между цифрите и буква 1-2-3-4-В-1, с площ от 895
кв. м, се припокрива с имот № ..
Съдът кредитира заключенията на вещото лице, като неоспорени от страните и
изготвени от вещо лице, в чиято безпристрастност съдът няма основания да се съмнява.
Установеното от фактическа страна обуславя следните правни изводи:
По допустимостта:
Предявеният иск по чл. 108 ЗС е допустим. Налице е правен интерес от завеждането
му, след като ищците Р.И. и В.М. твърдят, че са собственици на имота, а ответникът оспорва
или нарушава правото му. Държането на вещта от несобственик е действие, което оспорва и
засяга правото на собственост, поради което и действителният собственик на вещта има
правен интерес да заведе иска по чл. 108 ЗС срещу всяко лице, което владее или държи
вещта без основание.
По основателността:
С иска по чл. 108 ЗС се цели да се установи спрямо владелеца или държателя на
спорната вещ, че правото на владение, като елемент от правото на собственост върху нея,
принадлежи на ищеца и въз основа на това да се заповяда на ответника, който я владее или
държи без основание, да я предаде във владение на ищеца. Тежестта на доказване в
производство с предмет иск по чл. 108 ЗС се свежда до главно и пълно доказване на три
предпоставки от страна на ищеца, а именно: че е собственик на процесната вещ на заявеното
в исковата молба основание, че ответникът я държи или владее и тази фактическа власт се
осъществява без основание. На първо място ищецът по ревандикацията следва да докаже по
някой от законно установените способи активната си легитимация, т. е. правото си на
собственост върху вещта, а от друга страна трябва да установи и пасивната легитимация на
ответника, т. е., че вещта се намира в ръцете именно на това лице, което поради липсата на
основание да я държи, следва да му я върне.
Между страните по делото е спорно установяването правото на собственост на
ищците върху процесния имот. Правото си на собственост ищците извличат от сключен
договор за покупко - продажба, както и проведена административна процедура по
възстановяването на собствеността по реда на ЗСПЗЗ в полза на техните праводатели.
Ответникът е оспорил законността на реституцията, поради което за съда възниква
задължение да изследва предпоставките за извършването ù и да се произнесе. Такова
задължение произтича и от заявената самостоятелна претенция за право на собственост
върху посочения имот. Разпоредбата на чл. ., ал. 2 ГПК дава възможност на съда да се
произнася инцидентно по материалната законосъобразност на административен акт само
когато той се противопоставя на страна по делото, която не е участвала в
9
административното производство по издаването и обжалването му, какъвто е и настоящият
случай. По делото е безспорно, че процесният имот е част от комплекс на БАН - „Творческа
и водно – спортна база“ на яз. „П.“ и това обстоятелство, само по себе си е достатъчно, за да
се приеме, че в случая не е налице подлежаща на реституция земеделска земя по смисъла на
чл. 2 от ЗСПЗЗ, а е налице проведено мероприятие, което не позволява възстановяване на
собствеността по смисъла на чл. 10б, ал. 1 от ЗСПЗЗ. Този извод следва, независимо от
наличието или не на застрояване, респ. от законността на последното, както и независимо от
това дали след внасянето в ТКЗС на земеделските земи е било извършено или не
отчуждаване на същите в полза на държавата.
Горният извод се подкрепя и от установеното по делото, че процесният имот е и
застроен от ответната БАН преди влизане в сила на ЗСПЗЗ, като в имота попадат 8 бр.
бунгала. Наличието на тези сгради в процесния имот е пречка за възстановяване на
собствеността върху него съгласно § 1в, ал. 1 от ДР на ППЗСПЗЗ. Предвид съвкупното
наличие на хипотезите на чл. 10б, ал. 1 от ЗСПЗЗ и на чл. § 1в, ал. 1 от ДР на ППЗСПЗЗ, в
случая е ирелевантно дали тези осем сгради са законно построени или не. Законът не
поставя изискване към вида на сградите или начина им на прикрепване към земята.
Достатъчно е бившият имот да е застроен или върху него да са проведени мероприятия от
вида на посочените в § 1в от ДР на ППЗСПЗЗ, за да се направи извод, че е налице пречка за
възстановяване на собствеността по смисъла на чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ (решение №
1362/07.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5648/2007 г., IV г. о., ГК).
Тук следва да се посочи, че истинността на оспорените от ищците и представени от
ответника АДС и удостоверения, издадени от Община К., не беше оборена, поради което
съдът не следва да прилага последиците на чл. 194, ал. 2, изр. второ ГПК по отношение на
така оспорените писмени доказателства.
Предвид горното, тъй като не са били налице предпоставките за възстановяване на
право на собственост на праводателите на ищците върху процесния имот с планоснимачен
номер . по реда на реституционния ЗСПЗЗ, а напротив - налице са пречки за това, то
обсъденото по-горе решение № 2/20.10.1992 г. на ОСЗ – К., с което е постановено такова
възстановяване, се явява материално незаконосъобразен индивидуален административен
акт, който е непротивопоставим на ответната БАН в настоящото исково производство. След
като праводателите на ищците не се легитимират като собственици на процесния ПИ с
планоснимачен номер . по КВС на с. Л., находящ се в м. „П.“ въз основа на влязло в сила
позитивно решение на органа по поземлена собственост, следва, че ищците същото не са
могли да придобият собствеността върху имота на соченото в исковата молба основание,
тъй като са закупили същия от несобственик.
Не на последно място следва да се посочи, че направеното възражение от ответника
за притежаване на правото на собственост на имота на основание чл. 10, ал. 2 от ЗБАН е
основателно.
БАН е правен субект sui generis, притежаващ характеристиката на организация с
научна и/или производствено - научна цел, обхващаща различни самостоятелни структурни
10
звена от различни области на науката и образованието. Съгласно чл. 1 на ЗБАН (обн., ДВ.,
бр. 85/1991 г.) БАН е национална автономна организация за научни изследвания, което
обхваща академични институти и др. самостоятелни структурни звена. Тя е юридическо
лице, чиято дейност се извършва в съответствие с Устава и се ръководи от Общо събрание,
Управителен съвет, а оперативното ръководство се осъществява от председател, зам. -
председатели и главен научен секретар, т. е. от институционална гледна точка, като
организация БАН попада в категорията на целево обвързана структура с обществена
значимост, отделена от държавата, въпреки ежегодно предоставени от последната субсидии
- чл. 11 от ЗБАН, и качеството на второстепенен разпоредител на държавни кредити, тъй
като реализира и собствени приходи от научно изследователската си дейност и дейността ù
се подчинява на специален закон и устав, изработен от членовете ù, без задължение за
регистрация.
Имущественото на БАН и на самостоятелните ù звена включва право на собственост
и други вещни права, вземания, ценни книжа, патенти, дарения, дялово участие в стопански
организации и сдружения. С разпоредбата на чл. 10, ал. 2 ЗБАН е уредена законовата (ex
lege) трансформация на правото на ползване и управление в право на собственост по
отношение на стопанисваните от БАН към този момент държавни имущества - терени,
сгради, машини, съоръжения, апаратура, книжен фонд. Фактическият състав на посочената
прана норма изисква към момента на влизане в сила на закона БАН да стопанисва вещите,
предоставени ù от държавата за осъществяване на дейността ù според устава на академията
и нейните институти. Транслирането на собствеността не е обусловена от административна
процедура, а доколкото е налице вещно-правния ефект по отношение на конкретно
имущество, проверката следва да се осъществи от съда в рамките на спора за собственост.
Извършвайки тази проверка, въз основа на събраните по делото писмени доказателства, вкл.
и заключенията на вещото лице, следва да се приеме, че процесният недвижим имот, в който
според заключението на вещото лице Р. С., попада изцяло поземлен имот с планоснимачен
номер . по КВС на с. Л., към момента на влизане в сила на закона е бил предоставен за
стопанисване и управление на ответника на основание заповед № .-.5/07.07.1976 г. на
председателя на Окръжен народен съвет - П., поради което ответникът е станал собственик
на същия.
По изложените съображения и след като констатира, че ищците не са собственици на
процесната част от недвижимия имот на заявеното с исковата молба основание, е
безпредметно обсъждането на останалите две предпоставки за уважаване на исковата
претенция, поради което същата следва да бъде отхвърлена, като неоснователна и
недоказана.
С оглед изложеното дотук и съобразявайки разясненията, дадени с ТР №
.8/30.VI.1986 г. по гр. д. № .0/1985 г., ОСГК на ВС, съдът намира, че следва да отмени
нотариален акт № ., том ., рег. №, дело № . г. на нотариус М. Д., с район на действие – РС –
Радомир, тъй като са налице предпоставките на чл. 537, ал. 2 ГПК.
По разноските:
11
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищците следва да бъдат осъдени да заплатят на
ответника направените по делото разноски в общ размер на 727,00 лева, от които: 527,00
лева – възнаграждение за вещо лице и 200,00 лева – юрисконсултско възнаграждение,
определено от съда съобразно фактическата и правна сложност на делото.
Ръководен от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Р. Б. ИВ., с ЕГН: **********, с адрес: гр. ., ул. „У.“ № . и
В. С. М., с ЕГН: **********, с адрес: с. К., общ. К., обл. П. иск с правно основание чл. 108
ЗС за признаване за установено по отношение на ответника Българска академия на науките,
с ЕИК: ., с адрес: гр. София, ул. „.-ти ноември“ № 1, че ищците Р. Б. ИВ., с ЕГН: **********,
с адрес: гр. ., ул. „У.“ № . и В. С. М., с ЕГН: **********, с адрес: с. К., общ. К., обл. П. са
собственици на реална част, с площ от 3105 кв. м от поземлен имот с идентификатор . по
КККР на с. Л., общ. К., обл. П., одобрени със заповед № РД-18-487/19.07.2019 г. на
изпълнителния директор на АГКК, която реална част е заключена между цифрите и буквата
1-В-4-5-6-7-8-9-10-11-12-1 по скица – приложение № 6 от заключението на вещото лице Р. С.
по допълнителната съдебно – техническа експертиза, представляваща част от бивш имот с
планоснимачен номер . от КВС на с. Л., одобрен със заповед № РД-02-.-.0 от 2011 г. и
ответникът да бъде осъден да им предаде владението върху така описаната реална част от
недвижимия имот.
ОТМЕНЯ на основание на чл. 537, ал. 2 ГПК нотариален акт № ., том ., рег. №, дело
№ . г. на нотариус М. Д., с район на действие – РС – Радомир.
ОСЪЖДА Р. Б. ИВ., с ЕГН: **********, с адрес: гр. ., ул. „У.“ № . и В. С. М., с ЕГН:
**********, с адрес: с. К., общ. К., обл. П. ДА ЗАПЛАТЯТ на Българска академия на
науките, с ЕИК: ., с адрес: гр. София, ул. „.-ти ноември“ № 1 сума в размер на 727,00 лева
(седемстотин двадесет и седем лева), представляваща сторени от ответника деловодни
разноски.
Решението е постановено при участието на третите лица – помагачи на страната на
ответника - В. П. Т., ХР. ИВ. ИЛ. и ЕМ. Г. Н..
Решението може да бъде обжалвано пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Радомир: _______________________
12