РЕШЕНИЕ
№ 523
гр. Кюстендил, 15.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XI-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шести юли през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Елисавета Г. Деянчева
при участието на секретаря ЗОЯ ДР. ТРЕНЕВА
като разгледа докладваното от Елисавета Г. Деянчева Гражданско дело №
20221520100140 по описа за 2022 година
Предмет на делото е иск с правна квалификация чл. 59 от Закона за
задълженията и договорите (ЗЗД).
Производството е образувано по искова молба, депозирана от И.Ш. против С.В.
и И.В..
В исковата молба се сочи, че страните били наследници по закон на общия им
наследодател Е. Ш.. Ищцата била негова съпруга, а ответниците – негови деца от
първия му брак.
Твърди се, че Е. Ш. починал на 02.02.2021 г., за което бил съставен акт за смърт
№ ***** от същата дата. Ищцата, като негова съпруга, заплатила изцяло всички
разноски по погребението му, извършено на 03.02.2021 г. от ЕТ „Румен Харизанов –
Торпедо“, ЕИК: ********* и възлизащи на сума от 1735 лв., в т.ч. разноски за: престой
в болнична камера, изкопаване на гроб, транспортни услуги по превозване на тялото и
организация на погребението.
Отделно, ищцата сочи, че заплатила на ЕТ „Красимир Симов-Рилски“ разноски в
размер на 2770 лв. за направата на паметна плоча, модел „Гранит“, облицовка на гроба
и направата на пътеки около него.
Така, общият размер на направените от Ш. разходи се равнявал на 4505,00 лв.
Ответниците, като деца на наследодателя, притежавали по 1/8 ид.ч. от
наследственото му имущество, като носели и отговорност в същия размер за
направените и посочени по-горе разноски.
Твърди се, че заплащайки изцяло сочените разноски от страна на ищцата,
ответниците са се обогатили неоснователно чрез спестяване на разходи със сума от по
563,00 лв. за всеки, като със същата сума (или общо 1126 лв. за двамата) Ш. се е
1
обеднила. Това породило у нея интерес от водене на настоящото производство.
Ето защо се поддържа искане да бъде постановено съдебно решение, с което да
се осъдят С. Е. В., ЕГН: ********** и И. Е. В., ЕГН: **********, двамата с адрес за
призоваване: гр. *********, ул. „***********“, бл. **, вх. *, ет.*, ап. **, да заплатят на
И. С. Ш., ЕГН: **********, с адрес: гр. *********, ул. „*** ***********“ ***, вх. *,
ет.*, ап. **, всеки от тях сумата по 563,00 лв. (петстотин шестдесет и три лева), ведно
със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска до окончателното й
изплащане, с която сума ответниците са се обогатили за сметка на ищцата под формата
на спестени разходи за погребението на общия им наследодател Е. В. Ш., вкл. и за
направата на паметна плоча и оформяне на гробното място, която сума представлява
1/8 част за всеки от двамата ответници от общия размер на сторените разходи,
възлизащ на сумата от 4505,00 лв.
Претендират се и сторените съдебно деловодни разноски.
Обстоятелства, от които произтичат възраженията на ответника:
В срока по чл. 131 от ГПК ответната страна е депозирала писмен отговор.
Излага доводи за нередовност на исковата молба.
Сочи на недопустимост, а и неоснователност на заявената претенция. Липсвало в
закона регламентирано задължение за поемане на разходите за погребението на едно
лице.
Твърди се, че ищцата, поемайки разходите за погребението на общия на страните
наследодател, съзнателно е изпълнила един свой нравствен дълг, поради което и не
може да иска връщане на даденото.
Неоснователен бил и евентуално предявен иск с правно основание чл. 59 от
Закона за задълженията и договорите. На първо място, нямало данни ищцата да е
изпратила покана до ответниците. Отделно, не били налице елементите от фактическия
състав на сочената разпоредба. Ответниците не е имало как да се обогатят, чрез
спестяване на разходи, които поначало същите не дължат.
От друга страна, изградената паметна плоча била направена под формата на общ
паметник за Е. Ш. и С. Ш., за което ответната страна не била питана и не било взето
съгласието й. Нещо повече, ищцата не се допитала до тях и относно архитектурното
оформление на плочата, както и използваните луксозни материали за направата й.
Спори се по размера на претендираните разходи.
Представените фактури от ищцата не били надлежни писмени доказателства –
към едната липсвал касов бон, удостоверяващ извършено плащане, а другата била
изготвена 10 месеца след смъртта на наследодателя, което поставяло съмнение относно
обстоятелството, че същата е издадена единствено, за да послужи за нуждите на
настоящия процес. Фактурите не следвало да се приемат и поради това, че били
заверени от неизвестно по делото лице – арг. от чл. 183 от ГПК.
Предвид всичко изложено се иска да бъде отхвърлена претенцията в нейната
цялост като неоснователна.
Претендират се сторените в производството разноски.
В съдебно заседание както исковата молба, така и отговорът към нея се
поддържат.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
2
По делото не е спорно, че общият наследодател на страните Е. В. Ш. е починал
на 02.02.2021 г., като ищцата е негова преживяла съпруга, а ответниците негови син и
дъщеря – в т.см. приложеното Удостоверение за наследници № ******/2021 г. – на л. 4
от делото.
От приобщените фактури с № **********/2021 г. и №363/2021 г. се установява,
че ищцата е заплатила разходите за организиране на погребението на съпруга си, както
и тези за изработването на паметната плоча и изграждането на гроба му.
С декларация на едноличния търговец ЕТ „Румен Харизанов – Торпедо“, издал
фактура с № **********/2021 г., е установено, че той няма регистрация по ЗДДС.
Останалите доказателства по делото не променят крайните изводи на съда,
заради което не следва да се обсъждат подробно.
При така установените фактически обстоятелства по делото, съдът приема
от правна страна следното:
С нормата на чл. 59 от Закона за задълженията и договорите ЗЗД) законодателят
е предвидил, че всеки, който се е обогатил за сметка на другиго, дължи да му върне
онова, с което се е обогатил до размера на обедняването. Защита по този ред може да
търси всяко лице, ако няма друг иск, с който обеднелият може да се защити.
За основателността на претенцията е необходимо в условията на кумулативност
да са налице следните предпоставки: обедняване на ищеца, обогатяване на ответника -
под формата на реално увеличение на имуществото му или под формата на спестяване
на разходи, които нормално би направил, липса на правно основание за имущественото
разместване. Под "правно основание" се разбира правоотношението, от което
произтича правото да се иска получаването на съответната имуществена облага и
задължението тя да се престира – това може да бъде договор, административен акт,
самият закон, водене на чужда работа без поръчка и пр. Или правното основание като
предпоставка за неоснователното обогатяване е наличието на правно отношение, което
обосновава имущественото разместване. Несъществуването на такова отношение
между обогатилото се и обеднилото се лице означава, че обогатяването, респективно
обедняването е без правно основание. За разлика от специалните състави на чл. 55 от
ЗЗД, при които правното основание се търси в отношенията между лицето, което е
дало нещо и лицето, което го е получило, то при общия състав на неоснователното
обогатяване – чл. 59 от ЗЗД, основанието се търси в отношенията между обогатилото
се и обеднялото лице – спр. Решение № 114/68 год. І г. о. ВС.
По тази претенция в тежест на ищеца е да установи посочените елементите от
фактическия състав на сочената разпоредба, а ответникът следва да докаже
правоизключващите си, правопогасяващи и правоунищожаващи възражения.
При така разпределената доказателствена тежест са ангажирани доказателства,
чиито съвкупен анализ налага извод за неоснователност на иска.
Страните по делото са преживяла съпруга и деца на общия им наследодател Е. В.
Ш. Че разходите за погребението му, вкл. и за направата на паметна плоча и оформяне
на гробното място, в общ размер от 4505,00 лв., са поети от ищцата по делото не е
спорно, респ. обедняването с тази сума е факт.
Не бе установено обаче, че с тази сума ответниците са се обогатили за сметка на
ищцата.
В законодателството не бе установена норма, която да регламентира изрично в
чия тежест са разноските по повод смърт на близък. Съдебната практика приема, че
3
разходите за погребение не представляват пасив на наследството, за да се прецени на
плоскостта на наследственото правоприемство чия е имуществената тежест да поеме
този разход. Те представляват вземания, произтичащи от правоотношения извън
наследството, тъй като то се открива в момента на смъртта на наследодателя - така
Определение № 171 от 26.03.2009 г. по ч. гр. д. № 2105/2008 г., ІV гр. отд. на ВКС.
Освен това, погребалните и траурно-обредните услуги се извършват възмездно въз
основа на договор, като разноските се поемат от роднини, близки, колеги,
работодатели, държавни и общински органи в зависимост от взимоотношенията, които
починалото лице е поддържало приживе; конкретния случай, при който е настъпила
смъртта; заслугите на покойника; материалното положение на семейството му и пр.
Погребението на починалия и последващите дейности, свързани с почитане на
неговата памет, макар и свързани с материални разходи за лицата, които са приели да
ги изпълняват, нямат характер на правни задължения за тези лица. Лицето, което е
извършило тези разноски, ги върши в знак на уважение. Поемането на разноски за
погребение на родител също съставлява само морален дълг, тъй като не е налице
изрично предвидено в закон задължение за наследниците да ги заплащат.
При това и в контекста на ангажираните по делото доказателства, този съдебен
състав приема, че за ответниците, в качеството им на наследници на Е. Ш., не е
съществувало предвидено в закона задължение да заплатят разходите за погребение на
своя наследодател, както и за изработването на паметна плоча и оформянето на
гробното място, за да се извърши преценка, че изпълнението е извършено от ищцата
като незадължено лице. Единствено обичаят като източник на правото въвежда в дълг
на близките на починалото лице да го погребат в съответствие с религиозната му
принадлежност, показвайки по този начин обичта и уважението си към него. Това е
вътрешно осъзната и доброволна дейност от страна на близките на покойника. Ето
защо дори и да се приеме, че ответниците са реализирали облага от спестяване на
разходи по погребението на баща им, неизпълнението на моралното им задължение не
подлежи на санкция чрез принудително изпълнение по силата на съдебно решение. От
друга страна, обстоятелството, че ищцата има качеството на преживяла съпруга, дава
основание да се приеме, че тя също е престирала в изпълнение на свое нравствено
задължение, като в същото време доказателства за актива на наследството не са
ангажирани, за да се приеме, че разходите са сторени от нея лично, а не със средства на
самия наследодател например, респ. връзка между обогатяването и обедняването не се
установява със средствата на ГПК. От това следва, че неприложими по аналогия са
разпоредбите за наследяването, относно лицата, които са задължени да поемат тези
разноски, т.к. разходи като процесните, макар и свързани с материални разходи за
ответницата, както вече се посочи, нямат характер на правно задължение.
Нещо повече, с оглед разпоредбите на чл. 48 ЗН наследниците придобиват
наследството на своя наследодател не автоматически с откриването на наследството, а
с приемането му. Приемането съгласно чл. 49, ал. 1 ЗН става с изрично изявена воля за
приемане, като за целта наследникът направи съответно писмено заявление пред
районния съдия, в района на който е открито наследството, и така направеното
приемане се впише в особена за това книга. Наследникът може и да не изяви изрично
волята си за приемане на наследството по този ред. Той може да го приеме мълчаливо.
За да се счете, че наследникът е приел мълчаливо наследството, необходимо е той да
извърши действие, което несъмнено да предполага намерението му да приеме
наследството. Към момента на погребението все още не е налице приемане на
наследството и поемането на разноските за погребенията не съставляват фактически
4
действия, от които да се направи извода, че откритото наследство е прието с
конклудентни действия. Поради това не може да се приеме, че сумата от 1735 лв. –
разноски за погребение, следва да разпредели между страните по делото с оглед
наследствените им права.
В същото време досежно разноските за изработване на паметна плоча и
оформяването на гробното място с плочи е ангажирана фактура, придружена и с касов
бон, за платени 2770 лв. Не се спори, че паметната плоча е изработена за две лица – за
общият наследодател на страните и неговата майка. Именно заради това не може да се
приеме, че ответниците са се обогатили именно със съответната 1/8 ид.ч. от нея, в
качеството им наследници по закон на своя починал баща.
В контекста на изложеното несподелима би била и тезата, че разноските за
погребението на едно лице след смъртта му следва да се поемат от лицата, от които
починалото лице е имало право да получава издръжка приживе. Немислимо е
приложението аналогия на нормата на чл. 139 СК, т.к. право на издръжка има само
лице, което е нетрудоспособно и не може да се издържа от имуществото си, а в случая
данни, а и твърдения в тази насока няма.
А дори и да се приеме, че обогатяване, чрез спестяването на процесните разходи
за ответниците е налице, не се установява наличието на общ факт или обща група от
факти, от които да произтичат евентуално обедняването и обогатяването.
Вън от това, за да може задължението за заплащане на разноски за погребение да
породи действие спрямо кръга от призованите към наследяване лица, респективно –
лицата, които по закон дължат издръжка на съответно лице, волите на тези лица следва
да бъдат съгласувани с оглед на това какъв да бъде обемът на действията, свързани с
изпращане на едно лице в последния му земен път, респективно – какъв да бъде
размерът на разходите, които лицата, заети с изпълнение на това задължение, могат и
желаят да си позволят. Това е така, тъй като не съществува обективно установена
мярка за това колко и какви средства е нормално да бъдат използвани за посочените
цели. Още по-малко има обективно установена мярка в какъв ковчег да бъде положен
починалият, как да бъде оформен гробът му и т. н. Тук не са налични данни и подобно
съгласуване да е било извършено преди извършването на разходите.
В обобщение на изложеното настоящият съдебен състав приема, че не са налице
предпоставките на чл. 59, ал. 1 ЗЗД за уважаване на предявените искове за осъждането
на всеки от ответниците поотделно да заплати направени от ищцата разходи по повод
смъртта на наследодателя им, поради което същите следва да бъдат отхвърлени като
неоснователни.
По разноските:
С оглед изхода от спора и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК деловодни разноски
се следват само на ответните страни. Доказани са такива, сторени от ответницата С.В. в
размер на 210 лв. и те ще бъдат възложени в тежест на ищцата.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исковата претенция И. С. Ш., ЕГН: **********, с
адрес: гр. *********, ул. „*** ***********“ ***, вх. *, ет.*, ап. **, против С. Е. В.,
ЕГН: ********** и И. Е. В., ЕГН: **********, двамата с адрес: гр. *********, ул.
5
„**********“, бл. **, вх. *, ет.*, ап. **, за осъждането на всеки от ответниците да
заплати на ищцата сумата от по 563,00 лв. (петстотин шестдесет и три лева), ведно
със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска до окончателното й
изплащане, с която сума ответниците са се обогатили за сметка на ищцата под формата
на спестени разходи за погребението на общия им наследодател Е. В. Ш., вкл. и за
направата на паметна плоча и оформяне на гробното място, която сума представлява
1/8 част за всеки от двамата ответници от общия размер на сторените разходи,
възлизащ на сумата от 4505,00 лв., като неоснователна и недоказана.
ОСЪЖДА ИВ. СТ. Ш., ЕГН: **********, с адрес: гр. *********, ул. „***
***********“ ***, вх. *, ет.*, ап. **, ДА ЗАПЛАТИ на С. Е. В., ЕГН: **********, с
адрес: гр. *********, ул. „**********“, бл. **, вх. *, ет.*, ап. **, сумата в размер на
210,00 лв. (двеста и десет лева и нула стотинки), за сторените деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му
пред Окръжен съд – Кюстендил.
Препис от настоящия съдебен акт да се връчи на страните по делото, заедно със
съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________
6