Р
Е Ш Е Н И Е № 260427
Гр.Сливен, 27.07.2021г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Сливенски районен съд,гражданско отделение,
VІІ-ми състав, в публично съдебно заседание на шестнадесети юли, през две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Мария Каранашева
при
участието на секретаря Добринка Недкова
като
разгледа докладваното гр.д.№ 3721 по описа за 2020 г.,
на
Сливенски районен съд,
за
да се произнесе, взе предвид следното:
В исковата молба
ищеца твърди, че през март
Сочи, че една от първите стъпки е издаването на удостоверение от страна на
съответната община, в чийто район се намира имотът, дали за конкретния имот има
или не съставен акт за общинска собственост, но поради здравословни и семейни
причини нямал възможност да завърши инициираното производство, изразявайки се в
получаване на необходимото удостоверение. След отпадането на появилите се пред
него пречки направил справка в СГКК-Сливен, за да поднови стартираното
производство, от където с учудване установил, че е налице вписан АОС от
Твърди, че не е съгласен с така съставения АОС, тъй като счита, че имот с
идентификатор 67338.404.218 по КККР не е общинска собственост и няма каквото и
да било основание да се счита за такъв. Твърди, че още от преди идването на
демокрацията той се е грижил, обработвал и владял посочения имот, а след
Сочи, че не е налице нито фактическо, нито правно основание Общината да
актува владения от него имот като общински, като същевременно не е налице
законово основание за твърдението от страна на Община Сливен, обективирано в АОС, поради което и оспорва съставения акт
за общинска собственост.
Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по
отношение на Община - Сливен, че имот с
идентификатор 67338.404.218 по КККР, одобрени със Заповед №
РД-18-31/19.04.2006 г. на Изпълнителния директор на АК, находящ
се в м.“Среди дол“, гр. Сливен, с площ 942 кв.м., трайно предназначение на
територията - Урбанизирана, начин на трайно ползване - ниско застрояване( до
Съдът е квалифицирал така предявенияотрицателен
установителен иск за собственост, като такъв с правно
основание чл.124, ал.1 от ГПК вр.чл.108 от ЗС
Указано е на ищеца, че доказателствената
тежест по отношение на твърденията му, че се грижи, обработва и владее
посочения имот от 1985/1986 г. до настоящия момент, е негова.
В едномесечния срок за отговор, отговор
от ответника е постъпил.
В срока за отговор е
постъпил такъв от представител на ответника, в който счита, че предявеният иск
е недопустим и неоснователен.
Твърди, че иска е недопустим поради липса на правен интерес - не с налице обосноваване и
конкретизация на релевантно основание, обуславящо интерес от предявяване на
отрицателен установителен иск, тъй като всяка страна,
независимо от процесуалното си качество, следва да установи фактите и
обстоятелствата, на които основава своите искания или възражения. При
отрицателния установителен иск за собственост и други
вещни права ищецът доказва твърденията, с които обосновава правния си интерес.
Той следва да установи наличието на свое защитимо право, засегнато от правния
спор, като докаже фактите, от които то произтича. В противен случай, ищецът ще
бъде освободен от това да доказва каквото и да било претендирано
от него право върху вещта. Единствено ответникът ще е длъжен да доказва
съществуването на отричаното от ищеца право па собственост или друго вещно
право, докато ищецът ще се задоволи само с възраженията си, че такова право не
е възниквало или е било погасено. Ако по волята на ищеца началото на процеса
бъде поставено при условия, изискващи активност при доказването единствено от
страна на ответника по отрицателния установителен
иск, това би означавало да се защитава право, което изобщо може и да не
съществува. Ако ищецът не докаже твърденията, с които обосновава правния си
интерес, производството се прекратява.
Твърди, че въпросът за евентуалното наличие, респективно липсата на
самостоятелно право на ищеца е свързан е преценката на съда за правния интерес
от установяването, т.е. за допустимостта на иска като абсолютна процесуална
предпоставка за разглеждането му, но не е част от предмета на претенцията.
Несъмнено, ищецът би могъл да предяви съдебно своето право, ако иска да получи
защита чрез установяването му със сила на присъдено нещо, но тогава би се
стигнало до предявяване и на положителен установителен
иск, т.е. до обективно съединяване на искове. Наличието на правен интерес се
преценява конкретно, въз основа на обосновани твърдения, наведени в исковата
молба, като при оспорването им ищецът следва да докаже фактите, от които те
произтичат. Съдът е длъжен да провери допустимостта на иска още с предявяването
му и да следи за правния интерес при всяко положение на делото. Когато
констатира, че ищецът няма правен интерес, съдът прекратява производството по
делото, без да се произнася по основателността па претенцията - дали ответникът
притежава или не претендираното от него и отричано от
ищеца вещно право. /мотивите по т. 1 от TP № 8/12 г.,
постановено на 27.11.13 г. от ОСГТК па ВКС по т.д. № 8/12 г./ Съдът е длъжен да провери
допустимостта на иска още с предявяването му и да следи за правния интерес при
всяко положение на делото.
Счита, че в конкретния случай предявеният отрицателен установителен
иск е недопустим поради липса на правен интерес.
Счита също, че искът е неоснователен, тъй като не отговаря на
действителността, че ищеца е собственик на процесния имот, с оглед разпоредбата
на чл. 25, ал. 1 от ЗСПЗЗ земеделската земя, която не принадлежи на граждани,
юридически лица или държаната, е общинска собственост. По силата на закона и
метода на изключването се приема, че когато няма друг собственик на имота,
собственик е общината. При тази законова редакции, общината се счита за собственик
на така изброените земи по силата на самия закон.
Сочи, че след проверка по чл. 25 от ЗСПЗЗ проведена на 29.05.2015 год. и
проверка проведена на 19.05.2016 год. е издаден Акт №3509/ 08.09.2016 год. за
частна общинска собственост за процесния имот, тъй като не е установено земята
да принадлежи на граждани, юридически лица или държавата, то тя следва да се
приеме за общинска.
Сочи също, че разпоредбата на чл. 25, ал. 1 от ЗСПЗЗ е твърде ясна и не се
нуждае от коментар и тълкуване. Според нея "Земеделската земя, която не
принадлежи на граждани, юридически лица или държавата, е общинска
собственост." Това предполага, че правото на общинска собственост възниква
ех iege и не се налага чрез документи, в това число актове за
собственост, да се доказва, а достатъчно
е само да е установено, че не се легитимират като носители на това право някои
от кръга на посочените лица. /Решение № 5687 от 06.06.2007
г. на ВАС по адм. д. № 1675/2007 г., докладчик
съдията Цветана Сурлекова/
Счита, че описаните в исковата молба обстоятелства, на които се базират
претенциите на ищеца, не отговарят на действителното положение и на
фактическата обстановка по делото. Оспорва твърдението на ищеца, че е
собственик на имота.
Прави възражение, че ищеца никога не е бил собственик на недвижимия имот.
Моли съда да постанови решение, с което да
отхвърли изцяло предявения иск.
С определението по чл. 140 от ГПК съдът е
квалифицирал предявеният иск като отрицателен установителен
иск за признаване спрямо ищеца, че Община Сливен не е собственик на процесния
имот.
Съдът квалифицира така предявеният иск като
отрицателен установителен иск за собственост с правно
основание чл. 124 ал. 1 от ГПК, вр. чл. 108 от ЗС.
В съдебно заседание на 19.05.2021 г. ищеца, чрез
адвокат пълномощника си заявява, че ползва имота от 1985/1986 г. В същото
съдебно заседание е указано на ищеца, че доказателствената
тежест по отношение на твърденията му, че се грижи, обработва и владее
посочения имот от 1985/1986 г., до настоящия момент е негова.
В съдебно заседание, процесуалния представител на
ищеца адв. Събинска, моли да бъде уважен предявения
отрицателен установителен иск за собственост и да бъдат
присъдени на доверителя й направените по делото разноски.Подробни съображения
излага в писмена защита
В съдебно
заседание ответникът Община Сливен, чрез адв.Димов моли да бъде отхвърлен предявения
отрицателен установителен иск за собственост, като
неоснователен и недоказан и да бъдат присъдени на доверителя му направените по
делото разноски.Подробни съображения излага в писмена защита.
Съдът като взе предвид становището на страните и
събраните по делото писмени и гласни доказателства приема за установено от
фактическа страна следното:
От скица на поземлени имот с идентификатор №
67338.404.218, издадена на 6.03.2013 г. се установява, че адреса на имота е гр.
Сливен, м. Средидол. Площта на недвижимия имот е 942
кв.м., трайно предназначение на територията урбанизирана, начин на трайно
ползване – ниско застрояване до 10 м., предходен идентификатор няма, номер по
предходен план 2811273, данни за собственици няма.
От удостоверение № 41 от 4.03.2015 г. издадено от
областния управител на област Сливен се установява, че за поземлен имот с
идентификатор № 67338.404.218 няма
съставен акт за държавна собственост.
От удостоверение за данъчна оценка от 5.02.2015 г. се
установява, че данъчната оценка за недвижим имот с идентификатор №
67338.404.218 възлиза на 9 763.60 лева.
От разписен лист за Сливен, към плана за 1989 г. се
установява, че за имот № 1278 овощна градина няма извършвано никакво вписване
на собственици.
С констативен протокол от 29.05.2015 г. на общинска
администрация е констанирано че поземлен имот с
идентификатор № 67338.404.218 в гр.
Сливен, местността Среди дол, с площ от 942 кв.м. е установено, че общината ги
владее необезпокоявано, не са застроени, не се обработват, нямат подобрения –
плодни дръвчета и са самозалесени с треви и храсти.
С констативен протокол от 19.05.2016 г. на общинска
администрация е констанирано че поземлен имот с
идентификатор № 67338.404.218 в гр.
Сливен, местността Среди дол, с площ от 942 кв.м. е установено, че общината ги
владее необезпокоявано, не са застроени, не се обработват, нямат подобрения –
плодни дръвчета и са самозалесени с треви и храсти.
На 27.10.2016 г. е съставен акт за частна общинска
собственост по отношение на имот с идентификатор № 67338.404.218 с площ от 942
кв.м., номер по плана на новообразуваните имоти № 67338.404.218 на м. Среди
дол, одобрен със заповед № РД-01-00011/8.01.2002 г. на областен управител на област
Сливен, като номер по предходен план е посочено 2811273, като номер на
новообразуваните имоти с идентификатор № 67338.281.1273. Като основание за
придобиване на правото на собственост е посочено чл.56, ал.1, чл.2,ал.1,т.7 от ЗОС и решение № 41 от 29.02.2000 г. на
Общински съвет Сливен.
От показанията на свидетеля Влахова се установява, че Влахова
се установява, че знае че имота който обработва ищеца е от старческия дом
нагоре към кендаровата чешма след което има един
завой където се завива вдясно и се върви докато свърши пътя. От показанията й е
видно, че ищеца е започнал да обработва имота преди 32 години, но в последствие
му отрязали оградата и след това се разболял и не е обработвал имота около
10-15 години. От показанията й се установява, че свидетелката не е ходила в
имота около 20 години и когато ищеца е започнал да обработва имота преди около
30 години е имало кайсия, ябълка, черница, череши. От показанията й е видно,ч е
ищеца й е споделял, че в имота понастоящем има круша, ябълка, дюля, черница и
череши.
От показанията на свидетеля К. се установява, че
мястото, където обработва ищеца е по пътя за Кендаловата
чешма, като чешмата се пада вдясно а за мястото се продължава нагоре и след
това се хваща левия път. От показанията му е видно, че през 2004/2005 г. в
имота е имало овощни дръвчета кайсия и
череши. От показанията му се установява,че ищецът се е грижил за имота от 80-те
-90-те години. От показанията му е
видно, че ищеца не е обработвал имота в периода от 1994/1995 г. до около 2004
г.
От показанията на свид. С. се установява, че на два
пъти са ходили на оглед на имота, като първия път е било през 2015 г., а
вторият път е било през 2016 г. От показанията й е видно, че имота е бил
необработваем, обрасъл с трева без никакви насаждения и ако е имало насаждения
те са били по ниски от тревата и не е имало как да се видят.
От показанията на свид. М. се установява, че за имота
са правени на два пъти проверки, съответно през 2015 и 2016 г., не са
констатирани насаждения в имота нито ограда и съответно са съставени протоколи.
От показанията на свидетеля Г. се установява, че са
ходили на обстоятелствената проверка за този имот и съответно са направили
проверки на още няколко имота. От показанията му е видно,че в имота не е имало
ограда, нито овошки. Имота е бил затревен, тревата е била около 40 см. От
показанията му е видно, че за процесния имот и другите имоти са съставяни на
два пъти констативни протоколи през 2015 и 2016 г.
От назначената и изпълнена съдебно техническа
експертиза се установява, че няма вписани данни за собственост на процесния
недвижим имот и няма промяна на границите на имота. Площта на имота е неизменно
942 кв.м. и няма промени в имотните му граници. В заключението на вещото лице е
посочено, че по кадастрален план на вилна зона Изток гр. Сливен от 1989 г.
имота е овощна градина, по плана на новообразуваните имоти в м. Среди дол, на
селищно образувание Изгрев в землище на гр. Сливен от 2002 г., трайното
предназначение та територията е урбанизирана, а начина на трайно ползване
овощни насаждения не терасирани, по КККР на гр. Сливен от2006 г. трайното
предназначение на територията е урбанизирана, а начина на трайно ползване е
ниско застрояване. В заключението вещото лице е посочило, че до 29.02.2000 г
територията на процесния имот е била земя за земеделско ползване и с решение на
общински съвет Сливен от 29.02.2000 г. е одобрен околовръстен полигон за
създаване на селищни образувания на земите по параграф 4 в землището на гр.
Сливен , както следва: селищно
образувание Изгрев, селищно образувание Селището, селищно образувание Кироолу, с което територията на процесния имот става
урбанизирана. В заключението на вещото лице е отбелязано, че по действащата ККР
на гр. Сливен относно собствеността на поземлени имоти граничещи с процесния
поземлен имот са направени следните записвания: ПИ № 67338.404.217 частна
собственост Георги Господинов Митев и Мария Стоянова Митева, ПИ № 67338.404.191
частна собственост Маргарита Василева Владова и Андон Василев Андонов, ПИ №
67338.404.219 частна собственост Симо Т. Стрясков и
Иванка Тодорова Василева. От заключението на вещото лице се установява, че в
отдел Държавен архив Сливен към Дирекция Държавен регионален архив Бургас, не
са намерени данни за поземлените имоти, намиращи се в м. Среди дол /Орта синур/ земл.
на гр. Сливен в която територия попада процесния имот, да са включвани блокове
за колективно ползване ТКЗС, ДЗС, АПК или друга селскостопанска организация. В
Община Сливен няма данни за отчуждаване или отнемане на процесния имот. В ОС
Земеделие – Сливен няма данни да е провеждана процедура по възстановяване на
собствеността на процесния имот по ЗСПЗЗ. В заключението си вещото лице е
посочило, че фактическото състояние на ПИ с идентификатор № 67338.404.218 към
момента на изготвяне на експертизата представлява празно незастроено място, без
захранване с вода и ел. енергия. По предвидената по плана за регулация на улици
на поземлени имоти за обществени мероприятия и устройствени
зони, одобрен с решение от 22.12.2005 г. на общински съвет Сливен улица разделя
имота на две части. Северната е оградена с ограда от стомано
бетонови колове и бодлива тел. Оградената част е почистена от храсти и треви-
окосена, а в северната част има овощни дървета от различни видове – три броя
орехи,три броя бадеми, три броя сливи, четири броя круши, 1 брой лещник, 1 брой ябълка и 1 брой кайсия. Вещото лице е
отразило, че овощните дръвчета са млади с поддържащи дървени колчета в
сравнително добро състояние и не са в период на плододаване.
Предполагаемата и възможна възраст на овошките вещото лице определило между две
и четири години с оглед обстоятелството, че терена в района е скатен, скалист, а обработваемия почвен слой е неплодороден
и слабо продуктивен. Посочено е, че останалата част от имота не е оградена и не
се стопанисва а южно от пътя мястото е пустеещо и неизползваемо. В заключението
си вещото лице е посочило,ч е по кадастрален план от 1989 г. предназначението на имота е овощна градина,
по плана на новообразуваните имоти от 2002 г. трайното предназначение на
територията е урбанизирана, както и по КККР 2006 г.
Съдът кредитира изцяло заключението на вещото лице
като обективно, безпристрастно и компетентно изпълнено.
При така установената фактическа обстановка,съдът
прави следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:
По допустимостта на предявения отрицателен установителен иск за признаване на установено, спрямо ищеца,
че Община Сливен не е собственик на процесния недвижим имот - съдът приема, че
е налице правен интерес от предявяването на иска, доколкото ищеца твърди, че
недвижимия имот, който владее е актуван от ответника като частна общинска
собственост.
По предявените отрицателен установителен
иск за собственост с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 108 ЗС, а именно: да бъде признато за установено
спрямо ответника, че процесния недвижим имот не е собственост на Община Сливен, съдът приема,
че предявения иск е неоснователни. Безспорно се установи в производството По
представените от ответникът два не се доказа по принципа на прякото, главно и
пълно доказване, че имотите са придобити от Община Сливен.В акта за частна
общинска собственост е посочено конкретното придобивно
основание, т.е че Община Сливен е
придобила правото на собственост върху процесния недвижим имот на основание чл.
56,ал.1 и чл. 56 ал. 2 от ЗОС. В чл. 56, ал. 1 от ЗОС сочи, че за общинските имоти се съставят
актове за общинска собственост по образци, утвърдени от министъра на
регионалното развитие и
благоустройството и министъра на правосъдието.Разпоредбата на чл. 56, ал.2
от ЗОС гласи, че за временните постройки, улиците, площадите, общинските пътища
и други линейни обекти на техническата инфраструктура не се съставят актове за
общинска собственост, освен ако в специален закон е предвидено друго.В
разпоредбата на чл.2,ал.1т.1 от ЗОС е предвидено, че общинска собственост са
имотите и вещите, определени със закон, а в чл.2,ал.1,т.7 от ЗОС е предвидено,
че общинска собственост са имотите и вещите, придобити от общината чрез правна
сделка, по давност или по друг начин определен от закон. Не се доказа по
никакъв начин от ищеца явното му непрекъснато и необезпокоявано владение върху
процесния недвижим имот от 1985/86 г. до настоящия момент, напротив от
свидетелите ангажирани от ищеца се установи, че ищецът е обработвал процесния
недвижими имот за периода от 1985 до 1995/96 г. и преди няколко години, като
датите се разминават е започнал да го обработва отново. От назначената и
изпълнена съдебно техническа експертиза се установи, от извършения оглед на
имота от вещото лице че в имота има засадени овошки, чиято възраст е 2 до 4
години, т.е. в имота няма засадени овошки в период на плододаване.
Твърдението на ищеца, че по отношение на него е изтекла придобивна
давност остана недоказано в настоящото производство. Въпреки изричното
уточняване в открито съдебно заседание и твърденията, че ищеца е владял имота
от 1985/1986 г. до настоящия момент не се доказа явно, необезпокоявано и
непрекъснато владение от страна на ищеца. Споменаването , че в имота в
детството на свидетеля К., че е имало овошки не доказва засаждането, периода на
отглеждането им, периода на плододаването и докога
ищеца е продължил да владее имота. Противоречие за твърдението, че ищеца е
владял необезпокоявано е налице и в самата искова молба, в която ищецът
заявява, че е спрял да полага грижи за имота поради здравословни проблеми. От
представените по делото писмени документи от ищеца се установява, че
стартираната процедура за снабдяване на ищеца с констативен нотариален акт е
била през 2015 г., когато е съставен и първия констативен акт от Община Сливен,
че имота не е стопанисван. Самата проверка на трите недвижими имота, един от
които е процесния е започнала във връзка с искането на ищеца за извършване на
обстоятелствена проверка за недвижимия имот. Съгласно разпоредбата на чл. 25,
ал. 1 от ЗСПЗЗ земеделска земя, която не принадлежи на граждани, юридически
лица или държавата е общинска. С процесната
разпоредба е въведена обурима призумпция,
но в настоящото производство тази призумпция не беше
оборена. От назначената и изпълнена съдебно техническа експертиза се установи,
че за процесния недвижим имот няма извършвани никакви вписвания по отношение
собствеността му, имота не е отчуждаван, не е внасян в ТКЗС, ДЗС, АПК или друго
държавно образувание. Не се доказа в производството и имота да е заявяван за
възстановяване по реда на ЗСПЗЗ чл. 11, ал. 2. Единственото , което се доказа в
производството е че след прекъсването на владението на ищеца през 1995/1996 г.
в северната част на имота към момента на изготвяне на експертизата – 2021 г. е
имало засадени овощни дръвчета на възраст между две до четири години, т.е. проццесните овошки
са засадени след изготвянето на двата констативни протокола и акта за частна
общинска собственост. С оглед изложеното предявеният иск ще следва да бъде
отхвърлен като неоснователен и недоказан
На основание чл. 78, ал.3 от ГПК ще следва да бъде
осъден ищеца да заплати на ответника направените по делото разноски в размер на
600 лв.
Така мотивиран,съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ
иска за признаване за установено по
отношение на К.Т.К., ЕГН **********,***, Булстат *********, гр.Сливен, бул.Цар
Освободител №1, не е собственик на поземлен имот с идентификатор № 67338.404.217,
вписан в кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. Сливен с площ от 942 кв. м. с трайно
предназначение на територията, урбанизирана, начин на трайно ползване ниско
застрояване, като номер по предходен план е посочено 2811273, като
неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА К.Т.К., ЕГН **********,*** на основание чл.78, ал.1 от ГПК ДА ЗАПЛАТИ на Община Сливен, Булстат *********, гр.Сливен, бул.Цар
Освободител №1 направените по делото разноски в размер на 600 лв. , съразмерно
на отхвърлената част от иска.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от
връчването му на страните с въззивна жалба пред СлОС.
На основание чл.115,ал.2 от ЗС дава шестмесечен срок
от влизането на решението в сила за отбелязването му в Служба вписвания при
СлРС.
Препис от решението да се връчи на страните!
РАЙОНЕН СЪДИЯ: