Р Е Ш Е Н И Е
№ 148
гр. Велико
Търново, 5.10.2022г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен
съд – Велико Търново, касационен състав в публично заседание на шестнадесети
септември две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОНСТАНТИН
КАЛЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА КОСТОВА ЕВТИМ
БАНЕВ
при
секретаря Светлозара Фъртунска и в
присъствието на прокурора от Великотърновска окръжна прокуратура Светлана
Иванова, разгледа докладваното от съдия Костова КНАХД 10155/2022г. , и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. с
чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Делото
е образувано по касационна жалба на Р.П.П. чрез адв. С.И.
от ВТАК ,гр. Г. Оряховица , ул.“Г. Бенковски“№5, ет. 2 против Решение № 172/21.4.2022г. постановено
по НАХД 1185/21г. по описа на Районен съд Велико Търново, с което е потвърден
като законосъобразен . Електронен фиш Серия К № 4375005, издаден от ОД на МВР
В. Търново, с който на касатора за извършено нарушение на чл. 21,ал.1 от ЗДвП и
на основание чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 1 т.4 от ЗДвП е наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на 400 лева.
В касационната жалба се релевират
оплаквания за неправилност на съдебното решение поради нарушение на закона и на
процесуалните правила – касационно основание по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1
и т.2 от НПК, приложим в производството
по силата на препращащата разпоредба на чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН. Съдът е
допуснал съществено нарушение на чл. 107, ал2 от НПК, приложим във вр. с чл. 84
от ЗАНН, тъй като не е изяснил обективно и безпристрастно фактическата
обстановка по спора, чрез надлежно приобщаване на допустимите и относими
доказателства. Съдът не е отчел факта, че касаторът е посочил като водач на МПС
към момента на нарушението покойния си .,
за което е подал молба за анулиране на електронния фиш, по която е постановен
отказ от 27.7.2022г., с мотив, че към молбата не е представено СУМПС на водача.
Поради мъката му и незнанието на закона същият е допуснал този пропуск, който е
бил отстранен в хода на съдебното производство пред РС. Моли съда да отмени
обжалваното решение , както и потвърдения с него електронен фиш.
В съдебно заседание, касаторът – редовно
призован, не се явява и не се представлява.
Ответникът по касационната жалба,
Областна дирекция на МВР – Велико Търново, редовно призован, не изпраща
представител в съдебно заседание, не заема становище по жалбата.
Представителят на Окръжна прокуратура –
Велико Търново, заема становище за неоснователност на касационната жалба. ВТРС
правилно е изяснил фактическата обстановка и постановеният от него акт не
страда от пороци вкл. Материална незаконосъобразност. Предлага жалбата да бъде
отхвърлена.
Съдът, след като се запозна с подадената
касационна жалба, представените по делото доказателства и извърши проверка на
обжалваното съдебно решение, прие за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по
чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК и
отговаря на изискванията на чл. 212 и чл. 213 от същия кодекс, приложими по
силата на чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН. Като такава същата е процесуално
допустима за разглеждане в настоящото производство. Разгледана по същество
жалбата е неоснователна.
При извършената на основание чл. 218,
ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН проверка, съдът не установи
наличието на пороци, засягащи валидността и допустимостта на обжалвания съдебен
акт.
Предмет на настоящото дело е Решение № 172/21.4.2022г. постановено по НАХД 1185/21г. по
описа на Районен съд Велико Търново, с което е потвърден като законосъобразен .
Електронен фиш Серия К № 4375005, издаден от ОД на МВР В. Търново, с който на
касатора за извършено нарушение на чл. 21,ал.1 от ЗДвП и на основание чл. 189,
ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 1 т.4 от ЗДвП е наложено административно наказание
„Глоба“ в размер на 400 лева.
За да постанови този резултат ВТРС е установил следната фактическа обстановка:
на 9.1.2021г. в 14:11 часа общ. В. Търново, с . Въглевци на път IІ-55, км. 18+052 в
посока В. Търново при ограничение на скоростта от 50 км. / ч МПС Ситроен
Берлинго ФГ вид товарен с рег. № ....се е движил със скорост от 83 км/ ч, която
е установена от АТСС ARH CAM и приспаднат толеранс от 3 км/ ч или
установено превишение на скоростта от 33 км/ ч. . След проверка в системата на
КАТ досежно собствеността върху МПС е установено, че касаторът е собственик на
МПС. За посоченото нарушение е изготвен
снимков материал, приложен като веществено доказателство по делото, който е бил
прегледан от ответника и е издаден процесния пред ВТРС електронен фиш на
касатора. ВТРС е приел с оглед представените в административната преписка писмени
доказателства, че мобилната видео-
радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения е одобрен тип ,
вписан под №17.09.5126 в публичния регистър към БИМ на одобрените за използване
типове средства за измерване със срок на валидност.7.09.2027г.. От приложения
по делото препис от протокол за проверка №75-С-ИСИС /23.10.2020г. съдът е установил, че мобилната видео- радарна система за наблюдение отговаря
на метрологичните изисквания. Освен това по делото е представен и Протокол за
използване на МВРС стр.14 от въззивното дело, надлежно оформен, от което съдът
е направил извод, че са спазени изискванията на Наредба №8121з-532 от
12.05.2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически
средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, обн.ДВ,
бр.36 от 19.05.2015г. (Наредбата),
Касаторът в указания от АО срок е подал
декларация, че МПС е управлявано от .а му, като към нея не е представено СУМПС
на последния, поради което органът е отказал да обезсили издадения ЕФ, за което
е уведомен касатора с писмо от 27.7.2021г. В срок срещу ЕФ е подадена въззивна
жалба до ВТРС. В хода на съдебното следствие от касатора е представена препис-
извлечение от акт за смърт на Р.Р.- . на касатора, от който се установява, че
същият е починал на 26.1.2021г, както и копие на неговото СУМПС и контролен талон.
Съдът е установил от приетото като
доказателство по делото предложение рег.№ 366р-2687/8.2.2016г. от Началник
сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР до Директор на ОД на МВР и от данните на
интернет страницата на МВР, общодостъпна,
че мястото е било предварително посочено като такова за контрол на
скоростта със стационарно видео- радарна система, по реда предвиден от
Наредбата.
При така установеното от фактическа
страна, съдът е направил извод за неоснователност на жалбата по следните
съображения : Съдът не е констатирал нарушение на установеното в ЗДвП
производство по издаване на ЕФ, същият отговаря на изискванията на чл. 189, ал.
4 от ЗДвП, тъй като има нормативно установените реквизити. Намерил е, че с
оглед приобщеното веществено доказателство, доказателствата за използване на
АТС и за неговата изправност, нарушението е доказано. От приобщения видео- клип
съдът е установил, че на посоченото място от пътя няма друго движещо се МПС. Приел е за неоснователно направеното
възражение за приложение на чл. 189, ал. 5 от ЗДвП , доколкото касаторът не е
оборил презумпцията, предвидена в закона, че МПС се управлява към момента на
нарушението от неговия собственик. Въпреки, че същият е подал декларацията по
този текст, същият не е приложил към нея СУМПС на сочения в нея водач, като е
тълкувал закона и е приел, че представянето на същото е от съществено значение,
тъй като презюмира съгласие на титуляра на СУМПС. Намерил е за ирелевантни
причините за пропуска на касатор, доколкото е налице правен принцип, че
незнанието на закона никого не оправдава. С оглед на гореизложеното съдът е
намерил, че посоченото в ЕФ нарушение е безспорно доказано, правилно АНО е
приложил материалния закон като е наложил наказание в предвидения в санкционната норма размер,
като правилно я е посочил, както и нарушената материална такава.
Така постановеното решение е правилно.
Касационната жалба, с оплакванията, така както са формулирани в нея, е
неоснователна. Следва да се отбележи, че всички оплаквания са били изложени и
пред въззивния съд, който ги е обсъдил подробно и настоящата инстанция изцяло
го споделя.
Настоящата инстанция не споделя доводите
на касатора, че е налице съществено процесуално нарушение от страна на съда- на
нормата на чл. 105, чл. 107, ал.2, 3 и 5 и чл.114 от НПК приложими по силата на
чл. 84 от ЗАНН. Съдът е изяснил делото от фактическа страна, събрал е целият
необходим доказателствен материал, обсъдил е всички доказателства в тяхната
съвкупност и поотделно.
Съгласно приложимата към датата на нарушението редакция на чл.189, ал.4 от ЗДвП (ДВ бр.19 от 2015г.), при нарушение, установено и заснето с автоматизирано
техническо средство или система, в отсъствието на контролен орган и на нарушител
се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за
съответното нарушение. Електронният фиш съдържа данни за териториалната
структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е
установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на
нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика,
на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението,
нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на
доброволното й заплащане. Образецът на електронния фиш се утвърждава от
министъра на вътрешните работи“.
В § 6, т.65 (нова – ДВ бр.19 от 2015г.) от ДР на ЗДвП се определя, че
„Автоматизирани технически средства и системи” са уреди за контрол, работещи
самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за
измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие
или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни – прикрепени
към земята и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни – прикрепени
към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи
нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на
работния процес.
На основание чл.165, ал.3 от ЗДвП от Министъра на вътрешните работи е
издадена Наредба №8121з-532 от 12.05.2015г. за условията и реда за използване
на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение по пътищата, обн.ДВ, бр.36 от 19.05.2015г. (Наредбата), с която се
уреждат условията и редът за използване на автоматизирани технически средства и
системи (АТСС) за контрол на правилата за движение по пътищата. В чл.2 от
Наредбата се прави разграничение между стационарни и мобилни АТСС, като чл.3 от
същата гласи, че за установените от АТСС нарушения на правилата за движение по
пътищата се издават електронни фишове чрез използване на автоматизирана
информационна система.
В следствие анализа на
посочените нормативни разпоредби се налага извода, че към настоящия момент
нарушенията на правилата за движение по пътищата могат да се установяват и
санкционират чрез издаване на електронен фиш не само при използване на
стационарни АТСС, а и посредством мобилни автоматизирани технически средства и
системи за контрол. Нормативно регламентираните изисквания относно въвеждането
в експлоатация, реда за използване, начина на обозначаване на зоната за контрол
с АТСС и автоматизирания режим на работа, който не изисква обслужване от
контролния орган, освен включването и изключването на мобилното АТСС (чл.9 от
Наредбата), противно на подробно наведените доводи в касационната жалба, според
настоящата инстанция отговарят на изискванията, залегнали в Тълкувателно
решение №1 от 26.02.2014 г. на ВАС – Общо събрание на колегиите, относно
непълнотите в регламентацията на работата на „техническите средства” преди
изменението на чл.189, ал.4 от ЗДвП с ДВ бр.19 от 2015г. Отчитайки настъпилата
законова промяна, настоящият съд приема, че електронен фиш за санкциониране на
допуснато нарушение на ЗДвП може да бъде издаден, когато нарушението бъде
установено и заснето с мобилно автоматизирано техническо средство или система,
при условие, че са изпълнени изискванията на Наредба №8121з-532 от 12.05.2015г.
Настоящата инстанция
намира за правилни изводите на районния съд, че обжалваният електронен фиш
съдържа всички необходими реквизити, съгласно приложимата редакция на чл.189,
ал.4 от ЗДвП. Eлектронният фиш се отличава както от административните актове по
смисъла на АПК, така и от актовете за установяване на административно нарушение
по смисъла на ЗАНН и по отношение на него не съществува законово разписано
задължително съдържание, извън изброените в разпоредбата на чл.189, ал.4,
изр.второ от ЗДвП реквизити, т.е. пълно приравняване между електронен фиш и
наказателно постановление не може да има нито по отношение на съдържанието им,
нито във връзка с процедурата по съставянето им. В случая са налице всички
изискуеми реквизити на електронния фиш.
Изпълнено е и
изискването на чл.10,
ал.2 от Наредба №8121з-532 от 12.05.2015 г., съгласно който
протоколът по ал.1 (използване на мобилно АТСС) се попълва при всяка смяна на
мястото/участъка за контрол, като при контрол във време на движение с мобилно
АТСС се отбелязва началото и края на контролирания участък. Такъв протокол по
делото е представен, като в него е извършено отбелязване на началото и края на
контролирания участък и посочено общото ограничение на скоростта от 50 км/ч. в
контролирания участък.
Касационната инстанция намира за изцяло
правилен извода на Районен съд – Велико Търново, че при установяване на
нарушението на чл.21, ал.1 от ЗДвП и провеждане на особената административно-наказателна
процедура по издаване на процесния електронен фиш няма допуснати съществени
нарушения. Безспорно е установено нарушението, авторът му и неговата вина.
Деянието е санкционирано законосъобразно, като наложената глоба от 400 лева
съответства на нормативно предвидения в чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП (към датата
на извършване на нарушението) вид и размер на наказанието и на констатираното
превишение на скоростта за движение в населено място.
Основното възражение на касатора е, че
същият не е управлявал към този момент МПС, за което е уведомил АНО като е
подал в срок Декларация по чл. 189, ал. 4 от ЗДвП. Последният закон съдържа
законова презумпция относно субекта на административни наказания в разпоредбата
на чл. 188 – собственикът или този на когото е предоставено моторното превозно
средство отговаря за извършеното с него нарушение. Разпоредбите на ЗАНН,
относно личната отговорност за извършване на административно нарушение са
дерогирани от разпоредбите на чл.188 от ЗДвП, които предвиждат презумпция за
отговорност на собственика на МПС, която може да бъде оборена от него в случай,
че друг е управлявал автомобила. Тук следва да се уточни, че целта на чл. 189,
ал. 5 от ЗДвП е да се създадат механизми, които да позволят в крайна сметка да
бъде наказан извършителят на нарушението, а той е водачът на автомобила към
датата и часа, когато е констатирано нарушението. В съответствие с тази цел не
само собственикът, но и всяко друго лице, на което е съставен електронен фиш
може в 14-дневен срок от връчване на фиша да представи пред органа писмена
декларация с данни на лицето, извършило нарушението и копие на СУМПС. Съдът не споделя
твърденията на касатора, че с оглед представената от негова страна декларация
по смисъла на чл.189, ал.5 от ЗДвП издадения срещу него електронния фиш е
следвало да бъде анулиран. Тежестта да докаже факта на управление на МПС, с
което нарушението е извършено, от друго лице, носи собственикът на това МПС.
Касаторът е упражнил правата си по
чл.189, ал.5 от ЗДвП, посредством депозиране на писмена декларация, в която е
посочил данни на друго лице, управлявало МПС на процесните
дата, час и на посоченото място, но към декларацията не е приложил копие на
СУМПС на водача, за когото твърди, че е управлявал автомобила. С оглед на
изложеното не може да бъде споделен извода, че с подаването на декларацията е
оборена презумпцията по чл.188 и сл. от ЗДвП.
Кумулативно изискуемите предпоставки за анулиране на електронния фиш при
деклариране са две - попълване на декларация и представяне на копие от СУМПС.
Липсата на което и да е от тях не изпълнява изискването на чл.189, ал.5 от ЗДвП
за анулиране на електронния фиш. Съдът изцяло споделя мотивите на ВТРС, че
причините поради които не е било представено СУМПС са правно ирелевантни. Макар
в хода на съдебното следствие да е
представено СУМПС, този факт не може да санира пропуска на касатора в
административното производство да представи посоченото доказателство. Поради
изложеното настоящия състав намира, че презумпцията по чл.188, ал.1 и 2 от ЗДвП
не е оборена и за извършеното с автомобила нарушение следва да бъде ангажирана отговорността
на касатора– собственик на това МПС. В
този смисъл е константната съдебна практика и по-конкретно Решение №317 от
20.11.2019 год. на АдмС - Шумен по к. а. н. д.
№270/2019 год., Решение №15879 от 29.11.2013 год. на ВАС по адм.
д. №5412/2013 год., III о. и др., според които в случай, че собственикът не
може да декларира на кого е предоставил управлението в конкретния ден и час и
не може да представи копие от свидетелството му за управление, каквото е
изискването на чл.189, ал.5, предл. второ от ЗДвП,
подлежи на санкция за извършеното с въпросния автомобил административно
нарушение.
.Предвид
изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение не страда пороци,
представляващи касационни основания за отмяната му. Същото е правилно и
законосъобразно постановено, поради което следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното и на основание чл. 63,
ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН, вр. с чл. 221, ал. 2, пр. І от АПК, Административния
съд – В. Търново
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА
Решение № 172/21.4.2022г. постановено по НАХД
1185/21г. по описа на Районен съд Велико Търново, с което е потвърден като
законосъобразен . Електронен фиш Серия К № 4375005, издаден от ОД на МВР В.
Търново, с който на Р.П. *** за
извършено нарушение на чл. 21,ал.1 от ЗДвП и на основание чл. 189, ал. 4 във
вр. с чл. 182, ал. 1 т.4 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в
размер на 400 лева.
РЕШЕНИЕТО
е
окончателно и не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.