Р Е Ш
Е Н И Е
София, 12.06.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 14-ти
въззивен състав в публичното
заседание на втори юни през две хиляди и двадесета година в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНДРЕЙ АНГЕЛОВ
ЧЛЕНОВЕ:
ЕМИЛ ДЕЧЕВ
мл. съдия ПАВЕЛ ПАНОВ
при секретаря Б. Гешева и с участието на прокурор Д. Хаджийски, като
разгледа докладваното от мл. съдия Панов в. н. о. х. д. № 797/2020год. и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.
С решение от 20.12.2019г. по Н.А.Х.Д.№
9367/2019г., СРС, НО, 109-ти с-в е признал Ц.Е.Г., роден на *** г. в гр.
Берковица, жив. гр. София, ж.к. „*******“, бл. *******, българин, български
гражданин, неосъждан, неженен, висше образование, трудово зает, ЕГН **********,
за виновен в това, че на 08.02.2019 г., около 07,50 ч., в гр. София, по
бул.„Цар Борис III” с посока на движение от бул.”Никола Петков” към с.Владая, в района на №
404, управлявал моторно превозно средство - товарен автомобил марка „Ивеко”,
модел “Дейли” с per. № *******, нарушил правилата за движение по пътищата,
визирани в чл. 16, ал. 1, т.2 от Закона за движение по пътищата: „На пътно
платно с двупосочно движение на водача на пътно превозно средство е забранено:
когато платното за движение има три пътни ленти - да навлиза и да се движи в
крайната лява лента;“, като навлязъл в лентата за насрещно движение срещу
движещ се по бул. „Цар Борис Ш”, лек автомобил марка „Сеат”, модел „Ибиза“ с
per. № *******, с водач Ц.Б.С.-Т., в резултат на което последвал удар между
двете моторни превозни средства, като по непредпазливост причинил на С.-Т.средна
телесна повреда по смисъла на чл. 129 ал. 2 от НК, изразяваща се в следните
травматични увреждания: счупване на 5 /пет/ ребра в дясно, довело до трайно
затруднение на движенията на снагата за срок повече от 30 дни - престъпление по
чл. 343, ал. 1, б.“Б“, пр. 2, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК.
На основание чл. 78а от НК СРС е освободил ОТ
НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ Ц.Е.Г. за извършеното престъпление по чл. 343, ал. 1,6.
„б“, пр. 2, във вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК, като му е наложил
административно наказание ГЛОБА в размер на 1000, 00 (хиляда) лева и на осн.
78а, ал. 4, във вр. с чл. 343г от НК му е наложил наказание ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО
НА УПРАВЛЕНИЕ НА МОТОРНО ПРЕВОЗНО СРЕДСТВО за срок от ОСЕМ МЕСЕЦА.
Срещу решението е постъпила въззивна жалба от Ц.Г.
чрез адв. В.С. от КАК, в която се
излагат доводи за неправилност на първоинстанционното решение с оглед твърдяна
явна несправедливост на наложеното наказание и в частност срокът на лишаването
на обвиняемия от право да управлява МПС. Счита, че не са преценени изяло всички
смекчаващи отговорността обстоятелства. Прави оплакване, че наказанието е
несъразмерно тежко. Моли съда да намали наказанието по отношението на
лишаването от правоуправление и да увеличи наказанието по отношение на
наложената глоба.
На СРП е редовно връчен препис от жалбата, като
становище в срок не е постъпило.
На основание чл. 327 от НПК въззивният
съд прецени, че вярното решаване на делото не налага събиране на гласни, писмени
или веществени доказателства и разпит на обвиняемия.
В съдебното заседание пред въззивния
съд адв. С. поддържа жалбата, не оспорва авторството на деянието, но моли да се
намали срокът на наказанието лишаване от правоуправление. Сочи, че доходите на
обвиняемия са свързани именно с управление на МПС.
Прокурорът от Софийска градска
прокуратура излага доводи за неоснователност на въззивната жалба. Пледира за
потвърждаване на първоинстанционното решение.
Софийският градски съд, като обсъди
доводите, описани в жалбата, както и тези изложени в съдебно заседание, и след
като в съответствие с чл. 314 НПК провери изцяло правилността на атакуваното решение,
намира, че същото следва да бъде изменено във връзка с определеното от
първоинстанционния съд наказание.
Първоинстанционното решение е
постановено при изяснена фактическа обстановка, която се установява от
събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, обсъдени
подробно и задълбочено в мотивите към решението. По делото са събрани в
необходимия обем и по съответния процесуален ред доказателства, нужни за
правилното решаване на делото. В хода на проведеното първоинстанционно разглеждане
на делото съдът е положил усилия за разкриване на обективната истина. След
извършен собствен анализ на доказателствената съвкупност, настоящият съдебен
състав установи следната фактическа обстановка, която не се различава
съществено от приетата от контролираната инстанция :
На
08.02.2019 г., около 07,50 ч., в гр. София, по бул. „Цар Борис III” с посока на
движение от бул. „Никола Петков” към с.Владая, в района на № 404 обвиняемият Г.
управлявал товарен автомобил марка „Ивеко”, модел „Дейли” с държавен контролен
номер *******. В този участък пътното платно на бул. „Цар Борис III” било
отворено за движение на пътни превозни средства в двете посоки, като в посоката
на движение на автомобила на обвиняемия имало две пътни ленти с широчина 3,70 м
всяка, а срещуположната пътна лента била една за насрещно движещите се пътни
превозни средства с ширина 4,20 м. Пътното платно било покрито с дребнозърнест
асфалт, без неравности и лек наклон изкачване по посока на движение на
автомобила на обвиняемия. Пътна маркировка била ясно изразена. При извършване
на движението с МПС в района на №404 по бул. „Цар Борис III” обвиняемият
нарушил правилата за движение по пътищата, визирани в чл. 16, ал. 1, т. 2 от
Закона за движение по пътищата, а именно: „На пътно платно с двупосочно
движение на водача на пътно превозно средство е забранено: когато платното за
движение има три пътни ленти - да навлиза и да се движи в крайната лява лента”
като навлязъл в лентата за насрещно движение срещу движещ се по бул. „Цар Борис
III” лек автомобил марка „Сеат”, модел „Ибиза” с per. № *******, управляван от Ц.Б.С.-Т..
Поради това последвал удар между двете моторни превозни средства, в следствие
на който обвиняемият по непредпазливост причинил на С.-Т.средна телесна повреда
по смисъла на чл. 129 ал. 2 от НК, изразяваща се в следните травматични увреждания:
счупване на 5 /пет/ ребра в дясно, довело до трайно затруднение на движенията
на снагата за срок повече от 30 дни. Вследствие на ПТП бил нанесени щети и
върху лек автомобил „Мерцедес“ С ********, както и контузия на гръдния кош и лявата подбедрица, хематом на подбедрицата,
контузия на лявата длан на управлявалия го водач - свидетелката М.. След удара пострадалата Т. била пренесена до
близката спирка от неустановен по делото мъж. На събралите се около пострадалата
обвиняемият обяснил, че автомобилът му бил поднесъл. Същият дал две шишета
вода, от които да пие пострадалата. Инцидентът бил забелязан от младши
автоконтрольор в ОПП-СДВР – свидетелят С.С., които заедно със своя колега – Ц.В.обезопасили
района и съобщили в дежурната част.
Описаната фактическа обстановка съдът
приема за установена, подобно на първоинстанционния, въз основа на събраните по
делото писмени и гласни доказателства, а именно: показанията на св. К.К.М., С.С.
С., Ц.Б.С.-Т., Протокол за оглед на местопроизшествие от 08.02.2019г. - л. 11,
скица - л. 12, фотоалбум - л. 13, съдебномедицинска експертиза - л. 30, л. 33,
автотехническа експертиза — л. 36, справка за съдимост — л. 51, намиращи се по
досъдебно производство №10 042/2019г. по опис на СРТП ОДП СДВР.
Събраните по делото доказателства са
обсъдени пълно и всеобхватно от първостепенния съд, същите са анализирани
правилно, поради което въззивният съд намери, че не следва да бъдат
преповтаряни. Обосновано районният съд е основал фактическите си изводи на
показанията на разпитаните свидетели и протокола от извършения оглед. Правилно
са кредитирани приложените по делото писмени доказателства и заключението на
изготвената експертиза, които допълват и подкрепят гласните доказателства и
изясняват в пълнота фактите по делото.
Показанията на свидетелите М., С. и Т.
са непротиворечиви и кореспондират с останалия събран по делото доказателствен
материал. От тях се установява механизмът на настъпване на ПТП, както и
поведението на участниците в него след инцидента. Настоящият състав ги
кредитира, като не намери основание да ги подложи на съмнение. Въззивният съд
не счита за нужно да ги подлага на подробен анализ, който е бил осъществен вече
от контролирания съд, съответно същите подкрепят направеното от страна на
обвиняемия признание, който не оспорва възприетата от СРП и съответно от СРС
фактическа обстановка. Единствено настоящият състав следва да посочи, че от
показанията на свидетелката М. се установява обстоятелството, че след инцидента
обвиняемият Г. е извадил от автомобила си две шишета с вода, от които
пострадалата е пила, факт който макар и установен от първоинстанционния съд, не
е намерил отражение в правните му изводи.
С оглед приетата по делото СМЕ на
пострадалата се установява, че са ѝ причинени следните травматични
увреждания: контузия на гръдния кош и корема, контузна рана в областта на
дясното коляно, счупвания на ребра вдясно от 5-то до 9-то, което е реализирало
медикобиологичния признак трайно затруднение движенията на снагата за срок
повече от 30 дни по смисъла на чл. 129, ал. 2 от НК.
От приетата СМЕ на свидетелката М. се
установява, че са ѝ причинени следните травматични увреждания:
контузия на гръдния кош и лявата подбедрица, хем атом на подбедрицата, контузия
на лявата длан. Травматичните увреждания в своята съвкупност са й причинили
временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
За изясняване на механизма на настъпване на ПТП е
назначена в хода на досъдебното производство САТЕ, според която мястото на
произшествието се намира на дължина на пътното платно на около 8 метра след
ориентира (левия край на пътното платно и първия ръб на масивна сграда на
№404), считано за посоката на движение на л. а. „Сеат”; по широчината на
пътното платно зона на около три метра в ляво от десния край на пътното платно,
считано за посоката на движение на л. а. „Сеат” /неговата лента за движение/;
товарният автомобил „Ивеко” се е движил със скорост от около 60 км/ч, а лекия
автомобил „Сеат” - 40 км/ч; опасната зона за спиране на л. а. „Сеат” в конкретната
пътна обстановка при скорост на движение 40 км/ч е около 25 метра; в момента, в
който водачката на л. а. „Сеат” е можела да възприеме навлизането на т. а.
„Ивеко” в лентата му от пътното платно, предната част на автомобила е отстояла
на около 7 метра от мястото на удара; при сравняване на опасната зона за
спиране на автомобил „Сеат” при скоростна движение 40 км/ч. - 25 метра с
определеното отстояние от мястото на удара за момента, в който водачката е
можела да възприеме навлизането на т.а. „Ивеко” в лентата му от пътното платно,
ударът е бил непредотвратим чрез аварийно спиране; от техническа гледна точка
причина за настъпване на пътно транспортното произшествие са субективните
действия на водача на товарния автомобил „Ивеко” с органите за управление,
довели до навлизане в насрещната част на пътното платно без да осигури
преминаването на л. а. „Сеат”.
Правилно контролираният съд е дал вяра на изготвените в
хода на досъдебното производство експертизи, Същите са обективни и обосновани,
отговарят на поставените задачи и съответно помагат за изясняването на
фактическата обстановка.
При анализа на материалите по делото
въззивният съд намира, че по несъмнен начин се доказва извършването на инкриминираното
деяние по начина, посочен от СРП, а също така и неговото авторство.
При изложените факти и
доказателствения анализ, на който те се основават, от правна страна районният
съд правилно е приел, че обвиняемият е осъществил състава на престъплението по чл. 343, ал. 1, б.“Б“, пр. 2, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК.
Очертаният от СРП предмет на доказване и
възприетата от въззивния съд фактическа обстановка, установяват наличието на
обективните и субективни признаци на престъплението и престъпното участие на обвиняемия
Г. в извършването му.
Въззивният
съд се солидаризира с изводите на първоинстанционния, че от обективна страна на
08.02.2019 г., около 07,50 ч., в гр. София, по бул.„Цар Борис Ш” с посока на
движение от бул."Никола Петков" към с.Владая в района на № 404, обвиняемият Г. е управлявал моторно превозно
средство - товарен автомобил марка „Ивеко”, модел „Дейли” с per. № ******* на
пътно платно с двупосочно движение, като навлязъл в лентата за насрещно
движение (крайната лява лента) срещу движещ се по бул. „Цар Борис III”, лек
автомобил марка „Сеат”, модел „Ибиза” с per. №** *****, с водач Ц.Б.С.-Т., в
резултат на което последвал удар между двете моторни превозни средства, като по
непредпазливост причинил на С.-Т.средна телесна повреда по смисъла на чл. 129
ал. 2 от НК, изразяваща се в следните травматични увреждания: счупване на 5
/пет/ ребра в дясно, довело до трайно затруднение на движенията на снагата за
срок повече от 30 дни. Доколкото наказателноправната норма е бланкетна, следва
да се уточни и обстоятелството, че обвиняемият е нарушил правилата за движение, регулирани от разпоредбата на
чл. 16, ал. 1, т.2 от Закона за движение по пътищата: „На пътно платно с
двупосочно движение на водача на пътно превозно средство е забранено: когато
платното за движение има три пътни ленти - да навлиза и да се движи в крайната
лява лента;”, което нарушение е в пряка и непосредствена причинно-следствена
връзка с настъпването на пътно транспортното произшествие. От доказателствата
по делото и приетото заключение се установява и че между полученото травматично
увреждане от пострадалата Т. и настъпилото пътно транспортно произшествие е
налице същата изискуема от закона връзка.
От субективна страна обвиняемият е действал с предвидената в чл.343 от НК форма на вина непредпазливост. Това е така, доколкото от субективна страна Г. не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е могъл и е бил длъжен да ги предвиди.
Във връзка с определеното от СРС наказание съдът
намира следното:
Правилно първоинстанционният съд е
счел, че са налице предпоставките на чл. 78а, ал. 1 НК за освобождаване на
обвиняемия Г. от наказателна отговорност. За извършеното от него престъпление
се предвижда наказание лишаване от свобода до три години или пробация, като обвиняемият
не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност към датата на
извършване на деянието. От престъплението не са причинени съставомерни
имуществени вреди.
В случая наложената глоба от страна контролирания
съд е в минимален размер, поради което в тази част от наказанието не може да
подлежи на преоценка и последваща индивидуализация в полза на обвиняемия. Следва
да се посочи, че е недопустимо исканото във въззивната жалба увеличаване на
наказанието глоба, доколкото макар и да изхожда от самия подсъдим, същото не
може да преодолее забраната за влошаване на процесуалното му положение,
визирана в чл.337, ал.2, т.1 от НПК, тъй като лимитативно е посочено, че това
може да стане само със съответен протест от прокурора или съответна жалба от
частния тъжител или от частния обвинител.
Във връзка с оплакванията във
въззивната жалба, касаещи с наложеното наказание лишаване от право на
управление на МПС съдът намира, че освобождаването от наказателна отговорност и
налагането само на административно наказание глоба би било неоснователно
премиране на обвиняемия. Лишаването му от право да управлява МПС според
настоящия състав е необходимо с оглед постигане на целите на чл.36 от НК,
съответно за осъществяване на генералната и специалната превенция. Лишаване от
право да се управлява МПС съгласно чл.78а, ал.4 от НК може да се наложи за срок
до три години, като в случая СРС е счел, че следва обвиняемият да бъде лишен от
това право за срок от 8 месеца.
Настоящият състав е на мнение, че
обществената опасност както на деянието, така и на самия деец не са толкова
завишени, че да налагат това ограничение да бъде с толкова продължителен срок.
Вярно е, че от произшествието са произтекли вреди, както на друго МПС, така и
лека телесна повреда на свидетелката М., но следва да се отчете и
обстоятелството, че обвиняемият е съдействал на органите, натоварени с контрол
на движението по пътищата, съответно дори има данни по делото, че е оказал
грижа за пострадалата, като ѝ е дал вода. Макар и последното да не е от
особена важност за подобряване на нейното състояние, следва да се има предвид,
че обективира желанието на обвиняемия да помогне на друг участник в ПТП, което
не може да не бъде отчетено при индивидуализацията на наказанието. Ето защо,
противно на приетото от СРС, подсъдимият е оказал някаква помощ на пострадалата,
съответно е положил грижи за нейното състояние доколкото му е позволявала
ситуацията и индивидуалните му възможности. Подсъдимият е с чисто съдебно
минало, признава вината си и изразява съжаление, което с оглед данните по
делото не може да се счете за формално. СРС правилно е отчел и трудовата
заетост като смекчаващо отговорността обстоятелство.
Самият факт, че се налага и
алтернативно предвидено в чл.78а, ал.4 от НК наказание е достатъчна по интензитет
наказателноправна санкция, чиито размер не е необходимо да е в толкова завишени
граници с оглед и обстоятелството, че обвиняемият осъществява трудовата си
дейност именно чрез използване на МПС. Ето защо съдът намира, че следва
лишаването от правоуправление да бъде намалено от 8 на 6 месеца, като по този
начин биха били постигнати целите, предвидени в чл.36 от НК.
С
оглед гореизложеното атакуваното решение следва да бъде изменено, като бъде
намален срокът на наложеното наказание лишаване от право на управление на МПС.
Така мотивиран и на основание чл. 337, ал.1, т.1,
вр. чл. 334, т. 3 от НПК Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ Решение от 20.12.2019г. по Н.А.Х.Д.№ 9367/2019г.,
СРС, НО, 109-ти с-в, като:
НАМАЛЯВА наложеното на осн. 78а, ал. 4, във вр. с чл. 343г
от НК наказание на обвиняемия Ц.Е.Г. лишаване от право на управление на моторно
превозно средство за срок от ОСЕМ МЕСЕЦА на ШЕСТ МЕСЕЦА.
ПОТВЪРЖДАВА Решение от 20.12.2019г. по Н.А.Х.Д.№ 9367/2019г.,
СРС, НО, 109-ти с-в в останалата част.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване
и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.