№ 349
гр. Пловдив, 19.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Надежда Ив. Желязкова
Каличкова
Членове:Славейка Ат. Костадинова
Красимира Д. Ванчева
при участието на секретаря Цветелина Юр. Диминова
като разгледа докладваното от Красимира Д. Ванчева Въззивно търговско
дело № 20235001000451 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.258 от ГПК във вр. с чл.621 от ТЗ и чл.613а,ал.1 от
ТЗ.
С решение №281 от 28.06.2023 г.,постановено по т.д.№139/2023 г. По
описа на Окръжен съд-Пловдив,XIX-ти състав,е отхвърлена молбата по
чл.625 от ТЗ на “К.Б.”ООД-с.В.,община К.,област П.,с ЕИК .... за обявяване на
дружеството в неплатежоспособност,определяне на начална дата за
това,откриване на производство по несъстоятелност за
дружеството,прекратяване на дейността му,налагане на общ запор и възбрана
върху имуществото на дружеството,назначаване на временен синдик и
свикване на първо събрание на кредиторите,евентуално-постановяване на
решение по чл.632 от ТЗ при недостатъчност на имуществото за покриване на
началните разноски на несъстоятелността.
Със същото решение е осъдено дружеството-молител “К.Б.”ООД-
с.В.,община К.,област П.,с ЕИК .... да заплати на ПОС държавна такса за
производството от 250 лв. И 5 лв. Държавна такса за служебно издаване на
изпълнителен лист при липса на доброволно изпълнение.
Срещу горното решение на ОС-Пловдив е подадена въззивна жалба от
молителя в първоинстанционното производство-“К.Б.”ООД-с.В.,община
К.,област П.,с ЕИК ....,чрез управителя му К. К. К..Жалбата е бланкетна,като е
1
изложено в нея единствено,че обжалваното решение е неправилно и
незаконосъобразно и е поискано отмяната му като такова.
Пловдивският апелативен съд,като се запозна с акта,предмет на
обжалване,както и с наведените от жалбоподателя оплаквания,а със и със
събраните по делото доказателства,намира за установено следното:
Въззивната жалба е процесуално допустима,тъй като е подадена от лице
/в случая-търговско дружество/,имащо правен интерес да обжалва
конкретното първоинстанционно решение с оглед поставения с него краен
резултат и при подаването на жалбата е спазен предвиденият в закона
срок.Освен това,факта,че жалбата е бланкетна,не я прави недопустима и/или
нередовна и в тази връзка въззивният съд споделя наложеното в съдебната
практика становище,че една бланкетна въззивна жалба е редовна и
допустима.Предвид изложеното процесната жалба подлежи на разглеждане и
преценка по същество.
По съществото на жалбата:
Първоинстанционното производство е образувано по молба с правно
основание чл.625 от ТЗ,подадена от “К.Б.”ООД-с.В.,община К.,област П.,с
ЕИК ....,подадена чрез управителя на дружеството К. К. К.,за откриване на
производство по несъстоятелност спрямо дружеството-молител поради
неплатежоспособността му по смисъла на чл.608 от ТЗ.В тази насока са в
молбата са изложени твърдения,че дружеството-търговец съгласно чл.1 от
ТЗ,е развивало своята търговска дейност в областта на текстилната
промишленост,но от средата на 2019 г. Работата му е започнала да намалява и
постепенно са се натрупали задължения към фиска за данъци и
осигуровки,както и към частноправни кредитори.Посочено е,че задълженията
към фиска са на стойност от 2 500 000 лв.,а към дружеството “Ф.Б.”ООД с
ЕИК .... молителят има изискуемо парично задължение в размер на 5 456
765,70 лв. съгласно споразумение от 10.01.2022 г. или сумарно вземанията на
публични и частноправни кредитори възлизат на сумата от 7 956 765,70
лв.Заявено е още,че дружеството притежава капитал от 549600 лв.,който се
явява крайно недостатъчен за покриване на задълженията му и че е формиран
от непарична вноска-недвижимост,която вече е отчуждена в рамките на
изпълнително производство.Посочено е още,че дружеството-молител няма
дейност и затрудненията му не са кратковременни,нито пък могат в
перспектива да бъдат преодолени,като липсва обективна възможност
дружеството да привлече активи,с които да удовлетвори кредиторите
си.Твърди се наред с това,че дружеството-молител не притежава дълготрайни
материални активи,няма земи и сгради,както и машини и съоръжения,а като
цяло не притежава и краткотрайни активи.В обобщение е заявено,че
дружеството не притежава никакви активи и че недвижимите му имоти са
били изцяло отчуждани от публичен и частен съдебен изпълнител.
Въз основа на горните твърдения е поискано постановяване на решение
съгласно чл.630,ал.1 от ТЗ,с което да бъде обявена неплатежоспособността на
“К.Б.”ООД,да се определи началната й дата,да бъде открито производство по
несъстоятелност на дружеството,да се постанови прекратяване на дейността
2
на дружеството,да се назначи временен синдик,да бъде постановена обща
възбрана и запор върху цялото имущество на длъжника,да се определи дата за
провеждане на първото събрание на кредиторите и в условие на евентуалност-
в случай,че наличното имуществото е недостатъчно за покриване на
началните разноски-да се постанови решение съгласно чл.632 от ТЗ.
С обжалваното решение №281 от 28.06.2023 г.,постановено по т.д.
№139/2023 г. по описа на ОС-Пловдив,XIX-ти състав,горната молба по чл.625
от ТЗ е приета за недоказана и е отхвърлена като такава.Решението е
правилно.Към молбата си дружеството-молител е представило изискващия се
от разпоредбата на чл.628,ал.1,т.2 от ТЗ опис и оценка на активите и пасивите
към датата на подаването на молбата пред съда и в него е отразено,че
дружеството не притежава активи,а пасивите му са задължения към трети
лица,като общата им оценка възлиза на 7 956 765,70 лв. и включва парично
задължение към кредитора “Ф.Б.”ООД с ЕИК .... в размер на 5 456 765,70
лв.,както и парично задължение към НАП в размер на 2 500 000 лв.Същите
двама кредитори са посочени и като единствените кредитори на дружеството
молител в приложения към молбата списък на кредиторите,изискващ се от
разпоредбата на чл.628,ал.1,т.3 от ТЗ.От друга страна обаче,от служебно
изисканите от първоинстанционния съд справки за установяване на
имущественото състояние на дружеството-молител става ясно,че същото
притежава активи и към момента на издаване на съответната справка,датата
на всяка от които следва като дата тази на подаване на процесната молба по
чл.625 от ТЗ.Така от справката,изготвена на 17.03.2023 г. и постъпила в съда с
писмо вх.№9562 от 23.03.2023 г. на ОД на МВР-П.,Отдел “Охранителна
полиция”,сектор “Пътна полиция”,става видно,че към момента на издаването
й дружеството-молител “К.Б.”ООД с ЕИК .... е собственик на два леки
автомобила,ремарке за лек автомобил и ремарке за товарен автомобил.Тези
движими вещи,както правилно е констатирано в първоинстанционното
решение,не са посочени в описа на активите и пасивите към молбата по
чл.625 от ТЗ и не са отразени в представените счетоводни баланси към
31.12.2022 г. и към 28.02.2023 г.Наред с това,от приложената към
първоинстанционното дело справка на Агенция по вписванията-Имотен
регистър,касаеща вписванията, отбелязванията и заличаванията в същия
регистър за “К.Б.”ООД за периода 01.01.1991 г.-13.03.2023 г.,става видно,че
дружеството и към последната дата притежава недвижими имоти,придобити
от него преди това,без да има вписвания за последващото им
отчуждаване,респ. прехвърляне на трети лица.Тези данни са в противоречие с
изложените в молбата по чл.625 от ТЗ твърдения,а и с приложения към нея
опис на активи и пасиви,където е отразено,че дружеството молител не
притежава никакви активи.
Освен горното,от приложените към първоинстанционното дело
справки,издадени от ЧСИ С.Г. с рег.№....,ЧСИ С.Х. с рег.№.... и ЧСИ П. Н. с
рег.№.... става видно,че по описа на тези частни съдебни изпълнители има
образувани срещу “К.Б.”ООД изпълнителни дела,предмет на изпълнение по
които са и вземания на други кредитори,които не са посочени в представения
с молбата по чл.625 от ТЗ списък на кредиторите,нито пък вземанията им са
3
посочени от молителя като вид,размер и обезпечения.Същевременно от
издадените от горните ЧСИ справки,както и от справката с изх.
№0959/16.03.2023 г. за образувани срещу дружеството изпълнителни
дела,издадена от Камарата на ЧСИ,е видно,че всички изпълнителни дела,по
които взискатели са непосочени от молителя негови кредитори,са все още
висящи и затова не може да се приеме,че вземанията на тези кредитори са
удовлетворени и че по този начин същите кредитори са загубили това си
качество спрямо настоящото дружество-длъжник,съответно на което да се
приеме,че дружеството с основание не ги е включило в изготвения от него и
приложен към процесната молба списък на кредиторите.
И на следващо място,според служебно изисканата и предоставена по
т.д.№139/2023 г. По описа на ОС-Пловдив информация от Централния
регистър на особените залози /ЦРОЗ/,дружеството-молител има сключен
договор за залог на мошини и съоръжения в полза на “М.К.Б. Ю.”АД-гр.С. със
списък на същите и срок на действие на залога до 28.01.2026 г.,без обаче в
представените на съда баланси да фигурират машини и съоръжения като
активи на дружеството.
В обобщение,предвид горните противоречия в данните,изложени от
молителя относно неговите активи,пасиви и кредитори,с данните в това
отношение,събрани служебно в първоинстанционното производство,се налага
направения и в първоинстанционното решение извод,че молителят не е
добросъвестен и има невярно посочване на данни в представените от него
опис на активи и пасиви,баланса към 28.02.2023 г.,списък на
кредиторите.Неверните и непълни счетоводни данни на молителя,както
правилно е прието от първоинстанционния съд и се споделя от настоящия
състав,обосновават извода,че търговските книги на молителя не са водени
редовно и не може да им се даде вяра.Наред с това,молителят не е внесъл
определения депозит за допуснатата по първоинстанционното дело съдебно-
счетоводна експертиза,поради което такава не е и изслушана и затова остава
неустановено посредством проверката на вещо лице-специалист какви данни
има в счетоводството на дружеството-молител относно записванията за
активите,пасивите и кредиторите на дружеството-молител.Остават
неустановени поради тази причина и коефициентите за обща,бърза,незабавна
и абсолютна ликвидност на предприятието на дружеството-молител,както и
коефициентите за платежоспособност,финансова автономност и
задлъжнялост,даващи в най-голяма степен информация за финансовото
състояние на молителя и за способността му с наличните активи да изплати
задълженията си.Съдът не би могъл сам да извърши изчисленията на тези
коефициенти,тъй като не разполага със специални знания в тази посока,а и не
би могъл да се базира на предоставените от молителя данни за активите и
пасивите му,както и за кредиторите му поради констатираната
недостоверност на тези данни.Отчитайки тази
недостоверност,обстоятелството,че дружеството-молител не развива
търговска дейност от 2018 г. не е достатъчно само по себе си да обоснове
извод за наличие на предпоставките по чл.608 от ТЗ в конкретния случай.
Предвид всички изложени по-горе съображения се налага крайния
4
извод,че процесната молба по чл.625 от ТЗ остава недоказана,съответно и
неоснователна и правилно е отхвърлена като такава с обжалваното
решение.Ето защо подадената жалба срещу това решение е неоснователна и
като такава не следва да се уважава,а атакуваното с нея решение на ОС-
Пловдив следва да се потвърди като правилно.
Мотивиран от горното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №281 от 28.06.2023 г.,постановено по т.д.
№139/2023 г. По описа на Окръжен съд-Пловдив,XIX-ти състав.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от връчването му на молителя-жалбоподател.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5