Решение по дело №394/2019 на Софийски окръжен съд

Р Е Ш Е Н И Е

Гр. С., 11.11.2019 год.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

            СОФИЙСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, втори състав, в открито съдебно заседание на девети октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ИРИНА СЛАВЧЕВА

                                                          ЧЛЕНОВЕ:  ИВАЙЛО ГЕОРГИЕВ

                                  ВАНЯ ИВАНОВА,

 

при участието на секретаря Цветанка Павлова, като разгледа докладваното от съдия Славчева гр. дело № 394/2019 год.  по описа на СОС, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

С решение № 47 от 28.02.2019 год. по гр.д. № 1507/2018 год. Б.ският районен съд е отхвърлил изцяло предявения иск с правно основание чл. 227, ал. 1, б. „в“ от ЗЗД от Б.В.Н. *** срещу Г.С.А. *** за отмяна на договор за дарение, сключен с нот. акт № 168, том I, дело № 148/14.08.2013 год. на нотариус рег. № 418 Таня  Ревова с район на действие РС-Б., с който на 14.08.2013 год. ищцата Б.Н. е дарила на ответника Г.А. – неин син, недвижим имот, представляващ апартамент с площ 79,90 кв.м., заедно с прилежащите му избено помещение № 13, както и 4,189% идеални части от общите части на сградата и същите части от правото на строеж върху имота, находящ се в гр. Б., имот с идентификатор 05815.302.826 с адрес гр. Б., ул. „П.“ № 10, сграда № 3, вх. Б, ап. 23, поради отказ на дарения да даде издръжка на ищцата-дарител, като неоснователен. С решението ищцата е осъдена да заплати на ответника сумата 600 лв. разноски.

Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от ищцата с твърдения, че същото е постановено в противоречие със събраните по делото доказателства и в нарушение на материалния закон. Моли съда да го отмени и вместо него да постанови друго, с което да уважи предявения иск.

Ответникът оспорва жалбата и моли съда да потвърди решението на районния съд.

Ищцата твърди в исковата молба, че с н.а. № 168, том I, рег. № 2135, дело № 148/14.08.2013 год. на нотариус с район на действие РС-Б. дарила на ответника – неин син, описания по-горе недвижим имот, като след извършване на дарението прехвърлителката продължила да живее в жилището, докато отношенията с ответника не се влошили и същата била изгонена от апартамента. В края на 2017 год. финансовото състояние на ищцата се влошило, като от друга страна с напредването на възрастта й се появили здравословни проблеми, налагащи ежемесечен прием на лекарства на значителна стойност. Поради липса на друго жилище твърди, че в момента живее под наем в с. Т., като заплаща месечен наем в размер на 150 лв., а получаваната от нея пенсия е в размер на 210,46 лв. През месец януари 2018 год. ищцата помолила ответника да й заплаща издръжка, с която да покрива елементарните си битови нужди. Независимо от това, че ответникът работи и живее в Германия и получава значителни доходи, същият отказал да даде издръжка на дарителката, като не я допускал да ползва и дареното му от нея жилище. Ищцата сочи, че е в състояние на трайно съществуващ недостиг от средства за издръжка, като нуждата е възникнала преди отправяне на поканата до дарения и продължава и понастоящем. Отказът на дарения да й предостави издръжката, от която се нуждае, представлява обществено укоримо поведение и проява на   непризнателност, тъй като същият има възможност да заплаща издръжка, без да накърнява своите нужди и недаването на издръжка  е неоправдано и застрашава живота и здравето на ищцата. Моли съда да отмени договора за дарение, сключен между страните, на основание чл. 227, ал. 1, б. „в“ от ЗЗД.

В отговора на исковата молба ответникът оспорва предявения иск. Сочи, че не е гонил ищцата от процесното жилище, като през периода от края на м. юли 2017 год. до 11.11.2017 год. ищцата била при него в Германия в град Ф.-Ш., където ответникът работи от 2014 год. Преди да отиде при сина си ищцата работила повече от 20 години в Република Гърция чак до края на 2016 год., откъдето освен българска пения получава и втора такава в размер на 200 евро. Същата никога не е имала нужда от издръжка, живяла  е и понастоящем живее охолно, като процесният недвижим имот е прехвърлила на сина си, а на дъщеря си дарила сумата 20 000 лв. за закупуване на жилище. От началото на 2017 год. ищцата заживяла при дъщеря си в с. Т., а през м. юли същата година отишла по свое желание при ответника в Германия, където той поел изцяло издръжката й. Тъй като не могла да свикне с чуждата обстановка, през м. ноември ищцата се върнала в Б., като преди да си тръгне ответникът й предоставил сумата 5000 евро, с които да се издържа. При пристигането си в страната ищцата му поискала още 20 000 евро, като го заплашила, че ако не й даде тази сума, ще заведе дело за отмяна на дарението. Не отговаря според ответника твърдението на ищцата, че заплаща месечен наем. Сочи, че същата живее безвъзмездно при своята дъщеря в с. Т., а представеният по делото договор за наем от 10.05.2018 год., сключен с нейния зет С. П. /съпруг на дъщеря й Б.Н./ е фиктивен. Оспорва също така да е бил канен от ищцата да й заплаща издръжка, като твърди още, че не е налице и нужда на последната от такава издръжка. Отношенията между страните се влошили, но това е породено от лични спорове, които нямат никаква връзка с нуждата на ищцата от издръжка. Моли съда да отхвърли предявения иск за отмяна на дарението.

След преценка на събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

С нот. акт № 168, том I, дело № 148/14.08.2013 год. на нотариус рег. № 418 Таня  Ревова с район на действие РС-Б. ищцата Б.Н. е дарила на ответника Г.А. описания по-горе недвижим имот.

С договор за наем от 10.05.2018 год. С.Н. П. е предоставил на ищцата Б.В. за временно и възмездно ползване стая от жилищна сграда с площ 20 кв.м. в с. Т. срещу месечен наем в размер на 150 лв. за срок от една година. Представени са и разписки от м. юни-август 2018 год., в които С. П. е удостоверил, че е получил от ищцата уговорения наем в размер на 150 лв. за всеки от месеците.

От представените по делото рецепти от 2018 год. се установява, че на ищцата са предписани медикаменти и витамини - изопринозин, центрум, беналгин и др.

Представена е нотариално заверена декларация от В. А. от 14.08.2013 год., с която същата декларира, че е получила от майка си Б.В.Н. като дарение сумата 20 000 лв. за закупуване и ремонт на апартамент в гр. Б., бул. „Б.“ № 9.

Видно от удостоверение от „ОББ“ АД от 02.11.2018 год., ищцата  е титуляр на сметка в банката, по която получава превод на пенсия от Social Security Organization, като за периода 01.11.2017 год. – 10.10.2018 год. преведените суми са в размер на около 130 евро средномесечно.

Според епикриза от м. януари 2018 год., издадена от УМБАЛ „Ц. Й.-ИСУЛ“, през същия месец ищцата претърпяла ПТП като пътник в автомобил и претърпяла счупване на ключицата и операция със закрито наместване на фрактура без вътрешна фиксация.

Видно от устните обяснения на ищцата в о.с.з. на 12.11.2018 год., същата получава 130 евро месечно пенсия от Гърция, от които банката удържа 10 евро; заплаща наем за ползване на стая в жилището на зет си в с. Т.; работи на 4 часа като общ работник по чистотата срещу трудово възнаграждение в размер на 320 лв. месечно. Принудила се да работи, тъй като не й стигали средствата. Имала малко спестени пари, но ги предоставила на дъщеря си след катастрофата, в която  и двете пострадали. Ищцата всеки месец тегли превежданите й суми като пенсия по банковата сметка в ОББ за всекидневни нужди и няма спестени средства.

Според показанията на св.  А. – сестра на ответника и дъщеря на ищцата, последната била принудена да замине за Германия през м. юли 2017 год., тъй като имала нужда от средства, а всички пари, които спестила от работата си в Гърция дала на сина си. Преди да замине за Германия, ищцата поискала издръжка от ответника. Когато заживяла там в едно жилище със сина си, между тях започнали конфликти, не получавала необходимите грижи и се наложило да поиска от дъщеря си 300 евро за храна. Ищцата се опитала да работи като разносвач на вестници, но се отказала, тъй като й било трудно предвид напредналата й възраст и незнанието на немски език. Върнала се в Б. със закупен от дъщеря й самолетен билет. Следващата година претърпяла катастрофа с управляван от свидетелката автомобил. След катастрофата здравословното й състояние се влошило, което наложило редица медицински прегледи поради уврежданията от претърпяното ПТП - счупена ключица, натъртени ребра и др., като и към настоящия момент се нуждае от рехабилитация. Ищцата поискала помощ от ответника, но последният отказал. Когато през 2018 год. ответникът се прибрал от Германия, сменил бравата на дарения му от ищцата апартамент, като вътре останали повечето й вещи /към този момент ищцата вече живеела в с. Т./, а на нея не бил предоставен достъп до това жилище. На запитванията защо е постъпил така ответникът отговорил, че е предупредил ищцата много преди това да изнесе вещите си. Ищцата живее под наем в стая в жилище, собственост на съпруга на свидетелката в едно домакинство с дъщеря си и зет си. Майка й започнала работа, тъй като изпитвала недостиг на средства. Работата като хигиенист в „К.“ на 4 часа се оказала много трудна, тъй като трябвало да управлява тежка машина, а ръката още я боляла след произшествието. Причината ищцата да се изнесе от жилището, което дарила на ответника, са предизвиканите от последния скандали и влошените лични отношения.

Съгласно показанията на св. С.– бивша съседка на ищцата в гр. Б., свидетелката работела по едно и също време с ищцата в Гърция, като двете си помагали при нужда. С.била свидетел как ответникът често звънял по телефона на майка си с искания да му изпрати пари. Ищцата работела на две места, за да може да се издържа  и да изпраща пари и на сина си. В началото на 2017 год. ищцата се прибрала в Б., като била в затруднено финансово положение. Обадила си на сина си, който от 4 години живеел в чужбина с молба да й помогне, при което се разбрали тя да отиде при него в Германия. Около две седмици след заминаването на ищцата двете със свидетелката се чули по телефона, при което Б. започнала да плаче и се оплакала, че синът й се държи зле с нея и непрекъснато вдига скандали. Дъщеря й изпратила 300 евро и й купила билет за връщане. Знае още, че ответникът сменил бравата в жилището в гр. Б.  и забранил достъпа на ищцата до него. Когато след катастрофата ищцата помолила ответника да й изпрати някакви средства, той се скарал с нея.

По делото е разпитана и свидетелката Г.– съпруга на ответника, която е омъжена за него от м. януари 2017 год. и двамата живеят постоянно в Германия, а дареният на Г. ***  е продаден на трети лица още преди подаване на исковата молба за отмяна на дарението. Според свидетелката ищцата отишла при сина си в Германия през 2017 год., за да работи. Двамата й намерили работа като куриер на вестници, но след три дни ищцата заявила, че това не е за нея и иска да се върне в Б.. В Германия ищцата живяла в жилището на сина си и съпругата му, които поели изцяло издръжката й, открили й банкова сметка ***, като не била лишена от нищо и отношенията с ответника били нормални. Пред свидетелката ищцата споделяла, че  иска да помага на дъщеря си, която издържа студент, както и че получава пенсии от Б. и Гърция и е добре. Свидетелката й предлагала дневни пари по време на престоя на ищцата в Гърция, но последната отказала с довода, че при нужда дъщеря й ще изпрати. Преди ищцата да си тръгне, ответникът й дал 5000 евро за издръжка в Б.. Ищцата се преместила да живее в с. Т. по свое желание, за да не е сама. Ищцата казала на сина си, че ще заведе дело, тъй като иска да си върне дареното му жилище и да помогне на дъщеря си. Поискала от Г. 40 000 лева с думите, че сестра му има нужда от пари за издръжка на сина си в С., а той се е уредил в Германия. Отношенията между страните се влошили след завръщането на ищцата в Б. през м. ноември 2017 год. Свидетелката и ответникът получават около 2000 евро на човек месечно в Германия.

Във въззивното производство са приети нови писмени доказателства – учредителен акт на „В. С.“ ЕООД от 09.01.2019 год. и заповед № 5300-036/27.09.2019 год. на управител на филиал на „К. Б.“ ЕООД, от които се установява, че в хода на производството по делото ищцата е учредила търговско дружество с основен предмет на дейност – услуги в сферата на почистването и консултантски услуги в областта на бизнеса и предприемачеството, както  и че същата е работила в „К. Б.“ ЕООД на длъжност „обслужващ магазин“ до 01.10.2019 год., когато трудовият договор е прекратен по подадено от нея заявление на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ – по взаимно съгласие.

При така установената фактическа обстановка съдът направи следните изводи от правна страна:

С договора за дарение дарителят отстъпва веднага и безвъзмездно нещо на дарения, който го приема /чл. 225, ал. 1 ЗЗД/. Дарението 

 

 

 

 е едностранен и безвъзмезден договор, по силата на който дарителят безвъзмездно и веднага отстъпва в собственост на дарения подареното, като със стойността на последното имуществото на дарителя се намалява, а това на дарения се увеличава. Дареният има моралното задължение за признателност към дарителя, което при определени обстоятелства се трансформира в правно такова за даване на издръжка. Видно от основанията за отмяна на дарението по чл. 227, ал. 1 ЗЗД, правото на дарителя да иска тази отмяна възниква, когато е налице обществено укоримо поведение от страна на дарения, което съставлява непризнателност - в различни форми и с различен интензитет, поради което 

 

 

 

 и самата отмяна на дарението е санкция за неизпълнение на моралното задължение на дарения за признателност към дарителя.

 

 

 

 

Съгласно разпоредбата на чл. 227, ал. 1, б. "в" ЗЗД дарението може да бъде отменено, когато дареният отказва да даде на дарителя издръжка, от която той се нуждае. Предпоставките, чиято кумулативна даденост съставлява основание за отмяна на дарението по този законов текст, са - трайната нужда от издръжка на дарителя; искане, отправено от него до дарения и отказът на последния да дава издръжка. В случай, че такава необходимост не възникне, или не бъде поискана издръжка, задължението на дарения към дарителя си остава морално и неизпълнението му не е скрепено със санкция.  

 

 

 

 

 

 

 

Недаването на издръжка трябва да се прояви в обществено укорима форма и поради това непризнателността да може да се оцени като драстична, за да се признае на дарителя правото да иска отмяна на дарението.

Установи се от събраните по делото доказателства, че ищцата – на 70 год. е пенсионер и получава месечна пения в размер на 210,46 лв. от НОИ и месечна пенсия в размер на 130 евро от Гърция /от края на 2016 год./, или общо около 465 лв. от пенсии. Същата до м. октомври 2019 год. работила на 4-часов работен ден срещу трудово възнаграждение в размер на 320 лв. месечно, като трудовият й договор е прекратен по взаимно съгласие. Според Постановление № 280 на МС от 8.12.2017 г., от  

 

 

 

1 януари 2018 г. размерът на линията на бедност за страната е 321 лв. По делото не се установи след дарението ищцата да е изпаднала в трайна нужда от издръжка. Не се доказа в резултат на претърпяното през 2018 год. ПТП ищцата да е получила трайно влошаване на здравословното състояние, което да изисква постоянно допълнителни средства за лечение, специални хранителни добавки или др. Установи се, че същата е получила счупване на ключицата, като лечението се е изразявало в носене на ортеза за период от 1 месец и прием на обезболяващи, като същата напълно се е възстановила и е започнала работа през м. септември 2018 год. Не се доказа от представените рецепти и др. медицински документи на същата да е предписана рехабилитация, да страда от заболявания и да се нуждае от допълнителни средства за лечение. При завръщането на ищцата в Б. в началото на 2017 год. ответникът вече живеел в Германия, като ищцата имала възможност да продължи да живее в дареното на сина й жилище, което било неин дом до заминаването й в Гърция, но същата предпочела да се премести да живее в с. Т. при дъщеря си и нейния съпруг, за да не е сама /св. Г./, поради което не може да се приеме, че същата е била в крайна нужда и в невъзможност да си намери жилище без заплащане на средства за това от собствения си месечен доход /процесното жилище е продадено от ответника на трето лице през м. юли 2018 год./. Освен това самата ищца в обясненията по реда на чл. 176 от ГПК заявява, че имала спестени средства от трудовия си стаж в Гърция, но ги предоставила на дъщеря си, за да я подпомогне финансово през 2018 год., като преди това също й дарила сумата 20 000 лв. за закупуване на апартамент /нотариално заверена декларация от В. А. от 14.08.2013 год./. От показанията на св. Г.– снаха на ищцата се установява още, че ищцата през 2018 год. поискала в телефонен разговор сумата от 40 000 лв. от сина си, но не за собствени нужди, а за да я даде на дъщеря си с оглед издръжка на нейния син като ученик в гр. С.. Доказа се също така от показанията на св. Г., че преди ищцата да си тръгне от Германия ответникът й предоставил сумата  5000 евро за издръжка в Б.. Според събраните във въззивното производство доказателства през 2019 год. ищцата е учредила търговско дружество с основен предмет на дейност – услуги в сферата на почистването и консултантски услуги, от които също е могла да реализира доходи.

С оглед това съдът намира, че по делото ищцата не проведе успешно пълно главно доказване на твърденията си, че изпитва трайно недостиг от парични средства за покриване на потребностите си от храна, облекло, консумативни разходи, лечение и др. с оглед получаваните от нея месечни доходи от пенсии и работа. Съдът споделя и препраща и към мотивите на районния съд в обжалваното решение за недоказаност на предявения иск за отмяна на дарението, на основание чл. 272 от ГПК.

Тъй като изводите на настоящата инстанция съвпадат изцяло с тези на районния съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

         

 

 

 

Воден от горното, Софийският окръжен съд

 

 

Р Е Ш И :

 

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 47 от 28.02.2019 год. по гр.д. № 1507/2018 год. на Б.ския районен съд.

Решението може да се обжалва в едномесечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБ.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                   ЧЛЕНОВЕ: 1. 

 

                                                                                         2.