Решение по дело №4873/2020 на Районен съд - Бургас

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 260159

гр.Бургас, 22.02.2021г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, 20-ти наказателен състав, в публично заседание на пети февруари две хиляди двадесет и първа година в състав:

                                                                     

                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: Станимира Иванова

 

 при участието на секретаря Гергана Стефанова, като разгледа НАХД № 4873 по описа на БРС за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано е по жалба на А.Г.К. с ЕГН:********** срещу Наказателно постановление №НП-2689/05.10.2020 г., издадено от Заместник кмета на Община Бургас, с което на осн. чл. 53, във връзка с чл. 27 от Закона за административните нарушения и наказания и на чл. 189, ал.12 и чл. 188 във вр. чл. 183, ал.4, т.8 от ЗДвП, за извършено нарушение на чл.188, ал.1, вр. с чл. 98, ал.1, т.6 от Закона за движението по пътищата й е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 50 лева.

В жалбата се навеждат доводи за допуснати процесуални нарушения, както и за неправилност и необоснованост на атакуваното наказателно постановление, поради което се моли за отмяната му.

В провелото се пред настоящата съдебна инстанция заседание жалбоподателката се представлява от адв.Петров, който поддържа жалбата по доводите, изложени в нея. Депозира писмени бележки, в които навежда същите възражения и отново моли за отмяна на атакувания акт. Моли за присъждане ни на разноски, за което представя списък на разноските.

Административнонаказващият орган, който е редовно призован за съдебно заседание, се представлява от юрисконсулт Н.. Последната излага доводи за правилност и законосъобразност  на атакуваното наказателно постановление, поради което моли за потвърждението му. Претендира разноски.

Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл.59, ал.2 от ЗАНН (видно от известието за доставяне на л.9 – НП е връчено на жалбоподателя на 06.11.2020г., а жалбата е депозирана на 13.11.2020г.). Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна, като съдът, след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол, намира за установено следното:

На 28.09.2020 г. в 15:55 часа, в гр.Бургас е била извършена проверка, описана в протокол от същата дата, съставен от П.Ф.П.. В хода на същата било установено, че МПС с рег.№ ***, марка „Мерцедес“, цвят тъмно сив металик, лична собственост на нарушителката, било паркирано в зоната на кръстовището, образувано от улиците „Васил Левски“ и „Шейново“. На място нямало водач. Автомобилът бил репатриран, като за действията бил съставен протокол (л.12).

На същия ден – 28.09.2020 г., на жалбоподателката бил съставен акт за установяване на административно нарушение № 0099794 за това, че на 28.09.2020 г. извършила нарушение на чл.188, ал.1, вр. с чл.98, ал. 1, т. 6 от ЗДвП. Актосъставителят посочил, че при проверка, описана в протокол от П.Ф.П., било установено, че МПС с рег.№***, марка „Мерцедес“, цвят тъмно сив металик, лична собственост на водача, било паркирано в зоната на кръстовището, образувано от улиците „Васил Левски“ и „Шеново“. Актът бил съставен в присъствие на жалбоподателката и подписан от нея. В него собственоръчно написала, че не е съгласна с установеното нарушение, но отказала да попълни декларация по чл.188 от ЗДвП, като е посочено и в самия АУАН, че при покана, К. не е предоставила данни на лице, което е управлявало МПС. АУАН бил съставен от Е.А.П., заемаща длъжност Главен специалист в Дирекция „УКОРС“ в присъствието на един свидетел.

Сезиран с преписката, АНО приел, че горното деяние осъществява състава на нарушението на чл. 188, ал.1, вр. с чл.98, ал.2, т.4 от ЗДвП, поради което на осн. чл. 53, във връзка с чл. 27 от Закона за административните нарушения и наказания и на чл. 189, ал.12 и чл. 188 във вр. чл. 183, ал.4, т.8 от ЗДвП на жалбоподателката било наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 50 лева.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства, обективирани в гласните и в писмените доказателствени средства, които са непротиворечиви и допълващи се. По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените факти.

 При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
             Съдът намира, че при съставяне на АУАН и при издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. АУАН и НП са издадени от компетентни органи, съдържат всички изискуеми от ЗАНН реквизити - описано е нарушението и обстоятелствата, при които то е извършено, посочена е нарушената законова разпоредба и нормата, въз основа на която е определена санкцията.

Действително, както в АУАН, така и в НП, е посочено, че е нарушена разпоредбата на чл.98, ал.1, т.6 от ЗДвП, във връзка с чл.188, ал.1 от ЗДвП. Съдът намира обаче, че правата на жалбоподателката не са били нарушени и същата е разбрала какво точно нарушение се твърди да е извършила в качеството й на водач на собствения й лек автомобил. От събраните в хода на производството доказателства се установява съставомерността на констатираното нарушение, а от друга страна жалбоподателят не оспорва неговото извършване. Основното възражение на К. се изразява в това, че при издаване на наказателното постановление неправилно е определен извършителят на нарушението, като същото е вменено на нея самата в качеството й на собственик на репатрирания автомобил. С нормата на чл. 98, ал. 1, т. 5 от ЗДвП е установена забрана за престой и паркиране на пешеходни или велосипедни пътеки и на разстояние, по-малко от 5 метра преди тях. Съгласно нормата на чл. 188, ал. 1 от ЗДвП отговорни за нарушението са собственикът или този, на когото е предоставено моторното превозно средство. В случай, че не бъдат представени данни за лицето, което е извършило нарушението, се наказва собственикът на автомобила. В настоящия случай К. не е представила доказателства, подкрепящи твърдението, че не тя е паркирала автомобила на установеното място. От друга страна, в хода на съдебното дирене, актосъставителят е дал показания, съгласно които при изготвяне на АУАН въпреки, че е била попитана, жалбоподателката не е посочила лице, различно от собственика на автомобила, което да паркирало МПС. Предвид изложеното съдът намира направените от нея възражения, че не тя е извършител на нарушението, както и че не са представени доказателства в тази насока, за неоснователни.
            Настоящият състав намира за неоснователно и твърдението на жалбоподателя за допуснато съществено нарушение при съставянето на АУАН, тъй като бил съставен в присъствието само на един свидетел, на когото не пил посочен ЕГН. В случая, видно от съдържанието на издаденото НП, извършеното административно нарушение е установено от актосъставителя при проверка по документи, като настоящият съдебен състав намира, че АУАН е съставен при спазване изискванията на чл. 40, чл. 42 и чл. 43 от ЗАНН. В подкрепа на това твърдение следва да се посочи, че не представлява съществено нарушение на процесуалните правила обстоятелството, че АУАН е съставен в присъствието само на един свидетел, тъй като систематичното тълкуване на разпоредбите на чл. 40, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН, както и на нормата на чл. 43, ал. 1 от ЗАНН налага извода, че изискването акта да е съставен в присъствието на двама свидетели, е предвидено единствено за хипотезата, в която липсват свидетели, присъствали при извършване или установяване на нарушението или е невъзможно акта да бъде съставен в тяхно присъствие. Единствено в тази хипотеза ЗАНН въвежда изискването акта да е съставен в присъствието на „двама други свидетели“. В останалите случаи акта следва да се състави в присъствието на лицата, присъствали при извършване или установяване на нарушението, като е достатъчно да бъде подписан от съставителя и един от посочените в него свидетели /чл. 43, ал. 1 от ЗАНН/. От фактите по делото, безспорно се констатира, че нарушението е установено по документи /протокол от 28.09.2020 г – л.12/, следователно свидетелят на АУАН е свидетел на установяване на нарушението, като датата на установяване съвпада с датата на съставяне на акта – 28.09.2020 г.
           Спазени са всички срокове по чл. 34 от ЗАНН за съставяне на АУАН и издаване на НП. В случая не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателката не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на административнонаказателното производство против него.

С нормата на чл. 98, ал. 1, т. 6 от ЗДвП е установена забрана за паркиране на кръстовище и на разстояние по-малко от 5 метра от него. Видно от събрания по делото доказателствен материал - показанията на разпитаните свидетели, както и от приложените в преписката фотоснимки, собствения на жалбоподателката автомобил е бил паркиран от нея в нарушение на тази забрана - в зоната на кръстовището на ул. „Шейново“ и ул. „Васил Левски“. В този смисъл са и данните от приложения протокол от 28.09.2020 г. /л. 12/, съставен от св.П.. Като съставен от длъжностно лице в кръга на компетентността му, протоколът съставлява официален удостоверителен документ и се ползва както с формална доказателствена сила (удостоверява спрямо всички с обвързваща доказателствена сила извършването на обективираното изявление, посочените дата и място на издаване, и неговото авторство), така и с материална доказателствена сила (обвързва съда да приеме, че посочените факти са се осъществили от външна страна така, както е посочено в него). Същият не е оспорен в съдебното производство по надлежния процесуален ред. Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. От това следва, че тежестта за опровергаване на фактите обективирани в АУАН и НП е на санкционираното лице, като това не е сторено. С оглед на всичко изложеното, настоящият съдебен състав намира за установено по несъмнен начин да е извършено процесното административно нарушение от жалбоподателката К..

При определяне размера на наказанието, наказващия орган се е съобразил с разпоредбата на чл. 27 от ЗАНН. Извършеното от жалбоподателката деяние е съставомерно по нормата на чл. 98, ал.1, т.6 от ЗДвП и е основание за реализирането на административнонаказателната му отговорност по санкционната норма на чл. 183, ал.4, т.8 от ЗДвП. Последната предвижда наказание „Глоба“ от 50 лв. Наложеното на жалбоподателката наказание, е определено правилно по вида си, съобразно приложимият санкционен състав, индивидуализирано в размера, който е фиксиран в разпоредбата. Така проведената индивидуализация, според съда е изцяло съобразена с разпоредбата на чл. 27, ал.2 от ЗАНН, доколкото АНО е отчел всички релевантни за отговорността обстоятелства. С така определената по вид и размер административна санкция ще бъдат постигнати целите на административното наказание, предвидени в разпоредбата на чл.12 от ЗАНН.
          В случая не са налице предпоставките за приложение на чл. 28 от ЗАНН, тъй като фактическите обстоятелства, свързани с настоящия случай, не указват на маловажност по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, като се касае за важни задължения на водачите на МПС, при неизпълнение на които водят до затрудняване движението на останалите водачи на МПС и дори могат да съставляват причина за настъпване на ПТП. За да е налице „маловажен случай“ на административно нарушение, то следва извършеното нарушение с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства да представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид. Съдът намира, че в хода на производството не се изтъкнаха основателни доводи и не се ангажираха доказателства, които да сочат на по-ниска степен на обществена опасност на извършеното нарушение в сравнение с обикновените случаи.
            С оглед на всичко гореизложено, обжалваното НП се явява законосъобразно, а наложената с него санкция съответна на тежестта на конкретните нарушения, поради което същото следва да бъде потвърдено.
            В конкретния случай АНО е бил защитаван от юрисконсулт, като до приключване на разглеждането на делото е депозирано искане за присъждане на възнаграждение. Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 5 от ЗАНН в полза на юридически лица се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ, който от своя страна препраща към чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ, съгласно който възнаграждението е в размер от 80 до 120 лева. Предвид правната сложност и извършените действия, съдът счита, че справедлив размер на конкретното възнаграждение се явява 80 лева.

Така мотивиран, на основание чл. 63, ал. 1, предл. 1 от ЗАНН, Бургаският районен съд

 

Р  Е  Ш  И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №НП-2689/05.10.2020 г., издадено от Заместник кмета на Община Бургас, с което на осн. чл. 53, във връзка с чл. 27 от Закона за административните нарушения и наказания и на чл. 189, ал.12 и чл. 188 във вр. чл. 183, ал.4, т.8 от ЗДвП, за извършено нарушение на чл.188, ал.1, вр. с чл. 98, ал.1, т.6 от Закона за движението по пътищата на А.Г.К. с ЕГН:********** е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 50 лева.

ОСЪЖДА, на основание чл. 63, ал. 5 от ЗАНН, А.Г.К. с ЕГН:********** *** сумата в размер на 80 /осемдесет/ лева, представляваща сторени в производството разноски.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

 

                                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

Вярно с оригинала: Г.Ст.