Р Е Ш Е Н И Е
гр. К., 03.06.2020 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О
Д А
Районен съд – К., гражданска колегия в
публично заседание на 01.06.2020 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:НЕЙКО НЕЙКОВ
при секретаря Детелина Димитрова, като
разгледа докладваното от съдията гр.
дело № 462 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Гражданско дело № 462/2020 г. по
описа на Районен съд- К. е образувано от адв. И.П.П., в качеството й на
пълномощник на Н.П.Г., ЕГН ********** *** „Е.Ю.“ ЕАД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление *** с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, с цена на иска 885,41 лева.
Ищецът, чрез процесуалния си представител, твърди, че
бил собственик на имот в гр. Г., ул. „**************“ № ******. Бил клиент на „Е.Б.е.“ ЕАД с клиентски номер *********и
ИТН ******.
Сочи, че получил писмо от „Е.Б.е.“ ЕАД с приложени към него документи, в което било
посочено, че при проверка на електромер с фабричен номер *********се
установило, че същият бил манипулиран и отчитал ел.енергията с грешка.
Допълнително му била начислена сума в размер на 885,41 лева. Счита, че не дължи процесната сума.
Моли съда да се произнесете с решение, с което да
признае за установено по отношение на „Е.Ю.“ ЕАД, ЕИК
*********, със
седалище и адрес на управление:***, ЕИК **********, че Н.П.Г., ЕГН ********** с адрес: *** не дължи
сума в размер на 885,41 лева, представляваща сума за допълнително начислена ел.
енергия, вследствие на установено неизмерване, непълно или неточно измерване на
количеството електрическа енергия за електромер с фабричен номер ********за
период от 01.02.2019 г. до 18.04.2019 г. – 76 дни, за имот с ИТН ******,
находящ се в гр. Г., ул. „**************“ № ******, за която сума ответникът е
издал фактура № *********/03.02.2020 г.
Претендира
за разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е
постъпил писмен отговор от ответника. Сочи, че процесната фактура на стойност 885,41 лева
била сторнирана с кредитно известие, като за дата на данъчното събитие била
отразена 25.03.2020 г. На ищеца било изпратено копие от кредитното известие. В
тази връзка сочи, че признава предявения от ищеца иск.
Заявява,
че в периода преди сторнирането на процесната фактура не били предприети
съдебни или фактически действия за събиране на посочената в исковата молба сума
и със своето поведение ответното дружество не дало основание за завеждане на
настоящото дело.
Моли
съда да уважи иска, като на осн. чл. 78, ал. 2 ГПК съдебните разноски да бъдат
възложени на ищеца.
Съдът,
като взе предвид събраните по делото
доказателства и изразеното становище на ответното
дружество чрез процесуалния си представител в отговора на исковата молба, а и в
допълнителна молба вх. № ****/27.05.2020 г. по описа на РС-К. счита, че следва да приложи разпоредбата на
чл. 237 от ГПК и да основе решението си на признанието на иска.
Разпоредбата на чл. 237 от ГПК предвижда възможността ищецът да
поиска от съда да прекрати съдебното дирене и да поиска постановяването на
решение при признание на иска. В този случай съдът постановява решението си,
като в мотивите му е достатъчно да се укаже, че същото е постановено при
признание на иска.
Съдът намира, че в конкретния случай са налице предпоставките за
произнасяне с решение по чл. 237, ал.1 от ГПК. С отговора на исковата молба и в
допълнителна молба вх. № ****/27.05.2020 г. по описа на РС-К. ответникът е
признал предявения от ищеца иск.
Видно от представената по
делото фактура, издадена от „Е.Ю.“ ЕАД от дата 03.02.2020 г. на ищеца Н.Г. е
начислена сума в размер на 885,41 лв. за
установено неизмерване, непълно или неточно измерване на количество
ел.енергия за електромер № ********с място на потребление: гр. Г., ул. „**********“
№ 9. Исковата молба е предявена на
14.02.2020 г., а кредитното известие, с
което е сторнирана процесната
фактура, е с дата на данъчно
събитие 25.03.2020 г., от което следва, че ответното дружество е дало повод за
завеждане на исковата претенция от Н.П.Г..
С оглед
направеното признание на иска, съдът намира предявения иск за основателен и
доказан, поради което следва да бъде уважен.
Ето защо
съдът постановява настоящото решение при признание на иска, като на основание
чл. 237, ал. 2 ГПК не е необходимо да излага мотиви за това.
По въпроса за разноските по
производството.
Ищецът,
чрез процесуалния си представител, представи списък за разноските съгласно чл.
80 ГПК, като претендира разноските за заплатената от ищеца държавна такса в
размер на 50,00 лева и за адвокатски хонорар -
300,00 лева.
Воден от горните мотиви, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА за установено по отношение на
„Е.Ю.“ ЕАД с
ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление ***, чрез юрисконсулт
Светлана Димитрова, че Н.П.Г., ЕГН **********, с адрес: *** чрез адв. И.П.,*** не дължи
сума в размер на 885,41 /осемстотин осемдесет и пет лева и 41
стотинки/ лева, представляваща допълнително начислена ел. енергия по фактура № *********/03.02.2020 г. за периода
01.02.2019 год. до 18.04.2019 г., представляваща цена
на допълнителна ел. енергия, отчетена чрез електромер с № *********, за обект: имот, находящ
се на адрес в гр. Г., ул. „Ал.
Батенберг“ № 9 с итн ******, кл. № ********.
ОСЪЖДА „Е.Ю.“ ЕАД с ЕИК:*********, със
седалище и адрес на управление ***, чрез юрисконсулт Светлана Димитрова да заплати на Н.П.Г., ЕГН **********, с адрес: *** чрез адв. И.П.,*** направените по делото съдебни разноски в
размер на 350,00 лева /триста и петдесет лева и нула
стотинки/.
Решението е постановено по реда на чл.
237, ал. 1 и ал. 2 от ГПК и подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен
съд – С.в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: